Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Guest Христо

Как да тълкуваме сънищата си? Част 6

Recommended Posts

Несподелена холивудска любов и 500 000 лева от тотото: пълно щастие няма на този свят (понякога дори и на сън)!

Сънувах, че Клоуи Декър (красивата филмова полицейска инспектора от любимия ми сериал) е в дома на баба ми. С нея бяхме на леглото на долния етаж. Нищо неприлично да подчертая. Вляво от нас, в стаята бяха роднини. Не ги виждах. Бях погълнат от лика на русокосата холивудска красавица с небесносини очи. Бях влюбен в нея. Тя в мен - не. Бях легнал в единия край на леглото, а тя се беше надвесила над мен. Гледаше ме тъжно с ангелските си очи. Аз също я гледах тъжно и... умолително в стил "моля те, обичай ме". :D Тъгата и беше породена от моето душевно страдание, плод на несподелеността в чувствата.

После сънувах, че пращам съобщение на английски, преведени с Гугъл Транзлейт. Пращам ги на красивата дъщеря на една приятелка. С цел тя да ги препрати на Клоуи, за която са предназначени. :D Защо не ги пращам лично, един Господ знае... Момичето отклони насоката, която бях задал на общуването ни. Написа ми нещо от рода на: "Защо е по - лесно да бъдат критикувани хората, отколкото оправдавани?"

После сънувах, че гледам как от една линейка свалят труп. Покрит с бял чаршаф. Може би това беше несъстоял се вчера в реалността вариант за моя живот (за малко да стана част от тежка катастрофа).

Бях у дома. Гледах в чаша вода и отпивах. По едно време започнах да чета някакъв кирилски текст, написан във водата. Буквите просто бяха леко очертани във водата. Взех да се чудя на това чудо - информация написана във водата. Замисляйки се за това странно нещо, което ми се случва, загубих способността си да чета. Интересно съвпадение, за което към момента нямам обяснение. По принцип не сънувах гореспоменатата млада красавица (дъщеря на моя приятелка). Не сънувам и че гледам вода в чаша. Но преди 12 дни, пак в една и съща сутрин (тогава в един и същи сън) сънувах и чернокосата богиня (тогава на живо) и как гледам в чаша с вода.

Бяхме у дома и вечеряхме. По мое искане пуснахме BTV Action, за да гледаме "Луцифер". Мисля, че имах съзнанието, че този епизод вече съм го гледал. Това, което видях беше как Луцифер и някакъв цветнокож грешник се намират на пусто място. Дяволът мъчеше лошия човек, ползвайки големи клещи (мисля, че се мъчеше да измъкне от него определена информация). Клещите бяха големи (държеше дръжките им с двете си ръце). Не знам каква беше информацията, която искаше да получи бившия божи любимец. Може би негърът беше убил с нож заради забележка някой пътник във влак и мъчителят му се опитваше да изкопчи самопризнание и детайли за стореното.

После с баща ми бяхме в града, в който учех. Намирахме се на леко наклонена улица (но равна, не павирана). Бях спечелил 500 бона от тотото. Тото не играя и дори и в съня нямах спомен да съм играл. Но по някакъв начин бях спечелил. Как - не зная. Чакахме да дойде бял бус, който да ми даде печелившия билет, който да осребря... Странно. Не бях в еуфория от голямата печалба, макар че изпитвах леко доволство при мисълта, че ще разполагам с такива средства (мисълта за безработица нямаше вече никак да ме тревожи, щях и да си подобря материалния живот). Може би не бях въодушевен, защото:  "Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, която звънти, или кимвал, който дрънка." (св. ап. Павел, 1:13). Чакахме, чакахме, но белият бус не се задаваше отдолу. Мина поне час и половина. Доходи ми се по малка нужда и реших да се отбия в намиращата ми се наблизо квартира. Ако дойдеха докато ме няма, щяха да отидат до квартирата или да предадат билета на баща ми. :D Парите са си пари, но и нуждата си е нужда.

