Jump to content
Порталът към съзнателен живот
LLL

Чувствам се мъртва

Recommended Posts

Основата на дома, в който съм израснала не е била любовта. Това значи ли, че не бих могла никога да се науча да обичам? Защото за мен любовта е всичко. Единствената реалност е любовта. И значи ли, че не съм добър човек? Просто моята грешка е, че се опитвах сама да се справя, давейки се в тъмницата...И забравих! Но искам да си спомня, искам да се прибера у дома на светло. Искам да обичам, но съм забравила как. Как да я приема? Може би трябва сама да си отговоря...незнам И за да давам любов и да правя другите щастливи не би ли трябвало първо да я открия в себе си, да преливам, за да мога естествено да давам? А какво значи почвата да е гостоприемна? Опитвам се да си отговоря...

Благодаря ви - Орлин Баев, Д-р Тодор Първанов и didi_ts! Благодаря ви за вниманието и отделеното време да ми пишете!

Постоянно бягам от себе си. Защо? Като чувствам гняв правя всичко възможно да се разсея и да не мисля за него и след което се получава тази неудовлетвореност. Как да обичам себе си, когато чувствам отрицателни емоции? Чувствам се виновна, че ги имам. И как да бъда толерантна когато има неща, които ме дразнят. Например да ме лъжат.

Редактирано от Орлин Баев
Сливане на две мнения в едно

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Основата на дома, в който съм израснала не е била любовта. Това значи ли, че не бих могла никога да се науча да обичам?

Разбира се можете, но това което не е усвоено в детската възраст после се учи много бавно.Изисква се учител и постоянство.

Защото за мен любовта е всичко. Единствената реалност е любовта. И значи ли, че не съм добър човек?

Това значи само едно-вие сте един нещастен човек.Нищо повече.

Просто моята грешка е, че се опитвах сама да се справя, давейки се в тъмницата...

В живота няма грешки, има само резултати които ако не ни харесват може да променим.

И забравих! Но искам да си спомня, искам да се прибера у дома на светло. Искам да обичам, но съм забравила как.

Съмнявам се, че сте забравила.Според мен просто не сте научена.Е, човек може да се научи на всичко, стига да иска, разбира се.

Как да я приема?

Не можете да я приемате, без самата да обичате.В противен случай ще бъдете нещо като черна дупка която само ще поглъща без да дава.Това във човешките взаимоотношения е невъзможно.

Нищо не показва степента на нашата зрялост така добре,както способността ни да обичаме.

Може би трябва сама да си отговоря...незнам

Не можете сама да се научите.Това е все едно да искате да учите чужд език без никакви материали за него.

И за да давам любов и да правя другите щастливи не би ли трябвало първо да я открия в себе си, да преливам, за да мога естествено да давам?

Процесите са взаимно свързани.Във всеки човек има вроден един стремеж да изпитва радост когато прави нещо добро за другите, дори и без отплата.Социума е потиснал в много хора този инстинкт, но при желание и търпение той може да се развие и стане основа на това, което наричаме любов към себе си.

А какво значи почвата да е гостоприемна? Опитвам се да си отговоря...

Не, намерих от кой пост е въпроса.

Постоянно бягам от себе си. Защо?

Защото не знаеш коя си.Ти си си сбор от мненията, които хората имат за теб, за това и бягаш от тях.

Като чувствам гняв правя всичко възможно да се разсея и да не мисля за него и след което се получава тази неудовлетвореност.

Гневът е естествено следствие на страха.Просто си много, много страхлива.

Когато започнеш да ставаш смела той ще намалява все повече.

Как да обичам себе си, когато чувствам отрицателни емоции?

Ще преодолееш страха и всичко ще си дойде на мястото.

Чувствам се виновна, че ги имам. И как да бъда толерантна когато има неща, които ме дразнят.

Когато станеш уверена и смела, малко неща ще могат да те разстроят.

Например да ме лъжат.

