Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Критикуваш нещо у друг, получаваш го свое ...


B__

Recommended Posts





[media=]http://vbox7.com/play:289cd034fa



Аз все пак оставам оптимист. Защото знам, че никой не е загубил вътрешния съдник в себе си, а това кой какво твори посредством скърцаща клавиатура не е важно, защото е илюзия, а не истина.
Линк към коментар
Share on other sites

Не разбрах клиповете в контекста на какво са. Първото го гледах преди време. Някакъв чичка опипва някаква жена с леко поведение под въздействието на алкохол. Втория клип... чалга не слушам.

И защо наричаш писането с клавиатура илюзия и неистина? В смисъл, ако ти вярвам, значи си написал илюзия и неистина.

Линк към коментар
Share on other sites

Не разбрах клиповете в контекста на какво са. Първото го гледах преди време. Някакъв чичка опипва някаква жена с леко поведение под въздействието на алкохол. Втория клип... чалга не слушам.

И защо наричаш писането с клавиатура илюзия и неистина? В смисъл, ако ти вярвам, значи си написал илюзия и неистина.

Сигурно това са си помислили останалите посетители в нощното заведение. Безобидна игра!!! Че то кой осъзнал се човек слуша чалга? Има двама , трима прозорливи, те ще разберат защо съм го написал.

Защо не слушаш чалга? И какво изпита гледайки тези два клипа? Какво желание в теб събудиха? Равнодушен ли остана към видяното?

Линк към коментар
Share on other sites

Не съм равнодушен, но още не разбирам връзката с темата. Очаква се от мен да критикувам пропадналия мъж ли? Често казано съжалявам го. Съжалявам и неговата жертва, макар да съм наясно, че не е ангел.

Линк към коментар
Share on other sites

Не съм равнодушен, но още не разбирам връзката с темата. Очаква се от мен да критикувам пропадналия мъж ли? Често казано съжалявам го. Съжалявам и неговата жертва, макар да съм наясно, че не е ангел.

Не, не очаквам от теб нищо. Критиката на Люба Кулезич полезна ли е? Има ли право да нарича така този човек или трябва да търси начини да представи нещата по друг начин? Без да влага чувства. Ако не беше изложила възмущението си от този човек с какво щеше да е по - полезна?

Линк към коментар
Share on other sites

Да, наблюдавала съм го и при други и при себе си, определено си го получаваш. Не казвам, че се случва на 100%, но на 50 - става. И не само критикуването, случвало ми се е да не мога да разбера дадена реакция или цялостно поведение на даден човек, питала съм се: Ама защо прави така? - и то след кратко или след дълго вреве, колелото така се завърти, че си отговарям на въпроса от собствен опит. И тогава се сещам за една приказка, дето майка ми все ми повтаряше в по-младите години: Не се подигравй, не съди, не се чуди и не съжалявай никой, защото ще ти дойде на главата! Общо-взето мисля ще точно така става, поне в повечето случай. Това е моето мнение.

Линк към коментар
Share on other sites

Има една много важна причина да се избягва критикуването - то е като капаци на очите ни. Докато се взираме в нещата, за да намерим доказателства, че сме прави в критиката си, ние пропускаме да забележим други неща в този човек или събитие или каквото и да е там. А това са обикновено нещата, които ни е било дадено да видим и да се научим на нещо от тях. Ние обаче се самозаслепяваме с тези неща, които не ни харесват.

Христос не случайно е говорил за сламката и гредата в очите. И никак не случайно е определил кой има право да хвърли камък...

Линк към коментар
Share on other sites

Нещо усмихнато по темата:

"Прозорецът

Млада семейна двойка се пренесла да живее в нова къща. На сутринта, още щом отворила очи, жената погледнала към прозореца и видяла съседката отсреща, която простирала пране.

- Виж колко е мръсно прането й! - възмутено казала тя на съпруга си.

Но той си четял вестника и не й обърнал внимание.

- Вероятно използва некачествен прах. Или изобщо не умее да пере. Трябва някой да я научи...

