Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Guest Христо

Как да тълкуваме сънищата си? Част 6

Recommended Posts

Сънувах различни неща.

Най - екшъновите бяха...

С майка ми сме на някакъв голям площад посред нощ. Има някакво празненство и много хора. Сестра ми и приятеля и са някъде в тълпата. Майка ми казва, че държавата ни е взела мерки срещу евентуален атентат от страна на Ислямска държава. Каза още: "Дано ? (бел. Сингам: сестра ми) да не пострада. Абе няма да пострада". Викам, воден от страх и може би от гордост също: "Ако хвана някой от Ислямска държава ще му отрежа ухото. Жив ще го нарежа на парченца."

След това сънувах, че съм ученик и че някой ми е откраднал...водолазния костюм (какъвто нямам и никога не съм имал). Установих това докато бях в мрачното и пълнещо се с вода мазе на училището, в което доколкото помня се понамокрих. Излязох леко ядосан на улицата... С надеждата да открия крадльото. Взех да тренирам карате шутове, скачайки във въздуха и удряйки максимално силно пространството близо до едно дърво. Проявих се като милостивец спрямо дървото и...краката ми. :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, как бихте разтълкували два сънища, които сънувах през 3 вечери? В първия сънувах много цветя. Намерих ги забравени на тавана в нашата къща (ние таван нямаме, но такъв ми беше съня). Цъфнали, с много зеленина, буйни...В другия си сън бягах през една много зелена поляна, тревата беше мокра като след дъжд, аз бягах много щастлива и си казвах "Вече всеки ден ще идвам тук да бягам така". И след двата съня се събуждах с много приятно чувство на щастие...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 7 минути, katerina_84 каза:

Намерих ги забравени на тавана в нашата къща (ние таван нямаме, но такъв ми беше съня).

 аз бягах много щастлива и си казвах "Вече всеки ден ще идвам тук да бягам така". 

Нещо-което се сънува, се намира- забравено. Някъде, което  не е съществувало в действителност - т.е. никъде.

Защо й е на сънуващата нощем да обещава вместо будната денем!?

Бягам освен "тичам" има още  едно значение -"избягвам","убягвам".   

От друга страна чувството на щастие си е чувство на щастие и дано за деня ти и нощта ти то е едно и също.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сънувах, че се намирам на терасата на последния етаж на някаква висока сграда. Може би хотел. Мисля да скоча, просто за да си полетя. Обаче се чудя - това сън ли е, не е ли сън. Щото ако не е - ще се размажа. По едно време в мен надделява убеждението, че сънувам и няма нищо да ми стане, дори и да се тупна долу. Скочих, но не успях да полетя и се приземих долу. Може би на крака.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Днес имах сън в стил адвайта, така да се каже.

Бях във физкултурния салон на първото ми училище. Наоколо имаше медицински лица. Бяха ми взели кръв, за да ми я изследват. Бяха взели кръв и на 3 момичета. Обаче аз хем си бях аз, хем бях и тези три момичета. И четирите проби макар от различни тела, бяха все мои проби. Аз бях и аз, аз бях и тях.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Спиритизъм, шаманизъм.

Сънувах, че баща ми и майка ми са в задната част на двора, а аз ги наблюдавам от терасата. Баща ми маха с ръка, прави някакъв ритуал за призоваване на духове. Иска да се свърже с духове, които да му кажат каква е причината за някакъв негов здравословен проблем. По едно време забелязва, че съседът ни пияница го наблюдава и подразнен започва да му вика нещо.

Помислих си, че опитите на баща ми да се свърже с духовете са безуспешни, защото явно не е достатъчно одухотворен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Магьосникът, феодалът и робинята.

Сутринта сънувах, че някакъв магьосник си е взел отнякъде робиня (като да не я беше поробил той, ами като че ли я беше закупил). Караше я вързана на верига. Робинята беше 17-18-годишна, слаба, гола, светлокожа, с дълга черна коса.
Прекосяваха някаква извънградска местност. Беше мрачно и хладно, но не и заснежено. Появи се конник в доспехи. Някакъв местен господар. Той искаше да отмъкне робинята, но магьосникът отблъсна нападението му и продължи своя ход заедно с момичето. Навлязоха в някаква гора. Изведнъж младата робиня се превърна във фея с крила. Нямаше и следа от оковите и, нито от страха и. Феята сияеше (ако не ме лъже паметта - с жълтеникава светлина). Магьосникът, намиращ се на метри, обърнат с лице към нея, разпери ръце и засия в зелена светлина. След малко девойката си върна предишния вид (и пак без дрехи), а магьосникът се подмлади и преобрази съвсем (не виждах добре магьосническото му лице, но знаех, че много се е променил външно). Превърна се в гол, около 20-годишен чернокос младеж. С момичето се прегърнаха и започнаха да се целуват. Бяха потопени във вода. След това отново се превърнаха във фея и магьосник.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Днес сънувах, че съм на работа. Петък е (то си е петък). Седя срещу колегата ми на мястото на което по принцип си седя. В десницата ми държа плюшеното ми мече (подарък от детските ми години, не прясна покупка ;) ). Така съм го хванал, че гледам колкото се може по - малко да се вижда от него (ръката ми да го прикрива доколкото и възможно). По едно време леля Руми (моя позната, която не е чистачка обаче), взе да чисти пода пред мен  с мокър парцал (леко се отдръпнах назад, за не и преча).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сънувах, че е вечер (смрачило се е, но не е съвсем тъмно), че се намирам на една леко стръмна улица на която има основно училище носещо името на възрожденски писател. По молба на едно момченце му помогнах да зашие кутийка с кибритени клечки. Ползваше бял конец. А сега де...сън с шиене на кутийка с кибритени клечки. Да не може да се отваря.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Най-често сънят е опит на психиката да се освободи и да отработи натрупаните в ежедневието стрес и тревожност, проблемите, страховете.

