Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Guest Христо

Как да тълкуваме сънищата си? Част 6

Recommended Posts

Сънувах различни неща.

Най - екшъновите бяха...

С майка ми сме на някакъв голям площад посред нощ. Има някакво празненство и много хора. Сестра ми и приятеля и са някъде в тълпата. Майка ми казва, че държавата ни е взела мерки срещу евентуален атентат от страна на Ислямска държава. Каза още: "Дано ? (бел. Сингам: сестра ми) да не пострада. Абе няма да пострада". Викам, воден от страх и може би от гордост също: "Ако хвана някой от Ислямска държава ще му отрежа ухото. Жив ще го нарежа на парченца."

След това сънувах, че съм ученик и че някой ми е откраднал...водолазния костюм (какъвто нямам и никога не съм имал). Установих това докато бях в мрачното и пълнещо се с вода мазе на училището, в което доколкото помня се понамокрих. Излязох леко ядосан на улицата... С надеждата да открия крадльото. Взех да тренирам карате шутове, скачайки във въздуха и удряйки максимално силно пространството близо до едно дърво. Проявих се като милостивец спрямо дървото и...краката ми. :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, как бихте разтълкували два сънища, които сънувах през 3 вечери? В първия сънувах много цветя. Намерих ги забравени на тавана в нашата къща (ние таван нямаме, но такъв ми беше съня). Цъфнали, с много зеленина, буйни...В другия си сън бягах през една много зелена поляна, тревата беше мокра като след дъжд, аз бягах много щастлива и си казвах "Вече всеки ден ще идвам тук да бягам така". И след двата съня се събуждах с много приятно чувство на щастие...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 7 минути, katerina_84 каза:

Намерих ги забравени на тавана в нашата къща (ние таван нямаме, но такъв ми беше съня).

 аз бягах много щастлива и си казвах "Вече всеки ден ще идвам тук да бягам така". 

Нещо-което се сънува, се намира- забравено. Някъде, което  не е съществувало в действителност - т.е. никъде.

Защо й е на сънуващата нощем да обещава вместо будната денем!?

Бягам освен "тичам" има още  едно значение -"избягвам","убягвам".   

От друга страна чувството на щастие си е чувство на щастие и дано за деня ти и нощта ти то е едно и също.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сънувах, че се намирам на терасата на последния етаж на някаква висока сграда. Може би хотел. Мисля да скоча, просто за да си полетя. Обаче се чудя - това сън ли е, не е ли сън. Щото ако не е - ще се размажа. По едно време в мен надделява убеждението, че сънувам и няма нищо да ми стане, дори и да се тупна долу. Скочих, но не успях да полетя и се приземих долу. Може би на крака.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Днес имах сън в стил адвайта, така да се каже.

Бях във физкултурния салон на първото ми училище. Наоколо имаше медицински лица. Бяха ми взели кръв, за да ми я изследват. Бяха взели кръв и на 3 момичета. Обаче аз хем си бях аз, хем бях и тези три момичета. И четирите проби макар от различни тела, бяха все мои проби. Аз бях и аз, аз бях и тях.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Спиритизъм, шаманизъм.

Сънувах, че баща ми и майка ми са в задната част на двора, а аз ги наблюдавам от терасата. Баща ми маха с ръка, прави някакъв ритуал за призоваване на духове. Иска да се свърже с духове, които да му кажат каква е причината за някакъв негов здравословен проблем. По едно време забелязва, че съседът ни пияница го наблюдава и подразнен започва да му вика нещо.

Помислих си, че опитите на баща ми да се свърже с духовете са безуспешни, защото явно не е достатъчно одухотворен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Магьосникът, феодалът и робинята.

