Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Таня

Умеем ли да бъдем доволни

Recommended Posts

доволлността се измерва обективно количествено - с напълненост. Понеже абсолютната Пълнота ми е далечко, нещо и доволството ми...

Пълнят се щерните и като се напълнят водата застоява.... щерната продава задоволството си, изворът просто го... извира на свобода - който иска да си пие... Доволството идва от усещането за извиране на Любовта отвътре - без някакви причини отвън. Това не съм си го измислила - прочетох го в първите месеци от пробуждането си и тези редове ми дадоха виделина за Промяната....

Има една любов временна, наследствена, която аз наричам любов на щерните. Щерната никога не иска да бъде извор и изворът никога не иска да бъде щерна. С един извор можете да напълните хиляди щерни, но с хиляди щерни никога не може да напълните един извор. Грамадна разлика има между извора и щерната. Грамадна разлика има между онази Любов, която е създала всички видове любов и която винаги остава единствена, понеже не може да се създаде, и между временната, преходната любов на хората....

За да благовествувам

Красив е животът на щерната, но за предпочитане е животът на извора, който постоянно блика, напоява треви, растения и дървета, уталожва жаждата на уморени и жадни пътници, оросява голямо пространство около себе си.

Новото в живота

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По-скоро умеем да бъдем недоволни. Не изключвам и себе си в това число. Но все повече се замислям над това и все повече се наблюдавам в различните ситуации. Не мога да кажа, че съм овладяла положението с доволството. Но мога да кажа, че казвам повече пъти "благодаря", дори и за дребни неща, за които доскоро казвах само "добре". Уча се с всеки изминал ден.

Колкото до това, дали са доволни другите и от какво, се опитвам да бъда само наблюдател, не поставям оценки и не ги съдя. Все пак не забравям, че отговарям само за себе си. В този смисъл ми хрумва, че хората могат да се разделят на "отговорни" и "безотговорни"(такива, които не са се научили да отговарят за себе си). Някой ден и те ще се научат, когато пожелаят да го сторят.

И тъй като обичам цитатите, ви предлагам един от Учителя:

Желая ви, още тази сутрин, да постъпите с недоволството според закона на любовта, да му кажете, че е седнало на чужд стол и да му дадете неговия. Мястото, на което седи, е почетно, то е определено за доволството. Досега недоволството и неблагодарността са били господари в човешкия живот; отсега нататък те ще станат слуги, а доволството и благодарността — господари. Това не значи, че трябва да хванете неблагодарността и да я разтърсите. Ако постъпите така, това значи, че вие я прилагате. Напротив, ще благодарите на неблагодарността, че ви е дала ценни уроци в живота, и ще постъпите с нея по закона на благодарността.

Постоянна благодарност

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Човек винаги ще бъде зависим от БОГ, съдбата и други същества.

...

И с какво изброените могат да повлияят на човека? Може да пресичаш улицата и да те блъсне кола, но това с какво ще повлияе на тебе самият. Ще изпиташ болка, временно неудобство, което ще отмине, но може ли случилото се реално да прибави или да ти отнеме нещо? Гледаш един филм. Кой определя дали филма ще ти е смешен или ще те накара да заплачеш; кой определя дали филма ще ти е интересен? Е, в човешкия живот някои неща са написани, други - не, но това как ще го възприемем си зависи единствено от нас самите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Пълнят се щерните и като се напълнят водата застоява.... щерната продава задоволството си, изворът просто го... извира на свобода - който иска да си пие... Доволството идва от усещането за извиране на Любовта отвътре - без някакви причини отвън. Това не съм си го измислила - прочетох го в първите месеци от пробуждането си и тези редове ми дадоха виделина за Промяната....

Аааа...

ти си се пробудила...

Ми аз как тогава приказвам насън с теб?!

Но трябва да съм по-тих, да не взема да те сепна, че пак да заспиш.

Иначе, да ти кажа, понеже виждам, че бягаш от критерии, че самоопределянето е нещо, което единствено бихме могли да изсънуваме.

Но ти не се притеснявай, твоят сън е хубав, похърквайки си (за да могат и други да измерват будността ти).

Иначе, аз определно умея да съм доволен, но още по-определно не желая да упражнявам СВОЕТО умеене.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тия дни се замислих по въпроса за доволството.

