Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Ани

Да направим Хляба на Българина безплатен!

Recommended Posts

Месенето на хляб е много женска работа. Не е механична. Започнете сами да месите и печете хляба си - вашия и на вашите семейства. Преди така са правили, никой не е плащал пари, освен на мелничаря да му смели пшеницата. Сега всичко се произвежда, нямаме си ниви и т.н. Но безплатно нещо няма, когато става дума за пари... да бъде безплатно, пък откъде ще намерим пари, за да е безплатно...

Купете си хубаво пълнозърнесто брашно, мая и сол, друго не ви трябва и една печка и по един час занимание един-два пъти седмично - хранете се така година, две, опитайте го това... първо опитай после прецени може ли.

Аз не бих си продала хляба, който меся, но не бих го дала на някой, на когото му е все тая какво яде и не може да го оцени. Хляба е безценен. Парите в тази тема са излишни. Сега условията са такива, но тръгни от възможното.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, отново. Аз реших да поразпитам различни хора относно идеята за хляба и от маркетьорството ми по темата изкристализирват полека лека идеи. Ако всеки започне да пита и да споделя, ще може да видим реалните нагласи на хората, а и доста идеи ще изкочат, както и готови хора. Ще разберем колко хора са готови за това и как биха си го представлили. От каква подкрепа се нуждаят или какво могат да споделят и от кой и как. Примерно от семинара където ходих в Шипка се оказа, че двама човека си месят хляба от общо 8-те българи, които бяхме. Единият (от Русе) дори е възстановил специално в селската наследствена къща някаква стара голяма пещ (не разбрах точно) със специално отделение за печене за хляб с капак. Бургазлията пък каза, че често си споделял хляба. Дори омеси за една рожденничка питка. Споменавам това, защото означва, че има и готови хора, които в един момент могат да действат още по-активно. На връщане взех на стоп от Сопот три студентчета-свежари, които ме изумиха с правилното си мислене и изказ, когато ги попитах какво мислят по въпроса. Сякаш бяха по-подготвени от мен. Едната каза, че няма да се краде поради гладуване. Другата четеше библията и знаеше, че е хубаво да се дава хляб на бедните. Момчето пък изказа съмнения, че с държавата трябва да се внимава за да не се опорочи с фирми, с протекции. Не по-малко интересно беше, че по пътя пяхме народни песни, с което яко си нахранихме душичките. Ето и мнението на един мой много посветен познат, който отдавна се опитвах да го питам. Писа ми, че за хляба трябва да има чисти ръце , които да го приемат. Също, че още карма има да чисти България. А на въпроса ми със споделяне и свързване между хората чисти ли се кармата - категорично отговори - да. И много важно - че хлябът е божието слово. Всеки има право да го тълкува както пожелае. Нямах възможност да разпитвам много. Аз лично видях много от това, което в предните постове съм споделял. За мен в случая, хлябът ще е повода за свързване за да помогнеш или приемеш, за да споделиш или научиш, да се веселиш и да нахраниш душата - своята и на ближния, чрез този акт. И без това ние все по-малко ще се нуждаем от твърда храна и все повече ще я заместваме със слънчева -плодове, зеленчуци, светлина. Този преход е бавен процес, но за да изчистим ръцете си няма време за губене. Мисля, че това е метафора за душите ни и мислите ни и затова няма време за губене. Просто трябва да се действа в тази посока - да споделяме на хората семената на идеята и радостта от свързването с ближния и там където видиме, че може да поникне да подкрепяме. Така, след 23 реколти можем да си изчистят душите на Българите (и не само те), за да са готови когато дойде времето да се нахранят с божието слово. Ще се радвам и на критики и особено на идеи и мнения, които споделите от вашите търсения. Все пак тази идея е за хората и е хубаво да ги питаме и споделяме и то с готовността да чуеме и не винаги приятни неща.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добро утро :)

Нещата в темата се разделиха на две групи. Едните изнесохме разработен идеен проект за конституционно право на българина за безплатен хляб и други, които говорят за хлебни къщи, за които няма разработен план-проект. Това са два диаметрално различни възгледа за работа в ликвидационен век.

