Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
FreedomOfSale

Изгубих идеалите и себе си

Recommended Posts

Провалът- в повечето статии, провалът е свързан с опит или по-скоро неуспешният такъв. Казват ни да не се предаваме, че несгодите ни правят по-силни, но истината е, че когато четеш подобни публикации започваш да се чустваш още по-малък и слаб, сякаш всичко ти е отнето и някакъв непознат с противно позитивно мислене се опитва да те накара да се чувстваш добре , използвайки клишета.

Аз съм от този процент, изпитващ огорчение, което наричат "страх от провала". Всичко запозна с книгите от типа " Мисълта, владее материята" или " Щастието е постижимо за всички", " Няма нищо невъзможно". Книгите завладяха живота ми, мислейки си, че създавам утвърждения (подсъзнателно вярваме в определено събитие, което искаме да се случи) аз влязох в ролята на друг човек, който притежаваше всичко, което исках. Чувствах се добре, защото знаех, че скоро моментът ще дойде...и всичко ще бъде още по- реално и ще мога да го споделя с близките си. Всъщност моментът дойде, но се случи нещо коренно различно от моите представи, сякаш гледах същият филм, както винаги, но някой неочаквано беше променил края!!! Аз стоях безпомощна и не можех да го приема, беше неизмерима лудост, сякаш целият ми свят се срина. Всичко, в което вярвах, дори и представата за Бог, кочто си бях създала вече бяха под съмение. Месеци наред продължавах да сънувам и да се надявам на някаква промяна, но нито действителността се променя, нито душевните ми терзания. Чувствам се омърсена, защото си мислех, че имам контрол над пътя си или поне към посоката, но изведнъж други хора се намесиха в него и отнеха моето място. Всеки ден виждам друг човек на мястото, на което трябваше да съм аз, чувстам се ограбена. Казват, че ако нещо не се е случило, не бива да страдаме, защото то не е било правилното за нас и е нямало да ни донесе щастие. Но кой решава? Исках да почувствам победата и да разбера аз дали си е струвало. Чувствам, че не съм добре психически и не знам какво да правя, защото живота продължава, а аз не искам да продължа. Не искам да умирам, далеч съм дори от идеята, но всеки ден чувставм, че живея утешителен живот и наблюдавам всичко отстрани. Знам, че нямам втори шанс да сбъдна мечтата си и това стапя душата ми и щастието ми се срува, че не е за мен, а за онзи там, на моето място...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В живота няма грешки и провали.Има само резултати.Ако ни харесват, продължаваме да правим същото.Ако не ни харесват, сменяме тактиката.

В този аспект давам за пример себе си.Когато завърших 11 клас исках да следвам медицина, но някак си без да си давам много зор в подготовката за кандидат-студентските си изпити.Резултата беше двойка по химия. Той никак не ми хареса и го промених, правейки по-трудното-подготвих се за изпитите в казармата и влезнах в университета.С изключение на брака, нищо не съм постигнато веднага и от първият опит.Въпреки това смятам, че на мен страшно много ми върви и когато нещо не става, както го искам, само се замислям и променям действията си. Когато човек прави едно и също, не може да очаква различен резултат.За това и ви съветвам, сменете тактиката.Това е начина да постигнете резултата който търсите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ех... Не знам накъде да отида в отговора си към теб - дали в това, че нещата понякога се случват от 2рия или 3тия опит, за да се случат, когато трябва и както трябва... дали с това, че наистина, ако много го искаш, сменяш стратегията и даваш най-доброто от себе си. Дали с това, че загубата е тежка, но именно тя е един от най-добрите уроци, които може да ни се случат, стига да я интегрираш. Дали с това, че каквато и да било мечта не е цел в живота, защото целта на живота е самият живот и самото живеене тук и сега. И ти ще го усетиш като се засмееш и видиш, че дори след станалото пак можеш да се смееш и в този момент, докато го правиш, изпитваш удоволствие, а не болка... Това от опит го казвам. И аз съм губила. Неща и хора, които са ми давали смисъл. Последният път ми дойде като шок и напълно неочаквано. Първите три дена добре, че бях сама и си се наплаках... как да ти кажа - всъщност не можех да спра да плача, аз си седя, гледам си ТВ, вървя... а те сълзите си ми текат и не спират. Беше ми трудно да заспя поради тази причина.... после на третия ден спрях, защото имах гости. :) Но месеци след това се събирах, всяка нощ сънувах или човека, или ситуацията, или всякакви аналогии.... всяка сутрин помнех съня.... опитвах се да споделя отчасти поне с приятели, че не съм съвсем окей... може би за добро разбиране нямаше... все пак как те могат да си представят какво съм изгубила - цялата ми представа за бъдещето от-до.... цялата. При това бях направила големи жертви в името на това да се получи, бях се отказала от други важни за мен неща, т.е. тях вече ги нямаше и аз бях и без подпорите отпреди случая, бях абсолютно в нищото. Две години след това вече съм по-добре със случилото се, живея в настоящето и съм окей с него. И си мисля - винаги има повече от един път, който може да направи човек щастлив.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бях в подобна на твоята ситуация. Даже за да постигна целта си разруших доста основополагащи неща около себе си. Нищо не се получи. Беше голям краш и за няколко месеца нищичко нямаше смисъл. Бях се вглъбил в болката си, фиксирал цялата си енергия в непрекъснат анализ на всичко случило се и чудейки се какво съм объркал къде можеше да е различно и каква аджеба е причината това да се случва на мен толкова слънчев човек.