Ако проявиш достатъчно наблюдателност, ще видиш,че не хората ни лъжат, най-често се лъжем сами, като това са лъжите с най-жестоки последствия за нас и живота ни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Основата на дома, в който съм израснала не е била любовта. Това значи ли, че не бих могла никога да се науча да обичам?

Можеш! Човек сам е творец на съдбата си! Това, че имаш заложени някакви вярвания от ранните си години, превърнали се в затвърдили се характерови параметри, значи само, че е нужно добре да ги анализираш, видиш и осъзнаваш проявата им. Да вдигнеш чука и длетото на свободната си воля и парченце по парченце да пресъздадеш скулптурата на характера си.

Защото за мен любовта е всичко. Единствената реалност е любовта. И значи ли, че не съм добър човек? Просто моята грешка е, че се опитвах сама да се справя, давейки се в тъмницата...И забравих! Но искам да си спомня, искам да се прибера у дома на светло. Искам да обичам, но съм забравила как. Как да я приема?

Не, не си забравила. Просто динамиката на илюзиите, в които егото се е вкопчило, ти пречи да се разкриеш за любовта. Егото обича да страда. То обожава да се самосъжалява, да се страхува, да се гневи, да тъжи и се вини. Това е храната му. Може да бъде приучено и на по-леката "храна" на хармонията, радостта, алтруизма и емпатията. Но му е малко постно... Може да я приеме само ако сме свързани с АЗА си - тогава и егото се подчинява и смирява. Не си забравила, защото ти не си болезнените илюзии, в които се въртиш, а самата Любов, която е основа на АЗА ти. Изправяйки мислите си така, че да свързани здраво както с външната логика, така и с вътрешния ти безкрай, разчупваш илюзиите си за застиналост и ограниченост и разбираш, че можеш да претвориш личността и характера си както ти решиш - от позицията на любящото слънце на Себето в теб! Това са неща, които можеш сама да преживееш - тогава от думи, се превръщат в преживелищни опитности!

И за да давам любов и да правя другите щастливи не би ли трябвало първо да я открия в себе си, да преливам, за да мога естествено да давам? А какво значи почвата да е гостоприемна? Опитвам се да си отговоря...
Всичко, което си преживяла и преживяваш, е една чудесна гостоприемна почва! Тежките емоции се превръщат в прекрасна тор, която подхранва фиданката на себеразвитието ни, когато започнем да разширяваме съзнанието си! Малко по малко се разтваряш за нивата на потенциала и творчеството си, с чиято помощ все повече неутрализираш старите си комплекси-програми. Тогава в теб се разтваря пространство, което се запълва от светлината, силата и мъдростта на Любовта ти. Става постепенно, но е сигурен и предопределен да се случва от самото ни биване тук процес! Когато го задействаме, цялата Вселена застава зад нас - приеми го метафорично или както искаш, но е така!

Постоянно бягам от себе си. Защо? Като чувствам гняв правя всичко възможно да се разсея и да не мисля за него и след което се получава тази неудовлетвореност. Как да обичам себе си, когато чувствам отрицателни емоции? Чувствам се виновна, че ги имам. И как да бъда толерантна когато има неща, които ме дразнят. Например да ме лъжат.

Една жена наскоро ме попита "Като се чувствам виновна, не се ли оневинявам?". Отговорих и: "Когато сипваш още и още сол в яденето, то по-безсолно ли става?!" :) Тодор горе казва една наистина чудесна мисъл: "Няма грешки, а само резултати, които ако е нужно, можем да променим!". Вината е потребна само ако човек няма достатъчно висока интелигентност. Когато я има (а ти я имаш), човек осъзнава, че вината е просто непотребна. Има някакви нежелани резултати - о'к. Има и стъпки по промяната им. Вината не помага за тази промяна. Напротив - задържа човека в липсата на случването и!

