Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Guest Христо

Как да тълкуваме сънищата си? Част 6

Recommended Posts

Добър вечер, лейдита и джентълмъже.

Относно идеята за издаване на книга, която ми даде User123 - мислел съм си го. Не искам да се самоподценявам, но не съм сигурен, че много хора биха си я купили... :D

А сега малко да ви уплаша... :P 

Срещата ми с белия братко Хараш

Може би беше в началото на годината настояща (или към края на миналата), когато се срещнах за пръв и последен засега път с брат Елеазар Хараш (накратко 5-yo от Варна). Преди да кажа какво точно се случи, ще уточня: нямам нищо против него. Възприятието ми за него е неутрално. Чел съм негови текстове, слушал съм лекции (най - вече). Интересни неща говори. Даже веднъж си бях поръчал негови книги без да искам, но отмених поръчката, защото нямах достатъчно желание да ги чета. Не мога да потвърдя или отрека огромната част от казаните неща, но по отношение на някои съм бил несъгласен или поне са ми се стрували със съмнителна достоверност. Изпитвам някакво уважение към него - изглежда умен и чист човек.

Срещата ми с брат Хараш беше неприятна за мен (за него не знам - може и да е приел станалото с любов или неутрално). Намирах се на долния етаж в бабиндом. Бях облечен целия в черно. Хараш - седнал на дивана, а аз срещу него се намирам и без усилие левитирам. Гледам го отгоре как обяснява нещо на невидима за мен публика (не чувах какво). Може да е имал астрални слушатели. Каза в даден момент нещо, с което не бях съгласен (подразних се). Май не бях във възможно най - спокойното си състояние.. Наежих се като леопард (буквално). С двете ми ръце направих жест като на хищник показващ ноктите си (свих си пръстите), направих и хищническа гримаса (бях готов да се стрелна надолу и да впия зъби и нокти в слабото му праведно тяло с риск да си счупя зъб). Гуру Хараш не реагира враждебно. Гледаше ме спокойно с небесносините си очи и му се размина оглозването без упойка от хищния Кон. След това него го нямаше вече (може би се телепортира нанякъде). Богу Хвала, че не ми каза нещо навъпреки, защото можеше да натрупам такава тежка карма, че да трябва да я чистя и в бъдещи съновни животи.

В стаята се бяха събрали мъже, които си бяха устроели банкет. Насядали около съединените две малки маси. Отрупали ги с ядене и пиене. Аз вече стъпил на пода, оглеждам ги строго изпод вежди с леко наведена глава. Ако не ме лъже паметта ми, в лявата част на масите (мое ляво) беше седнал Валери Симеонов. Сякаш ги критикувам задето пият алкохол. Но тази ми строгост беше привидна, беше шега (всъщност не ги критикувах). Не ги критикувах, но и не ги насърчавах да пият. Бях неутрален.

Замислих се на какво още може да се дължи съня ми с Хараш (освен на това, че да речем съм се почувствал леко подразнен от някои негови думи преди време...). В една своя лекция той казва така: "Спомням си, един овчарин, и той ми разказа една случка: много силен вълк – а той си пази овцете, има една сопа. Каза: „Ако я хвърля, дали ще го уцеля – после какво ще стане?“. Прав е. Никога не носех и малка пръчка, защото това е капан. Туй означава да си изоставил Бог и Словото и да разчиташ на някакво външно оръжие – то е както като носиш патерица. Означава, че прехвърляш енергията на патерицата и краката ти започват да стават все по-слаби: т.е. трябва да вярваш в Бога докрай. Не казвам, че само вяра е достатъчна. Но няма да забравя това – и известно време, мисля, че се свестявах, защото беше много рядка среща... както и да е." Край на цитата. Разказът продължава с това как е успял да се спаси от вълци благодарение на силната си концентрация. Тоест, без използването на физически средства, а с мисълта си, с вярата си. (http://predisorderly66.rssing.com/chan-61058818/all_p25.html.)

