Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Нервната ми система - ОКР (OCD)


Recommended Posts

Здравейте г-н Баев, на 27 г.

Пиша ви с голямо желание и надежда да има шанс да ми се помогне.

Предварително ви се извинявам за дългото писмо.

Проблемът ми е:

роден съм в едно Благоевградско село,като малък имах добро детство,но и често пъти съм ставал

свидетел на сериозни кавги между дядо ми и баща ми,който дълбоко съм ги изживявал .Родителите ми

се занимаваха със земеделие,за възпитанието ми се грижеше дядо ми.Той беше доста набожен

човек,тази набожност е придаваше и на мен и можеби в последствие това ме стресира и депресира.

Всичко започна когато бях на 15 г. учех в гр. Банско бях ме 28 човека,аз бях единственият

мюсюлманин в клас,но всички се държаха ОК с мен,само класната от време на време разказваше

някои виц за помаци и това ме караше да се срамувам но не се задълбочавах.Бях отличен

ученик,Вярвах че БОГ-АЛЛАХ ми помага и всичко беше супер,докато не доиде един период през които

започнах да получавам слаби оценки,помислих си че Бог вече не ми помага и ми мина една псувня

през умът ми-просто го напсувах.И от този ден преобърнах живота си.Почнах да се страхувам,че ще

бъда наказан,че ще ми се случи най лошото,всичко ми стана мрачно,напрегнато тъжно,почнаха болки в

стомаха ,сърцето,главата, гърба,след 5 месца реших да споделя с дядоми и родителите ми,те ме

разбраха и даже ми казаха че това е нищо да не се притеснявам,ПРОСТО ЕДНА МИСЪЛ,но за мен не

беше така аз се обвинявах и невиждах изход.Опитвах се да се успокоявам,но вътрешният ми глас ми

викаше некадърник,как можа. на теб неможе да ти се помогне и това ме съсипваше.Най вече че

незнаех какъв е този глас мислех си че полудявам.Нашите настояваха да ида на психиятър но аз бягах

и неисках,струваше ми се много грозно и срамно.Смених училището си,прехвърлих се в село,надявах

се че като сам до нашите,ще го преодолея този срив,но непрекъснато живеех всеки ден като за

последно, но по лека лека взех да се успокоявам докато 2001 г дядо ми не почина от рак,и всичко

почна от начало.Полека пак си стъпих на крака но не на 100 %,. 2003 се преселихме в казанлък,купихме

къща няколко месеца след това почина баща ми от тумор на мозъка пак се предадох,почнах да

изпитвам силно чувство на вина,че приживе съм му отговарял на моменти и това ме сасипваше НО се

борех. 2004 влезнах в казарма в гр. Плевен. Точно тогава Майками се разболя оперираха я от киста

на яичниците,пак се стресирах помислих че ще изгубя и нея,притеснявах се плачех,накрая ходих при

психоложката в казармата,разказах и всичко исках да ми предпише някакви лекарства,но тя отказа каза

че не е желателно да свиквам с лекарства,поуспокоиме че това са само страхове и трябва сам да ги

преодолея,точните и думи бяха че са нерви.Предписа ми само валериан да пия и ми каза времето ще

ме излекува, другият вариант ми каза психотерапия,но трудно се намирали специалистти в

България.....хапчетата не, .Борех се но се страхувах от всичко,от стрелби от автомати,страхувах се да

не се самоубия,никига не съм го искал но се чуставах неуверен и си мислех,че ще полудея и няма да

се осъзная.Прехвърлиха ме да служа в казанлък,бях зле не се оправях,на една отпуска ходих при

невролог,разказах му проблемите си казах за мнението на психоложката,но тои ми предписа хапчета

анафранил и някви други но не ги помня-диагнозата му беше депресивна невроза,каза ми ако искам

можел да ми помогне да се уволня,но аз неисках,.Почнах да пия лекарствата,но страничните ефекти ме

сасипваха пих ги една седмица и ги хвърлих в коша,сетих се кво мо каза психоложката и реших че ще се

справя, но НЕ .Мъчех се но неможех,някои път ги преодолявах мслите и се чуствах по добре,но пак се

връщаха и ставаше Зле.Най-лошото стана когато един ден на наряд прочетох за някъв луд,които

изнасилил майка си и убил близките си.Аз се изплаших и още повече внуших че сам луд и ще направя

същото,представих си как изнасилвам Майка ми как убивам брат ми,жена му и децата му,.представих

