B__ Добавено Април 13, 2012 Доклад Share Добавено Април 13, 2012 (edited) Мисля си сега, че цялата тази история около отстояването на себе, отстояването на истинското Аз, отстояване на високи идеали е ...... една висока заблуда ...... Камъкът има ли нужда да отстоява себе си пред водата за това, че е камък. Камъкът е просто камък и колкото и водата да се опита да твърди обратното, камъкът си е камък. А ние фактически отстояваме нашето желание да сме такива, каквито ни се иска, но понеже не сме и отстояваме заблудата, че сме. А това, което е в нас, добро или лошо, няма какво да бъде отстоявано. То Е! И докато не си позволяваме да осъзнаем какво СМЕ, ние отстояваме празни илюзии.....с липса на смирение към това, което СМЕ..... Или пък не са празни илюзи? Редактирано Април 13, 2012 от БожидарЗим Слънчева и Диляна Колева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Април 13, 2012 Доклад Share Добавено Април 13, 2012 Под "себе си" разбирам своята индивидуалност. Открай време се опитват да ни накарат да станем еднакви или поне да си приличаме, защото стадо се води по-лесно. Да отстояваш своята индивидуалност никога не е било лесно, поради което мнозина се отказвали в името на добруването си. А всъщност най-великите личности в историята на човечеството са оставили имената и делата си именно поради това, че са успели да отстоят своята индивидуалност независимо от трудностите през които са преминали. Според мен човек трябва да отстоява своята индивидуалност. Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 13, 2012 Доклад Share Добавено Април 13, 2012 Човекът е творец. Той може да бъде такъв, какъвто поиска. Може да бъде пример за чистота и духовност, може да бъде и сериен убиец. Разбира се да бъдеш такъв, какъвто искаш не винаги е лесно. И какво, трябва да се примирим, че сме такива, каквито не искаме ли? Не, всичко е достижимо и наистина бъдещето трябва да бъде утвърдено и отстоявано пред навиците на миналото. Ако следваме линията на най-малкото съпротивление, това е разложението и упадъкът. Ако отстояваме навиците си, особено вредните, това е против нас самите. Но, някои именно това отъждествяват със себе си. Тук вече е от значение, кой какво разбира под „себе си“. Истината трябва да бъде отстоявана. Истинската същност на човека, трябва да бъде отстоявана. И не, че нещо ще и се случи, ако не бъде, не, че човекът ще престане да съществува, но тя има нужда да бъде разгърната в живота. Целият живот е разгаряне и разгръщане на духа, преодоляване на прегради, смяна на старите форми с нови. Отстояване на аза... Бих казал: по-скоро утвърждаване. Отстоява се старото, вече постигнатото. Идеалите се отстояват чисто ментално, но ако говорим практически, те се утвърждават в живота чрез прилагане. А веднъж утвърдени, идва и техния ред да бъдат заменени с нови. Ако продължим да ги отстояваме и след това, те вече се превръщат в преграда за разгръщането на духа. ... Слънчева и Лъчезарна 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 13, 2012 Доклад Share Добавено Април 13, 2012 (edited) Под "себе си" разбирам своята индивидуалност. Открай време се опитват да ни накарат да станем еднакви или поне да си приличаме, защото стадо се води по-лесно. Да отстояваш своята индивидуалност никога не е било лесно, поради което мнозина се отказвали в името на добруването си. А всъщност най-великите личности в историята на човечеството са оставили имената и делата си именно поради това, че са успели да отстоят своята индивидуалност независимо от трудностите през които са преминали. Според мен човек трябва да отстоява своята индивидуалност. Да, като под индивидуалност аз разбирам своята свобода да се развивам по своя вътрешен усет, дори и да мина през тръни... Под себе си разбирам правото си на безусловна любов - така, както ни е завещал Христос - Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум.. и .. възлюби ближния си като себе си Тези двете по-горе когато не съм ги отстоявала, все съм си докарвала големи страдания, и обратно - когато съм ги отстоявала с