Венци, да разбирам, че макар така косвено, но препоръчваш да сме недоволни.

Щото доволни ли сме, значи спим. И похъркваме.

Не че няма и такива доволни.

Но ... това не е критерий според мен за спане или будност.

Скоро бях на среща на випуска.

Разговаряхме.

Всеки по-скоро се опитваше да се покаже доволен, разказваше за своите успехи и постижения; избягваше да говори за неща от живота си, които не му харесват. Но ... зад думите прозираха като цяло недоволни хора (въпреки че повечето биха влезли в категорията на т.нар. успели хора).

И ми се стори, че това не им помага да са будни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря Дианче, че ме върна къ тази тема!

Днес прочетох една притча с приблизително същото послание:

Един каменар чукал камъни. По невнимание той изпуснал един голям камък върху ръката си и притиснал единия си пръст. Като вдигнал камъка, видял, че първата фаланга на пръста му била откъсната. Той веднага отправил погледа си нагоре и тихо промълвил: „Благодаря Ти, Господи!“ – „За какво благодариш?“ – „Благодаря ти, Господи, че не отиде целият ми пръст. С малко платих за невниманието си.“

И тъй, ако човек не е готов да благодари за малките изпитания и страдания, пътят към Любовта е затворен за него. Ако не може да понася обидите на хората с благодарност, пътят му към Любовта е затворен. Ако не може да носи невежеството с радост, пътят му към Любовта е затворен

Единственото нещо

По-лесното нещо е да недоволства човек - причините за недоволство се виждат веднага - още щом наложим нашия човешки идеал за "добре" върху нашата реалност. И всяко нещо, което не пасва, то е лошо и от него сме недоволни. Че какво му е будното на това? Единственото будно нещо в този случай е мярката за добро и зло, която е приспала ума, и е подчинила сърцето, за връзка с божественото няма как да се говори...

Да се открие в света това, за което да се благодари, от което да останат доволни и сърцето, и умът и божественото в нас - това е доста сериозно усилие - а то изисква Будност.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да се открие в света това, за което да се благодари, от което да останат доволни и сърцето, и умът и божественото в нас - това е доста сериозно усилие - а то изисква Будност.

За съжаление недоволството е много заразно. Особено, когато е пълно с такива хора.:feel happy:Но пък щастието и доволството са вътре в нас и ако ги проявяваме може да пък и те да станат заразни...

Благодаря ви момичета!3d_053.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всеки човек си има свои критерии за добро и зло.Когато нещо или някой отговори на критерия му за добро,човек изпитва доволство,и обратно - всяко нещо или някой който не отговори на критерия му за добро - кара човек да се чувства недоволен.Колкото хора,толкова критерии!

Според мен,за да се научи да бъде доволен,човек трябва да приеме факта,че Бог да решава кое е добро за него и кое не.Всяко изпитание в живота идва да ни научи на нещо,да ни помогне да поправим свои грешки.При всички случаи човек получава това,което е заслужил,а не това което е очаквал.Ако се научим да посрещаме това, през което трябва да преминем по пътя си - на доброто ще се радваме,лошото ще преодоляваме и ще се радваме че сме успели да го преодолеем.Може би това е пътя към доволството?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донка и Слънчева, прави сте. :) Съгласна съм с думите ви: „По-лесното нещо е да недоволства човек”, „За съжаление недоволството е много заразно”. Естествено, че е необходима Будност и реална преценка на нещата, вътрешна убеденост в нашето доволство, а не изкуствена поза на доволен човек за което пише Диана:

Скоро бях на среща на випуска.

Разговаряхме.

Всеки по-скоро се опитваше да се покаже доволен, разказваше за своите успехи и постижения; избягваше да говори за неща от живота си, които не му харесват. Но ... зад думите прозираха като цяло недоволни хора (въпреки че повечето биха влезли в категорията на т.нар. успели хора).

И ми се стори, че това не им помага да са будни.

:thumbsup:

И на мен, като на Диана ми прави впечатление често срещаната имитация на доволство сред някои хора. Този американски модел на порцелановите усмивки започна да се налага вече и у нас, заменяйки характерното ни българско недоволство.

