Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
B__

Критикуваш нещо у друг, получаваш го свое ...

Recommended Posts

Абе как да се научим да не критикуваме?!

 

Когато критукуваш нещо у друг, то това нещо се връща при тебе, става част от тебе, идва ти на главата....

 

Всяка критика е недоволство. Ако се обърнем и към темата "Всяко недоволство е недоволство от себе си" http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=13046, то всяка критика е и недоволство от себе си. Най-вече от вида несъзнателно казано "Защо аз се мъча, а той си го позволява".

 

Не че нещото не е било част от нас, по-лесно е да се види и критикува у другите.

 

Отишъл човек, който бил седем години вегетарианец на изследвания в лечебно заведение (ей затова по таквиз места не се ходи :) ). Там го изследвали и му казали да намали значително месото, защото му вредяло на това, това и това. А пък то човекът не хапвал месо. И даже много се възмущавал на тези, които го правят. ......

 

Ама не е само за храненето. Каквото и да критикуваш рано или късно то или последствията му ще се стоварят върху главата ти.

 

Споделете подобни опитности, ако имате?

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Абе как да се научим да не критикуваме?!

Защо? Да изискваш повече от себе си или другите нещо лошо ли е?

Каквото и да критикуваш рано или късно то или последствията му ще се стоварят върху главата ти.

Не съм забелязал такава закономерност. Даже обратното. Човек критикува онова, което не е в съответствие с вътрешния му мир.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Абе как да се научим да не критикуваме?!

В това да критикуваш няма нищо лошо.

Просто трябва да се научим да различаваме критиката от съденето.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато критукуваш нещо у друг, то това нещо се връща при тебе, става част от тебе, идва ти на главата....

Това се случва при съдене и подигравателно поведение, а не при критикуване.

Редактирано от Пламъче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Абе и при критикуване става, при мен само даже ей така да си го помисля с малко ирония съвсем добродушна и хоп - само след час най-много се връща. Мъчих се, мъчих се, не става никак с въздържание. И тогава осъзнах, че така е хубаво да става - да си го помисляме за другия и бързо да се връща при нас. Въпросът е с какво чувство си го помисля чоек. Ако на другия се усмихвам с добродушен хумор за нещо, то като ми се върне, и на себе си така ще се усмихна. А последното, както и да го поглеждаш, е твърде здравословно. Нещо като миене на зъбите ... на ума и сърцето... а защо не и на душата.... Няма как да не ги замърсим, защото ядем, номера е редовно да ги чистим...

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нямам за цел да накърнявам достойнства. Когато изразявам своя свят, разбира се, съграден въз основа на общочовешкото прието изразявам свободната си воля, като същевременно доказвам и своята отговорност. Не се опитвам да вменявам вина на необразования добряк, от който лъха добронамереност, но на интелигентния простак, на него се възмущавам. Така че мнението ми за критиката, каквато си я представям и предлагам е изцяло положително. Блякс! Изпитвам гнус от човешките постъпки. Един изнасил бебе, втори - девойка, трети - старица! Ох, Боже!!! Прости на мен многогрешния, че изпитвам неприязън, че тая в себе си желание за справедливост! А аз ще обещая, че няма да критикувам, а ще приемам...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Така се случва в живота ми, че често първо научавам нещо, чрез житейски ситуации, а след това попадам на подходящата литература, която да ми го опише и да ми даде насоките за по- следваща работа.

Та и с критаката така. Чудесна е книгата "Петото споразумение" на Дон Мигел Руис.

" Бъди скептичен, но се научи да слушаш"

Липсата на умение да слушаме другите, води до раждането на критиката.

Всеки разказва своите собствени миражи и отражението на света в собствената му светлина. Заслепяваме се помежду си, често. И в желанието си да покажем как светим и колко хубава е нашата светлина, не успяваме да видим чуждата.

Неспособността ни да бъдем гавкави в емоциите, да виждаме и улавяме чуждата гледна точка, неразвития алтруизъм, води до неразбиране, критика, съдене, съветване, агресия. Неизбежно е.

Думите се използват все по- зле от хората, не умеем нито да ги изговарями, нито да ги чуваме. Затова и се налага това "връщане" на ситуации, но не вербално или виртуално, а на физическо ниво.

Когато си се възмущавал на слабостта на някого и си го критикувал за това, няма как да излезеш от тази мисловна линия, ако някой не те вкара насилствено в друга. И когато изпиташ слабостта, тя те натисне и превземе, ще установиш другата гледна точка, ще я разбереш, но по трудния начин.

Първата част от това споразумение е много важна - "Бъди скептичен......." , защо?

