Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Guest Христо

Как да тълкуваме сънищата си? Част 6

Recommended Posts

Според мен светецът се е появил в съня Ви, за да Ви успокои. Всеки един от нас има собствен път, който трябва да извърви. Водете се от любовта, вярата, надеждата и милосърдието.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имам нужда от помощ. Наистина...
тази нощ го сънувах. Беше ми ядосан.
Искаше да му донесем теслата, "че нещо много се е окопал"
КАЗАХ МУ ЧЕ НЕ БИВА ДА Е ТУК , А ТОЙ МЕ ПОГЛЕДНА... очите му бяха жълти... а ръката му топла...
побърквам се...
 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сънувах, че съм в изоставен град в планината, ама много високо, хората вече ги няма или живеят на големи разстояния. Аз се разхождам на поляната, прилича на Алпите най-много и виждам от гората да излизат огромни горили, четири на брой, 3 мъжки и една женска. Веднага се връщам в къщата и виждам вътре родителите си и сестра ми и им казвам, заключете всички врати и прозорци. Аз докато го правя, обаче, в кухнята майка не е затворила вратата и влиза женската горила. Майка започва да пищи, а аз й казвам спокойно, дръпнете си и заставам лице в лице с животното, което стои и ме гледа. Аз повтарям на горилата, излез, излез и започвам с тяло да я избутвам. Тя излиза и аз заключвам. След това се появяват жена на средна възраст и момиче на 13 години и аз отварям на жената, тя влиза, затварям и й казвам, горилите са тук, да приберем детето. Тя ми казва, с нея не можеш да се разбереш, няма да иска да влезе, каквото й кажа и тя все прави обратното,  остави я навън, тя ще се оправи. Аз започвам да мисля, защо, след като едно дете не изпитва страх от горилите, аз изпитвам и дори изгоних едната. В този момент се събудих.

Какво мислите?

Редактирано от catch22

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!

 

Тази нощ сънувах, че се подготвя екзекуция на японския (или китайския) император. Гилотината беше модерна, и даже имаше някакви кабелчета, роло, които императорът разпъваше сам, помагаше на подготовката. Идеята им беше да звънят при допир.

Императорът го чувствах като много добър, достоен човек. Щеше да лежи едновременно в ковчег с балдахини. По едно време аз лежах там и го успокоявах, че заминава в един по-добър свят, при това безболезнено. Той се чудеше откъде знам, а аз му отговорих, че поне така съм чувал и предполагам.

От време на време идваха някои хора да се сбогуват с него. Последния от тях беше с бито лице.

Станах от ковчега императора да си заеме мястото, като малко разместих чаршафите.

Това си спомням.

Ако някой помогне с тълкуването ще съм му благодарен!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На мен ми се случи нещо доста странно по време на сън , усетих някакво тропане в стаята в която спя ( помислих си че това е котката ) и съм си задремал пак ,

по едно време усещам гъделичкане под стъпалото на десният крак ( все едно котката си играе с лапички ) от там все едно нещо ме беше хванало здраво за стъпалото

на десният крак и дърпа на долу ( в същото време чувам някаква музика в ушите ) усещам при дърпането че краката започват леко да се отделят ,

обаче колко повече се отделяше духът от тялото толкова по силна музиката ставаше , имах чувството че дърпането ставаше на тласъци исках да продължи за да видя какво ще стане ,

но музиката ставаше много силна и ми бучеше в главата , стигнах някъде до гърдите и направо музиката пращеше много силно усетих че нещо не е наред

( хвана ме и страх че дърпането става на долу , а не да е свободно на горе ) и го спрях , събудих се и сърцето ми тупкаше като че ли съм тичал 200 метра спринт ,

видях че вратата е затворена на сутринта котката е нямало как да влезне ( не знам как да си го обясня ) .

Беше доста странен сън , като чели осъзнавах какво правя и не мислех че сънувам ...

