Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Възлюбете злото, за да го направите на добро


B__

Recommended Posts

Възлюбете политиците ни, така внасяте любов в тях и ги правите добри.

Възлюбете месоядците, така внасяте любов в тях и ги правите добри.

Възлюбете атеистите и материалистите, така внасяте любов в тях и ги правите добри.

Възлюбете подлите, така внасяте любов в тях и ги правите добри.

Възлюбете злите и отмъстителните, така внасяте любов в тях и ги правите добри.

Възлюбете всички, които ви правят зло, така внасяте любов в тях и ги правите добри.

Възлюбете болестта в себе си, така ще се излекувате.

Възлюбете злото, защото така внасяте любов в него и го превръщате на добро.

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 76
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

:thumbsup1: Даа, да им благодарим, че са такива, щото ни помагат да израстваме, т. е. да не им се връзваме...

Та и на враговете си да благодарим, щото ни изтласкват нагоре... /Ако съумеем да си научим уроците де... ;) /

Линк към коментар
Share on other sites

Който може и телефонните измамници да възлюби. Едва ли ще внесе добро в тях. Напротив. По - скоро ще внесе уют в собствения си свят неглежирайки проблема. Вярвам, че е възможно да вникнеш и разбереш мотивите поблазнили нечия душа да сломи друга, но още по - силно вярвам, че съвестта е морален феномен служейки вярно, както на човека, така и на обществото. И знам, че няма да бъда по - праведен, по - добър ... възлюбвайки хора, които чрез действията си самоволно са се лишили от правото да са сред нас.

Линк към коментар
Share on other sites

Интересна е идеята да превърнем Злото в Добро като го възлюбим.

Но, за да възлюбим Злото, първо трябва да го познаем.

Какво е злото? Как да го разпознаем?

Има множество дефиниции за същността на Злото:

- злото е лишение от добро

- злото е нееволюирало добро

- злото е изоставено добро

- злото е опозиция на Бога

- злото е неподчинение на Божиите закони

- невежеството е корен на всяко зло

- злото е погрешно поведение и егоистични емоции

- злото съществува, за да ни даде възможността чрез него да познаем доброто

- злото съществува, за да имаме избор на коя от двете страни да застанем - на страната на доброто или - на страната на злото

- ...

Според вас, какво представлява злото, как е възникнало, как да го разпознаем? А, преди да го обикнем, трябва ли да го харесаме?

Линк към коментар
Share on other sites

Мога да си представя любов към враговете си, т.е. към тези, които по някакъв начин ми нанасят вреда, но към злото – не мога. И тази трансформация... ами ако наистина обичайки някого го правиш по-добър, то можем да си зададем въпроса: Бог обича ли ни? Или пък Христос? Очевидно е, че с формулировката нещо не е наред. Има нещо вярно в нея, в смисъл, че ако обичаш някого ти стимулираш доброто в него да се прояви, но тази проява въобще не е сигурна. Всъщност реакцията може да е коренно противоположна – в много хора любовта ни ще събуди омраза и противодействие.

Линк към коментар
Share on other sites

За мен е по-просто: злото причинява болка и до там. Борбата със злото не знам дали е правилна, но със сигурност е обречена на провал. Без да има зло няма добро, така както без тъмнина няма да знаем какво е светлина. Да допуснем, че някога е възникнало, значи да допуснем, че някога го е нямало, а следователно е нямало и добро.

Линк към коментар
Share on other sites

... ами ако наистина обичайки някого го правиш по-добър, то можем да си зададем въпроса: Бог обича ли ни?

Не съм съгласен, че обичайки някого го правиш по-добър. Откъде излезе този абсурден извод? Ако обичаш някого го правиш по-силен.

Вярно, че си има психологически момент, когато обърнеш другата буза, но злите хора си имат мотиви да бъдат зли и това да ги черпиш ракия след като са ти откраднали кокошките не виждам как ще ги откаже от това което правят. Защото мотива да го правят не се изкоренява с това какво ти е мнението за него.

Линк към коментар
Share on other sites

Аз ги обикнах - телефонните измамници - и имам сериозни основания за това. Те ми помогнаха така, както никой не би могъл.