Преди година, припомняйки си разказа му за срещата му с вълците си помислих, че би било интересно да се направи ето такъв експеримент. Не вълци, а аз да го нападна, а той да се опита да ме спре чрез техниката, която е приложил спрямо вълците... И да видим какво ще се получи като резултат... :DСтрува ми се, че съня ми в който му се ежех на Елеазар го сънувах именно след мисълта ми за такъв експеримент (вероятността да е точно така я определям като "огромна")! Дали пък не се е вмъкнал в съня ми, за да ми покаже, че може и с мен да се справи благодарение на силната си вяра?! :)

 

Редактирано от Кон Круз

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мария, Мария, Мария-Хуана

Сънувах, че отново съм студент. До края на следващия ден искам да изкарам някакво обучение на открито, при преподавателка, която преподава и физическо възпитание (денят след сънувания беше последния възможен). На терена, на който се води обучението имаше чакъл. Като че ли дисциплината беше свързана със строителство.
Имахме физическо, но учителката не можех да я видя. Излязох навън да я търся (нищо, че имахме час по физическо). Качих се на една близка поляна (изкуствена явно), намираща се на десетки метри от земята (между нея и земята имаше празно място, нямаше склон - скочиш ли, пребиваш се). Взех да тичам волно по зелената трева, чието име беше марихуана. Желанието ми беше от аромата на множеството стръкове да се упоя. Надявах се, че ръководството на вуза няма да ми направи проблем задето тичам по тази поляна.
После вече отново бях долу в сградата, в която е физкултурния салон. Стори ми се, че учителката която видях е точно тази, която ми трябва, но не бях напълно сигурен. Все пак и казах, че искам до утре да изкарам някакво обучение, което тя дава. Не можах да го назова. Не ми обърна внимание.

П.П.: Никога не съм се друсал, нямам и намерение да го правя.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съкровище голямо

Сънувах, че наблюдавам мястото на някаква древна битка. Мястото: морски бряг. Битката може да се каже, че е приключила, почти... Била е между римски отряд и някакво (варварско по римски казано) племе. Един облечен в тъмни дрехи воин от племето се оттегляше притеснен с лице към приближаващите се към него римски войници Плътно зад воина, също изтегляща се с лице към врага се придвижваше облечена в бяло принцеса.

На брега на морето имаше поне две лодки нафрашкани със златни монети (може би плячката на римляните). Гледах ги как се приближават хищно към победените, в опит да вземат още по - голям трофей... Воинът-защитник обаче беше готов да се бие до смърт, за да защити своята господарка.

 

 

Редактирано от Кон Круз

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В стил филма "Ефектът на пеперудата"

Героите на филмите от поредицата "Ефектът на пеперудата" променяха разни събития, връщайки се назад във времето, но после пак получаваха незадоволяващи ги резултати. Резултати, наглед не по - добри от онези случили се преди намесите им.

Сънувах, че се намирам в някакъв мрачен студен склад с циментов под и осветяван от изкуствено осветление (не усещах студ, но така възприемам мястото). Беше нощ. Там бяха още (но не ме виждаха) телевизионния сатана Луцифер Морнингстар и неговата несъществуваща сестра. Сестра му искаше да постигне безсмъртие (явно плътско, защото тя като дух си е безсмъртна). Там беше и полицейския инспектор Дан Еспиноза (когото Луцифер нарича "инспектор кретен"). Незнайно защо, сестрата на Л.М. смяташе, че ще постигне безсмъртие убивайки полицейския инспектор. Тя насочи към него убийствен лъч енергия, който ако го беше достигнал щеше да го прониже поради високата си температура.
Луцифер (работещ като консултант за лосанджелистката полиция), за да спаси своя колега, забави времето и отклони сестриния лъч вдясно. Мисля, че лъчът попадна в един бял пътнически самолет, който до преди това не бях забелязал и който беше паркиран/приземен в помещението. Пътниците започнаха трескаво да напускат превозното средство. Мярнах една руса жена (може би стюардеса).
Не знам доколко действието на сатаната опитващ се да стори добро беше свързано с трагедията, но със сигурност имаше връзка (мисълта ми е, че самолетът може да е паднал и част от хората да са пострадали заради падането му). По някакъв начин получих информация, че петима души от самолета са загинали и не знам си още колко са ранени. Беше избегнато по - малкото зло (смъртта на полицая), но се стигна до по - голямо. Макар че няма как да сме напълно сигурни, кое от ставащото в живота е в действителност по - малкото зло. Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат. Бог знае най - добре.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Цитат

пак получаваха незадоволяващи ги резултати

Бог знае най - добре.