И така всеки път, когато съседката си простирала прането, жената се удивявала и критикувала, колко мръсно е то.

Докато в едно прекрасно утро, поглеждайки през прозореца, тя възкликнала:

- О, виж, днес прането е чисто! Явно най-сетне се е научила да пере?

- Не! - отговорил съпругът й. - Просто днес станах по-рано и измих прозореца...

Така е и в нашия живот! Всичко зависи от прозореца, през който ние гледаме на света и случващото се пред нас.

Затова, преди да критикуваме другите, трябва да се убедим, че нашите сърца и намерения са чисти...."

Линк към коментар
Share on other sites

Не, не очаквам от теб нищо. Критиката на Люба Кулезич полезна ли е? Има ли право да нарича така този човек или трябва да търси начини да представи нещата по друг начин? Без да влага чувства. Ако не беше изложила възмущението си от този човек с какво щеше да е по - полезна?

В този разговор не мога да бъда полезен. Не гледам телевизия, въпросната Кулезич познавам само по име. Поднасянето на новината като "сензация" подчертава, че това е рейтинг кампания, а не морален вопъл примерно, така че не мога да коментирам повече.

Линк към коментар
Share on other sites

Не се подигравй, не съди, не се чуди и не съжалявай никой, защото ще ти дойде на главата! Общо-взето мисля ще точно така става, поне в повечето случай. Това е моето мнение.

Аз, пак да си кажа, такива неща не ми се случват.

Съденето и критикуването са различни неща.

Защо да не съжаляваш околните не разбрах...

Линк към коментар
Share on other sites

Има една много важна причина да се избягва критикуването - то е като капаци на очите ни. Докато се взираме в нещата, за да намерим доказателства, че сме прави в критиката си, ние пропускаме да забележим други неща в този човек или събитие или каквото и да е там. А това са обикновено нещата, които ни е било дадено да видим и да се научим на нещо от тях. Ние обаче се самозаслепяваме с тези неща, които не ни харесват.

Христос не случайно е говорил за сламката и гредата в очите. И никак не случайно е определил кой има право да хвърли камък...

Не съм съгласен. Първо говориш за крайности, после за критиката като оправдание, а накрая за дребнавост. Привидно думите ти са по темата, но реално не се отнасят за нея.

Казваш, че критиката действа като капаци за очите ни. Това не е вярно. Критиката ни пробужда и отваря очите на слепците! Истина е само, че критиката може (не гарантира, а по-скоро е частен случай на това) да заслепява и ограничава (да бъде капаци).

И тук ме подсещаш за един пример, който аз много си харесвам. Един нож може да бъде ползван за да си намажеш филията с масло, а може да послужи и за убийството на човек. Имам два въпроса свързани с това:

1. Второто основание ли е да се забрани първото?

2. Кой убива - инструмента (ножа) или човека, който го държи?

Критиката е едно прекрасно умение, така прекрасно както са разсъжденията, споровете, ораторството, дискусиите или друга форма на цивилизована комуникация между зрели индивиди. Онези, които я отричат, аз бих оприличил на страхливци, които не желаят да им се посочат грешките, виждайки в критиката инструмент единствено за това. А когато аз тук напиша "харесах тази ти мисъл", това също е критика. Защо забравяте това?

Линк към коментар
Share on other sites

Ясно изразеното съжаление към човек,изпаднал в незавидно положение, в повечето случаи накарнява неговото достойснство. Така че, вместо разбиране и помощ, съжалението често има обратен ефект. Все пак всичко е въпрос на гледна точка.

Мисля, че излизаме от темата, а в "Разговорки" не ми се влиза.

Линк към коментар
Share on other sites

А ако не е от ясно изразеното съжаление? Или е отправено към животно или към човек, на който не му пука или има нужда да бъде съжаляван?