Сутринта сънувах, че някакъв магьосник си е взел отнякъде робиня (като да не я беше поробил той, ами като че ли я беше закупил). Караше я вързана на верига. Робинята беше 17-18-годишна, слаба, гола, светлокожа, с дълга черна коса.
Прекосяваха някаква извънградска местност. Беше мрачно и хладно, но не и заснежено. Появи се конник в доспехи. Някакъв местен господар. Той искаше да отмъкне робинята, но магьосникът отблъсна нападението му и продължи своя ход заедно с момичето. Навлязоха в някаква гора. Изведнъж младата робиня се превърна във фея с крила. Нямаше и следа от оковите и, нито от страха и. Феята сияеше (ако не ме лъже паметта - с жълтеникава светлина). Магьосникът, намиращ се на метри, обърнат с лице към нея, разпери ръце и засия в зелена светлина. След малко девойката си върна предишния вид (и пак без дрехи), а магьосникът се подмлади и преобрази съвсем (не виждах добре магьосническото му лице, но знаех, че много се е променил външно). Превърна се в гол, около 20-годишен чернокос младеж. С момичето се прегърнаха и започнаха да се целуват. Бяха потопени във вода. След това отново се превърнаха във фея и магьосник.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Днес сънувах, че съм на работа. Петък е (то си е петък). Седя срещу колегата ми на мястото на което по принцип си седя. В десницата ми държа плюшеното ми мече (подарък от детските ми години, не прясна покупка ;) ). Така съм го хванал, че гледам колкото се може по - малко да се вижда от него (ръката ми да го прикрива доколкото и възможно). По едно време леля Руми (моя позната, която не е чистачка обаче), взе да чисти пода пред мен  с мокър парцал (леко се отдръпнах назад, за не и преча).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сънувах, че е вечер (смрачило се е, но не е съвсем тъмно), че се намирам на една леко стръмна улица на която има основно училище носещо името на възрожденски писател. По молба на едно момченце му помогнах да зашие кутийка с кибритени клечки. Ползваше бял конец. А сега де...сън с шиене на кутийка с кибритени клечки. Да не може да се отваря.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Най-често сънят е опит на психиката да се освободи и да отработи натрупаните в ежедневието стрес и тревожност, проблемите, страховете.

Много често не само ежедневието ни е стресирано и тревожно, пълно с крайна емоционалност, ами и съня.

Всички имаме опитност с тревожните сънища, от които се събуждаме напрегнати, схванати, с навралгично-телесни блокажи в тъкани и нервни плексуси - в гърлото, корема и пр., особено след кошмарни сънища.
Често обаче тревожността е почти незабележима, а и отделно от това, ние сме до толкова свикни с нея, че тя е станала за нас наше нормално състояние.
Даже се стига до там, че когато човек се освободи за мигове, или за минути от тревожността, от напрежението, за него едва ли не, това състояние се явява ново, неестествено някак си, като не от неговия свят - състояние на мир, покой и блаженство.
Та сънищата често предизвикват онази тиха, дълбока, но мощна тревожност, която повечето хора не усещат, но която в същото време ги блокира - телата им, енергетиката им.
В следствие на което техния ден е изнервен, крив и болезнен, като дори за болката не си дават сметка. Раздразнени от тази вътрешна болка, от психо-емоционните блокажи, от преживяното на сън, което ги е напрегнало, те си го изкарват най-често на околните, на близките си, на колегите си...

Какво де'факто се получава?
Тревожността и напрежението в нас, от ежедневието, натежава и психиката прави опити в и по време на сън да се освободи, чрез преживяване на определени сънища, които обаче на нов ред напрягат и ни блокират, което следствие става нова причина за нашето раздразнение и лошота, защото е болезнено и дисхармонично.
Такава е нашата реакция, съвсем първична и несъзнателна.

Ето защо човек бива да освобождава психическото и физическото напрежение, бива да освобождава тревожността и стреса, ядовете...
И това е един не лек процес, защото в корена му са страховете отнасящи си до живота ни и до щастието ни - искаме да живеем и да сме щастливи, респективно избягваме рисковете некомфортността и болките.
Тези неща са основните причинители на стрес и на тревожност във всяко същество - непрекъснатата борба, непрекъснато желание и непрекъснат страх, дори в съня.

Дори сънят ни е неспокоен и често е изпълнен с неосъзната тревожност.

