Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Ани

Да направим Хляба на Българина безплатен!

Recommended Posts

Хайде, хайде, "Която мома не иска да я щипят - да не се хваща на хорото". Много сте силни да намирате цитати от Учителя, да повтаряте формули "Ученикът трябва да има...", а после този не ви погледнал любовно, другата се изказала остро. Това е положението, такива са хората, такава е задачата, трябва да се работи с наличните хора. Премахването на ДДС на храните е неизбежно, най-малко пък на хляба, ако правителството е умно ще го направи само, особено като водяха какво стана в Ръмъния. Идеални хора няма да дойдат да управляват или да работят на ниско ниво и няма смисъл да бъдат чакани, силата ще дойде отвътре, не отвън, от "царе, папи, патриарси". Новото ще дойде когато добрите хора станат и силни, не когато превали 2012 година.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дали сме добри или-не, то някъде се пише, оценките от хората са преходни... Който, с каквото може да помага, ама "то не става само с ядене, трябва и акъъл"...

Всеки, който се учи се и променя, другите... тяхна работа...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ани, разбрах те какво каза, а аз съм от „другите”. Права си, че всички благотворителни каузи и инициативи са за определени групи и не могат да обхванат всички нуждаещи се. Няма нищо лошо в подобни идеи, но те са кампанийни, защото дадената общност не разполага с толкова голям ресурс, за да бъде в услуга на всички нуждаещи се хора. Не може, например, Диана да вложи енергия, средства и сили, за да напрви къща за хляб, а една част от хората да „седим и му гледаме сеира, докъде, виждаш ли, ще го докара, пък ако успее да го свърши добре и до края, едва тогава да му повярваме и тогава да му помогнем”-както казва, друга част от хората - да се чудят как да стигнат до нея, за да си осигурят хляб, защото се нуждаят.

С такъв капацитет разполага единствено държавата. Нормално е в управлението да има не само корумпирани политици, но и добри и съвестни хора, т.е. както е навсякъде.

Що се отнася до „тръгне с Любовта от долу нагоре” – случая е точно такъв. Идеята за безплатен хляб произлиза от всички нас, от народа, от долу, от интернет пространството.Това е идея, не закон, / който да налагаме на упраляващите да изпълняват/, която може да се покрепи, а управляващите да я реализират . Никой не иска да им отнема функциите и местата. Защото държавата е за всички нас и трябва да се погрижи освен за собствените си интереси и за гражданите си. Или както Диана казва – държавата не е нещо различно от нас, а сме „все едно в едно семейство”.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз наистина не разбирам защо изобщо се спори. Дали на кандидатстудент в Техническия университет някога ще му мине през ум да убеждава събрат, който кандидатства в Художествена академия, колко е глупаво и нереално да се кандидатства там по принцип и да хукне да го агитира да стават двамата инженери. А художникът от своя страна да се обиди, че приятелят му не разбира грам от изобразително изкуство???

Всеки си вижда предназначението в нещо и работи по свой начин в своята област. Че аз не познавам двама учители по чужд език, които да работят по един и същ начин. И това е ценното!

Според мен вместо да се убеждаваме взаимно кой е по-прав и по-праведен и кой фалшив и кой истински, нека всеки се заеме със своята задачка - така както я чувства. От художник инженер няма да стане и обратно. Но обществото има нужда от всички и от всичко. Разумното е всяка група да се вземе предвид аргументите на другата и да си коригира "сметките" и "кривиците", и както е рекъл Апостола, да работим заедно, не е речено в един впряг, но на една нива. Нивата е голяма, работа има за всички.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донка, не можах много да ви разбера, за което се извинявам. Вероятно причината е в мен. Но не намерих някак си връзката със сравненията, които направихе – кандидатстудентите и идеята за безплатен хляб на Всички хора? Освен това тук не говорим кой в каква област работи, а говорим за подкрепа и усъвършенстване на нещо, което е за Всички?

Ани отвори темата с това, че е прочела мисъл на Учителя /Петър Дънов/ от беседата „Живата енергия” / за което й благодаря, не бях я чела/ и предлага идеята, за да достигне до повече хора и да се опита тази възможност. Така, че „нивата” е една. Не всички са специалисти във всичко, така че могат да не работят на един „впряг”. Но могат да работят заедно и за Всички.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Идеята за безплатен хляб е много стара и е една много голяма "нива" - както идеята за "ученето" и усъвършенстването, придобиването на знания и умения, с които човек да е полезен на света си по своя начин. Проектът на Никола Дамянов НЕ е "нивата" - това са различни етажи на синархията. Нивата е идея, а проектът - един от многото пътища за нейната реализация. Ако всички се впрегнем в него, това ще значи всички да учим инженерство или всички да станем учители или всички лекари... Така виждам аз връзката с примера.

Ще се радвам проектът, пуснат в интернет да постигне дори и най-малък успех, но аз не мога да го подкрепя, защото в него съзирам неща, които не са от "моя свят". Така е и с другите, които обясниха защо не могат да застанат зад този проект.

Тези, които са ентусиазирани - никой не им пречи, нека работят! И по двата проекта, които са в тази тема! Най-добре да се появят още и още проекти, та всеки да може да си намери този, който си е най-от и за неговия личен свят.Няма място за пропаганда и агитация, за укори и подканяния за включване, за "засрамете се" и за "достойно поведение" и др. подобни лозунги да не казвам от коя епоха, защото аз я помня добре...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донка, права сте, че „Идеята за безплатен хляб е много стара”, след като я има в беседите на Учителя /Петър Дънов/.