Преди около 2 години и на мен ми "звъннаха" - и аз се вързах първите 30 секунди, сърцето ми се сви. после явно небето бдеше над мен и ситуацията беше такава, че усетих лъжата. Дъщеря ми беше в Германия, а полицейският инспектор проговори на български... Урокът беше много ценен - да не се доверявам, да не прибързвам в емоционалните си реакции, да си държа езика зад зъбите, особено когато се каня да изсипя някаква лична подробност... Животът ми стана доста по-спокоен и сигурен оттогава. Благодаря им от цялото си сърце!

Миналата година на 15 септември разбрах, че глобул са сключили с мен някакъв странен договор за 4! телефона, които се намирали някъде в Радомирско, имам 500 лв дълг и съм осъдена и някакви хора искат парите от мен.... Благодаря им на всички. Досега бях смела и с гражданска съвест само на думи. Ето - сега го проверих на дело. Наистина в самото начало ми мина една подла страхливичка мисъл, че спокойствието на семейството ми не струва 500 лв... но после ми светна - това беше изпит. дали наистина съм това, което искам да бъда и мога ли да защитя истината без значение какво ще ми струва това... Честно казано самата аз не можех да се позная - заради увереността, с която преплувах и водите на глобулската администрация, и прокуратурата, и следствието... Оказа се че имало много хора като мен, има и хора, които стоят и работят за истината, тихо, ежедневно... А, и се научих да внимавам и да си записвам къде си оставям и на кого показвам личните си документи. Благодаря на измамниците от цялото си сърце!

А какво да направим, когато възлюбим един измамник - да не му позволим да ни измами, да станем по-внимателни (той не случайно се е появил до нас) и да направим всичко, което е по силите ни, за да излезе истината, да я узнаят повече хора...

Как им помагаме ли - ами колкото по-малко наивници има, толкова по-малко измамници ще има и накрая ще им се наложи да си намерят почтено занятие.

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

Аз не искам да има телефонни измамници. Обичам ли ги? Определено не. Мога да обичам хората, но не и ролята им на телефонни измамници. Още по-малко пък мога да съм им благодарен. Да, някой може да извлече полза от лъжите на телефонните измамници, но това не оправдава техните действия.

Линк към коментар
Share on other sites

...

Жената винаги помага на мъжа си да преодолява трудностите в живота, за които той и не би подозирал,че съществуват, ако не се беше оженил за нея!..."

Ти се бъзикаше, ама си е точно така. Жената най-малкого усилва много нещата в мъжа. Или ще го направи герой, или ще го направи п...ка, ама само защото склонен към това си е бил отначало.....

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Как да обичаме ли?! Ами най-малкото като простим. Като простим на тях, като простим и на себе си, че сме позволили да се случи и да се тормозим от това.

Линк към коментар
Share on other sites

За мен е важно да виждам нещата такива, каквито се, да ги разбирам тях и причините довели до тях. Да извинявам някого или да му прощавам не е моя работа. Грешките е важно да се изправят, кой когато може – тук нямам претенции, въпреки че колкото по-бързо стане това, толкова по-добре. Прощаването не изправя грешките. То просто в някои случаи може да освободи човека от прекомерния психологически товар, с който сам се е натоварил. Но този товар тъй или иначе е илюзорен. Прощавайки аз няма да смъкна този товар от човека отсреща, защото този товар не съществува извън умовете на прощаващия и човека на когото се прощава.

Линк към коментар
Share on other sites

За любов към телефонните измамници не мога да кажа, че имам, но съм им благодарна, защото успях да преценя себе си, т. е. мисля и не се лъжа лесно. И аз както Донка сподели в първия момент се вцепених, но само след секунди осъзнах, цялата глупост... Бързото премисляне и анализ след това ми помогна да забравя и отмина с насмешка цялата ситуация...

Разбира се бих предпочела да ги няма тези измами, но това е... Родна действителност...

П.П. Прощавам и забравям заради себе си. Проблема да се решава от онези, които трябва да си го решат....

Редактирано от Слънчева
Линк към коментар
Share on other sites

За мен е важно да виждам нещата такива, каквито се, да ги разбирам тях и причините довели до тях. ....

1. Това означава ли, че въобще няма неща, които не си способен да видиш?

2. Означава ли, че ако не разбираш нещо, то няма право на съществуване и правдивост?

