Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Ани

Да направим Хляба на Българина безплатен!

Recommended Posts

Месене, печене задружно на хляб, полезност и ангажираност, с песни и хора- всичко това е прекрасно. По този начин се доближаваме до националните традиции на нашето общество и задоволяваме естествената си потребност от грижа за другите.Месим с любов, печем с любов, раздаваме и излъчваме любов – чудесно.

Но как на практика ще приложим справедливо тази любов? Как ще разпределим правилно благото, което е дадено за абсолютно всички хора – хляба?

И за да приложим разумно любовта към ближния, имам следните практически въпроси:

-Как хлябът ще се разпространява извън „общността на месенето” след като има Агенция по храните, Закон за харните и т.н. ?

- Как ще се удовлетвори потребността на хората в отдалечените региони на страната? Ако са възрастни хора с ниски пенсии, едва ли ще имат възможност и интерес /тъй като почти цял живот са месели и пекли хляб/ да дойдат?

- Ако е „изнесено производство” едва ли ще има финансиране, тъй като тази общност не е НПО?

- Ако дадено НПО реши да предостави хляба, кой ще поеме транспортните разходи?

- Ако хлябът се раздава по списъци на социални грижи, ще бъдат ли обхванати наистина всички нуждаещи се, или само тези, които отговарят на техните изисквания? А другите, на които пенсията им надвишава със стотинки посочения критерий, те не са ли нуждаещи? Или хората чакащи ТЕЛК и оставйки без средства, не са нуждаещи? Или хората, просто изпаднали в даден моент в криза,поради заболяване, безработица и т.н не са нуждаещи?!

- Как ще се ползват посочените НПО и доброволците към тях?

Имайки предвид, че масово доброволческите организации работят по проекти с външно финансиране /изключвайки една от посоченити от ISTORIK организация, създадена преди да се родя/ ; имайки предвид икономическата криза, спада на доходите на гражданите водят и до спад на доброволците, още повече, че законът за доброволчеството все още е проект.

- Решава ли се проблема на членовете на нашето общество – физически /в случая хляб/ или психологически и задоволява ли се тяхната потребност, или резултат ще има само в конкретна област, или при определена целева група, или само и единствено в”общността на месенето”?

Нека освен: да „научим хората да се грижат за себе си и за другите”, да „сближим хората”, да „станат работливи и щедри”и т.н. излезем от „кръшната, духовната ръченица” и видим реалните условия, които могат да бъдат добри, освен за себе си и за другите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ивелина. По почти всички въпроси можеш да намериш поне в 5 поста отговорите - стига да вникнеш в идеята. Затова ще бъда кратък и ще засегна някои, които са по-нови.

По отношение на контрола на "агенцията по храните" - наистина някой може да се заяде-права си. Такъв проблем може да възникне и във всяка фурна. Но в случая ние не го продаваме. Не поставяме търговски обект. А просто го раздаваме от ръка на ръка, така както когато отидеш на гости и си направила някакъв сладкиш, за да почерпиш - не минаваш през агенцията по храните. На събори, акции и подобни всеки (или жена му-визирам мен) също прави по нещо и споделя. За това говорим.

На въпросите ти- как ще се обхванат всеички хора и как ще си платят транспорта и т.н. , е говорено, но само ще кажа. Този план е от човека за човека между близките по местоживеене и такива проблеми няма. Не че не се приемат гости от далече и при желание няма да се даде и по-далече. Докато се покрият всички общини някои доброволци може и да пътуват за да посеят семената. Но тука говоим по места да се прави и днес един, утре друг може и да се обгрижват и свързват и го приемат като начин на живот в цялото. Защото добродетелта е нещо постоянно и то не трябва да е за 1 ден и да си мислим, че с един закон няколко човека ще го прокарат и всичко е тип топ. Наистина ще е голяма работа, но не съм убеден, че ще засегегне в дълбочина връзката между хората и да усетят замисъла. Да се почувства всеки част от цялото - и младия и стария и болния и даващия и богатия и по-бедния и пенсионера и детето, което може да почука и да му остави парче от питката, но най вече да го нахрани с една усмивка. В този фин план аз не виждам на всяка цена, а дори и въобще може да не потрябва - връзката с НПО (неправителствените организации ако това имаш в пред вид), нито с финансиранията. Тука в този план никой не се тормози като теб с критерии за пенсии, ТЕЛК и опашки т.н. Защото той е свързан с общност по местоживеене. Така както трябва да бъде. Тука комуникацията не е през телевизора и дори билетчета за градски транспорт няма да се ползват. Идеята е да обхваща хората - рамо до рамо. Лице в лице да се видят съседи и близки, които не са се забелязвали досега - макар и да живеят в един блок. Да зарадват с парче хляб и усмивка бабата от 3 -тия етаж, дето всеки знае, че крета по стълбите и няма да остане незабелязана вече. Разбира се, че докато стигне до всеки човек, проекта ще трябва да се мине през блок , преди това квартал, преди това община, а преди това град или село. Разбира се, че това е трудно. Ама знаеш ли защо е трудно - защото хората са много труди, а не защото финния план е сгрешен. В него няма дори план, че да е сгрешен - както не е задължително да планираш всяка добрина, която правиш ако се появи момент ей сега примерно. Но със сигурност ще ти излязат поне 10 причини за да не я направиш - какво ще си помислят хората, сега бързам, не съм длъжен, и какво ще променя с това, дали си заслужава, я да изчакам "малко". Ако ти е дошло от вътре го направи и толкоз.

Вярно е, че не сме готови още. Макар, че има действащи вече. Но финния план е стойностен, защото идва от вътре навън и води до конкретно развитие на взаимоотношенията и ценностите, без да се изкисква много акъл, техника или пари за логистика и бензи, а също зависи от хората, чрез конкретната им лична отговорност и съзнание. Това, че зависи от хората изглежда на Ивелина и на много хора минус, но всъщност това му е плюса и навярно замисъла. Но, нека да се действа и по другия план - нищо не пречи.

