Диляна Колева Добавено Юни 10, 2012 Доклад Share Добавено Юни 10, 2012 Изтървах развитието на диалога, от около 2 страници и сега съвсем в страни от последните постове, ми се иска да попитам. "Критикуваш друг, получаваш го свое...." , разбираш, т.е. получаваш нещо, което не ти харесва - откриваш в себе си черта, която не ти е приятна. Осъзнаваш го. Но си в невъзможност да се справиш с това. Може да го наречем темперамент, характер, навик, заложено поведение , все неща, които не търпят промяна или ако търпят такава тя е много трудна. Какво правим тогава? ISTORIK, vorfax и Донка 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ивета Добавено Юни 10, 2012 Доклад Share Добавено Юни 10, 2012 Изтървах развитието на диалога, от около 2 страници и сега съвсем в страни от последните постове, ми се иска да попитам. "Критикуваш друг, получаваш го свое...." , разбираш, т.е. получаваш нещо, което не ти харесва - откриваш в себе си черта, която не ти е приятна. Осъзнаваш го. Но си в невъзможност да се справиш с това. Може да го наречем темперамент, характер, навик, заложено поведение , все неща, които не търпят промяна или ако търпят такава тя е много трудна. Какво правим тогава? Припомняш тема, която е популярна, но някак аз отново я изгубих в превода. Което ми напомня друго нещо: няма никакво значение кой какви мускули помпа и пред кого, важно е каква е личната му критичност спрямо неговия собствен живот. Никой на никого не е виновен, сиреч адекватно огледало. Ако нещо за теб е правило, то за мен не е, и обратно. От тази гледна точка, този спор е безсмислен или е изживян далеч преди ние да се родим за този свят. Говоренето е занимание забавно, но не винаги е полезно. В една друга тема говориш за клишета - и това е същото. Да си говорим за критиката и до какво води тя. Този спор е воден още в древните времена, когато колоси като Аристотел, са отговорили на тези въпроси. И ние преповтаряме ... клишета Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 10, 2012 Доклад Share Добавено Юни 10, 2012 (edited) Стига де, ти класифицира като фантастика предишния й пост, не ни хвърляй прах в очите Пък и какво му е странното на това "общуване с природата". Първото изречение не разбрах за какво е. Странното вече го написах - "да придаваш човешки черти на сбор от системи формирани от жива и нежива материя". vorfax, върни се назад, още преди catch22 да спомене нещо за "общуване с природата", а само да погледнеш цветята, да вдъхнеш аромата им и т.н., ти написа, че не ти е възможно такова нещо и после директно го обяви за фантастика. Ако знаеше какво искаш, нямаше да го искаш Направи го на тема, за да те оборя. Не изпитвам нужда да правя това. ... когато човек си позволи да прояви отхвърляне и неприемане към нещо, животът се опитва да го накара да прояви разбиране и приемане към същото нещо... Отново "придаваш човешки черти на сбор от системи формирани от жива и нежива материя". Отново е фантастика, или ако предпочиташ - приказка. Ха, животът е мъртъв и нечовешки, така ли? Например наблюдаваш нечии деца: "Олеле, какви разглезени деца! Ужас! Не бих понесъл такива деца! Тези родители какво си мислят, че правят?! Моите деца няма да са такива!" Е, след време ще се сдобиеш точно с такова дете; Диана, ще се повторя. За мен страха не бива да е водеща причина за начина по който живея. За моите деца вина дали са разглезени ще имам пряко вина аз. Не съдбата, митологизираното "живота" и други тотеми с усмивки като подписа ми. Освен това примера ти НЕ Е критика. Критиката е конструктивна и друга не може да бъде. Ти още малко и псувните ще ги пуснеш за пример за критика. vorfax, това не е страх, нито съм го написала да плаша някого, това е реалността. Дали ще се плашиш от нея, дали ще я приемеш, все едно, тя съществува, тя е такава. Такива са законите, така се случва действителността. Също като гравитацията. Ако кажа на някой, че като прекрачи в пропастта ще падне, пак го плаша, или? Мисълта ми беше, че ние съществуваме при определени закони. Дали ще се страхуваме от тях и затова ще се съобразяваме или ще ги разбираме и съобразяваме, всеки си избира сам. Не съм убедена, че за разглезването на децата ще имаш заслуга само ти. И за да избегнем разни "фантастики", мога да ти дам такъв пример - развеждаш се и ги възпитава предимно майка им, или се налага да оставиш поне за известно време децата на баби/дядовци, или др.