Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

" Да отстояваш себе си" "Бъди себе си" "Всичко е Любов" " Любовта ще спаси света" "Да бъдем добри" " Искам да прекарам живота си с теб" "Светът е прекрасен"

Или дори последната национална кампания - "Да изчистим България за един ден"

Зад тези фрази стоят толкова много неща, колкото хора има по земята. В същото време зад тях има пропаст пълна с нищо. Аз лично все повече илюзии виждам зад т.н. изрази - клишета.

За съжаление все по- често, когато човек иска да изрази нещо, което не може да опише добре със собствени думи, го наблъсква в готово клише, а кой какво разбира вече не се знае. Слаба езикова култура, която води до пълна какафония във взаимоотношенията.

Говоренето с клишета стана нещо като мода. Даже се ползва като израз на високоинтелигентни разговори.

Ако си направи човек труда, обаче да се заслуша, ще чува едно постоянно повторение. Невъзможност да се изразят вербално емоции, чувства, ситуации.

Най- омразни са ми станали клишетата свързани с любовта, толкова празнина зад всичко казвано за любовта напоследък.

Не знам защо съм станала толкова взискателна към това което чувам \мой проблем разбира се\, вероятно защото все повече се наблюдава огромно разминаване между думи и действия.

Все повече зад големи клиширани фрази се извършват коренно противоположни по смисъл дела. И колкото и наивен да е човек всичко става все по- явно.

Та клишетата - ползвате ли ги, чувате ли ги, разбирате ли ги, дразнят ли ви или ви повдигат духа? :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля, че бъркаш клише с надслов. Клише е, че българите са работливи и гостоприемни. "Да изчистим България за един ден" е надслов.

Употребата на клишета и аз бих свързал със слаба езикова култура и по-точно. Глупавите хора просто не умеят да се изразяват добре и ползват наготово заучени фрази. Освен това, глупостта не им позволява нюансиране. Те не ползват синоними, не могат да ти кажат разликата между "нужно" и "необходимо", често нямат мнение.

Вероятно и затова клишетата са масово разпространени - защото и глупостта е масово явление. Когато има добра почва...

Клишетата не възприемам положително. Те са застинали "истини" често родени от малко опит и живящи в минали времена. Понякога е по-добре да кажеш клише, отколкото да мълчиш, за да повдигнеш нечий дух, но всъщност употребата на клише предполага, че самият ти не си вярваш осъзнавайки, че това не са твои думи и не са твои мисли.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля, че бъркаш клише с надслов. Клише е, че българите са работливи и гостоприемни. "Да изчистим България за един ден" е надслов.

Всъщност прав си. Второто е надслов, подведох се по илюзията и лъжата заложена в него, понеже споменах за илюзията която вкарват клишетата.

Тъй като обосновката на този надслов беше, че 7 милиона човека живеем в незнам си колко милиона боклук, един човек присъстващ на масата бързо изчисли, че за да е възможно това което се апелира всеки човек трябва да изхвърли 500кг боклук за един ден, което говори за голямо разминаване между апела и реалната обстановка.

Но ще го отдам на поредната манипулация телевизионна.

А за клишетата, всеки който ползва фейсбук, вероятно изчита на ден десетки такива.

Станало е мода да се слагат по снимки и картинки.

Някои са забавни, други банални, но са много модерни и много харесвани, явно всеки влага нещо там, но е трудно да го изпише. Пред това предпочитам цитатите. Въпреки че и при тях, често се копират цитатите, без да е прочетена книгата и отстрани звучи много смешно.

Странно ми е, защо се е получило такова прехласване по клишетата.

Явно всеки копнее да изрази себе си, но не знае как в словестна форма, защото няма прочит, няма разбиране на прочетеното, няма езикова култура.

Или това винаги е било така, но днес, всеки има на разположение виртуалното пространство, за да се изразява по някакъв начин. Такъв вид споделяне обаче изгубва формата на общуване и в момента, в който някой реши да излезе от клишето настава какафония. Оказва се, че никой не е разбран и никой не е споделен извън границите на клишето.

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По принцип ги избягвам, когато мога да изразя мислите си със свои макар и не толкова лъскави и засукани думички. Професията ми ме научи да внимавам на кого искам да кажа нещо и според неговия начин на мислене и изразяване да "подстройвам" и моя. Това вече изключва клиширането. освен в случаите, когато самият човек използва клишета. Е, точно тогава специално ги избягвам и често го моля да ми обясни какво е имал предвид - при това ясно му давам да разбере, че предпочитам неговите несвързани и оплетени обяснения пред заучена фраза.

Контрапункт

Ако аз, например, влагам смисъл и дело в една фраза, която множеството е успяло да клишира, това означава ли че

- аз използвам клишета?

- трябва да я сменя въпреки, че тя ми харесва и точно изразява мисълта ми?

- рискувам събеседникът ми да я приеме като клише, въпреки, че за мен тя не е?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ивета

Най- омразни са ми станали клишетата свързани с любовта, толкова празнина зад всичко казвано за любовта напоследък.

...

