Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Таня

Умеем ли да бъдем доволни

Recommended Posts

Съгласна съм с теб ,Никола.Само че..,аз не ги разделям тези неща.Ако в един момент аз и близките на които държа сме здрави,в този момент аз имам всичко което искам и съм доволна достатачно за да не обръщам внимание на ежедневните спънки.Тях си ги има.Аз говоря за нещата като цяло.Това че примерно днес ти се е случило нещо което те е разстроило,не те прави нещастен попринцип.Такива понятия като - винаги ,на 100%,постоянно,със сигурност..гледам да избягвам защото не се реални в матерялният живот.Да ,погледнато от тази гледна точка-няма пълно щастие.Но аз мисля че трябва да гледаме на живота си от "птичи поглед".Да може да не сме напълно здарви,но ако сме достатъчно здрави,за да вършим поне половината от нещата които искаме,и трябва да вършим - значи сме щастливи.Според мен трябва да се научим да се радваме и на малките неща,да сме благодарни за това което имаме,а на препяствията по пътя си да гледаме като на стълбички които ни искачват на горе,ако ги преодолеем  :hypocrite:  :)  :feel happy:

Много щастие наведнъж не е на хубаво..,на порции се смила по добре  :D  :thumbsup1:

Здравей! Съгласен съм, че на 100% не трябва да се мисли, и че не трябва да се делят гореспоменатите причини за недоволство. Пак казвам аз не ги деля, но то се основателни като причина да не сме доволни както ти се изрази на 100% от живота! :) Разбрахте ли ме сега? :1eye:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Таня, благодаря за хубавата тема!

Според мен човек трябва да е доволен и да се радва на това, което има.

:thumbsup::thumbsup::thumbsup: Мисля, че именно това е основата на доволството.

Има много хора, които в един определен момент от живота си са искали нещо много силно и са си мислили, че като го постигнат то ще ги направи доволни. Постигнат го, пък каточели забравят дори да се зарадват, просто преминават към следващото желание.

Да, виж също темата: Свобода, притежание и богатство

"Ако човек е доволен от себе си и другите ще са доволни от него." (НБ, Двете думи, 05.06.1927г)

Т.е. бих казал, че имаме няколко вида радост / доволство от живота:

- човек да е доволен от себе си

- човек да е доволен от това, което има.... и няма

- човек да е доволен от другите

- човек да е доволен от всичко, което се случва около него

- човек да е доволен / благодарен на Божественото

Как мислите?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля че доволството в същината си е вътрешно понятие! Когато човек познава съзнанието си, когато поддържа енергийните му ресурси, когато умее да трансформира външните и вътрешни опитности в положителни състояния, когато умее на базата на горните умения да произвежда фина духовна светлина, тогава човек е доволен! :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:)

"Отговорът ми е не! Никой никога истински не може да се радва на живота., тоест на ежедневието му. Твърде еднообразно сме си го направили всичко, че чак скучаем, никакви провокации, никакви дързости, нищо не успява да ни изненада вече... Собствените ни ходове са предсказуеми и доста често вече извършени от други, които са ни изпреварили, та пак сме си на заден план "

Не си прав ,Никола,

Животът не е просто шахмат,където има изградени точни правила и които трябва да спазваш точно, за да можеш за победиш. Но и там имаш избор-да си "програмираш" ходовете. В зависимост от това, доколко познаваш правилата на играта, ще можеш и да "програмираш", за да излезеш победител и да получиш радост и удовлетворение от успеха.

В живота имаме много повече свобода и винаги можем да направим непредвиден ход и да достигнем състоянието на радост и удовлетворение от настоящия момент, особено ако не сме си поставили точни правила за това, на какво можем да се радваме и на какво не. Бог ни е дал голяма свобода в това отношение и стига да желаем, винаги можем да намерим на какво да се радваме. Аз, например, много се радвам, когато чета тук във форума и от постингите ви се излъчва дух на вяра и оптимизъм, че сме в състояние да достигнем по- висока вибрация, да се свържем с по- висшите светове и да предадем тази вибрация и на другите около нас. Бъдете здрави и винаги в състояние да намерите на какво да се радвате. :smarty:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля че доволството в същината си е вътрешно понятие! Когато човек познава съзнанието си, когато поддържа енергийните му ресурси, когато умее да трансформира външните и вътрешни опитности в положителни състояния, когато умее на базата на горните умения да произвежда фина духовна светлина, тогава човек е доволен!  :D

Орлине, Орлине, Орлине. :) Така добре се чувствам тия дни и като се погледна така отгоре.. доколкото мога си мисля, че съм АБСОЛЮТНО (не) съгласен с теб. :king::feel happy::P<_<:thumbsup2::sorcerer::angel:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:) За себе си, Таня, твърдя смело, че винаги се радвам наживота и съм доволен от него(мисля това го казах), и намирам винаги елементарно малки, но дивно истински неща които ме радват до толкова, че сякаш си връщам две, три години от момента, в който съм имал пак същото преживяване, събирам ги, умножавам ги и вечно се усмихвам и радвам откровено! :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Интересното е, че има много хора, които като на изпит бодро могат да издекламират как трябва да се живее, за да са доволни, но в действителност въобще не е така при тях.