Междувременно голяма питка за 5-10 човека може да се направи във всяка къща за 1 час. При почистването в събота като седнахме да хапнем- 4-ма бяха направила хляб от общо 12 човека - содена, с лимец, зеленчувков и малки хлебчета някакви. Гледам, че на българина нещо започва да му идва от вътре в тази посока. Преди 5 години се появиха машини за хляб -Мулинекс и ако един на 200 имаше такава машина - казваше, че си прави "домашен" хляб. Сега повечето са ги заземили и си правят хляб с ръчичиките, защото им е по-вкусен и се кефят. А цифрата на правещите и интересуващите се от истински хляб е поне десетина пъти по-голяма от тогава, че и всеки иска да се похвали и да сподели. Нещо явно се пече от вътре. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Месене, печене задружно на хляб, полезност и ангажираност, с песни и хора- всичко това е прекрасно. По този начин се доближаваме до националните традиции на нашето общество и задоволяваме естествената си потребност от грижа за другите.Месим с любов, печем с любов, раздаваме и излъчваме любов – чудесно.

Но как на практика ще приложим справедливо тази любов? Как ще разпределим правилно благото, което е дадено за абсолютно всички хора – хляба?

И за да приложим разумно любовта към ближния, имам следните практически въпроси:

-Как хлябът ще се разпространява извън „общността на месенето” след като има Агенция по храните, Закон за харните и т.н. ?

- Как ще се удовлетвори потребността на хората в отдалечените региони на страната? Ако са възрастни хора с ниски пенсии, едва ли ще имат възможност и интерес /тъй като почти цял живот са месели и пекли хляб/ да дойдат?

- Ако е „изнесено производство” едва ли ще има финансиране, тъй като тази общност не е НПО?

- Ако дадено НПО реши да предостави хляба, кой ще поеме транспортните разходи?

- Ако хлябът се раздава по списъци на социални грижи, ще бъдат ли обхванати наистина всички нуждаещи се, или само тези, които отговарят на техните изисквания? А другите, на които пенсията им надвишава със стотинки посочения критерий, те не са ли нуждаещи? Или хората чакащи ТЕЛК и оставйки без средства, не са нуждаещи? Или хората, просто изпаднали в даден моент в криза,поради заболяване, безработица и т.н не са нуждаещи?!

- Как ще се ползват посочените НПО и доброволците към тях?

Имайки предвид, че масово доброволческите организации работят по проекти с външно финансиране /изключвайки една от посоченити от ISTORIK организация, създадена преди да се родя/ ; имайки предвид икономическата криза, спада на доходите на гражданите водят и до спад на доброволците, още повече, че законът за доброволчеството все още е проект.

- Решава ли се проблема на членовете на нашето общество – физически /в случая хляб/ или психологически и задоволява ли се тяхната потребност, или резултат ще има само в конкретна област, или при определена целева група, или само и единствено в”общността на месенето”?

Нека освен: да „научим хората да се грижат за себе си и за другите”, да „сближим хората”, да „станат работливи и щедри”и т.н. излезем от „кръшната, духовната ръченица” и видим реалните условия, които могат да бъдат добри, освен за себе си и за другите.

Ивелина, радвам се, че и ти се заинтригува.

Конкретно на въпросите:

"Но как на практика ще приложим справедливо тази любов?" - щом е любов, думата справедливо не е на място, а по-скоро максимата на Мечо Пух "колкото повече, толкова повече" :) . Пък и любовта, добротата, щедростта са заразни. Имам наблюдения и мога да кажа, че хората са склонни да злоупотребят само с нещо, което им се дава ей така наготово; ако са присъствали поне на приготвянето на хляба, още повече ако са пряко участвали не е така.

"Как хлябът ще се разпространява извън „общността на месенето” след като има Агенция по храните, Закон за харните и т.н. ?" - да, права си за законите, но те са, когато нещо се предлага като стока, с цел да защитят гражданите да не си дават парите за некачествени и дори вредни храни. Случаят не е такъв. Когато аз почерпя комшиите с козунак, никой не ме търси със закон. А ако комшиите мислят, че съм небрежна домакиня и може да не съм спазила нужните хигиенни условия, са свободни да не го ядат този козунак, в крайна сметка са го получили без пари. Този хляб и по единия, и по другия проект е замислен да бъде като някакъв минимум (нали залагахте 500гр на човек на ден), не се обхващат всички храни като цяло. Т.е така или иначе ще има и произведен в наблюдавани и сертифицирани промишлени условия хляб, който обаче ще се продава. Избор има. Също който се притеснява от такъв ненаблюдаван от Агенцията по храните хляб, може да дойде да си го направи сам или поне да гледа, за да бъде сигурен как се приготвя.

И една вметка - въобще не е нужно да се приготвя хляб всеки ден. Съгласна съм, че сегашния хляб е така направен, че оставен дори в дървена кутия за хляб примерно, за ден-два заприличва на велпапе. Добре направеният хляб по принцип не е толкова пухкав, колкото този, който има най-често по магазините, но и не изсъхва толкова бързо, може да се съхранява няколко дни.

"Как ще се удовлетвори потребността на хората в отдалечените региони на страната? Ако са възрастни хора с ниски пенсии, едва ли ще имат възможност и интерес /тъй като почти цял живот са месели и пекли хляб/ да дойдат?" - Къде да дойдат? Идеята е всичко да става по места, навсякъде в България, и в най-малките населени места. Няма да има едно централизирано място, дето да се прави хляба (то и не е възможно, на такова място трябва да има огромни по площ маси/плотове и огромни фурни). Да, ще се започне сигурно от няколко населени места и постепенно ще се разпространява като вълна, докато залее цялата страна :)

И защо няма да имат интерес? Моята баба и нейните сестри им беше много драго да съберат деца, внучета (не само собствени дори) и да правят най-различни тестени изделия заедно, да им предадат от своя опит и майсторство. Едва ли само моята рода е с такава нагласа :) Пък ако нямам хляб за себе си или да нахраня децата си, интересът ми ще бъде още по-голям, всякак ще отида, ако разбера, че еди къде си едни хора се събират, пекат хляб, не само за себе си, но и за другите.

На другия въпрос - Да, поне така както аз го виждам, не се предвижда финансиране от държавата. Засега. Пак казвам, хлебните къщи е само основа.

Нека заедно размислим какво може да се направи, кое ще проработи. Но да не е едно механично раздаване на 500гр. хляб дневно на човек, ей така, защото "така трябва".

Следващите въпроси са безпредметни, не съм мислила и писала нищо такова, това по-скоро е възникнало у теб като асоциация, компилирайки двата проекта, но те са доста различни, направо нямат допирни точки.