Линк към коментар
Share on other sites

Не, защо трябва да означава тези неща? Ако не разбирам нещо, просто не го разбирам. Лошото е ако не разбирам нещо и започна да правя безпочвени предположения по отношение на него. Нямаш си представа за колко много неща съм наясно, че не ги разбирам, но това не ме притеснява. Ще дойде време и ще ги разбера.

Линк към коментар
Share on other sites

Да, това е точно по закона на "Каквото повикало, такова се обадило." или как беше в Библията - каквото посееш, това ще пожънеш.

Ако излъчваме любов към хората и въобще всичко наоколо, това и ще получаваме. Всеки от вас може би ще се сети за такъв случай - човек, който към много други хора и въобще традиционно се държи зле, към някои само хора проявява неочаквано добрдетели, които уж са му чужди. Защо е така? Ами най-вероятно тези малко на брой хора именно излъчват любов, уважение и т.н. добри чувства към този човек и извикват от него такава реакция.

Та колкото и абсурдно да изглежда написаното от Божидар, той е прав според мен.

Мога да си представя любов към враговете си, т.е. към тези, които по някакъв начин ми нанасят вреда, но към злото – не мога. И тази трансформация... ами ако наистина обичайки някого го правиш по-добър, то можем да си зададем въпроса: Бог обича ли ни? Или пък Христос? Очевидно е, че с формулировката нещо не е наред. Има нещо вярно в нея, в смисъл, че ако обичаш някого ти стимулираш доброто в него да се прояви, но тази проява въобще не е сигурна. Всъщност реакцията може да е коренно противоположна – в много хора любовта ни ще събуди омраза и противодействие.

Да, Бог и Христос излъчват любов към нас (така според мен е по-точно, отколкото да кажем персонализирано - Обичат ни) и да, правят ни по-добри. Именно любовта, излъчена от тях, ни помага да израснем, нищо друго! Ти мислиш, че сам решаваш да си добър и сам се правиш добър? Аз не мисля така. Ако го нямаше облагородяващото излъчване на Бог и други висши духовни същества, на нас въобще нямаше и да ни хрумне за добродетели.

Може ли пример, когато истинска (а не егоистична, манипулативна, притежателска) любов е довела до реакция омраза и противодействие?

Редактирано от Диана Илиева
Линк към коментар
Share on other sites

Злото е по - лесно да се възлюби, ако си чувал, че съществува, и по - трудно, когато си се сблъсквал директно с него. Затова не смятам, че е нужно да се търси консенсус с неговите членове. Да обичаш някой, който е прекрачил границата на общочовешките ценности, е меко казано абсурдна обич. Насилието върху човешкия дух е издевателство. Не просто оскърбление, незачитане на равнопоставенността, а унижение спрямо живота. Следователно, който обикне злото ще намрази живота. То няма място сред нас и всеки опит да бъде изопачено с цел успокояване на съвестта е обречен на провал.

Линк към коментар
Share on other sites

Злото е по - лесно да се възлюби, ако си чувал, че съществува, и по - трудно, когато си се сблъсквал директно с него. Затова не смятам, че е нужно да се търси консенсус с неговите членове. Да обичаш някой, който е прекрачил границата на общочовешките ценности, е меко казано абсурдна обич. Насилието върху човешкия дух е издевателство. Не просто оскърбление, незачитане на равнопоставенността, а унижение спрямо живота. Следователно, който обикне злото ще намрази живота. То няма място сред нас и всеки опит да бъде изопачено с цел успокояване на съвестта е обречен на провал.

Значи обичта може да е издевателство и общочовешките ценноси са по-важни от любовта?

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Има разлика между "обич" изречена само с думи и такава изразена с действия показващи любящо отношение .Много говорят , че трябва да обикнем тези , които с действията си са проводник на злото , на разрушението . Но ако сте били свидетели в ситуации , когато поддръжниците на тази идея са преживели нещо разрушително (причинено от хора ) или пък любими техни хора , ще видите , че това , което горещо са защитавали не думи , не могат да го покажат в конкретната ситуация .Има степени при които се проявява злото . В момент , когато разрушението набере инерция , дали обичате или не обичате злото и съответните му носители , няма никакво значение .

