Мисля си сега, че цялата тази история около отстояването на себе, отстояването на истинското Аз, отстояване на високи идеали е ...... една висока заблуда ...... Камъкът има ли нужда да отстоява себе си пред водата за това, че е камък. Камъкът е просто камък и колкото и водата да се опита да твърди обратното, камъкът си е камък. А ние фактически отстояваме нашето желание да сме такива, каквито ни се иска, но понеже не сме и отстояваме заблудата, че сме. А това, което е в нас, добро или лошо, няма какво да бъде отстоявано. То Е! И докато не си позволяваме да осъзнаем какво СМЕ, ние отстояваме празни илюзии.....с липса на смирение към това, което СМЕ..... Или пък не са празни илюзи?