Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Умеем ли да бъдем доволни


Таня

Recommended Posts

"Ценна мисъл за деня:

Няма по - голямо нещастие от

незнанието на мяра.

Няма по - голямо престъпление

от стремежа към богатство.

Ето защо:

Който умее да бъде доволен,

винаги е удовлетворен.

(Лао Дзъ) "

Скъпи приятели, тази мисъл на Лао Дзъ ме наведе на мисълта дали в действителност умеем да бъдем доволни, т.е. умеем ли да се радваме на живота.

Всеки ден получаваме по нещо - предмет, знание или любов - под различна форма. Дали умеем да ги ценим, дали можем да се радваме и на най- малките неща, които ни се случват. Дали можем да благодарим за тях или се сърдим и нервираме, с което губим част от енергията си, а това води след себе си до изживяване на други негативни състояния и чувства.

На толкова много неща можем да се радваме!

Правим ли го? Кои са нещата, които могат да ни изкарат от равновесие, т.е. тези, които не оценяваме като положителни.

Най- лесно се обиждаме на хората, които обичаме. Коя е причината? Къде да я търсим? Необходимо ли е да я търсим другаде, освен в себе си?

Какво трябва да направим, за да се научим да изпитваме доволство и радост? Как изправяме състоянията си? Как трансформираме злото в добро и как хармонизираме състоянията си?

Ще кажете, че всичко това е посочено и много е говорено по темата, но дали сме в състояние въпреки всичките си знания да постигаме състояние на хармония във всеки един момент или пък за колко време можем да го постигнем.

Кой е най- добрият метод за това? :hypocrite:

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 101
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Най-добрият метод за трансформация на злото в добро и оттам в Истина?

Учителят го е дал: "Методът на духовната присадка!"

1) За да го изпълняваме, предварително условие е повишена и растяща вътрешна сила, добивана чрез чист живот

2) Самопознание - ведение на различните части на собственото ни съзнание

3) Ето го и самия метод: както например върху подложката на див дрян можем да присадим праскова, и резултатът ще е силно здраво дърво с изобилен плод, така и със съзнанията ни! Самосъзнанието е ръководител и посредник в целия процес. То поема импулсите от външната среда и подсъзнанието и ги насочва към свръхсъзнанието! Това е накратко! В основата, в сърцевината на процеса стои развитието на вътрешната енергия. Без нея никаква Любов, Мъдрост и Истина не могат да бъдат проявени!

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря ти ,Орли.

Учителя дава пеенето като един от най- силните методи за трансформация.

"Който пее, зло не мисли"

Паневритмията, Слънчевите лъчи и Пентаграма са също много силни средства за трансформиране на енергията.

Дихателните упражнения, обливането с цветове и най- вече молитвите.

Изобщо, при добро желание можем да намерим подходящите методи и да развием вътрешната си енергия. Тогава наистина ще можем да се радваме и проявяваме Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта.

С други думи трябва да изпълняваме:

"Заповедта на Учителя

Поставете доброто за основи на дома си,

Правдата за мерило,

Любовта за украшение,

Мъдростта за ограда,

Истината за светило.

Само тогава ще Ме познаете и Аз ще ви се изявя."

Линк към коментар
Share on other sites

И аз ви благодаря, приятели. Всичко, което сте споменали по-горе, помогна и помага много и на мен. Особено ще се съглася с молитвите - Добрата молитва ми е любимата.

Опитах се да се върна назад във времето, за да си спомня кое и защо някога е предизвиквало у мен недоволство. Понаблюдавах и хората около мен и стигнах до една причина в основата - нашата предварителна представа за доброто и лошото в света и хората.

Лесно е да се зарадваш, когато получиш или постигнеш нещо, което си очаквал или смяташ за добро.

Трудно е да останеш доволен, че при теб е дошло нещо, което не си желал, от което си се опасявал, защото разрушава твоето подредено ежедневие и плановете ти за близко и далечно бъдеще. Само че нашето его не иска да признае, че причината за негативната емоция е нашата собствена мярка за добро и лошо, очакванията, предположенията, плановете ни - ражда се недоволството, обидата.