И нещо друго - Учителят е казал, че хлябът по принцип не бива да се купува и продава. По първия проект 500гр. хляб ще се раздават безплатно, но ако някой иска/има нужда от повече, пак ще си купува. Който нещо не харесва този безплатен хляб, също ще си купува. Който иска по-различен хляб - ръжено-пшеничен примерно, също. Така че идеята на Учителя не се реализира с първия проект. Докато с втория има шанс постепенно да обхване всичкия хляб.

А последния въпрос:

"Решава ли се проблема на членовете на нашето общество – физически /в случая хляб/ или психологически и задоволява ли се тяхната потребност, или резултат ще има само в конкретна област, или при определена целева група, или само и единствено в”общността на месенето”?" е много съществен, но зададен по-скоро по отношение на първия проект. Иначе вече казах, че идеята е "общността на месенето" (що пък само месене, мене повече ме радва печенето, ама нищо) да се разпространи върху цялата страна.

Та, какъв е проблема на членовете на нашето общество физически и психологически и как може да се помогне да се разреши? Аз също попитах нещо подобно Галя, малко по-рано.

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Днес във фейсбук се запознах с публикация по тази тема .Това е една беседа на Учителя ,в която наистина се съдържат много ценни мисли по темата.Беседата е Живата енергия.

Беседата е много интересна и си заслужава да се прочете и осмисли.Нещата ,за които говори Учителя обикновено са многопластови и рядко имат само едно,единствено и буквално значение.

Посланието на беседата разчитам така - животът може да бъде много простичко устроен,но хората трябва да променим себе си.Да приложим закона на Любовта .Да се изчистим от мисли за имане,бизнес, печалби и т.н. ,което е водещо в съвременното общество.Обществото на потреблението и свръхзадоволяването е обречено.Технократското общество е обречено.То стигна до това да продава и купува всичко,дори Божиите блага ,поради изтегляне на развитието на ума и занемаряване на сърцето.Станахме хора с каменни сърца ,като в приказката за Петер Мунк.Аз разчитам думите на Учителя ,в посока да работим тихо,скромно ,но неотклонно ,върху развитие на добродетелите в себе си Да вървим към отказ от консуматорките нагласи.Да въпитаваме така и децата си .Този ,който има хляб,да дава на онези,които нямат.Това да бъде не единичен акт на благотворителност,а проявено милосърдие по всички правила на Новото учение.А най-добре се помага на човек,не като му се осигурява къшей хляб,а като му се даде възможност да работи ,сам да си изкарва прехраната.

Мисля,че можем да започнем с нещо от всичко това .Стъпка по стъпка и с малките работи напред.Това е моето мнение по темата с безплатния хляб.

Напишете думите: Любов, единство, съгласие. Любов към Бога. Единство и съгласие с Бога, Който е Любов и обича всички души. Съгласие с Бога, Който иска да сложи ред и порядък в света. Той е направил някои от своите деца кристали, други е поставил с главата надолу – растенията, трети е направил мушици, бръмбари, риби, птици, млекопитаещи, и най-после е създал човека, който ходи с два крака и мисли. Човек се счита венец на творението и си казва: „Не съм като другите същества“. – Чакай, и твоята глава още не е излязла от гъстата материя. И ти трябва да станеш живо дърво, с листа, цветове и клони, да завържеш и плодът ти да узрее.....

....

Помнете:

Любовта с пари не се купува, и за пари не се продава.

Мъдростта с пари не се купува, и за пари не се продава.

Истината с пари не се купува, и за пари не се продава.

Правдата с пари не се купува, и за пари не се продава.

Добродетелта с пари не се купува, и за пари не се продава.

Беседа от Учителя, държана на 22 май 1921 г. в София

В Портала, беседата Живата енергия, сме разглеждали на 5 декември 2010 г

Редактирано от Розалина

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Зададох въпроси на база коментарите, които бях пропуснала, тъй като виждам, че идеята за Финния хляб се развива.

Попитах за Агенцията по храните, тъй като по принцип всяко нещо, което се дарява, раздава трябва да има някакъв сертификат, документ, особено когато е храна. Но да предположим, че греша...

Тъй като вече идеята я има – „Идеята е всичко да става по места, навсякъде в България”, а „двата проекта, но те са доста различни, направо нямат допирни точки” бих подкрепила и се включила и в този проект. Но за разлика от Галина, която също би се включила, аз не мога да меся хляб, нито съм пекла, нито съм се „включвала в братски мероприятия”, но имам желание. Къде трябва да отида и какво трябва да направя? От къде и как хората като мене ще разберат за тази идея, за да се включат?

Вероятно не мога да „вникна в идеята”, а „финния план е стойностен”, както казва Димитър, какви са стъпките и механизмите за реализирането му?

„Нека заедно размислим какво може да се направи, кое ще проработи” – добре, как?

Какви ще са действията по реализирането на Финния хлаб от тук нататък?

„Ще се започне сигурно от няколко населени места” „хлебните къщи е само основа”

– кои са те, къде ще са упоменати? Ще се направи група или тема или...?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Розалина и Ивелина, добре дошли в отбора на "лудите". Радвам се, че феновете на финния план се увеличаваме, защото бъдещето на този свят, който неминуемо ще се промени към добро - принадлежи на сегашните "луди", които мислят за духовния план на живота и не само за твърдия материален, който така или иначе, служи само за развитие на душата, преминавайки през мъките и пречиствайки се чрез - любовта. След като живеем във вселената на любовта, трябва всячески да я изразяваме. Хлябът за мен е метафора и ще бъде за нас повода за да се свържат хората по между си, да изсветлеят и да са готови да получат божия хляб, който ще се дава директно от източника. Някои му казват - божието слово, други амброзия, трети - духовност. Скоро ще постна питане за хляба в една голяма група от просветени хора и мисля, че ще се появят много бисери и ще ги споделя. Но това ще стане след 10 дни, след като направя две пътувания.

Ивелина - смятам, че първо наистина трябва да се научим да правим хляб. И после - просто ще правим хляб и ще показваме на хората и ще ги увличаме в това, така, че след нас те да правят хляб и да увличат други и т.н.. Сметката при успеваемост 2 ма е 2 на степен 23 за да се покрие България. Тоест ако тръгнем сега с един човек - след 23 -тия път ако запалим искрата в още двама, а те запалят в още двама и т.н. ще покрием България. Разбира се това трябва да се продължава от хората, но съдбата е в техните ръце. Ние само можем да посеем семената с личен пример.

