Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Инфекциозен ендокардит


Recommended Posts

Здравейте, признавам, че много ме е страх от това което ще ми кажете, но все пак трябва да говоря с някого и да се изправя срещу проблема. Майка ми прекара Инфекциозен ендокардит и операция на сърцето

никак не е леко, вчера се прибра и сега се изискват много грижи и пазене, но имаме кученце което си го обичаме като човек и то нас така ни обича. От вчера не може да и се нарадва, а аз едва, да не кажа, че направо не мога да я отърва от него. Пред голяма дилема съм ако трябва да се разделим с кучето ще ми се скъса сърцето, но ако от това зависи здравето и живота на майка ми... Не знам , душата ми се е свила.

Редактирано от Eлф
Линк към коментар
Share on other sites

А защо не попиташ лекарите как да постъпиш? Потърси повече инфо от хора в подобна ситуация и прецени, но не бързай да се отказваш от животинчето! Можеш да го дадеш, но не знаеш как ще се грижат за него.

Има начин всички да са щастливи! Помисли :)

Успех и по-скорошно възстановяване на майка ти!

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей, Елфче,

Радвам се, че операцията е била успешна. Пожелавам на майка ти по-бързо оздравяване. И да се пази.

Ендокардитът е коварно заболяване и след него наистина трябва да се внимава, и то изключително много. Имам шест операции на сърцето, една от които беше инфекциозен ендокардит. Тъканите са много крехки и може много лесно да поддадат и да започнат да се порят шевовете. Ако са поставени клапи - трябва да се пази - защото при една инфекция може бактериите да се загнездят там отново и дори с антибиотично лечение трудно да се премахнат. Това е песимистичната страна на проблема. Клапното протезиране се променя много бързо, хирурзите са добри, просто трябва вие да внимавате малко повече, това е.

Твоята помощ също е много важна. Сигурно са ти казали докторите - първите 3 месеца да спи само по гръб; никакви прхосмукачки, тупания, простиране - всяко от тях натоварва сърцето - и точно заради крехките съдове трябва да се избягват. Да не вдига повече от 3 кг, разпределено в двете ръце. Просто я пази. Те, по-възрастните не обичат да ги бейбиситваме, ама тези 3 месеца са много важни. Сега времето се оправя - разходки всеки ден, ако ще да обикаля квартала или да качва стълбите на входа. Колкото и смешно да звучи, това е едно много добро и равномерно натоварване за съцето.

Не виждам Кучу какво те притеснява - те са заредени с толкова положителна енергия! Той просто усеща недостига на такава след операцията и иска да помогне. Сигур иска да ляга към краката й - нормално. Мисля, че е по-добре кучу а остане, отколкото да го махнеш - майка ти ще я заболи точно сърцето, защото там е цялата й любов към теб, кучу, целия свят.

Всичко ще е наред, не се притеснявай! Ти като си спокойна и майка ти по-лесно ще се възстанови. Алфа вълни - знаеш.

Успех!

Линк към коментар
Share on other sites

Елф, ако живеете в София, поемам ангажимент за три дълги разходки седмично на кучето Ви докато преодолеете стреса. Не мисля, че раздялата с него ще Ви облекчи, не мисля, че и майка Ви ще се почувства по- добре от това.

Редактирано от Inseparabile
Линк към коментар
Share on other sites

Не живея в София за жалост, но много благодаря за предложението, оценявам го. Не можем да се разделим с Джавчо, той си е като човече което много обичаме, ще намерим начин. Благодаря! :3d_053:

Линк към коментар
Share on other sites

Елфи, имам сменена аортна клапа. Вярно е, че има хипотетична вероятност вашето куче да добави нови бактерии, но като имаш впредвид хилядите други, които се мотаят из устите ни не бих се притеснявал толкова много. Не познавам вида на операцията на майка ти, но по принцип трябва основно да се внимава за директно попадане на бактерии в кръвотока. Аз бих оставил кучето, защото по важното сега е бързото възстановяване, а вярвам, че то ще помогне определено за това:) И движение колкото се може повече и по-скоро!