По същото време докато ние хабим енергия да се разсърдим, и да "се борим" срещу неправилното, до нас вече стои това, което е най-доброто за нас. Ние, обаче или не го забелязваме (не влиза в списъка на ценните неща) или сме го класифицирали като враг.

Мисля, че техниките, за които говорят Таня и Орлин, помагат да дадем приоритет на Божията Любов пред идеите и правилата на егото ни. Това ни помага да му намерим истинското място - инструмент за съществуването ни в нашия свят ( а не нашия и неговия господар).

Линк към коментар
Share on other sites

:)

Благодаря ти Донке, Благодаря и на всички приятели.

Пропуснала съм да спомена, че много добър начин за трансформация е общуването, посещението на културни мероприятия, разходка сред природата.

Общуването ни тук, във форумите на Портала специално за мен е много полезно, защото ми дава възможност да погледна по- реално на себе си, да разбера на какво реагирам болезнено, с какво не съм се преборила и до колко съм се научила реално да оценявам себе си и другите, доколко мога да прощавам, доколко съм научила законите на смирението, милосърдието и състраданието, законите на Любовта, Мъдростта и Истината, на Правдата и Добродетелта. Трудно е да се съчетае всичко това, но положителното е, че се старая. Старая се да ви разбирам, да разбирам съдържанието на междуредията. Понякога това ми се отдава, но понякога имам чувството, че не мога да разбера най- същественото, посланието. Сигурна съм, че това се дължи на неприемането на някои неща, с които съм се сраснала и които наистина смятам за по- удобни, поне за момента, но съм съгласна с Учителя като казва: "Господ затова е създал света. Ти си попаднал в тези лоши условия, за да се сприятелим. Иначе откъде щяхме да се сприятелим. Някой път вие се скарвате, за да се опознаете. Всичко в света работи за добро.

Сега всички се оплаквате от страдания. Какво са страданията?- Опознавате се.

Направите погрешка и майката дойде и ви нашиба. Казвате: "Много ми е скръбно!" Майка ти казва:"Не ме заставяй да те бия, слушай, тогава и без пръчка може". Казвам, сега това не е правилно да си говорим с такива думи. Но , като направиш погрешката, пръчката трябва да е на място. Ако не искаме да работи тази пръчка, трябва да живеем по закона на Любовта. Как се живее по закона на Любовта?- Законът на Любовта е това: седя аз на един стол. Щом те видя, че идеш, ставам и ти го поднасям. Що е законът на Любовта? Аз ям на трапезата. Ти идеш отвън. Аз казвам:"Заповядай!" Ако това не можеш да го направиш, нямаш Любов."

Най- хубавото от всичко е, че се справям все по- лесно и бързо с подобни състояния, благодарение и на вас , приятели! БЛАГОДАРЯ ВИ! :sorcerer:

:) Източникът на горния цитат е: Учителя, Вечният порядък, Самовъзпитание

Линк към коментар
Share on other sites

"очакванията"

В програмирането има 2 извиквания на функции,

синхронно, или блокиращо, и асинхронно- свободно.

1. Синхронно, при него след извикване на функция, извикващата нишка (thread) е блокирана докато резултатът се върне. Това означава, че тя не може да прави други задачи.

2. При асинхронното, извикващата програма не чака, а спокойно веднага продължава своята работа. Образно казано, пращам писмо и давам свобода на получателя да реагира както и когато намери за добре.

С асинхронното се работи много по трудно, но производителността

е много по голяма.

Понякога това ми се отдава, но понякога имам чувството, че не мога да разбера най- същественото, посланието.

Истинско послание е, което те прави да мислиш над най дълбоките въпроси на живота, и да си отговориш успешно.

с обич и благодарност,

Валентин

Линк към коментар
Share on other sites

"Истинско послание е, което те прави да мислиш над най дълбоките въпроси на живота, и да си отговориш успешно.

с обич и благодарност,

Валентин"

Благодаря! :sorcerer:

Намерих нещо много интересно и от Учителя,"Най- малкото иждивяване и най- малкото съпротивление"

"Всяка мисъл, всяко желание може да се реализира по много начини, но разумният човек избира този начин, при който се изразходва най-малко енергия.

