Guest Христо Добавено Май 30, 2012 Доклад Share Добавено Май 30, 2012 Към кое да се стремим повече/само - към неутралността или към добротата ? И защо ? Може ли да се кефим на доброто, а да проявяваме неутралност към злото ? Какво би станало ако не подхранваме нито доброто, нито злото ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Май 30, 2012 Доклад Share Добавено Май 30, 2012 (edited) Ако допуснем, че всичко е едно, то сме свързани с всичко, т.е. имаме отношения към всичко. Ако не са съзнателни, то са несъзнателни отношения. Ха ха, горе вместо "едно" написах "ако допуснем, че всичко е добро"...... Добре, нека. Ако допуснем, че всичко е добро, то какво лошо има да имаме отношение към всичко. Какво следва от тук? Че сме направили предположение....но такова предположение е И че има добро и зло. И то предположение лично за всеки човек. Всеки си има предположението кое е добро и кое зло. Така че по същия начин толкова успешно като предположението добро и зло, можеш да избираш отношенията си към тях. Този избор на отношения ще е изначално погрешен, тъй като се базира на предположението добро и зло Редактирано Май 30, 2012 от БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Май 30, 2012 Доклад Share Добавено Май 30, 2012 Злото и доброто ни хранят, не обратното. А за пасивността... ще цитирам един съфорумец от друг форум: По-добре малък, свой и отпред, отколкото голям, чужд и отзад. Пасивна е неживата материя. Мисля, че въпросът дали жив организъм, особено претендиращ за разумна форма на живот, е приемливо да е пасивен, е безпредметен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 30, 2012 Доклад Share Добавено Май 30, 2012 Към кое да се стремим повече/само - към неутралността или към добротата ? И защо ? Може ли да се кефим на доброто, а да проявяваме неутралност към злото ? Какво би станало ако не подхранваме нито доброто, нито злото ? За мен нещата стоят така - да се стремим към доброто, защото ... това ще ни доближи до неутралността Ако не подхранваме нито доброто, нито злото, означава да се изолираме от световните процеси, а това е доста трудно, да не кажа непосилно на средностатистически човек. Донка и B__ 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Май 31, 2012 Доклад Share Добавено Май 31, 2012 хм, да, ако всичко е добро, то защо да не се стремим към доброто :) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Май 31, 2012 Доклад Share Добавено Май 31, 2012 (edited) АНГЕЛЪТ НА СПРАВЕДЛИВОСТТА /Вера Евтимова/ Едно време имало някъде си един беден и добър човек. Той се трудил от сутрин до вечер да изкара прехраната си и да спечели някоя и друга пара. Но кой знае как, не му вървяло, и той си останал беден, та беден. Като видял, че няма спасение, той решил да иде в някоя друга земя, дето трудът се цени повече, дето човешката справедливост е по-голяма, та дано там сполучи. Нарамил човекът торбичката с хлебец на гърба си, взел тояжката в ръка, простил се с близки и приятели и тръгнал на път. Вървял що вървял, дошъл до една чешма. Като бил вече уморен, той седнал да си почине. Тук го настигнал един пътник като него, с торба на рамо, с тояжка в ръка. — Добра стига, побратиме! — Дал бог добро! — Що чакаш тук, при чешмата? — Уморих се от път, та почивам. — Е, за къде пътуваш, ако бог е рекъл? — Тръгнах да ида в чужда земя на печалба. Тук е голяма сиромашия, голяма скъпотия. Хората са лоши, несправедливи, лъжат, не доплащат, от надницата отбиват, от труда ти недоволни. Ще ида в друга земя — там може да е по-добре. — Бог да ти е на помощ — казал вторият пътник. — И мене гони същата неволя. Ако искаш, хайде да станем другари, заедно да отидем в чуждата далечна земя, заедно да работим и заедно да печелим. — Съгласен съм, приятелю, защо не! С другар е по-лесно и по-добре. — Така, така, приятелю, и аз виждам, че си добър за другар, но едно нещо ще искам от тебе. — Какво искаш, приятелю? — Като вървиш с мене, ще видиш много работи, които страшно ще те учудят. Искам от тебе едно нещо: каквото видиш и чуеш — нито да питаш, нито да разправяш! Съгласен ли си? — Съгласен съм — казал първият пътник. — Честна дума? — Честна дума! Двамата пътници си подали ръце — и другарството станало. Тръгнали да пътуват. Вечерта стигнали в един голям град. Като нямало къде да нощуват, вторият пътник казал: — Аз имам тук един стар приятел, добър човек. Ела да отидем у него. Те