любов, винаги е довеждало до добро и за тези, на които това не им е харесвало... Редактирано Април 13, 2012 от Донка Слънчева и Пламъче 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Април 13, 2012 Доклад Share Добавено Април 13, 2012 (edited) Тези двете по-горе когато не съм ги отстоявала, все съм си докарвала големи страдания, и обратно - когато съм ги отстоявала с любов, винаги е довеждало до добро и за тези, на които това не им е харесвало... Ако ги отстояваш, това не е гаранция, че страданията ще те подминат. Остояването им също може да доведе до страдания заради реакциите на другите хора. Редактирано Април 13, 2012 от Христо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 13, 2012 Доклад Share Добавено Април 13, 2012 (edited) Ами не знам - само си споделям опита. Ако страдам заради реакциите на другите хора, това значи, че не съм си отстояла свободата и безусловната любов. Може ли още примери, в които като си отстояваш любовта и свободата и ще страдаш? Редактирано Април 13, 2012 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Април 13, 2012 Доклад Share Добавено Април 13, 2012 (edited) Ако страдам заради реакциите на другите хора, това значи, че не съм си отстояла свободата и безусловната любов. Човек не е безчувствен камък, който хич да не се трогне и нищо да не му трепне, докато му правят поразии. Поне повечето хора не са. Може ли още примери, в които като си отстояваш любовта и свободата и ще страдаш? Наскоро четох за някакъв ню йоркски полицай, който бил изправен пред избора или да участва в корупционните схеми на колегите си или да им отстоява истината. Отстоял истината, свидетелствал : после колегите му се настроили срещу него, загубил работата си, поболял се от стрес (заради заплахите, загубването на работата), преместил се в друг град. Тоест, платил е определена цена за истината. От друга страна, явно е бил достатъчно съвестен и ако е бил решил да се държи конформистки е щяла да пострада съвестта му, а е можело и някакви кармични удари да получи. ............................................................................... П.п.: Намерих информация за него в интернет : Франк Серпико http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BA_%D0%A1%D0%B5%D1%80%D0%BF%D0%B8%D0%BA%D0%BE Виждам, че има и филм по случая му. Редактирано Април 13, 2012 от Христо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Април 13, 2012 Доклад Share Добавено Април 13, 2012 Човекът е творец. Той може да бъде такъв, какъвто поиска. Може да бъде пример за чистота и духовност, може да бъде и сериен убиец. Разбира се да бъдеш такъв, какъвто искаш не винаги е лесно. И какво, трябва да се примирим, че сме такива, каквито не искаме ли? Не, всичко е достижимо и наистина бъдещето трябва да бъде утвърдено и отстоявано пред навиците на миналото. Ако следваме линията на най-малкото съпротивление, това е разложението и упадъкът. Ако отстояваме навиците си, особено вредните, това е против нас самите. Но, някои именно това отъждествяват със себе си. Тук вече е от значение, кой какво разбира под „себе си“. Истината трябва да бъде отстоявана. Истинската същност на човека, трябва да бъде отстоявана. И не, че нещо ще и се случи, ако не бъде, не, че човекът ще престане да съществува, но тя има нужда да бъде разгърната в живота. Целият живот е разгаряне и разгръщане на духа, преодоляване на прегради, смяна на старите форми с нови. Отстояване на аза... Бих казал: по-скоро утвърждаване. Отстоява се старото, вече постигнатото. Идеалите се отстояват чисто ментално, но ако говорим практически, те се утвърждават в живота чрез прилагане. А веднъж утвърдени, идва и техния ред да бъдат заменени с нови. Ако продължим да ги отстояваме и след това, те вече се превръщат в преграда за разгръщането на духа. ... Човекът все още не е творец, в този смисъл, в който пишеш. Въобще това, че всеки може да бъде, какъвто си поиска, си е съвсем хипотетично и направо илюзорно. И прекрасна база за развитие на букет от комплекси, перфекционизъм и др.