Хлябът е храна, символизираща физическия свят. Естествено е промяната на земята да почне от тук (хляба). Нормално е Невидимия свят да започне работа най-малко с един народ от планетата. Ясно е, че ще са българите, защото тук е бил Мировият Учител. Има и знак от небето, че сме в правилната посока. Говоря за явлението "хало" в Североизточна България (видяно е във Варна,Добрич,Балчик и други места). Ето линк:

http://www.facebook....53022411431984/

Светъл ден

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Знаците и суеверията са любопитни теми, но те могат да обърнат съзнанието само на хора, които са решили да се фиксират в тях.

Халото около Слънцето е последното нещо, което може да се нарече знак, тъй като е много добре описано атмосферно явление, което често се появява на места с "подходящи" за неговото появяване атмосферни условия - северните страни.

Не случайно се появи само над североизточна България, просто тук атмосферата е предоставила подходящи условия и пречупването на светлината на слънцето е позволило виждането му само от този ъгъл. Халото е стар метеорологичен метод за предсказване на времето. Нищо ново, нищо уникално, това че в този район го виждаме рядко е въпрос на атмосферни условия, а не на чудеса. Както и никога няма да видим северното сияние.

Относно проекта. Изложеното в началото на тази тема е само идеята, предполагам - цели, таргет групи, поставени задачи и очаквани резултати. Ако това е пълният текст е крайно недостатъчно. За проекти от много по- малки мащаби обосновката е в пъти по- голяма.

Някой от пишещите по този проект има ли опит в правенето на проекти, кандидатствал ли е, към държавна институция и печелил ли е проект, отчитал ли се е? С две думи има ли в екипа хора с опит в подобна дейност?

Относно безплатния хляб.

Ценността на даденото е да го дадеш от себе си.

Ако всеки, който има възможност днес направи 2 хляба и даде единия на едно бедно семейство и нахрани 4 човека, нужда от този проект няма да има. Той практически ще е изпълнен от хората. Но проблема не е в хляба, това е истината.

Подаряването на задоволяване на потребности не води до развитие нито в даващите , нито в получаващите.

Казала е поговорката - " не го храни с риба, а го научи да си я лови"

И тук въпросът ми е, на какво ще научи таргет групата си този проект?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Емил от Льонеберя

няма смисъл от примера на Божидар с млякото и 10-е хиляди евро...

ей го на примера!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Често се случва, съсредоточени в парадирането на велики каузи, групите за "просветляване и повдигане на целия свят" да пропуснат да видят онези малки искри, откъдето пламва промяната. Защото истинските служители често остават невидими. Не от скромност, а просто защото са неразбрани. Сещам се за много такива велики души....ако е имало и шепа хора около тях, която да е разбирала посланието им, добре.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Извинявай група, че ви занимах със знаци, които са мои и касаят моя духовен път. :)

didi_ts, ти каза в първия си пост:

"Разбира се проекта в този си вид е просто идеен, но може да се поработи над него."

Така е, проекта е идеен и идеята е да се създаде гражданско общество, което да иска (искайте и ще ви се даде) хляба си. Народа трябва да иска, а политиците ще са тия които ще го удовлетворят.

Цитат:

"Някой от пишещите по този проект има ли опит в правенето на проекти, кандидатствал ли е, към държавна институция и печелил ли е проект, отчитал ли се е? С две думи има ли в екипа хора с опит в подобна дейност?"

didi_ts, отговора на въпросите са залегнали в ЧЗВ. Ако не си ги изчела ще го преразкажа:

Проекта не кандидатства за Еврофондове или държавни субсидии.

Проекта е ИДЕЕН,което значи,че се дава идея на Правителството,да гарантира сигурността и достойнството на всеки български гражданин изпаднал в нищета и трудно финансово положение.

Всички конкретни разработки по проекта ще се направят на Правителствено или Парламентарно ниво, като така ще се направи Закон и после ще се реализира от държавната администрация!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добре. Каква е идеята на публичното му представяне и коментиране тогава, след като този "идеен проект" ще се разработва изцяло на парламентарно ниво?

За закон изработен от нацията, аз до сега не съм чувала, поне не в новата ни история.

В парламента си ги предлагат, приемат и гласуват.

Следователно този идеен проект трябва да се насочи и коментира от/към друг тип аудитория, а не фейсбук и форумите.

Ако проекта кандидатства за Еврофондове или държавни субсидии, чрез популяризирането му, може да се търсят доброволци, специалисти, съмишленици и т.н., които да участвот пряко или косвено в него, или да спомогнат за осъществяването му.