Допуснете, че вие пожелавате една круша, но за да я придобиете, жертвувате целия си живот. Питам: тази круша заслужава ли такава жертва? Друг пример: допуснете, че вие имате силно желание да изучите съвременната философия с всички нейни подробности и затова жертвувате всички свои идеали.

Питам: оправдават ли се всички жертви за философията,ако не можете да я приложите в живота си? Природата казва: „Всяко дърво трябва да даде плод”. Ако някое дърво не даде плод, усилията, които прави то,нямат никакъв смисъл. Казвам: Като ученици на Великата Окултна Школа вие трябва да работите чрез доброто. Ако си служите с доброто,като метод за работа, вие ще иждивявате най-малко енергия,а ще придобивате най-добри резултати. Най-първо човек трябва да изучава себе си, своя живот, с всички свои тежки и добри разположения. Животът трябва да се изучава научно,да се правят опити и наблюдения върху всички явления вън и вътре в него. ЗНапример, някой изживява едно тягостно състояние на духа. Не е достатъчно само да се констатира това състояние, но трябва да се потърси неговия произход. Тягостното състояние на духа показва, че човек се движи в гъста среда и среща големи бури и съпротивления в живота си. Външният свят не забелязва това състояние, защото този човек не се намира в една и съща среда с другите хора. Гъстата среда, в духовно отношение представлява корените на живота. Представете си,че вие сте в параход,който се движи по замръзнало море, но той е толкова здрав,че непрекъснато чупи леда пред себе си и така си пробива път. Какво ще стане с този параход, ако ледът постепенно става все по-дебел и по-дебел? Ще стигне ли той благополучно до определеното пристанище? – Този параход ще се разбие. Тогава какво трябва да правите,в окултно отношение при подобен случай? – Най-първо трябва да напуснете гъстата среда. Казвате: „Как да напуснем гъстата среда?” – Затова има разни методи. Такива примери срещаме в органическия свят. Когато средата, в която са живели някога рибите е станала гъста за тях, те са започнали усилено да мислят, как да излязат от нея по какъв начин да се приспособят към друга, по-рядка среда. И най-после след дългогодишно размишление, те са намерили начин да излязат от водата, при което се превърнали в птици. По-умните риби колективно решили да излязат от водата и да се превърнат в птици. Аз взимам този пример като най-подходящ за илюстрация, но има още ред примери,които подкрепят моята мисъл, а именно: много начини има, чрез които човек може да мине от по-гъста в по-рядка среда. В духовно отношение сегашният човек се намира във фазата на растенията. Ако за дълго време още остане в тази гъста материя, дето плътта и духът са в постоянна борба,той ще загине. Както рибите излязоха от водата и станаха птици, така и човек трябва да излезе от гъстата среда, в която живее , да си подаде главата навън.

Линк към коментар
Share on other sites

:)

И още малко от Учителя,,"Най- малкото иждивяване и най- малкото съпротивление"

"Говори се в Писанието за един болен, който е чакал 38 години, за да влезе в къпалнята да се излекува. Голямо търпение е имал той. Тройката в числото 38 представлява Божествения човек; осморката – Божествената майка, която съдържа всички велики условия на живота. Тройката и осморката, съединени заедно показват, че от човека може да стане всичко. И тогава Божественият Учител, Който е определен за вас ще дойде и ще ви настави. Докато дойде този момент, човек трябва да чака. Де? – В света – в къпалнята. После трябва да отиде в храма да се помоли. Там ще чуе следните думи: „Не греши повече! Право мисли, право чувствувай, право действувай! Само така Бог ще те благослови!”

И тъй, правете всичко с най-малко съпротивление и с най-малко иждивяване на енергия. Или с други думи казано: Изявявайте вашите мисли, желания и действия при най-голяма хармония! Това нека бъде за вас идеал, към който трябва да се стремите. Не се плашете от състоянията, в които често изпадате. Те са преходни неща. Стомната ви сега може да е празна, но тя лесно се пълни. Нещата стават лесно за онзи, който знае."