разпитали къде живее тоя човек, намерили дома му и почукали на портите. Домакинът излязъл. Като разбрал, че са странници, които търсят подслон, още повече като познал приятеля си — много се зарадвал. Приел ги у дома си, нагостил ги, напоил ги, дал им чисти и бели постелки да преспят. На утрото им сложил закуска. Като си тръгнали, турнал им в торбите хляб, сирене и други работи за ядене. Изпратил ги като братя. Но през нощта, докато били в къщата, вторият пътник отворил долапчето в стаята, дето спали, и откраднал оттам златна чаша. Първият пътник видял това и много се учудил на неблагодарността на другаря си. Но бил дал дума да мълчи. Затова нищо не рекъл. На втория ден пътниците стигнали в друг град. Било се стъмнило и трябвало пак да нощуват. Като нямали познати, те се спрели случайно на една голяма порта и почукали. — Кого търсите? — попитал ги един минувач. — Странници сме, търсим място да преспим — казал първият пътник. — Зле сте случили, приятели — рекъл минувачът. — Тук живее най-лошият човек в града. Той никому милостиня не дава. Мъчи работниците си, жена си и децата си. Бие и гони просяците. Заробил е съгражданите си с лихварство… — Е, нищо — казал вторият пътник, — каквото намерим, това ще е. — И продължил да тропа на портите. Стопанинът излязъл намръщен, мрачен, нахокал ги хубаво, но ги приел в къщата си, настанил ги да спят в един нечист килер и не им дал нито вечеря, нито капка вода. Пътниците кое-как преспали и рано сутринта станали да си ходят. Преди да си тръгнат, вторият пътник извадил из торбата откраднатата чаша и я оставил у дома на тоя лош човек. Това още повече учудило първия пътник. "Виж, какъв чудноват човек намерих за другар! — помислил си той. — От добрите краде, на лошите подарява. Не ми се харесва тоя човек." Така си помислил той, но не казал нищо, защото дал честна дума да мълчи. И тръгнали пак двамата приятели. Вървели що вървели, замръкнали в едно малко селце. И тук нямали познати. Въртели се насам-нататък, най-после видели край селото един разграден сиромашки двор. Сред двора имало къщичка, прилична на кокошарник — мъничка, изкривена, подпряна с два гнили дирека, за да на се сгромоляса. Вторият пътник рекъл: — Да почукаме тук! — Да почукаме — съгласил се първият. Спрели се и почукали. Из къщичката излязла една бабичка, суха, жълта, цяла покрита с дрипи. — Какво търсите, синко? — Странници сме, бабо, търсим място да пренощуваме. — Елате, синко, заповядайте, баба! В къта има място за двама. Аз с моята малка внучка ще спя при водника. Рано сутринта бабата изпратила внучката си да пасе прасето, а тя отишла на селската чешма за вода. Двамата пътници тръгнали да си ходят. Като излезли из вратата, вторият пътник взел брадвата от дръвника, ударил два-три пъти гнилите подпори — и бабината къщица се преметнала и рухнала. Първият пътник се учудил още повече. "Бре, какъв лош човек намерих за другар!" — помислил си той. Помислил, но не казал нищо, защото дал честна дума да мълчи. И двамата приятели продължили пътя си. Вървели що вървели, замръкнали в едно друго село. Там попаднали в къщата на един добър човек, гостолюбив и харен. Напоил ги той, нагостил ги и им дал стая да преспят. Сутринта им дал ядене за из пътя и ги изпратил чак до пътната врата. Тук вторият пътник му казал: — Приятелю, ние сме хора от далечни места. Не знаем пътя. Прати твоето момче да ни упъти донякъде. Човекът се съгласил на драго сърце. Повикал петнадесетгодишния си единствен син. Казал му да покаже пътя на гостите и да ги изпроводи вън от селото. Момчето тръгнало пред гостите, а те подир него. Като стигнали вън от селото, то се спряло на моста на голямата река, която се мятала шумно отдолу, и казало: — Като вземете оттук надясно, по правия път — не се бойте! Той ще ви изведе там, дето искате. Като казало това, момчето се поклонило и рекло да се върне. В това време вторият пътник се приближил до него и го бутнал от моста. Момчето паднало в реката и се удавило. Досега първият пътник гледал какви чудни работи върши неговият другар, чудел се и си мълчал. Но като видял това злодеяние, той се обърнал към другаря си с негодувание и викнал: — Кой си ти, проклети човече, та не можах да те разбера? В същия миг лицето на неговия другар се преобразило — станало чисто, светло и безкрайно хубаво. Една чудна светлина излязла от цялото негово тяло и го обгърнала като светъл облак. Той се