Казвате „човек да е полезен на света си по своя начин” и „който си е най-от и за неговия личен свят”. Мисля, че усъвършенстването и учението се състои точно в това – човек да „излезе” от неговия свят и да бъден полезен освен на „света си”, „неговия личен свят” и на света около него. Освен самият човек да живее добре и да се чувства добре, да могат и останалите хора да живеят добре. Няма смисъл всички да се впрягаме да бъдем „учители/лекари”, а да подкрепим онези, които искат да бъдат „учители/лекари”, но по някаква причина не им стигат силите,а имат възможности.

Ако Учителят /Петър Дънов/ не беше "излязъл" от „неговия личен свят” едва ли щеше да има толкова последователи. Ако създателя/не го познавам,/ на този сайт не беше "излязъл" от „неговия личен свят” и не беше създал нещо толкова полезно, едва ли Порталът щеше да има толкова потребители. Същото се отнася и за идейния проект, който е ориентиран към и за хората, а не обслужва лицето Никола Дамянов, за да му носи дивиденти.

Що се отнася до „другите, които обясниха защо не могат да застанат зад този проект”, това си е техен избор, но имайки предвид колко много са потребителите на Портала, а с колко малко водим дискусия по темата, искренно се надявам четящите да не възприемат изказаните мнения като „лозунг от епоха”.

Донка, благодаря за изказаното искренно мнение – „аз не мога да го подкрепя, защото в него съзирам неща, които не са от "моя свят".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добро утро! :)

Горкото ми отроче (мнението де), като сакатичко е, че чак не мога да си го позная.

Сестра Донка, не се реже така (професионалист съм), Добър фризьор съм, но от Акаша не бих и дръзнала, бъррррр....

Позапри се. Послушай вътрешния си глас, не онзи, който те връща към лични (Н.Дамянов и приятелите му) разпри. Длъжна съм да ти го кажа, като ученик в школата. :)

Хубаво сте го замислили с хлебните къщи (ще се съберете и ще месите). Да ви запитам сега:

Кой ще ви даде пари за тях?

Колко хлебни къщи ще трябват? Може би в квартала на Диана, да? Ами например за Варна колко къщи трябват? или пък за София? Ами за 3 000 000 хляба на ден?

Да не забравя да попитам колко, и откъде пари ще вземете?

Как ще го разпределяте? Трябва да има за българи, турци, цигани за всички нали?

А как ще го раздавате?

Добре отричате купоните. Като дойде циганина с цялата челяд и после пак се нареди? Или пък отиде с талигата на друга хлебна къща, как ще му хванете края?

Светъл ден

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не помня да съм имала разпри със някого откак съм в Портала. Ако някой смята, че е имал с мен, това не е мой проблем.

Думата сестра/брат използвам само за хора, които са ми много близки лично. Иначе всички сме деца на Бога и ученици на Учителя. Винаги слушам вътрешния си глас, но избягвам да слушам гласовете на други хора, за каквито и да се смятат те. Ако нещо сбъркам Небето ще даде знак, давало ми е, познавам ги вече тези знаци. Личният ми свят е достатъчно голям и животът ми на това съм посветила - на даването. И за 30 години даване съм разбрала една истина - стара истина: Не е даване да дадеш на безименен човек вода да пие от преброена и платена чаша. Даване е да усети точно този с име и свой личен свят човек, че го познаваш и обичаш и че с уважение и обич и вяра в собствените му сили му даваш стомната, показваш му извора. Ако трябва с него отиваш по неговата си само пътека, но той сам си носи стомната, сам си налива, сам си я донася до дома и така постепенно научава и пътя към Извора, и краката и ръцете му укрепват. Един ден го гледаш как слага на друг човек стомна в ръката и му сочи пътя... и си щастлив, божия благодат е това.

Милосърдието според мен не се състои в раздаване на милостиня на бедни по купонната система. И понеже днес сутринта пяхме тази песен, вътрешният ми глас ме посъветва сега да да напиша тук част от нейния текст:

И щом пътник морен мине край градина,

всяко живо клонче весело му кима -

плодове узрели без корист предлага

с непресторна нега и усмивка блага

Бедни и богати, здрави или болни,

и по всяко време, тука са доволни,

че сменяват в Радост грижите, хомота,

и с утеха виждат смисъл във живота.

Затуй който дири истинска победа,

рай такъв прекрасен нека си отгледа;

няма да се свърши щастие за него,

ще го благославят и Земя и Небо.

Ето това ме съветва моят вътрешен глас и аз ще го последвам - имам вече моя личен план, но пак вътрешния ми глас ме съветва да го държа скрит докато не покълне. Покълне ли, тук първо ще ви кажа.

На вас Успех дотогава!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

http://www.nablyudatel.com/index.php?lastnews=yes&news_id=5003 "И когато хората в света се научат да бъдат милосърдни и приложат Милосърдие навсякъде,тогава всички ще се примирят.Истината прави човека свободен,учи го кое е добро и кое е зло,кой е глупав,кой е мъдър,но тя няма в себеси елемента да примирява хората; и Любовта сама не може да примири нещата.Божественото МИлосърдие е ключът ,който примирява Правдата с неправдата,Мъдроста с глупоста,Доброто със злото,за да не се карат в нас....трябва да научите Божественото Милосърдие...в Милосърдието е спасението-това е Христовото учение,това е бъдещата култура....Христос сега идва,за да внесе Новото Учение на примирение между хората,учението на милосърдие към всички без разлика...." из словото на Великия Учител.