Та клишетата - ползвате ли ги, чувате ли ги, разбирате ли ги, дразнят ли ви или ви повдигат духа? :)

За мен по-омразни са не клишираните думи, а клишираните ситуации, които ги пораждат.

Вероятно клишираните ситуациии изграждат мрежа от клиширани словесни изрази, само и само да създадат известна сигурност, каквато дават папагалските повторения.

На мен друго ми прави впечатление, което отново е клиширано поведение, породено от клиширани помисли. Желанието да ставаш автор на клиширани квази философски постулати, поставяйки ги пред публиката като нещо, което се случва за пръв път. Дори в този сайт има пъстра поредица от подобни теми и още по-интересното е, че те са масово посещавани. По подобен начин списват и повечето принт и онлайн вестници, по подобен начин говорят и от екрана; рядкост е да чуеш нещо различно от общоприетото говорене.

Теми, отдавна изчерпани в исторически план, като философски или емоционален заряд, се радват на безумно повтаряне на едни и същи думи по различен начин. В крайна сметка губим всички, а словото, езикът ни, се обезличават до неузнаваемост.

Ergo, и животът ни става едно клише.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

......

Та клишетата - ползвате ли ги, чувате ли ги, разбирате ли ги, дразнят ли ви или ви повдигат духа? :)

Има и персонални клиешата. Човек все едно и също си повтаря, ама не се усеща, щото е сам и уж с достойнството да е уникален.

Диди, това е многопластов въпрос, защото са валидни поне три неща в случая.

Клишетата от една страна са липса на гъвкавост и липса на въображение, ако се използват автоматично (напр. думата ерго)

От друга страна нещо, което много не ни харесва, го проектираме в някое клише, а това ужасно ни дразни, защото го срещаме постоянно.

Накрая, някои клишета могат да носят вечни изстини и затова се повтарят по един и същ начин. Друг е въпросът защо ни дразни това. Клишета са и пословиците. Напр. "докато умните се наумуват, лудите се налудуват". Ама това си е клише, защото ситуацията е такава. В случая виждаме едно клише на "интелектуалните" среди, които с изненада са установили, че "не-интелектуалците" са доста по-гъвкави от тях :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако аз, например, влагам смисъл и дело в една фраза, която множеството е успяло да клишира, това означава ли че

- аз използвам клишета?

- трябва да я сменя въпреки, че тя ми харесва и точно изразява мисълта ми?

- рискувам събеседникът ми да я приеме като клише, въпреки, че за мен тя не е?

В никакъв случай.

Клишетата по принцип за фрази взети от притчи, книги, разкази , поанти и т.н., в своята същност те носят силно съдържание и са изпълнени със смисъл.

Същите тези фрази стават клишета, когато се употребяват от хора, които не са запознати с дълбочината им.

Когато човек знае и е почувствал, преживял, анализирал смисъла на фразата , станала клише, той знае точно къде и как да я употреби, за да носи тя този свой първоначален заряд.

Всички четем притчи, техния край често са изрази, които някой взема и започва да слага тук- там, но вътре в притчата, като неин естествен завършек, те имат съвсем друг смисъл.

И... прав си Божидар, - ".... Накрая, някои клишета могат да носят вечни истини и затова се повтарят по един и същ начин. Друг е въпросът защо ни дразни това. "

Аз мога да кажа мен защо ме дразни, заради невежото им използване, преиначаването на смисъла. Когато знам от къде е извлечен един израз и съм усетила неговата пълнота, използването му просто като шут в пространството ме дразни или просто ме натъжава. Май съм го споменавала и друг път, но ще го дам като пример. Една много често използвана фраза , превърнала се в клише, защото.......

".. за да се пребориш с изкушението, трябва да му се отдадеш" на О. Уайлд

.......Тази фраза е като манна небесна за хората, които оправдават подобен тип поведение.

Употребява се като голяма мъдрост, която трябва да се обмисли и да се използва. :)

Питала съм доста хора, употребили я някъде, знаят ли от къде е и какво е нейното съдържание. Разбира се отговора е -не.

А това е фраза от книга, която прави уникално изложение на човешкото грехопадение. Тя е на героя в книгата олицетворяващ - разкола, падението, купувачът на души, който с нея подтиква героят - човек към влизането му в Ада. Това съвсем образно.

Ето такова използване превръща фразите в клише. Ако аз употребя тази фраза, не бих го направила по начина по който я срещам и не бих се прекланяла пред нея, в това се състои разликата при използването на мъдрости и клишета.

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисъл за деня-20.06.2012 г.

Божественото учение или учението на природата е дотолкова важно, доколкото ние можем да вложим в него нещо от себе си. В този смисъл всеки от вас трябва да работи. Ако се изкаже една идея, каквато и да е, тази идея по форма не може да се измени. Например идеята „Обичай ближния като себе си!“ се проповядва от 2000 години насам, но като кажеш тази идея, ти трябва да вложиш нещо от себе си. Или идеята „Да обичаш Господа Бога Твоего с всичката си душа, с всичкото си сърце, ум и сила!“ се преповтаря от 3–4000 години насам. Но важното е това, което ти ще вложиш в нея.

Произход и значение на светилника

Смятам, че тази мисъл отговаря идеално на този въпрос.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×