усмихнал и казал: — Поклони ми се, защото аз съм ангелът на справедливостта! Учуден и уплашен, човекът паднал на колене, поклонил се и казал: — Прости ми, ако греша, свети боже пратенико, но през нашето другаруване аз не видях знак на справедливост нито в едно от твоите дела. Напротив, всичко което ти извърши, беше дело на неблагодарност, несправедливост и зло. Тогава ангелът го покрил с крилата си и небесният му глас прозвучал и казал: — Не се чуди, човече. Онова нещо, което ти вземаш за зло, е всъщност добро, а онова, което ти мислиш за злодеяние, е само предпазване от зло. Чашата, която откраднах от добрия човек, бе отровна. Тя бе му подарена от негови завистници, за да го отровят. Аз я оставих в къщата на лошия. Нека се отрови той, защото много хора страдат от него и още много щяха да пострадат. Под къщата на бабата имаше заровено голямо богатство. Ако аз не бях срутил тая нищо и никаква колиба — бабата нямаше да го намери. Тя щеше да умре бедна и щеше да остави в бедност добрата си внучка. Сега, като чисти развалините, тя ще намери богатството и ще умре доволна, че има какво да остави на внучката си. Пък дето удавих единствения син на добрия човек, аз го направих, за да спася бащата от срам и позор. Син му, ако беше живял, щеше да стане най-лош човек, най-голям разбойник — щеше да огорчи сърцето на добрия си баща и сам на себе си щеше да навлече позорна смърт заради позорния си живот... И тъй, едно добро не се ражда, ако не се погуби едно зло. Така свършил думите си ангелът на справедливостта и хвръкнал на небето. www.pozitivnoto.info/.../angelyt-na-spravedlivostt.. Редактирано Май 31, 2012 от Слънчева Inseparabile, B__ и Донка 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Май 31, 2012 Доклад Share Добавено Май 31, 2012 Казват, че ако си (по)паднал на улица " Неутралност " живущите там те прескачат. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Май 31, 2012 Доклад Share Добавено Май 31, 2012 (edited) vorfax :Пасивна е неживата материя. Мисля, че въпросът дали жив организъм, особено претендиращ за разумна форма на живот, е приемливо да е пасивен, е безпредметен. Не съм казал "пасивност", а "неутралност". Става дума за стремеж към вътрешна безпристрастност, а не за стремеж към външна пасивност. Имах предвид дали да се стремим към това в душите си да сме неутрални към ставащото в тях и извън тях, или да подхранваме с енергията си нещата, които ни се струват добри мисли, чувства, постъпки били те неща от нашия вътрешен свят или в света около нас. Не говорех за външно бездействие. И още във връзка с питането ми в описанието на темата : дали да се упражняваме в позитивни мисли, чувства, да си представяме разни хубави неща за себе си и другите, да се молим за своите и чуждите души, да оправяме светли мисли към хората или просто да се опитваме да сме пасивно будни наблюдателни - нито порицаващи, нито подкрепящи с мисъл/чувство (това второто за неутралността определено е по - трудно от първото - за съзнателното упражняване в добро). Струва ми се, че Кришнамурти говори за неутралността ( опитването да си пасивно буден и да приемаш нещата, такива каквито са), докато при Учителя става дума за съзнателно подхранване не доброто (при Учителя доколкото знам също присъства себепознанието, за което говори и Кришнамурти, но при Кришнамурти липсва това съзнателно да се опитваш да променяш нещо в психиката си с конкретни духовни упражнения, липсва и това да пращаш любов на някого и тем подобни - набляга се на себепознаването и опознаването на себе си и света във всеки един миг, така ми се струва; на мен лично ми харесва Път при който има и пасивно наблюдение, и молитви, пращане на добри мисли). Диана Илиева : Ако не подхранваме нито доброто, нито злото, означава да се изолираме от световните процеси, а това е доста трудно, да не кажа непосилно на средностатистически човек. Определено като че ли е непосилно...пък и скучничко кът че ли. П.