п. А как и откъде идват навиците според теб? Случайно? От социалното обкръжение? Или има и нещо друго? Всеки човек ли е склонен да прихване/развие определен "лош" навик? Пушенето например лош навик ли е или необходимост, предизвикана от определена психологическа нагласа? Прави ми впечатление, че хора, които са били пушачи, но спрат цигарите, или след известно време пак пропушват, или се сдобиват с друг, също "лош", но може по друг начин "лош" навик, който заменя пушенето. Най-често самите хора въобще не забелязват това. Много по-редки са обратните случаи, когато човек променя себе си и тогава пушенето или който и да е друг "лош" навик, отпада от само себе си; при това трайно (пиша лош в кавички, защото лош-добър е доста относително). За съжаление, такава работа върху себе си ние все още предприемаме само при много екстремни случаи - пример за това са комуните на наркозависимите. Най-често се адмирира и възхвалява принудителното отказване от някой лош навик, представя се като сила на волята на човека и какво ли още не - глупости на търкалета според мен. Всяка насилствена промяна на външното проявление първо е нетрайно, второ е фалшиво - ясно защо: просто това, вътре в човека, което го кара да проявява примерно тютюнопушене, не е преодоляно и ако си забраним сами на себе си това конкретно външно проявление, в случая пушенето, то това вътре си остава и просто започва да се проявява по друг начин (разбирай друг "лош" навик) или - по-лошия вариант - не се проявява доста време и ситуацията започва много да прилича на компресор без предпазен винтил или бомба със закъснител. @Божо, камъкът си е камък, а на човек може да му е трудно да проявява това, което е заложено в него, защото са му наложени модели и стереотипи, които са в противоречие с неговите вътрешни заложби. B__ 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 13, 2012 Доклад Share Добавено Април 13, 2012 Ако страдам заради реакциите на другите хора, това значи, че не съм си отстояла свободата и безусловната любов. Човек не е безчувствен камък, който хич да не се трогне и нищо да не му трепне, докато му правят поразии. Поне повечето хора не са. Може ли още примери, в които като си отстояваш любовта и свободата и ще страдаш? Наскоро четох за някакъв ню йоркски полицай, който бил изправен пред избора или да участва в корупционните схеми на колегите си или да им отстоява истината. Отстоял истината, свидетелствал : после колегите му се настроили срещу него, загубил работата си, поболял се от стрес (заради заплахите, загубването на работата), преместил се в друг град. Тоест, платил е определена цена за истината. От друга страна, явно е бил достатъчно съвестен и ако е бил решил да се държи конформистки е щяла да пострада съвестта му, а е можело и някакви кармични удари да получи. ............................................................................... П.п.: Намерих информация за него в интернет : Франк Серпико http://bg.wikipedia....i/Франк_Серпико Виждам, че има и филм по случая му. Съдбата има различни средства да извади човека от неподходящото място, в което той сам се е "сложил". Щом ни изритват с плесници и много болка отнякъде, това значи, че не е трябвало изобщо да сме там или прекалено дълго не сме обръщали внимание на "поканите" да се махнем и да си идем на мястото определено за нас. Загубването на един статус или работа винаги означава отворена врата към друг, по-добрият за нас. Друг е въпросът дали ще осъзнаем това и ще си "намерим мястото" или ще изпаднем в депресия и стрес, защото сме загубили оковите си... Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Април 13, 2012 Автор Доклад Share Добавено Април 13, 2012 Де да можеше да бъде всеки, какъвто си поиска. А човек е това, което му предписано или най-вероятно сам си е предписал да бъде. А егото и стереотипите го карат да отстоява Не-предписаното си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Април 13, 2012 Доклад Share Добавено Април 13, 2012 А разграничаването на предписано от егопожелано, със себенаблюдение ли става ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Април 13, 2012 Доклад Share Добавено Април 13, 2012 Съдбата има различни средства да извади човека от неподходящото място, в което той сам се е "сложил". А може и просто да го подлага на изпитания...