В случая представянето на идеята, още преди да се представи, е ясно, че ще събере гласове "за" и гласове "против", но те в случая са абсолютно ненужни и не значещи нищо.

И естествено стигнахме до момента в който едните и другите ще се аргументират, но това е неползотворен диалог, тъй като каквото и да кажат хората тук и там, те не могат да променят или да помогнат с нищо.

И напълно естествен ход е преминаване на диалога към къщите за хляба, защото хората, които искат да са активни, там виждат своята реализация.

На призива "Дайте да направим" , активните казват "Ето това можем да го направим" . Другото напълно нормално остава на заден план, като непонятно и илюзорно.

И в така тръгналия ред, аз вече се обърках, какво точно трябва да коментираме в тази тема.

Да идеята е добра, представянето и обаче не е добро, не е насочено правилно и не е ясно какво точно се иска от аудиторията.

Ако нищо не се иска и очаква от аудиторията, защо не се представи направо на правителствено ниво?

Единственият въпрос който виждам е:

ВЪПРОСА Е - Има ли политици с Воля и Далновидност, да намерят 300 - 500 милиона, да направят Закон и да гарантират достойнството и спокойствието на Българина, на тази нищожна цена?

Ако това се търси от хората, веднага съм готова да отговоря - НЕ няма такива политици към този момент в България и идеята ще се отхвърли. Това е моето мнение.

И тъй като вероятно повечето мислят така, прегръщат идеите за правенето на хлаб, като частни инициативи.

До тук горе- долу така виждам развитието на тази тема.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

С идея за безплатен хляб никой не кандидатства пред институции, фондове и др. за финансиране, затова няма координатори и партньори, няма определено искано финансиране и собствен финансов принос, няма точен бюджет по дейности /упоменато е само, че финансови средства има, а точните бюджети и разчети ще ги правят финансистите от министерствата/.

Идеята за безплатен хляб на българите няма претенциите за проект, тъй като тук няма да бъде спазено измерението време /срок/ - от /начало/ до /край/- , защото началото зависи от българите, ако осъзнаят необходимостта от идеята, до /край/ – приемайки се със закон, той няма да бъде нещо временно.

Ако целта на идеята бъде реализирана от държавата, резултата ще е видим и реален за всички – безплатен хляб, стабилни пазарни отношения и т.н., описани в т.2.3 достатъчно ясно / няма влагам ”авторско мнение” и още повече “аргументи”/.

В проектната идея не е посочена определена, конкретна целева група, защото безплатния хляб е за всички българи - според нуждите им, т.е. ако някой човек в даден момент се нуждае от безплатен хляб, той да го поиска като го заяви.

Идеята за безплатен хляб е сложена в социалните мрежи, за да могат хората да я възприемат, усъвършенстват, одобрят, споделят и ако я възприемат като “обществено значима”, държавата да я реализира. А към идеен е прибавена думата проект, защото чрез наличните човешки, материални, финансови и др. ресурси може да се организира и създаде нов тип уникална “услуга”- безплатен хляб, а от там и началото на гражданско общество.

Или идеята е: хлябът - великото благо в живота, да не се продава. Възприемайки тази идея, хората /”съмишленици” /да я “представят на правителствено ниво”. От там прониквайки в ума на политиците, идеята да си “пробие път” и да стане реалност – “закон изработен от нацията”: "България трябва да бъде ПЪРВАТА държава, да приложи Божествения закон на земята – Хлябът да се дава даром!" :)

“В парламента си ги предлагат, приемат и гласуват.” – да, по принцип е така, но някой неща Започнаха само да си ги предлагат, а Гласуването.... шистовия газ..., закона за детето...все още е проект... :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Димитър :)

Благодаря ти за споделеното :)

Казваш: “Ако всеки започне да пита и да споделя, ще може да видим реалните нагласи на хората, а и доста идеи ще изкочат, както и готови хора. Ще разберем колко хора са готови за това и как биха си го представлили.” – подкрепям те. Затова идеята е в социалните мрежи - именно заради нагласите на хората и “Все пак тази идея е за хората” :)

Полезни са и мненията на “студентчета-свежари”: “Едната каза, че няма да се краде поради гладуване”, “...че е хубаво да се дава хляб на бедните.”; “Момчето пък изказа съмнения, че с държавата трябва да се внимава за да не се опорочи”- явно младите хора са с позитивни нагласи към промените и както казваш “с правилното си мислене и изказ” :)

Много ми стана интересно мнението на твоя “посветен познат” – “че още карма има да чисти България”. Ако имаш повече информация би ли споделил? Благодаря :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За да привлече повече столични жители, византийското правителство раздавало на бедните в Константинопол безплатни стоки - хляб, вино и зехтин.

