Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Административна структура, основаваща се на духовни принципи - как си представяте това?


Донка

Recommended Posts

Да, така е.

Преди няколко дни се наложи да отида до болницата, за да взема една епикриза на свекър ми. Не съм ходила там, не познавам лекарите, не зная дори къде е кабинета на лекуващия (пък имам и неприятни спомени от болницата преди доста години). За моя изненада ме посрещнаха много усмихнато и любезно, веднага се заангажираха с моя "случай" и дори старшата сестра тръгна с мен да издирим лекуващата лекарка (млада жена), която пък веднага остави за малко пациента си и излезе да ми обясни подробно всичко (трябваше и да питам за едно от предписаните лекарства). Аз на свой ред също им се усмихвах и съвсем сърдечно им благодарих и отбелязах на глас колко са любезни и внимателни.

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 73
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Да де, това имах предвид, че принципите можем единствено да ги спазваме, но не и да ги налагаме.

.....ех, ако можеше да ги налагаме :) ха ха ха ха ха

хм.....значи няма как да има административна структура основана на духовните принципи иначе ще има налагане...опит за налагане.....т.е. може да имаме структура от хора, които спазват духовните принципи......ама всеки ще има различно "спазване".......да де, ама структурата е нещо външно за човека, а говорим, че самият аз си спазвам принципите, а външното ме отразява.....уф, обърках се.....

Линк към коментар
Share on other sites

Аз предлагам да изкоментираме понятието "самоорганизиращо се". Има ли такова нещо и ако да - как работи, как се случва?

Линк към коментар
Share on other sites

Чрез постигането на хармония между духовната и физическата си природа човек се изгражда като завършена личност.

Социалното развитие на човечеството е колективен израз на неговото духовно развитие. Човекът е обществено същество и може да прогресира максимално единствено чрез живот в хармония с другите хора (с ближния), в дух на сърдечна взаимопомощ и сътрудниество.

Човечеството би могло да изгради система от социални закони и институции, които да действат на основата на духовни принципи, прилагани в живота. Така би могло да се изгради глобално общество, основано върху справедливостта.

Религията има две страни - духовна и социална. Днес е нужна нова религия, религия на хората от XXI век. Тя трябва да включва непреходните духовни ценности на човечеството, запазили се през вековете, които имат за цел да предпазват хората от песимизъм, унищожение и самоунищожение, като същевременно трябва да отговаря и на научните знания на нашето време. Обединението на религията с науката само ще я направи по-силна. Нужна ни е вяра, базирана на оптимизма, заложен в самия живот.

Ето защо, човек трябва...

- да вярва във всемогъществото на природата и да търси щастието си в живот в хармония с нея

- да вярва във великия смисъл на природната еволюция и в непрекъснатото развитие на духа и на материята

- да признава за основен велик закон закона за запазването на човешкия род и всички останали видове от флората и фауната на Земята, независимо от това, какви са те, и да съдейства за тяхното опазване и развитие

- да се стреми към духовно и физическо съвършенство (здрав дух в здраво тяло), към живот в духовен мир и пълно съзнание за удовлетворение от своето съществуване

- да полага умствен и физически труд, като търси разумни пропорции на двата вида труд, за да бъде хем физически здрав, хем - духовно силен

- да приема другите хора за свои ближни, за свои братя и сестри, и да живее с тях в хармония, мир и взаимно разбирателство

- да задоволява нуждите си без да проявява егоизъм и без да намалява шансовете на другите хора да задоволяват своите нужди

- да уважава правото на живот и на икономическо и културно развитие на всички хора, независимо от това, къде живеят те и каквито и да са техните пол, възраст, сексуална ориентация, расова, етническа и религиозна принадлежност, граждаство, социална принадлежност и професия

- да бъде милостив и добротворец

- да бъде справедлив и да се бори за справедливо общество

- да живее достоен живот

- да се стреми към лично осъществяване, свобода, независимост и щастие, в хармония с целостта на природата и зачитайки същите стремежи на останалите членове на обществото

- да живее така, че да гарантира присъщото право на живот и подходяща за живот околна среда за всеки вид, представител на флората и фауната на Земята

- ...

Списъкът не претендира за изчерпателност.