п.: Демек ако бай Иван е оздравял или се нуждае от оздравяване - ние да му пращаме добра мисъл и да се молим за него или просто да възприемаме този факт неутрално (като и при двете положения бихме могли да му помогнем и с действия). И още : някой е много зъл кофти човек. Да му пращаме светла мисъл с цел да го преобразим, да се молим на Бог за душата му или просто да се стремим да сме безпристрастни към неговата личноста и проявите и. Редактирано Май 31, 2012 от Христо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Май 31, 2012 Доклад Share Добавено Май 31, 2012 (edited) Не съм казал "пасивност", а "неутралност". Става дума за стремеж към вътрешна безпристрастност, а не за стремеж към външна пасивност. Имах предвид дали да се стремим към това в душите си да сме неутрални към ставащото в тях и извън тях, или да подхранваме с енергията си нещата, които ни се струват добри мисли, чувства, постъпки били те неща от нашия вътрешен свят или в света около нас. Не говорех за външно бездействие. Точно това е смисъла Ние се учим, избираме коя своя същност да проявим-добрата или лошата, светлата или тъмната. Развиваме интуицията си и се стараем да разбираме причините за всичко случващо се... Ще дам пример-ако майката умишлено остави детето си да се парне на топлия котлон, за да разбере, че не трябва да пипа, то е за добро. Защото ако не знае, че е топло и опасно може да си сложи ръчичката на горещ котлон... Редактирано Май 31, 2012 от Слънчева Inseparabile 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Май 31, 2012 Доклад Share Добавено Май 31, 2012 Не съм казал "пасивност", а "неутралност". Става дума за стремеж към вътрешна безпристрастност, а не за стремеж към външна пасивност. Аз не откривам разлика. Ако ти пука за нещо, то правиш нещо по въпроса. Ако не ти пука - не правиш. Или всъщност за безпристрастност говориш... безпристрастността по никакъв, ама по абсолютно никакъв начин не се свързва с неутралността. Ще дам пример, за да изясня: България участва в Световните война, заради безпристрастността си, а Швеция не участва, заради неутралитета си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Май 31, 2012 Доклад Share Добавено Май 31, 2012 Имах предвид дали да се стремим към това в душите си да сме неутрални към ставащото в тях и извън тях, или да подхранваме с енергията си нещата, които ни се струват добри мисли, чувства, постъпки били те неща от нашия вътрешен свят или в света около нас. Не говорех за външно бездействие. И външно и вътрешно, бездействието е смърт и нищо друго. И няма как да си активен външно, а мъртъв отвътре или да си активен духовно, а външен израз да няма. Inseparabile 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Май 31, 2012 Доклад Share Добавено Май 31, 2012 И още във връзка с питането ми в описанието на темата : дали да се упражняваме в позитивни мисли, чувства, да си представяме разни хубави неща за себе си и другите, да се молим за своите и чуждите души, да оправяме светли мисли към хората или просто да се опитваме да сме пасивно будни наблюдателни - нито порицаващи, нито подкрепящи с мисъл/чувство (това второто за неутралността определено е по - трудно от първото - за съзнателното упражняване в добро). И двете са висша форма на тъпеене. Да гледаш света сякаш е телевизия, значи, че не го живееш. И ако си решил да ставаш добър, това не става с мислене, а с действия. Една чепка грозде на бездомник струва 100 повече от всичките позитивни бълбочи, които някой може да съчини за цял живот. Inseparabile 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 31, 2012 Доклад Share Добавено Май 31, 2012 ... И още във връзка с питането ми в описанието на темата : дали да се упражняваме в позитивни мисли, чувства, да си представяме разни хубави неща за себе си и другите, да се молим за своите и чуждите души, да оправяме светли мисли към хората или просто да се опитваме да сме пасивно будни наблюдателни - нито порицаващи, нито подкрепящи с мисъл/чувство (това второто за неутралността определено е по - трудно от първото - за съзнателното упражняване в добро). ... Ами на този етап, на който сме, по-скоро първото, защото наистина второто е по-трудно (което не пречи да се опитваме да практикуваме и второто). Но първото по-добре да са просто хубави, светли мисли, а не непременно подкрепа или конкретни хубави пожелания; пожеланията според мен по-добре да са изказани в някаква такава форма - "каквото е най-добро според Божията воля". хм, да, ако всичко е добро, то защо да не се стремим към доброто :) Не, според мен неутралността не е нито добро, нито зло, тя е над тях, защото тя ги поражда, и двете. Точно по тази причина, ако ми позволите една връзка с темата за Абсолютното зло май беше, но оттам идва логиката, че 0 е по-голяма от 1, а 1 е по-голяма от 2. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Май 31, 2012 Доклад Share Добавено Май 31, 2012 България участва в Световните война, заради безпристрастността си, а Швеция не участва, заради неутралитета си. Интересен пример. Първата му част за България не ми е ясна ( но и не съм си припомняла скоро историята), обаче втората е много показателна. Ако човек не участва в нещо, в което вижда само загуба, той не е безразличен, просто знае друго решение, но е безсилен на момента да го осъществи. Истината има много нива. Бездействието може да е поради това, че си на по-горно или по-долно ниво от истината, която се случва в момента. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Май 31, 2012 Доклад Share Добавено Май 31, 2012 Ми, късметче, България има героичен дял в победата над нацистка Германия. Дял имат и други страни. Според теб е било по-добре Германия да завладее света ли? Да гледаме неутрално как една утопия градена върху геноцид и империализъм покварява свободата на човечеството? Не мисля. Безпристрастен значи без пристрастия. Това ще рече без да имаш предварително изградени нагласи, за да бъдеш обективен. Безпристрастен не значи мъртъв или както тук се пише пасивен, безстрастен, безидеен, безчувствен, безразличен... Ако човек не участва в нещо, в което вижда само загуба, той не е безразличен, просто знае друго решение, но е безсилен на момента да го осъществи. "Ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя, губя само мене си." Интереса и безсилието са лоши съветници. Inseparabile 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Май 31, 2012 Доклад Share Добавено Май 31, 2012 Не, според мен неутралността не е нито добро, нито зло, тя е над тях, защото тя ги поражда, и двете. Искам малко да изясня това понятие. Неутралитета е отказ от вземане на решение. Неутралитета не премахва човешките предпочитания, вълнения и т.н. Неутралитета може да е политически акт - да не се влиза във война, да не се влиза в Европейския съюз, който да съсипе монополната търговия, да не се преговаря с похитители. С идеята, че е за добро. Понякога може да е така, друг път - не. Неутралитета е показен и афиширан за да върши тази си функция да е полезен. Примерно похитителите знаят, че не могат да изнудват, поради което и ще пуснат заложниците. Така е на теория. Да бъдеш неутрален в собствения си живот каква идея има? Не схващам. човек въздейства и с вида си и с речта си и с постъпките си. Ако не желае да накланя везните на решенията, които околните има да вземат, най-редно е да влезе в гроба. Точно по тази причина, ако ми позволите една връзка с темата за Абсолютното зло май беше, но оттам идва логиката, че 0 е по-голяма от 1, а 1 е по-голяма от 2. Позволявам. Кажи къде да си пишем за това, защото ми е интересно Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 31, 2012 Доклад Share Добавено Май 31, 2012 А аз пък нарочно пиша неутралност, а не неутралитет, защото последното е натоварено смислово, макар и да не съм съгласна, че неутралитет означава отказ от решение; да не предприемеш действие, също е действие/реакция. Идеята да бъдеш неутрален е подобна на идеята за средния път, непривързаността и т.н. И да, съгласна съм, че човек (може да) влияе по много начини, затова вече два пъти казвах, че е трудно да се постигне. Донка и Inseparabile 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Май 31, 2012 Доклад Share Добавено Май 31, 2012 Идеята да бъдеш неутрален е подобна на идеята за средния път, непривързаността и т.н. Значи никога няма да си избереш религия? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Май 31, 2012 Доклад Share Добавено Май 31, 2012 ДИана, имах предвид под всичко едно, едното на добро и зло. Ама като го каза се замислих, че неутралност, добро и зло са пак едно, макар и доброто и злото да произлизат от неутралността, т.е. от нищото. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Юни 1, 2012 Доклад Share Добавено Юни 1, 2012 (edited) ворфакс : Аз не откривам разлика. Ако ти пука за нещо, то правиш нещо по въпроса. Ако не ти пука - не правиш. Или всъщност за безпристрастност говориш... безпристрастността по никакъв, ама по абсолютно никакъв начин не се свързва с неутралността. Всъщност, имат общо. Поне в душевен план : ако вътрешно си неутрален към двете страни, значи си и БЕЗпристрастен. Няма значение. Имам предвид вътрешна пасивност/бездействие, при което не се възмущаваш или кефиш на нещо си, но външно постъпваш както отвътре ти идва, без да губиш вътрешното си равновесие залитайки в позитивни или негативни чувства. Визирам това на което му викат У Вей (У Уей) - в интернет има информация. Доколкото съм го разбрал, май то представлява това, за което се опитвам да обяснявам. Ще дам пример, за да изясня: България участва в Световните война, заради безпристрастността си, а Швеция не участва, заради неутралитета си. Не разбирам. И ако си решил да ставаш добър, това не става с мислене, а с действия. Една чепка грозде на бездомник струва 100 повече от всичките позитивни бълбочи, които някой може да съчини за цял живот. В коментарите ми не съм отхвърлял действията (даже съм ги споменал), ясно е че и те са нужни, ако някой ще става добър. Питах за вътрешния свят на човека. И няма как да си активен външно, а мъртъв отвътре или да си активен духовно, а външен израз да няма. Не става дума да си мъртъв, а да си наблюдаващ, пасивно будно и над/отстрани (на едно по - дълбоко ниво) - на повърхността е ясно, че ще и нормално да преминават мислици и чувственца (повърхностни води). Говоря за безмълвния наблюдателе във всеки от нас, а не за някакво насилствено или ненасилствено изкореняване на мислите и чувствата. Относно позитивността и неутралността : имам чувството, че ако човек се моли за душите на хората, отправя им светли мисли, шансът да го заболи ако се отнесат зле към него е по - голям. Та затова сякаш изпитвам привличане към неутралността, към опитването да наблюдаваш спокойно - без (целенасочено) да отправяш добри мисли или да се отдаваш на критики към хората (но и без да се насилваш да махаш позитивните или негативните мисли : по - скоро да ги наблюдаваш). Неутралността ми изглежда по - скучна и трудна, но като че ли и по - полезна за вътрешното равновесие. Може би както казва Диана, пътят е през доброто или през доброто и неутралността (съчетаване). Редактирано Юни 1, 2012 от Христо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 1, 2012 Доклад Share Добавено Юни 1, 2012 ако вътрешно си неутрален към двете страни, значи си и БЕЗпристрастен. Еми не е вярно. Един съдия може да свири един мач от неутрална позиция, а иначе да мрази единия отбор и да подкрепя другия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 1, 2012 Доклад Share Добавено Юни 1, 2012 ... неутралност, добро и зло са пак едно, макар и доброто и злото да произлизат от неутралността, т.е. от нищото. Пак пускаш бомба без грам аргументираност. Не мисля, че аксиомите ти допринасят по какъвто и да било начин към дискусиите. Как успяваш в едно изречение да съчиниш толкова неща, които не съм и чувал, някой да допуска: - добро и зло са едно нещо - неутралност и добро са едно нещо - неутралност и зло са едно нещо - доброто произлиза от неутралността - злото произлиза от неутралността - неутралност и нищото е едно и също ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 1, 2012 Доклад Share Добавено Юни 1, 2012 Имам предвид вътрешна пасивност/бездействие, при което не се възмущаваш или кефиш на нещо си... Това го могат само труповете, извини ме, ако не съм се изразил достатъчно ясно досега. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 1, 2012 Доклад Share Добавено Юни 1, 2012 В коментарите ми не съм отхвърлял действията (даже съм ги споменал), ясно е че и те са нужни, ако някой ще става добър. Питах за вътрешния свят на човека. Т.е. питаш как може да се усъвършенстваш без да бъдеш добър. Никак. Добротата е отношение към другите, не към капсулираното в себе си Аз. Inseparabile 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 1, 2012 Доклад Share Добавено Юни 1, 2012 Не става дума да си мъртъв, а да си наблюдаващ, пасивно будно и над/отстрани (на едно по - дълбоко ниво) - на повърхността е ясно, че ще и нормално да преминават мислици и чувственца (повърхностни води). Описваш състоянието кома, съзнаваш ли го? Относно позитивността и неутралността : имам чувството, че ако човек се моли за душите на хората, отправя им светли мисли, шансът да го заболи ако се отнесат зле към него е по - голям. Та затова сякаш изпитвам привличане към неутралността... Осъзнал си, че можем да бъдем наранени, само от хората, които обичаме. Ще ти отговоря така: По-добре нещастна любов, отколкото никога да не си се влюбвал. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.