С този ум , базиран на логично , хронологично говорене . Не можем да обхванем нещата дори и за един момент . Липсва достатъно време :) . Когато успеем да спрем този ум , както е в съня . Информацията се ,,вижда" веднага  и е ограничена единствено от вниманието .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сутринта сънувах, че съм си купил червено Ферари. Макар да не ми е мечта/фантазия/желание, беше ми приятно.

Помислих си нещо от сорта на: "Много яка кола. Но пък е тесничка. Някои хора си купуват луксозни, но и по - просторни автомобили."

Не стига, че съм си взел Ферари (макар навярно и на старо), ами и кусур намерих бързо. :D

Редактирано от Кон Круз

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нежелани елементи. По божие допущение.

17 ноември 2016 г.

Пребих с крушета поне двама души у дома

Аз и баща ми влизаме у дома и установяваме, че вуйчо ми и още двама са узорпирали къщата ни. Сбихме се с тях. Пребих вуйчо ми и един от другите, а баща ми се справи с третия. Избягахме, за да не ни спипа полицията. След това сънувах, че не съм бил с баща ми, а с още двама у дома и сме им нанесли побой на въпросните лица и полицията ни издирва. Аз и другите двама, бяхме в голяма университетска зала. Влязоха полицаи, но не можаха да разберат кои са тези, които търсят. След това сънувах, голям портрет (в цял ръст) на Дънов. Някой каза, че ние тримата (които ни търсеше полицията) сме...му ученици, но не сме от най - прилежните и затова сме си позволили да набием онези хора (нещо такова).

17 ноември 2018 г.: Изгонихме ги по божие допущение и не бяхме заловени по божие допущение.

17 ноември 2018 г.

Непознат на долния етаж

Сънувах, че е нощ, тъмна като очите на изкусителна арабска принцеса и хладна като острието на меча на Азраил - ангелът на смъртта. Намирах се в нашия двор. На една бяла стена, на която по принцип има прозорец, а не врата - сега нямаше прозорец. Имаше врата, бяла врата (като снега, който ни чака съвсем скоро). Отворих тази врата. Долу на етажа ги нямаше майка ми и баща ми. Живееше някакъв непознат. Кой беше той, не зная. Не беше чак злодей, но не му беше чиста работата. Като отворих бялата врата, онзи (спящ в близката стая) се събуди и видя да види какво става. Съдейки по станалото по - нататък, явно се е бил настанил у дома против волята ми. Мисля беше някакъв мошеник.Този път не изгоних натрапника собственоръчно. Друг ми свърши мръсната работа. Този друг беше онзи дето върши мръсната работа на Бога. :DТогава се появи Луцифер Морнингстар (целият в черно). Той сграбчи без жал стреснатия натрапник и полетя заедно с него. Издигнаха се малко над покрива на къщата. Тогава дяволът, по божие допущение телепортира себе си и другия мъж в някакво адско пространство, където държейки го здраво за ревера го наплаши още повече правейки му разни страшни гримаси. Не помня да го е върнал, но съм сигурен, че го е сторил и че онзи си е събрал багажа по най - бързия начин.

Редактирано от Кон Круз

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Адското пространство, което видях е трудно да го опиша. Не беше много мрачно. Не помня да видях черен цвят. Не съм го оглеждал, защото вниманието ми беше върху дявола и сплашвания от него. Помня лилав цвят (но не бих могъл да се закълна, че е бил доминиращ). Имаше различни цветове. Намираха се във въздуха. Никъде не виждах земя. Нямаше мрак, но имаше хаос струва ми се. Видях някакви малки вихри. Въздушни завихряния с много малък диаметър (няколко десетки сантиметра), които бяха видими за мен, защото бяха визуализирани с черни линии образуващи концентрични кръгове. Бих свързал обстановката с хаос.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Несподелена холивудска любов и 500 000 лева от тотото: пълно щастие няма на този свят (понякога дори и на сън)!

Сънувах, че Клоуи Декър (красивата филмова полицейска инспектора от любимия ми сериал) е в дома на баба ми. С нея бяхме на леглото на долния етаж. Нищо неприлично да подчертая. Вляво от нас, в стаята бяха роднини. Не ги виждах. Бях погълнат от лика на русокосата холивудска красавица с небесносини очи. Бях влюбен в нея. Тя в мен - не. Бях легнал в единия край на леглото, а тя се беше надвесила над мен. Гледаше ме тъжно с ангелските си очи. Аз също я гледах тъжно и... умолително в стил "моля те, обичай ме". :D Тъгата и беше породена от моето душевно страдание, плод на несподелеността в чувствата.