---

По материали от:

- Георги Близнаков "Накъде, човече?", АкИ "Проф. Марин Дринов", Славянски университетв България, гр. София, 1998 г., ISBN: 954-430-302-2, стр. 75, 77, 79, 80

- Сборник "Мистерията 2012", ИК "Хермес", гр. Пловдив, 2009 г., ISBN: 987-954-26-0792-2, стр. 116, 117

Редактирано от ISTORIK
Линк към коментар
Share on other sites

Ами аз лично смятам, че съм намерила учението, което е описано по-горе. Надявам се никой да не успее да го превърне в религия и ще направя лично аз всичко, на което съм способна, това да не се случи. Според скромното ми лично мнение това учение е Пътят към самоорганизиращото се общество без административни структури.

Линк към коментар
Share on other sites

Разкажи по-подробно и аз съм мислила за това и ми е интересно, особено за самоорганизиращото се общество.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Джон Темпълтън - "Закони на живота - 200 вечни и непреходни духовни принципа"

http://www.book.store.bg/p146/zakoni-na-zhivota-200-vechni-duhovni-principi-dzhon-marks-tempyltyn.html

Даяна Купър - Духовни закони

http://www.book.store.bg/p55866/duhovnite-zakoni-daiana-kupyr.html

Петър Дънов - Духовното у човека

http://www.book.store.bg/p5901/duhovnoto-u-choveka-petyr-dynov.html

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

Разкажи по-подробно и аз съм мислила за това и ми е интересно, особено за самоорганизиращото се общество.

Отне ми известно време, за да събера материал от живота, а не да "въртя и суча" умни приказки без покритие.

1. Обществото не се самоорганизира, както се оказа. Организира го по-висшата йерархия - т.е. не-човешката. Оказа се, че не само е възможно, но е съвсем реално група (не малка) хора да действат организирано без някой от тях или няколко от тях да играят ролята на администрация.

2. Това става възможно, когато всеки един от групата е отворил сетивата си, ума си за ръководството на по-високата йерархия и приема и задвижва задачите, които е получил от Нея. Последните пристигат при него като идеи, които самият той е нарочен да реализира. Много пъти се наблюдаваше типично явление - един член на групата съобщаваше идеята си и в този момент няколко други обявяваха, че и на тях им се е въртяло същото, но не съвсем. Оказваше се, че всеки е получил една част от голямата задача и заедно се е сглобила картинката.

3. Задължително условие за този тип организация е нито един от членовете да не дава оценка или да се опитва да коригира или възпира друг член от личната му задача, а да се заеме със своята лична задача, стараейки се тя да се хармонизира със задачите на другите дотолкова, доколкото позволяват човешкият ни ум и способности.

Линк към коментар
Share on other sites

Това, което е написала Донка е много хубаво и вероятно се случва, но може би само сред групи хора, събрани свише. За жалост по-голямата част от човешките /в т.ч. административните/ групи са създадени на друг принцип. Аз също отдавна си мисля как биха могли подобни общности от хора да еволюират /аз самата работя в административна организация/... Собствените ми наблюдения са ме довели до извода, че всеки човек на своето собствено място трябва да прилага стремежа към хармония и единение и да търси съмишленици. Един забележителен ръководител ми беше казал, че във всяка организация има хора, които искат еволюция, само трябва да ги намеря и да увеличавам кръга. Разбира се, много е трудно намирането на хора със сходно ниво на възприятие и степен на развитие, но е възможно, а и в днешните времена хората много по-бързо се трансформират към добро.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

Хрумна ми,че всъщност смисълът на съществуване на духовните общества е в това да са средища за дейности ,за работа на членовете си.И ако се получава понякога нещо различно,то е защото членовете пренасят правилата на светските структури и в тези общества.

:3d_137:

Линк към коментар
Share on other sites

Вече знам как трябва да изглежда и как да се конструира една административна структура основана на духовните принципи.

В смисъл, такава, че да е способна да изпълнява духовната цел, която й е поставена.

Но преди това имам следните въпроси:

1. Как определяме дали един човек е по-духовен от друг човек?

2. Колко духовни трябва да са човеците, които да работят в една административна структура основана на духовните принципи?

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 months later...

През изминалите седмици имах пряка възможност да наблюдавам и да участвам в примерно функциониране на общност от хора, които са обединени от духовни принципи, но нямат административна структура и не са изявявали желание или необходимост да имат такава. Ще бъде много дълго и затъващо в ненужни подробности да разказвам всичко, и затова ще се задоволя само с впечатленията и изводите си. 

 

- Най-важното - "задачката" отива към изпълненение с успех по най-естествения и хармоничен начин. Никой не може да каже кой точно и как взе окончателното решение и чие беше то, но всеки има усещането, че той е взел участие в него. 