не че му е грешно мястото. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 13, 2012 Доклад Share Добавено Април 13, 2012 Де да можеше да бъде всеки, какъвто си поиска. А човек е това, което му предписано или най-вероятно сам си е предписал да бъде. А егото и стереотипите го карат да отстоява Не-предписаното си. Къде е разликата? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 13, 2012 Доклад Share Добавено Април 13, 2012 (edited) ... Човекът все още не е творец, в този смисъл, в който пишеш. Въобще това, че всеки може да бъде, какъвто си поиска, си е съвсем хипотетично и направо илюзорно. И прекрасна база за развитие на букет от комплекси, перфекционизъм и др.п. Възможно е, да. На някои им се отдава в по-голяма, на други – в по-малка степен. Всичко е въпрос на правилни усилия. А как и откъде идват навиците според теб? Случайно? От социалното обкръжение? Или има и нещо друго? Всеки човек ли е склонен да прихване/развие определен "лош" навик? Върху възникването на навиците влияят множество фактори. Принципът, който ги поддържа е един: паметта на материята (пространството), т.е. влагайки енергия в дадена своя мисъл или действие, ние прокопаваме канал в пространството, през който в последствие енергията става все по-лесно и по-лесно да протича. Навикът не е нищо друго освен следване на вече утвърден модел на мислене (съотв. на поведение). Ако утвърденият модел на поведение възпира развитието на човека, то този навик може да се определи като вреден. Пушенето например лош навик ли е или необходимост, предизвикана от определена психологическа нагласа? Прави ми впечатление, че хора, които са били пушачи, но спрат цигарите, или след известно време пак пропушват, или се сдобиват с друг, също "лош", но може по друг начин "лош" навик, който заменя пушенето. Най-често самите хора въобще не забелязват това. Възможно е, но това не е причина да подхранваме лошите си навици. Тази предразположеност към въпросния друг лош навик, освен пушенето, най- вероятно си я има от преди. Тя просто изплува на повърхността, когато вниманието вече не е насочено към пушенето. Все пак изкореняването на един вреден навик не означава, че човек изведнъж ще стане съвършен в мислите и желанията си. Най-често се адмирира и възхвалява принудителното отказване от някой лош навик, представя се като сила на волята на човека и какво ли още не - глупости на търкалета според мен. Всяка насилствена промяна на външното проявление първо е нетрайно, второ е фалшиво - ясно защо: просто това, вътре в човека, което го кара да проявява примерно тютюнопушене, не е преодоляно и ако си забраним сами на себе си това конкретно външно проявление, в случая пушенето, то това вътре си остава и просто започва да се проявява по друг начин (разбирай друг "лош" навик) или - по-лошия вариант - не се проявява доста време и ситуацията започва много да прилича на компресор без предпазен винтил или бомба със закъснител. Правиш допускане, че човек може да желае да се освободи от определен свой навик, без това да е негово истинско вътрешно желание. Допусни и другата възможност. И съвсем не съм убеден, че тогава навиците ще си отпаднат сами, безпроблемно и без волево усилие (за което останах с впечатлението, че по-горе използва думата „насилие“). Един модел на поведение може да бъде заменен с друг само ако във въпросния друг модел се вложи повече енергия, отколкото е била вложена в първоначалния модел. Един вреден навик се изкоренява като се подхранва противоположна умствена нагласа към него. Когато твърдо сме установили отношението си към този навик, осъзнали сме вредата от него и сме решили, че той не отговаря на нашите сегашни възгледи, то справянето с навика става възможно. Важно е разбира се познаването на подсъзнанието ни, на това какви илюзии използва за да ни убеди, че ние желаем това, до което се отнася навикът. Редактирано Април 13, 2012 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
