Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Guest Христо

Как да тълкуваме сънищата си? Част 6

Recommended Posts

Несподелена холивудска любов и 500 000 лева от тотото: пълно щастие няма на този свят (понякога дори и на сън)!

Сънувах, че Клоуи Декър (красивата филмова полицейска инспектора от любимия ми сериал) е в дома на баба ми. С нея бяхме на леглото на долния етаж. Нищо неприлично да подчертая. Вляво от нас, в стаята бяха роднини. Не ги виждах. Бях погълнат от лика на русокосата холивудска красавица с небесносини очи. Бях влюбен в нея. Тя в мен - не. Бях легнал в единия край на леглото, а тя се беше надвесила над мен. Гледаше ме тъжно с ангелските си очи. Аз също я гледах тъжно и... умолително в стил "моля те, обичай ме". :D Тъгата и беше породена от моето душевно страдание, плод на несподелеността в чувствата.

После сънувах, че пращам съобщение на английски, преведени с Гугъл Транзлейт. Пращам ги на красивата дъщеря на една приятелка. С цел тя да ги препрати на Клоуи, за която са предназначени. :D Защо не ги пращам лично, един Господ знае... Момичето отклони насоката, която бях задал на общуването ни. Написа ми нещо от рода на: "Защо е по - лесно да бъдат критикувани хората, отколкото оправдавани?"

После сънувах, че гледам как от една линейка свалят труп. Покрит с бял чаршаф. Може би това беше несъстоял се вчера в реалността вариант за моя живот (за малко да стана част от тежка катастрофа).

Бях у дома. Гледах в чаша вода и отпивах. По едно време започнах да чета някакъв кирилски текст, написан във водата. Буквите просто бяха леко очертани във водата. Взех да се чудя на това чудо - информация написана във водата. Замисляйки се за това странно нещо, което ми се случва, загубих способността си да чета. Интересно съвпадение, за което към момента нямам обяснение. По принцип не сънувах гореспоменатата млада красавица (дъщеря на моя приятелка). Не сънувам и че гледам вода в чаша. Но преди 12 дни, пак в една и съща сутрин (тогава в един и същи сън) сънувах и чернокосата богиня (тогава на живо) и как гледам в чаша с вода.

Бяхме у дома и вечеряхме. По мое искане пуснахме BTV Action, за да гледаме "Луцифер". Мисля, че имах съзнанието, че този епизод вече съм го гледал. Това, което видях беше как Луцифер и някакъв цветнокож грешник се намират на пусто място. Дяволът мъчеше лошия човек, ползвайки големи клещи (мисля, че се мъчеше да измъкне от него определена информация). Клещите бяха големи (държеше дръжките им с двете си ръце). Не знам каква беше информацията, която искаше да получи бившия божи любимец. Може би негърът беше убил с нож заради забележка някой пътник във влак и мъчителят му се опитваше да изкопчи самопризнание и детайли за стореното.

После с баща ми бяхме в града, в който учех. Намирахме се на леко наклонена улица (но равна, не павирана). Бях спечелил 500 бона от тотото. Тото не играя и дори и в съня нямах спомен да съм играл. Но по някакъв начин бях спечелил. Как - не зная. Чакахме да дойде бял бус, който да ми даде печелившия билет, който да осребря... Странно. Не бях в еуфория от голямата печалба, макар че изпитвах леко доволство при мисълта, че ще разполагам с такива средства (мисълта за безработица нямаше вече никак да ме тревожи, щях и да си подобря материалния живот). Може би не бях въодушевен, защото:  "Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, която звънти, или кимвал, който дрънка." (св. ап. Павел, 1:13). Чакахме, чакахме, но белият бус не се задаваше отдолу. Мина поне час и половина. Доходи ми се по малка нужда и реших да се отбия в намиращата ми се наблизо квартира. Ако дойдеха докато ме няма, щяха да отидат до квартирата или да предадат билета на баща ми. :D Парите са си пари, но и нуждата си е нужда.