Редактирано от Latin40

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Велосипедът е "превозно" средство, чрез което се пести време.То и преводът на думата е "бързи крака".От друга страна-  за да се кара велосипед е необходимо да се пази баланс. Асоциирай, ако искаш разбира се - "въртя","кръг","оборот","цикъл", "присънва","една и съща небивалица".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Въпрос. Да речем, че човек сънува еди какво (например, че го обират). После започва да рови в съновниците и вижда някакви неща - съновниците примерно му казват, ще ви се случи еди какво си, пазете се от еди какво си. Това, че съновникът казва еди какво си, със сигурност не означава, че нещото ще му се случи на сънувалия. Може ли кошмарът да е израз НЕ на това, че съответно събитие ти предстои реално, а да е израз на твоите страхове, че то би могло да ти се случи? Тоест, сънят да не е предсказващ, а следствие от страх, че може да те сполети еди какво си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сънувах, че аз и някакви други хора сме корабокрушенци като че ли... Не помня катастрофата, но не виждам друга причина за положението ни. По - късно се оказа, че сред тези непознати хора имам един познат - майка ми.

Аз и останалите се намирахме в някаква опасна джунгла, откъснати от останалия свят. Бяхме на остров. По едно време ме подгони огромен алигатор. Спънах се и паднах. Обърнах се с лице към него, но нямах време да се изправя. Той не спираше да ме преследва. Започнах да "бягам" на четири крака и с лице към него. За щастие се спасих - поне за момента. 

Озовах се заедно с други корабокрушенци в някаква сграда (предполагам бяхме такива, но има вариант и да сме били жертви на самолетна катастрофа). Бяхме в нещо като в партер на хотел. Част от помещението беше мрачно, неосветено. Притиснахме се към осветената стена. Оглеждахме се. Знаехме, че чудовището (алигаторът) дебне някъде там, в тъмното. И че може да ни атакува и разкъса. Бяхме уплашени.

След това бяхме навън. Обстановката беше съвсем различна от тропическа. Бяхме на заледено крайбрежие. Край нас мина неголям кораб. Спря. Вътре имаше облечени в черно мъже с черни шапки. Мислех си, че ще ни качат. Но не щяха. Опитаха се да се измъкнат, без да ни окажат помощ. Успях да вляза в кораба. Сборичках се с един от моряците, който си беше извадил пистолета и искаше да ме простреля. Успях да му взема оръжието. Насочих го към екипажа. Сега контролът беше в мои ръце. Заповядах им да слязат на брега. Слязоха. Не знам какъв беше смисълът да слизат. Идеята ми беше ние да се качим при тях (макар че щеше да бъде доста тесничко...). Може да съм решил те да останат на острова, а аз и другите корабокрушенци (или поне част от тях) да се качим на корабчето.

По едно време заледеното крайбрежие се превърна в нещо по - високо - нещо над нивото на водата. Стана край на ледена планина. Под краката ни имаше вода. Океанът беше по - долу от нас. Изведнъж, пред взора ми се откриха заведения - насред океана. На метри от мястото, където се намирахме. Част от корабокрушенците отидоха в тези заведения, седнаха край масите. Започнах да викам, че това не са реални места, че са миражи, че халюцинираме заради положението ни. След малко се зададе голяма вълна, която помете поблазнилите се да седнат при илюзорните заведения. Водата тръгна и към високото, където бяхме ние - неслезлите долу, при илюзията. Тръгнах да тичам навътре, въпреки това водата ме застигна и аз паднах по корем. Хлъзнах се към ръба на планината, но спрях да се хлъзгам навреме. Не паднах долу във водата. Станах и отидох навътре, по - далече от ледения океан.

Смрачи се. Зрението ми се влоши. Наоколо настана паника. Такова усещане имам. Хора се движеха насам натам сякаш в безпорядък. Гледах да държа пленниците под контрол, за да не ни напакостят, но взех да ги изпускам от поглед. Успях да разпозная порталеца В.В. Отнякъде набарах пушка (вече имах пистолет). Дадох пушката на В.В., за да наглежда и той моряците.

След това аз и останалите бяхме легнали по корем и наблюдавахме океана. Аз бях най в ляво от налягалите. В дясно от мен лежеше руса жена с начупена коса и бебенце. Не помня дали си говорехме с жената, но с удоволствие зарових лицето ми в гъстата и коса и започнах да го търкам. Тогава осъзнах, че и майка ми е сред корабокрушенците (някъде в дясно). Продължих да се радвам на косата на непознатата. Изглежда тя нямаше против.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Намирах се във голяма светла сграда .Вършех нещо заедно с много други .Обстановката бе по-скоро творческа . По време на  почивка някой реши да почерпи , друг извади ракия .Но само ние тримата имахме желание и чаши .В този момент се появи Главния , което ме притесни .Независимо от опитите ми да скрия ,той забеляза чашата и  моментално си тръгна ядосан .Беше приключил с мене .Бях отчаян и положих много усилия да го настигна някъде  очи в очи .Нали все пак не бях пил ...Подаде ми ръка и благодари за свършената работа . Не бях нужен повече .