Затова нека се научим да правиме хляб, като за начало. Жена ми може да покаже - идва й от вътре (сигурно защото е от Добрич). Ако някой друг може също нека и той да предложи. Колкото повече опит - толкова по-добре. Сетих се и за още хора. Та като се научиме - ще почнем да учиме и другите по близко до нас, после по-далече и така ще сееме идеята. През някой от уйкендите една кола с хора можем да отидем в някое градче или селце, където имаме приятел осигурил място и печка и доброжелатели. Може и с кметица на някое село да се уговорим. Ще поговорим, ще изпеаем един хляб, ще попеем и посвирим, а после ще им кажем, че искаме да споделим втория и третия хляб с най-бедните. Като го раздадат и видят усмивките на приемащите - ще им хареса и дай боже да го правят по-често. Имам автомобил за 5 човека и багажник с китара и тарамбука. Така, че като се научим да правим хляб и сме готови. Казвайте. Засега само гладни за хляб-в буквалния смисъл не познавам, но готови за помагане и веселба познавам. Брашното е много евтин разход и затова не го споменавам. Докато показваме няма проблем да го набавя. После по места хората ще трябва да си го набавят в перспектива, за да е устойчив системата и да не зависи от нас, а от тях си. Слава богу два пакета са по-малко от пакет цигари, или 100гр алкохол. Така, че все си мисля, че няма да са пречка парите. А по-нататък с времето може да се мисли и за отглеждане на жито от общностите. Септември смятам да експериментирам малко със садене по стария начин и след това, ще мога да давам акъл по темата. Сега макар и да раздавам хляб на близки - всъщност само жена ми го меси, а аз се фукам с нея. Но ще трябва да се учим - това е първата стъпка. Иначе мога "само да говоря", пея, свиря, танцувам и меся-но под чуждо ръководство :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте :)

Чета и имам голяма неяснота, и се затруднявам в тия големи мнения. Малко ми трудничко и затова после ще отговоря.

Здравей,Розалина и аз четох беседата на Учителя, и аз съм съгласна с теб „Обществото на потреблението и свръхзадоволяването е обречено.Технократското общество е обречено…”, но какво правим нататък?

Има разработен идеен проект за безплатния хляб. Ти приемаш ли го или не? Добър ли е, или не за прилагане в реалността?

Живеем в общество където без пари не става, но проекта нито предизвиква нито подканя към консуматорство.Аз тук не виждам бизнес кампании, печалба.

но хората трябва да променим себе си.Да приложим закона на Любовта” И аз така разбирам Учителя и работя по този начин (правя добро,ходя на изгреви, играя паневритмия,моля се), но не се хваля с това. С проекта ние не бием барабани, че правим еди какво си за еди кого си. Какво не е по Учителя?

В проекта няма афиширане на духовност. Никъде не се говори за духовност, а само че е вдъхновен от Учителя. Той служи на хора изпаднали в тежко финансово или материално положение, това няма нищо общо със стимулиране към консуматорско общество.

Ти сигурно не си чела или не си обърнала внимание, проекта е преди всичко за запазване достойнството на ВСЕКИ Българин, а не изхранване на българския народ. Той гарантира достойнството на хора изпаднали в безизходица. Те да имат начин да оцелеят, фактически ти си спокоен и със запазено достойнство.

Проекта няма авторски права. Тук може да участват не само братя и сестри, може да участва всеки честен, почтен, позитивен и добронамерен Българин – родолюбец. Тук духовни изяви няма.

Казваш също Розалина „Стъпка по стъпка и с малките работи напред.Това е моето мнение по темата с безплатния хляб.”Сподели моля те твоите стъпки? Една, две какво предлагаш ти? :)

Димитър, изчетох дългите ти постове, вместо да ми се даде отговор, аз извинявай :),но се обърквам. Смешно ми се вижда, в село,с непознати правим ноу хау.

Това с духовни хора е ясно. Събираме се , молим се, играем паневритмия, братски обяди, но за другите?

Моля те, вземете се насериозно, дайте да видим какви точно правила ще следваме. До сега разбрах само, че трябва да се учим да месим. Как да се научим, кой ще ни учи, явно е нещо по специално?

Наред с идейния проект, направете проект -обучение, технологии, как ще се казва, какви стъпки ще следват, какво да правим? Има начини, опиши го. :)

Диана казваш радваш се, че съм те разбрала по въпроса за зреенето на идеята за безплатния хляб. Пак ще повторя, не е нужно гладния да узрява за нещо. Когато си го изпитал вече (бил си във финансово затруднение, бил си в безизходица), не ти трябва да узряваш, знаеш какво е глад. Извини ме, но не разбирам проекта като примера ти с ножа и детето.

Хлябът не е екстра, удобство или някаква космическа придобивка, той е за хората, които са го пожелали. Ако ми се наложи, той ми дава гаранция, спокойствие(няма да ходя по кофите), да ходя до магазина и да си го взема. :)

Светъл ден

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз не деля хората на "братя и сестри" и "другите". Може и е добре да се работи с всички хора.

Как ще стига до хората информацията за правенето на хляб? Ами така, "случайно", както стигна до мен (още веднъж благодаря на Никола и на Ани :) ).

Не се притеснявам, че ще отида в село и с непознати да правя хляб. В селата хората са много по-непринудени и естествени :feel happy:

Също аз не виждам нужда от точки, правила, срокове, технологии ... Човек се стреми към нещо, прави каквото смята за добре и оттам-нататък оставя нещата да се случват.

Пък колкото до месенето или печенето - няма нищо сложно в правенето на хляб. Просто хората сами себе си спъват, като си мислят, че "не могат", че е "нещо специално", че "само някои го могат" ... Като се замислим, само до преди 50 години хляб се е приготвял ежеседмично във всяка къща в България, всяка къща е имала фурна/пещ. След това, при индустриализацията, масово хората се стичат в градовете, тръгват да се тъпчат в едни малки панелки, където и дума не може да става за пещ, пък и какво ще си губят времето с разни "глупости": хлябът - от магазина, а те - цял ден на конвейра в комбината, на строежа ...

