Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Таня

Умеем ли да бъдем доволни

Recommended Posts

ДА азъ всеки божи ден съм доволен и още преди да се събудя казвам благодаря ти БОже за тоз прекрасен ден и затова че и днес съм тук на таз земя с креко здраве 100 годинини моля те така да бъде. После си казвам 100 пъти СИЛА 100ГОДИШНО ЗДРАВЕ Е БОГАТСТВО / това от тук го научих и го упоребявам от три дена/ може простовато да ВИ изглежда и както един от ВАС ме нарече за каоето не се сърдя защото знам че първо човек трябва да обича СЕБЕ СИ а после да обича останалите като себе си О БЛАЖАЕМИ С СВЕЩЕННА ПРОСТОТА е така си мисли и така казва човека. Че как да не съм доволен като от три години дори хрема не съм хванал живота е прекрасен и аз го ОБИЧАМ и той ми носи радост и удовотворение и така да бъде с всички ВАС .ДА БЪДЕ брей че до сто години нямали да си обръзнем бе приятели 125948_fr.jpg

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

Простотата няма нищо общо с простотията. Я виж и Учителя колко "простичко" е говорил, но универсално. Няма по- голямо величие от точно тази т.нар. простота :thumbsup:. Дерзай :angel::thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз съм постигнал невъобразими върхове в умението да бъде недоволен.

Само желание пък ми е нужно за да бъда доволен. Би станало изключително лесно - една мъничка смяна на психологическата ми позиция в света. Обаче много скучно става така бе, да съм в една партия с управляващите. И интересно е как именно тези, дето прокламират себе си като доволни от себеусещането си, най обичат и да се хвалят, че не се оставят на течението.

Затуй сякаш ми е по-хармонично така - дребнаво-вкиснато-ококорено-недоволен, отколкото себелицемерен.

Глей ся, простотия, то излезе, че съм доволен.

Някай да ми подаде камшик...

Редактирано от Венцислав_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

zlatnia за да запази човек доброто си разположение понякога е нужно нещо най- обикновено и човешко като например спазването на ето това правило от Нетикета както в интернет така и в живота:

"7. Внимавай с „огъня”! (контролирай чувствата си, не се подавай на провокации, не отговаряй на обиди, не нападай другите потребители, ако го сториш - извини се)"

Признавам, много пъти съм се спъвала по този начин, но когато успея радостта и удовлетворението са невероятни и си заслужава :thumbsup: .

Изт.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Венци,

Камшикът ми се скъса в собствения ми... гръб, затуй, сори, не мога да ти услужа.

Ами твоят къде остана?!

Да сме доволни, че нямаме камшици.

ПП. Абе, имам си все още няколко за зор заман...

Намирам ги, като пропадна ниско в тъмното мазе.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз съм постигнал невъобразими върхове в умението да бъде недоволен.

Само желание пък ми е нужно за да бъда доволен. Би станало изключително лесно - една мъничка смяна на психологическата ми позиция в света. Обаче много скучно става така бе, да съм в една партия с управляващите. И интересно е как именно тези, дето прокламират себе си като доволни от себеусещането си, най обичат и да се хвалят, че не се оставят на течението.

Затуй сякаш ми е по-хармонично така - дребнаво-вкиснато-ококорено-недоволен, отколкото себелицемерен.

Глей ся, простотия, то излезе, че съм доволен.

Някай да ми подаде камшик...

ДЪЛБОКО азъ се извинявам все още не знам какъв съм и що азъ търся в този сайт прекрасен НО във ТВОЙТЕ ДУМИ ЗРЪНЦЕ ИСТИНА НАМИРАМ прощавай приятелю ако съм те азъ засегнал с мойте мисли простовати и от тук нататък ако желаеш БЪДИ ми ти ПРИЯТЕЛ

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Аз практикувам олимпийско само-доволство, и го постигам с лекота и без никакви лишения...На мен състоянието на само-доволство ми е напълно само-достатъчно, в смисъл, че не ангажирам други хора с моето доволство...консумирам си го сам, на местенце тайно...където никой не може да ми "наплюе баничката" по какъвто и да е начин- щото още в ранна детска възраст изпратих егото си да се специализира във всички дисциплини на довоството: за-доволство, у-доволство, само-доволство...но успя да изкара само курса за само-доволство- няма да взема да му скъсам дипломата я :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тоя за само-доволството е най-важен! Браво!

Я си представи у-доволство, за-доволство без никакво само-доволство.