Когато арабите превзели Египет (житницата на Византия), безплатният хляб за столичните жители секнал.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За мен приготвянето на хляба е специален и съкровен процес. Обичам да го правя, както и да внимавам с какво настроение съм и какво влагам самата аз при замесването. За това съм леко чувствителна, ако друг го прави за мен :) Случвало ми се е да откажа да хапвам от хляба или някое ястие на мой близък, който докато го е забърквал, си е излял яда. А иначе хлябът е подаръка, който най-често съм поднасяла на всички свои близки и прятели, опитвайки се да вложа всичко най-прекрасно в това. Много от тях възприеха рецептата, тъй като слагам различни сурови семена и сами си го правят сега. Затова хлебните къщи, където хората се събират, за да се радват и общуват, докато приготвят хляб, под формата на изкуство и терапия, ми се струват добра идея.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Подаряването на задоволяване на потребности не води до развитие нито в даващите , нито в получаващите.

Казала е поговорката - " не го храни с риба, а го научи да си я лови"

И тук въпросът ми е, на какво ще научи таргет групата си този проект?

Ето, това си мисля и аз.

Ясно е, че целевата група е целия български народ.

Та какво ще научи българският народ - че един абстрактен "някой" в лицето на държавата (което забелязвам като разбиране и отношение и на много от пишещите в тази тема) е длъжен да му дава безплатно хляб. Защо, по каква причина? Учителят не е казал това. Казал е, че хлябът не бива да се продава, което е нещо съвсем друго, различно.

Аз, като един човек от българския народ, бих си задала логичния въпрос - ами щом може хляб, защо не и дърва/ток, лекарства ... и въобще всичко? Въобще опираме до това хората да се надяват някой друг да се грижи за тях, дори да си мислят, че някой е длъжен да се грижи за тях.

Не ми се иска някак да има точно такова даване. То създава дисбаланс, инфантилност в получаващите, авторитарност в даващите ....

Всеки човек е важен и полезен с нещо, всеки човек дава нещо на другите, на обществото и респ. получава нещо. Ако се наруши това, какво можем да очакваме? За мен е хубаво да има такъв проект, в който хората да се чувстват полезни и ангажирани. Не държа това да са непременно хлебните къщи. Може да е нещо друго. Те са просто един възможен вариант. Дори ми се струва, че хлебните къщи не са най-подходящия, но са по-близо до модела за хармоничното участие на много (или дори всички) хора. Участието може да се изразява в дейности, привидно не свързани с изработката на хляба или суровините за него.

Ще опитаме това с хлебните къщи, без амбиции за постигане на мащабност или др.под. Ще опитаме най-малкото, защото е едно приятно занимание, което ако е споделено с други хора, би станало още по-приятно. И евентуално полезно също. Времето и опита може би ще ни помогнат да измислим и други варианти ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Няма по-голямо безчестие от това да купуваш и продаваш хляб”.- Цитат от първия пост на Ани.

Нито в цитата, нито в идейния проект се споменава заПодаряването на задоволяване на потребности”. Става единствено въпрос за „хляба да се дава даром”, за „насъщния”, не става въпрос за храна, дърва и т.н.

Освен това, едва ли ако се даде на някой човек хляб ще се „създава дисбаланс, инфантилност в получаващите, авторитарност в даващите ....” Не случайно хлябът присъства на трапезата на българина по много поводи, традиции и в разнообразни форми. Както и jul казва - „А иначе хлябът е подаръка, който най-често съм поднасяла на всички свои близки и прятели..”

Идеята не e в това някой да се грижи за хората и да им е длъжен.