taken Добавено Април 13, 2012 Доклад Share Добавено Април 13, 2012 Отстояването на себе си е отстояването на това в което вярваш. Това не е нито илюзия , нито празна приказка. Това е градивната сила ,която ни дава тласъка да вървим напред и нагоре.С времето и натрупания опит зад гърба си ,променяме , надграждаме възгледите си , напасваме парчетата от общия пъзел , но вярата е винаги било нещото , което ни е давало силата да минем през всичко това , за да може накрая да отстояваме Истинските неща за които си струва да живееш ... и да се бориш Станимир и Слънчева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Април 13, 2012 Автор Доклад Share Добавено Април 13, 2012 Отстояването на себе си е отстояването на това в което вярваш. Това не е нито илюзия , нито празна приказка. Това е градивната сила ,която ни дава тласъка да вървим напред и нагоре.С времето и натрупания опит зад гърба си ,променяме , надграждаме възгледите си , напасваме парчетата от общия пъзел , но вярата е винаги било нещото , което ни е давало силата да минем през всичко това , за да може накрая да отстояваме Истинските неща за които си струва да живееш ... и да се бориш Е би ли казал кое е най-важното нещо, в което вярваш и как го отстояваш? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Април 13, 2012 Автор Доклад Share Добавено Април 13, 2012 (edited) Де да можеше да бъде всеки, какъвто си поиска. А човек е това, което му предписано или най-вероятно сам си е предписал да бъде. А егото и стереотипите го карат да отстоява Не-предписаното си. Къде е разликата? Ами няма разлика. Правилно го забелязваш. Дали си е предписал или му е предписано няма разлика. По едно време е бил Едно. Но и в двата случая има предписване Въпросът е, че на земята като си вече, няма как да измениш предписанието нито да си въобразяваш, че може да си сложиш ново. Така че вече не можеш да бъдеш, какъвто си поискаш Редактирано Април 13, 2012 от БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 14, 2012 Доклад Share Добавено Април 14, 2012 Де да можеше да бъде всеки, какъвто си поиска. А човек е това, което му предписано или най-вероятно сам си е предписал да бъде. А егото и стереотипите го карат да отстоява Не-предписаното си. Къде е разликата? Ами няма разлика. Правилно го забелязваш. Дали си е предписал или му е предписано няма разлика. По едно време е бил Едно. Но и в двата случая има предписване Въпросът е, че на земята като си вече, няма как да измениш предписанието нито да си въобразяваш, че може да си сложиш ново. Така че вече не можеш да бъдеш, какъвто си поискаш Важни са мислите ни, желанията ни и това, което правим тук, на земята. В надземното е светът на следствията. Не обръщай нещата наопаки. Там само следваме посоката, която сме избрали тук. За каквото мислиш преобладаващо тук, за това ще мислиш и после там. Промяната е почти невъзможна. Там се избира в какво семейство и среда да се родиш, каква комбинация от сканди ще състави личността ти и по този начин се раждаш с определени предразположения, които имаш възможност да развиеш, ако са положителни, или да трансформираш, ако са отрицателни. Да, определя ти се характера, но за да работиш над него. Другото, което предопределя живота ти е кармата. Тя разбира се следва да бъде изживяна. Но ние творим кармата си също тук – на земята. От значения са мислите и стремежите ни тук, а не там. Там карма не се твори. Въобще тези опити да се омаловажат мислите, стремежите и решенията ни докато сме въплътени, са ми много непонятни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Април 14, 2012 Доклад Share Добавено Април 14, 2012 ... Човекът все още не е творец, в този смисъл, в който пишеш. Въобще това, че всеки може да бъде, какъвто си поиска, си е съвсем хипотетично и направо илюзорно. И прекрасна база за развитие на букет от комплекси, перфекционизъм и др.