Линк към коментар
Share on other sites

Аз лично се опитвам да се радвам и на най - дребните неща от живота. Доста дълго време от живота ми се ядосвах, макар и малко на това, че каточели никой не искаше да ми каже наздраве, когато кихна. Примерно кихна в училище в междучасието и около мен още 8 - 10 човека, никой не ми казва наздраве. Кихне един мой приятел след малко 4ма му кажат наздраве, а отношенията ни помежду ни са си наред... Зех, че се позамислих малко и след време си мисля, добре а аз на колко човека съм казал наздраве през живота си... е не бяха много :thumb down: . Коригирах се и с времето дойде и положителния резултат.

Лично според мен, когато човек се научи да се радва и на малките неща, тогава ще може и да се радва истински и на големите. Всъщност радостта трудно може да ни навреди, тя е от графа положителни чувства. Когато изпускаме да се зарадваме за нещо малко само ние губим :) Ех защо така не можеше да изпускаме да се ядосваме и за дребните работи :harhar:

Линк към коментар
Share on other sites

:) има една крилатка...от две правила:

1.никога не се ядосвай за дребни неща.

2.всичко е дребни неща

:) аз съм си била от перманентно доволните/радващите се - от както съм се родила :1eye::D мама и татко така ми споделят...все се радвам, а когато нещо не ме "устройва"...съм била голям дипломат, но винаги става по " мойто"...не че сега е по различно :P то си ми и личи :rolleyes: действително си е така - голяма грехота ще е ако река недоволство някакво да проявя...то просто няма за какво...мога само да благодаря :thumbsup2:

...всъщност недоволството...качество на ума ли е :hmmmmm:

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

:)

И още малко от Учителя, "Трите състояния":

"Казвам: Всички трябва да работите върху новото в математиката, във философията, в живота и в науката, за да се внесе разширение и полет в съзнанието ви; активност и предпазливост в чувствата ви, да се пазите от лошите навици на вашето минало. Само по този начин вие ще бъдете бодри и весели и с будно вътрешно съзнание. В разумната природа всичко говори за великата радост на душата. Като се приближавате до Божествения свят, ще забележите, че навсякъде вее интелигентност и разумност. Там има изобилие от знания, от музика, от песен и от любов.

Започнете ли да слизате към физическия свят, оттам вее вече студенина, ограничение – всеки се свива в черупката си. Най-големият студ е във физическия свят. Толкова голям е вече студът, че ледът започва да се троши.Колкото повече се увеличава студът, толкова по-трошливи стават телата. В това отношение и големия студ може да развали хубавите чувства у човека. Много ниската температура и много високата температура са опасни за обикновените хора. Само адептите и великите Учители могат да преминават направо от едно състояние в друго, без да се повредят.

Ученикът трябва да се пази, както от големия студ, така и от голямата горещина. Той не трябва да се излага на тях. Ученикът може да оперира само с такава топлина, при която глината му не се топи, и с такъв студ, при който камъните му не се рушат. Животът функционира правилно при обикновена топлина и при обикновен студ. Това са практически правила, които всеки от вас може да приложи в миниатюр в живота си. Правете малки опити върху съзнанието си, да придобиете разширение и полет. Приложението на тия правила ще ви даде поне малки резултати."

Линк към коментар
Share on other sites

Отговорът ми е не! Никой никога истински не може да се радва на живота., тоест на ежедневието му. Твърде еднообразно сме си го направили всичко, че чак скучаем, никакви провокации, никакви дързости, нищо не успява да ни изненада вече... :sleeping: Собствените ни ходове са предсказуеми и доста често вече извършени от други, които са ни изпреварили, та пак сме си на заден план B)

Линк към коментар
Share on other sites

аз съм си била от перманентно доволните/радващите се - от както съм се родила  мама и татко така ми споделят...все се радвам, а когато нещо не ме "устройва"...съм била голям дипломат, но винаги става по " мойто"...не че сега е по различно  то си ми и личи  действително си е така - голяма грехота ще е ако река недоволство някакво да проявя...то просто няма за какво...мога само да благодаря
Ето, по това мнооооооого си причаме. :D

...всъщност недоволството...качество на ума ли е?

