Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Пътят на Воина


Guest Христо

Recommended Posts

  • Отговори 41
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Всички в един или друг момент се държим/сме се държали като воини, обаче "път на воина" звучи като да приемаш това като мисия, да се чувстваш такъв, едва ли не да го смяташ за духовна пътека. Може би е по - точно да се каже "отсечка на воина", отсечка от Пътя.

Линк към коментар
Share on other sites

А защо се смята, че пътят на воина означава война и смърт?!?!?!??!?!?!?!?!?!?!?

Учил съм Катори Шинто Рю.....изкуство за бой с мечове.

...

Сещам се нещо, ти можеш да кажеш дали е вярно. Да не би случайно да сте тренирали в гората, а някаква мацка докато сте се биели да те е гледала усмихната и по един по - особен начин (но не както жена гледа мъж) ? Такъв твой разказ ми се върти в главата. Просто проверявам дали си спомням добре.:)

Линк към коментар
Share on other sites

Интересна тема. На всеки тръгнал по Пътя, му се налага в даден момент да бъде воин. Ето две мнения, които се доближават до моето виждане:

- Смисълът на пътя на воина е да победиш себе си. Което не е точно победа. Как да го кажа - воинът не може да си позволи да се замозаблуждава и да крие тъмните си страни от себе си - така би загинал.

и

Броят и силата на враговете се определя от силата на човека, а не от нагласата му да воюва. Колкото по-силна е светлината, която човек излъчва, толкова по-голямо внимание ще привлече към себе си от страна на тъмните сили, които ще се опитат да потушат огъня му. Тук може да няма никакво желание за воюване от страна на човека, въпреки че е нормално да има готовност.

Можем да разгледаме още една битка в Библията, и това е когато самият дявол изкушава Христос в пустинята. Къде тук е желанието на Христос да воюва. И въпреки това го прави, просто защото със своята сила, той привлича дявола като свой противник. Това са неизбежни сблъсъци просто защото проявата на единия полюс води задължително след себе си аналогична проява от страна и на другия полюс. Колкото по-силно човек проявява доброто и светлината, толкова по-яростно ще е противодействието на злото и тъмнината.

За Пътя на Воина много често говори Кастанеда. Елф го е цитирала в своето мнение. Ето още:"Пътят на воина, Норберт Класен"

Някъде казват, че колкото хора има - толкова са и пътищата към Бога. Учението дадено ни от Петър Дънов не е точно учение на воина. В него става дума предимно за любовта. Но Учителя не е изключвал и борбата - с погрешките в себе си предимно. Ето някои негови мисли в това отношение:

В новото воюване не се позволява убиване, но се позволява приспиване. Приспивайте вашите неприятели в себе си, не ги убивайте. Вие освен че не ги приспивате, но ги събуждате. Всяко едно неестествено желание – ти си събудил един свой неприятел. Всяка една мисъл неестествена – ти си събудил един неприятел. Всяка една неестествена постъпка – един твой неприятел се събудил.

Писанието казва: „Който победи докрай, той спасен ще бъде.“ Но кой? Аз допълвам (някой ще възрази, не притурям, но казвам, което не е казано): Ако ти не може да побеждаваш с любовта, ти не си добър войник. Ако ти не може да побеждаваш със знанието, със своята светлина, че като хвърлиш светлината, да победиш, ти не си от добрите войници. Ако не можеш да освободиш себе си и другите хора, ти не си от добрите войници. Отдето минеш, трябва да освобождаваш.

Верен и истинен

Линк към коментар
Share on other sites

Всички в един или друг момент се държим/сме се държали като воини, обаче "път на воина" звучи като да приемаш това като мисия, да се чувстваш такъв, едва ли не да го смяташ за духовна пътека. Може би е по - точно да се каже "отсечка на воина", отсечка от Пътя.