 

 

Редактирано от Кон Круз

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Събудих се и разбрах че форума където поглеждах всеки ден , било сън .Стана ми чоглаво и за да се разсея пуснах телевизора . Явно не бях се събудил достатъчно и взех да забелязвам някой странности . Кметицата от ,,Младост" трябвало да я държат във вериги и да я събличат често , за да не скрие я нож я нещо друго с което да избяга на запад и се укрие . Грешка не е на запад , това беше от преди , сега не се знае къде ще бяга :( .Гледам  един човечец се напил и сгазил някаквъв младеж .Е да , ама го е направил по погрешка и е правилно да понесе условна присъда .А и не е нужно друго наказание , достатъчен е ужаса който е разбрал когато е истрезнял . Също е странно гледището на разни протестиращи за , застрояване на някакво дере , за различни блокове  от които живущите могат да се ръкуват от балконите си без да излизат на улицата . Явно много недоволни сме станали . То си е в реда на нещата когато от крадеца зависи дали ще те ограби . Но май взех окончателно да се разсънвам , та се сетих за смисъла на едни мъдри думи .  Че сред човеците не може да има справедливост . Защото тя , справедливоста може да бъде само Божий закон уравняващ цялото битие от раждането до смърта .Че живеем точно тук за да се усъвършрнстваме и земята е най голямото училище .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

22 ноември

Отново студент. Търсех книга на Ботев.

Сънувах, че съм отново студент. Намирах се в библиотеката на вуза. На предния ден по погрешка си бях взел книга на Ботев. Без да искам бях взел книгата и си я бях сложил в чантата без да съм минал през библиотекарките. Разсеял съм се нещо и нелегално съм я отнесъл в квартирата. Не исках да излезе, че съм я откраднал и още в сънувания ден бях обратно в книготеката, за да се опитам незабелижимо да върна книгата. Рафтът беше в дъното на залата. Реших обаче да си призная грешката. Признах си на библиотекарите (мъж и жена). Исках да ми бъде записана книгата на Ботев. Бяхме при вратата на залата. Библиотекарят ми предложи не книга на Ботев, а книга за Ботев, написана от някаква жена. Не желаех тази книга. Интересуваше ме какво е мислил Христо за другите, но не и какво са мислели те за него.

После бях у нас в салона. Чувах, че баща ми гледа телевизия, но не го виждах. Аз казах нещо относно Русия, заради което той отговори в нетипичен за него стил: "Русия е една империя!"

24 ноември

Отново бях студент. Разколебах псевдоарабска секта. Салам алейкум, скинхедс.

Бях студент е прекосявах една поляна (земя на вуза). Незнайно защо в съответния корпус на учебното заведение имаше външна (макар и нормална) тоалетна. Отивах към кенефа. Разминах се с несъществувал в реалността мой състудент, който говореше с някаква млада дама, също студентка. Колегата ме нарече "цайсмен", на което аз отговорих... (напсувах го). Стигнах до тоалетната и си удовлетворих малката нужда. На излизане, гледам отвън няакакви мъже с автомати и военни униформи. Възприех ги като скинари. Вдигнах ръце с разтворени длани и минах покрай тях покланяйки им се. Не аз бях целта.

След това бях на някаква улица в непознат град (нямах съзнанието да съм отишъл в друго селище от това, в което е вуза). Моите познайници скинарите бяха се престорили на агресивна арабска секта с цел да нагнетят напрежение срещу арабите и да се получи нещо като гражданска война (явно съм сънувал време с много повече араби в страната ни). Замислили бяха безредици. Аз обаче се проявих като миролюбец и осуетих пъкления им план. Разперих ръце и се издигнах на няколко десетки метра. Прелетях по протежение на улицата няколко десетки метра викайки: "Да живее България!" Хората долу бяха вперили очи в мен. Скинарите бяха объркани, а вниманието на хората отвлечено от наченатия опит за безредици. Агресията беше парирана в зародиш.

Приземих се и седнах на каросерията на някаква кола. Един скинар ме нападна в гръб и взе да ми стяга врата с примка. Хванах примката и я разкъсах с голи ръце. Спасих родината, спасих и себе си.

Редактирано от Кон Круз

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Новогодишната вечер

Сънувах, че в новогодишната вечер аз и колегата ми сме на работа (но в друга сграда, не в тази, в която работим). Беше около 7:00 часа. По едно време се изправих и погледнах към коридора водещ към стаята. Видях един милионер, който струва ми се говореше с някого по телефона и се кефеше, че след часове ще настъпи новата 2019-та година. Не споделях радостта му. След малко отнякъде се появи майка ми. Получихме известие, че корабът на който е пътувал баща ми (не знам той някога да е пътувал на кораб) е претърпял корабокрушение, но че все още не се знае каква е съдбата на родителя ми и предстои да научим дали е оцелял.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×