На ума е, защото сърцето е по Любовта. :thumbsup2:

Линк към коментар
Share on other sites

недоволството

идва от нехармонични или отрицателни чуства, безплодни очаквания, неуспехи, нетърпение, гняв, защото се губи много енергия

Линк към коментар
Share on other sites

Никой никога истински не може да се радва на живота., тоест на ежедневието му. Твърде еднообразно сме си го направили всичко,

:D:D Защо ли всеки път ни се иска каквото мислим и чувстваме ние да го мисли и чувства света??

Когато възпрем ума си да казва "всички, никой, винаги, никога и т.п." , светът ще стане неповторим и хората и събитията ще бъдат различни и много интересни. И няма да стъпваме в една и съща река, и няма да се срещаме с един и същ човек, защото ще сме готови да видим новото... а не да потвърдим това, което си мислим че е ....

Линк към коментар
Share on other sites

:)

Защо ли всеки път ни се иска каквото мислим и чувстваме ние да го мисли и чувства света??

Защото не сме съвършени. Защото сме тук, на Земята, да се учим. Да научим ония уроци, които не сме научили по- рано. Да се научим да се радваме и на най- малките неща, да се научим да четем от книгата на природата, от нейната мъдрост и да прилагаме научените знания. Да се научим да бъдем добри, да прилагаме добрината, с която ни е дарил Господ.Да се научим да бъдем разсъдливи, търпеливи, отстъпчиви, толерантни,всеотдайни,загрижени, любящи,миролюбиви, чисти, честни, справедливи. :smarty:

Линк към коментар
Share on other sites

А каква е разликата между доволство и благодарност?

До - волство... задоволство...воля...

Не моята воля ( доволство ) трябва да е, а Твоята!

Това е вече благодарност.

Винаги съм благодарна за Твоята воля, Господи!!!

Линк към коментар
Share on other sites

Защо ли всеки път ни се иска каквото мислим и чувстваме ние да го мисли и чувства света??

Не съм се взел чак толкова на сериозно, че да говоря от името на другите, но тъй като живея сред хората и чувам техните оплаквания от живота, като цяло знам, че те не са доволни от него и никога няма да бъдат. Виж, аз съм си доволен и от живота ми и откармат ми и от духа ми, от всичко! Рядко мога да се оплача и го правя, защото не намирам иначе изход. Когато споделиш улеква и все някой може да ти помогне, било с приятелска прегръдка, било със съвет или действия. Но като цяло пак не сме доволни от живота. Защо? Отговорът: "Защото не можем да имаме всичко!" :D

Линк към коментар
Share on other sites

Не съм се взел чак толкова на сериозно, че да говоря от името на другите, но тъй като живея сред хората и чувам техните оплаквания от живота, като цяло знам, че те не са доволни от него и никога няма да бъдат. Виж, аз съм си доволен и от живота ми и откармат ми и от духа ми, от всичко! Рядко мога да се оплача и го правя, защото не намирам иначе изход. Когато споделиш улеква и все някой може да ти помогне, било с приятелска прегръдка, било със съвет или действия. Но като цяло пак не сме доволни от живота. Защо? Отговорът: "Защото не можем да имаме всичко!" :D

Какво значи -"да имаме всичко"..,аз мисля че можем да имаме това което би ни направило щастливи..и това да е достатачно-всичко за нас.Стига да сме си отворили очите за правилната посока..,като например...аз знам че съм истински щастлива с близките си хора...,когато срещам все повече и повече усмихнати /искрено/хора по улиците..,един искрен и приятелски разговор..,две топли очи..,не ми трябва много..,любовта според мен е разковничето към щастието..А трудности ,докато сме затворени в този матерялен живот все ще си има,но и на тях трябва да се радваме защото тяхното преодоляване ни учи на много неща,прави ни по силни,по търпеливи..,а търпението е много важно качество... :thumbsup:

Защо ли всеки път ни се иска каквото мислим и чувстваме ние да го мисли и чувства света??

Нормално е според мен да е така..,защото това значи че не сме се затворили в черупката си.Ние не сме за "вълци единаци",най-хубавото нещо е споделянето между хората,обратната вразка..,общият път... :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

"Какво значи -"да имаме всичко"..,"

Да де, какво е за всеки поотделно това "всичко"? За мене здравето е всичко, но неможем да го имаме винаги, щастието е всичко и пак неможем да го имаме всичко, добрите приятели, суседи, роднини и т.н. пак са всичко, но не винаги ги имаме..........Нямаме всичко и затова няма доволни напълно от живота.