После сънувах, че пращам съобщение на английски, преведени с Гугъл Транзлейт. Пращам ги на красивата дъщеря на една приятелка. С цел тя да ги препрати на Клоуи, за която са предназначени. :D Защо не ги пращам лично, един Господ знае... Момичето отклони насоката, която бях задал на общуването ни. Написа ми нещо от рода на: "Защо е по - лесно да бъдат критикувани хората, отколкото оправдавани?"

После сънувах, че гледам как от една линейка свалят труп. Покрит с бял чаршаф. Може би това беше несъстоял се вчера в реалността вариант за моя живот (за малко да стана част от тежка катастрофа).

Бях у дома. Гледах в чаша вода и отпивах. По едно време започнах да чета някакъв кирилски текст, написан във водата. Буквите просто бяха леко очертани във водата. Взех да се чудя на това чудо - информация написана във водата. Замисляйки се за това странно нещо, което ми се случва, загубих способността си да чета. Интересно съвпадение, за което към момента нямам обяснение. По принцип не сънувах гореспоменатата млада красавица (дъщеря на моя приятелка). Не сънувам и че гледам вода в чаша. Но преди 12 дни, пак в една и съща сутрин (тогава в един и същи сън) сънувах и чернокосата богиня (тогава на живо) и как гледам в чаша с вода.

Бяхме у дома и вечеряхме. По мое искане пуснахме BTV Action, за да гледаме "Луцифер". Мисля, че имах съзнанието, че този епизод вече съм го гледал. Това, което видях беше как Луцифер и някакъв цветнокож грешник се намират на пусто място. Дяволът мъчеше лошия човек, ползвайки големи клещи (мисля, че се мъчеше да измъкне от него определена информация). Клещите бяха големи (държеше дръжките им с двете си ръце). Не знам каква беше информацията, която искаше да получи бившия божи любимец. Може би негърът беше убил с нож заради забележка някой пътник във влак и мъчителят му се опитваше да изкопчи самопризнание и детайли за стореното.

После с баща ми бяхме в града, в който учех. Намирахме се на леко наклонена улица (но равна, не павирана). Бях спечелил 500 бона от тотото. Тото не играя и дори и в съня нямах спомен да съм играл. Но по някакъв начин бях спечелил. Как - не зная. Чакахме да дойде бял бус, който да ми даде печелившия билет, който да осребря... Странно. Не бях в еуфория от голямата печалба, макар че изпитвах леко доволство при мисълта, че ще разполагам с такива средства (мисълта за безработица нямаше вече никак да ме тревожи, щях и да си подобря материалния живот). Може би не бях въодушевен, защото:  "Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, която звънти, или кимвал, който дрънка." (св. ап. Павел, 1:13). Чакахме, чакахме, но белият бус не се задаваше отдолу. Мина поне час и половина. Доходи ми се по малка нужда и реших да се отбия в намиращата ми се наблизо квартира. Ако дойдеха докато ме няма, щяха да отидат до квартирата или да предадат билета на баща ми. :D Парите са си пари, но и нуждата си е нужда.

 

 

Редактирано от Кон Круз

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Събудих се и разбрах че форума където поглеждах всеки ден , било сън .Стана ми чоглаво и за да се разсея пуснах телевизора . Явно не бях се събудил достатъчно и взех да забелязвам някой странности . Кметицата от ,,Младост" трябвало да я държат във вериги и да я събличат често , за да не скрие я нож я нещо друго с което да избяга на запад и се укрие . Грешка не е на запад , това беше от преди , сега не се знае къде ще бяга :( .Гледам  един човечец се напил и сгазил някаквъв младеж .Е да , ама го е направил по погрешка и е правилно да понесе условна присъда .А и не е нужно друго наказание , достатъчен е ужаса който е разбрал когато е истрезнял . Също е странно гледището на разни протестиращи за , застрояване на някакво дере , за различни блокове  от които живущите могат да се ръкуват от балконите си без да излизат на улицата . Явно много недоволни сме станали . То си е в реда на нещата когато от крадеца зависи дали ще те ограби . Но май взех окончателно да се разсънвам , та се сетих за смисъла на едни мъдри думи .  Че сред човеците не може да има справедливост . Защото тя , справедливоста може да бъде само Божий закон уравняващ цялото битие от раждането до смърта .Че живеем точно тук за да се усъвършрнстваме и земята е най голямото училище .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

22 ноември

Отново студент. Търсех книга на Ботев.