И аз до скоро бях от тази партия, но с учудване забелязах, че през последните няколко години това ми усещане бавно се променя и то без да правя нещо съзнателно по въпроса. Затова пък през последните няколко години се стремя да бъда по-спокойна и по-хармонична като човек, опитвам се да разширявам съзнанието си и т.н.

Така че, наистина всичко е вързано и вече не се учудвам - например от астрологична гледна точка мога да изкоментирам, че проработването на определни планети, знаци или домове дава отражение и на проявяването на намиращите се в някаква връзка с тях други планети, знаци, домове...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Доволството, щастието си е вътрешно, никой не може да ни го внесе отвън. Това, което се случва около нас е само за вътрешно израстване.- Аз съм си самодостатъчен... :3d_039:

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хората търсят причини за да бъдат щастливи, търсят и начини за да бъдат щастливи, а такива просто не са им нужни.

Доволството отразява вътрешните условия в човека. Тези вътрешни условия при повечето хора и в различна степен са зависими от външните условия. Значи ако човек успее да запази позитивно вътрешните си състояние без да се влияе от обкръжението, ще чувства вътрешна удовлетвореност при всяка една ситуация. Това от своя страна подпомага справянето със съществуващите проблеми, защото цялостния му светоглед става по-избистрен. Разбира се това разграничаване на вътрешното от външното се постига с нужната доза разбиране и волево усилие и може да се окаже не много лесно, но при всички случаи усилието си заслужава пред перспективата да се подадем например на едно лошо настроение и да прекараме така целия ден.

Просто бъдете щастливи, без да питате как и защо и без да казвате "не мога".

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Фактът, че толкова много хора се оплакват (къде ли не и пред кого ли не), за какво ми говори?

Има такива, за които оплакването носи доволство/ като изливане на негативност,доносничество,злорадство.../. При други оплакването е вид споделяне и търсене на чуждо мнение, а при трети оплакването е посока на желание/за постигане на удовлетвореност/.А има и оплакване, което е просто постоянно хленчене.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хората търсят причини за да бъдат щастливи, търсят и начини за да бъдат щастливи, а такива просто не са им нужни.

Доволството отразява вътрешните условия в човека. Тези вътрешни условия при повечето хора и в различна степен са зависими от външните условия. Значи ако човек успее да запази позитивно вътрешните си състояние без да се влияе от обкръжението, ще чувства вътрешна удовлетвореност при всяка една ситуация. Това от своя страна подпомага справянето със съществуващите проблеми, защото цялостния му светоглед става по-избистрен. Разбира се това разграничаване на вътрешното от външното се постига с нужната доза разбиране и волево усилие и може да се окаже не много лесно, но при всички случаи усилието си заслужава пред перспективата да се подадем например на едно лошо настроение и да прекараме така целия ден.

Просто бъдете щастливи, без да питате как и защо и без да казвате "не мога".

Станимир :3d_137: Напълно съм съгласна с теб.:3d_022:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

xameleona

Станимир

:thumbsup2: Напълно споделям вашето мнение.

Къде е най-прекрасното място във вселената? В дърветата, в птиците, в планините? Не, то е тук вътре във вас, възможно най-близко. Във вас има пълнота, нямате недостиг на нищо! Имате изобилие от всичко. Какво още ви трябва, какво търсите навън?
Шри Шри Рави Шанкар

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Ако човек е доволен от себе си и другите ще са доволни от него." (НБ, Двете думи, 05.06.1927г)

Т.е. бих казал, че имаме няколко вида радост / доволство от живота:

- човек да е доволен от себе си

- човек да е доволен от това, което има.... и няма

- човек да е доволен от другите

- човек да е доволен от всичко, което се случва около него

- човек да е доволен / благодарен на Божественото

Как мислите?

Не винаги е така, че човек когато е доволен от себе си и другите са доволни от него.

Хубаво е човек да е доволен от тове което има....и няма, обаче да се стреми и към това което няма а има нужда от него,

Не е хубаво, когато човек е недоволен от това което няма и да не се стреми към нищо.