Опит за тълкувания : 1, първо впечатление--Връзката и дори само , опитването на алкохола ме правеше непригоден за това ,,учреждение"      -------------- Сънят идва като откровение ? Предупреждение ?

  кое  учреждение ?    1--Група съмишленици

                                     2--живота  на земята , относно смисъла на сегашния ми живот .

2, не ми харесва и превъртайки го намитам успокоение  :) --Горното тълкуване е следствие мнението за алкохола и усещането , за виновност .      ------------------Сънят се създава от сънуващия . Опит за себеопознаване .

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, намирам се в труден момент в живота си. Сънувах човек, който стоеше надолу с главата. Приближих се да видя кой е и видях, че на лицето си имаше огледало, в което видях своето лице. Сънувах и човека, който е причината за тази трудност с гол гръб, целият жигосан с огромен червен кръг. Помогнете, моля.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Често другата дума за бременност е "трудна", но и "бреме" е тегло, тежест.Човек с главата надолу е като бебе в утроба.Лицето с огледало, в което виждаш своето лице невидимо инак е и поглед назад- зад гърба. За човек, който има гръб се говори като за човек, който има опора, защита.Голотата на гърба е уязвимост.Жиг е белег от изгорено, а белязаното е вече различно от предишното.Ето защо се появява двойната дума "огромен" и "о-громен"-/раз-рушен/. Кръгът е и цикъл, повторение. От друга страна -"громко" е и силно, високо, а кръгът е и общност, обитание/об-кръжение/.

Да се повториш е различно от да се подновиш.

Редактирано от shelter

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сънувах, че пътувам с автобус. Автобусът ме караше към работното ми място. "Хванах" го в центъра на града. По време на пътуването, някакъв мъж на средна възраст с прошарена коса, който пътуваше не знам колко седалки пред мен, започна да се гаври с мен, твърдейки че на стола съм питал нещо си за някакви варени картофи. Това не беше истина. Започнах да му искам обяснение, подвиквайки, но той ме неглежираше.

Автобусът спря. Разминах се с него кротко. Тръгнах нагоре към един хълм, на който имаше блок. Бях в Украйна. Намерих си разни монети и почнах да си пълня левия джоб. Една от монетите се оказа от съветско време, от 40-те години, от не знам си коя съветска автономна република - нещо с "К" беше. Част от монетите си ги сложих в чантата, за да не ми издуват джоба. Някой от монетите бяха необичайно дребни - по - мънинки от нашенски стотинки.

После се озовах на гробище (май старо) в Турция. И там си "набрах" монети. По едно време се излежавах на нещо като алея/бразда (незатревена) между двете части на калното гробище, което се намираше някъде в извънградска местност. Явно старо гробище - нямаше хубави надгробни плочи, нямаше добра подредба. 

Преди сънищата с пътуването, сънувах че някаква тийнейджърка за отрицателно време разравя гробове на свои починали роднини (не помня как) и се опитва (безуспешно) да възкреси поне един от тях (не помня как). Гробището беше в градска среда. 

Редактирано от Сингам I Шишман Асен

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Това не беше истина."

 Истината не покрива необходимостта за лъжа.

Сънуващият не знае как спи. В съня не знаеш на колко седалки пред теб седи "някакъв мъж" и как се нарича  авто-номната съвет-ска република.Което показва съня не се обговаря със съновното, а с будното. Старите чужди "монети" нямат "стойността", когато и където са имали.

"и се опитва (безуспешно) да възкреси поне един от тях". 

Никой не може да се "откупи" от миналото си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Цитат: "Явно старо гробище - нямаше хубави надгробни плочи, нямаше добра подредба." Всъщност, май нямаше никакви надгробни плочи (доколкото помня де). И по - странното, което чак сега ми...прави впечатление е, че имаше поне един кръст! Може да е било гробище на нетурци християни или на турци християни (има и християни сред турците).

Цитат: "Сънуващият не знае как спи." Как така?

