Антипатията

[сиджей]

Случвало ли ви се е да не познавате даден човек ,а той вече да ви е неприятен.Гледате го чист ,пременен, но на вас ви изглежда мръсен.Говори ви любезно , но на вас ви е антипатичен.Примерно обстоятелствата ви налагат да контактувате със този човек , вие се насилвате да сте любезен със него , да го харесате , но не се получава .

Чела съм че със тези хора най-вероятно сме имали вземане даване във минал живот .И ако са ви сторили някакво зло , вие подсъзнателно го усещате и този човек ви е неприятен .Или може би е някаква несъвместимост на биополе или аура ?

Вие какво мислите ? Споделете .

[query]

Винаги има обяснение на такова усещане. Дали ще е симпатия или антипатия- ако се замисля, веднага ще си отговоря, защо точно ми харесва или не ми харесва даден човек. И за миг не ми минава през ума да си гадая дали е заради биополе или аури или кармични връзки.. все неща, които няма как да знам или да ми се докажат... поне не на тоя етап. Та е безпредметно да се обясняват "абстрактно" съвсем логични и закономерни неща. Например- нещо в изражението на лицето на човека, в погледа му, в положението на тялото, ръцете; в тона, с който говори и думите, които подбира: дали се замисля преди да каже нещо и дали с паузи накъсва изреченията си.

"Примерно обстоятелствата ви налагат да контактувате със този човек , вие се насилвате да сте любезен със него , да го харесате , но не се получава ."

Ами щом се налага- контактувам и толкова. Все някак до любезност ще го докарам .. няма да си забравя възпитанието я

[shining_star]

Случва се . И винаги е взаимно - този, който не харесваш и не ти е симпатичен, изпитва същото към тебе. Не се чувстваш добре в негово присъствие и ти е едно тегаво......дали е кармично, или поради различна вътрешна нагласа, вибрация, излъчване? - мисля, че и двете. Забелязах, че колкото и да отбягвам такива хора, да се дистанцирам от тях и да ги игнорирам...някакси съдбата прави така, че да ме набута при тях, да си имам работа с тях...доста време мина докато разбера, че не е случайно, че има неща за отработване, един вид "сметки за уреждане", уроци...започнах да питам: какво иска да ми каже провидението с това?

Така, с течение на времето и с опита започнах малко по малко да разбирам какъв е урока и ситуацията, защо е такава и какви са нещата, които трябва да отработвам, и как и в каква посока да се движа и да ги движа, за да се разрешат правилно.

С някои /от тези хора/ разрешихме нещата правилно. , с други не.

Но разбрах лично за мен какъв е урока и защо се сблъсквам с тези хора в тези ситуации . За всеки е различно .

Между другото да простиш на врага си е най-трудния изпит. Последния изпит......Учителя казва, че ако формално си простил на човека и след това ти е неприятно като го срещнеш, не е истинско прощаване. А истинско е когато не ти е неприятно като го срещаш. То това е свързано и с прошката към себе си - да простиш на себе си и на него.

Има един според мен много добър метод да се прави мислено: представяш си човека /с който имаш някакъв вид противоречия или конфликти и не можете да се понасяте/ срещу тебе и му казваш това, което искаш да му кажеш, в добра и градивна насока, за общото добро. След което казваш "с това приключвам отношенията си с теб, ти си отивай по твоя път, а аз по моя."

[Креми (късметче)]

Несъвместимост на вибрациите на аурите. Това може да се дължи и на опитности от предишен живот, а може и не.

В такъв случай следвай инстинкта си, но не обиждай човека. Опитай се да намериш нещо положително във визията или действията му и се фокусирай върху него при наложителни контакти.

[Guest Христо]

Ако единият е антипатичен на другия и това се корени в минал живот, то това значи ли, че и другият трябва да е антипатичен на единия или не е задължително ? Той ако ти е навредил в минал живот (този дето ти е антипатичен), може би и ти си му бил антипачитен или поне като те види, нещо ще му проблесне и на него ?

[shining_star]

Ти как го виждаш по свои наблюдения, срещал ли си някой, който ти е антипатичен, но той пък те харесва и си му симпатичен? Или обратното, ти го харесваш, а той тебе не.

Обикновено е взаимно, при мене поне.

Ако е кармично, независимо кой какво, и дали и двамата.....живота ще те среща и ще те поставя в ситуации с именно този човек, карма ще настоява за изплащане на "дълга" и разрешаване на нещата правилно.

[query]

Всъщност аз съм срещала хора, на които аз не съм им симпатична, но пък на мен те са ми приятни и се чудя защо так се получава... Обратното също ми се е случвало, но доста по-рядко.

[сиджей]

Във моя случай мисля че антипатията е взаимна . Аз се опитвам да я преодолея , но нямам представа какво се случва отсреща .Опитвам се да мисля положителни неща за човека , но дали ще има ефект , ще си проличи .

[Диляна Колева]

Антипатията често е проява на подсъзнателно ниво и се дължи на проекции, най- различни.

Пример съвсем от скоро:

Събира се работна група от 15 човека. Никой не познава никого. При молба да посочат, кой им е най- неприятен от групата, млада жена посочва по- възрастна, без да знае защо. Има хора, които се затрудняват много, които дават отговор просто , за да кажат нещо и т.н. В процеса на работа се оказва, че възрастната дама е кожен лекар, а младата жена цял живот се бори с тежък кожен дерматит.

Антипатията към даден човек се поражда от качества, действия или поведение, дори маниери, които ние не харесваме в нас самите. Много често не го съзнаваме, защото не сме опознали добре себе си. И виждайки това което не приемаме в себе си, в другия, то ни дразни, напряга и води до антипатия. Все едно имаме пред себе си криво огледало - хем знаем, че ние не сме такива, хем виждаме, че образа има нещо общо с нас.

До колко силна може да бъде антипатията, зависи от защитните механизми, които сме сложили на самите себе си за регулиране на тези НЕхаресващи ни качества, маниери, поведение. Силната антипатия понякога се дължи на това, че силно сме блокирали нещо в себе си, не можем да го приемем, променим, а отсреща ни се представя с още по- голяма сила. Това води до пълна невъзможност за комуникация. Но човека отсреща с нищо не е виновен за това.

Когато се стигне до едно по- голямо "ровичкане" в себе си и човек се запознае с основните си блокажи, невротични защити и т.н. антипатия няма да има. Ще има разбиране на процеса. Тогава има два варианта или с интерес да подходим към такова общуване и да опознаем още по- добре себе си наблюдавайки това което не приемаме отстрани и да се учим от него. Или да прекратим комуникацията, ако тя ни води много голям дискомфорт. Вторият избор ще означава, че все още не сме готови да се изправим пред себе си.

Обратно - симпатичните ни хора с нищо не са по- добри от антипатичните, дори напротив, може да е обратното.

Но в симпатичните нам, виждаме своите любими черти, качества, желано поведение, виждаме едно право огледало и комуникацията с тях ни кара да се харесваме още повече.

Редактирано Април 21, 2012 от didi_ts

[Вятър*]

напълно съм съгласна с мнението на didi_ts, антипатията и симпатията са страни на една и съща монета ( на нас самите)... по интересното е, че така правим изборите си на принципа -"това ми харесва", а "това не" и практически правим еднотипен добре познат на нас избор, изхождащ от единствената камбанария, която имаме......тази теория е опело на обективизма;