Не знам кое е по-доброто за събуждане в случая. Да се правиш на доволен или да си си естествено недоволен? :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Понякога обаче твърде много се упрекваме сякаш това зависи само от желанието. А всъщност състоянието на доволство и готовноста да приемем всичко от бога идва от доколко сме се изпълнили с енергия/светия дух. Наситили душата си с тялото Христово. Когато някой е наситен с тая енергия се проявявят следните неща- няма нужда от абсолютно нищо, но на всичко хубаво което му се случи се наслаждава максимално (храна, общуване, секс, спорт). А ако дойде трудност е смел да я гледа в очите и прави нужното.

Липсата пък на насищането с бога води до точно обратното - човек пълен с желания, на които обаче ако успее да реализира е напълно неспособен да се наслади. Тъпче се с храна, спечелената възлюбена вече не е интересна и се приема за даденост, но виж сестра и е невероятна, и т.нат. Неспособен да оценява, но и с панически страх да не загуби придобитото. А в случай на проблеми се гърчи тресе от страхове, прави се че не вижда или просто се примирява и предава.

Така че не стига само менталното ни добро желание, а трябва да се насити душата ;)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„По-лесно е човек да бъде недоволен.“ Съвсем естествено, изразявайки/споделяйки недоволството си, човек го разрежда и започва да се чувства по-добре. Да се замаскира недоволството с усмивка, означава да се потисне. Недоволството обаче може да бъде и трансформирано. Затова преди всичко е необходимо човек да се дистанцира от случващото се, от желанията и мислите си; да бъде повече страничен наблюдател, отколкото участник. Колкото до доволството, има два вида доволство. Едното зависещо от външните условия и друго – независещо. Първото не бих казал, че е умение. То просто ни се случва (също както недоволството). После отминава, след като външните условия се сменят (което е неизбежно). Това доволство може да бъде имитирано, т.е. да се опитваме да заблудим хората, че го изпитваме, докато в действителност не е така. Причините могат да са най-различни, като страх как ще изглеждаме пред другите, гордост, желание да нараним другите демонстрирайки „превъзходството си“ над тях и др. Получава се нещо като имитация на имитацията, тъй като доволството зависещо от външни условия е имитация на истинското безусловно доволство (или по-скоро чувство за пълнота) на духа.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И на мен, като на Диана ми прави впечатление често срещаната имитация на доволство сред някои хора. Този американски модел на порцелановите усмивки започна да се налага вече и у нас, заменяйки характерното ни българско недоволство.

Не знам кое е по-доброто за събуждане в случая. Да се правиш на доволен или да си си естествено недоволен? :)

И двете са еднакво приспиващи и еднакво събуждащи - все едно да питаме кой от двата края на отсечката е по-далече от средата и. Ако човек е естествено недоволен, все повече ще го боли и постепенно и сигурно ще губи всички позитивни хора в обкръжението си, докато един ден все по-непоносимата болка го тласне към радикална промяна и събуждане. Възможно е естестено доволните хора сред близките му да му помогнат с примера си и като споделят своето виждане и умение да постигат естествено доволство.

Човекът, който се прави външно на доволен, ще трупа постепенно боклука вътре в себе си, и този боклук ще го разжда отвътре и ще му причинява все по-усилваща се болка. Тази болка ще свърши същаата работа като по-горе. Тъй като той може би ще контактува повече с естествено доволни хора, все пак има шанс да подочуе нещо от техния начин на мислене и да се опита да промени своя...

Но има един наистина смъртоносен вирус.

Убеждението, че недоволният е човек, а доволният - свиня... Ето тази популярна максима от края на 19 век е помела живота на няколко поколения... Забележете - след като това схващане плъзва в нашата култура, за отрицателно време от насилствена смърт умират милиони хора.... А по същото това време се появява и противоположното учение.... Но хората избират по-лесния път... Дано сме си взели поуката този път...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...Убеждението, че недоволният е човек, а доволният - свиня...

Благодаря! Това е толко вярно и толко ми е убягвало :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И на мен, като на Диана ми прави впечатление често срещаната имитация на доволство сред някои хора. Този американски модел на порцелановите усмивки започна да се налага вече и у нас, заменяйки характерното ни българско недоволство.

Не знам кое е по-доброто за събуждане в случая. Да се правиш на доволен или да си си естествено недоволен? :)

И двете са еднакво приспиващи и еднакво събуждащи - все едно да питаме кой от двата края на отсечката е по-далече от средата и. Ако човек е естествено недоволен, все повече ще го боли и постепенно и сигурно ще губи всички позитивни хора в обкръжението си, докато един ден все по-непоносимата болка го тласне към радикална промяна и събуждане. Възможно е естестено доволните хора сред близките му да му помогнат с примера си и като споделят своето виждане и умение да постигат естествено доволство.