 - През цялото време участниците в решаването на задачката "играеха" ролите си според своите заложби, при което астрологичните ни характеристики много добре описват практическото ни участие - Дева, Стрелец, Скорпион, Рак, и Лъв подпомогнати от Везни, Близнаци и Водолей. Когато осъзнах как сме се събрали, първо ми стана смешно, после сериозно - сякаш Някой нарочно ни беше събирал така, че да има всякакви. Сега вече очаквам включването на останалите от зодиака докато финализираме. 

 

- Никой от участващите не изпъкна над останалите и не се опита да изземе техните роли или еднолично да движи нещо. Напротив - всеки внимателно се вслушваше в мнението на другите и си оставяше време за размишление и медитация, после свободно изразяваше мнението си. Всеки свободно предприемаше стъпки, които беше в състояние да направи без да изисква нещо от останалите или да ги ангажира с нещо. Всеки имаше готовността да променя мнението си при постъпване на нова информация и аргументи от останалите. В един момент имах усещането, че ние се движим подобно на пръстите на ръцете, когато вършат нещо сложно. Няма управляващ пръст, но всички работят по една обща програма... 

 

Ще ви държа в течение до края на решаването на "задачката". 

Линк към коментар
Share on other sites

Донче и аз имам опит с участие в такава общност от хора.

Нещо повече, преди година осъществихме нещо заедно, вкл. с 2-ма други участници. Нещо, което изискваше няколко дена да живеем заедно, с всички дребни и понякога твърде странни особености на хранене, сън и какво ли не - всичко беше много точно и хармонично!

Какво мога да кажа - ами (поне при нас) не е точно така. В смисъл не, че няма водещи/изпъкващи, но те не се афишират като такива, нито се налагат, често отстъпват (което дали е добре ... се чудя ... но просто и те не са идеални, та може би просто понякога разумно приемат нечие по-удачно предложение). Негласните принципи са на толерантност и взаимно уважение, всеки се старае да вижда и уважава положителните страни на другите членове и дори и да му се иска нещо да прави той, с удоволствие предоставя това на другия, който се справя по-добре. Е, понякога някой е много ентусиазиран, тогава пък другите му отстъпват и му се радват на порива да го прави :)

Всеки се чувства свободно и комфортно да задава всякакви въпроси, да прави всякакви предложения; след това се получава точно същото интересно нещо, което споменаваш и ти - обикновено има кратко смълчаване, всеки обмисля за себе си и някак негласно отговаря този, който е най-подходящ/знаещ, евентуално и някой/и  друг/и допълва и/или корегира.

Нови хора се подбират! според личното усещане на другите участници. Обикновено идват нови хора с препоръка от някой от вече участващите в общността.

Тъй като знам, че се интересуваш - зодиакално сме "трудна" група - има цели 3бр. овни, 1бр. рак, 1бр. телец, 1бр. дева, 1бр. везни (мисля); имахме и още двама, които за съжаление не са в града от години вече. Значи май не знака е определящ, а нивото на преработка на картата; вкл. овните са много кротки ;)

 

Друго какво - сигурна съм, че ако хората не са подбрани, няма да я има тази храмония, ако и да се също хора с духовни търсения, виждания и т.н.

Сега очаквам обвинения в елитарност, но ми е все едно - такава е реалността според мен.

 

Вече знам как трябва да изглежда и как да се конструира една административна структура основана на духовните принципи.

В смисъл, такава, че да е способна да изпълнява духовната цел, която й е поставена.

Но преди това имам следните въпроси:
1. Как определяме дали един човек е по-духовен от друг човек?
2. Колко духовни трябва да са човеците, които да работят в една административна структура основана на духовните принципи?

Как определяме ли - колкото повече минава времето, толкова по ми се избистря, че е по това: колко е балансиран и толерантен като човек! Има хора, които имат т.нар. сидхи, дали като дар от предишен живот, дали като съзнателно развитие именно на такива неща в този, но липсата на зрялост се усеща.

На 2 въпрос - колкото повече, толкова повече :) Сега сериозно - да, според мен има един праг, под него - вари го, печи го, няма как да стане член на подобна общност. Трудно ми е да го дефинирам какъв е този праг, поне в момента; ще се опитам по-нататък (ако успея въобще).