После малко по малко нещата започнаха да се променят. Не знам как. Не знам какво провокира всичко. Мисля, че нещата започнаха да се проментят в мен всъщност когато спрях да се боря срещу нещата, които не ми харесваха (нещо което правех непрекъснато в моя живот до този момент). Тази борба изчерпваше цялата ми жижнена енергия, а както се сещаш резултат нулев. Принизих се и си позволих да си призная част от грешките. И започна да пада товара от плещите ми. После още малко и още малко докато накрая спрях да се обвинявам за това, което наричах провал. И се приех с доста от кривините ми, които силно отричах (де да можех всички...)

Сега след 15 месеца всичко е много различно. Мога да кажа, че това, което преди 10 месеца бих определил като най-лошата ми година в живота ми сега бих я нарекъл най-хубавата!!! Случиха ми се толкова мнгоо хубави неща, които според мен нямаше как да се случат ако не беше се случило това, което лесно преди можеше да се определи като провал.

Истината е, че сме толкова фиксирани в момента, че трудно си позволяваме да приемем промените и да видим, че както често се случва, когато нещо "лошо" ни се случи обичновенно то води до добри или даже много добри резултати напред във времето.

Ще ти дам един пример със себе си отново. Преди около 11 години имах тежка катрастрофа. Бяхме 4ма и имахме огромен късмет, че се отървахме почти без нищо. Лошо нали? Но моите родители започнаха да дават курбан около датата и всяка година поради тази причина се събираме с роднини, с които се виждам само тогава. А това е много хубаво!!!

Та всъщност днес за мен резултата от всичко е хубав, защото тази "лоша" случка провокира вече толкова дълго в мен много хубави емоции.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ивета

Хубав, полезен диалог се получава.

Принизих се и си позволих да си призная част от грешките. И започна да пада товара от плещите ми. После още малко и още малко докато накрая спрях да се обвинявам за това, което наричах провал. И се приех с доста от кривините ми, които силно отричах (де да можех всички...)

Истината е, че сме толкова фиксирани в момента, че трудно си позволяваме да приемем промените и да видим, че както често се случва, когато нещо "лошо" ни се случи обичновенно то води до добри или даже много добри резултати напред във времето.

Аз съм на същото мнение. Разковничето е само едно: смирението и помирението със себе си.

В търсене на правилните решения, ние се настройваме да мислим невротично, да се обграждаме с крайни определения, както за себе си, така и за другите. Самосъжалявайки се, ние обвиняваме другите. Никой на никого не е виновен. Животът на някой друг човек, не можем да живеем ние, имаме други задачи и дай, боже да се случи така, че да си помагаме, да се учим взаимно: така е и с любовта, така е с всичко.

Добрият самоанализ може да отнеме месеци, години, може и никога да не се случи, но важното е човек да поиска да се освободи от този тежък товар.

Просто оставаш сам със себе си и си даваш ясна сметка - кой си и какво искаш, това става с малки крачки, не с големи прескачания.

В момента, в който утихнеш, тогава позволяваш на целия потенциал на собствената си съдба да се осъществи, бравата, която сам си заключил, да се отключи. Тогава събитията следват едно след друго и ти се чудиш на дълбокия си сън, в който си бил потънал.

Събуждането е възможно и е сладко.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Провалът- ...

Книгите завладяха живота ми, ....

Чувствам се омърсена, защото си мислех, че имам контрол над пътя си или поне към посоката, но изведнъж други хора се намесиха в него и отнеха моето място. Всеки ден виждам друг човек на мястото, на което трябваше да съм аз, чувстам се ограбена. ....

Знам, че нямам втори шанс да сбъдна мечтата си и...

Виж каква чудесна възможност имаш да се научиш на провал, на грешки. Това си е проблем, да не можеш да грешиш.

Книгите завладели живота ти - т.е. това вече не е твоя живот. Ами намери своя живот и се изкарай от тези филми.

Само недей да завиждаш. Щом друг е на това място, значи просто не е твое.

Представата за Бог е основополагаща в това, което успяваш. Ясно има да поработиш и върйу това нещо - не го пълни с илюзии и проекции на желания.

Ха, нямало втори шанс? Няма втори шанс да живееш книжен живот наяве. Имаш шанс да живееш истински живот.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Sign in to follow this  

×