п., но все едно - твоите деца ще са разглезени. или пък внуци. Аз в предния си пост написах какво имат предвид Божидар, Донка и т.н. под "критикуваш нещо, получаваш го свое". Ако искаш да вникнеш в замисъла на автора - Ок, ако искаш да се наддумваме що е то критика и има ли почва у нас - тогава по-добре в друга тема и ... май без мен Това, че си много самокритичен не те ли прави перфекционист? Всяко преимущество е недостатък. О, ето, това е огромно попадение! Поздравления! И сега само остава да се запитаме - нужни ли са ни в такъв случай преимущества? Диди, ами какво правим, правим каквото можем, дори и да е най-малкото - например поне да осъзнаем това. А ако го приемем - вече е една стъпка напред. Опитите за промяна, дори съвсем малка - още една стъпка. Редактирано Юни 10, 2012 от Диана Илиева Илен 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 10, 2012 Доклад Share Добавено Юни 10, 2012 didi_ts, знанието е сила, а силата е отговорност. Посочила си пример, какво ще стане, ако откриеш отрицателна черта, която лесно не може да се отстрани. Ами ще я отстраниш трудно. Или път няма да я отстраниш. Във всеки случай, това е познание за самият себе си. Това ще ти даде и отговори, примерно защо понякога дразниш околните или не постигаш желания резултат. Затова казах отговорност, защото твое задължение е да имаш преценката кое може да ощетява околните. Глупостта е един недостатък, който ощетява околните и същевременно често притежателите и не я съзнават. Когато изобличаваш тази глупост, критикуваш я, "поставяш я на място", ти стимулираш някаква промяна. Често може да е агресия, но това не бива да ни обезкуражава, а напротив. Ето това е пример за черта, която трудно се изкоренява. Не се поумнява за ден, нито за месец. Но заслужава ли си, отговорете си сами. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 10, 2012 Доклад Share Добавено Юни 10, 2012 Ако нещо за теб е правило, то за мен не е, и обратно. От тази гледна точка, този спор е безсмислен или е изживян далеч преди ние да се родим за този свят. Това е частен случай, а не общовалидно правило. Погледни примера ми за ножа. Ще приема мнението ти насериозно, само ако ми кажеш, че не ползваш ножове в живота си. И вилици, и лъжици... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 10, 2012 Доклад Share Добавено Юни 10, 2012 vorfax, върни се назад, още преди catch22 да спомене нещо за "общуване с природата", а само да погледнеш цветята, да вдъхнеш аромата им и т.н., ти написа, че не ти е възможно такова нещо и после директно го обяви за фантастика. Добре помня какво съм писал или чел. Обявих за фантастика не мирисането на цветя, а "да докосне всяко едно стръкче нежна трева". Ако искаш аз ще напиша темата, защото струва ми се е дълга тема, за вметка тук (: ... когато човек си позволи да прояви отхвърляне и неприемане към нещо, животът се опитва да го накара да прояви разбиране и приемане към същото нещо... Отново "придаваш човешки черти на сбор от системи формирани от жива и нежива материя". Отново е фантастика, или ако предпочиташ - приказка. Ха, животът е мъртъв и нечовешки, така ли? Не, не е мъртъв, защото не е бил жив. Живот е свойство, отличаващо обектите, които извършват биологични процеси, от тези, които не извършват такива. vorfax, това не е страх, нито съм го написала да плаша някого, това е реалността. Останах с впечатлението, че го изтъкваш като основание да не критикуваш. Такива са законите, така се случва действителността. Аз не вярвам в съдбата, реципрочно тези закони. Мисля с теб имахме това разминаване и преди. Не съм убедена, че за разглезването на децата ще имаш заслуга само ти. Не съм го и твърдял. Аз в предния си пост написах какво имат предвид Божидар, Донка и т.