П.П. Нямам намерение да убеждавам никого в нуждата или полезността на нещо, което предлагам. Благодаря за всички въпроси и препоръки, които се изказват, вземам ги предвид и отговарям, включително първо на себе си (ако някой не приема отговорите за достатъчни е друг въпрос). Всеки е свободен да следва своите убеждения и воля. Ще се радвам на още изказани идеи или препоръки.

П.П.П. Тъй като обществото ни е демократично по своето устройство и функциониране, не можем да очакваме "отгоре" да дойдат качествени и трайни промени. Просто защото това "отгоре" се излъчва/избира "отдолу". Всички неща се пораждат и залагат отдолу, от народа. В такъв случай е нужно да се работи именно там, долу. Повдигне ли се народа като цяло, няма начин да не роди, възпита и избере по-читави политици, да не излъчи по-свестни ръководители. И ... пак да напомня ... това са бавни процеси, най-вероятно ще се сменят няколко поколения.

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Галя, имам, чувството, че основната ти задача е да задаваш едни и същи въпроси, без да четеш отговорите. И ние с Диана отговаряме на едни и същи въпроси, по всевъзможни начини и за капак - се оплакваш от дългите ми постове. Всъщност права си за последното-много дълги са и ще почина с приказките, че станах банален. И затова ще съм кратък.

Вземи моля те прочети един максимум два поста - мои или на Диана и ако не разбереш отговора - моля те преди да зададеш отново с някакви нови изкривени интерпретации въпроса - айде попитай някое дете с по-светло необременено съзнание какво е разбрало. Дотогава няма да се обаждам. Тази сделка ми се струва много справедлива - защото иначе се хабиме за нищо и двамата. И не остава време за работа.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Димитър, благодаря, че ме приехте в „отбора”. :)

„Ако тръгнем сега с един човек-ще покрием България” – добре, как и от къде?

„Всъщност само жена ми го меси, а аз се фукам с нея” – това означава, че ти също като мен не можеш да месиш. :) Тогава кой може и кой ще покаже на другите и въобще каква ще е последователността на дейностите за реализация на финния хляб? Кой от привържениците и подкрепящите идеята могат да месят? И кои могат да пекат? Кой има опитност в това? Ако никой не може освен жена ти – дали ще е съгласна да ни обучава, къде, кога – дай идея с последователни стъпки.

„Иначе мога "само да говоря", пея, свиря, танцувам” – ако идеята за финния хляб остане само на „говорене”, каква е целта въобще на тези 11 страници, които се изписаха предимно за фин, духовен хляб и т.н.

„Как ще стига до хората информацията за правенето на хляб? Ами така, "случайно", както стигна до мен (още веднъж благодаря на Никола и на Ани)” – информацията от Ани е за безплатен хляб, а не за правене и е в социалната мрежа.

Идеята за месенето на хляб се породи тук, като вариянт „от долу нагоре”, без участие на държавата, а само на хората. Затова дайте конкретни стъпки за реализиране – не става въпрос за точки, правила, срокове. Просто „начертайте” начина. Така, че хората да могат да се включат и участват. Нали това е целта на идеята. Иначе ако се оставят „нещата да се случват”, наистина ще си останат само на „говорене” и „фукане”, както казва Димитър...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

При полужение,че стане безплатен хлябът ,доста частници ,които разчитат на печалбата от хляба ,ще угаснат ,но пък ще е добре за народа ,хляба ще е безплатен на пазара ,също така може да се спонсорира от държавата ,смисал да се наемат машините и работната ръка ,земя имаме много която е необравботвяема по една или друга причина а това спонсорство ,ще излезне много евтино на държавата и реално на държавата тоест на хората стойноста на хлябат ,ще е някакви стотинки може би 6-7 стотинки за хляб ,трябва да се направи изчисление но според мен ,ще е там някъде ,държавата напрактика почти нищо няма да загуби а народът ,ще се облагодетелства .Мисля ,че това ако се случи и хлябат стане безплатен ,може да даде инпулс и на други продукти да станат безплатни и т.н.

Тази утопия може да събуди ред дискусии ,за функционирането и ,и последствията ,които ще активизира ,вероятно много мързеливи хора ,ще спрат да се трудят ,но пък цялстният резултат мисля ,че ще е много полужителен особенно в днешно време ,където се вижда краят на капитализмът .

Редактирано от veselinvalchev1981

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Казваш също Розалина „Стъпка по стъпка и с малките работи напред.Това е моето мнение по темата с безплатния хляб.”Сподели моля те твоите стъпки? Една, две какво предлагаш ти? :)

Като начало ,докато зрее идейният проект,всеки един от нас,може още днес , да нахрани или подкрепи ,поне един беден човек в нужда.И да продължи да го прави утре,вдругиден и по-следващия ден.....

Редактирано от Розалина

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ивелина. Толкова ясно съм написал, че първа стъпка е да се научим да правим хляб. И, че ако няма кой да ви покаже - идвайте в къщи с още някой и жена ми ще покаже и ще се учите колкото искате - със сода или със квас. Говорих с нея още когато го заявих вчера. После ти казах, че разполагам с кола и винаги мога да взема хора с които да го правим в която и да е точка, където има желаещи. Но давай с първата стъпка - ето ми го телефона - 0889 888 304. Тя ще бъде тука през идните дни и дори и да отсъствам ще е хубаво да се съберете и да се учите. Казвам, че може да ме няма, понеже понеделник заминавам за 4 дни в чужбина по работа и като се върна съм планирал веднага да пътувам 25-27 на фестивала на Зелениката в Странджа. Като се върна мога да наваксам месенето. Пък и тръгнеме ли да правиме хляб с хората - мога поне двама да взема дето го правят. Не мислете за пречките, че само ни отклоняват от целта и губят времето. И не пропускайте свързването и усмивките на хората. Ако едно от тези неща липсва - и най-перфектния план ще е пълно отбиване на номера и няма да хване корени. За финния план трябва само голямо сърце и воля за действие. Нищо повече - дори и акъл не се иск. Акъл се иска за твърдия план. Така, че който е готов за финния - моля да заповяда :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Напълно те подкрепям Розалина.

Макар и рядко - го правя, макар жена ми да го приготвя. Но тя желае и го прави с мерак. Нещо като куриер се явявам - в едната посока предавам хляб, а после връщам поздрави и благодарности. Дай боже повече хора да се научим и да практикуваме по-често и на повече места и да не се налага да се чудиме как ще стане тая работата :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Привет, Димитър!