п. Възможно е, да. На някои им се отдава в по-голяма, на други – в по-малка степен. Всичко е въпрос на правилни усилия. Дали? Ами ако каквито и да са усилия не са в състояние да доведат до желания резултат? А как и откъде идват навиците според теб? Случайно? От социалното обкръжение? Или има и нещо друго? Всеки човек ли е склонен да прихване/развие определен "лош" навик? Върху възникването на навиците влияят множество фактори. Принципът, който ги поддържа е един: паметта на материята (пространството), т.е. влагайки енергия в дадена своя мисъл или действие, ние прокопаваме канал в пространството, през който в последствие енергията става все по-лесно и по-лесно да протича. Навикът не е нищо друго освен следване на вече утвърден модел на мислене (съотв. на поведение). Ако утвърденият модел на поведение възпира развитието на човека, то този навик може да се определи като вреден. Всеки, който е отгледал поне едно (а още по-добре две, защото тогава стават очевидни разликите, иначе може да се заблуждаваме, че всички бебета правят това и не правят онова) дете, се сблъсква със странни (про)явления. И ако е достатъчно наблюдателен и склонен да разсъждава, започва да се чуди - Защо бебето прави или не прави разни неща? И твоите обяснения за възникването на навиците нещо не ми се връзват на мен. Пушенето например лош навик ли е или необходимост, предизвикана от определена психологическа нагласа? Прави ми впечатление, че хора, които са били пушачи, но спрат цигарите, или след известно време пак пропушват, или се сдобиват с друг, също "лош", но може по друг начин "лош" навик, който заменя пушенето. Най-често самите хора въобще не забелязват това. Възможно е, но това не е причина да подхранваме лошите си навици. Тази предразположеност към въпросния друг лош навик, освен пушенето, най- вероятно си я има от преди. Тя просто изплува на повърхността, когато вниманието вече не е насочено към пушенето. Все пак изкореняването на един вреден навик не означава, че човек изведнъж ще стане съвършен в мислите и желанията си. Да, точно така, със сигурност си я имаме и другата предразположеност. Но какво означава подхранване? Ако се опитам да следвам твоята терминология - ето, представи си, имаме канал, а ние съзнателно не подаваме енергия по него. Какво става? Дали това автоматично ще затвори канала? Аз лично много се съмнявам. А ако каналът остане да съществува, дали ще "поиска" да стои празен? Природата не търпи празнини. Точно затова на хората им е трудно да се откажат от навиците си, прилагайки само силата на волята си, без да предприемат нищо друго. Съвсем друго е, ако човек започне да се променя вътрешно. Тогава вече, тази промяна, затваря този канал и отваря нов или - ако така повече ви харесва - пренастройва стария канал в съвсем друга посока, също като в компютърната игра "Водопроводчик". Затова и казах, че тогава навикът отпада от само себе си, при това трайно. Не казвам, че никак не е възможно да спрем да проявяваме даден навик (особено ако няма твърде дълбоки корени) само по силата на волята. Но това означава, че ще похарчим голям ресурс за това, особено в началото, но и след това, част от нашата сила и енергия ще отиват да поддържаме статуквото, такова, каквото сме решили да бъде, защото подчертавам още веднъж - навикът не е изкоренен, просто е изкуствено стопиран. Затова лично на мен не ми допада такова отказване от навици. Най-често се адмирира и възхвалява принудителното отказване от някой лош навик, представя се като сила на волята на човека и какво ли още не - глупости на търкалета според мен. Всяка насилствена промяна на външното проявление първо е нетрайно, второ е фалшиво - ясно защо: просто това, вътре в човека, което го кара да проявява примерно тютюнопушене, не е преодоляно и ако си забраним сами на себе си това конкретно външно проявление, в случая пушенето, то това вътре си остава и просто започва да се проявява по друг начин (разбирай друг "лош" навик) или - по-лошия вариант - не се проявява доста време и ситуацията започва много да прилича на компресор без предпазен винтил или бомба със закъснител. Правиш допускане, че човек може да желае