За лъжата - безспорно, неприятно преживяване е да бъдеш лъган. Още повече ако това, което виждаме като лъжа резонира с вече съществуващи в нас силни вярвания за нараняване, злоупотреба, предателство и т.н. Ние просто магнифицираме стващото през тях и го виждаме ужасно преувеличено. Или дори с поведението си даваме сигнали да бъдем излъгани. Когато обаче смекчим и стопим тези вярвания и в нас проникне Любовта, тогава си разрешаваме да се разкрием. Приемаме риска да бъдем излъгани, но и да бъдем обичани. Ако си стоим затворени зад бронята си от бягане, уж се спасяваме от лъжата, но се крием и от обикването. Когато обаче сме тотално и обезоръжаващо разкрити, сигналите, които даваме на света и хората, са други и точно тогава те се държат много по-честно коректно с нас. А когато все пак получим лъжа, интелектът ни я вижда. Но просто благодарим за възможността да доизчистим собствените си негативни програми, които тя задейства. Защитени сме не от някаква малка характерова броня, а от Любовта си!

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Уволниха ме от работа! Иде ми да се гръмна. След като никой не държи на мен, какъв е смисъла от моето съществуване? Живот от провали! Възможно ли е близък човек да ми мисли лошото и то да се сбъдва? Помогнете ми!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може пък и да е за добро... Понякога, когато се опитват да ти избодат очите, неволно ти изписват вежди. Когато се затвори една врата, се отварят други две врати.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Виждам че хората тук са ти дали прекрасни съвети!

Аз единствено мога да те посъветвам да си вземеш някаква животинка вкъщи. Може и малко тъпо да звучи, обаче една котка или куче може да ти донесе много позитивни емоции, пък и нали знаеш жовотното никога няма да те предаде или излъже, не е като човека но е голям отдушник за всякакви емоции.

Също така когато нещо гадно ми се случи, гледам да не се фиксирам върху него, просто приемам че хората си имат недостатъци и често ги проявяват защото и те имат слабите си места както и аз имам своите.

Друго нещо което винаги ми е помагало да забравя нещо или просто да погледна нещата от друга перспектива, е да поразмишлявам малко за вселената, тогава човек вижда колко малки и незначителни сме всъщност и че страданията ни не могат да бъдат наистина толкова огромни.

Живота е само един миг, не трябва и да си помисляш въобще да го прекратяваш. Всички ще умрем доста скоро, така че няма смисъл от бързане. Също така във вселената няма страдание, добро или лошо, това са си чисто човешки субективни понятия.

Не приемай лошите неща много на сериозно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, LLL.

Това е първият коментар, който пиша във форума, понеже наистина ме развълнуваха твоите проблеми.

Аз, както почти всеки един от нас, също съм минавал през много тежки моменти в живота си. Почти се бях отказал от живота по едно време!..

Това, което коренно промени живота ми и го изведе от тъмнината, е молитвената и духовната практика.

Досега не срещнах в нито един от коментарите някой да те посъветва за това. А молитвата е най-съвършеното очистително за душата, чрез която правим връзка с висшите светове. Когато искаш нещо от сърце и душа, Господ ще ти го даде. Вярвай в това!

Започни да четеш духовна литература, която ще подействува положително на вътрешното ти състояние. Псалмите, евангелията, всички свещени писания са ни дадени именно затова - да ни научат да се справяме с трудностите по пътя, който води нагоре.

Словото на Учителя е друга светла страница, която можеш да отвориш.

И Завета на цветните лъчи на светлината!

Вярвай и уповавай на Господа, защото е казано: "За тези, които Го обичат, няма лишения."

С истинска братска обич ти пожелавам в най-скоро време да намериш вратата към своята душа.

(За душата си не се притеснявай, тя те чака в цялата си Божествена красота и само е покрита с патината на забравата.)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Уволниха ме от работа! Иде ми да се гръмна. След като никой не държи на мен, какъв е смисъла от моето съществуване? Живот от провали! Възможно ли е близък човек да ми мисли лошото и то да се сбъдва? Помогнете ми!

Без да имам твоите емоционални проблеми, когато ме съкратят от работа \ и не само мен, а всеки друг\ , се чувствам зле.

Смисълът на твоето съществуване е, да се научиш ТИ, да държиш на себе си. Научила ли си го? Ако не, имаш много работа.