/Сещам се за някои патологични отклонения/

Вечно не-доволство...

Май не в търсенето на доволство ще станем доволни.

Умеем ли да сме доволни и тогава, когато всъщност не сме?!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дали сме доволни или не, не е чак толкова важно. По-важно е да сме разбиращи, себе си и другите... :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз практикувам олимпийско само-доволство, и го постигам с лекота и без никакви лишения...На мен състоянието на само-доволство ми е напълно само-достатъчно, в смисъл, че не ангажирам други хора с моето доволство...консумирам си го сам, на местенце тайно...където никой не може да ми "наплюе баничката" по какъвто и да е начин- щото още в ранна детска възраст изпратих егото си да се специализира във всички дисциплини на довоството: за-доволство, у-доволство, само-доволство...но успя да изкара само курса за само-доволство- няма да взема да му скъсам дипломата я :D

как да го изреча не знам мойта баничка е наплюта поне от трийсет златари в цяла България А ТЕ можеби са обучили още толкова няма ден да не мине и да ми се обади някой от тях и да пита УЧИТЕЛЮ как си имаш ли нужда от нещо и винаги съм за теб на линия ХОРА ТОВА Е ВЪЛШЕБНО ИЗЖИВЯВАНЕ като знаеш че някой мисли за теб и те УВАЖАВА за тях азъ съм УЧИТЕЛЯТ и смятам че това е самодоволсто задоволство удоволсто от мойте познания които съм предал на другите

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Да бъде човек доволен, когато всички са доволни, това е в реда на нещата.Но да бъде доволен при недоволни хора, това е изкуство."П.Дънов

Това ми се припомни случайно тази вечер.

Не зная какво е да си доволен или не- доволен, просто не съм се замисляла, но виждам че доста изкустни ще станем желаещите да бъдем доволни сред тази вълна на недоволство в която живеем.

:D направо сме си на сурова школовка.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Недоволният човек е като една черна дупка, която смуче ли, смуче.

Нито е приятно, нито е лесно да си край него.

Изкуството е в това, да накараш черната дупка да се усмихне и да докоснеш доброто в нея.

Преди това много има за изтърпяване, много сила и устойчивост се изисква.

Ако нещо в света край мене не е добре настроено, значи аз самата отвътре не съм добре настроена.

От опит разбрах, че да изобличаваш черната дупка не води до нищо добро. Не е това начинът.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако нещо в света край мене не е добре настроено, значи аз самата отвътре не съм добре настроена.

От опит разбрах, че да изобличаваш черната дупка не води до нищо добро. Не е това начинът.

:thumbsup2:

И аз така, с горчив опит разбрах, че не е добре да пипаш черната дупка, че може да се опита да те погълне... ;)

За туй-има прекрасни черни дупки, нека си се учат, пък и ние покрай тях :D

И нещо друго-Словото на Учителя успешно ме преведе през черна дупка, има огромна сила! - "И Словото бе Светлина и Светлината в мрака свети и тъмнината я не обзе..." :3d_046:

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От време на време съдбата ме изправя лице в лице с хора, които са доволни само от своето.... недоволство и добиват своя мир след като стабилно успеят да оплюят някого или нещо. Смятат го за висша степен на духовност и интелигентност и на искреност. Доволните около себе си или смятат за лицемери или за глупаци (синдромът недоволен човек - доволна свиня).

Преди време се опитвах наивно да "помогна" като покажа добрите страни на това, от което човекът е благородно и духовно недоволен. Сега го оценям като загуба на време и енергия, а и престъпване на Волята Божия за този човек. Просто стоя настрани и оставям Бог и самият човек да решат кога му е времето да си отвори прозорците за слънчевата светлина. Вероятно ако слънцето на щастието достигне до него преди точното време, ще го заслепи и ще падне или ще се удари в нещо.... Не знам.

Вие как постъпвате с този тип "доволни" хора?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Недоволният човек е като една черна дупка, която смуче ли, смуче.

Нито е приятно, нито е лесно да си край него.

Изкуството е в това, да накараш черната дупка да се усмихне и да докоснеш доброто в нея."

Ами ако точно това е смисълът на човешкият живот,да превърне черните дупки в щастливи хора? :huh:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Истинското щастие и доволство е това, което човекът сам постига вътре в себе си и не зависи от друг.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Истинското щастие и доволство е това, което човекът сам постига вътре в себе си и не зависи от друг."

Човек не постига сам нещата.Човек постига всичко заради и благодарение на БОГ.