н. под "критикуваш нещо, получаваш го свое". Ако искаш да вникнеш в замисъла на автора - Ок, ако искаш да се наддумваме що е то критика и има ли почва у нас - тогава по-добре в друга тема и ... май без мен Форумите са място за дискусия, не за съгласие. Аз опитвам да убедя теб, ти опитваш да убедиш мен. Съгласието е цел, но не непременно крайна цел. Замисъла на автора не е водещ мотив за моят начин на мислене, затова се и нарича мой. Не ми е приятно да ме пращаш в друга тема, защото аз я градя, а ти я разводняваш с приказки. Реално освен предопределеност на съдбата, позитивно и ограничено мислене, призив към пасивност и размиване между редно и нередно, качество и недостатък, друг принос нямаш в темата. Това аз бих нарекъл тесногръдо и наддумване. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 11, 2012 Доклад Share Добавено Юни 11, 2012 (edited) Ох, сега нямам време да вмъквам цитати, за да отговоря. За всички неприятности в моя живот причината беше моето убеждение, че мога да направя света по-красив и добър, че мога да помагам на хората да станат красиви и добри и не на последно място, моята свръх-самокритичност - че ако света и хората не стават по-добри въпреки моите усилия и старание, аз съм причината за това. Дали другите не са били виновни за неприятностите ми? - Да се търси вината за свои неприятности у този, когото критикуваме (гласно или негласно, осъзнато или неосъзнато - без значение) на това вече му казвам - като стигне човек до дъното на кладенеца, вместо да тръгне нагоре, да продължи да рови, та дано излезе от другата страна на планетата. Е защо, сериозно си копаех до 45-тата си година. Кое ме върна към слънцето? - ами един тъмен страшен ден осъзнах, че всичко "благородно", което написах в началото на поста е силна гордост и агресия много, много надълбоко в съзнанието, които се маскират като благородство и любов. Ако бях спряла само на критиката - пак щяха да са само шамарчета, аз отивах по-далече - на базата на тази критика се опитвах да поправям и помагам. Е, животът ме стръска накрая яко и на ръба успях да се върна... За музикалната и литературната критика - имате ли представа колко творци са убити от нея и в преносен и в пряк смисъл? И като се замислите накрая - вие като потъвате в "своята" музика и картина на душата си - а тя за всеки е различна - вие зарадиу критиката ли го правите? Вие обичате някакво произведение на изкуството, защото някой критик се е произнесъл с похвали за него???? Редактирано Юни 11, 2012 от Донка Диляна Колева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юни 11, 2012 Автор Доклад Share Добавено Юни 11, 2012 Вече ще критикувам постъпката на човек и ще обичам неговия дух. Колко малко трябва на човек, за да е добър! ... Вчера мислех да коментирам мнението ти в Разговорки...но нещо ме спря и много ми пречеше. Сега като прочетох това мнение и разбрах какво. Много се радвам за теб Диана Илиева и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Юни 11, 2012 Доклад Share Добавено Юни 11, 2012 Основава се на проверени факти (които следва да се приведат наред с критиката) и цели не изобличаване, а подобряване на съществуващото положение. Станимир, може ли изобличаването да се разглежда като полезна дейност, ако да - в кои случаи? Когато един прокурор доказва чрез неоспорими факти вината на подсъдимия какво се случва? Подсъдимия е изобличен или съществуващото положение е подобрено? Знаеш ли метод ( похват ), чрез който съществуващото положение може да се подобри, без да се разчита на изобличаването?Или иначе казано. Как да подобряваме съществуващото положение, без да изобличаваме? Ако желаеш да ми отговориш може да приведеш пример за по - голяма яснота. Ще ми е интересно да чуя мнения и от други потребители. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 11, 2012 Доклад Share Добавено Юни 11, 2012 Въпросът е, че изобличаването не е критика. Освен това то също следва да е обосновано. Ани 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Юни 11, 2012 Доклад Share Добавено Юни 11, 2012 Въпросът е такъв, че когато някаква обществена манипулация е конструктивно разкритикувана, като съответно критиката към нея е подплътена със солидни факти и доказателства уличаващи я в измама хората констатират, че е изобличена, не че е подобрено съществуващото положение. Въпросът е, че независимо с каква нагласа ще тръгнем да критикуваме ефектът ще е изобличаване, посредством градивна критика. Тоест критиката не може да съществува без желанието да изобличим ( според някои погрешно желание ). Друг е въпросът, че според някои трябва да констатираме, че същестуващото положение беше подобрено, а не беше изобличена измамата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 11, 2012 Доклад Share Добавено Юни 11, 2012 За всички неприятности в моя живот причината беше моето убеждение, че мога да направя света по-красив и добър, че мога да помагам на хората да станат красиви и добри и не на последно място, моята свръх-самокритичност - че ако света и хората не стават по-добри въпреки моите усилия и старание, аз съм причината за това. Дали другите не са били виновни за неприятностите ми? Това, че не си успяла, не значи че другите не трябва да опитват. Аз често повтарям, че не постиженията, а стремежите към тях ни формират в това което сме. И аз имам въпрос към теб. Сега ти смяташ, че нещо си сгрешила в миналото си и сега си се променила. Но щеше ли да бъдеш това, което си, без да грешиш така както си го правила? Изобщо, това, че не си променила света ли е показателя за твоя неуспех? Защото аз мисля, че тъкмо тези опити, независимо дали довели до крайната цел, са те формирали като борбен човек, изградили са твоите ценности, пък и довели до мъдрост след години. За музикалната и литературната критика - имате ли представа колко творци са убити от нея и в преносен и в пряк смисъл? Не. Вие обичате някакво произведение на изкуството, защото някой критик се е произнесъл с похвали за него???? Критиката отдавна се е произнесла за това как да изглеждат сградите, улиците, парковете, музеите, театрите и чак до картофените ниви. Ти си мислиш, че ако не критикуваш, ще премахнеш наложения вкус или ще заличиш лобито на което е следствие целият културен свят. Да, ама не. Когато мой близък се произнесе добре или зле към нещо, то аз имам склонност да го пропусна или избера. Писах вече, като видя оценката в imdb, формирана от 100 000 или 1000000 души, мога да си направя преценката дали ще ми хареса. Вероятно мога да попадна на филм, който е с висока оценка, но не ми се понрави или да пропусна такъв, който другите не харесват, но изключенията само потвърждават правилото. Зададох достатъчно въпроси свързани с женитбата, ножа, родителите и учителите. Липсата на добра воля да им се отговори отдавам на слабост у тези, които не желаят да приемат полезността на критиката. С избирателното четене нищо чудно и да остана неразбран. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Юни 11, 2012 Доклад Share Добавено Юни 11, 2012 (edited) Не мога да разбера заглавието на темата. Ако критикувам някого, че е неграмотен, тогава ще ми се върне друг да ме нарече неграмотен ли? Вероятно се предполага, че би могъл да прихванеш от грешките, които критикуваш. Един пример: Книжовната норма на съвременния български език изисква да се казва и пише: влизам, излизам, слизам. Много хора казват и пишат (на някакви диалекти): влявам, излявам, слявам или влазям, излазям, слазям. И, ако ти критикуваш дълго време някого за грешките му, в един момент може да започнеш да ги употребяваш и ти самият, без да се усещаш, а не - умишлено. Редактирано Юни 11, 2012 от ISTORIK Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 11, 2012 Доклад Share Добавено Юни 11, 2012 Ако критикувам някого, че е неграмотен, тогава ще ми се върне друг да ме нарече неграмотен ли? А, не, няма нужда друг да те критикува. Просто в един момент ще усетиш, че в нещо друго ти самият си неграмотен и това се забелязва ясно от околните. въпроси свързани с женитбата, ножа, родителите и учителите. Извини ме, но ги изгубих някъде в темата, може ли да ги формулираш кратко наведнъж? Това, че не си успяла, не значи че другите не трябва да опитват. Аз често повтарям, че не постиженията, а стремежите към тях ни формират в това което сме. И аз имам въпрос към теб. Сега ти смяташ, че нещо си сгрешила в миналото си и сега си се променила. Но щеше ли да бъдеш това, което си, без да грешиш така както си го правила? Изобщо, това, че не си променила света ли е показателя за твоя неуспех? Защото аз мисля, че тъкмо тези опити, независимо дали довели до крайната цел, са те формирали като борбен човек, изградили са твоите ценности, пък и довели до мъдрост след години. О, нека опитват! Никой не пречи, просто