Животът никога не е само провали. Когато някой каже, че се е провалил, значи първо е имал идея за нещо - добър период, след това е тръгнал да я реализира - възход, работил е върху осъществяването и - стабилен период, и както често се случва в този живот на много хора работата не се е осъществила - т.нар. провал. Не може да има провал без останалите три периода.

Възможно е човек да ти мисли лошото. Много често , не само при теб, а и на всеки трети , това се случва от близък човек. За да се сбъдне обаче, трябва да има и твое участие, без твое участие няма как да стане.

Едно е някой да мисли нещо, трето и четвърто е ти да го сложиш в твоята глава и да го осъществиш по чуждия план. Без твое участие това не може да се случи.

Как по- точно очакваш да ти помогнем? Дай ни насоки.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Просто ми се иска да се чувствам по-жива, истински жива! Да бъда удовлетворена от себе си, но може би никакъв външен успех няма да доведе до себеприемане и себехаресване...Но в такъв случай се обезмисля земното съществуване. И аз незнам вече как да мисля. Впрочем как сте от вчерашното земетресение, което продължава с леки трусове? Аз спах много неспокойно тази нощ, усещах движение в себе си, сякаш водата в мен се движеше, много странно...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вероятно съм пропуснал - къде е питането?

А може и тук също... За какво става дума?

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бих и казала, че тя е най-прекрасното същество на Земята, независимо как изглежда или какво е преживяла, или какво работи. Самият факт, че диша, дори когато не й достига въздух от обида и болка е чудо, заради което си струва да е благодарна и колкото и да и е трудно да се усмихне вътрешно на самата себе си. Да отвори широко очите си и да погледне ясно истината, със сърцето си да познае себе си! Да бъде смела и да рискува да изразява чувствата си с любов, без страх. Задължително да търси начини да си помогне, бих я убедила с всички сили, че нейният живот е жизнено важен за самият живот, както и животът на всеки един човек, независимо какво е извършил. Да се стреми към добро и да прости, защото всичко което се случва в живота е справедливо, независимо, че не го разбираме. И това, което и се е случило е трябвало да се случи, за да стигне до тук! А от тук нататък би могла да избере, защото това и е право по рождение, по-добър начин да продължи живота си - като осъзнае ясно с помощта на хора, които могат да й помогнат да разбере, че има нов път, който я зове!

LLL,

според мен ти можеш да помогнеш не само на себе си, а и на други хора. В теб има бунтарство и то ти дава сила, ти не си човек, който ще посегне на живота си :) Сигурна съм. Ползвай я тая енергия креативно, вложи я в хобита, в помощ за другите. Не мисля, че "отварянето на сърцето" или "приемането на любовта" са някакви задачи, които трябва да решаваме - да седим, да четем и да се упражняваме докато не стане :) Нали обичаме природата - ето ти любов!

Ако станеш доброволец към някои от центровете за подкрепа или по друг начин помагаш на хора, които и наполовина не могат да преодолеят проблемите като теб, живота ти ще се осмисли. Ще осмисли и техния.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за идеята! В действителност бих помагала с любов на хора, които имат нужда. Ще обмисля този вариант. Но ми се иска и на мен някой да помогне от сърце, без да очаква нещо в замяна. Да знам, че някой вярва в мен, имам нужда от подкрепа, сама не се получава. Но едно голямо НО, не желая да съм зависима от оценката на другите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В блог на Орлин Баев, свързано е с 5те най-добри терапевти в Бг и няколко въпроса. Вие ми казахте да ви пиша там, когато съм взела решение за пълно оздравяване. Вече го взех и съм готова на 100%

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами аз нещата в блога си ги търся през гугъл... Нямам си идея къде е... :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

невероятно търпеливи и умни хора !аз имам една максима-животът ми е такъв,какъвто трябва да бъде,всичко,което ми се случва е за мое добро,защото единственото за което използвам думата "искам" е любов и лошото е само усилието към следващото стъпало.в смисъл какво даваш ,това получаваш.нужно е само търпение и положителна нагласа.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, отново ми препоръчаха антидепресанти заради тревожни и депресивни състояния. Според вас помагат ли? Защото знам, че се натрупват като токсини, имат странични ефекти. Просто искам да оздравея, а постоянно се чудия как ще стане. Благодаря за отговора!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имам чувството,, че "преливаме от пусто в празно",.