Няма нужда от велики планове ,проекти,изчисления и тем подобни за безплатен хляб ,нека просто всеки на местно ниво ,кой с каквото може да приложи Милосърдието,

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На Диана хлябът ще предпочета, защото - той е споделен с любов и собствен труд, с радост и веселие. С него ще се наям. А не само с “калории” ами и с истинска храна – хем за тялото, хем и за душата. Защото храната за душата, липсва в държавната схемата на братлето. А този хляб, за който говори Диана - пекарната и хората, които ще се събирата там, ще даде точно тази храна. Ние все по-малко се нуждаем и ще се нуждаем от твърда храна. В един по-дълбок смисъл – този хляб е тази финна храна, но за тези, които го разберат и усетят. И те ще работят по тази част най-вече. И трябва поне духом да ги подкрпиме, вместо да ги мачкаме. А държавата и финансистите ще се грижат за останалите хора, които не я усещат още тази нужда и им трябва време за да я познаят. И двете задачи не са лесни и заслужават уважение и затова, ще се работи паралелно. От вън навътре – за да се нахранята тези, които чакат от вън системата да ги нахрани. И от вътре на вън – за тези хора, които искат “да се даде шанс на хората да са в играта”, а не само потребители. Работата на работниците от вътре ще докосни сърцата на хора, които ще допринесат за популяризираето и правенето на нещата възможни и за държавата. А съгласието на държавата, ще е пак добър знак за хората като начало- стига да не се облече само в левичарски предизборни актове и да се опорочи. Трябва да е ясно, че този акт не идва от някой политически манекен – а идва от парите на данъкоплатците към по-социално слабите. И даващите и получаващите го приемат.

По повод финансовите въпроси на Галя по отношение на къщите “Колко хлебни къщи ще трябват?” колко, и откъде пари ще вземете? …)

Попитай някоя баба как са успявали да приготвят хляба и да се нахранят преди 60 или 100 години и ще разбереш. Дори не са чакали от фурни Гале. Когато е имало много работа – тогава са го правили само един път седмично и са го повивали в кърпи за цяла седмица. И в едни самоделни печки ( не, че и на открито не може - в гърне или сач). А като говориме за къща за хляб. Всеки дом с печка и стопанин с голямо сърце – може да бъде първата къща за хляб та и последната. Като пример колко е лесно ще споделя, че жена ми за 1 час прави голяма содена питка или хлебчета във тавата на печката, с които макар и скромно си вземат около 10 човека. А ако е с квас – просто я заквасва от вечерта. Друг мой приятел-Гено преди месец като садихме фиданки, в един сач останал от пра-баба му направи за 20 човека чепати и не мога да опиша като ги намазахме с мед или тахан, за какво нахранване става въпрос. Защо си мислим, че всички хубави неща трябва да са свързани задължително със много пари, да са лъскави и съобразени със съвременната “цивилизация”, услвоия и условности. Ами не е така. Верно е, че в парите има енергия, която може да е за добро и в този материален свят тя може да помогне много. Ползвам ги парите и почти не се ограничавам. Но не е основното. Защото най-ценностното и миродавното е другото, което не можем да купиме с пари.

По отношение коментара на Вили:“Диана, какво общо има твойто месене с идеята да осигурим безплатен хляб за цял народ ?! и също “Темата за мен е много важна , но ако тръгнем всички да се "правим" на жени , тези които имат сериозни и съществени предложения ще ни подминат директно.”

Меко казано е много грубо. Ако смяташ, че една жена се прави на жена като замеси хляб – тогава в какво са се превърнали жените? А пък мъжете вече съвсем не са фактор-нали J. Искушавам се също да попитам-какво означава призивът - да осигурим “безплатен хляб”. Но започвам да си мисля, че ще трябва да тръгнем толкова из основи, че някои хора надали ще поискат да си признаят смисъла на “осигурим” или “безплатен”. Кой го осигурява, “чрез държавата”. Кой го прави “безплатен” – дали е важно съгласието на даващия. Да не се окаже, че тези които най-много си мислят, че дават на (интер)национално ниво – ще станат главни геои в приказката – “С чужда пита, майчин помен”. Но тази тематика не бих искал да я спорим сега, защото виждам, че замисълът ще се изясни постепенно, забелязвайки добрата новина, че в групата се дава път и на по “различните” мнения и те вече валят като бисери, които ще събереме в един момент.

По повод Ивелина, която казва – “Не може, например, Диана да вложи енергия, средства и сили, за да напрви къща за хляб, а една част от хората да „седим и му гледаме сеира, докъде, виждаш ли, ще го докара, пък ако успее да го свърши добре и до края, едва тогава да му повярваме и тогава да му помогнем”-както казва, друга част от хората - да се чудят как да стигнат до нея, за да си осигурят хляб, защото се нуждаят.

С такъв капацитет разполага единствено държавата.”

Ами МОЖЕ и дори историята го показва, че хората следват повече хора (със идеи и пример), а не голи идеи. Същевременно тези хора ще изпълнят ЗАЕДНО проекта с нея яко тя посее семената и започне да го прави. И както го споменах по-горе - къща за хляб може да бъде всеки дом. Всяко място – дори открито – където може да споделиш – с даване, получаване с любов – хляб, знание, усмивка, съвет, опит, песен.