Аз познавам много хора, които са доволни често :3d_052: и такива - недоволни вечно. :3d_077:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За себе си съм превърнала "неочакването на нищо" в

"очакването и посрещането на всяко нещо с благодарност и любов".

По темата - струва ми се (от позицията на учител), че съзнателно или несъзнателно училището учи децата,ч е недоволството от постигнатото и от недостатъците, грешките е добро качество, което допринася за по-усърдна работа и напредък, развитие, усвояване на повече знания и умения. Нещо повече, това като че ли се е превърнало в един от мотивиращите похвати на моите колеги (за съжаление). Чувала съм и родители да ми правят забележка, че все хваля децата и за най-малкото нещо и не ги стимулирам с недоволство и изисквания - така съм подронвала тяхната "система".

И на мен ми се струваше отначало,ч е ще ги "изтърва", ако изразявам само задоволството си без никакво недоволство.

Не ги изтървах! Точно обратното - започнаха да работят по-спокойно, с повече желание и интерес към езика и часовете.

Може би е нужно да променим драстично отношението си към децата - да ги учим да намират онова, за което могат да са благодарни, в направеното от тях - това, от което могат да са доволни. :dancing yes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Доволството е за силно волевите!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:feel happy::rolleyes::feel happy:

Гледам удобно разположилото се коте върху дивана, излъчва пълно доволство и удовлетворение от живота. Е има си малки проблеми с ушите, но това не му пречи да мърка щастливо. Една паничка с ядене, едно подхвърлено орехче за игра и ... животът му е осмислен. :3d_012:

Същото доволство излъчва и общото куче пред блока, децата му направиха колибка и се грижат за него. Почти всички му хвърляме по нещо и то е безкрайно доволно. Е има хора, които му се заканват, но тоне знае за тях.

Защо хората не можем да сме така доволни като животните? А може би точно това е нашето предимство пред тях? Недоволният човек не е само досадникът до нас в автобуса. Той може да бъде и творец.

От една страна знам, че отчаянието е един от смъртните грехове, а недоволството често ни приближава до него. От друга страна прекаленото доволство и успокоение ми припомнят магьосницата Цирцея.

:3d_147::3d_137:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ама те животните нямат понятие за бъдещето. А колкото и да е хубаво да живееш по този начин, аз лично не бих го нарекъл пълноценно щастие. Най-малкото такова щастие е неплодотворно. Човек не е доволен само заради това което усеща, възприема или е. При него има очаквания, желания, страхове, вяра, надежда, мечти, стремежи. Т.е. за да бъде доволен е нужно да постигне хармония и по отношение на посочените признаци.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако умеем да виждаме доброто във всичко,

ако умеем да превръщаме грешките (своите и чуждите) в уроци,

ако задоволството от постигнатото ни дава вяра в силите ни и енергия да продължим напред,

значи умеем да бъдем доволни.... :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Умеете ли да се чувствате доволни, когато някой се чувства недоволен от вас и това, което правите?

Как го постигате?

От какво е доволен човек в такива случаи - от себе си, като просто не обръща внимание на недоволството на другия; - или от самия факт, че другият е недоволен от него и поведението му?

Забелязвали ли сте какво влияние оказва доволството на критикувания върху недоволния критикуващ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

icon12.gif доволството и недоволството

Ако ги погледна от чисто обикновената средностатистическа гледна точка - някой от нас да е недоволен или доволен - и двете състояния са резултат на човешкото честолюбие.

А то, честолюбието, разбрала съм, е поредният прът в колелото на духовното развитие, който да изкореня, както се казва за махането на "дяволския нокът" в една от беседите от МОК. Боли, но Учителя съветва неговото пълно изкореняване.

Ако ги разгледам от позицията на Божественото Учение, на което ни учи Беинса Дуно, то тези две състояния не биха повлияли вътрешния мир на тръгналия по духовната пътека. И да са доволни, и да са недоволни, и да критикуват, и да не ни критикуват хората - всичко това е нещо, което ни учи - на търпение ли ще е, на смирение ли ще е, чисто и просто един по-задълбочен поглед - без докачане.

Доволството обаче от окултна гледна точка - да бъдем доволни от всичко, каквото и да се случва в живота ни, това е Божествено качество, към което Учителя ни привлича с цялото си Слово.

Това са Христовите идеи, за които Учителя говори непрестанно - перефразирам по памет:

icon12.gif"Не се стреми да угаждаш на света, нито, що е в него. Стреми се да постъпваш така, че Бог да е доволен от теб/мен".icon12.gif

Това е истински идеал в живота. За него си струва да жертвам себелюбието си, гордостта си, честолюбието си и всичките им "роднини".icon12.gif

Редактирано от цветна дъга

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×