си една картина,която ме мъчи и до днес на моменти.Пробвах да се успокоявам,няма страшно,но

някакъв вътреяен глас ми викаше има има,аз си казвам не сум луд той отговаря луд си.Почнах да се

виня,как може да мисля това за майка си тя ме е родила,тя е моята майка,не случайна жена,а моят

вътрешен глас казшаше не ти и без това си луд направо се вцепених,мъчех се по всякъв начин да се

преборя,но незнаех с кого се боря,някакъв невидим враг.притеснявах се почнах да си мисля че

умирам,че ще се разболея от наи тежката болест,като ходех при приятелката ми тази картина ме

побъркваше,Понякой път не се получашаше с други приятелки, или пък ако се получеше си внушавах че

сам хванал спин,до толкова много че съм си правел изследвания и нищо.......Аз си повтарях на ум луд

сам и искам да изнасиля майка си,знаех че това не е така,но го изживявах като истина.Уволних се и

реших да ида на нареченски бани чух че там билко за нерви,така и направих-там ми казаха нещо

мевжду страхова и натаплива невроза и че ще мине но трябва да идвам всяка година по 2 пъти на

година в продълвение на няколко години.Там срещнах и един човек които ми каза че тои е ходил 5 г

всичко му е минало и след 5 почивка пак започнало всичко от начало.Аз стоях една седмица нямах

пари за повече тъкмо се бях уволнил,но реших че след казарма ще мине.От там си купих една книга на

немски психотерапевт Ролф Меркле,книгата се казва Край на Депресията страха и натраплишите мисли

с когнитивната терапия.Почнах да чета и прилагам и до някаде ми помогна да си стъпя на крака,реших

да следвам ветеринарна медицина,но заради тия натрапчиви мисли и картини неможах да се

концентрирам и да мина целия материал,когато ги държах под контрол учех,когато ме

обвземеха,прекарвах по цели дни в разсъждения.Не ме приеха това,което искам,но все пак завъря

ших друга подобна.По време на следването 2006г ходих при една психиятърка в стара загора(там

следвах),казах и за проблемите си и че неискам хапчета а психотерапия,но тя каза че има позната в

пловдив,но не е сигурна че тя владее добре тази новост и че не е сигурна ,по добре

хапчета,Незнам,дали пак сбърках и си прескочих късмета,но пак отказах хапчета. 2007 заминах на

бригада в Англия спечелих малко пари,прибрах се в България,после чух за двама най големи билкари в

България-единият от Хасково-Дончо Тоннев,който лекува всякакви разтроиства с билки,предписа ми

биллки (2008)г. пих 3 месеца нищо.Ходих в София (2009)г. при редактора на в.Лечител г-н Атанас

Цонков,той ми направи изследвания в една поликлиника на ул.Позитано 24 софия,и ми каза че тия

нтрапливости ги имам от прекарана лаймска болест в детска възраст,но аз неси спомням за

такава,освен ако е минала със скрити симптомии.Изписами куп билкови лекарства от магазин

лечител,пих ги 4 месеца и пак нищо. Макар и трудно се борих със мислите 2010 се ожених,2011 ми се

роди дете, тогава си казах ще се преборя и ще ги победя ,това са само мисли,успях за 8 месеца да ги

смекча,радвах се на живота,на семейството си,мислите ми идваха, а аз ги отпращах,накой път

лесно,друг път по трудно,но се справях.Създадох семейство реших и да спечеля малко пари,но в

българия това няма как да стане, затова реших пак да пробвам в чужбина.От 2 месеца съм в Англия от

20 март 2012г..Еедин месец преди това към 15.02.2012,както си мислех че съм ок всичко пак се

започна от начало, сякаш пак се потдадох.Сега се чуствам съсипан всички мисли са пак върху мен

,Всичко ми е мрак,пълен сам със песимизъм,представям си само глупости,за майка ми за дъщеря

ми,жена ми.от 2 години имам и проблеми със стомаха..Просто съм много отчаян вече,че никога няма

да мога да се справя с тези мисли,случайно попаднах на вас и ми направи впечътление,че найстина си

разбирате от работата.Просто ви моля от сърце за съвет какво да правя:чета по интернет,ако наистина

имам обсесивно-компулсивното разстроиство, не се лекува и е до живот,други пишат,че трябва цял

живот да се приемат лекарства. Вече сам готов на всичко само ми помогнете да живея пълноценно.По

принцип трябва да стоя тука до септември,но ако не се пооправя едва ли ще издържа.Готов сам ако

трябва цял живот да пия лекарства,да стоя на наречен или Терапия на каквото и да е само да може да

ми се помогне. БЛАГОДАРЯ ЗА РАЗБИРАНЕТО.