По отношение на опасенията, че това ще са кампанийни неща. Ако за някои – добродетелността е кампанийна –тогава и хляба ще е кампаниен. Свободен е избора на всеки- някои ще си останат с иху и после тиху. Други тихо, тихо ще наравят велики неща, които ще променят някой ден представите на много хора, които ще сеят идеята в други хора и т.н. Това е нормалния процес, а не без да сме нахранили и един беден дори с усмивка, да мислиме за всеки ром и т.н. Та те повечето роми са по-щастливи от нас и доста по добре разбират и прилагат “споделянето”. Къде сме тръгнали да спасяваме, някой, който е по-напред с материала от нас J

Видях, че нещо към мене е окастрено и нищо не разбрах. Ако е важно, но не може да мине – дори и да е негативно – пращайте го на лични–през фейса – името ми е същото – Dimitar Hrusanov. Критиката е важна и трябва да се изкаже, защото е много лесно да залитнеме или да се самозабравиме, особено ако е някой прибързан като мен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Nickelangello, би ли посочил източникът на цитата, който си ползвал?

Що се отнася до статията във в. “Наблюдател”- добре, нищо ново. Дарителството е с традиции в България – Димитър Ценов, братя Евлоги и Христо Георгиеви, Екзарх Йосиф и др. известни благотворители.

Всеки прави нещо на местно ниво: създадени са значителен брой организации и сдружения, като отговор на Невъзможността да бъдат решени редица социални проблеми; точно тези организации Поемат част от дейностите извършвани от държавните институции. Но след като толкова много хора “допират” до тях, защото не са яли от три дена, решен ли е проблема?

Милосърдието е ценност, качество на Любовта. Но къде е Любовта на държавата ни към нейните граждани след като “Ресторантьор готви и дарява по 50 супи на ден за социална трапезария”?!

Редактирано от Ivelina

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ивелина - В такива като ресторантьора за който говори Никеланджело е любовта. А смисъла, който влагаме в думата "държава" ми е малко като "неудушевен предмет", че да чакаме любовта от нея. За това трябва модела с хляба да е децентрализиран и да не зависи само от "държавата", а от хората за хората - свободни за да го измислят, направят без да чакат наготово. Защото винаги има хора, които искат да контролират хората и държавата и целия свят и какво ли не. И в този смисъл, хората, когато направят проекта сами, съответно ще си изградят независимостта, която няма да зависи от новите избори, резерва или хазната. Държавата нека помага, но все пак и ние да си копаме градинката вместо да зяпаме и крякаме за манджа от горе.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Димитър, не исках да влизам с теб в дискусия, но видях, че си цитирал името ми и затова ще ти отговоря, въпреки, че едва ли ще ме разбереш какво ти казвам.

“С него ще се наям”- не визираме никъде в идеята поединично хранене. Всеки има право на избор да яде безплатен или платен хляб, месен, с квас или без, но нека този, който в даден момент от живота си изпадне в беда да бъде сигурен, че поне хляба ще му е безплатен.

“Ние все по-малко се нуждаем и ще се нуждаем от твърда храна. В един по-дълбок смисъл – този хляб е тази финна храна, но за тези, които го разберат и усетят” – а тези хора, които все още не са “усетили” и не са “разбрали”, какво – да мрат ли, след като и държавата не я грижа за тях?!

“По отношение на опасенията, че това ще са кампанийни неща”- това не са опасения, това просто е реалността, опита и нещата, които се случват в живота...за жалост.

Както и посочената статия във вестника. Ти нали не мислиш, че този човек ще ги храни тези хора години наред?!

Освен това – понякога човек наистина се нуждае да бъде нахранен с хляб, а не с усмивка, повярвай ми! И най- лошото е, че все повече стават хората в такова положение, които не са роми. Което е просто страшно!

Проекта е от хората , за хората. Държавата е тази, която се грижи за хората, а не хората да се грижат за нея и да я издържат!

“зяпаме и крякаме за манджа от горе” – много грозно ми прозвуча от човек, който говори за “споделиш – с даване”, “получаване с любов – хляб, знание, усмивка, съвет, опит, песен”. Няма да го коментирам, само ще кажа, че хлябът е свещен, не е манджа.

Благодаря, че ме разбра :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

мога и съм посочил ,конкретната беседа е "Милосърдието" С и Ж том1.Относно любовта на държавата ще цитирам частично един голям български мафиот вече покойник от ранните години на прехода, той казва така :" държавата сме ние. И всичко полезно за нас, е полезно и за държавата". .... А самата държава като инструментариум е създадена, за да обслужва нашите интереси“,малко перефразирах тук оригиналния цитат,но важна е идеята.Така че милички ми братя и сестри с грандиозни планове и сметки,нека да вървим естествено от най-малкото към голямото да прилагаме милосърдието който както може според възможностите си и нека не очакваме на покварения инструментариум да ни обслужва като бебета,защото силата е в нас . "За народа са необходими не богатства,а ония основни неща,който правят живота добър...Служещите на населението,тези,който удовлетворяват нуждите му и създават условия за неговото развитие,ще променят физиономията на света...Ние трябва да служим тъй,както Христос не дойде да МУ послужат,а ТОЙ да послужи.Трябва хората да станат служители на по-слабите,на по-немощните,не трябва да туряме лоши хора да слугуват на света...какви качества трябва да има един слуга: той трябва преди всичко да има благородно сърце да бъде чувствителен,отзивчив,да бъде смирен,да бъде човек пластичен- да може към всички условия да се приспособява;при това трябва да бъде работлив, А НЕ МЪРЗЕЛИВ...Слугата трябва да бъде много умен,глупав човек не може да слугува както трябва.Трябва да притежава и друга една черта- да има голямо търпение.За да можем да претърпим външните несгоди на живота,трябва да имаме вътрешно равновесие на душата,сърцето и ума.Хората ,който идват на помощ на цивилизацията,трябва да приложат Христовите принципи,да се научат как да слугуват.И ония,който не знаят да слугуват тъй както иска Христос нямат шанс за развитие" - из Словото на Великия Учител.