Човекът, който се прави външно на доволен, ще трупа постепенно боклука вътре в себе си, и този боклук ще го разжда отвътре и ще му причинява все по-усилваща се болка. Тази болка ще свърши същаата работа като по-горе. Тъй като той може би ще контактува повече с естествено доволни хора, все пак има шанс да подочуе нещо от техния начин на мислене и да се опита да промени своя...

Донке, няма ли известно противоречие? В началото казваш, че естествено недоволните и имитиращите доволство са еднакво отдалечени от средата на отсечката. Или еднакво не ги приемаш. От изречението, което съм подчертала в твоя пост, излиза че все пак имитиращите доволство са в по-добра позиция. Т.е. – имам чувството, че са ти по-близки някак си? :)

Аз съм по-склонна да приема думите на Станимир.

Освен това мисля, че недоволният човек е по-открит. В него няма лицемерие, лъжа. А доколкото помня един от най-големите недостатъци според Учителя е лъжата. Имитиращият доволство освен, че лъже, прилича на болен, който не си признава болестта и от там и шансът му за излекуване е много по-малък. Обикновено такива хора, контактуващи, както казваш повече с естествено доволни, развиват в себе си едно друго лошо качество – завист. Не винаги, но се случва А между другото не съм забелязала открито недоволните хора да странят от естествено щастливите.

Един човек, който е искрено позитивен привлича около себе си всички други, защото той е като извор и пръска надежда и упование в неограничено количество, без да се страхува, че ще се изчерпи. По това впрочем разпознавам естествено доволния от имитиращият доволство. :)

И накрая между двете крайности - естествено недоволен и имитиращ доволство има толкова много вариации. Различните случаи тук са толкова, колкото и точките върху отсечката - безброй. :D И никой не стои статично в едно положение. Според мен и едните, и другите се движат към средата - "истинското безусловно доволство (или по-скоро чувство за пълнота) на духа." :) (Станимир)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„По-лесно е човек да бъде недоволен.“ Съвсем естествено, изразявайки/споделяйки недоволството си, човек го разрежда и започва да се чувства по-добре. Да се замаскира недоволството с усмивка, означава да се потисне. Недоволството обаче може да бъде и трансформирано. Затова преди всичко е необходимо човек да се дистанцира от случващото се, от желанията и мислите си; да бъде повече страничен наблюдател, отколкото участник...

Така обаче ще се обезмисли живота който трябва да се изживее на макс :) нали целта е уроците да се учат, а не някак да минем лесно отстрани. Във всички черни моменти (ревност, мъка, завист, етс) има скрити бисери които трябват за короната на съвършения живот. Затова каквото и чувство да ни дойде е добре да го прегърнем и потънем като в сърцевината си запазим яснота. Вън се вълнуваме а вътре питаме защо, защо. И вдаден момент идва евриката, ръцете от светлина се протягат за открития диамант и после с едно духване цялата тъмнина, която го е скривала се разпръсква като дим. Урока е научен и това няма да се повтори в цялата вечност.

Но човектрябва да е чист и силен иначе ще се загуби. Затова светците казват-като ти се плаче плачи, като ти се смее смей се... Усети живота,живей го на макс, бъди него..

Дистанцирането заради удобство откъсва от потока и урока остава ненаучен, което ще го повтори и потрети.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Така обаче ще се обезмисли живота който трябва да се изживее на макс :) нали целта е уроците да се учат, а не някак да минем лесно отстрани.

А, не. Никак не е лесно. Тогава ще можем да гледаме на събитията от живота ни безпристрастно, т.е. такива каквито са, а не пречупени през личностните ни желания и емоции. Това според мен е част от уроците ни и едновременно с това е необходимо за усвояването на останалите уроци. Истинският живот не е в заблудите и илюзиите ни.

Във всички черни моменти (ревност, мъка, завист, етс) има скрити бисери които трябват за короната на съвършения живот. Затова каквото и чувство да ни дойде е добре да го прегърнем и потънем като в сърцевината си запазим яснота.