Много хора, които години наред са „дава нещо на другите, на обществото” вече изпадат в безизходица. Това тотално отчаяние и обреченост, първото нещо, с което го свързат и търсят е хляба. Защото липсата на хляб е свързан с Глада. А когато хората са без хляб са недоволни. Няма как гладен, недоволен и отчаян човек да се чувства „полезен и ангажиран”. Той се чувства обречен, което е просто страшно, защото това води след себе си ред други проблеми-здравословни, психични и т.н. Тогава, наистина „Какво можем да очакваме?” – Едва ли духовно развитие и израстване.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте. Радвам се, че са живнали всички по идеята и огънят не стихва. Значи, хляба се пече :) . Виждам, че мненията за плана са различни и няма нищо лошо. Едните си теглят за твърдия план - и за тях наистина нещата, ще искат и твърдите обосновки със "студени" понятия и аксиоматични доказателства и юридически и финансови обосновки на проекта и направо не им завиждам на волята да поемат тази нелека част. Дори и да не ми е присърце - пак бих помогнал с малкото си опит. Но мене другия план ми е по- на сърце, и не защото с държавата ще е трудно (както си помислила Диди), а защото замисъла го виждам между човек и човек, а не между овек и институции и политически решения. И това има по-голям шанс да развие приемащия ако го въвлече в процеса, вместо да чака с купончето или личната си карта или чипа със трите шестици. Хлябът е храна, но той е и метафора за храната, с която ще се нахранят и душите на хората. Притеснявам се, че почвам да се повтарям, но ще ме извините. Хората трябва да се свързват. В тази вселена основен принцип е любовта, съответно и цел на еволюцията. Любовта, а не интелекта или физическата сила или нещо друго. Затова, смятам, че този светъл проект трябва да се води най-вече от стъпки, които кореспондират с неща, с които любовта може да се изрази най-много. Иначе може да залитнем в момонски коловози, в които цялото човечество сме залитнали, та още не можем да се сетиме кое е по-важно и вечно - видимото или невидимото. Вярно е, че тук в материален свят ние трябва да ги балансираме, но все си мисля, че хубавите и красивите неща, както и звуците и музиката преди това са сътворени в невидимото и затова трябва идеята първо да влезе в сърцата - нашите, после на хората да я предадем - чрез споделянето й с думи, после с хляб, после с опит, после със словото и общуването и свързването на хората - докато разберат, че това е най-важното. Но всичко това трябва да е много, чисто и по божествените закони. Така, ще да задоволиме и духовния глад на хората. Това е много важна част от работата. Да речем, че държавата ще свърши другата част с купоните и хората по този план се справят. Паралелно другото не трябва да спира, защото плодовете му водят до искренна радост, която може да осмисли живота на хората, които към момента не знаят как да я изпитват - и затова залитат по задоволяване на този глад с "порочни" удоволствия, съответно ставайки още по-зависими. А всъщност ако им се покаже светлината къде е - те ще я харесат. Но това става с малки стъпки, от много хора доброжелатели, сеячи, които добруват, добруват, добруват цял живот, че и след това.

Ивелина по отношение на разговора, за който ме питаш с посветения ми познат - аз всичко, което мисля го споделих в предния ми пост, където изложих събрани мнения от хора. То съвпада и с усещанията ми, които съм споделял и преди това. Но ето и диалога, който проведох точно с него. За съжаление беше по-нета и набързо. Ако прецениш можеш да го изтреш после:

- Става въпрос за идеята на Дънов- България ще е първата страна където ще се дава даром хляба.

- Да, ще се дава. Aма първо трябва да изкупи кармата си.

- Дали да е от вън навътре - т.е. държавата да го направи, или от вътре на вън - т.е. човека да го споделя с ближния си.

- Хлябът ще се дава от Бога на чисти душички, ще го поемат с чисти ръце. Додето няма чисти ръце, няма да има и достатъчно хляб.

-Aз мисля, че идеята е второто, и хляба е свързващото - и дори е метафора - той трябва да е не само за стомаха, но и за душата - да се свързват, споделят подпомагат хората - с храната, но и в радостта си.

- Добре мислиш

(по-късно)

- А какво мислиш - има ли голямо значение кой го дава. И ако държавата го приеме със закон - ще е за добро. Или по-скоро не?

- Нали ти казах- Хляба е Божието Слово, което трябва да влезе в нас, да се храним с него- значи да живеем с Божиите заповеди

- Значи няма смисъл от държавата – нали. И аз това си мислех, но исках да доуточня

- Да

- Oт човека към човека трябва да е свързването и споделянето. Поводът за това е хляба - за който е говорил Учителя.

- Да

- Kармата си България ще я изкупува ли ако хорта започнат да се свързват и да си помагат? Дори за добро и веселие?

- Да, ще я изкупува. Да

- Ей за това ми се струва, че трябва да се работи най-много сега. Чувствам го.