Редактирано от Nickelangello

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ивелина - даваш ли ми шанса да те разбера, след като започваш коментара си с "едва ли ще ме разбереш"? Все пак съм съгласен с забележката ти, че езикът ми е арогантен. Но не разбрах, защо се хвана за слабите места, а не за идеята, която влагам в написаното. В крайна сметка почти във всеки пост пиша, че макар и да не ми е фокус, е добре да се действа и на ниво държава именно заради неосъзнатите хора, които са загубили връзката си с ближните и със себе си най-вече, а ти ме изкара, че съм ги зарязал. Не - просто за мене си смятам да посея семето там където ще поникне и тогава като се умножи - ще ми е много по-осъществимо да изкарам някой от кръчмата. Защото съм говорил с пиячите и става доста "весело", но не ефективно. Тези хора ги оставям на вас държавниците с ясното съзнание, че е също важен. А отношението ми към държавата, която поставяш на пиадестал е въпрос пак на предпочитания и няма защо да лепиш лозунги от типа - "Държавата е тази, която се грижи за хората, а не хората да се грижат за нея и да я издържат!" Ами моите вярвания са в хората и не чакам от държавата - а напротив - плащам всички данъци - повярвай не са малко, и въпреки това не чакам да се грижи за мен. Бил съм обиран, губил съм от инфлацията, пирамиди, фараони и пак не ми се струва, че трябва да чакам от нея. Ако на тебе ти е интересно да се грижиш за хората, които хем не дават нищо на държавата, хем обаче разчитат на нея - ОК. Просто на мен не са ми поникнали още крилца и все още работя на ниво да си смаля рогата. Затова ми идва отвъре да се заема с хората, където посетите семена, ще поникнат по-бързо и ще вържат плод, който ще се множи. Като в тези хора никога няма да върна някой пианде, който иска да се впише (Разбира се без бутилката.) А за негативната ти настройка по отношение на ресторантьора и коментара ти - "Ти нали не мислиш, че този човек ще ги храни тези хора години наред?!" също съм писал по-нагоре, - ами ако добродетлността е временно нещо - тогава и хляба ще е кампаниен. И именно това е идеята - да се посеят семена, които да вържат из основи и да вържат плодове, които ще са трайни и ще станат добродетел и начин на живот. Защото държавата да не би да е критерий за устойчивост, морал и сигурност във времето. Надали. Но човешката душа го има това като опция и тя трябва да се възползва от нея. Това го чувствам като мое, и не виждам смисъл да се дърлим кое е по-важно. Има баланс вече и на двата фронта и виждам, че са застанали хора, които да имат желание и сили за двете. Това е даже още по-вдъхновяващо от колкото да се работи на едно ниво, защото целта е една и ще се постигне по-лесно. Мисля, че ако всеки приеме работата и на другия за важна - ще се получи синергия, но ако всеки подценява другия фронт - ще се получи затихване на ефекта. Съжалявам, за това, че бях много агресивен към хората, които са приели единствено работата на ниво държава. Направих го защото преди време бяха много агресивни към останалите и не само омаловажаваха, но и считаха, че това са празни приказки. Доста хора напуснаха групата във фейсбук, заради това. Сега виждам, че не е така и спокойно може да възцари хармония в дискусиите и мненията, както и градивна критика, за да се роди едно здраво дете с майка и баща. Всеки ще познае себе си кое му е по сърце, но явно и от двамата има нужда.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Dimitar, в крайна сметка ще споделиш ли някакъв план за работа или идея, относно твойто виждане. Давай направо, стъпка по стъпка, как си представяш нещата или поне маркирай началото, за да улесниш желаещите да се включат (визирам и себе си). До тук само разбрах, че не желаеш пиандета.

Аз например, като емигрант ще мога ли да участвам и ще имам ли право на безплатен хляб? Очаквам, ти да мотивираш и насърчиш "всички", които са напуснали групата във фейсбук, с твойте идеи. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добро утро :)

Присъединявам се към въпросите.

Цитат:

"2. Искам да изкоментираме финансовия проект наречен "черешката на тортата". Ще трябва голяма маг, за да убедим финансистите в тази магия със сребърния фонд. И за да съм сигурен, че трябва да я прегърна в този му вид искам да попитам съставителя следното - А ако със спестените пари от подарния хляб някой си купи ракия, дали ще има файда от проекта? "

Димитър Хрусанов, кои сме ние, че да налагаме на хората, за какво да си харчат парите?

Къде остава свободната воля, която ни е дадена от БОГ ?

Светъл ден

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вили, преди да ти напиша нещо "по-конкретно" за което да се "хванеш", ще те попитам следното - трябва ли ти план за да дишаш, или за да опечеш един хляб или за да се събереш с приятели?