Защото всеки живее в своя свят, разказва за своята светлина, гледа през своите очила. Ако искам да разбирам този човек, първо трябва да се науча да го слушам, но това не означава, да приемам всяка негова дума за вярно послание, нито да го поставям като свой идеал, но не и да го отричам, нито да се опитвам да го променям. Първо трябва да се науча да го слушам, за да добия умението да го виждам.

Ако слушаме хората , те ще ни кажат много за себе си, ако владеем емпатията ще влезем дори в техните мисли, ако обаче решим да "греем" и да съветваме поучително, незабавно ще бъдем посъветвани по същия начин. Не за друго, а за наше собствено добро, това ще развие нови качества у нас.

Много видове поведения, които не съм одобрявал, които съм критикувала и съм се възмущавала, сега са ми понятни, дори интересни, дори искам да знам и още, и още за тях, защото те ми рзкриват непознати за мен дебри на човешката психика. Къде изцяло, къде частично ми се наложи да премина през тях, за да придобия поносимост да слушам за тях. Нямаше как да стане иначе.

Сега ми е интересно.

Интересно ми е слушането, старая се да развивам това умение. Разбира се, винаги има зони на емоционална чувствителност, които са трудни за преодоляване. Когато насреща стои човек засегнал тези зони, е много трудно дори да се слуша и ако човек не е лично заинтересован или не е свързано с работата му, няма смисъл да го прави. Но си заслужава да се вложи определин емоционален ресурс в развиване на слушане без изказване на мнение, съвет или критика.

Изобщо нямам намерение да критикувам, но това не означава, че нямам мнение по определените въпроси.

Избягвам крайните изказвания, защото знам че ще ги почувствам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ивета

Избягвам крайните изказвания, защото знам че ще ги почувствам.

В крайните изказвания няма нищо лошо. Още повече, че крайността е не само критикуваща, но и емоционално заредена. Което не й отнема от осъзнаването на това, което се изрича.

Веднага ми изниква стихотворението на Петко Славейков, писано през 1875 г.

- Не сме народ, не сме народ, а мърша ...

Когато говорим за критика, надявам се не се изчерпваме само с критиките на едно ежедневно, битийно ниво между четири стени. Защото има писатели, поети, политици и изобщо популярни хора, които призовават и са го правили в продължение на хиляди ходини. Без тези апели, осъдителни, крайно емоционални призиви, нямаше да има и много от съвременната ни цивилизация.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Славейков с това стихче ме загуби още първия път като го чух:)

Само някои хора се мотивират от негативни послания. И то примерно, ако им кажеш "не можеш да направиш това и това"...

Други хора се мотивират само от позитични послания.

Трети от страх и чувство за вина.

Повечето хора се мотивират от външни фактори и много малко от вътрешното желание, което е правилното за тях и не зависи от никакви пикливи послания.

А какво е послание като "Не сме народ, не сме народ, а мърша"?! Програмиране, програмиране, установяване и втълпяване на програма. Нещо много вредно, особено написано от писател.....периодът на истерична лична неудовлетвореност не е оправдание.

А и забележете, всяка критика от рода "ти си такъв и такъв, постъпваш така и така" е програмиране. Нищо добро не излиза от това.

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ивета

А какво е послание като "Не сме народ, не сме народ, а мърша"?! Програмиране, програмиране, установяване и втълпяване на програма. Нещо много вредно, особено написано от писател.....периодът на истерична лична неудовлетвореност не е оправдание.

Та в тази връзка уникално подходяща руска поговорка:

"Скажи человеку раз сто, что он свинья, и он непременно захрюкает!"

:)

Но въпреки това, критикуващите не трябва да замлъкват. Иначе няма да има никакво социално развитие, а просто една инертна маса. Не е нужно да се съгласяваме един с друг, достатъчно е да се замислим над различностите си. Най-малкото е градивно, акумулира мислене.

Поради тази причина, социалните (критикуващи общества), имат и по-висок жизнен стандарт.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Днес неволно направих леко нарушение докато шофирах и се ядосах на себе си. Защото се ядосвам и възмущавам на другите... Но това е нормално. Всички искаме да живеем в хармония и да сме безгрешни...

Да, ама не. И аз като другите /за щастие не умишлено!/ правя грешки /не само на пътя/. Уча се от тях и продължавам. Не сме съвършени. Но все пак има разлика, когато човек умишлено, целенасочено и безпардонно прави грешки и между такъв, който може да си ги види и да се старае да си ги поправи... :feel happy::dancing yes:

Редактирано от Слънчева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...Поради тази причина, социалните (критикуващи общества), имат и по-висок жизнен стандарт.

Може, може, но като каза критикуващо и се сетих за класациите по недоволство от живота. А ние българите сме на челни места отзад напред. Ако се гледа това, ние трябваше да сме стъпили на Луната.