 

 

Редактирано от Кон Круз

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Събудих се и разбрах че форума където поглеждах всеки ден , било сън .Стана ми чоглаво и за да се разсея пуснах телевизора . Явно не бях се събудил достатъчно и взех да забелязвам някой странности . Кметицата от ,,Младост" трябвало да я държат във вериги и да я събличат често , за да не скрие я нож я нещо друго с което да избяга на запад и се укрие . Грешка не е на запад , това беше от преди , сега не се знае къде ще бяга :( .Гледам  един човечец се напил и сгазил някаквъв младеж .Е да , ама го е направил по погрешка и е правилно да понесе условна присъда .А и не е нужно друго наказание , достатъчен е ужаса който е разбрал когато е истрезнял . Също е странно гледището на разни протестиращи за , застрояване на някакво дере , за различни блокове  от които живущите могат да се ръкуват от балконите си без да излизат на улицата . Явно много недоволни сме станали . То си е в реда на нещата когато от крадеца зависи дали ще те ограби . Но май взех окончателно да се разсънвам , та се сетих за смисъла на едни мъдри думи .  Че сред човеците не може да има справедливост . Защото тя , справедливоста може да бъде само Божий закон уравняващ цялото битие от раждането до смърта .Че живеем точно тук за да се усъвършрнстваме и земята е най голямото училище .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

22 ноември

Отново студент. Търсех книга на Ботев.

Сънувах, че съм отново студент. Намирах се в библиотеката на вуза. На предния ден по погрешка си бях взел книга на Ботев. Без да искам бях взел книгата и си я бях сложил в чантата без да съм минал през библиотекарките. Разсеял съм се нещо и нелегално съм я отнесъл в квартирата. Не исках да излезе, че съм я откраднал и още в сънувания ден бях обратно в книготеката, за да се опитам незабелижимо да върна книгата. Рафтът беше в дъното на залата. Реших обаче да си призная грешката. Признах си на библиотекарите (мъж и жена). Исках да ми бъде записана книгата на Ботев. Бяхме при вратата на залата. Библиотекарят ми предложи не книга на Ботев, а книга за Ботев, написана от някаква жена. Не желаех тази книга. Интересуваше ме какво е мислил Христо за другите, но не и какво са мислели те за него.

После бях у нас в салона. Чувах, че баща ми гледа телевизия, но не го виждах. Аз казах нещо относно Русия, заради което той отговори в нетипичен за него стил: "Русия е една империя!"

24 ноември

Отново бях студент. Разколебах псевдоарабска секта. Салам алейкум, скинхедс.

Бях студент е прекосявах една поляна (земя на вуза). Незнайно защо в съответния корпус на учебното заведение имаше външна (макар и нормална) тоалетна. Отивах към кенефа. Разминах се с несъществувал в реалността мой състудент, който говореше с някаква млада дама, също студентка. Колегата ме нарече "цайсмен", на което аз отговорих... (напсувах го). Стигнах до тоалетната и си удовлетворих малката нужда. На излизане, гледам отвън няакакви мъже с автомати и военни униформи. Възприех ги като скинари. Вдигнах ръце с разтворени длани и минах покрай тях покланяйки им се. Не аз бях целта.

След това бях на някаква улица в непознат град (нямах съзнанието да съм отишъл в друго селище от това, в което е вуза). Моите познайници скинарите бяха се престорили на агресивна арабска секта с цел да нагнетят напрежение срещу арабите и да се получи нещо като гражданска война (явно съм сънувал време с много повече араби в страната ни). Замислили бяха безредици. Аз обаче се проявих като миролюбец и осуетих пъкления им план. Разперих ръце и се издигнах на няколко десетки метра. Прелетях по протежение на улицата няколко десетки метра викайки: "Да живее България!" Хората долу бяха вперили очи в мен. Скинарите бяха объркани, а вниманието на хората отвлечено от наченатия опит за безредици. Агресията беше парирана в зародиш.

Приземих се и седнах на каросерията на някаква кола. Един скинар ме нападна в гръб и взе да ми стяга врата с примка. Хванах примката и я разкъсах с голи ръце. Спасих родината, спасих и себе си.

Редактирано от Кон Круз

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Новогодишната вечер

Сънувах, че в новогодишната вечер аз и колегата ми сме на работа (но в друга сграда, не в тази, в която работим). Беше около 7:00 часа. По едно време се изправих и погледнах към коридора водещ към стаята. Видях един милионер, който струва ми се говореше с някого по телефона и се кефеше, че след часове ще настъпи новата 2019-та година. Не споделях радостта му. След малко отнякъде се появи майка ми. Получихме известие, че корабът на който е пътувал баща ми (не знам той някога да е пътувал на кораб) е претърпял корабокрушение, но че все още не се знае каква е съдбата на родителя ми и предстои да научим дали е оцелял.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Айнцу, цвайнцу, дрън!