И как ще стане това, докато не погледнеш отстрани, безпристрастно на случващото се? И нещо друго: каква яснота може да има отражението в развълнуваното море. Защото всички емоции, които изброи, причиняват точно това в нашия ум. Докато сме свързани с тях, яснота във възприятията ни не може да има.

Вън се вълнуваме а вътре питаме защо, защо. И вдаден момент идва евриката, ръцете от светлина се протягат за открития диамант и после с едно духване цялата тъмнина, която го е скривала се разпръсква като дим. Урока е научен и това няма да се повтори в цялата вечност.

Но човектрябва да е чист и силен иначе ще се загуби. Затова светците казват-като ти се плаче плачи, като ти се смее смей се... Усети живота,живей го на макс, бъди него..

Дистанцирането заради удобство откъсва от потока и урока остава ненаучен, което ще го повтори и потрети.

По последното ти изречение разбирам, че влагаш смисъл в думите ми, какъвто те не съдържат. Дистанцирането е за да можеш да видиш ясно и безпристрастно. Не трябва да се възприема като някакво бягство или откъсване. Погледни в природата: в структурата на атома, в движението на планетите – навсякъде наред с привличането, свързаността и единството се наблюдава и дистанция.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Отстрани и безпристрастно си е баш зрител, а не участник. Като запалянковците дето са големи футболисти пред телевизора така и мъдроста придобита от безпристрастно наблюдение. Нещата в живота нямат смисъл сами по себе си, а само в експириънса ни. Отстрани ще гледаш през ума сателит и ще виждаш в това което се случва сега само отсенки на миналото и ще изглежда, че се учиш но това ще е заблуда.

Като погледнеш отстрани и безрпристрастно ще разбереш от спорт, любов, приятелства и целия живот абсолютно нищо. Ще си мислиш че много разбираш обаче.

А как ще живееш като гледаш отстрани? Сравнението с развълнувано езеро и отражение на луна не е подходящо за случая, а ураган например - точно в центъра на бурята е истинската тишина и яснота. Или както жената не е за гледане, а да я любиш и да в хаоса на чувства и страсти се ражда истината така и живота трябва да се люби, а не гледа.

А за дистанцията (атоми) примера също е неуместен. Естествено че има време в което като си научил урока се отпускаш и нареждаш новото парче от пъзела, но това идва естествено когато по принцип ги няма силните неща. Обаче не когато бурята доиде да се дистанцираш. Към урагана се върви направо и в самия и център.

/пиша от мобилен и виждам само по 3 реда затова изпуснах на какво точно отговарям. Надявам се да се подразбере.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И на мен, като на Диана ми прави впечатление често срещаната имитация на доволство сред някои хора. Този американски модел на порцелановите усмивки започна да се налага вече и у нас, заменяйки характерното ни българско недоволство.

Не знам кое е по-доброто за събуждане в случая. Да се правиш на доволен или да си си естествено недоволен? :)

И двете са еднакво приспиващи и еднакво събуждащи - все едно да питаме кой от двата края на отсечката е по-далече от средата и. Ако човек е естествено недоволен, все повече ще го боли и постепенно и сигурно ще губи всички позитивни хора в обкръжението си, докато един ден все по-непоносимата болка го тласне към радикална промяна и събуждане. Възможно е естестено доволните хора сред близките му да му помогнат с примера си и като споделят своето виждане и умение да постигат естествено доволство.

Човекът, който се прави външно на доволен, ще трупа постепенно боклука вътре в себе си, и този боклук ще го разжда отвътре и ще му причинява все по-усилваща се болка. Тази болка ще свърши същаата работа като по-горе. Тъй като той може би ще контактува повече с естествено доволни хора, все пак има шанс да подочуе нещо от техния начин на мислене и да се опита да промени своя...

Донке, няма ли известно противоречие? В началото казваш, че естествено недоволните и имитиращите доволство са еднакво отдалечени от средата на отсечката. Или еднакво не ги приемаш. От изречението, което съм подчертала в твоя пост, излиза че все пак имитиращите доволство са в по-добра позиция. Т.е. – имам чувството, че са ти по-близки някак си? :)

Аз съм по-склонна да приема думите на Станимир.