споделям личните резултати от същите опити. Само че не борбата и опитите ме формираха като сегашната ми личност, а осъзнаването на тяхната агресивност и тоталната вътрешна промяна. Бях борбен човек в личния си живот, но никога в професията си - там винаги съм работила с песен и лекота - по гребена на вълната. Затова успях да си направя своя школа и авторитет. А в личния си живот си натрупах 20 години катастрофален първи брак с много напрежение и сълзи и накрая пълна разруха на всичко, за което се бях борила. И знаеш ли, когато развивах такива като твоите теории на 17-годишната ми дъщеря, тя се обърна и с раздразнен тон ме попита: "А ти попита ли мен и брат ми дали ние искаме ти да се бориш за нашето щастие??? така както ти го разбираш???" Изобщо за борбата ми се върна противоборство, а за мира и радостта - мир и радост. И вече е въпрос на избор как иска да живее човек - дали с вечно противоборство или с вечен мир и радост. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 11, 2012 Доклад Share Добавено Юни 11, 2012 ... Форумите са място за дискусия, не за съгласие. Аз опитвам да убедя теб, ти опитваш да убедиш мен. Съгласието е цел, но не непременно крайна цел. Замисъла на автора не е водещ мотив за моят начин на мислене, затова се и нарича мой. Не ми е приятно да ме пращаш в друга тема, защото аз я градя, а ти я разводняваш с приказки. Реално освен предопределеност на съдбата, позитивно и ограничено мислене, призив към пасивност и размиване между редно и нередно, качество и недостатък, друг принос нямаш в темата. Това аз бих нарекъл тесногръдо и наддумване. Ммм, не, отказвам се да те убеждавам. И не само теб, де Та, ще те оставя да "градиш темата". Съжалявам, че си се почувствал неприятно! ..., но изключенията само потвърждават правилото. Зададох достатъчно въпроси свързани с женитбата, ножа, родителите и учителите. Липсата на добра воля да им се отговори отдавам на слабост у тези, които не желаят да приемат полезността на критиката. С избирателното четене нищо чудно и да остана неразбран. Един въпрос - законите, по които функционира света имат ли изключения? Примерно гравитацията? А последното (последните 3 изречения) е много сладко - спокойно можеш да обърнеш казаното, като на мястото на аз да напишеш "тези, другите", а на другите "аз". В известен смисъл ти се върна същото, което излъчи в тази тема и то доста бързо, което пък е и същността на темата. B__, Донка и ISTORIK 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 11, 2012 Доклад Share Добавено Юни 11, 2012 Въпросът е такъв, че когато някаква обществена манипулация е конструктивно разкритикувана, като съответно критиката към нея е подплътена със солидни факти и доказателства уличаващи я в измама хората констатират, че е изобличена, не че е подобрено съществуващото положение. Въпросът е, че независимо с каква нагласа ще тръгнем да критикуваме ефектът ще е изобличаване, посредством градивна критика. Тоест критиката не може да съществува без желанието да изобличим ( според някои погрешно желание ). Друг е въпросът, че според някои трябва да констатираме, че същестуващото положение беше подобрено, а не беше изобличена измамата. А ти какво предпочиташ - да бъде изобличено съществуващото положение или да бъде подобрено съществуващото положение? ISTORIK 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
catch22 Добавено Юни 12, 2012 Доклад Share Добавено Юни 12, 2012 ..., но изключенията само потвърждават правилото. Зададох достатъчно въпроси свързани с женитбата, ножа, родителите и учителите. Липсата на добра воля да им се отговори отдавам на слабост у тези, които не желаят да приемат полезността на критиката. С избирателното четене нищо чудно и да остана неразбран. Защото, може би, задаваш въпроси, на които имаш готови отговори. Едва ли някой отговор ще ти се стори правилен някога. ISTORIK и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 12, 2012 Доклад Share Добавено Юни 12, 2012 ..., но изключенията само потвърждават правилото. Зададох достатъчно въпроси свързани с женитбата, ножа, родителите и учителите. Липсата на добра воля да им се отговори отдавам на слабост у тези, които не желаят да приемат полезността на критиката. С избирателното