да се освободи от определен свой навик, без това да е негово истинско вътрешно желание. Допусни и другата възможност. И съвсем не съм убеден, че тогава навиците ще си отпаднат сами, безпроблемно и без волево усилие (за което останах с впечатлението, че по-горе използва думата „насилие“). Не, никакво такова допускане не правя. Напротив, точно това визирам и казвам - съзнателно желание да премахнем определен навик. А за такова спонтанно да го нарека отпадане на навици, всеки от нас сигурно би се сетил. Най-често човекът дори не забелязва в началото и чак след известно време се усеща или някой близък изведнъж възкликва "Ама ти не правиш еди какво си!" Спомням си, че и тук във форумите съм чела, как някои са споделяли за отпаднала необходимост да ядат месо, например. Един модел на поведение може да бъде заменен с друг само ако във въпросния друг модел се вложи повече енергия, отколкото е била вложена в първоначалния модел. Един вреден навик се изкоренява като се подхранва противоположна умствена нагласа към него. Когато твърдо сме установили отношението си към този навик, осъзнали сме вредата от него и сме решили, че той не отговаря на нашите сегашни възгледи, то справянето с навика става възможно. Важно е разбира се познаването на подсъзнанието ни, на това какви илюзии използва за да ни убеди, че ние желаем това, до което се отнася навикът. Въобще не мога да се съглася с този абзац, особено с това, което съм оцветила с червено. Тъй като много хора пушат или са пушили, а аз вече дадох това за пример, нека споделят, колко много енергия са вложили от себе си, за да си създадат този навик? Или доста спонтанно им се е получило? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
taken Добавено Април 14, 2012 Доклад Share Добавено Април 14, 2012 Отстояването на себе си е отстояването на това в което вярваш. Това не е нито илюзия , нито празна приказка. Това е градивната сила ,която ни дава тласъка да вървим напред и нагоре.С времето и натрупания опит зад гърба си ,променяме , надграждаме възгледите си , напасваме парчетата от общия пъзел , но вярата е винаги било нещото , което ни е давало силата да минем през всичко това , за да може накрая да отстояваме Истинските неща за които си струва да живееш ... и да се бориш Е би ли казал кое е най-важното нещо, в което вярваш и как го отстояваш? Бог , отстоявам като се уповавам на него.Гледам да се уча от грешките си и да не ги повтарям за един по-праведен живот Слънчева и Валентин Петров 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 14, 2012 Доклад Share Добавено Април 14, 2012 В кутията на Пандора, наред с всички нещастия се е намирала и надеждата. Това показва, че докато човек вярва, всичко е преодолимо. Съмнението и неверието са гасители на надеждата. Отричащият заключва вратите пред себе си. Каже ли си човек: „Не мога“, наистина вече няма никакво значение дали може или не може; дали казва истината или се заблуждава. Много по-добре е човек да се заблуждава, че може нещо, отколкото да отрича възможността пред себе си. „Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори“ (Мат 7:7). Защо ли? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Април 14, 2012 Автор Доклад Share Добавено Април 14, 2012 Де да можеше да бъде всеки, какъвто си поиска. А човек е това, което му предписано или най-вероятно сам си е предписал да бъде. А егото и стереотипите го карат да отстоява Не-предписаното си. Къде е разликата? Ами няма разлика. Правилно го забелязваш. Дали си е предписал или му е предписано няма разлика. По едно време е бил Едно. Но и в двата случая има предписване Въпросът е, че на земята като си вече, няма как да измениш предписанието нито да си въобразяваш, че може да си сложиш ново. Така че вече не можеш да бъдеш, какъвто си поискаш .......Въобще тези опити да се омаловажат мислите, стремежите и решенията ни докато сме въплътени, са ми много непонятни. Страхувам се, че не виждам много казано по дискусиония въпрос. Добре, ще кажа по друг начин. Човек се ражда в определена астрологична позиция, която отговара ня неговата същност. След това, ако развива, каквото трябва да развива, се развиват няколко нива на самоусъвършенстване. Е, някой могат да излязат извън кармата, т.