Според мен не става въпрос за отсечка от Пътя. Борбата, преодоляването на старото за да бъде наложено новото, развитието и усъвършенстването никога не спират. Може да има някакъв период на почивка, след който обаче Пътят следва да бъде продължен. Самият живот е непрестанна борба. Проявеният свят е съставен от полюси, които непрекъснато са в сблъсък един с друг. Тук не става въпрос за някаква омраза, желание да унищожиш другите – и това го има, но то не е същността на битката. Всичко, които пречи на разгръщането на духа, всяко препятствие, всяко ограничение следва да бъде преодоляно, а това означава да бъде победено.

Линк към коментар
Share on other sites

Казвам: С кое оръжие вие ще победите? Няма по страшно оръдие от Любовта. Тя разтопява всичко, дето мине съпротивление няма, никой не може да се противи. Ако искате да преодолеете една мъчнотия в света без любов, вие ще се търкаляте, вие ще отстъпите. Силата на човека седи в любовта му. Тази идея трябва да се загнезди в ума ви. Царството Божие на сила се взима. Аз го тълкувам така: Царството Божие с Любов се взима. Със Сила, защото силата произтича от любовта. Дето има любов има сила, дето няма любов, няма сила. Да желаеш нещо, то не е любов. То е користолюбие. Да обичаш. Любовта седи в обичането. Да служиш на Бога, това е Любов. Да обичаш ближния си, това е Любов. Трябва да имаш един обект, който да обичаш.

Сега пред вас седи една велика задача. Христос казва: „Мир вам!“ Казва още: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз ви възлюбих“. След туй, като се яви на учениците си, те станаха силни и смели и можаха да понесат страданията, разбраха смисъла на живота. С явяването на Христа пред тях, разбраха смисъла на живота. Сега хората като обикнат някого, влизат в една любовна каша и загазват всичките. Момата, като се влюби, изгубва смисъла на живота. Майката, като се влюби, изгубва смисъла на живота. Детето замине, мъжът замине и тя замине. Всички съвременни хора страдат все от любов. Един евангелист, който обичал много жена си, която умряла, казва: „Не си струва да люби толкова много човек.“ Да обичаш хората и да умират, това не е любов. Христос казва: „Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих“. Казва: „Както Отец въздигна мъртвите, така и синът, които иска ще ги въздигне.“ Всеки, който люби Господа, ще бъде въздигнат. Мнозина са турили тази идея, казват, че да възкръснат, трябвало добри дела, благодеяния. Те са малки работи, те са играчка. Да правиш добро, това е играчка в света.

Да имаш онази любов, която ражда вярата, която планини мести. Тия планини трябва да ги поставиш на оръдията на тъмните духове. Като дойдеш в сражението, ще дигнеш планините, ще ги натрупаш на оръдията на своите противници, да не може да стрелят вече. В сегашния живот, ако вие, чрез вашата любов, може да превърнете вашите противници във ваши приятели или най-малко да ги накарате да се подчинят, целият свят ще се подчини на любовта. То е разрешението. Мислите ли, че онзи лед, който зимно време е твърд, че с нищо не може да го биеш и с топ не може да го биеш, така е замръзнал. Но като го нагрее слънцето, този големия дебелия лед се разтопява и туй съпротивление, което ледът има, изчезва. Любовта премахва всичките противоречия. Противоречията се явяват в ума. Заледяването се явява в сърцето. Туй заледяване трябва да се премахне.

Та казвам: Най-първо ще опитаме любовта в нашия ум, в нашето сърце и в нашата воля. Туй заледяване да изчезне. Тогава ще чуеш в душата: „Мир вам! Както ме е Отец възлюбил и аз ви възлюбих. Идете сега и разнесете това Слово навсякъде.“ На който задържите греховете, ще бъдат задържани, на когото простите, ще бъдат простени. Онези, които повярват в онова, което съм казал, ще се простят греховете им, ще оживеят. Онези, които не повярват, ще се задържат греховете им. Ще се задържат значи онези, които не може да обичат, грехът им ще остане, онези, които обичат, прегрешенията им ще се разтопят.

Та казвам: Сега идваме до третата епоха, епохата на любовта, която носи в света изявлението на Бога. Бог ще се изяви по един начин в тия усилни времена и тогава разпъване ще има на кръст.