Много често не само ежедневието ни е стресирано и тревожно, пълно с крайна емоционалност, ами и съня.

Всички имаме опитност с тревожните сънища, от които се събуждаме напрегнати, схванати, с навралгично-телесни блокажи в тъкани и нервни плексуси - в гърлото, корема и пр., особено след кошмарни сънища.
Често обаче тревожността е почти незабележима, а и отделно от това, ние сме до толкова свикни с нея, че тя е станала за нас наше нормално състояние.
Даже се стига до там, че когато човек се освободи за мигове, или за минути от тревожността, от напрежението, за него едва ли не, това състояние се явява ново, неестествено някак си, като не от неговия свят - състояние на мир, покой и блаженство.
Та сънищата често предизвикват онази тиха, дълбока, но мощна тревожност, която повечето хора не усещат, но която в същото време ги блокира - телата им, енергетиката им.
В следствие на което техния ден е изнервен, крив и болезнен, като дори за болката не си дават сметка. Раздразнени от тази вътрешна болка, от психо-емоционните блокажи, от преживяното на сън, което ги е напрегнало, те си го изкарват най-често на околните, на близките си, на колегите си...

Какво де'факто се получава?
Тревожността и напрежението в нас, от ежедневието, натежава и психиката прави опити в и по време на сън да се освободи, чрез преживяване на определени сънища, които обаче на нов ред напрягат и ни блокират, което следствие става нова причина за нашето раздразнение и лошота, защото е болезнено и дисхармонично.
Такава е нашата реакция, съвсем първична и несъзнателна.

Ето защо човек бива да освобождава психическото и физическото напрежение, бива да освобождава тревожността и стреса, ядовете...
И това е един не лек процес, защото в корена му са страховете отнасящи си до живота ни и до щастието ни - искаме да живеем и да сме щастливи, респективно избягваме рисковете некомфортността и болките.
Тези неща са основните причинители на стрес и на тревожност във всяко същество - непрекъснатата борба, непрекъснато желание и непрекъснат страх, дори в съня.

Дори сънят ни е неспокоен и често е изпълнен с неосъзната тревожност.

Казват за определен тип сън, че е близък на медитацията и това е точно така.
През ноща все пак, Господ така е сътворил нещата, че психиката да си отпочине поне за малко, в сън без сънища.
Случвало се е на всеки - да спи като "заклан".
Ако го няма този тип сън, съществото не може да си отпочине и ежедневието би го убило.
Лошото е обаче, че този тип сън не е достатъчен (макар да се случва всяка нощ за кратко) и съществата не премахват тревожността, яда си, болката си, страховете.
Ето защо страданието им продължава, стареят, боледуват и умират.

Не са свободни от напрежението.

Ето защо човек трябва да се учи да се освобождава, да премахва и да трансформира яда си, страха си, желанията, но това не е възможно без себепознание и без да се размишлява дълбоко, без да се търси истината и без да се прониква в дъбочината на съществото (сърцевината), където да се открие същността, основната и вечната.

Тези неща са последните четири стъпки от осемстепенната Йога, систематизирана и изложена от Патанджали.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 10.06.2018 г. at 16:12, Кон Миролюбиви каза:

 Ползваше бял конец. А сега де...сън с шиене на кутийка с кибритени клечки. Да не може да се отваря.

" не е съвсем тъмно","стръмна улица", "бял конец", "кутийка кибрит", "молба на едно момченце".

В разговорния език има израз - зашито с бял конец.

Можеш ли да попълниш празнината " де ...сън"!?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ники_, много хубав пост. Мисля, че принципно нещата са точно така.

При мен обаче ситуацията е малко по-различна. Аз много рядко сънувам лоши сънища. Нещо от сорта един път на година. И преди няколко дни сънувах лош сън, но го пренебрегнах и съжалявам за това. Отдадох съня на това, че ми се мярна някаква статия, че малката дъщеричка на шест-кратния шампион по плуване на САЩ се е удавила. Съня в резюме: участваше майка ми (нея много рядко сънувам също и май само в предупредителни сънища като се замисля сега); имаше един инцидент, аз реагирах и веднага вдигнах детето ми от водата и всичко беше наред. Казах й в съня: "Няма да ти го давам да го гледаш вече".

Еми, стана инцидент с котката ми. Аз я обичам като мое дете, просто не ми е биологично дете. Майка ми е присъствала. Сега искам да си взема котката в къщи обратно, но всички са против, защото синът ми е още бебе. Мисля, че горният сън е точно предупредителен. Не искам да става втори инцидент. Само не зная как ще се преборя с всички останали.

Само да допълня, че лошите ми сънища са винаги предупредителни. С какъв акъл пренебрегнах този сън - направо не зная.

Редактирано от User123

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×