Сънувах, че съм отново студент. Намирах се в библиотеката на вуза. На предния ден по погрешка си бях взел книга на Ботев. Без да искам бях взел книгата и си я бях сложил в чантата без да съм минал през библиотекарките. Разсеял съм се нещо и нелегално съм я отнесъл в квартирата. Не исках да излезе, че съм я откраднал и още в сънувания ден бях обратно в книготеката, за да се опитам незабелижимо да върна книгата. Рафтът беше в дъното на залата. Реших обаче да си призная грешката. Признах си на библиотекарите (мъж и жена). Исках да ми бъде записана книгата на Ботев. Бяхме при вратата на залата. Библиотекарят ми предложи не книга на Ботев, а книга за Ботев, написана от някаква жена. Не желаех тази книга. Интересуваше ме какво е мислил Христо за другите, но не и какво са мислели те за него.

После бях у нас в салона. Чувах, че баща ми гледа телевизия, но не го виждах. Аз казах нещо относно Русия, заради което той отговори в нетипичен за него стил: "Русия е една империя!"

24 ноември

Отново бях студент. Разколебах псевдоарабска секта. Салам алейкум, скинхедс.

Бях студент е прекосявах една поляна (земя на вуза). Незнайно защо в съответния корпус на учебното заведение имаше външна (макар и нормална) тоалетна. Отивах към кенефа. Разминах се с несъществувал в реалността мой състудент, който говореше с някаква млада дама, също студентка. Колегата ме нарече "цайсмен", на което аз отговорих... (напсувах го). Стигнах до тоалетната и си удовлетворих малката нужда. На излизане, гледам отвън няакакви мъже с автомати и военни униформи. Възприех ги като скинари. Вдигнах ръце с разтворени длани и минах покрай тях покланяйки им се. Не аз бях целта.

След това бях на някаква улица в непознат град (нямах съзнанието да съм отишъл в друго селище от това, в което е вуза). Моите познайници скинарите бяха се престорили на агресивна арабска секта с цел да нагнетят напрежение срещу арабите и да се получи нещо като гражданска война (явно съм сънувал време с много повече араби в страната ни). Замислили бяха безредици. Аз обаче се проявих като миролюбец и осуетих пъкления им план. Разперих ръце и се издигнах на няколко десетки метра. Прелетях по протежение на улицата няколко десетки метра викайки: "Да живее България!" Хората долу бяха вперили очи в мен. Скинарите бяха объркани, а вниманието на хората отвлечено от наченатия опит за безредици. Агресията беше парирана в зародиш.

Приземих се и седнах на каросерията на някаква кола. Един скинар ме нападна в гръб и взе да ми стяга врата с примка. Хванах примката и я разкъсах с голи ръце. Спасих родината, спасих и себе си.

Редактирано от Кон Круз

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Новогодишната вечер

Сънувах, че в новогодишната вечер аз и колегата ми сме на работа (но в друга сграда, не в тази, в която работим). Беше около 7:00 часа. По едно време се изправих и погледнах към коридора водещ към стаята. Видях един милионер, който струва ми се говореше с някого по телефона и се кефеше, че след часове ще настъпи новата 2019-та година. Не споделях радостта му. След малко отнякъде се появи майка ми. Получихме известие, че корабът на който е пътувал баща ми (не знам той някога да е пътувал на кораб) е претърпял корабокрушение, но че все още не се знае каква е съдбата на родителя ми и предстои да научим дали е оцелял.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Айнцу, цвайнцу, дрън!

Днес сутринта сънувах, че аз и майка ми сме отишли на театър. Сядаме си на местата. Спектакълът започва. Поне в началото - само едно действащо лице. Пълна светлокожа чернокоса начупенокоса жена, от средновъзрастовата група. Започва да плямпа на немски език и сякаш няма да спира да говори на този език (преводач няма, а актрисата - явно немкиня). Сред публиката се чува възмущение. Но слабо и кратко. Аз съм сред недоволните от факта, че не разбирам монолога. Тръгвам да излизам, казвайки: "Грозен език!"  Недоволен съм от факта, че хем рядко ми се случва да ходя на театър, хем за втори пореден път ставал свидетел на постановка, която не ми харесва. По - късно, по някакъв начин се озовавам обратно на мястото си (десетина минути преди пиесата да приключи). Усещам се така, сякаш съм бил задрямал и се разбуждам - няколко секунди виждам замазано (да се чуди човек кога съм се върнал в залата, че съм и заспал).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Няма кръв, няма болка