Относно съветската република - аз знаех как се казва, защото прочетох името и. Но после го забравих. :) 

Цитат: "Което показва съня не се обговаря със съновното, а с будното." Тоест?

Цитат: "Старите чужди "монети" нямат "стойността", когато и където са имали." Но понякога имат много по - висока стойност от предишната им, защото са ценни от историческа и колекционерска гледна точка.

Цитат: "Никой не може да се "откупи" от миналото си."

Тоест, никой не може да избяга от кармата си ли?

П.П.: Благодаря за отделеното време и лека седмица.

 

Редактирано от Сингам I Шишман Асен

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 "аз знаех как се казва, защото прочетох името и. Но после го забравих. :)" 

"Нуминозно", "номинална", "номенклатура", "номер"... "nome"..."нумизматично"...

"историческа и колекционерска стойност."

Същинският човек е в собствените си сънища.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Понеже имената са повторими- еднакви - както и монетите, но както всяка една от тях си имат собствената история. В съня, в един и същ "автобус"  пътуват много хора.Един от пътниците е "някакъв мъж"- т.е. човек без име.Същото е и с прочетеното, но  забравено име на републиката, същото  е и с гробището без надгробни плочи."Чантата" и "джоба" ти са пълни с без-именни,  "набрани"  "монети".

Сетих се за още един щрих в съня.Хората ядат грудките на картофите, а те  са подземни. Кореноплодни.

Редактирано от shelter

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сънувах, че съм на някакво непознато място (нямах съзнанието да е родния ми град). На улицата на която бях не виждах почти нищо наоколо (не съм оглеждал просто; нямах съзнанието да има други хора освен мен и още един). Пред мен имаше едно цигане, максимум 10-11-годишно. По едно време го прегърнах дружески през раменете. Радвах му се. :3d_139:Не съм напълно сигурен, но май му казах радостно: "Ей, цигане!" :lol: Сега се сещам за едно малко (може би максимум 6-7-годишно) циганче, с което пътувахме в един и същи автобус преди около 2 г. Направи ми впечатление, че се държи възпитано. По едно време, един голям бял мъж (може би възпитател в някакво учебно заведение за изоставени деца) го извика от другия край на автобуса с думи от рода на: "Ей, шемет, идвай че трябва да слизаме." Помислих си, че от това дете току виж излязло добър гражданин на републиката.

Сънувах и някакъв мъж, който разговаряше с майка ми и баща ми (приличаше малко на починалия щангист Величко Чолаков). Беше в синя работна престилка и държеше резачка (кръгла, не от продълговатите). Щеше да дооформя нещо с нея. Беше започнал да прави  лодка от голямо парче дърво. Аз стоях на няколко метра встрани и ги наблюдавах докато коментираха нещо (явно родителите ми бяха направили някаква поръчка при  него). Намирахме се в просторната му, светла и с висок таван работилница.

Сънувах за трети път и че сайтът sibir.bg отново работи след като беше спрян преди месец и нещо.

Редактирано от Сингам I Шишман Асен

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В последно време за трети път сънувам своя учителка от прогимназията. Първо беше учителката по музика - проведохме разговор седнали на столчета един срещу друг. После се поздравих с даскалицата по химия докато отключваше някаква врата и се канеше да влезе някъде (беше вдясно от мен).

Днес пък сънувах учителката ми по литература. Аз, майка ми и сестра ми бяхме седнали на някаква маса в някаква стая (може би класна). Влиза учителката с една черна чанта и почва оттам да вади книги и тетрадки. Подарява ни ги с обяснението, че това е по случай успешното решаване на някакъв проблем в ръководството на училището.

Помня две от книгите, които бяха поне три. Едната уж беше за завладяването на Южна Америка от испанците, но пишеше и за личности от българската история. Единствената личност чието име си спомням и чието име може би видях е Момчил войвода. Беше записан като Момчил войвода - Тенотчитлан. :D Книгата явно е била и за завладяването на България, и за завладяването на ацтеките. На едно място прочетох "обетованата земя". Другата книга си беше за Екатерина Велика и си го пишеше на корицата (корицата беше тъмносиня, почти черна и имаше портрет на владетелката). После бяхме у нас и се похвалих на баща ми какво е станало.