Съветите към вас са 4 страници. Напълно достатъчни са да вземете решение какво да правите.

Съжалявам за тона, но е редно да питате за това този, който вие препоръчал хапчетата, а не нас..

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Привет!

Така е, LLL!

Не се притеснявай, пиши си, питай, споделяй. Вярвам, че винаги ще имак кой да отговаря, с който да разговаряш и кой да подаде ръка, дет се вика. :)

И не ни съди строго, ако нещо съгрешим пред теб. И ние сме хора, и ние грешим. :wub:

Желая ти всичко най-добро!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

LLL според мен ако имаме нужда от подкрепа и одобрение, всъщност ние сме зависими от тях. Например ако аз искам да рисувам и нямам нужда от подкрепа, дори и цял свят да ме критикува, аз пак ще си рисувам. Ако седна да мисля защо искам, дали мога, защо другите не ме подкрепят и т.н. ще влеза в деструктивен хаос от чудене, мислене и емоции. И от кого ще зависи следващото решение? Ами от мен, разбира се. С умуване не се постигат цели и резултати. По-добре да се провалиш в 100 неща, но да не спираш. Днешния ден няма да го има повече. Всички се чудим, колебаем и т.н. и с годините се оказва, че си е просто загубено време и нерви. Както и това да чакаш някой да ти помогне. По-добре приеми, че никой на никой не помага, а като се случи ще е приятна изненада :)

Като си решила, действай си и то по начини, които са ти приятни. И скоро ще се похвалиш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Писах ви: 1.Кой са най-добрите терапевти в България? 2.Вие не сте ли добър? 3.Къде мога да се науча на релаксация и медитация, вербализация, правилно дишане и психотелесна работа, пълносъзнателност? 4.Какво знаете за Надежда Стойчева? 5.Наистина ли единствения начин за лекуване на депресия е психотерапия и антидепресанти? 6.Вие какви методи използвате за успешно лекуване? 7.Нормално ли е да съм тревожна при вземане на решение да се лекувам и може ли аз да се възпирам от здравословно състояние от страх на предателство към майка ми(тя е вечно депресирана)? 8.Защо се чувствам толкова потисната? 9.Как да не се чувствам самотна и изоставена? 9.Има ли начин да се справя? 10.Как да различавам добро от лошо и да спра да бягам от себе си и да се съпротивлявам на промяната?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

1.Кой са най-добрите терапевти в България?

От позицията на ефективността, богатството в палитрата от ползвани методи, интегрираността и личностовата зрялост: Тодор Първанов, Алексей Бъчев, Александра Заркова, Мадлен Алгафари... Има още един двама... Споменатите препоръчвам без условия! Разбира се, това е само собственият ми поглед - но зад него стоят пет години практика в психотерапията със 160-180 терапевтични часа прием месечно или десетина хиляди часа общо. Както писах, критериите тук са не професорски дипломи, а реална ефективност и личностови качества!

2.Вие не сте ли добър?
Себе си не мога да се определям - това могат пациентите ми!

3.Къде мога да се науча на релаксация и медитация, вербализация, правилно дишане и психотелесна работа, пълносъзнателност?

В школа, която резонира с личността ти. Може да е йога или тибетски или дзен будизъм или даоски ци гун. Във всички тях се усвоява релаксация, медитация, съзерцание и е включена психотелесна работа във вид на динамична медитация, работа с енергията чрез дишане и фокус. Такова участие в дадена школа би било чудесна подлежаща основа и за психотерапевтичната работа. В психотерапията психотелесната работа освен споменатата включва и психотеатър/ ролеви игри/ поведенчески експерименти.