Ще ти обяснявам плана си с примери, защото ми се струва, че леко се намеква, че "ние" които се фокусираме в посоката - от вътре на вън само говорим-не по същество. Дано пък като ти кажа плана ми - не напишеш, че се хваля. Започвам: Последнияте содени хлебчета, които споделих тази неделя в екоферма - Елата се получиха по следния план. Тази събота вечер се прибирахме в София от престой на водопада Полска Скакавица в полунощ с приятели - двама от братството междувременно, не че и третата не е достатъчно светла. Доброволци се обадиха, че са във ферма Елата и много искат да се съберем - повеселим и помогнем за почистване на обора. Не обещах, но: Сутринта в 7,30 се събудих и изнендах жена ми, че ме чакат там и както обикновено - ще се зарадат много ако има занеса от нейните многоуважавани питки. Един час и нещо й трябваше за да спретне содени хлебчета. През това време съобщих във фейсбук групата на Грийн тийм че ще пътувам и веднага цъфна една от нашите. Докато я взема на спирката на метрото - вече имаше със нея две от "вашите" :) идващи от паневритмия, които с удоволствие искаха да се разходят до района на Железница. Едната-Роси да си набере лапад и киселец. Като стигнах до Елата вече видях 20 човека - мъже, жени, деца, познати и непознати дошли да споделят и помагат. Поринах, прекопах, пояздих, споделих хляб и салати и получих много усмивки, домашни вкусотии, сред природата, от хора за хора. На тръгване ми дадоха - две млека с бъз-сигурно са най-хубавите и истински млека. Слава богу, че не разчитам на планове за тези неща. Защото иначе щях да пропусна този акт на споделяне, свързване с хората, с природата, със земята. От известно време дори и бизнеса си движа без планове - единствено се стремя хората да си обичат работата. Минал съм през пътя на планирането, битките, фрустрирането, и макар, че уж всичко е за добро - все пак нервите и кармата натрупана в този стайлинг - надали са за толков добро, освен опитностите. Това планиране на всичко и стремеж за доказване в конкурентна среда - е силно застъпено във цивилизацията ни. Но в нашата вселена в по-фин план, целта на нашето израстване е точно обратното - да се движим от любовта. Тогава, виждаш как нещата се наместват сами и в личен и в бизнес план. За разлика от годините когато съм бачкал по 15-20 часа, с бонус нерви и конфликти със семейство и колеги. Не, че няма тъмни дразнители, които да те държат буден, но всичко се осмисля, когато приемеш присърце принципа на любовта. И ИИсус е казал, че няма да остави гладни своите чада, но всеки път където и да тръгна - почти винаги някой си мисли, че ще остане гладен и при първия срещнат магазин - си купува "боклуци". А това не е така. Някъде някой споменава за градове и села забравени от бога. Има ли такива? Аз мисля, че някои хора в тях са по-близо до бога дори. Вили мога да ти разкажа и друг пример свързан с планирането. Преди няколко години реших в деня на коледа да отида в някой интернат и прекарам няколко часа и да им споделя храни и дрехи. Исках да бъде на място, където наистина има нужда и съответно получих инфо, че в Трън било тежко. Планирах го - минах през Кауфланд и пристигнах. Оказа, че след някаква трагедия - са решили да го закрият и са пратили децата по домове. На въпроса ми къде е най-близкия интернат ми казаха, че е в Дрен- като селище. Запътих се натам посред нощите в един снеговалеж, с твърдия инат, че няма да се прибера докато не намеря това, което търся. Когато открих Дрен-влязох в една аптека да попитам за дома. И защо ли - и аз не знам, но някой горе знае - Аптекарката ми каза, че домът към който съм тръгнал е спомсориран от холандци и децата са в много добро положение в някакви групи с наставници като семейство. Но имало един детски дом с малки деца - изоставени, който почти никой не им обръща внимание и са много по-нуждаещи се. А такаа, си казах - те това е трябвало да намеря. Аз като влязох - те ме налазиха и зараспитваха, хич не има беше до бананите и баниците от Кауфланд или дрехите. Те просто искаха да споделят. А как пееха. Невероятно беше. Не мога да си тръгна. Добре, че семейството ми е свикнало с такива изпълнения и ме разбраха, че наистина има "сериозна" причина, за да закъснея. Винаги покрай коледа се виждам с тези деца и за моя радост виждам, че има вече много помощи и от други фирми и организации. Децата са винаги добре облечени и нахранени. В този аспект, аз не считам, че основния проблем е гладът. Мисля, че трябва да се възстанови връзката между хората. А когато се възстанови - никой няма да бъде оставен гладен или самотен. Когато се зашуми за споделянето на хляба, и когато се стигне една критична маса от добротворци - смятам, че и най-самотната баба, ще има шанса да разбере и да й се даде шанса да получи парче споделен хляб. И съм сигурен, че тази баба няма да чака толкова хляба, колкото усмивката на детето, което ще й го подаде.

И все пак Вили, ако моите импровизации не задоволяват нуждата ти за план, ще направя последен опит макар и комичен-с най-краткия план, който си виждала:

Цел - Всеки човек да се чувства част от общността, чрез споделяне на хляба.

План - Споделяне на идеята за хляба, но с даване на хляб. Първоначално с близки, после съседи, общности, групи и т.н. докато покриеме света. (нали си в чужбина :))