Сънувах и че се събуждам на леглото ми и на съседното легло има добре увито в пелени бебе, което в съня е моя дъщеря. Станах, гушнах го, взех да му се радвам. Чувствах се уморен все едно аз съм го раждал (по - точно имах мисълта за умореност). :D Беше ми изпратено - не съм на 100% сигурен от кого (по - точно от коя). И не съм на 100% сигурен дали беше родено от нея. Отидох в другата стая и се похвалих, че имам дъщеря и и казах да отиде да я види. Тя обаче си гледаше телевизия и отложи голямото събитие. Викам: "Ей, имаш внуче. Иди да си видиш внучето, недей да стоиш тук." Тя обаче не помръдна.

По едно време сънувах голяма тъпотия. Аз и още някой излизаме от долния етаж заедно с бебето. Ще ходим някъде. И бебето оставено на грижите на някаква много стара непозната баба...поне 80-годишна. И моля ви се, тя влиза с бебето в тоалетната. Там ще го гледа докато ни няма. И аз и тази/този с която/когото ще излизаме (жена беше, но не съм сигурен коя, може би майка ми) нямаме против. По - точно жената нямаше против, а аз леко притеснено се обръщах назад докато се отдалечавах от мястото. Помислих си: "Ако го убие, ще се установи това и ще бъде наказана от закона." Тъпотия. Ако имам дете не бих позволил такова нещо.

След това сънувам, че с майка ми с ме на горния етаж на терасата. Тя изпуска стотинка - може би една. Бях възпрепятстван от някого (имаше някой между двамата) да се приближа до краката и и веднага да я вдигна и да и я подам, макар че исках и мислех да го направя. Тя се наведе и сама взе стотинката.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сънувах днес сутринта, че с майка ми и баща ми се намираме на онуй място на улицата ни, където паркира баща ми колата. Колата ни в съня ми беше червено ферари. Майка и татко се качиха в червеното ферари. Аз бях зад колата ни. И аз също се качих във ферари...Ма друго. Малко, също в цвят червен. Моето малко ферари представляваше нещо средно между картинг и онези детски коли, с които се возят лапетата по центровете на градовете. Моята малка кола беше устроена по - просто от тяхната. Натискаш педала и тръгваш. Въртиш кормилото в зависимост от желаната посока. Преди да потеглим установих, че спирачката не работи оптимално и че може да се блъсна някъде, ако не шофирам достатъчно добре. Баща ми даде мръсна газ и потеглиха (щяхме да ходим до един магазин в долната част на града). Потеглих веднага след тях, стремейки се да ги следвам. Бях натиснал педала на макс. 

Тръгнахме надолу по улицата. По едно време дистанцията между тях и мен се увеличи, но още не ги бях изгубил от поглед. По пътя бяха налягали цигани. Свих в дясно и май не прегазих никого..., а минах между телата им. По едно време намалих скоростта донякъде благодарение на краката ми (можех да докосна земяха с тях).

Минах струва ми се с превишена скорост покрай спряла полицейска кола. Не знам дали са тръгнали да ме следват полицаите. Нямах такова усещане. След това навлязох в някакъв тунел (май бях изгубил нашите от поглед). С голяма скорост преминах покрай спрял в дясно полицейски джип и си помислих, че може да бъда глобен. Помислих си и че ако искат да спра, няма да го направя.

Не видях излизането ми от тунела. В следващия момент бях в някаква хижа в гората. Там имаше поне още две момчета. Сънувах как се събуждам в тази хижа, незнаейки как съм попаднал там. В хижата беше един моя познат, понастоящем висок здравеняк. В съня ми обаче не беше големия здравеняк, а момчето от преди 13-14 г. Каза ми, че съм претърпял катастрофа и повече от ден съм бил в безсъзнание. Реших да звънна на родителите ми, за да дойдат да ме приберат.

Редактирано от Сингам Книголюбеца

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Сингам филм“ ЕАД представя...една продукция създадена точно и само днес, 6 септември - ден на съединението на Княжество България и Източна Румелия. Специално за всички фенове на моите сънища (а те знам са много...). Един завладяващ съновен филм :D.

"Дивотии навръх Съединението".

Мини сериал с 4 епизода. Екшън, криминален, фентъзи.

Епизод 1

На гости в Македония. Сблъсък с трима главорези.