Сънувах, че е нощ и съм в някакво заведение (може би част от партер на голям хотел). В неосветена част на помещението. Наблюдавам себе си. Виждам се като абитуриент в костюм. Имам съзнанието, че видяното от мен е станало част от клип (тоест на бала някой ме е снимам). Пийнал съм, танцувам. Нямам спомен в мрачното помещение да е имало друг освен мен и моя по - млад двойник.

След това се движа по почти тъмния коридор на някой от етажите на хотела. Срещу мен се задава една поркалка... (в съня е с руса коса). Казвам и нещо, но не ми обръща внимание. След това имам съзнанието, че си е влязла в стаята. Мисля да почукам на вратата и и като се покаже на прага, просто да я прегърна и да я подържа в прегръдката си без да казвам нищо.

След това е ден, ясен. Излизам отнякъде (може би от хотела). Не от централен вход обаче, а сякаш от заден. Хвърлям погледи назад. Сякаш се притеснявам някой да не ме нападне. По едно време се появява един около 20-годишен максимум младеж по потник (нищо, че е студено). Атлетичен, агресивен. Спира ме и иска да се върна назад. Някакъв батка имал сметки за уреждане с мен. След малко се появява и батката. Въпреки студа, също леко облечен. Още по - мускулест и с автоматичен нож в едната си ръка. Аз се отдалечава и обръщайки се назад поне два пъти му казвам почти равнодушно нещо от сорта на: "Господине, не се приближавайте, ще се обърна към органите на реда."

Мутроидът обаче се приближава. Чувствам се слаб: и за да бягам, и за да се бия. Почти изцяло ми липсва желание за някое от тези две неща (казвам почти изцяло, защото ако ептен нямах, нямаше да се отдалечавам и да го предупреждавам, макар и без да влагам особена емоция). Тръгнах и аз към него. Бях почти на 100% спокоен. Помислих си, че сега може да се сбъдне едно мое желание... Мутроидът беше по - мургав от по - младия си другар. Хвана ми дясната ръка и направи прорезна рана по протежение на дланта ми. Нямаше болка, нито кръв, нито страх (макар че може би врагът ми нямаше да спре дотам...).

Редактирано от Кон Круз

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сънувах, че с някакъв автобус пътувам нанякъде. Екскурзия. В автобуса беше и една бивша съученичка. Спрял е автобусът за почивка. В междуградска местност. Със съученичката си говорим. Става време да се връщаме в автобуса и да продължим пътя. Видях си два от пръстите на дясната ръка на земята. Бяха отрязани. Вдигнах си ги с дясната ръка и си ги прибрах в чантата, с която ходя на работя. Не усетих да ми липсват пръсти, докато си прибирах отрязаните.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сутринта сънувах, че съм в Русия. На някакво публично място, политическо събиране. Путин беше там, в черен костюм. Заобиколен от други хора в костюми - може би охрана. Беше усмихнат. Някъде наблизо го наблюдаваше още някой, който аз не виждах. Имах съзнанието, че този още някой е по - умен и по - стар от него и гледа на него със снизхождение, въпреки голямата му власт.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сутринта сънувах, че бясно карам моторна шейна нагоре по пътя към балкана. Разминавам се на косъм с различни автомобили, умело взимайки острите завои. Навлизам в гората (щеше да е по - забавно ако съм преследван). Прелитах (заради скоростта) от хълм на хълм (бяха близко един до друг). Кални и заснежени същевременно хълмове.