е. извън астрологичната предопределеност, но надали ще пишат за това по форуми Астрологичната предопределеност отразява и енергийната структура на човека. Той може някои неща, а други да си съдере гъза да се опитва да ги прави през целия си живот, няма да успее. Например, на някои им е дадена по начало система за логическо мислене и мисловна ценностна система. Но те много бързо се осъзнават, че това не им въри работа за вземане на решение, а трябва да се използва в помощ на другите. Всичко е енергийно предписано и всеки, който може да го види, го вижда. И тук говорим само за възможностите и уменията, които ще има човек, дори не още и за задачите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Април 14, 2012 Автор Доклад Share Добавено Април 14, 2012 Отстояването на себе си е отстояването на това в което вярваш. Това не е нито илюзия , нито празна приказка. Това е градивната сила ,която ни дава тласъка да вървим напред и нагоре.С времето и натрупания опит зад гърба си ,променяме , надграждаме възгледите си , напасваме парчетата от общия пъзел , но вярата е винаги било нещото , което ни е давало силата да минем през всичко това , за да може накрая да отстояваме Истинските неща за които си струва да живееш ... и да се бориш Е би ли казал кое е най-важното нещо, в което вярваш и как го отстояваш? Бог , отстоявам като се уповавам на него.Гледам да се уча от грешките си и да не ги повтарям за един по-праведен живот Хм, Бог има ли нужда да бъде отстояван пред някого?! А ти не отстояваш, ти се уповаваш - разчиташ на Бог. А пък за Бог грешки няма. Ти се опитваш да остояваш, че грешиш, а това е отстояване на егото.... Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 14, 2012 Доклад Share Добавено Април 14, 2012 Ако човек отстоява правото си на промяна, това пак ли е отстояване на егото? А отстояването на личната свобода - и тя ли е отстояване на егото? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Април 14, 2012 Доклад Share Добавено Април 14, 2012 (edited) Добре, ще кажа по друг начин. Човек се ражда в определена астрологична позиция, която отговара ня неговата същност. След това, ако развива, каквото трябва да развива, се развиват няколко нива на самоусъвършенстване. Е, някой могат да излязат извън кармата, т.е. извън астрологичната предопределеност, но надали ще пишат за това по форуми Астрологичната предопределеност отразява и енергийната структура на човека. Той може някои неща, а други да си съдере гъза да се опитва да ги прави през целия си живот, няма да успее. Например, на някои им е дадена по начало система за логическо мислене и мисловна ценностна система. Но те много бързо се осъзнават, че това не им въри работа за вземане на решение, а трябва да се използва в помощ на другите. Всичко е енергийно предписано и всеки, който може да го види, го вижда. И тук говорим само за възможностите и уменията, които ще има човек, дори не още и за задачите. За жалост на много, които търсят в наталната си карта, предопределеност и уникалност - такава няма. Наистина се раждаме с определени конфигурации, но те далеч не говорят за неповторимост или обреченост. Масата от същества, няма какво да отстоява, те са просто като тревата, съдбата не ги е докоснала, те просто не са интересни за нея. И в стремежа си към по-интересното, Съдбата е пръснала над тях изобилие и спокойствие, всичко нужно им, за да не занимават Вселената със себе си и воплите на вечно отворената си уста. На тези, които няма какво друго да защитават и да изживеят, говорят за живеенето, пишат за себе си. Афишират чужда истина, откъси от друг живот, като кръпки от своя. Парцаленият човек отстоява желанието си да не се разпадне. P.S. Отстояването на себе си винаги има граници отвъд "хм"... "Хм" и отстояване се самоизключват. Редактирано Април 14, 2012 от Йордан Анов Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.