Човек винаги ще бъде зависим от БОГ, съдбата и други същества.

Ти наистина ли вярваш че си достигнала върховно духовно усъвършенстване и че ти твориш,че ти създаваш?

Наистина ли смяташ че материята ти принадлежи?Че материята не е част от Бог,а от теб? :3d_155:

Истинското щастие идва когато осъзнаеш че даваш повече отколкото получаваш,че си нужен на хората повече отколкото те на теб. :3d_139:

Няма смисъл   от усъвършенстване на уменията,ако не употребиш тези умения в полза на обществото.

Човечеството се намира във вторият етап на развитие.

През първият етап хората слугуваха на един господар,на диктатор и монарх.

През вторият етап хората ще слугуват на себе си и на собствените си цели,стремежи и чувства.

През третият етап хората няма да са слуги нито на най-силният диктатор,нито на себе си,а

ще са достатъчно мъдри за да помагат на нуждаещите се и извисявайки духовно по-ощетените те ще се извисяват също.

Така светът ще стане по-добър,а хората ще се приближът до ангелите.

Уверявам те вторият етап е преходен също както първият.

Някога всичко ще е в трети етап на развитие или още по-далеч.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:)

Може би невинаги успяваме да задържим високата вибрация на безпричинното щастие. :feel happy: Но е добре да се усещаме и да трансформираме недоволството си. :yinyang: Иначе може да станем "врата" на някои енергии, различни от Божествените ;)

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Истинското щастие идва когато осъзнаеш че даваш повече отколкото получаваш,че си нужен на хората повече отколкото те на теб.

Ами например аз съм си щастлива без значение колко и на кого и дали изобщо давам или получавам, за моето усещане за щастие няма никакво значение дали творя. Няма значение нужна ли съм на някого, за да съм щастлива (е това е пък една от най-тежките зависимости, от опит - и много сериозна агресия).

Щастлива съм дори само когато слушам птичките и вятъра... наготово - без никакви заслуги и труд...:) Нито аз съм им нужна, нито те на мен - нито аз им давам нещо, нито те на мен.... Това щастие си е най-за предпочитане...

А за нива на духовно развитие - ами на мен ми става малко смешно изобщо като прочета как някой се напъва да определя критерии и себе си и другите да слага в нивата.... Аз съм си доволна каквато съм - какво значение има някакво ниво от човек определено....

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Недоволният човек е като една черна дупка, която смуче ли, смуче.

Нито е приятно, нито е лесно да си край него.

Изкуството е в това, да накараш черната дупка да се усмихне и да докоснеш доброто в нея."

Ами ако точно това е смисълът на човешкият живот,да превърне черните дупки в щастливи хора? :huh:

Е, ама тогава това не може да е общочовешки смисъл, за всички, защото веднага ще е нужно да разделим хората на два вида: едните ще са черни дупки и ще чакат другите да ги превърнат в щастливи хора.

Какъв ще е смисъла на живота на тези, дето са черни дупки тогава?!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Какъв ще е смисъла на живота на тези, дето са черни дупки тогава?"

Какъв е смисълът на болният?

Да оздравее като другите му помогнат.

Какъв е смисълът на несправедливостта?Да я поправим.

Бог нарочно не е справедлив,за да ни накара нас хората да поправим несправедливостите на този свят.

Ние сме събрани заедно на Земята защото само заедно можем да се излекуваме от нашите духовни болести.

Поотделно не можем да се изцелим.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От време на време съдбата ме изправя лице в лице с хора, които са доволни само от своето.... недоволство и добиват своя мир след като стабилно успеят да оплюят някого или нещо. Смятат го за висша степен на духовност и интелигентност и на искреност. Доволните около себе си или смятат за лицемери или за глупаци (синдромът недоволен човек - доволна свиня).

Преди време се опитвах наивно да "помогна" като покажа добрите страни на това, от което човекът е благородно и духовно недоволен. Сега го оценям като загуба на време и енергия, а и престъпване на Волята Божия за този човек. Просто стоя настрани и оставям Бог и самият човек да решат кога му е времето да си отвори прозорците за слънчевата светлина. Вероятно ако слънцето на щастието достигне до него преди точното време, ще го заслепи и ще падне или ще се удари в нещо.... Не знам.

Вие как постъпвате с този тип "доволни" хора?

:( За съжаление съм в такъв екип от 2 години.

Това "доволство" от емоционална мръсотия го наблюдавам всеки ден.