Сънувах, че съм в Македония и съм в дома на македонския българин Миле Й. Намирах се в някаква стая заедно с трима души бандити дошли да грабят (единият от тях - главатарят им, беше с лицето на моя колега). Главатарят им беше пред мен (с гръб към съседната стая). Другите двама бандити бяха някъде в стаята, в която бях и аз (не ги виждах). Не знам Миле дали е женен, но в съня беше. Жена му също беше някъде там. Казах на главатаря им: "Предай се!" Той не ме послуша...
И след малко бай Миле го издуха с една пушка помпа...:D  Миле, както казах беше в съседната стая. Чул какво става, извадил пушка и... Изненадаааа... Куршумът проби стената, проби и главатаря и го изхвърли поне метър и половина напред. Бай Миле с трясък отвори вратата и ковна един от бандитите, стоящ някъде вдясно зад мен. Миле влезе обратно в стаята си. Оцелелият престъпник отиде при него, за да преговарят нещо, а аз застанах на входа като охрана, за да не може да избяга. След малко излезе оттам и си чукнахме главите в знак на приятелство и мир.

Епизод 2

Баба ми е жива. Бус пълен със златни кюлчета (странна безхаберност към съдържанието му).

Озовах се в България. Моя страна, моя България. На някакво място в моя град се срещнах с вуйчо, вуйна, малкия и може би и големия ми братовчед (за което не съм сигурен) и...покойната ми баба. Първоначално се държах дистанцирано и нещо цъках на телефона ми. После се приближих и взех да се здрависвам с тях и с някакви лапета от техния град, които не познавах. С баба си казахме някакви неща, но не помня какви. Малкият братчед беше пораснал освен на височина и на ширина (беше придобил мускулеста осанка).
След това се качих на един бус пълен със златни кюлчета и вместо да го закарам, ако не в двора ни, то поне на нашата улица, аз го изоставих на минутки път от циганска махала. Безнадзорен. Изоставих го с намерение да не ползвам златото. Даже бях сложил бележка, че вътре има златни кюлчета и който иска може да си ги вземе.
По някое време изчезнах от мястото на изоставяне на буса. Бях у дома. Тръгнах да си гледам калъфчето ми с картите, за да проверя дали шофьорската ми книжка (все пак бус управлявах) е там. Не я видях, но знаех, че не е и в буса (това ме успокои...все пак полицията беше взела да разследва случая). А може и без книжка да съм карал. :D 

После пак се появих на мястото на разследване (съвпадащо с мястото на изоставяне на белия златоносен бус), за да зяпам какво вършат разследващите случая слуги на реда. Сънувах, че не преди малко, ами преди цели 3 г. съм оставил буса със златото и подканящата бележка (вид моя шантава шега - смятал съм, че никой няма да провери какво има, взимайки бележката за лъжлива). Никой за толкова време не проверил и не взел от златото. Като погледнах обаче към мястото на изоставяне - бусът изчезнал. Нямаше го. Някой наскоро все пак го бил подкарал нянакъде. Изведнъж ми се прищя да намеря буса и да си върна златото! Надявах се то да си е още там.

Епизод 3

Адвокат Чернев е жив (за незнаещите или забравилите - бивш депутат, националист, висок, мургав, пълен, каратист, участник в "Мисия Лондон" и "ВИП Брадър", страшен на моменти поглед; почина тази година). Бай Миле на съд.

Бай Миле беше на съд в София (хмм..., извършиш престъпление в Македония - съдят те в София..., дали пък сънят не е предсказателен...;) ). Мисля, че делото за убийството на двамата бандити в дома му се разглеждаше във Върховния касационен съд. Пред него беше покойния адвокат Чернев и го защитаваше. До него, за морална подкрепа беше и националиста Бате Харо. Не знам каква беше присъдата на съда и дали въобще имаше присъда*. Пред съдебната зала, младата и хубава адвокатка (представляваща явно близките на убитите) обвиняваше Миле, че е убил хората, а той обясняваше, че било при самозащита...:D Отнякъде взе да звучи съветската песен "Вставай страна огромная". Адвокатката обвини Миле, че е от неговия телефон (не знам дали беше така). Такава песен той едва ли би си сложил... Не чувах всичко, което си говореха, но мисля, че той отрече музиката да идва от неговия мобилен.

 

*Бележка:Ако съдим по станалото, явно присъдата е била оправдателна. Все пак в дома му имаше трима бандити, които при това не благоволиха да се предадат.:DТози зад мен може да е бил с извадено оръжие, готов да лее кръв (не знам).