Линк към коментар
Share on other sites

За мене здравето е всичко, но неможем да го имаме винаги, щастието е всичко и пак неможем да го имаме всичко, добрите приятели, суседи, роднини и т.н. пак са всичко, но не винаги ги имаме..........Нямаме всичко и затова няма доволни напълно от живота.

Съгласна съм с теб ,Никола.Само че..,аз не ги разделям тези неща.Ако в един момент аз и близките на които държа сме здрави,в този момент аз имам всичко което искам и съм доволна достатачно за да не обръщам внимание на ежедневните спънки.Тях си ги има.Аз говоря за нещата като цяло.Това че примерно днес ти се е случило нещо което те е разстроило,не те прави нещастен попринцип.Такива понятия като - винаги ,на 100%,постоянно,със сигурност..гледам да избягвам защото не се реални в матерялният живот.Да ,погледнато от тази гледна точка-няма пълно щастие.Но аз мисля че трябва да гледаме на живота си от "птичи поглед".Да може да не сме напълно здарви,но ако сме достатъчно здрави,за да вършим поне половината от нещата които искаме,и трябва да вършим - значи сме щастливи.Според мен трябва да се научим да се радваме и на малките неща,да сме благодарни за това което имаме,а на препяствията по пътя си да гледаме като на стълбички които ни искачват на горе,ако ги преодолеем :hypocrite::):feel happy:

Много щастие наведнъж не е на хубаво..,на порции се смила по добре :D:thumbsup1:

Линк към коментар
Share on other sites

За мене здравето е всичко, но неможем да го имаме винаги,

Болките и болестите са ни предупрежденията и уроците в живота. Много се радвам, че се научих да ги приемам с благодарност.

:D Например преди 2 месеца нараних ходилото си - смело настъпих остър камък с обувка с изтъняла подметка. Наложи се 1 месец да стъпвам само на петата си и още един месец да ходя с въздушна походка, без да натоварвам левия крак. Благодарение на това ми страдание се научих:

- навреме да нося обувките си на обущар;

- да гледам внимателно в краката си и да не се смятам за по-силна от острите камъни;

- да уважавам и пазя ходилата си, защото те носят цялата ми тежест и освен това ми позволяват да ходя, танцувам, подскачам, клякам, вдигам се на пръсти...

- разбрах колко е лесно да развалиш нещо, което ти е дадено наготово и колко бавно и трудно е да го възстановиш....

Добър и важен урок, нали? :D:D

Линк към коментар
Share on other sites

:D  :D  Защо ли всеки път ни се иска каквото мислим и чувстваме ние да го мисли и чувства света??

Когато възпрем ума си да казва "всички, никой, винаги, никога и т.п." , светът ще стане неповторим и хората и събитията ще бъдат различни и много интересни. И  няма да стъпваме в една и съща река, и няма да се срещаме с един и същ човек, защото ще сме готови да видим новото... а не да потвърдим това, което си мислим че е ....

Тук съм болезнено съгласен с тебе :rolleyes:. Винаги съм съжелявал хората, които слагат другите хора под някакъв общ знаменател. Всеки човек е уникален сам по себе си.

"

Но като цяло пак не сме доволни от живота. Защо? Отговорът: "Защото не можем да имаме всичко!"

"

Докато се опитваме да имаме всичко, наистина ще сме недоволни вярно е. Мисля, че отговорът всъщност е: "Понеже се опитваме да имаме всичко".

Според мен човек трябва да е доволен и да се радва на това, което има. За да сме щастливи не ни трябва да имаме всичко, първо защото е невъзможно, второ защото и с малко може да сме щастливи. Наистина безкрайно е човешкото желание. Искаме все още и още. Много често поради това желание да придобиваме все повече и повече ние забравяме да оценим това, което сме постигнали до този момент. Защото умът ни е все зает с тази мисъл. Има много хора, които в един определен момент от живота си са искали нещо много силно и са си мислили, че като го постигнат то ще ги направи доволни. Постигнат го, пък каточели забравят дори да се зарадват, просто преминават към следващото желание.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...