- Разбира се всички трябва да работим сега, а не утре.

Редактирано от Dimitar Hrusanov

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А що трябва да цитираме посветен, за да се повярва?!?!? Това бе казано от много хора много пъти.....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Божо, в случая не исках да слагам, диалога, за да повярва някой, и дори съм писал да се изтрие, след като го видят хората, които го пожелаха. Не виждам повод да се разстройваш за това :) . За да има мир може да го делне админа, понеже сега я нямам възможноста да режа.

Ивелина, аз не мога да изтълкувам всичко на 100%, макар, че основното в което вървам го потвърждава и той и други, които питах да споделят какво мислят. Но неща като срокове - кога и от къде точно да се тръгне - в тях няма гаранция. Но търсенето на пътя към целта - е също важна, задача, с която трябва да се справим в еволюцията си. Ако е наготово - няма да я има "тръпката" а тя е важна. Моите усещания ги споделих и смятам да ги следвам по плана, който чувствам близо до сърцето си - споделяне на идеята, хляба, словото, песента, радостта докато обходиме света и всички усетят, че за тази вселена - най-важния принцип е любовта. И да вкусят от хляба за стомаха, но и от хляба за душата. И да участват в "играта". Само така, ще се изчистят. Иначе ако даваме само на готово- чистиме нас, но не и тях. Малко ще е егоистично в духовен план, макар във материален да изглежда обратно. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За мен приготвянето на хляба е специален и съкровен процес. Обичам да го правя, както и да внимавам с какво настроение съм и какво влагам самата аз при замесването. За това съм леко чувствителна, ако друг го прави за мен :) Случвало ми се е да откажа да хапвам от хляба или някое ястие на мой близък, който докато го е забърквал, си е излял яда. А иначе хлябът е подаръка, който най-често съм поднасяла на всички свои близки и прятели, опитвайки се да вложа всичко най-прекрасно в това. Много от тях възприеха рецептата, тъй като слагам различни сурови семена и сами си го правят сега. Затова хлебните къщи, където хората се събират, за да се радват и общуват, докато приготвят хляб, под формата на изкуство и терапия, ми се струват добра идея.

Така е.

Приготвянето на хляб е повече от свещенодействие. Аз все още не съм способен на това.

Най-трудно, казват, било да се сътвори безквасен хляб, при това да става за ядене, да засища и да не вреди.

Не напразно в юдаизма и в християнството този хляб е свещен (Светлина), символ на чистото изначално Слово, което не е изопачено/раздуто (квас/мая) от човешки изкривени интерпретации.

Марк 8

15 И Той им заръча, казвайки: Внимавайте, пазете се от кваса на Ирода.

...

Лука 13

20 И пак каза: На какво да уподобя Божието царство?

21 Прилича на квас, който жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.

и още за любопитни:

http://biblia.duh-i-...e=1&tr_search=2

Види се, че и от квас до квас си има разлика...

Три мери - по една мера за всяко:

Прав, Яв и Нав

http://en.wikipedia.org/wiki/Trailokya; http://ru.wikipedia....rg/wiki/Трилока;

Трите Буда Тела, Трикая; http://en.wikipedia.org/wiki/Trikaya

Калу Ринпоче дава следното обяснение: нормално чувстващите същества преживяват своето обичайно съществуване като три форми: ум, реч и тяло. При постигането на просветление отпадат всички воали на ума и тези непросветлени аспекти се преживяват съответно като Дхармакая, Самбогакая и Нирманакая. При отпадането на воала на погрешните възгледи се постига Дхармакая, при отпадането на воала на смущаващите чувства се постига Самбогакая и при отпадане на кармичния воал се постига Нирманакая.

trikaya_mantra.jpg

Структурна теория в психоанализата

Учителят Беинса Дуно също е говорил за това нещо наречено "троично съзнание" - глава, гърди, стомах (коремна кухина), известни като трите части на тялото.