Супер си, мога само да те поздравя! Личи си колко добре изпълняваш ролята си на Мъж като активност, подкрепа, инициативност и топлина. Евала! В най-пълна сила мога да кажа същото и за моя партньор - точно такива мъже като вас вдъхновяват жени като нас, да провявим природата си по красив и креативен начин и това е един взаимен процес. Няма нужда и ти да месиш :))) няма нужда да отговаряш на провокации и измислени критерии. Аз съм удивена колко думи се изписаха за тези няколко седмици. А коооолко хляб ли се изпече в онези пекарни по света, които видяхме в клипчето...

Успех на всички вас, които вършите нещата от сърце. Прекрасно е, струва си. И това стига до хората.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Емил от Льонеберя

Правете хляб!

Аз едно време бях седнал да мисля конструкция за създаване на мая за хляб... от тенджера под налягане.

Обаче размислих, защото видях в един филм за живота на Исус как яли хляб - едни паланички корави.

И си казах - ха! Ми то не трябва мая!

И се отказах.

Минах на сода за хляб.

После карах на сухари.

Историята е дълга.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Dimitar, не виждам нищо лошо в твойто предложение, но мен лично изобщо не ме "топли". Ще ме учиш да меся , докато около мен хиляди изнемогват и усмивките им отдавна са "замръзнали". Ако реша да се правя на "добрата самарянка" ще ти се обадя, но това което предлагаш ми звучи като : хляб за днес и глад за утре. Отценявам ентусиазма ти , но сърцето ми има сили и воля само за първоначалната идея.

Казваш, акъл се иска за твърдия план ?!? Щом аз го разбрах от второто прочитане едва ли някой друг се е затруднил. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте :)

Благодаря Димитър, обаче както си тръгнал, този „фин” проект, започна да се превръща в груб и недодялан. Съжалявам, че ще ти го кажа („иначе, който мисли само за задника си..”), но вече взе и да изпростява.

Може пък да не ми достига интелегентност да ти прочета грамаданските мнения... Няма нов ред, запетая, тежки, дълги изречения. На всичкото отгоре и двамата съидейници (ти и Диана) на „финния” проект се разминавате.

Ти казваш, че трябва да се научим да месим с Любов, жена ти да ни научи, курс. Но как да ви разбера?...като Диана казва точно обратното, че не е нужно да се учим да месим, всичко е толкова просто.

Диана, аз също не ги деля хората на "братя и сестри". Под „братя и сестри” имам в предвид идейни, духовни хора (честни, почтенни, позитивни). То с други „фин” проект не става. Хора, които нищо не ги обединява, какво ще ги мотивира да правят добро?... Нали трябва да сме на една вибрация, или най-малко симпатизанти на идеята. :)

Благодаря и на теб Розалина. Да правим добро, може не само с хляб. :) Може да направим питки, баници, сладки (имам лесни рецепти и мога да ги споделя с вас) и тях да раздаваме.

Светъл ден :)

Редактирано от Galina Hristova

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Казваш също Розалина „Стъпка по стъпка и с малките работи напред.Това е моето мнение по темата с безплатния хляб.”Сподели моля те твоите стъпки? Една, две какво предлагаш ти? :)

Като начало ,докато зрее идейният проект,всеки един от нас,може още днес , да нахрани или подкрепи ,поне един беден човек в нужда.И да продължи да го прави утре,вдругиден и по-следващия ден.....

Ако първата стъпка е милосърдие ,то втората според мене е благост.

Аз мисля ,че втора стъпка ,която ще ни приближи към реализация на идеята е ,всеки да се опита да разбере и приложи онова състояние, което наричаме с думата БЛАГОСТ!

Във форумния вариант това означава -

Разговор без нападки и жлъч .

Зачитане на всяко мнение и участник ,и подхождане към него с уважение .

Отказ от критика .

Тон спокоен ,дума блага .

Можем и предлагам да опитаме .Иначе хлябът, който искаме да правим ,ще горчи .

Светъл ден !

Редактирано от Розалина

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Галя, виждам, че финния план само те озлобява, както и хората и коментарите по-него. И ще ти кажа защо. Ти зададе по 5 начина един и същи въпроси, вкарвайки някакви провокативни интерпретации. Ние с Диана се хванахме на въдицата да ти обясняваме и изхабихме толкова енергия в повторяне за теб. А в резулта се оказа, че ти НЕ ЧЕТЕШ ЗА ДА РАЗБЕРЕШ, А ЧЕТЕШ ЗА ДА НАМЕРИШ КОСУРИ. Сега разбирам, че грешките ми и дългите ми изречения (права си), по-скоро са те "хранили". Но след последния ти пост разбирам, че си още по негативна и гладна. Което означава, че е крайно време да разбереш, че техниката ти на изхранване е бъгава. Разбираш ли сега за какъв хляб говори учителя. Хляба трябва да е чист и да отиде в чисти ръце. Иначе - файда няма. Ако и сега не можеш да разбереш - започни да четеш и общуваш с желание да разбереш. Само тогава ще се нахраниш истински. Ше ти дам един съвсем добронамерен съвет. Явно имаш сили и искаш - да ги вложиш. Вложи ги засега в твърдия проект, който ти допада - и това ще е нещо. Но моля те да не изтощаваш хората от финния план и да го обезценяваш, след като не ти е на сърце. Просто не се занимавай с него докато не те жегне желание да правиш хляб и да раздаваш. Работи по другия. Струва ми се справедливо. Освен това имам още нещо за теб - Ако искаш мога да напусна (да не говоря сиреч) в темата, която администрираш - Само ми го заяви категорично. Смятам, че всеки мъдър човек ще намери дори и в филмчето от jul за хлебната къща - посланието. Другото е вътрешно узряване и действие, които са подкрепени с общуването по между ни и уговаряне на конкретни срещи за действия в един момент. Много се надявах, че за това е тази група, но ти правиш това невъзможно.

Джул, благодаря за светлите думи. Ако не бяхте ти, Дияна и още наколко по-светли и луди, щях да си помисля, че този светъл проект на Учителя ще се изопачи и тук, оставяйки само в твърдия план. Дори и да се изтегля от темата- съм готов за помагане и знам, че ако някой пожелае да се свържем ще се намерим. Фейса ми е със същото име но на латиница.