Освен това мисля, че недоволният човек е по-открит. В него няма лицемерие, лъжа. А доколкото помня един от най-големите недостатъци според Учителя е лъжата. Имитиращият доволство освен, че лъже, прилича на болен, който не си признава болестта и от там и шансът му за излекуване е много по-малък. Обикновено такива хора, контактуващи, както казваш повече с естествено доволни, развиват в себе си едно друго лошо качество – завист. Не винаги, но се случва А между другото не съм забелязала открито недоволните хора да странят от естествено щастливите.

Един човек, който е искрено позитивен привлича около себе си всички други, защото той е като извор и пръска надежда и упование в неограничено количество, без да се страхува, че ще се изчерпи. По това впрочем разпознавам естествено доволния от имитиращият доволство. :)

И накрая между двете крайности - естествено недоволен и имитиращ доволство има толкова много вариации. Различните случаи тук са толкова, колкото и точките върху отсечката - безброй. :D И никой не стои статично в едно положение. Според мен и едните, и другите се движат към средата - "истинското безусловно доволство (или по-скоро чувство за пълнота) на духа." :) (Станимир)

Да не ги приемам ли? Че аз в различни периоди от този си живот съм била последователно жертва на вируса (за малко да ме унищожи заедно с всичките ми близки), била съм благородно и искрено и открито недоволна и съм смятала, че недоволството е двигател на прогреса (боже, каква агресия! - заслужила съм си всички страдания даже малко са ми били).

Била съм и с порцеланова усмивка и знам какво означава да това - болката, която открито недоволстващите "разреждат" за сметка на останалите - много сполучливо го обясни Станимир - хората с порцеланови усмивки пълнят в себе си. Повишават концентрацията и постепенно тя се превръща в солна киселина за душата. Много много боли - много повече и по-безнадеждно отколкото да е човек открито недоволен. Можете да ми вярвате - минах и през това.

Интересно ми е сега, в положението на естествено доволен човек (поне се опитвам да го постигам) - отношението на искрено недоволните "благородници на борбата за доброто и прогреса" към доволните хора. Питала съм се много пъти защо те с такова презрение или открито неодобрение се отнасят не просто към доволните хора, но и към самата идея за умението да бъде доволен човек. Защо толкова категорично отказват на другите правото да бъдат искрено доволни и или ни лепват етикетите "доволни свини", или за "порцеланови усмивки". Може би защото им намалява количеството на "разредителя"? Знам колко е неприятно недоволството да срещне едно спокойно разумно обяснение защо това, от което съм недоволна е добро. И колко се освобождава човек, когато намери някой себеподобен и двамата "попсуват на воля".

Апропо почти половината от хората, които биват отнесени към категорията на "порцелановите усмивки" всъщност са си естествено доволни хора. Знам го от личен опит - и мен често ме отнасят към нея. И това донякъде обяснява защо доста искрено спокойни и доволни хора от време на време ръсват по някое недоволство пред недоволните - за не привлекат негативната енергия на недоволните. Стар български обичай...

Отначало се проверявах дали не е вярно - но човек не може да се заблуждава, че е щастлив, ако наистина е щастлив - сега всеки опит да ни убедят, че сме прикрито нещастни, предизвиква буурен смях и допълнително щастие у дома. После се опитвах да обясня, че съм искрена и чечовек може да бъде искрено доволен, но осъзнах, че само си губя времето. Ако недоволният човек си харесва недоволството, той никога няма да ми повярва. Е, и какво от това? На мен какво ми е, че той е недоволен - него си го бли и болката си го лекува. Не бива да му вземем лекарството. Мога да му помогна само като му покажа с присъствието си, че има такова състояние. А той вече нека решава сам... Както аз на времето реших сама...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Интересно ми е сега, в положението на естествено доволен човек (поне се опитвам да го постигам) - отношението на искрено недоволните "благородници на борбата за доброто и прогреса" към доволните хора. Питала съм се много пъти защо те с такова презрение или открито неодобрение се отнасят не просто към доволните хора, но и към самата идея за умението да бъде доволен човек. Защо толкова категорично отказват на другите правото да бъдат искрено доволни и или ни лепват етикетите "доволни свини", или за "порцеланови усмивки". Може би защото им намалява количеството на "разредителя"? Знам колко е неприятно недоволството да срещне едно спокойно разумно обяснение защо това, от което съм недоволна е добро. И колко се освобождава човек, когато намери някой себеподобен и двамата "попсуват на воля".