Сега, да направим една аналогия. Ако Господ ти е дал глава, гърди, стомах – едно тяло, и като Адама те е турил господар на това тяло и ти е казал: „Пазете това и това, вратата няма да остане отворена, за да не влезе някой друг.“ И ако влезе някой, когато оставите вратата отворена, не сте ли виновни вие? Ти казваш: „Ние вярваме в Господа Исуса Христа.“ Не, отворените врати при известни условия трябва да се затварят. Като дойде грехът, ще затвориш вратата си и като затвориш устата си, ще мълчиш като риба. Но като седи вратата ти отворена, тогава грехът е неизбежен.
из "Любов и разбиране"

Та казвам, когато дойде дяволът при вас, напийте го с винце. В света трябва да знаем как да постъпим. Всичките тия влияния, чувствата се отразяват върху нашите гърди. Яденето се отразява върху нашия стомах. Мислите се отразяват върху главата. За да се образува един прекрасен, умствен свят, трябва да се създаде една прекрасна форма на главата.

Мозъкът в човека представлява наличността, капитала, гърдите представляват един капитал и стомахът представлява друг капитал. Следователно, всякога се прави проверка. Защото в стомаха, някой път, напълването показва, че е ненужна стока, която не се продава събрала се. Някой път по 10–20 години стоката се набрала и чака благоприятни времена да я продадеш.

Ти от нищо нещо си станал. От нищо те е направил Господ, пък сега си станал нещо. Ти не искай да се върнеш при нищото, дето си бил. Нищото значи, че Бог ти е дал условие, дал ти е глава, дал ти е гърди, стомах, да опиташ всичкия свят.

из "Физически, духовни и умствени нужди"

Някой казва: „Как да се подобри животът?“ Във всеки един човек Бог е вложил начин как да се подобри животът. Три неща има, от които човек може да се подобри: неговата глава, неговите дробове и неговият стомах. Макар че в Евангелието наричат стомаха търбух, то е неразбиране. Стомахът представя физическия свят, гърдите представят духовния свят и главата представя Божествения свят.
из "Добро, справедливост, разумност"

Мястото на ума е стомахът, на душата – белият дроб, а на духа – главата. От друго гледище, сърцето може да поставите в стомаха, ума – в белия дроб, в гърдите, а волята, т.е. Божественото начало в човека – в главата. Велико нещо е Божественото начало!
из "Предназначението на носа"

579f92c65d722e3c71ff3090fab89f71_554x801.jpg

http://a8.sphotos.ak...8_5671241_n.jpg

http://a3.sphotos.ak...5_1657885_n.jpg

http://a3.sphotos.ak...9_7115238_n.jpg

http://a3.sphotos.ak...42_763295_n.jpg

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Божо, в случая не исках да слагам, диалога, за да повярва някой, и дори съм писал да се изтрие, след като го видят хората, които го пожелаха. Не виждам повод да се разстройваш за това :) . За да има мир може да го делне админа, понеже сега я нямам възможноста да режа.

....

Диалогът си е добър. Нямам нищо против него.

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добро утро :)

Добре! Проектите са два. Единия е за хора нуждаещи се, изпаднали в беда (независими, мохамедани, турци, цигани). Лесно е - искат, има заявка.

Ние жените подкрепяме и втория проект. Нека се развие и тоя проект.

Айде какво правим от утре. Аз активно съм се включвала в братски мероприятия, ще се включа и тука. Почваме да месим.

Хляба е готов и трябва да го раздаваме.

На кого ще го даваме?

Ако хората са в едно затворено общество и се познават - лесно. Или ако хората са с близко съзнание тогава - да...Но в противен случай?

Къде и как ще ги намерим нуждаещите се?

По къщи и апартаменти ли? Бележка ли ще сложим или някаква обява: "Ето по един хляб, аз съм духовен човек и правя безплатен хляб."

Хората ще ме помислят или за малоумна или за сектант. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имам отговор. Специално по този повод разговарях с човек, достатъчно навътре и на отговорна позиция в социалното подпомагане. Те са готови да сътрудничат с всеки, който желае да помага на изпаднали в беда. След личен разговор с желаещия /желаещите могат да им предложат списък с подходящи за тях семейства или самотни хора, над които могат да поемат патронаж (не само хляб, но и присъствие... Освен това има проекти, в които биха могли да се включат, но това вече изисква допълнителна информация и условия, както и договаряне.

Така че, държавата вече има създадена организация, можем да се ползваме от информацията и да се включим в дейности, които ние преценим, че са ни по сърце и възможности.

Втората възможност са доброволческите организации, каквито има във всеки град. Ето един от линковете за връзка

Има една поговорка, която често си напомням: Когато човек има желание, намира начин, когато няма желание, намира оправдание...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

<p>Може би, ако се направи юридиче%u

Редактирано от ISTORIK

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×