Казват за определен тип сън, че е близък на медитацията и това е точно така.
През ноща все пак, Господ така е сътворил нещата, че психиката да си отпочине поне за малко, в сън без сънища.
Случвало се е на всеки - да спи като "заклан".
Ако го няма този тип сън, съществото не може да си отпочине и ежедневието би го убило.
Лошото е обаче, че този тип сън не е достатъчен (макар да се случва всяка нощ за кратко) и съществата не премахват тревожността, яда си, болката си, страховете.
Ето защо страданието им продължава, стареят, боледуват и умират.

Не са свободни от напрежението.

Ето защо човек трябва да се учи да се освобождава, да премахва и да трансформира яда си, страха си, желанията, но това не е възможно без себепознание и без да се размишлява дълбоко, без да се търси истината и без да се прониква в дъбочината на съществото (сърцевината), където да се открие същността, основната и вечната.

Тези неща са последните четири стъпки от осемстепенната Йога, систематизирана и изложена от Патанджали.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 10.06.2018 г. at 16:12, Кон Миролюбиви каза:

 Ползваше бял конец. А сега де...сън с шиене на кутийка с кибритени клечки. Да не може да се отваря.

" не е съвсем тъмно","стръмна улица", "бял конец", "кутийка кибрит", "молба на едно момченце".

В разговорния език има израз - зашито с бял конец.

Можеш ли да попълниш празнината " де ...сън"!?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ники_, много хубав пост. Мисля, че принципно нещата са точно така.

При мен обаче ситуацията е малко по-различна. Аз много рядко сънувам лоши сънища. Нещо от сорта един път на година. И преди няколко дни сънувах лош сън, но го пренебрегнах и съжалявам за това. Отдадох съня на това, че ми се мярна някаква статия, че малката дъщеричка на шест-кратния шампион по плуване на САЩ се е удавила. Съня в резюме: участваше майка ми (нея много рядко сънувам също и май само в предупредителни сънища като се замисля сега); имаше един инцидент, аз реагирах и веднага вдигнах детето ми от водата и всичко беше наред. Казах й в съня: "Няма да ти го давам да го гледаш вече".

Еми, стана инцидент с котката ми. Аз я обичам като мое дете, просто не ми е биологично дете. Майка ми е присъствала. Сега искам да си взема котката в къщи обратно, но всички са против, защото синът ми е още бебе. Мисля, че горният сън е точно предупредителен. Не искам да става втори инцидент. Само не зная как ще се преборя с всички останали.

Само да допълня, че лошите ми сънища са винаги предупредителни. С какъв акъл пренебрегнах този сън - направо не зная.

Редактирано от User123

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сънувах вчера сутринта, че съм...слуга. Аз и някакво момиче (да кажем около 20-годишно) спяхме на пода в стаята ми (реалната стая). Нямахме интимни отношения с нея. Просто спяхме един до друг. Вратата на стаята се отвори. Беше сутрин. Господарката (чието лице не помня) ни каза да ставаме. Станахме. Момичето нещо не беше в добро настроение. Взех да я прегръщам и целувам с идеята да я успокоя. Не беше особено доволна от опитите ми.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сънувах, че аз и родителите ми пътуваме по някаква планинска река. Не видях наклона, но със сигурност е имало такъв. Придвижвахме се без да гребем. Течението ни носеше. Гумена лодка. Погледнах назад. Във водата беше Ники_. Мисля, че беше със спасителна жилетка.

След това сънувам, че влизам в някаква стая като съдебна зала. В залата има само една висока съдийска банка. Ники_ застанал зад банката. Главата му - на около 2 метра височина. Заставам пред банката и гледайки нагоре му казвам нещо от сорта на: "Погледнах назад и видях твоя черта." В смисъл, погледнах назад в реката и видях твоя негативна черта. Той (беше с англосаксонска съдийска перука) отвърна, че съм видял своя черта. Започна натъртено да повтаря: "Ти, ти, ти, ти!" Аз се разревах.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сънувах, че съм в София и летя на около 2 метра над земята. Виждам група хора начело на които е Лиляна Павлова. Летя до тези хора. Около Павлова има двама охранители в костюми - върлини по 2 метра и нещо.