А поканата към Ивелина и всеки, който иска да се научи да меси или да покаже - важи и не е еднократна. И това не е курс както Галя пак се обърка. А това е гости в апартамента, където живеем. Просто идвате и месите с жена ми по една питка и ако искате я ядете, ако искате я раздавате на близки или по-малко близки. Нищо не носете освен усмивка и едно голямо сърце. Ето го пак телефона ми: 0889 888 304. Диммитър съм.

Желая на всички да бъдат огрявани със светлина и да я излъчват колкото могат повече - докато изсветлее всичко и всички около тях. Това е смисъла на проекта. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не ми се иска темата да завива към разправии и противопоставяне. Съгласна съм с Розалина. :)

Може би някои са прави, че не е отворена правилно, че има емоционално преживяване от репортаж за гладна смърт... Че няма нещо авторско. Беше казано „Не е ли по-добре да напишем нещо авторско, достатъчно истинско и силно – за да запали огънче в сърцата на четящите?”

Само, че за мен случаят в Стражица не е от взет само от медиите – писах, че познавам тези хора, съседите им. Стражица е родното място на баща ми. Познавам и случая с починалото от недохранване едногодишно момиченце в с. Петко Каравелово. Виждала съм родителите му. В момента другите деца са вече прибрани в детски дом. Но за съжаление... постфактум. :(

Бях наистина емоционално заангажирана. Затова приех присърце думите на Учителя, и предложения идеен проект. За отваряне на теми – толкова мога. :feel happy:

Колкото до това дали един човек ще продължава да пише в темата си или не, кога ще пише във форума, то това е въпрос на свободен избор.

Спрях да пиша, защото се колебаех. Защото имам много въпроси и към едните и към другите - „от горе” и „от долу”.

За хлебните къщи – много е хубава идеята. Но - ще отидем в някое село, ще покажем как се меси хляб и... ще си тръгнем. Може би инициативата ще бъде поета от някои местни...? Дано! За да научим човек да меси хляб или да го пече, преди това трябва да му осигурим продукти. Брашното може да е евтино, но за хора изпаднали зад борда – не е. Димитър хубаво се е сетил, че „по-нататък с времето може да се мисли и за отглеждане на жито от общностите.” А след това житото трябва да стане на брашно... Така, че вместо да учим хората как се меси хляб, не е ли по-добре да ги научим как се отглежда жито, а и други растения? В селата все повече и повече има къщи без градинки (предимно ромски). Тук е проблемът според мен. А в големите градове е още по-тежко. Не може да се каже на всеки закъсал – заминавай на село. Ами ако няма такова село, ако е стар и болен и не може да се справи сам? Но идеята за раздаване на омесен с любов хляб ми харесва. Това е един генератор на доброто! :thumbsup:

Колкото до месенето и приготвянето на хляба – има една много хубава тема, която май забравихме: „Хлябът”, отворена от Мария-Мими. Там са споделени полезни съвети, някои, от които вече приложих! :)

За идейния проект също имам въпроси. Димитър е прав, казвайки, че за него е необходим акъл (май нещо такова беше...). :) Проектът „от долу” зависи от сърцето, емоциите. Идейният проект, който е свързан с държавата – зависи повече от ума. Но и в двата са необходими хора с чисто сърце и светъл ум. Много е сложно сред политиците да се намерят такива. Но не губя надежда!

Има малко коментари конкретно по проекта. Хареса ми поста на ISTORIK. Но не видях някой да го коментира освен vorfax. Може и да бъркам... :hmmmmm:

Не мога да приема думите на някои хора, че финансовата обосновка е много простичка и достъпна за всеки. И аз като математик би трябвало да я разбера от раз. Да, ама не – с икономиката трябва да си призная, че съм леко скарана! Ако всеки, който знае да смята, разбираше и икономика, то няма нужда от икономически вузове. За мен финансирането на идейния проект съвсем не е проста работа и затова в последния си пост се съгласих с думите на Божидар – да се акцентира върху целта, а не върху средствата. Защо е необходимо да се предложи такъв проект на държавата?

Според мен, ако думите на Учителя не са актуални за момента в България, то е добре да си отворим очите и да видим какво става в света. Икономическа криза, концентриране на благата само в една прослойка и обричане на огромни маси от населението на планетата на глад. Паралелно с това върви теорията, че хората сме станали много и това е причината за настъпващия глад. Тази теория аз не мога да приема. В нея има нещо НЕчовешко. :angry: Това което става по света, конкретно в някои страни, един ден може да ни застигне и нас. В идейният проект, опиращ се на думите на Учителя Петър Дънов, основен според мен е принципът на солидарността. Това ми хареса в него. :thumbsup:

В беседата „И украсиха светилниците си” се казва:

Всяка държава трябва да осигури хляба на своите поданици. И богатите хора трябва да се заемат да работят, за да се осигури насъщният хляб, за да не бъде изложен човек на явна смърт от глад.”

Независимо по кой проект ще се работи – съгласна съм с думите на Димитър:

„Хляба трябва да е чист и да отиде в чисти ръце.”

Аз приемам за чисти ръцете на всички хора. Независимо, че някои в момента са в кръчмите. Душите им са чисти. Само трябва някой да ги разбере и събуди.

Гладен е човекът, дай му хляб, не го учи как да яде. Тури му най-хубавия хляб, тури му най-хубавите плодове, остави го той да яде. Той е специалист.

....

Сега вие ще кажете, че хората, които вярват и хората, които не вярват те се отличават. Никак не се различават. В Божествения живот на земята няма абсолютно никаква разлика. Онзи, който не вярва, не диша ли по същия начин, както вярващия? Онзи, който не вярва, не приема ли светлината? Онзи, който не вярва, не яде ли? Онзи, който не вярва, не спи ли?...

Като малките деца

Очертаха се два засега проекта. За мен и двата носят нещо добро в себе си. Съчетание между тях няма. Мисля, че Диана беше написала нещо такова...? Но не бива да има и конфронтация. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не ми се иска темата да завива към разправии и противопоставяне.

Има малко коментари конкретно по проекта. Хареса ми поста на ISTORIK. Но не видях някой да го коментира, освен vorfax.

Не мога да приема думите на някои хора, че финансовата обосновка е много простичка и достъпна за всеки.