Днес сутринта сънувах, че аз и майка ми сме отишли на театър. Сядаме си на местата. Спектакълът започва. Поне в началото - само едно действащо лице. Пълна светлокожа чернокоса начупенокоса жена, от средновъзрастовата група. Започва да плямпа на немски език и сякаш няма да спира да говори на този език (преводач няма, а актрисата - явно немкиня). Сред публиката се чува възмущение. Но слабо и кратко. Аз съм сред недоволните от факта, че не разбирам монолога. Тръгвам да излизам, казвайки: "Грозен език!"  Недоволен съм от факта, че хем рядко ми се случва да ходя на театър, хем за втори пореден път ставал свидетел на постановка, която не ми харесва. По - късно, по някакъв начин се озовавам обратно на мястото си (десетина минути преди пиесата да приключи). Усещам се така, сякаш съм бил задрямал и се разбуждам - няколко секунди виждам замазано (да се чуди човек кога съм се върнал в залата, че съм и заспал).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Няма кръв, няма болка

Сънувах, че е нощ и съм в някакво заведение (може би част от партер на голям хотел). В неосветена част на помещението. Наблюдавам себе си. Виждам се като абитуриент в костюм. Имам съзнанието, че видяното от мен е станало част от клип (тоест на бала някой ме е снимам). Пийнал съм, танцувам. Нямам спомен в мрачното помещение да е имало друг освен мен и моя по - млад двойник.

След това се движа по почти тъмния коридор на някой от етажите на хотела. Срещу мен се задава една поркалка... (в съня е с руса коса). Казвам и нещо, но не ми обръща внимание. След това имам съзнанието, че си е влязла в стаята. Мисля да почукам на вратата и и като се покаже на прага, просто да я прегърна и да я подържа в прегръдката си без да казвам нищо.

След това е ден, ясен. Излизам отнякъде (може би от хотела). Не от централен вход обаче, а сякаш от заден. Хвърлям погледи назад. Сякаш се притеснявам някой да не ме нападне. По едно време се появява един около 20-годишен максимум младеж по потник (нищо, че е студено). Атлетичен, агресивен. Спира ме и иска да се върна назад. Някакъв батка имал сметки за уреждане с мен. След малко се появява и батката. Въпреки студа, също леко облечен. Още по - мускулест и с автоматичен нож в едната си ръка. Аз се отдалечава и обръщайки се назад поне два пъти му казвам почти равнодушно нещо от сорта на: "Господине, не се приближавайте, ще се обърна към органите на реда."

Мутроидът обаче се приближава. Чувствам се слаб: и за да бягам, и за да се бия. Почти изцяло ми липсва желание за някое от тези две неща (казвам почти изцяло, защото ако ептен нямах, нямаше да се отдалечавам и да го предупреждавам, макар и без да влагам особена емоция). Тръгнах и аз към него. Бях почти на 100% спокоен. Помислих си, че сега може да се сбъдне едно мое желание... Мутроидът беше по - мургав от по - младия си другар. Хвана ми дясната ръка и направи прорезна рана по протежение на дланта ми. Нямаше болка, нито кръв, нито страх (макар че може би врагът ми нямаше да спре дотам...).

Редактирано от Кон Круз

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сънувах, че с някакъв автобус пътувам нанякъде. Екскурзия. В автобуса беше и една бивша съученичка. Спрял е автобусът за почивка. В междуградска местност. Със съученичката си говорим. Става време да се връщаме в автобуса и да продължим пътя. Видях си два от пръстите на дясната ръка на земята. Бяха отрязани. Вдигнах си ги с дясната ръка и си ги прибрах в чантата, с която ходя на работя. Не усетих да ми липсват пръсти, докато си прибирах отрязаните.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сутринта сънувах, че съм в Русия. На някакво публично място, политическо събиране. Путин беше там, в черен костюм. Заобиколен от други хора в костюми - може би охрана. Беше усмихнат. Някъде наблизо го наблюдаваше още някой, който аз не виждах. Имах съзнанието, че този още някой е по - умен и по - стар от него и гледа на него със снизхождение, въпреки голямата му власт.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сутринта сънувах, че бясно карам моторна шейна нагоре по пътя към балкана. Разминавам се на косъм с различни автомобили, умело взимайки острите завои. Навлизам в гората (щеше да е по - забавно ако съм преследван). Прелитах (заради скоростта) от хълм на хълм (бяха близко един до друг). Кални и заснежени същевременно хълмове.