За целта е трябва, всеки който го дава да може да омеси питка, за да сподели не само хляба, но и опита. Хората когато го вкусят- питат и ако им дадете възможност да им се покаже - ще искат. А като направят един вкусен хляб - връщане назад няма. Това навярно е закодирано в нас българите и само трябва да се отключи. А за да се отключи трябва да се множат доброжелателите по хоризонтала във различни точки. Ако трябва ще гостуваме и в по-малки градове и села да сеем семената. За много по-сложни неща се прави - та за един споделен хляб ли няма да го направиме. Ако всеки от нас посее това във петима, и от тях дори двама да го посеят в петима. Можете с калкулатор да сметнете след колко квадрата (2х2х2...) ще се стигне. Ако тръгне от един - след 23 -тия път ще покрие България по тази схема-от един -двама. Не е много и за света :) И казвам - това не пречи и на другия план-със сметките, който не подценявам. Напротив-подпомага го, защото популяризира идеята, а освен това, държавата може да се наложи в най-слабите точки да помогне с брашно. Макар,че за една общност брашното не е финансов проблем-другаде е проблема. Ако погледнете празните бутилки и кутии от цигари - ще видите с една проста аритметика, че има пари за насущния, но отиват в друга посока. Просто трябва в дългосрочен план да се измести точката на свързване от кръчмата в една по истинска среда за веселие. А да се спаси "пианде" Вили, е дори още по-важно-отколкото готов човек. Но имах в пред вид, че там като за начало ще е много трудно да се сеят семена и ако се тръгне от там - много светли хора ще се демотивират като ги хванат за "бъзик" местните на градус. Но ако се чувстваш достатъчно силна - можеш да опиташ. Аз го правя винаги, когато ми се отдаде случай. Но на мен ми идва от вътре да съм арогантен, когато се наложи. Освен това писах, че винаги ще приема такъв (но без бутилката). Не разбрах защо каза, че не ми трябват такива? Но и те трябва да са готови с личната си воля за промяна.

А на последният ти въпрос - ти като си в чужбина можеш ли да помогнеш, ще те запитам - има ли нещо от добродетелта което е чужбинско. Нима хората там не искат да споделят и да се радват. Вярно е, че в по-северните европейски страни дори едно гости трябва да се планува от далече, докато в България като ти скимне можеш да се изтърсиш при приятел. Но няма проблем да се планирате една агитка от доброжелатели -за месене на хляб - първо докато се научите и усетите вкуса. А после, споделяйки го и на други. А тя твоята подкрепа и въпроси и предложения тук, също не са малка работа. Ако не бяха "неудобните" въпроси и коментари на такива като тебе - надали и аз и други щяха да се запалят и да се включат. Това е първия форум в който участвам. Преди това съм писал разпалено само два пъти - пак за хляба с Никола, и седмица преди това - за изчистването на една доброволна акция от намесата на фондации налагащи фирми-донори, които щаха да я изкривят. И резултатът също има отношение към темата ни - там където са се готвили година за нея със спонсори със снадвичи и плащане на транспорт имаше 3 пъти по-малко хора - местни ученици. А там където бяха само доброволци, поемащи собствените си разходи само със седмица предизвестие се събраха хора от 400 км (някои на стоп) и се засадиха 10 пъти повече дървета и още им трепкат сърцата на всички участници от свършената работа и веселбата тези 2 дни и нощи пред огъня. Там се получи спонтанно идеята втория ден да направим след обяд чебати на огъня и да се нахраним с хляб-мед и тахан. Ей за това ми приляга по сърце този метод, без да искам да спъвам другия. Няма нищо лошо в това да не приляга на други и за това другия фронт от вън на вътре трябва и си има поддържници. Може и да се появят трети, които искат да действат, чрез фондации и пети, чрез църквите или общини. Това ще е още по-добре, защото някъде хората са по-вярващи, другаде пък са по-богати общините, на трети места -хората си имат действащи читалища. Всеки трябва да следва сърцето си, защото там е неговото място. Където му приляга да се занимава. Дори и мозъка му да му говори друго. Чувствам, че този проект трябва да остане колкото се може по-независим и децентрализиран, в замисъла и действията си. За него трябва да сееме така семената, че хората да го усетят като свой. И тогава хората сами ще покажат кой хляб е по-цене и там ще отидат. И по-добре да има много точки за хляб - от домашни къщи, пекарни, читалища, църкви, общини, фондации, фирми, държава ... от колкото да се центрирараме и да мислиме кой е по-по-най.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Галя - зададения от мен въпрос преди седмица, който цитираш е много конкретен, макар и да е комичен, и все още - няма отговор. Той няма отношение със свободната воля на всеки. Дори смятам, че всеки трябва да си обработва кармата както желае. Това кореспондира с моята идея. Не знам защо си помисли, че трябва да се намесвам във свободната воля. Аз само питах - дали ако се опрем на този финансов план с черешката ще е за добро в случай, че със спестените пари за хляб - хората си купят ракия или цигари или пасти. Аз лично не бих впрегнал моите усилията натам, ако в друго чувствам, че ще съм много по-полезен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, приятели!

И аз се колебаех дали да пиша в тази тема, която от самото й създаване е много повече инвестиция в споровете, отколкото креативни мнения, обсъждане и предложения.

Според мен, още от самото начало идеята е представена зле тук и така като гледам – не успя да грабне никого. Освен копи-пейст от думите и коментарите на Никола – аз не видях нищо повече при представянето й. Както и съм убедена, имайки предвид ниската активност на дискусии тук и другаде, че повечето хора нищо не са разбрали :D

Вярвам, че Ани е искала да даде пример със собственото си емоционално преживяване по време на репортажа за гладната смърт на хората от Стражица.. Добре!

Но, нима това е достатъчно – да се опираме само на нечий чужд репортаж, материал, цитат или мнение? Нима това е достатъчно, за да грабне сърцата на хората? Не е ли по-добре да напишем нещо авторско, достатъчно истинско и силно – за да запали огънче в сърцата на четящите?

И нима, след като видим, че не сме успели да ги убедим в тезата си – трябва да се врътнем сърдито и да кажем ”Съжалявам, че отворих темата.. Въобще, някой мен разбра ли ме.. Аз напускам дискусията и повече нямам намерение да пиша, който разбрал-разбрал .. Дали пък да не взема да заключа темата.. и т.н. все в този смисъл неща”..