Аз се учудвам , как след толкова години живот на тази земя , след толкова история , след такива съдбовни обрати , човечеството не е станало по-извисено . Ръководните сили в обществата отново са такива каквито са били и в робовладелският строй .

Сега си спомням , как преди години посетих лекция на някакъв източен учител . Не се постарах да запомня името му .

Говореше , че за да ни обичат там където работим , трябва да отдаваме максимално своите сили и възможности . Така ще ни харесват , ще ни се увеличат доходите без дори и да претендираме за такова увеличение.

Имах възможност да попадна на работа в малка фирма , където се работеше с високи темпове , на ненормирано работно време . Точно там реших да приложа съвета на източния учител . Резултатът беше , че нито ми увеличиха доходите , нито се отнасяха с по-голямо уважение , а дори напротив изискваха все по-голямо и по-голямо натоварване и огромно недоволство от страна на работодателите .

Съветите са приложими към съответни хора . Не съм всички .

По същия начин обичта към носителите на злото не може да е еднозначна .

Да обичаш злото не значи , че го правиш по-добро , но минаваш през него с по-малки загуби . :3d_039:

Линк към коментар
Share on other sites

Злото е по - лесно да се възлюби, ако си чувал, че съществува, и по - трудно, когато си се сблъсквал директно с него. Затова не смятам, че е нужно да се търси консенсус с неговите членове. Да обичаш някой, който е прекрачил границата на общочовешките ценности, е меко казано абсурдна обич. Насилието върху човешкия дух е издевателство. Не просто оскърбление, незачитане на равнопоставенността, а унижение спрямо живота. Следователно, който обикне злото ще намрази живота. То няма място сред нас и всеки опит да бъде изопачено с цел успокояване на съвестта е обречен на провал.

Значи обичта може да е издевателство и общочовешките ценноси са по-важни от любовта?

Желанието да причиниш болка - физическа или психическа е садизъм. Желанието да господстваш над другия, да го превърнеш в обект на унижение и поробване, да станеш негов повелител, негов мъчител, негов спасител е садизъм. Е, как се нарича тогава стремежът да любиш злото и доброто по един същи начин? Има нещо сбъркано в тази твоя философия!

Линк към коментар
Share on other sites

Добре, нека да видим нещо от Учителя (благодаря на моя "ангел хранител")

От "Принципи, закони, сили и форми":

"...Ако само за момент си помислиш, че си добър, ти създаваш злото в света..."

Ето и контекста:

"...Казваш: „Господи, обърни ухото си към мене! Дай внимание на гласа ми!“ Ти апелираш към Господа и си готов да Го слушаш. Ако си глух, ако нямаш ухо, как ще слушаш Господа и как ще Му говориш? Ако ти слушаш Господа, и Той ще те слуша. Не Го ли слушаш ти, и Той няма да те слуша. Да те слуша Господ, това значи да се вслушва в твоите радости и страдания. Така се вслушва Бог в страданията на всички същества. Той им показва пътя на тяхното изправяне. Това са общи положения.

Все едно е да кажеш на човека, че трябва да стане добър. Как ще стане добър? По естество човек е добър, но доброто е достояние на Бога. Той е добър, а човек може само да прояви доброто в себе си. Ако само за момент си помислиш, че си добър, ти създаваш злото в света. Не можеш да бъдеш добър, ако не си дал нещо от себе си. Не може да те обичат, ако не си дал нещо от себе си. Как ще жънеш, ако не си орал и сял? Христос ора и копа, след това ся и днес жъне. Вие влязохте в Неговия труд и се ползвате от плодовете Му. – „Кой ще влезе в нашия труд?“ – Все ще се намери някой...."

Линк към коментар
Share on other sites

"...Ако само за момент си помислиш, че си добър, ти създаваш злото в света..."

Каквото и да си помисля , злото в света е вече създадено , но не от мен .

Попадайки в света всеки е изложен на въздействие на двете противоположности : Добро и Зло и като гледам , борбата и стремежът е да сме под въздействието на по-малкото зло и да сме му благодарни , че на негово място не е дошло по-голямото . Но да възлюбиш злото означава да си готов да направиш всичко , дори и да се жертваш . Какъв е смисълът от саможертва в полза на злото ? И без саможертва то унищожава , но жертвата не го превръща в добро .

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...