vorfax Добавено Юни 9, 2012 Доклад Share Добавено Юни 9, 2012 Супер, събрах си групичка с която можем да си се критикуваме наволя Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 9, 2012 Доклад Share Добавено Юни 9, 2012 Колкото до Ошо - моето мнение е, че той не принадлежи към хората, които мога да наричам с думата мъдрец. И това не е критика... Аз пък съм зъл и с добра памет. Но не съм злопаметен. ISTORIK 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
catch22 Добавено Юни 10, 2012 Доклад Share Добавено Юни 10, 2012 vorfax, чудно, силно, цветно изказване. Представи си сега, твоето съзнание да се докосне до невероятната природа, коята съществува в България. Да докосне всяко едно стръкче нежна трева, да побутне хилядите разцъфнали цветя, да се потопи в невероятно красивите бързеи на реките и да надскочи потоците. Да набере диви ягоди, които в момента даряват с ухание многобройни поляни. Представи си сега ти да се слееш с това изобилие от миризми, звуци и вкусове. Сега се попитай каква е идеята на общуването. Не мога да си го представя. Това е фантастика, а аз не умея да витая в облаците. Идеята на общуването е да извлечеш наслада от проявите на активност на други индивиди от твоя вид. Весела усмивка успя да сложиш на лицето ми Все ми се струва, че много сме избягали от природата, но досега не бях чувала общуването с природата да се нарича фантастика, а предполагам тя е най-големият ни критик, защото сме забравили да я слушаме и разбираме. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 10, 2012 Доклад Share Добавено Юни 10, 2012 Тъкмо това е фантастиката, да придаваш човешки черти на сбор от системи формирани от жива и нежива материя. Само децата рисуват Слънцето усмихнато и само в приказките вятъра подшушва как да измамим лъжеца. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 10, 2012 Доклад Share Добавено Юни 10, 2012 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 10, 2012 Доклад Share Добавено Юни 10, 2012 Тъкмо това е фантастиката, да придаваш човешки черти на сбор от системи формирани от жива и нежива материя. Само децата рисуват Слънцето усмихнато и само в приказките вятъра подшушва как да измамим лъжеца. оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие. Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, той няма да влезе в него. Марко - 10 Илен и catch22 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юни 10, 2012 Автор Доклад Share Добавено Юни 10, 2012 (edited) БожидарЗим, не си прав. Аз показах със собствени критики, че мнението ми към критиката е положително. Не съм аз този с цитатите. Рядко прибягвам до тях. С този цитат исках да покажа, че хора, които са по известни и минават за мъдреци успешно биват разкритикувани от други мъдреци. Тоест критиката е способ на философи, интелектуалци, мъдреци... Не са само на простосмъртните души. Чрез нея се търси истината. И за да не си помислиш, че подкрепям думите си с Папа Йоан Павел 2 няма да предлагам клип, в който отправя критика към организираната престъпност на Апенините. И как осъжда държавата, че не само, че не е взела мерки да предотврати едно покушение срещу антимафиот, а дори има пръст в покушението. Г - жа критика е навсякъде! Ами то всъщност всичко опира до теб. Въпросът е какво на теб ти трябва. Твоят подход на такава критика като крайност е подобен на подхода на винаги положителното и пълно разбиращо отношение Между двете няма разлика, но и двете са крайности. Ако бях на твое място и исках да си направя нещо хубаво, то бих си задал следните въпроси: Кое ме кара постоянно да говоря за неприятните неща в живота? Къде е причината да влагам големи емоции в това. Коя е причината толкова да ми харесва да говоря силно емоционално за престъпления, сексуални насилия и наказания? Редактирано Юни 10, 2012 от БожидарЗим Диана Илиева и Chaos 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юни 10, 2012 Автор Доклад Share Добавено Юни 10, 2012 Нека погледнем дискусията от друга страна. Учителя казва, че човек не може да дава любов, а може единствено да се остави да е проводник на Божията Любов към другите хора ... и себе си. Освен това Учителя казва, че Божията Любов се проявява и чрез страдания за хората Как да се оставим Любовта да минава през нас, което включва и говорене и споделяне към хората? И какво би се получи от гледна точка на "даването на съвети"? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 10, 2012 Доклад Share Добавено Юни 10, 2012 Донка, каква е връзката? Смятам, че "като дете" се има предвид невинно, а не наивно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 10, 2012 Доклад Share Добавено Юни 10, 2012 (edited) Дефинирай "наивно", моля. Редактирано Юни 10, 2012 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 10, 2012 Доклад Share Добавено Юни 10, 2012 Простодушен, неопитен, глуповат, лековерен, лекомислен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 10, 2012 Доклад Share Добавено Юни 10, 2012 Само една празна чаша може да се напълни с ново съдържание. vorfax 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 10, 2012 Доклад Share Добавено Юни 10, 2012 Точно така, децата са tabula rasa. Но писането върху дъската, че "да придаваш човешки черти на сбор от системи формирани от жива и нежива материя" развива фантазията, а не реалните представи за света. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 10, 2012 Доклад Share Добавено Юни 10, 2012 Хм, че къде catch22 придава "човешки черти на сбор от системи формирани от жива и нежива материя" ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 10, 2012 Доклад Share Добавено Юни 10, 2012 Тук: ... досега не бях чувала общуването с природата да се нарича фантастика, а предполагам тя е най-големият ни критик, защото сме забравили да я слушаме и разбираме. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 10, 2012 Доклад Share Добавено Юни 10, 2012 Децата не се раждат табула раза - това е остаряла хипотеза отпреди два века. Изумителни са програмите, заложени в детските главици и скоростта и точността, с която функционират. Основната характеристика на детския начин на мислене и усвояване на средата е липсата на готова матрица на понятията - те са в естествен процес на нейното изграждане. Съответно детето няма база, от която да определи дали нещо е правилно или неправилно, i.e. да го критикува. Към всяко нещо, което е различно от неговия опит и представи до момента, то се отнася с любознателност и интегриране на новото познание към формиращата се система от стари опитности. Но нека се върна към темата, която характеризира начина на мислене на възрастните - те имат вече изградена система от понятия и ценности. Съответно при среща с нещо, те го "слагат в матрицата" и така изграждат своята преценка. Казано на наш език - това е вътрешна референция - т..е. фактът се интерпретира с помощта на готово понятие. Това е смисълът на критиката, според мен. Детето постъпва диаметрално противоположно - то непрекъснато реферира формиращите се понятия с опита си - или казано на езика на библията "яде от плодовете на дървото на живота". Възрастният предпочита плодовете на другото дърво, защото смята, че вече притежава познанието. И тогава, както пише в заглавието на темата, критиката се връща при критикуващия - т.е. Дървото на живота се опитва да компенсира опасното откъсване от реалността. Въпросът е дали ще забележим, че критиката се връща при нас. Ако успеем - това си е постижение. Имаме шанс. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 10, 2012 Доклад Share Добавено Юни 10, 2012 Съгласен съм. Няма да коментирам всичко, защото излизаме от темата. Казано на наш език - това е вътрешна референция - т..е. фактът се интерпретира с помощта на готово понятие. Това е смисълът на критиката, според мен. Тук не съм съгласен. Прави се опит с шимпанзета. Под една от две непрозрачни чаши се слага плод. Маймуната е зад решетка и трябва да избере едната. Човека винаги посочва тази чаша под която плод. Да, но маймуната се съобразява с това подсказване само половината пъти, т.е. изобщо не го приема за фактор. Каква е причината? При маймуните има конкуренция в набавянето на храна и дори не могат да проумеят какво е това нещо да си алтруист. Човека пък може. Той може да ти покаже в лицето какво е в твоя полза и какво не е. Тъкмо това е критика. - Човече, пиянството ще ти съсипе живота. - Човече, продължавай да свириш, имаш бъдеще. Ето това са два примера за критика. Явна, 100%-ова критичност. И да, оправдана е от нашия опит. Видяли сме пролилели живота си пияници и успели виртуози на пианото. И какво му е лошото? Въпросът е дали ще забележим, че критиката се връща при нас. Ако успеем - това си е постижение. Имаме шанс. Еми пак не съм съгласен. Ти подвеждаш, като описваш откъсването от критиката като успех. Този "успех" го умеят маймуните. Аз не искам да съм като маймуните. Аз съм еволюирал до по-сложни форми на комуникация. И когато казах, че критиката е по-скоро форма на себеизразяване, не съм се отказал от това, че е и общуване. Аз искам критиката да ми се връща, не разбираш ли Донка? Тя ме прави по-добър човек. Искам и да подчертая още нещо. Никой не е по-критичен към мен от мен самия. И смея да се похваля, че благодарение на това съм постигнал забележителни резултати и професионализъм. "По-добре недоволен човек, отколкото доволна свиня." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 10, 2012 Доклад Share Добавено Юни 10, 2012 И аз съм била критична - доста, и какво? Нищо не постигнах освен неприятност след неприятност. После осъзнах, че няма смисъл да криткувам и недоволствам, а има смисъл една друга много стара максима: - да променя, това което е по силите и способностите ми - да приема с благодарност това, което нямам силите да променя - да бъда винаги будна, за да усещам кога да отиграя топката, а кога да я оставя да си излезе аут. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 10, 2012 Доклад Share Добавено Юни 10, 2012 Тук: ... досега не бях чувала общуването с природата да се нарича фантастика, а предполагам тя е най-големият ни критик, защото сме забравили да я слушаме и разбираме. Стига де, ти класифицира като фантастика предишния й пост, не ни хвърляй прах в очите Пък и какво му е странното на това "общуване с природата". Много е хубаво да умеем да възприемаме и разбираме природата. ... Аз искам критиката да ми се връща, не разбираш ли Донка? Тя ме прави по-добър човек. Искам и да подчертая още нещо. Никой не е по-критичен към мен от мен самия. И смея да се похваля, че благодарение на това съм постигнал забележителни резултати и професионализъм. "По-добре недоволен човек, отколкото доволна свиня." Ако знаеше какво искаш, нямаше да го искаш Може би не всички са разбрали това, за което говори Божидар, Донка, Слънчева, аз ... - та пак да го кажа, имаме предвид следното: когато човек си позволи да прояви отхвърляне и неприемане към нещо, животът се опитва да го накара да прояви разбиране и приемане към същото нещо, а най-лесно се получава това разбиране, когато ти го сервират на теб самия в живота. Например наблюдаваш нечии деца: "Олеле, какви разглезени деца! Ужас! Не бих понесъл такива деца! Тези родители какво си мислят, че правят?! Моите деца няма да са такива!" Е, след време ще се сдобиеш точно с такова дете; а ако имаш заслуги - може да не е дете, а такова внуче Празно няма обаче Това, че си много самокритичен не те ли прави перфекционист? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 10, 2012 Доклад Share Добавено Юни 10, 2012 И аз съм била критична - доста, и какво? Нищо не постигнах освен неприятност след неприятност. И вина за това кой имаше - ти или този, който си критикувала? Неслучайно казах, че не всеки е достигнал до нивото на което може да понесе критика. Това все пак е умение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 10, 2012 Доклад Share Добавено Юни 10, 2012 Стига де, ти класифицира като фантастика предишния й пост, не ни хвърляй прах в очите Пък и какво му е странното на това "общуване с природата". Първото изречение не разбрах за какво е. Странното вече го написах - "да придаваш човешки черти на сбор от системи формирани от жива и нежива материя". Ако знаеше какво искаш, нямаше да го искаш Направи го на тема, за да те оборя. ... когато човек си позволи да прояви отхвърляне и неприемане към нещо, животът се опитва да го накара да прояви разбиране и приемане към същото нещо... Отново "придаваш човешки черти на сбор от системи формирани от жива и нежива материя". Отново е фантастика, или ако предпочиташ - приказка. Например наблюдаваш нечии деца: "Олеле, какви разглезени деца! Ужас! Не бих понесъл такива деца! Тези родители какво си мислят, че правят?! Моите деца няма да са такива!" Е, след време ще се сдобиеш точно с такова дете; Диана, ще се повторя. За мен страха не бива да е водеща причина за начина по който живея. За моите деца вина дали са разглезени ще имам пряко вина аз. Не съдбата, митологизираното "живота" и други тотеми с усмивки като подписа ми. Освен това примера ти НЕ Е критика. Критиката е конструктивна и друга не може да бъде. Ти още малко и псувните ще ги пуснеш за пример за критика. Това, че си много самокритичен не те ли прави перфекционист? Всяко преимущество е недостатък. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Юни 10, 2012 Доклад Share Добавено Юни 10, 2012 Вече ще критикувам постъпката на човек и ще обичам неговия дух. Колко малко трябва на човек, за да е добър! Между другото има и критици, които критикуват поезия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 10, 2012 Доклад Share Добавено Юни 10, 2012 Ето един цитат от Уикипедия какво е музикалната критика. Има още за филмовата, литературната и т.н., за който го интересува. Музикална критика e критика, анализ и оценка на музикални произведения и изпълнения, това е "интелектуалната дейност по формулирането на оценки върху естетическата стойност и степента на музикално постижение върху индивидуалните творби в музиката, както и на цели групи от произведения или дори музикални жанрове". В по-общ план това е дял на музикалната естетика. Критически мнения и отнасяния към музиката (често такива на неодобрение и протест към изпълнители или стилове) могат да бъдат открити в ранната литература, включително например при Платон - Закони, както и произведенията на музикалните теоретици от средните векове. Множество големи музиканти — например Робърт Шуман и Берлиоз - са използвали публикуването на статии за музиката във вестници и списания като източник на изработване, но също и като платформа за изказване на собствената гледна точка в областта на музиката / музикалната естетика. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 10, 2012 Доклад Share Добавено Юни 10, 2012 (edited) Още нещо: Критика има значението на анализ, оценяване и подбор. Това в подкрепа, че критиката е интелектуална дейност. Обикновено тези, които интелекта ги бърка са онези, които са неспособни да погледнат себе си и приемат своите недостатъци, а от там и ги поправят. Въпрос: Кой от вас не е извършил "анализ, оценяване и подбор" при избор на съпруг/съпруга, с други думи не е бил критичен в този избор? Редактирано Юни 10, 2012 от vorfax Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 10, 2012 Доклад Share Добавено Юни 10, 2012 Между другото има и критици, които критикуват поезия. Точно така. А някой ножове служат за убиване. Други за мазане на масло. Във всеки случай да има различни мнения е ценно. И в Парламента има опозиция и това е полезно. Моят учител по литература казваше, че един от начините да докажеш, че нещо е вярно е да допуснеш противното и го обориш. Това е метод и във висшата математика. Критикувай, само който заслужава, това ще те посъветвам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.