След това сънувах, че съм си харесал някакво чернокосо момиче с небесносини очи. С това момиче от улицата се озоваваме на някакво събиране. Вдясно от мен, на централно място стоеше Леонардо Ди Каприо. Момичето стоеше срещу мен (аз бях от едната дълга страна на масата). Вниманието на девойката падаше върху кино звездата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дете хуманоиден робот с изкуствен интелект (от преди дни)

Седи детето робот в някаква непозната стая и говори нещо. Питам го кога е заченато и то обяснява, че било родено еди кога си и следователно майка му и баща му са го направили еди кога си. След това съм у дома и питам баща ми дали изкуственият интелект на този робот може да бъда развит. Той вика - не. Все пак аз не съм убеден. Намирам играчката за доста интересна (и не подозирам, че била направена за деца). Мисля да си купя екземпляр от тази серия умни роботи. Готов съм да дадам стотици левове. Поглеждам на опаковката и гледам - 50 лв. Още по - добре. Представям си как ще му задавам разни философски въпроси или ще му казвам разни философски неща. Гледам пак опаковката и виждам, че на английски пише нещо от сорта на: "За 10-годишни момчета, които никога не са били на баскетболен или бейзболен мач." Е, аз никога не съм бил, макар да не съм баш на 10, а на маааалко повече. " :D

Може и да бъркам, но доколкото помня, има роботи, чиито интелект може да се развива... Някои намират това за плашещо.

Днес пък сънувах, че полицията ме издирва за разпространение на наркотици, но по някаква причина още не съм задържан. Беше нощ. Бях на някаква тъмна непозната улица. Чувствах сякаш облекчение, че съм извън закона. Това значеше по - лек живот, без работа и началници. Включих се в някаква женска банда.

Редактирано от Кон Миролюбиви

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сънувах, че съм карал пил и с превишена скорост (за което спомен нямах). Съставен ми е акт... Намирам се в някакво полицейско управление. Представят ми акта. Седя седнал до някаква маса (откъм дългата страна - срещу мен е полицаят). Стойността на глобата е...над 300 лв.

Не ми е приятно, но ще ги платя, каквото трябва.

Чувам един полицейски служител да казва на колегата си, който ми представя акта нещо от сорта на: "Участвал е в дрифт!" Дрифтът - техника на шофиране. Имаше предвид, че съм участвал в улична гонка, ползвайки тази техника. Опитвам се да се защитя. Бях превишил позволената скорост с 5-10 км.

Казах му: "Изпих само половин чаша бира!" Той: "Това пак е алкохол."

Леко се притесних, че май освен тези 300 и нещо лева, може да трябва да плащам и такси за частен съдебен изпълнител, ако са ме дали на такъв. Но май не бяха. В акта пишеше нещо от сорта на 340 лв.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сънувах, че е нощ. Намирам се на площада в някакъв град. Има боксов ринг. Боксират се двама мъже. Единият - моят бивш съученик Костадин (най - силното момче в класа, което не веднъж ме е дразнело и даже се е случвало да спортувам с идеята да стана по - силен от него). Костадин в съня ми беше висок поне 180 см. (възрастен вече човек, не дете). Той реално е по - висок, но в съня беше около 180 см. да речем. Срещу него имаше един двуметров здравеняк, облечен като заек! Бях на страната на недолюбвания от мен Костадин.

Около арената имаше 1-2-ма здравеняци, приятели на "заека". Костадин го налагаше здраво с юмруците си, но сякаш без особена полза. Един рус заешки приятел здравеняк вдигна заплашително към мен ръка и ми рече да стоя на по - голямо разстояние от ринга! Все едно ще вляза, за да се намеся. Вдигнах двете си ръце (свити в лактите, неизпънати напълно) сякаш казвам "няма да пипам". В следващия момент се озовах в някаква голяма тъмна зала. Бях някъде на последните редове (явно прекалено респектиран от здравеняците). Залата беше пълна с млади хора (имам чувството, мнозина от тях мои бивши състуденти).