Както ме е Отец въздигнал

Редактирано от Слънчева
Линк към коментар
Share on other sites

Обаче "път на воина" звучи и като "занимание с бойно изкуство, добър контрол над тялото".

.. и не само над тялото :) Без контрол (бих го нарекла по-точно `култивиране`) на мислите и емоциите - няма контрол и над тялото.

Всъщност, това "Пътят на Воина".. ми звучи точно като книжките на Бенджамин Хоф - "Дао-то на Пух" ("Пътят на Пух") и "Дъ-то на Прасчо" ("Добродетелта на Прасчо") :D

kniga-daoto-na-puh.jpg%D0%B4%D1%8A-%D1%82%D0%BE%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%87%D0%BE.jpg

Ако искаш ги прегледай, може да ти допаднат (написани са в един такъв много сладък мускетарски дзен) :3d_016:

Линк към коментар
Share on other sites

- Като се събудиш сутрин, Пух -каза най-после Прасчо, - какво е първото нещо, което си казваш?

- Какво има за закуска? - отвърна Пух. – А ти какво си казваш, Прасчо?

- Какво ли вълнуващо ще се случ днес? - рече Прасчо.

Пух кимна замислено.

- Че то е същото - каза той.

......

Гениално :)

Линк към коментар
Share on other sites

.. и не само над тялото :)
Да, но не споменах емоциите, защото с тях работят и хора, които не се занимават с бойни изкуства, а като казах "тялото" имах предвид по - скоро движения (разни бойни движения) - прецизност, контрол над движенията - а усилията за развитието на този контрол пък водят до развитието на душевни качества.

"Път на воина" звучи не просто като това да се проявяваш воински в дадени ситуации, а да си следваш някакъв път, който самият ти да определяш като "път на воина" и да се изживяваш като воин. Може би тогава би могло да се каже, че този път е отсечка от Пътя, защото нали през различните животи преминаваме през различни неща, играем различни роли.

Тук се говори за контрол върху болката и страха. Страхът е един от враговете по Пътя на Воина.

Да Дао Демонстрация - Ябълка - Катана

http://vbox7.com/play:a37c197e

Редактирано от Христо
Линк към коментар
Share on other sites

Неуловимият шишко от Рангел Игнатов е най-дълбокото

и вярно описание за тези неща което познавам.

Редактирано от Валентин Петров
Линк към коментар
Share on other sites

Ради :

Изпратeно 19 април 2012 - 11:36

Това наистина сериозен въпрос, поне за определени души. Не случайно се говори за "небесни войнства" и Архангел Михаил е военачалник. Тук е важно да си изясним какво разбираме под война и кой как я води. Наистина, отношенията между двете Ложи често можем да характеризирам като битки и сражения - въпросът е как воюват Белите - определено не с насилие. Но със сила :-)

Има духове-воини и за тях е война. Има и такива, които не воюват, а имат други служби.

Линк към коментар
Share on other sites

да, има реална възможност всички светове

и светчета да бъдат заличени завинаги

и никога няма да възникнат повече by the way

:)

Редактирано от Валентин Петров
Линк към коментар
Share on other sites

Донка :

(доколкото съдя по съдържанието от линка, даден във втория пост - там също е направена правописна грешка и допускам, че авторът на нашата тема я е копирал оттам).
Като се замисля може и оттам да съм се заблудил.

Публикувано: 16 април 2012 - 14:09

Според скромните ми познания по българския правопис, думата се пише с И - воИн и е с ударение на О. Следователно приема членуване за м.р., запазва си ударението и гласните в корена си. Думата, изписана в заглавието на темата - война - е от женски род и ударението е на последната сричка. Двете имат сродство, но означават различни неща. Иронията е, че и с двете думи словосъчетанието има смисъл, естетствено, различен. Предполагам, че авторът е искал да напише "Пътят на воина"

От Уикипедия :

Войн Войнов Йорданов е бивш български футболист, полузащитник, треньор. Понастоящем е начело на ФК Банско (Банско).

От Уикиречник :

дублетни форми : войн - воин, войнски - воински
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...