Линк към коментар
Share on other sites

Административна структура и духовни принципи са две взаимно изключващи се понятия

няма как да се съвместят

 

Сещам се за манастирите в Тибет и на други места, но те не са административни структури

 

Защото под административна структура аз разбирам нещо свързано с бумащина, бюрокрация,

държавни закони , държавни такси, задължително корупция,

а в такива структури нямат място духовните принципи, те няма как да се прояват

Линк към коментар
Share on other sites

Друго какво - сигурна съм, че ако хората не са подбрани, няма да я има тази храмония, ако и да се също хора с духовни търсения, виждания и т.н.

Сега очаквам обвинения в елитарност, но ми е все едно - такава е реалността според мен.

Ако някой човек или група хора по своите човешки критерии подбираме членовете, тя наистина ще се превърне в елитарна група и затворена общност, за да не я нарека с друга по-неприятна дума. Историята е дала много примери. 

Ако подборът се прави от по-високата от нас йерархия, а ние само приемаме този подбор без да го прекарваме през ситото на човешките си критерии, то подборът наистина работи идеално. Как да разберем? Ами на мен ми се е случвало да попадна в общности, които имат сходни с моите разбирания и идеи, но през цялото време имах едно особено вътрешно напрежение и сякаш блокирах напълно. Сигурно и вие сте имали подобни случаи, когато сте се чувствали чужди на мястото и хората - и обратно. 

Линк към коментар
Share on other sites

Както казвам на учениците си: " Ти трябва да участваш в една пробна тренировка по карате, за да разбереш две неща - дали ти си готов да тръгнеш по Пътя на карате и дали Пътят на карате е подходящ за теб." 

 

На същия принцип, човек трябва да провери дали той е подходящ за дадена общност и дали дадената общност е подходяща за него. 

Линк към коментар
Share on other sites

 

Друго какво - сигурна съм, че ако хората не са подбрани, няма да я има тази храмония, ако и да се също хора с духовни търсения, виждания и т.н.

Сега очаквам обвинения в елитарност, но ми е все едно - такава е реалността според мен.

Ако някой човек или група хора по своите човешки критерии подбираме членовете, тя наистина ще се превърне в елитарна група и затворена общност, за да не я нарека с друга по-неприятна дума. Историята е дала много примери. 

Ако подборът се прави от по-високата от нас йерархия, а ние само приемаме този подбор без да го прекарваме през ситото на човешките си критерии, то подборът наистина работи идеално. Как да разберем? Ами на мен ми се е случвало да попадна в общности, които имат сходни с моите разбирания и идеи, но през цялото време имах едно особено вътрешно напрежение и сякаш блокирах напълно. Сигурно и вие сте имали подобни случаи, когато сте се чувствали чужди на мястото и хората - и обратно. 

 

Аха, това е генетично заложено. Не можем веднага да определим дали дадена група хора е подходяща за нас, но веднага усещаме по мястото дали това място е за нас или не.

Иначе казано, подходящото място води подходящите хора. Ако усещаме, че е добро за нас, ако си говорим с някой и го обсъждаме и го усетим, че това място е добро за нас, то на него ще намерим и подходящите за нас хора. Ако не ни хареса, там са грешните за нас хора. Даже там в момента на идването ви да няма никакви хора.

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

......................

 

Вече знам как трябва да изглежда и как да се конструира една административна структура основана на духовните принципи.

В смисъл, такава, че да е способна да изпълнява духовната цел, която й е поставена.

Но преди това имам следните въпроси:

1. Как определяме дали един човек е по-духовен от друг човек?

2. Колко духовни трябва да са човеците, които да работят в една административна структура основана на духовните принципи?

Как определяме ли - колкото повече минава времето, толкова по ми се избистря, че е по това: колко е балансиран и толерантен като човек! Има хора, които имат т.нар. сидхи, дали като дар от предишен живот, дали като съзнателно развитие именно на такива неща в този, но липсата на зрялост се усеща.

На 2 въпрос - колкото повече, толкова повече :) Сега сериозно - да, според мен има един праг, под него - вари го, печи го, няма как да стане член на подобна общност. Трудно ми е да го дефинирам какъв е този праг, поне в момента; ще се опитам по-нататък (ако успея въобще).

 

Аха :) Зададох въпросите с идеята, че няма как да се определи и измери духовността. Най-малкото няма как да определиш и идентифицираш по-високо от твоето духовно ниво. Може само да предполагаш.

 

Обаче, като ти чета обясненията и осъзнавам, че може да се направи нещо такова. Има хора на различно еволюционно ниво на развитието на личността и няма как хора на много различни нива да работят заедно. Двете крайности хубаво се обрисуват от схващанията "нищо не зависи от мен в този свят, всичко е случайно и най-добре да се опитвам да излъжа света и околните" и "моята вътрешна реалност изцяло определя околния ми външен свят".