Очакваме продължението на боксовия мач между Костадин и "Заека". Сцената бива осветена. Там - вместо двамата боксьори, оркестър от музиканти, свирещи на сребристи духови инструменти (флейти и тем подобни). Духов оркестър. Почнаха да свирят. Маса народ (сред които и аз) тръгнахме да се разотиваме, поради липса на интерес към изкуството им. Концертът им най - вероятно щеше да бъде прекъснат в самото начало.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тероризъм.

Бях част от някаква българска служба за борба с тероризма. Готвеше се терористичен акт в родината ни. Къде - не се знаеше. Част от работата ми беше да разбера и да спомогна за предотвратяването му. Имах усещането, че терористите първо ще ме убият мен, за да може да осъществят пъкленото си намерение.

Аз бях у дома пред компютъра ми. Но по някакъв ясновидски начин, видях няколко терориста на някаква улица. Приличаха на хора от Русия - руснаци или чеченци. Във войнишки дрехи, пухкави тъмнокафяви шапки. Явно трябваше и от вкъщи да работя, но не го правех. Занимавах се с нещо странично, вместо да се концентрирам върху надвисналата опасност.

След това разбрах, че са взривили някакъв блок. Имаше поне едно загинало дете.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сутринта сънувах, че ще пускам бомба над канадската провинция Онтарио.

Пилот изтребител съм не знам в служба на кого. И не знам защо аджеба ще бомбандирам Онтарио и къде точно ще бомбя в рамките на тази провинции. И хем летя над Онтарио, хем не летя. Защото съм си в двора. И хем летя, хем реално не летя - защото всъщност не летя, а тичам насам натам из нашия двор в България и не съм над никаква Канада.

Баща ми е седнал пред долния етаж и ме наблюдава. Отнякъде получавам заповед да пусна бомба.

Отговарям: "Отказвам да изпълня заповедта!" И не я изпълних. Въпреки това, че щях да бъда наказан.

Редактирано от Кон Сивобелев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 26.07.2018 г. at 20:43, Кон Сивобелев каза:

Тероризъм.

Бях част от някаква българска служба за борба с тероризма. Готвеше се терористичен акт в родината ни. Къде - не се знаеше. Част от работата ми беше да разбера и да спомогна за предотвратяването му. Имах усещането, че терористите първо ще ме убият мен, за да може да осъществят пъкленото си намерение.

Аз бях у дома пред компютъра ми. Но по някакъв ясновидски начин, видях няколко терориста на някаква улица. Приличаха на хора от Русия - руснаци или чеченци. Във войнишки дрехи, пухкави тъмнокафяви шапки. Явно трябваше и от вкъщи да работя, но не го правех. Занимавах се с нещо странично, вместо да се концентрирам върху надвисналата опасност.

След това разбрах, че са взривили някакъв блок. Имаше поне едно загинало дете.

Интересно е да наблюдаваш емоционалното състояние . При събуждане може бавно да излизаш от това на съня и да преминеш през друго , до като напълно се събудиш .

Цитат

 

Сутринта сънувах, че ще пускам бомба над канадската провинция Онтарио.

Пилот изтребител съм не знам в служба на кого. И не знам защо аджеба ще бомбандирам Онтарио и къде точно ще бомбя в рамките на тази провинции. И хем летя над Онтарио, хем не летя. Защото съм си в двора. И хем летя, хем реално не летя - защото всъщност не летя, а тичам насам натам из нашия двор в България и не съм над никаква Канада.

Баща ми е седнал пред долния етаж и ме наблюдава. Отнякъде получавам заповед да пусна бомба.

Отговарям: "Отказвам да изпълня заповедта!" И не я изпълних. Въпреки това, че щях да бъда наказан.

