Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
vankata_97

Надеждата умира последна, но и тя, все пак, умира някога...

Recommended Posts

Това е една моя история, надявам се, че няма да ви е досадна, но имах нужда да я споделя с някого...

Срещнах това момиче преди 4 години. Първите 2 години всичко беше просто едно всекидневие - съученици, познаващи се от скоро...Дори може да се каже, че почти не говорихме помежду си, нямаше и какво... В процеса на това опознаване, разбрах че харесва мой познат от съседния клас - няма лошо, тогава я приемах само като приятелка... Насърчих я веднага да предприеме действия, защо ли? ами такъв съм си - непоправим романтик и знаете ли - гордея се с това, не звучи скромно, но е така. Говорих и с него, но като че ли и двамата не искаха да предприемат нещо сериозно... всичко, може би, е било само влюбени погледи и дотам... Както и да е, в тези години бях прекалено млад, за да се държа като възрастен - знаете, предполагам при всички е било така... доста глупости направих и няма нужда да ги споделям :D

Две години след като се запознахме, сякаш, някой дойде, удари ми шамар в лицето и си тръгна със сърцето ми...( разбира се не буквално ) сами се досещате кой е това. Просто в един ден, много ме впечатли - държанието, обноските и красотата... Няма думи, с които да я опиша - тя просто ме "плени". Е, сега ще кажете, че е трябвало да действам, да и покажа колко я харесвам и т.н. ...да, ама не. Имаше си гадже, което се държеше малко кофти с нея, като че ли с пренебрежение, сякаш му е даденост... Ненавиждам това! Жените... абе ако срещнете една от многото прекрасни жени на този свят, която да отговаря на чувствата ви това е шанс, който се дава веднъж в живота и изпуснеш ли го съжаляваш, о, и то много! Жената, срещата с Единствената това е може би най-хубавото нещо, което може да се случи на един мъж!

Доста се отклоних от темата :D. След време те скъсаха, доста продължително късане, но се усети, че вече няма чувства помежду им... След това все се канех да направя "първата крачка", така да се каже, но разбрах, че има доста обожатели и някак ми отиде, и аз не знам къде, и малкото самочувствие дето го имах. И така, останах си само с несподелените чувства, които ме разкъсваха отвътре, и с нелепия флирт, който осъществявах с нея и може би на шега, но и тя ми отвръщаше...

Е, дойде време всеки да потегли към своя път, аз отидох в една гимназия, тя - в друга. От тогава само си писахме, като аз бях първия, който започваше "разговора". С всеки път той ставаше все по кратък, всичко беше очевидно, но аз не исках да го проумея... просто сърцето ми не допускаше разума.

Преди няколко дни го осъзнах - изпуснах я! нямам шанс вече, а и тя сигурно е забравила за мен, няма да и напомням, ще си остана с несподелените чувства, със сърцето, което остана в нея, винаги ще бъде нейно! А надеждата, тя умря. Умря в онзи ден, в който проумях колко съм жалък. Колко съм глупав и наивен, останал с грешно впечатление, че тази случка ще свърши с щастлив край... не! а и аз нямам сили да се надявам вече, просто ще приема станалото, или поне ще опитам...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Ванка!

Сърце не се оставя никъде, то е дадено на теб само и само ти носиш отговорност за него. Твоята любима, дори и да е най-добрата ти приятелка и дори да сте един до друг в живота - нея нямаш право да я товариш с отговорността и за твоето сърце.

Нали не си се вързал (както аз се бях вързала на твоите години) на измишльотините, че несподелената любов е красива и благородна. хайде да те светна - тя е силна агресия към човека, когото обичаш и към всички хора и себе си въобще. Така че ако наистина обичаш това момиче, радвай и се, мисли само с добро и с благодарност, че благодарение на нея си изживял красиви емоции и моменти. Радвай се, ако я видиш влюбена и щастлива с друг - нали я обичаш, а ако наистина я обичаш, значи искрено и желаеш щастието, а не желаеш да я притежаваш като вещ...

Има и още нещо - хайде да не се месим в работата на Небето - пред теб има доста още път - знае ли се дали на някой от неговите завои няма да се съберете пак, но вече пораснали и готови един за друг?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сигурен съм, че си ме разбрала какво искам да кажа - под "сърцето ми винаги ще бъде нейно" имам в предвид, че винаги ще я обичам.

Както казах, ненавиждам това чувство у хората за притежаване на другия...

и разбира се, че ще се радвам ако тя е щастлива!

Е, който или каквото решава какво да стане в живота ни, явно си е решил/о, че няма да сме заедно или поне не скоро...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прекрасно е Ванка и ти благодаря, че го сподели с нас. Обичай, заради самата Любов... Заради себе си, но и съм сигурна, че някой ден в сърцето ти ще има място и за друго момиче... Дай свобода на себе си и на другия отсреща...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ванка, напълно те разбирам, толкова е красив този трепет отвътре, разтърсващ и незабравим. И чувството за обреченост те следва по петите... Познавам това състояние и те уверявам, един ден времето ще ти даде нужните отговори, дори и да страдаш сега. Аз така преди години се разминах с момче, в което бях много влюбена. На пръв поглед имаше толкова много знаци, които ни събираха, сънувах дори пророчески сънища за нас, които се доказваха реално в рамките на няколко дни. Признавам си, че го преживях доста тежко това наше "разминаване", но просто му пожелах да бъде щастлив, макар и в себе си да нямах обяснение ЗАЩО така се разминахме, макар и да бях в плен на драматичната представа, че повече Няма да срещна друг. Трябваше да минат години, докато разбера. Само след като едно събитие е приключило, и си навлязъл в нов период, ще можеш да се освободиш и да видиш по чист и по-обективен начин всичко.

Редактирано от jul

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дано сте прави, дано наистина открия това момиче, което да отговаря на чувствата ми...

Сега се сетих, докато четох отговорите ви, че на няколко пъти докато сме си писали, тя ми казваше " много си мил, дано си намериш подходящо момиче за теб..." или нещо подобно... наивен бях и не съм забелязал, че тя намекваше, че не ме харесва. Аз лошо не бих й пожелал никога, но се усещам, че и добро не и желая... просто като се сетя за мисля само за нея самата, не и желая нищо. дано ме разбрахте правилно.

Другото което е, че доста лесно се влюбвам... може и това да ми пречи, не знам...

Както и да е, било то каквото било, явно нищо не може да се направи вече по въпроса и просто искам да забравя за нея, защото всеки път когато се сетя за нея сякаш сърцето ми се преобръща...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Казват, че времето лекува. Дай му възможност да го направи!

Ако не те излекува, ще свикнеш да живееш с болката, с мъката, с празнината...

Ще мине време и това момиче може даже да ти стане напълно безразлично.

Просто пътищата ви са се пресекли, известно време сте вървели заедно по пътя и после сте поели в различни посоки. Ти продължавай да вървиш по своя път. По него ще срещнеш много хора. Ще се сдобиеш с нови (не)приятели, ще срещнеш и нови любови.

И което е най-интересното - може да се окаже, че всяка следваща любов е по-силна от предишната.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×