Изначалната ти идея беше нещо от рода да не съжаляваш, защото ще ти се върне и след време някой теб ще съжалява. Само аз ли не откривам логика в това? И да не съжалявам, пак някой ден ще бъда за съжаление. И да не съдя, пак ще заслужа да бъда съден. И да не мразя, пак ще има хора, които ме мразят.

Чакам да видя, ще се престраши ли някой да осъди ножа вместо убиеца, така както критиката беше заклеймена за капаци пред кръгозора ни. Това ми напомни вица за перфектната защита на един компютър - без Интернет, без запаметяващи устройства, без периферни устройства. И въпросът е, за какво ми е тогава такъв компютър??

Критиката не може да бъде заклеймена, без да се критикува!

Линк към коментар
Share on other sites

О, много далеч съм от намерението и дори от мисълта да критикувам критиката. Тя е просто един от пътищата... Ние само разсъждаваме докъде ни е довел този път. Но всеки е свободен да опита своя маршрут по него, може пък той да достигне до нещо красиво докато се взира в това, което смята за не-красиво...

И ето - сега в момента на мен ми се връща - преди 30 години аз разсъждавах като vorfax - сега все едно чувам себе си тогава. Чацки, Онегин и Татяна, недоволните човеци ми бяха идеалът - и снизходително (да си кажа честно и презрително) гледах към "самодоволно щастливите и слепи Олги" и към "доволните свини". Доста години по-късно осъзнах колко истинска е била Олга и до какви калища довежда недоволството.

Колкото до критиката - положителна или отрицателна - тя винаги стои здраво върху една платформа - тази на критикуващия. няма как да стъпи в обувките на критикувания...

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

А човек не започва ли всъщност да критикува някого или нещо, когато иска да превъзмогне себе си или нещо около себе си? Дразнения, с които не е успял сам да се справи?

Линк към коментар
Share on other sites

Разбира се. Нали това писах. Критиката е външен израз на собствените морални ценности и светоглед. Критиката е средство за изразяване и ако някой не може да я ползва по предназначение, това не е минус за критиката.

Аз лично винаги чета критиката за филмите, които възнамерявам да гледам. Времето ми е скъпо, а опита ми показва, че това е добро средство да не пропилея времето си.

Мисля, че разбирам Диана. Тя обяснява, че с времето ще открия грешките си, ще открия чуждите оправдания за чуждите грешки и ще се разкая, че съм имал мнение различаващо се от този бъдещ момент. Аз обаче не искам да избера пътя, който ще ме лиши от доброто, което мога да направя, заради риска от грешки. Никой в темата не се осмели да критикува родителите си и своите учители, а те тъкмо това са правили с него цял живот. Никой в темата не ми обясни защо ножовете трябва да бъдат забранени. Никой в темата не отрече, че самокритиката е средство да мотивира добродетелите в нас. Никой в темата не отрече, че да бъдеш критикуван за недостатъците си може да ти позволи несубективно мнение отстрани за реалните пропуски, които може и да не си подозирал до този момент. Никой в темата не отрече, че критиката изразяваща се в признание на твоите заложби, умения и знания, може да окрили и мотивира за тяхното доразвиване.

Единствения довод, който ми бе изтъкнат беше, че в бъдещето, аз може и да открия, че в нещо или във всичко съм грешал. А същият довод мога аз да приложа за всеки един от вас, включително и теб Диана, след още толкова години. Ако не постъпвам така както смятам за правилно сега, развивам теории за неутралитет, пасивност и подобни, то няма полза от това, че съм жив.