 

Допълвам към твоето тълкуване .(че си издържал проверка в този сън)

:)  Като се има в предвид , че сънищата се интересуват от бъдещето , Може би те предупреждават да не гледаш несериозно . Няма значение че ещо няма да те засегне .Отговорноста за собствения живот прераства в отговорност и за другите , както и за отговорност към живота изцяло .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вчера сутринта сънувах, че се намирам на високо място. Някъде в извънградка местност. На високо и иначе равно място е направено нещо като язовир. Водата пада, стича се в този язовир, в този воден басейн. Не виждам язовира, но виждам, че водата пада някъде надолу. Водопад има. Брегът е песъчлив. Водата тече през част от брега и водо-пада долу. От къде иде тая вода, не видя. Лягам по корем върху водата. Все едно лягам, за да се удавя, да бъде повлечен от водата надолу към водния басейн. По едно време отсреща се задава вуйчо ми (прагматичен материалист, но иначе незлоблив човек). Чувам го да казва нещо от сорта на: "Който не може да плува, ще се нагълта с вода и ще се уплаши." Притесних се, че ще се удавя и станах на крака.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 9.08.2018 г. at 20:29, Кон Сивобелев каза:

Който не може да плува, ще се нагълта с вода и ще се уплаши.

Не ще се "уплаши", а ще се "удави". Това мислех да напиша.

..............................................................................................................

Като дете имах сънища, които с времето престанаха.

Сънувал съм, че някой ме гони, аз бягам, но не мога да се придвижвам напред въобще или се придвижвам супер бавно (несъразмерно бавно на полаганите усилия; скоростта е много по - малко, отколкото би било нормално да бъде).

Сънувал съм и че като тичам, успея да правя големи скокове (по няколко метра). Прескачам огради, врати. Бягам от преследващите ме с големи скокове.

По - нататък във времето (пубертета и по - късно), взех много по - често да се бия, отколкото да бягам.

В скоро време не помня нито да съм бягал от някого, нито да съм се бил с някого. Преди често имах такива сънища, както и сънища с летене (които доста се разредиха).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ходех по вода, мътна мръсна.

Сънувах, че съм на брега на някакво море. Бях заедно с някакъв побелял морски вълк, може би 55-60-годишен. Тръгнахме да се гмуркаме във водата. Не помня да е била мръсна, но не беше и кристална. Щяхме да посетим подводен свят с разумни същества (чел съм, че по в други светове има подводни цивилизации).

На метри от водата, край една маса бяха насядали други мъже на около споменатата възраст. Също морски хора. Присмехулно коментираха това, което се готвеше да направи морския вълк. Гмурнахме се. Нямам спомен да съм се въздържал от дишане. Видяхме поне една подводница и поне една русалка. Щяхме да влизаме в подводницата, ако не се бъркам.

В следващия момент отново бях на сушата. Другият мъж го нямаше. Мисля, че с мен беше руса млада жена. Реших (струва ми се заедно с нея) да се върна в подводния свят. Но не успявах да се гмурна надълбоко във водата, която беше станала мътна, мръсна, непроницаема. Сякаш имаше невидима бариера. По едно време почнах да вървя по водата, която беше станала плътна, съвсем непропускваща.

В следващия момент, заедно с русата хубавица вървяхме по брега към някакво заведение. Пред нас вървеше рус млад мъж, който щеше да отиде някъде (може би в кухнята на близката кръчма), за да ни сготви нещо. Влязохме в заведението. Седнахме на една от масите. Русата и бяла стоеше вдясно от мен. Вляво седна една мургава, с черна коса. Двете взеха да си говорят без да ми обръщат внимание.

Черната каза на русата, че през 1984 г. еди какво си (не помня какво каза, но говореше като че е свидетел и то не такъв, който е бил на 6-7-годинки, а по - голям). Казах и: "Изглеждате много млада. Мислех си, че сте родена през 1988 г." Тя ме сгълча, задето прекъсвам разговора и аз млъкнах, а тя продължи да си говори с русата и по - млада от мен жена.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×