4.Какво знаете за Надежда Стойчева?
За пръв път я чувам. Едва ли е на свободна практика - бих чул за нея през пациентите си. Това обаче означава само, че не я познавам, нищо повече. Може да бъде твоят терапевт, ако резонираш и се чувстваш добре с нея и случваш ефективно промяната си с помощта и!
5.Наистина ли единствения начин за лекуване на депресия е психотерапия и антидепресанти?
Психотерапията е централният метод, да! В нея анализираш и осъзнаваш психодинамиките и характера си, виждаш ясно психичните "възли" на проблемите си, трупани от детството до сега и се учиш да ги "развързваш"! Това няма как да се случи в по-общите методи и практики. Такива спомагателни методи са споменатите по-горе: йога, медитация, спорт, режим на живот, четене на подходяща вдъхновяваща литература, разширяване на мирогледа и визията за света, теб и хората.
6.Вие какви методи използвате за успешно лекуване?

Анализ, разширяване на нивото на самосъзнание/ метакогниция, мотивиране чрез несъответствие, синхрон с отразяване и водене, целеполагане, когнитивно реструктуриране, хипнотерапия/медитация/съзерцание, ролеви игри и поведенчески експерименти, дишане, визуализация, парадоксално намерение, систематична десензитизация, осъзнаване, вербализиране, интегриране и промяна на психоналичностите, изплували при негативния и позитивен преноси. Според нужната промяна, развиване на здрава асертивност или на смирение, самостойност, връзка с реалността, сърдечност и т.н. и т.н.

7.Нормално ли е да съм тревожна при вземане на решение да се лекувам и може ли аз да се възпирам от здравословно състояние от страх на предателство към майка ми(тя е вечно депресирана)?

Да, възможно е да имаш вторична мазохистична полза, която да изисква солидарност със страданието на майка ти.

8.Защо се чувствам толкова потисната?

Като резултат от навика ти да живееш през мазохистична психодинамика в ролята на жертва. Това е просто навик, който несъзнаваното ти обаче поддържа, автоматично приемайки, че така ще бъдеш защитена...

9.Как да не се чувствам самотна и изоставена?

Когато развиеш самостойност, самоувереност и ниво на жизнена радост, ще имаш относителна независимост спрямо хората на преживяването си на щастие. Тогава ще можеш да даваш радост и светлина на другите и точно тогава ще бъдеш заобградена от приятели, обожатели, просто хора искащи да бъдат наоколо ти. Ще имаш възможността да приемеш компанията им, но няма да си зависима от тях!

9.Има ли начин да се справя? 10.Как да различавам добро от лошо и да спра да бягам от себе си и да се съпротивлявам на промяната?

Да, казахме вече, че има начини! Централният е психотерапия! Когато родиш сърдечния си разум, когато в теб засвети любовта ти, логичният ти ум, който определя относителните добро и лошо, ще бъде само един добър слуга на интуитивната ти сърдечност. Тогава този слуга ще има критерия на любовта зад него и ще може качествено да различава. Тогава обаче ще можеш и да прощаваш и да благодариш искрено и да се наслаждаваш и да обичаш света, себе си и хората.

За промяната - как се виждаш в това положение още двадесет години? Искаш ли да продължаваш така? Виж как "плюсовете" от това да продължаваш да поддържаш същата психика са една голяма илюзия, а мъката в която живееш е ненужна нито на теб, нито на другите около теб! Виж се различна - пожелай промяната си! Виж колко по-спокойно и качествено можеш да живееш, когато преобразуваш психичните си движения! осъзнай, че трудностите при промяната са нищо в сравнение с трудностите, които би продължила да имаш, ако не я предприемеш стъпка по стъпка, упорито и сигурно!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Пак тръгнах на терапия и пия деанксит, но се чувствам потисната, защото не съзнавам как да продължа живота си, А когато някой друг ми казва не съм доволна. Чувствам силен глад, но не е точно за храна, защото се храня и пак съм гладна. Искам да намеря правилния път...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

×