Линк към коментар
Share on other sites

А колко ли хубави и полезни неща можем да свършим, ако използваме времето и енергията, които до сега сме отделяли за критикуване :)

Линк към коментар
Share on other sites

За мен тези мигове са ценни, Диана. Събуждат съзнанието ми, залиняващо от баналното ежедневие; позволяват ми да изградя собствена философия/светоглед; възприемам, че съм помогнал, колкото и егоцентрично да звучи, на други хора да създадат своя представа за понятие като критиката; позволява ми да се докосна до чужди позиции, до различни позиции, до интересни позиции, каквито сам не бих могъл да имам. Това е и идеята на общуването. А критиката е едно от средствата за общуване. Добивам впечатлението, че тя се разглежда от някой, за нещо нередно, вероятно като някаква агресия или опит да се унижи събеседника ни, а тя просто е израз на нашите мисли и представи за правилно е неправилно. Когато някой ми каже, че вратовръзката не ми отива на ризата, аз не се чувствам засегнат и не ме избива на агресия. Оценям споделеното, независимо дали ще се съглася с него, защото това ми показва, че насреща имам човек, който е загрижен за мен и държи да знае какво мисля. Дали той е бил прав, че вратовръзката е грозна или аз съм грешал, че е хубава, това всъщност е на заден план. Не сме малки деца да се тръшкаме, за това, че онова, което сме може и да не харесва или може да харесва на другите. Възрастните затова са възрастни, защото вече са изградили мнение за себе си. Тези, които още не са, могат да приемат критиката като заплаха за тяхното съществуване.

Линк към коментар
Share on other sites

Японците пуснаха порно с деца! В сцените участват дори бебета! Дори има сцени, в които бебета са брутално изнасилвани! Дори има телевизионен канал!Наистина всичко това се случва благодарение на анимационните им олицетворения! Сега ще излезе някой и ще каже - приемай.

Какво нередно има в това някой човек да критикува подобен стил!? И защо критикът няма да е в правото си? С какво ще навреди той и на кого? И кой в случая е ненормален? Този който се самозадоволява гледайки как едно бебе се скъсва от плач, докато група от хора го обладава смеейки се;или този, който е дълбоко накърнен и потресен, който изразява възмущението си по краен и остър начин?! Аз просто недоумявам как е възможно да се твърди, че критиката нанася вреда!

Линк към коментар
Share on other sites

За мен тези мигове са ценни, Диана. Събуждат съзнанието ми, залиняващо от баналното ежедневие; позволяват ми да изградя собствена философия/светоглед; възприемам, че съм помогнал, колкото и егоцентрично да звучи, на други хора да създадат своя представа за понятие като критиката; позволява ми да се докосна до чужди позиции, до различни позиции, до интересни позиции, каквито сам не бих могъл да имам. Това е и идеята на общуването. А критиката е едно от средствата за общуване.

vorfax,

чудно, силно, цветно изказване. Представи си сега, твоето съзнание да се докосне до невероятната природа, коята съществува в България. Да докосне всяко едно стръкче нежна трева, да побутне хилядите разцъфнали цветя, да се потопи в невероятно красивите бързеи на реките и да надскочи потоците. Да набере диви ягоди, които в момента даряват с ухание многобройни поляни. Представи си сега ти да се слееш с това изобилие от миризми, звуци и вкусове. Сега се попитай каква е идеята на общуването.

Редактирано от catch22
Линк към коментар
Share on other sites

Всеки има свободата да избира своя начин на общуване и така се самообразуват общностите от хора със сроден усет и подход. Наблюдавала съм колко щастливи са двама мои приятели, и двамата с особено остро чувство за правилност (не правда). Аз, обаче, не винаги се чувствам добре до тях, когато започне разговор с критични ноти.

Въпрос към тези, които смятат критиката за добър начин на общуване:

- Как се чувствате, когато попаднете в общност, в която не обичат критичността и ясно в го показват?

- Към тези, които не обичат критиката - как постъпвате, когато в близост до вас започва критичен разговор (или монолог). Ами ако настъпи момент, в който от вас се очаква да се включите в критиката?

Линк към коментар
Share on other sites

...- Към тези, които не обичат критиката - как постъпвате, когато в близост до вас започва критичен разговор (или монолог). Ами ако настъпи момент, в който от вас се очаква да се включите в критиката?

Ами интересно става като почнеш тях да критикуваш. Оказва се, че хората, който най-много обичат да критикуват, най-малко обичат да бъдат критикувани. Нали са маниаци, че са прави винаги.....

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...