НАКРАТКО ВИ ОПИСВАМ САМО СИМПТОМИИТЕ МИ:

натрапливи мисли и представи,който ЗНАМ,ЧЕ НЯМА ДА СТАНАТ И осъзнавам,че като се страхувам

да не ми минат през главата , те100% ще минат,но трвожат и измъчват.мине,Постоянни мисли да не се

разболея и да не се случи нещо лошо.Постоянни расъждения варху религията,Последно чух за момиче

и момче първи братовчеди,как са правили редовен секс,и веднага си го представям и вживявам.

Разсъждавам опитвам се 4рез религията да си дам отговор,да се успокоя,но после потъвам в блатото

на размисли и напрежение от което последваха няколко нощи с разпокъсан сън.Опитвам се да им се

противопоставя,но сякаяш насила съм вързан за тях.Споря с невидим враг. Усещам ги кога идват , но

ми е трудно да кажа стоп,като дрога са,контролират живота ми и го правят черен.Случвало се е да се

разхождам умислен в черни мисли и да ме подгони улично куче,веднага ги прекъсвам и изчезват,но

когато немога така рязко да ги отблъсна се настаняват в живота ми(свиват гнездо за незнаино дълго

време).ИСКАМ ДА ГИ ЕЛИМИНИРАМ НА ЦЯЛО И ТЕ ДА ЗАВИСЯТ ОТ МЕН„НЕ АЗ ОТ ТЯХ.

На какво се дължи факта,на моменти да мога да ги контролирам за дълъг период от време и после пак да им се потдавам?

Има ли шанс да ги елиминирам завинаги????Сега ако си дам воля и кураж,пак мога да си стъпя,до

няква степен на крака,но като знам,че рано или късно пак ще им се потдам се отчайвам и страхувам.

БЛАГОДАРЯ ВИ И УСПЕХ С РАБОТАТА

Линк към коментар
Share on other sites

Привет!

Описваното от теб е типичен случай на обсесивно разстройство (натрапчива невроза). В ранните ни години в нас се оформя характерова структура, продукт на възпитанието и вярванията на възпитателите ни - моралната ни цензура. Някои наричат такъв човешки морал "аз идеален" или "суперего". Бидейки деца, фигурите на възпитателите ни са приемани от несъзнаваното ни като големи, омнипотентни, като ...богове. Ето, за твоето възпитание се е грижел основно дядо ти. Той самият е бил набожен и съответно ти е предал тези си вярвания.

Когато пораснем, психичната структура на морала ни служи за поставяне на известни ограничения над естествените импулси, идващи от несъзнаваното ни - табута и опити за контрол над над сексуалния, агресивен и властови нагони, които филтрирани през съзнанието ни, неизбежно пораждат и ментални движения - мисли и чувства. Ако въпросният морал е твърде ригиден, т.е. твърд и негъвкав, ако има много тежки и застинали табута и твърде силно казва как трябва да бъдат нещата, се сформира вътрешно противоречие. В твоя случай моралът ти си мисли, че нещата от живота ТРЯБВА да отговарят на вярванията от морала ти. В един миг обаче нещо в живота ти натежава и тъй като вече има тенденция за битка между етичната ти цензура, наситена с вярвания за Аллах и собствените желания за щастие, идващи от подсзънанието, съзнанието ти, поставено на кръстопът между тези две психични инстанции отразява тази битка като мисъл против Бога, Аллах. Тази мисъл няма нищо общо с истинско богохулство, от което се плашиш. Няма, защото малкият човешки морал, който създава цялата тази излишна битка, няма нищо общо с божествения морал, който е обширен, гъвкав, всепрощаващ, любящ, мъдър, разтворен и светъл. Мислите, с които е започнало всичко при теб, продължават и досега и се разклоняват все повече, изразяват вътрепсихичен, твой си личен конфликт между поне три нива в психиката ти (нагонно несъзнавано, съзнание и малък човешки неадекватен на божествения морал).