Сетих се сега, че нашето недоволството от другите им ПРЕЧИ да вършат нещата си добре....кои сме ние да ги критикуваме по какъв точно път вървят към доброто .....

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Разбира се, градивната критика е нещо друго.

Когато обаче говорим за масовост, мисля че става въпрос по- скоро за манипулация.

А в случая вече политическата, икономическата и т.н. критика е обвързана с лични интереси - случването на неща с финансова изгода. Прекалено е опорочена в световен мащаб, дори и градивната критика.

Но тук по - скоро става въпрос за отношението личност - личност.

Намесват се също характер, темперамент и куп други личностни особености. Един човек, който е "критикар" в своята същност, по- скоро има загуби в контактите с хората , от колкото ползи. Така настроеният човек успява да чуе само това, което е отражение на неговата светлина, всичко останало го заслепява и в желанието да го напасне към своите вибрации изгубва разнообразието в контактите.

Разбира се, нищо не пречи този тип човек да си живее така до края на дните си, но тази настройка към живота и хората постила много благоприятна почва за развитие на озлобление. И като използвам думата "озлобление" не влагам в нея нищо негативно, а по- скоро констатирам.

Нашето общество е съставено главно от личности тип "критикари", затова и масата се чувства неразбрана, неоценена и в безисходица.

Няма как да се случат нещата по друг начин, след като всички са неразбрани и само те светят и групата която ги отразява.

В по- малките селища се получават групи от самотници, които живеят двор до двор, а не знаят дали другия е жив. Това съвсем реално в сегашно време. Страшно е някак си.

До такава степен да нямаш желание да разбереш другия, че единственото ти забавление да е да го дебнеш в какво е "прегрешил" за да да му люснеш една критика.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще ви разкажа една случка от вчера:

На опашка за череши съм. Възрастна жена попита къде са расли тези "български" кайсии /според надписа/. Продавача троснато каза: У Чепръчане, ама на южнио му склон. Дойде ред на бабата и тя попита дали пликчето се плаща. Продавача вече видимо ядосан и се развика, че трябва да чете, имало табела че пликчето е 0,5ст. Каза и, че тя много се заяждала с него, и да се маха по-бързо от щанда му.

Какъв е извода? Продавача просто лъжеше и един невинен въпрос го изкара от релси. Тъй, че дори и да няма критика, а само въпрос, гузната съвест реагира неадекватно... Ще спомена, че бабата и ние другите на опашката не казахме нито дума повече от това, но реакцията е показателна....

П. П.

Нормално е да изкажем мнение, но и е важно начинът, тона, с който го правим. Аз мога да съм отговорна само за моето поведение, за моята добронамереност или липса на такава. Ужасно е, когато насреща си виждаме друго, но това е...

За жалост масата от хора не иска да се променя...

"Не е срамно да не знае човек, срамно е да не иска да се научи..." Това важи и за общество, народ, и т. н....

Редактирано от Слънчева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ха ха ха,

Шега от писателските среди: "Да сте видели паметник на критик".

Няма как един критик, един критикуващ да очаква да бъде разбран. Поради елементарна причина: хем не предлага нищо конструктивно, хем не предлага любов. Иначе накрая остава неразбран и недоволен от живота.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Критиката е тъкмо конструктивна. Онова, което не е конструктивно не е критика. Това е като разликата между спор и разпра. За първото са нужни аргументи.

Има и друга приказка, че който не можел да пише, критикувал. Или, който не може да рита топка, става съдия. Критиката винаги е била недолюбвана, защото може да се ползва с лоши цели, да манипулира и т.н. Известно ни е, че примерно повечето медии са лоби на някой човек, партия или друга организация. Те тенденциозно предават информацията и могат да служат за масова дезинформация. В същото време ролята на критика е важна, тъкмо защото от него зависи някакъв стандарт. Учителя преценя знанията, родителя - възпитанието, работодателя - работоспособността, съдията - законосъобразността.

Още не мога да разбера заглавието на темата. Ако критикувам някого, че е неграмотен, тогава ще ми се върне друг да ме нарече неграмотен ли?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest wenst

Ха ха ха,

Шега от писателските среди: "Да сте видели паметник на критик".

Няма как един критик, един критикуващ да очаква да бъде разбран. Поради елементарна причина: хем не предлага нищо конструктивно, хем не предлага любов. Иначе накрая остава неразбран и недоволен от живота.