После се прибрах у дома. На леглото на сестра ми имаше бебе увито в бяло одеалце. Гушнах бебето. То се оказа пластмасово.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сънувах, че със сестра ми спираме с кола пред някаква закусвалня. Тръгваме към закусвалнята. В съня ми сме обирджии, но не отиваме, за да оберем търговския обект, а само за да хапнем. Аз като някакъв хищник надушвам опасност да се носи във въздуха. Полицейска угроза. Въпреки че наоколо не се вижда нещо необичайно. Струва ми се, че са ни организирали капан (може би се надяват да опитаме да оберем закусвалнята и да ни сгащат в крачка или просто са преценили, че сега е моментът и е по - добре да не се опитват да спират колата, защото не се знае колко километри ще се мъчат да ни хванат). Спирам се и поглеждам назад. На парапета на една ограда са насядали мъже на средна възраст. Без никога да съм виждал този с черната и гъста коса, веднага разпознавам полицай под прикритие в него. Тук нещо не е наред. Разумът ми казва обаче да пренебрегна усетеното. Тръгвам отново към закусвалнята, но интуицията ми надделява. Спирам се, обръщам се пак в посока на мъжете, наблюдавам ги, чудейки се какво да направя. В това време сестра ми влиза в заведението. Отивам при мъжете и започвам да говоря на единия, който по интуитивен начин разпознавам като полицай. Говоря му, държа се позитивно. Усмихвам се. Започвам да говоря за престъпници, наблюдавам изражението му. Не ме гледа в очите. Хвърлям бърз поглед и към плешивеца вляво.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,много често сънувам спокоен плаж,океан и изведнъж от нищото се вдигат цунамита,друг път някакъв адски потоп...както и напоследък 2 пъти как летя със самолет,пада в морето и аз заедно с колегите ми оцеляваме,оставаме в тъмната,плаваща машина,чакайки помощ,а отдолу под нас във водата,някакви непознати същества създават шумове и е доста страшно...все се събуждам напрегната

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може сънят ти да означава потискане на някакви мрачни мисли и чувства. На повърхността - спокоен плаж, океан. Но отдолу бушуват стихии (страх, мъка) и понякога взимат превес над повърхностната хармония.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, Кон Круз каза:

Може сънят ти да означава потискане на някакви мрачни мисли и чувства. На повърхността - спокоен плаж, океан. Но отдолу бушуват стихии (страх, мъка) и понякога взимат превес над повърхностната 

а как да се срещнем с това,което е отдолу и да го преработим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 23 часа, krasidim1 каза:

Здравейте,много често сънувам спокоен плаж,океан и изведнъж от нищото се вдигат цунамита,друг път някакъв адски потоп...както и напоследък 2 пъти как летя със самолет,пада в морето и аз заедно с колегите ми оцеляваме,оставаме в тъмната,плаваща машина,чакайки помощ,а отдолу под нас във водата,някакви непознати същества създават шумове и е доста страшно...все се събуждам напрегната

Здравей!

Това е нещо от последните неща, които съм попадал от Учителя:

 Някога влезна във въздуха и веднага се яви вятър. Щом изляза от въздуха, времето утихне. Като дойде бурята, оплаквате се; като дойде зефирът, доволни сте. Някога съм зефир, някога съм буря. Всичко събарям на пътя си.

http://www.beinsadouno.com/old/lectures.php?id=1303

Ако искаш я прочети цялата беседа може да ти е ориентир да преосмислиш някои ситуации в живота си, и собственото си поведение най-вече.

Трябва да се научиш да се събуждаш в съня, т.е. да осъзнаваш, че това е сън. И Учителя има една песен "При всичките условия на живота, не губи, своя мир..."

Т.е. може да е страшно, плашещо, но да се научиш да го трансформираш и да не се напрягаш. Не казвам, че е лесно. Но виж, дори и зад бурята, пак стои Учителят, иска да те научи на нещо. Да се владееш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Надвих борец

Сънувах, че посред нощ съм в непозната сграда и влизам в някаква стая. Там са трима души - началникът ми е единият от тях. Друг е гол да кръста атлетичен борец (с по - силна наглед мускулатура, но май по - ниска категория от моята и по - нисък от мен). Както и някакъв мъж на средна възраст със почти бяла коса, в сив шлифер и струва ми се черна шапка, за когото имам смътното усещане, че беше преподавател по Право.