Казвам че го наблюдавам, защото отказах да съм част от него.Точно в стремежа си да вникна в смисъла на това състояние, се докарах до пълно емоционално изтощение.За пример:Денят започва без "Добро утро или каквато и да е друга комуникация.Ако има някъде по света (ако е в България по- добре)убийство или тежък инцидент или нещо подобно се започва дълго обсъждане по темата.Най- "доволните" моменти са когато има кого да се нахока за нещо или да се разменят злостни коментари.А забележките на висок тон и порицанието е в постоянното присъствие.

Тези хора са доволни по този начин.Това е вид ужасно доволство, което си мислех , че мога да обясня.

Няма такъв вариянт, на такива хора е абсурд да се повлияе по какъвто и да е начин.Доброто настроение ги докарва до истерия, усмивката води до забележки, веселото бърборене поражда забележки.Те са доволни в негативизма си.Ако някой иска да стигне до такъв човек ,според мен, ще изхаби страшно много енергия на вятъра.

В началото се чудех , защо когато излезна от работа и седна в колата просто заспивах.Нямах никакъв енергиен заряд.Ужасно влияние.

Не може този вид доволство да се промени от страничен човек.Може човека да развие изкуството да бъде доволен сред тази атмосфера.А това е чрез пълен неутралитет.Емоционален неутралитет.Поне аз не намирам по-добър начин и мога да кажа че започвам да се чувствам добре.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами например аз съм си щастлива без значение колко и на кого и дали изобщо давам или получавам, за моето усещане за щастие няма никакво значение дали творя. Няма значение нужна ли съм на някого, за да съм щастлива (е това е пък една от най-тежките зависимости, от опит - и много сериозна агресия).

Щастлива съм дори само когато слушам птичките и вятъра... наготово - без никакви заслуги и труд...:) Нито аз съм им нужна, нито те на мен - нито аз им давам нещо, нито те на мен.... Това щастие си е най-за предпочитане...

А за нива на духовно развитие - ами на мен ми става малко смешно изобщо като прочета как някой се напъва да определя критерии и себе си и другите да слага в нивата.... Аз съм си доволна каквато съм - какво значение има някакво ниво от човек определено....

Ъъъъ...

на това не се ли вика самодоволство?

И както мрачните биват затворени за света от тъмнината си, точно така, изразеното тук изглежда като същата капсулованост, но чрез нашата си изкуствена светлинка.

Само се чудя аз...

И мен ме радвам птиките, прелитащи през сивотата ми усмивки са... Ама доволността ми не се крие в никоя субективна нагласа. Като стара тенекия съм, ръждясала и крива - доволлността се измерва обективно количествено - с напълненост. Понеже абсолютната Пълнота ми е далечко, нещо и доволството ми...

Иначе ми е много лесно да си създавам всякакви нагласи, но и така си се усещам достатъчно заплетен в мрежата на собствената измамност, че да нарочно да си покривам с цветни плащове битието. Ми то само това му трябва, както трудно си поема въздух...

Не ми е смешно,

въпреки, че си е смешно...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От време на време съдбата ме изправя лице в лице с хора, които са доволни само от своето.... недоволство и добиват своя мир след като стабилно успеят да оплюят някого или нещо. Смятат го за висша степен на духовност и интелигентност и на искреност. Доволните около себе си или смятат за лицемери или за глупаци (синдромът недоволен човек - доволна свиня).

Преди време се опитвах наивно да "помогна" като покажа добрите страни на това, от което човекът е благородно и духовно недоволен. Сега го оценям като загуба на време и енергия, а и престъпване на Волята Божия за този човек. Просто стоя настрани и оставям Бог и самият човек да решат кога му е времето да си отвори прозорците за слънчевата светлина. Вероятно ако слънцето на щастието достигне до него преди точното време, ще го заслепи и ще падне или ще се удари в нещо.... Не знам.

Вие как постъпвате с този тип "доволни" хора?

Всеки случай не ги набеждаваме неоснователно за пропагандатори на нещо, и не им забраняваме достъпа до ЛС, нито им отправяме "последно предупреждение за бан", нито се представяме за "аз коля - аз беся тук", нито се вживяваме в ролята си, нито се опитваме да запушим устите на "непослушните" нито трием техните съобщения, нито наламе цензура в същински тоталитарен стил, нито всячески се опитваме да пазим авторитета си с очертаване на територия с железни пръти...Достатъчно фалшиво и непопулярно звучи всичко това.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега

×