Божко, недей да те е страх толкова много от критиката и тя е нужна в света и си има своята роля. Не става само с хвалене и надуване, иначе аз мога да те хваля толкова много и така добре, че даже и дявола може да ми завиди, ама накрая така може да се надуеш, че си станал по-велик и от великите, че като дойда с една игла и пукна балона, на който стоиш набързо ще паднеш долу в прахта. От толкова страх и бягане даже и от най-малката критика та сме стигнали дотук и всеки се мисли за голяма работа и бърза да се качи на гърба на другия и да го стъпче. Ама една мишчица на котката на гърба може ли да се качи, а? Не може, нали :) Здравословно е да можеш да приемеш и малко критика от време на време и тя си има своите тайни за тези, които могат да ги съзрат.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Критиката е тъкмо конструктивна. Онова, което не е конструктивно не е критика. Това е като разликата между спор и разпра. За първото са нужни аргументи.

...

Как наричаш това, дето не е конструктивно?

... В същото време ролята на критика е важна, тъкмо защото от него зависи някакъв стандарт. Учителя преценя знанията, родителя - възпитанието, работодателя - работоспособността, съдията - законосъобразността.

...

Тук ключето е в "някакъв". И един въпрос от мен - преценката еквивалентна ли е на критика?

...Още не мога да разбера заглавието на темата. Ако критикувам някого, че е неграмотен, тогава ще ми се върне друг да ме нарече неграмотен ли?

Мне, по-вероятно е нещо друго да се случи - примерно сдобиваш се с дете, на което не му пука за грамотността.

И всички тези случки в живота се случват за да развием приемането, разбирането ... Когато критикуваме нещо, ние го правим, защото сме възмутени, отвратени, въобще влагаме силна емоция и същевременно силно отхвърляне, разграничаване. Е, какъв е начина да ни накарат да вразумеем, че всичко е едно, че всички сме свързани, че това възмущение към ближния е също толкова странно и безумно, както бихме определили една такава реакция: "Ръцете ми са красиви, лицето ми е симпатично, ама краката ми са отвратително криви (или слаби, или дебели, или каквито и да е там), не ги искам, ще ги отрежа!".

Някой ще каже - ама той наистина е неграмотен, или той наистина е престъпник (както имаше такива примери); да, така е, те и краката може действително да са твърде дебели, несъразмерно спрямо тялото примерно и все пак това не е основание да се отрежат, нали? Ще вземем да потренираме малко или нещо друго, за да ги доближим малко до желаното и ... в крайна сметка ги приемаме, защото без тях пък накъде?! По същия начин и с хората - ще вземем мерки, ще го пообучаваме малко неграмотния, ще се опитаме да облагородим престъпника и ... ще си ги приемем, защото те така или иначе са част от нас. Другото, критикуването и отхвърлянето е неадекватна, инфантилна реакция. Всички знаете как малките деца са способни да затворят очи и да кажат - "Няма ме!" или "Скрих се!". Та и ние като критикуваме и се разграничаваме правим същото.

wenst, мишчиците и котките също са едно, също са взаимносвързани, ако нямаше мишчици, котките щяха да умрат от глад и също да изчезнат :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как наричаш това, дето не е конструктивно?

Заяждане примерно. Всеки може да каже всичко. Въпросът е, че самата идея някой който си няма понятие за какво говори да критикува е абсурдна. Все едно дойката на Айнщан да го учи на физика.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тук ключето е в "някакъв". И един въпрос от мен - преценката еквивалентна ли е на критика?

Е, разбира се, че е "някакъв". Когато говорим за абстрактни понятия, говорим за нещо като средно аритметично, а не математическа формула.

Критиката е изразена преценка. Всеки който не приема критиката отрича приноса на родителите и учителите си (тези нарочени за такива и онези, които неволно са се превърнали в такива) в своя живот. Искам и да припомня, че в определението за критика не е само да изтъкваш недостатъците, но и да изтъкваш добрите страни. Критиката към един филм може да е от разпни го до осана (за пример).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мне, по-вероятно е нещо друго да се случи - примерно сдобиваш се с дете, на което не му пука за грамотността.

И всички тези случки в живота се случват за да развием приемането, разбирането ...

Значи, ако критикуваш, тогава ще те сподели иронията на съдбата. Това е клише. Щях да го приема, стига да вярвах в съдбата.

Съдбата не ни учи. Живота ни учи. Съвпаденията не са уроци. Случайностите не са божа вест. Когато предположа, че една монета ще падне на ези и това се случи, това не ме прави пророк, нито проводник на сили от отвъдното, нито инструмент да наказвам, поучавам или нещо такова останалите. Минах в съседната тема...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Ръцете ми са красиви, лицето ми е симпатично, ама краката ми са отвратително криви (или слаби, или дебели, или каквито и да е там), не ги искам, ще ги отрежа!".

Критиката е мяра според мяра. Можеш да критикуваш Донован Бейли, че не е свалил от световния рекорд на 100 м гладко бягане. Не можеш да критикуваш същото малко момиченце. Критиката се съобразява с възможностите и тъкмо като един учител отсъжда според възможностите. Онова, за което се пише шестица във втори клас не стига за тройка в десети.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×