 

Епизод 4 (последен)

Екшън в ресторант.Сервитьорката с двете професии. ;) Познат менте. Сблъсък със страшния жив-мъртвец Павел. 

Сънувах, че след делото на Миле съм отишъл в някакъв столичен ресторант и ще обядвам там. Имах съзнанието, че младата сервитьорка, която виждах е не само сервитьорка, но и от друго заработва...Един мъж с черна начупена коса се приближи към нея и и подаде няколко банкноти. Тя леко притеснена ги прибра. Той отиде нанякъде. Тя не го последва (поне докато я следях с поглед...).
Покривките бяха червени. В ресторанта имаше много хора около масите. На стената вляво от мен имаше окачени портрети. Имах съзнанието, че тези портрети крадат от енергията на хората. Чувствах определена отпадналост. Мислех, че съм загубил някаква способност - не знам каква. Станах прав. Реших да проверя дали поне способността си за летене съм запазил.
В този момент от една от масите се надигна един мой познат - каратист и полицай (и съгражданин). Лицето му беше по - различно от реалното (имаше бандитски вид). Беше в черно кожено яке. Може би около минута по - късно, само за секунди мярнах за малко реаааалния ми познат...(този първия с бандитското лице явно беше някаква имитация, менте...). Та псевдопознатия ми (така да го нарека) взе да обръща картините с лице към стената, за да не могат да крадат от енергията на обядващите люде. От друга маса (някъде вдясно пред мен) се надигна Павел Чернев - героя от трети епизод.Той тръгна към средния на ръст полицай-каратист. Полицаят (ментето...) също тръгна към него. Спряха се наежени един срещу друг. Мислех, че ще избухне люта ръкопашна схватка и каратеката от моя град ще срита четирибуквието на покойния адв. Чернев. Да, ама не... Човекът на реда изведнъж извади малко сгъваемо ножче (от онези дето ги вадят бандитите по филмите). Грамаданът Чернев се укроти и отстъпи.
На една от картините (необърната от псевдопознатия) видях следното: мрачен фон, поле, монах в черна монашеска одежда, с черни поглъщащи очи...Или по - точно: без очи! На мястото на очите му имаше две черни изсмукващи енергията дупки. Кой ме би по четирибуквието да се намесвам...Казах, че тези картини крадат от енергията на хората и трябва да бъдат свалени. Направих го не толкова, за да изразя подкрепа към познатия ми псевдопознат полицаи-бандитоид, а за да се направя на мъж (отстъплението на мургавия националист ми вдъхна смелост и разчитах, че ако тръгне пак в атака, аз и каратистът ще го сломим). Той се ядоса, засили се с тичане към мен (явно приел поведението ми като поредна атака срещу православието, което не беше така). Успях да размахам ръце и да се издигна нагоре (но поради отпадналостта ми, не толкова, колкото нагоре бих могъл, ако съм свеж). Вдигна крак и успя да ме ритне (слава Богу не много добре). Взе да ме налага с юмруци. Закрещях за помощ като уплашена жена. 1f603.png:D За моя изненада полицаят-каратист (ментето) не се намеси (истинският също). Оставен бях да оцелявам на собствените си сили. Отнякъде ми попадна стол. Шибнах Павката в главата. Той се строполи. Преминал в контраатака реших да го довърша публично (поне до степен такава, че да имам време да офейкам). Въпреки че бях във въздуха и отпаднал (неща отразяващи се на силата на ударите ми), аз започнах да го налагам със стола, страхувайки се да не успее да се изправи. И той успя. Но за щастие тръгна да бяга. Стъпих на краката си и го погнах със стола. Взехме да обикаляме около масите. Мисля, че веднъж го достигнах и го цапардосах, но той продължи панически да бяга, явно нямайки намерение да ми посяга отново. По едно време с него побягна и млада руса хубавица (клиентка на заведението), която не гонех, но която явно си беше помислила, че съм заплаха за нея (беше се озовала на пътя ни враждата ни) и вместо да се отдръпне встрани и да ни стори път, тя стана част от гонката.

Край.

 

П.П.: Някой да е сънувал нещо интересно тази сутрин? :D Честито Съединение! :) 

Редактирано от Сингам Книголюбеца

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×