После се прибрах у дома. На леглото на сестра ми имаше бебе увито в бяло одеалце. Гушнах бебето. То се оказа пластмасово.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сънувах, че със сестра ми спираме с кола пред някаква закусвалня. Тръгваме към закусвалнята. В съня ми сме обирджии, но не отиваме, за да оберем търговския обект, а само за да хапнем. Аз като някакъв хищник надушвам опасност да се носи във въздуха. Полицейска угроза. Въпреки че наоколо не се вижда нещо необичайно. Струва ми се, че са ни организирали капан (може би се надяват да опитаме да оберем закусвалнята и да ни сгащат в крачка или просто са преценили, че сега е моментът и е по - добре да не се опитват да спират колата, защото не се знае колко километри ще се мъчат да ни хванат). Спирам се и поглеждам назад. На парапета на една ограда са насядали мъже на средна възраст. Без никога да съм виждал този с черната и гъста коса, веднага разпознавам полицай под прикритие в него. Тук нещо не е наред. Разумът ми казва обаче да пренебрегна усетеното. Тръгвам отново към закусвалнята, но интуицията ми надделява. Спирам се, обръщам се пак в посока на мъжете, наблюдавам ги, чудейки се какво да направя. В това време сестра ми влиза в заведението. Отивам при мъжете и започвам да говоря на единия, който по интуитивен начин разпознавам като полицай. Говоря му, държа се позитивно. Усмихвам се. Започвам да говоря за престъпници, наблюдавам изражението му. Не ме гледа в очите. Хвърлям бърз поглед и към плешивеца вляво.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,много често сънувам спокоен плаж,океан и изведнъж от нищото се вдигат цунамита,друг път някакъв адски потоп...както и напоследък 2 пъти как летя със самолет,пада в морето и аз заедно с колегите ми оцеляваме,оставаме в тъмната,плаваща машина,чакайки помощ,а отдолу под нас във водата,някакви непознати същества създават шумове и е доста страшно...все се събуждам напрегната

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може сънят ти да означава потискане на някакви мрачни мисли и чувства. На повърхността - спокоен плаж, океан. Но отдолу бушуват стихии (страх, мъка) и понякога взимат превес над повърхностната хармония.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, Кон Круз каза:

Може сънят ти да означава потискане на някакви мрачни мисли и чувства. На повърхността - спокоен плаж, океан. Но отдолу бушуват стихии (страх, мъка) и понякога взимат превес над повърхностната 

а как да се срещнем с това,което е отдолу и да го преработим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 23 часа, krasidim1 каза:

Здравейте,много често сънувам спокоен плаж,океан и изведнъж от нищото се вдигат цунамита,друг път някакъв адски потоп...както и напоследък 2 пъти как летя със самолет,пада в морето и аз заедно с колегите ми оцеляваме,оставаме в тъмната,плаваща машина,чакайки помощ,а отдолу под нас във водата,някакви непознати същества създават шумове и е доста страшно...все се събуждам напрегната

Здравей!

Това е нещо от последните неща, които съм попадал от Учителя:

 Някога влезна във въздуха и веднага се яви вятър. Щом изляза от въздуха, времето утихне. Като дойде бурята, оплаквате се; като дойде зефирът, доволни сте. Някога съм зефир, някога съм буря. Всичко събарям на пътя си.

http://www.beinsadouno.com/old/lectures.php?id=1303

Ако искаш я прочети цялата беседа може да ти е ориентир да преосмислиш някои ситуации в живота си, и собственото си поведение най-вече.

Трябва да се научиш да се събуждаш в съня, т.е. да осъзнаваш, че това е сън. И Учителя има една песен "При всичките условия на живота, не губи, своя мир..."

Т.е. може да е страшно, плашещо, но да се научиш да го трансформираш и да не се напрягаш. Не казвам, че е лесно. Но виж, дори и зад бурята, пак стои Учителят, иска да те научи на нещо. Да се владееш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Надвих борец

Сънувах, че посред нощ съм в непозната сграда и влизам в някаква стая. Там са трима души - началникът ми е единият от тях. Друг е гол да кръста атлетичен борец (с по - силна наглед мускулатура, но май по - ниска категория от моята и по - нисък от мен). Както и някакъв мъж на средна възраст със почти бяла коса, в сив шлифер и струва ми се черна шапка, за когото имам смътното усещане, че беше преподавател по Право.

Борецът ме нападна. Сграбчи ме през кръста. Аз също го хванах. Приложих му някаква хватка, с която го наведох надолу и може би му счупих нещо (навярно ръка). След малко той беше в нокаут и в безсъзнание. За по - малко от минута се справих с него. Като се замисли човек, че преди години преборих горе-долу за толкова време Багата, тази победа не е кой знае какво. :D При победата нямам спомен да съм се зарадвал въпреки сериозността на противника. Приех я за нещо в реда на нещата. Усетих нотка на демонстративност. Никой от другите двама не посмя да отвори дума за причинената телесна вреда.

Редактирано от Кон Круз

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×