четене нищо чудно и да остана неразбран. Защото, може би, задаваш въпроси, на които имаш готови отговори. Едва ли някой отговор ще ти се стори правилен някога. Какво общо има това с неумението на теб или друг да отговори на въпросът ми? Проблемът не е в това какво аз знам, защото въпросите не са към мен, а към теб и Диана Илиева да речем. Вие не отговаряте на тях, защото вие много добре знаете отговорите им и не ги споделяте, защото вашата позиция рухва. Тъкмо такъв беше моят замисъл и това нарекох избирателно четене от ваша страна. И не, не ми се е върнало на мен нещо, върна се на вас, по причините които току що изтъкнах. Вас няма как да разбера, защото подминавате доводите. Вашата позиция ви е по-скъпа от истината и желаете да си останете заблудени. Това е вашето наказание, а това, че го изопачихте обратно е просто защитен механизъм на безпомощност. И не Диана, нямам намерение да повтарям. Въпросите са ясно формулирани. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 12, 2012 Доклад Share Добавено Юни 12, 2012 Ако критикувам някого, че е неграмотен, тогава ще ми се върне друг да ме нарече неграмотен ли? А, не, няма нужда друг да те критикува. Просто в един момент ще усетиш, че в нещо друго ти самият си неграмотен и това се забелязва ясно от околните. Ако това е бил вложения смисъл на заглавието, то сега ми се изясни. Вече коментирах, че страха не ми е пътеводна светлина в живота, нито пък имам проблем с критиката. Тя ми помага в живота. Жалко, че малко хора знаят и практикуват критиката, за да не съм единствения, който се бори за моето усъвършенстване. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 12, 2012 Доклад Share Добавено Юни 12, 2012 И вече е въпрос на избор как иска да живее човек - дали с вечно противоборство или с вечен мир и радост. Това е много крайно мислене. Всяка крайност е неправилна, като предозираното лекарство превръщащо се в отрова. Никой не говори за нещо вечно, аз лично изтъкнах, че рядко критикувам други хора, защото не мога да го понесат, не го заслужават или просто няма да им е в полза. Представянето в такава крайна светлина на едно полезно лекарство несъмнено изглежда като отрова, която самия аз не подкрепям. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 12, 2012 Доклад Share Добавено Юни 12, 2012 Един въпрос - законите, по които функционира света имат ли изключения? Примерно гравитацията? Доколкото ми е известно да. Поне за нашата планета със сигурност. Останалата част от мнението ти вече коментирах. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 12, 2012 Доклад Share Добавено Юни 12, 2012 Не виждам какво друго ни остава освен да се радваме на твоя растеж и укрепване на силите! Желая ти от цялото си сърце да се наслаждаваш на успехите си - както и да ги разбираш, и да приемаш с мъдрост пораженията и критиките на други хора към теб. След доста годинки се надявам да се обърнеш назад и да въздъхнеш доволно, че всяка крачка от живота ти е била ценна с нещо за теб и за останалите! Можеш свободно и щастливо да развееш знамето на победата над нашите рухнали позиции и под нашите аплодисменти и благодарности! (И това го пиша с пълната си искреност и сериозност, макар и на някого да се стори нещо друго.) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 12, 2012 Доклад Share Добавено Юни 12, 2012 За мен е по-важно да бъда разбран, отколкото победител. От второто си имам достатъчно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 12, 2012 Доклад Share Добавено Юни 12, 2012 О, ако е това, можеш да бъдеш спокоен, ти беше разбран още от самото начало - при това до болка добре. Как бих могла да не разбирам собствената си позиция отпреди десетина години? Надявам се ще ни оставиш правото докато разбираме твоята позиция да си живуркаме без да критикуваме и да ни се връщат само усмивки и благост. Доста съм брала от другото връщане, сега предпочитам тях. Диана Илиева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 13, 2012 Доклад Share Добавено Юни 13, 2012 Като си говорим за равновесие, аз виждам повече смисъл в "няма ненаказано добро". Повечето пъти, когато съм бил наказван е било за чуждите, а не свои грешки. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.