Бързо възстановяване и да не се плашите!!! Мислете хубави неща. Така ги предизвиквате:)

Линк към коментар
Share on other sites

Един човек, като убива гълъб, е със същото съзнание, както една мома, откъснала цвете, за да се окичи. Злото се побеждава с Доброто.

Без насилие

Цяла сутрин едно гълъбче се разхожда по терасата ми и не може да излети, сигурно се е намокрило от дъжда, сега го пазя да не го докопа кучето / горкия, твърде много му дойдоха емоциите и ограниченията напоследък/, нароних му трохички и му чистя курешките. Не знам друго какво да сторя за него. Много миличко пиленце, сега съм отделила апартамента на три отделения. Едно за мама, едно за Бени и едно за гълъба и само се разхождам насам- натам да ги обикалям :))). Спокойно можете да ми преместите мнението, стана ми интересно понеже мисълта съвпада с това което ми се случва в момента :)

изт

Да, смяна на аортна клапа. Към този момент всичко се изплъзна от моя контрол и тримата се събраха на куп. Не ме оставят да се обърна и сътворяват чудеса. Кучът "обясни" на гълъба, че там му е пикантното място, гълъбът направи 2-3 обиколки на терасата и се приюти в "апартамента си" - там си откри едно удобно местенце и всичко това се случи под наблюдението на баба им която разкъсвана м/у любовта си към двамата, най - накрая реши да го допусне да се из... , за да не стиска / понеже в момента навън вали и не може да излезе/, а после измяучи като котка от притеснение как ще се разберат, те обаче се разбраха чудесно защото Бенисимо е благороден, само дето на мен ми се изправи косъма от притеснение и за тримата :1eye: . И въобще, не знам тези емоции полезни ли са, но у нас е весело :unsure:

Редактирано от Eлф
Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 years later...

Здравейте ,макар че темите са от преди ,бих искала да споделя моята исторя като ще се радвам да съм полезна. Преди повече от четири години ми се наложи да вадя зъб. Аз съм от София и отидох по препоръка в 7-ма поликлиника. Там ми го извади един господин, не искам даже името да му споменавам. След два месеца от ваденето, започнах да вдигам температура, да слабея , получих пиелонефрит, дискова херния и станах абсолютен инвалид. Лекари ми казваха ,че температурата ат 40 градуса била от нерви и така още 4 месеца ужас.Чудех се къде да отида , защото никой не можеше да ми каже какво ми е.За мое щастие една вечер вдигнах пак 40 градуса и получих сърцебиене над 220 удара. Добре ,че попаднах на читав лекар , който ме откара в кардиология. Там ми казаха първо ,че имам спин , после ембола , питаха ме дали не съм била в Африка и добре ,че беше дежурен един лекар, който беше си чел материала и отсече, че аз имам бактерия в сарцето. Останах там един месец на пеницилинови антибиотици , като бях в много тежко състояние.Непрекъснато ми предлагаха операция заради високата степен на поражение на митрална клапа , но аз отказах. Излезнах излекувана от инфекциозен ендокардит , но в тежко здравословно състояние- имах сърцебиене над 200 удара , умора , виеше ми се свят непрекъснато.

Търсех лечение, знаех ,че няма но търсех.Запознаха ме с наш професор, който се занимаваше с алтернативна и не оперативна медицина. Той ми предложи да пия негова добавка ,която възстановява тъканите на заболелите органи.Аз нямах избор , започнах да я пия и след 10 месеца аз нямах и помен от сърдечна недостатъчност, митрална регургитация , сърцебияна и всичко , което ме сполетя.

Вече няколко години , аз съм здрава ,практикувам йога, тичам, не се уморявам и задъхвам.

Искам да кажа ,че лечение има. То е в България и че освен смяна на клапи има и други методи, които обаче кардиолозите не признават ,по финансови причини!

Ако някой иска да ми пише ,моя мейл е vsv2303@abv.bg

Бъдете здрави!

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...