Според мен, ако думите на Учителя не са актуални за момента в България, то е добре да си отворим очите и да видим какво става в света. Икономическа криза, концентриране на благата само в една прослойка и обричане на огромни маси от населението на планетата на глад. Паралелно с това върви теорията, че хората сме станали много и това е причината за настъпващия глад. Тази теория аз не мога да приема. В нея има нещо НЕчовешко. Това което става по света, конкретно в някои страни, един ден може да ни застигне и нас.

Ами постингът ми е дълъг, по-дълъг от оригиналния - заради няколкото мои добавки. Ако някому се е сторил предълъг...

От друга страна, съм го редактирал и коригирал, където е необходимо. Ако някой смята да го ползва за нещо - в този си вид е по-добре написан. Колкото до моите добавки, можете и да (не) се съобразите с тях.

При писането на бизнес план (а този текст все още няма вида на бизнес план!) финансовата обосновка и разни други финансови детайли трябва да се допишат. Вижте в друг мой постинг как се пише бизнес план!

Друга тема е дали трябва да се създаде НПО или фирма (ЕТ, ЕООД, ЕАД, ООД, АД, КД, СД...), откъдето да тръгнат нещата. Може да се кандидатства и за финансиране - вижте в предългия постинг!

Теорията, че масовия глад, болестите, епидемиите и войните унищожават населението, което е със слаби гени или е "излишно", и по този начин се решава въпросът с прекомерната човешка популация, приналежи на Томас Малтус. Според него нещастията държат ключа към контрола на прираста на световното население. Като други мерки той добавя още контрацепцията, употребата на презервативи (използват се още в древен Египет!), убийствата - единични и масови, а също - и хомосексуализма.

Редактирано от ISTORIK

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

veselinvalchev1981,

Идеята на Учителя Петър Дънов за безплатен хляб, както и механизма за реализирането й, която просто се “размаза” в 12 стр. цитати, анализи, идеи и т.н. е споделена от Ани в стр. 1

Или нещата са простички – има дадена идея от Учителя Петър Дънов, държавата има ресурс за реализиране на идеята му, остава подкрепа от българите за осъществяването й. Можеш да прочетеш подробно.

“Мисля ,че това ако се случи и хлябат стане безплатен ,може да даде инпулс и на други продукти да станат безплатни и т.н.” :) – да и аз така си мисля, но все пак трябва от някъде да се започне, от... най-същественото и насъщното – хлябът.

Идеята, която изкристализира тук е да се “посеят семена” от хората чрез хлебни къщи, реализирани от хората - месене и печене на хляб, с песни и танци, като се “приземят нещата” и няма намеса на държавата.

Като идея нямам нищо против и реших да я подкрепя :) Зададох няколко организационни въпроса относно осъществяването й. Отговорите се свеждат до това, ако решиш да се включиш в осъществяването й:

- Обаждаш се на “0889 888 304. Диммитър Просто идвате и месите с жена ми по една питка и ако искате я ядете, ако искате я раздавате на близки или по-малко близки”.

- Или се научаваш сам да си месиш и печеш хляб, а след това ако се “препънеш” в някой гладен му даваш част от хляба, който си направил с "много любов, чисти ръце и чисти мисли".

Редактирано от Ivelina

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ани, видях поста на ISTORIK, но не съм го коментирала, тъй като преди това бях писала, че чрез идеята за безплатен хляб не се кандидатства пред институции за финансиране, затова не е необходим бизнес план, бюджет и т.н. Идеята е посочена от Учителя Петър Дънов и тръгва от хората, а държавата /с посочения наличен човешки, материален, финансов и т.н. ресурс/ ще си направи бюджетите и разчетите от финансистите в министерствата.

“Или, ако не си купи други хранителни продукти, би могъл да си закупи някоя книга.” – това е ясно и е така, всеки може да си купи това, което си е решил.

“От друга страна пък се очаква и стартирането на електронното правителство” – това също го бяхме коментирали преди с Кирил. И съм напълно съгласна, тъй като може да бъде въведена и електронната услугата “безплатен хляб”. Хората ще могат да си правят заявките по интернет. А администрациите ще си взаимодействат по електронен път.

В момента доколкото зная се работи по електронните идентификационни карти с четци, а се обсъжда и създаването на лични карти с чип. По този начин ще може да се заявява и регистрира получаването на хляб.

Разгледах организациите, които посочваISTORIK. Въпреки, че повечето са нови, има организации с дългогодишна история, в които има доброволци - млади хора с големи сърца. Виждала съм тези доброволци и в домове за деца и за възрастни, и по улиците, и с хляб, и с козунаци, и с касички, и с играчки, и с дрехи, с брошури, и с плакати и с какво ли не. Тези млади хора предимно ученици, вероятно не са чели беседи, не са играли паневритмия, не са ходели на братски обяди, не са “сели семена”, но са обединени от Доброто. И именно то вероятно ги прави Самоорганизирани, а не “говорене” и “фукане”.

Редактирано от Ivelina

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз също като Анета, напълно подкрепям мнението на Розалина.

Навярно първата стъпка във финния” проект за безплатния хляб е милосърдието. Следваща стъпка навярно е благост. Трябва да има разговор без нападки и жлъч, зачитане, уважение, без критика, спокоен тон и думи, както казваш.

Обърни внимание, Розалина какво стана в предните мнения. Нещата много загрубяха. Получих обвинения за озлобяване, неразбиране, подигравки, детинско малоумие и то само заради това, че не съм разбрала. Може би нямам такъв капацитет да разбирам, но на колко хора им става ясно от многото дълги мнения, без нов ред, без запетаи, тежки, дълги изречения, нецензурни думи.

На всичкото отгоре има тотално разминаване на съидейници на „финния” проект, Димитър казва, че трябва да се научим да месим с Любов, жена му да ни научи, курс, дава си телефона. Диана пък казва точно обратното, че не е нужно да се учим да месим, всичко е толкова просто, важно е как го печем.

Нужно ли е получавам такава ирония за объркването си?

Питам и разпитвам защото искам да участвам и в двата проекта за безплатния хляб. В първият идеен проект, наречен „твърд”, само с разпространение целта се постига (както стана с шистовия газ). Тука хляба няма да го правим ние и няма да се вгорчи.

А за „финния” проект за хляба, с етикирането, държанието, обвиненията, както казваш Розалина, хляба наистина вече нагарча.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×