Апропо почти половината от хората, които биват отнесени към категорията на "порцелановите усмивки" всъщност са си естествено доволни хора. Знам го от личен опит - и мен често ме отнасят към нея. И това донякъде обяснява защо доста искрено спокойни и доволни хора от време на време ръсват по някое недоволство пред недоволните - за не привлекат негативната енергия на недоволните. Стар български обичай...

Донка е много права. И аз съм имала моменти, дето като се сетя и ме е срам. - Бях мрънкаща, недоволна, виждах всичко в сиво... Много е важно да видиш нещо позитивно, да се хванеш за нещо хубаво и светло, да има някакво вдъхновенийце... Важно е да си честен пред себе си и да започнеш да трансформираш. Бавно, полека... Съветите на Учителя, беседите са ми били пътеводна светлинка...

Имала съм дълбоки скорпионски депресииwhistling.giftongue.gif

Имала съм и невероятно светли, изпълнени с енергия и позотивизъм периоди, когато ми се искаше да заразя всичко и всички... Но точно тогава видях, че хората се дразнят от моя позитивизъм, предпочитат да им влизаш в самосъжалението, дразнят се на чуждата радост... Щото вместо да ги заразяваш, те се стараят да те заразят, да не си различен, по-добре да те дръпнат надолу...wink.gif Та сега се старая да съм си вътрешно доволна, да си пазя мира и вътрешната хармония и ако е нужно да ръсна нещо негативно или поне неутрално1eye.gif

Ето нещо прекрасно, което Локатор е пуснала в друга тема:thumbsup.gif

"Някой се моли на Бога и казва: Господи, внеси мир в душата ми!

Този човек се обръща към Бога като към същество извън него.

Преди всичко той трябва да знае, че Бог е в него,

Той живее в душата му, дълбоко някъде скрит, и оттам се проявява, оттам дава импулс, подтик за работа, за учене.

Щом Бог е в човека вътре, сам по себе си той има Мир, няма защо отвън да търси мир. Мирът е качество на Бога, но не и на хората.

Следователно колкото повече даваме път на Бога да се прояви в нас, толкова по-големи са възможностите за придобиване на мир.

Представете си, че в даден момент вие сте тих и спокоен в себе си, но искате да знаете де е човекът във вас.

Човешкото може да се изпита при разни случаи в живота. Отивате в гората, срещне ви мечка и вие се уплашите.

Останете без пет пари в джоба си – вие се уплашите. Дават ви една трудна задача за разрешаване, вие пак се уплашите.

Това, което предизвиква страх, уплаха, е човешкото; това са прояви на обикновения човек.

Който иска да преодолее страха в себе си, да надрасне своите слабости и да даде предимство на Божественото,

той трябва да се ръководи по вътрешния си глас, по вътрешните закони, които представляват истински образец.

Докато човек не се добере до законите, написани в неговата душа, той ще виси във въздуха,

нито на земята ще живее, нито на Небето между светли и възвишени същества.

Тази е една от задачите на човешкия живот."

Великата задача на човека, Общ Окултен Клас, 16.02.1927 г., София

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Отстрани и безпристрастно си е баш зрител, а не участник. Като запалянковците дето са големи футболисти пред телевизора така и мъдроста придобита от безпристрастно наблюдение. ...

Запалянковците не са отделени от случващото се на терена. Даже напротив – сериозно са затънали в него. Няма нищо по фалшиво от тяхната радост и нещастие, абсолютно ненужни и неоснователни. Къде е тук безпристрастността? Футболистите също са затънали в илюзията на играта, устремени към победа, преследващи я с всички сили, която реално няма да им донесе нищо. Или мислиш щастието, ако спечелят двубоя, и нещастието, ако го загубят, за нещо реално и ценно. Как може човек да се поставя в зависимост от илюзиите си и да твърди, че това е правилния път за развитието му?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имам чувството, че неправилно сте разбрали предишният ми пост. Написала съм, че естествено доволните и щастливи хора се различават от хората, които се правят на такива. Това се усеща най-добре при жив контакт, не чрез интернет общуване. От пишещите във форума на Портала съм се виждала само с Донка и мога да гарантирам, че тя не е с порцеланова усмивка, а с истинска. :thumbsup::D

Не са приятни маските на доволство. Всеки ги е слагал. Аз също. Особено когато не искам да досаждам на близки хора с кривото си настроение в даден момент. Но в интернет съм забелязала, че има по-голяма искреност в това отношение. Няма толкова много порцеланови усмивки. Може би защото те се слагат само когато са необходими.