Всъщност породителят на неврозата ти се явява малкият ти човешки морал, който силно се бори против бунта на останалата част от психиката срещу него самия. Колкото повече се бори обаче, толкова повече конфликтът става все по-голям и мислите, които те плашат повече и по-силни. Важното е да осъзнаеш, че тези мисли нямат нищо общо с реално богохулство, а са просто вътрешно "късо съединение". Мислиш ли, че в Корана пише да се борим против себе си, да мразим подсъзнанието си, да се опитваме да смачкаме част от себе си? Не, нали! Пише да се обичаме - Аллах, себе си, хората. Аллах обаче живее като искрица мъдрост и божественост и в теб самия. Когато се бориш против себе си, ти се бориш и против Бога. Заблуждаваш се като си мислиш, че трябва да се пребориш с тези мисли, за да бъдеш в синхрон с Бога. Той не е някъде навън от теб, а в теб самия. А това е гордост и недобра стратегия.

Разбери тези мисли! Когато то мине мисъл против "бога", всъщност тя няма нищо общо с истинния Бог, а е против собствения ти прекалено очакващ и твърд морал. Той се явява като един вътрешен в теб псевдо-бог, на когото всъщност се кланяш много силно, докато го слушаш и продължаваш да се бориш против себе си. Казваш си: " Аз нямам право да мисля такива мисли против Бога, жена си, децата си, близките си...!" А разбираш ли защо идват тези мисли? Идват защото силно обичаш Аллах! идват, защото силно обичаш съпругата, децата си, близките си! Обичаш ги, но в същото време имаш един твърд, неадекватно скован морал, който има много високи очаквания за всичко. Този морал няма нищо общо с божественото, но е чисто и просто една човешка гордост, която свръхизисква и определя как трябва да бъдат нещата. Когато очакванията на "аз идеалното" ти не бъдат задоволени, в подсъзнанието ти се ражда нормален защитен страх, който заедно с любовта ти към Бога или близките ти, ражда въпросните мисли, против които така силно, безплодно и излишно се бориш! Излишно, защото тези мисли са израз на Любов към Бога - но към истинния Бог/ Аллах, не към малкия псевдо морал в теб.

Пиши какво си разбрал дотук от написаното, както и от тази статия, за да продължим диалога си!

Линк към коментар
Share on other sites

Г-Н БАЕВ БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ОТЗИВА,МИСЛЯ ЧЕ МНОГО ТОЧНО СТЕ ПРОНИКНАЛ В ПРОБЛЕМЪТ И В ДУШАТА МИ. БЛАГОДАРЯ И ЗА СТАТИЯТА,МНОГО Е ПОЛЕЗНА И ПОУЧИТЕЛНА. ОСЪЗНАВАМ ГРЕШКИТЕ СИ,НАЙСТИНА МНОГО СЪМ СЕ ЗАДЪЛБАЛ В РАЗСЪЖДЕНИЯ И ВСЕ СТИГАМ ДО ЗАДЪНЕНИ УЛИЦИ,ПРОСТО КАКТО Е ОПИСАНО,ДОСТА СЪМ ИЗКРИВИЛ МИСЛЕНЕТО СИ.ОСЪЗНАВАМ ВСИЧКО,НО СЯКАШ САМ НЯМА ДА МОГА ДА СЕ СПРАВЯ,КАКТО СЕ ВИКА:ДОСТА СЪМ СИ РАЗБЪРКАЛ ПЪЗЕЛА И СИ МИСЛЯ,ЧЕ ЩЕ МИ Е НУЖНА ПОМОЩ ДА ГО НАРЕДЯ. ОСЪЗНАВАМ ВЪРТЕЛЕЖКАТА,КОЯТО МЕ ВЪРТИ,НО СЯКАШ НЕМОГА ДА КОНТРОЛИРАМ СТРАХЪТ СИ В ОПРЕДЕЛЕНИ МОМЕНТИ,КОГАТО МЕ ОБХВАНАТ ВЪОБРАЖАЕМИТЕ МИСЛИ.СТИГАЛ СЪМ ДОСТА НАПРЕД,НО ПОСЛЕ ПАК СЕ ПОТДАВАМ,МИСЛЯ СИ,ЧЕ ИМАМ НУЖДА ОТ НЯКОЛКО ДОБРИ УРОКА.

Линк към коментар
Share on other sites

Можеш да се обърнеш към терапевт в държавата, в която си. Или в България, когато си в тази държава - по-евтино е и няма да имаш езикова бариера. Поинтересувай се предварително кой успява действително да помага при случаи като твоя и тогава се обърни към него!

Успехи! :)

Линк към коментар
Share on other sites

×
×
  • Добави...