Борецът ме нападна. Сграбчи ме през кръста. Аз също го хванах. Приложих му някаква хватка, с която го наведох надолу и може би му счупих нещо (навярно ръка). След малко той беше в нокаут и в безсъзнание. За по - малко от минута се справих с него. Като се замисли човек, че преди години преборих горе-долу за толкова време Багата, тази победа не е кой знае какво. :D При победата нямам спомен да съм се зарадвал въпреки сериозността на противника. Приех я за нещо в реда на нещата. Усетих нотка на демонстративност. Никой от другите двама не посмя да отвори дума за причинената телесна вреда.

Редактирано от Кон Круз

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Става дума за една моя стара тема. Сънувах асансьори и някои хора ми дадоха тълкувание.
Че било поради някакви социални аспекти.
Следват заключенията.

След като не сънувам асансьори поради страх от тях (а поради някакви социални проблеми), следва сънищата да ми причиняват този страх. И какво се получава? Имаш социални проблеми и прочие там тълкувания, от там следват сънища в които има асансьори и страх от тях. От там страха се пренася в реалността. И заради някаква социална обремененост, си навличам и страх от асансьори :):)  Направо перфектно .  Смешно е обаче. Някой някъде споменал ли е че това може да се случи?
Аз от страховете се отърсих. Ни от асансьори ни от каквото и друго там беше. Ама пак си ги сънувам де... асансьорите. Даже с оглед на сегашните ми психични занимания, очаквам асансьори на рояци :) Щото хич не ми пука за социалността. Ама нали знаем, че подсъзнанието страда. Та ... ще има още доста асансьори. Докато подсъзнанието схване как стоят нещата . Не че вярвам в подобни тълкувания де.

Много добре знам на какво е синоним асансьора при мен - същото като стаи в стените, скрити стаи . Общо взето - друга реалност.  Не е нужно да питам някого за да знам алегориите в моята глава.

Повече ме вълнуваше предизвиканият страх от сънуването на тези асансьори. Свършена работа.

 

Нека да разкажа един друг мой сън.

Като малък много обичах да ходя на едно място, имаше една сграда там. Нещо като мотел беше . Събота или неделя ако не бях на село , там ходихме.Вътре в гората . Голяма игра падаше.

Оттогава вече не ме свързва нищо с това място от много години, но през няколко години ходя да видя какво става - пустош е. Тревата превзема всичко. Сградате се руши, дърветата падат.

И ето че в рамките на две седмици, три пъти сънувам сън за това място. В първият сън, сградата е действаща, нощ е , светлини светят приказно. Страхотна гледка е. Времето е тихо и се чувствам чудесно. Обсъждаме да слагаме антени на покрива.

Вторият сън - отивам там а там някакви черни микробуси. някакви Турски фирми нещо внасят изнасят .

Третият сън. Вървя към сградата а тя превърната в ресторант. Прозорците светят, вътре хора на масите ядат пият. Ама светлината една странна такава, сякаш ... прекалено силна. Става ми странно и решавам да вляза вътре. Но не виждам врата. По едно време си казвам "абе аз нали сънувам, дай направо ще мина през стената ,както неведнъж съм правил насън (вярно е , правил съм го и друг път в други сънища). Бутам се във стената , а тя не поддава. Нормално е - понякога не се получава. Опитвам пак , тоя път по-леко и потъвам. Самото минаване , както и другите пъти е гадно - материята те мачка и виждаш някакви точки цветни. Но преминавам. И се озовавам в някаква тъмнина. Въобще няма лампи, стъпвам директно на утъпкана земя. Чуват се стотици кокоши кудкудякания около мен. Виждам две кучета да се разхождат. Хваща ме страх да не би да се хвърлят към мен и се потапям обратно в стената. Излизам навън и се обаждам по телефона. Идва полиция и ме питат. Казвам им , че вътре всъщност се отглеждат кокошки - няма никакъв ресторант. Мой приятел също е дошъл и ме пита как съм разбрал - казвам му "влязох насън вътре". Оказва се че стъклата са монитори (ето откъде е странната светлина).
:)

Редактирано от dian2n
допълване

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×