В нета има един друг проблем – да се говори за нещо положително с цел неговото постигане. Но дали говорещият вече го е постигнал или не е – тук не мога да се ориентирам. :huh: Самохипнозата, волна или неволна, при едни хора действа много добре, при други – не. Но това е вече друга тема. Тема за думите и тяхното въздействие. Има няколко такива теми във форума.

Слънчева, аз миля че хората са най-различни. Вярно е, че има такива на които чуждото нещастие им доставя удоволствие, но има и други... Шарен свят! И променяш се. :v: Никой не стои статично в едно положение освен някои клинични случаи. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

към станимир

Е хайде, Исус като е давал пример за лозе е нямал предвит апостолите да го зарежат и тръгнат по лозета. Реално ти потвърди моята теза която е целия фалш в гледащите отстрани на фона на неумението им да играят(живеят).

"Отстрани и безпристрастност"са други думи за смъртта. Любовта (бог) е пречистена страст винаги жива, дейна, мила, пълна с горести чар и усмивки и вечно в центъра на всичко което се случва. И само там може да бъде намерена с всеотдайно живеене. Христовия мир се постига като се издигнат вибрациите на живеенето на върха, а не като се излезне от потока на живота.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Понякога обаче твърде много се упрекваме сякаш това зависи само от желанието. А всъщност състоянието на доволство и готовноста да приемем всичко от бога идва от доколко сме се изпълнили с енергия/светия дух. Наситили душата си с тялото Христово. Когато някой е наситен с тая енергия се проявявят следните неща- няма нужда от абсолютно нищо, но на всичко хубаво което му се случи се наслаждава максимално (храна, общуване, секс, спорт). А ако дойде трудност е смел да я гледа в очите и прави нужното.

Липсата пък на насищането с бога води до точно обратното - човек пълен с желания, на които обаче ако успее да реализира е напълно неспособен да се наслади. Тъпче се с храна, спечелената възлюбена вече не е интересна и се приема за даденост, но виж сестра и е невероятна, и т.нат. Неспособен да оценява, но и с панически страх да не загуби придобитото. А в случай на проблеми се гърчи тресе от страхове, прави се че не вижда или просто се примирява и предава.

Така че не стига само менталното ни добро желание, а трябва да се насити душата ;)

От вчера се опитвам да си представя какво се има предвид под "насищане с бога". Инак съм напълно съгласна с автора. Само моля да даде личната си представа за насищане на душата с тялото христово. Постигали ли сте го? Ако да - как? Показателите за насищане са много точно изброени, но какви са библи стъпките до това състояние? Процесът съзнателен ли е и ако не напълно, то какви са съотношенията или/ и зависимостите?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Не зная как бих била доволна ...

Бих била,ако госпожата продавачка, която се усмихва ежедневно и гледа турски сериали, беше помислила за невръстното дете, което е видяла на улицата и душата й е трепнала, за другите бездушници по пътя - бих била доволна, ако зная, че някъде има души, някъде има човечност, има истинско човеколюбие, а не ЛИЦЕМЕРИЕ ....

Бих била доволна и успокоена, ако Веско беше жив, ако беше неудавен и ЖИВ.

Ала страхът ражда чудовища, ражда забрави, ражда безумия, обикновено с човешки имена.

Не, няма как да съм доволна, когато един човешки живот е могъл да бъде спасен, а обществото ни дреме в предразсъдъци ....

Никога и няма да съм доволна, защото никой не помогна.

Гледахме и обсъждахме, реката пое своето.

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донка :)

Нали има само едно условие бог да не се даде - да го искаме повече от всичко ;)

Да, напълно съзнателен процес е макар че вероятно при много става без да се усещат. В даден момент бог показва на търсещия тайната стаичка . Като се влезе божията благодат се възприема директно като невероятно сладка енергия. Автоматично се спира дъха, в което време се храниш с нея с чувство на тотално задоволяване. Ако изолираш чувството на наяждане при хранене без храната, сексуалното задоволяване без секса накуп в едно чувство - това е.

После чувствата са много усилени като при дете :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега

×