Вярвам и че Ивелина, Галина, Мария и Вили – в стремежа си да се аргументират и защитят, съвсем не са искали да обидят никого. Но, смятам и че трябваше да подходят по друг начин – също с много повече аргументи и авторско мнение, а не само да цитират Никола.. Защото по този начин направиха лоша услуга и на себе си и на него.

Разбирам и че има хора, които не приеха Идеята само, защото идва от него. Това също е техен избор!

Аз за няколко години активно общуване с Никола, съм си съставила мнение за него – базирано не на красиви думи, а на реални дела и факти. Никола знае това мнение – и това за мен е достатъчно. А и не мисля, че той има нужда от адвокати, които да пишат от негово име или да влияят на хората в определяне на тяхното мнение за него. Ако искаше това – той сам щеше да намери начин да дойде и да пише тук.

Въобще, трябва ли да измятаме разговора в междуличностно пране на ризи и да се замерваме с някакви си чужди лични кореспонденции, спорове в разни групи другаде, цитати.. и прочее излишни за останалите четящи неща?

Трябва ли да се сърдим, че има хора на които Идеята не им допадна, но пък роди у тях други Идеи? Че това е прекрасно – и нека от сърце им пожелаем тяхното вдъхновение да даде плод!

Но, нека не се държим като чавдарчета по време на ден на самодейността, които са си облекли рокличките, сложили са си панделките – но, понеже някой не им е харесал песничката, са решили сърдито да се врътнат, да тропат с краче и да съсипят тържеството и на останалите! :D

И на мен много ми харесва това, което прави Надя в хлебните къщи и благодаря на Юл, че ни качи филмчето за дейността й.

Харесаха ми и откровените споделяния на Диана, Донка, Димитър.. Харесаха ми и отрезвяващите провокации на мъжката част от дискутиращите.. :D

Жалко, обаче, че вместо до обединение на Идеите на всички в една Обща Цел – се стигна до разединение.

Аз вярвам в Никола. Вярвам и в Идеята.

Вярвам и в много други Идеи, родени от Светлината на човешкия ум и Любовта на сърцата им.

Вярвам и в хората. Вярвам, че всеки ще претвори в света около себе си най-доброто, което е вложено в него - и че има място и възможности за всеки да направи това, което извира от него. Вярвам и в това, че нашето бъдеще зависи от нас.

Това е моето мнение към дискусията досега и моля да ме простите за думите ми – не искам да обидя или упрекна никого, само споделям впечатленията от прочетеното дотук.

И искрено се надявам да не допуснем това да се превърне в поредната заключена тема, поради непремерени думи и излишни спорове.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съвсем не споделям мнението, че се е стигнало до разединение. напротив - стигна се до истинското единение около идеята. Друг е въпросът какви са били очакванията и дали са се оправдали. Никой не пречи на никого да вярва в каквото иска. Просто е - не е реално да вярваме в едно и също нещо. Вместо да си хабим времето в напъни да убедим и присъединим другите, нека работим всеки на своята малка нивица - те всичките ни нивици са част от голямата. Никой не пречи на Никола и неговата група - нека работят по техния проект. Нека с работата си докажат, че в него има смисъл и е реален и добър.

Обаче за пореден път предупреждавам всички участници в тази дискусия да се въздържат от коментари относно други участници или личности, както и тяхното поведение. Взаимните изяснявания кой какво защо и как е направил или не е направил наистина ще доведе до затваряне на темата и прехвърляне на мненията в разговорките.

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добре е, че минаваме през нормалния катарзис-разрушкахме нещата и изкочиха нещата и смятам, че може да се действа на чисто. Просто бяхме себе си и трябваше да се изразиме. По-добре, от колкотот да се бяхме самоограничили и подвели другите, та и нас си. Това е правилния път. А миналите неща са само за поука и нищо повече. Който се е хванал за миналото и бъдещето - да ходи там и да ги оправя ако може. Ние сме тук и сега и само сега можем да правим бъдеще. Аз смятам, че доста варианти и гледни точки се споделиха и спокойно може да се мисли, че и да се действа. Та не само на един - та и на няколко фронта и начаина. Всеки има волята за свободен (не наложен силово) избор как да помогне - и това е много вдъхновяващото. Стига да слуша сърцето си-той няма да сгреши. Хубаво е да се споделят и нови идеи и да се появят нови хора в дискусията. Това ще налее още повече живот на идеята и повече сеячи. Споделяйте идеята, та и хляба ако можете и току вижте - сме я реализирали.

Напускам града и ще се опитам да не отварям компютъра в близките дни. Много радост на всички!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Споделям мнението на Донка, че темата не е породила разединение. Тя по – скоро се оказа стимул за нови идеи за благотворителност и милосърдие. Личният опит, статиите, цитатите, който хората споделиха, са доказателство, че хората са съпричастни на идеята и не е необходимо уводно представяне, защитаване и т.н. на проекта. Всеки има достатъчно любов в сърцето, опит в добрите дела и право на избор.

Целта на проекта е общополезна и удовлетворява потребността /в случая хляба/ на цялото общество.

Но независимо кой коя “нивица” ще избере за проява на доброто, Благодаря на всички, които подкрепиха идеята, дискутирайки или четейки. :)

Благодаря на Димитър :) - «Споделяйте идеята, та и хляба ако можете и току вижте - сме я реализирали.” :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×