 

Подборът на групата, обаче, пак става не съвсем съзнателно мисля. Според мен, на базата на съвместните преживявания естественият отбор маха излишните хора, а егрегорите сами привличат в групата подходящите хора.

 

Така е, мисля, и за която да е административна структура. Основателят / Създателят на структурата определя духовното ниво на самата структура. Почитта и уважението на последователите към основателя и спазването на заложените принципи могат да поддържат духовното ниво, даже когато основателят си е отдавна заминал.

 

А основателят е важен, защото е духовният баща и майка и защото той носи не само явни принципи, а и неявни такива, които може да са даже по-важни, но не са видими за околните. Затова мисля, че не може да се заложи предварително едно духовно ниво, което административната структура да има. Може само да се намери подходящият човек, който да я основе. А тези хора не се намират под път и над път и те така или иначе ще основат нещо, водени от силите, които ги движат.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

Мисля че ви е ясно за , духовната същност на всяка съществуваща администрация.Дори и създадена с насилие,тя задоволява ,както видимо ясни,така и несъзнателни  нужди и желания.Примера с Хитлеровата администрация е достатъчно коментиран.Но темата е как да извлечем най голяма полза ,при съществуващото положение на превес на егото и пълно загърбване на духовните ценности .По духовна ,в посоката на нашите разбирания ,е структурата , действаща по  ясни,стабилни във времето ,приети от общността Правила  . Без никаква лична намеса на когото и да било.Обратното ,постоянната промяна на законите ,го виждаме по телевизията...........Веднъж четох за големи  градове с милиони жители,красиви ,добре устроени,перфектно функциониращи.във времената когато хората вече са почнали да губят връзката с фините светове.Когато човешкото его ,наскоро появило се ,било твърде слабо за да се бърка в живота.Тогава човек за да се заеме с някаква работа е трябвало само да има , вътрешен подтик и обществена нужда за нещо.А че има нужда от нещо ,всеки го виждал.Били им достъпни и духовните и материалните прояви  .Различията между хората,по темперамент , наклонности , способности,осигурявал широко поле на изява , за всеки.Не са изпитвали нужда да доказват кой колко може,с радост са отстъпвали място на по можещия .При постепенната загуба на телепатичната връзка се е появила нужда от администрация, хора за връзка с отделните групи. ....Не знам точните факти.Не съм ходил до там Но силно се надявам че в така подредени градове ще живеят моите деца.Тези които възпитат егото си така ,че то започне да работи за тях като джобен часовник.

Редактирано от АлександърТ.А.
Линк към коментар
Share on other sites

Всъщност темата бе замислена като идея за формиране и успешно функциониране на общности, основани на духовни принципи и база, които се самоподдържат  БЕЗ помощта на администрация и администриране. Идеята вече бе започнала да се реализира успешно, когато реших да потърся мнението на повече съмишленици. Мина повече от година - експерименталната група продължава да процъфтява с прекрасни взаимоотношения и хармонично единство и съгласуваност на действията, без да е проявила ни най-малка нужда, желание или стремеж към някакво админстриране или създаване на структури. Очакваше се, че ако съставът се увеличи и дейността се обогати и усложни, ще се появи такава нужда, но за наша радост нищо подобно не се случи. В същото време контролната група с админстративна структура запази първоначалния си вид и състав и рамки на дейност. Очертава се изводът, че админстрацията по-скоро рамкира, отколкото да стимулира творческото развитие на общността. Засега не се потвърждава основният аргумент на защитниците на административната структура, че тя е необходима, за да се поддържат контакти и инфо-обмен между отдалечените общности. На практика съвременните средства за комуникация позволяват лесна комуникация и координация и без да има администрация. Последната по-скоро служи за контрол над комуникацията и координацията. 

Линк към коментар
Share on other sites

Не съм сигурна дали е за тук. Но е интересна, различна гледна точка:

 

http://www.btv.bg/shows/lice-v-lice/videos/video/1723466439-Kriza_na_tsivilizatsiyata.html

Линк към коментар
Share on other sites

Необходимостта от административна структура е различна при различните организации. В една малка група тя не е толкова съществена, но при управлението на големи и сложни структури, където трябва да се съгласуват множество и разнообразни дейности, част от които изискват специална компетентност, тя е неизбежна. Аз лично съм привърженик на йерархичността и една от причините е, че тя позволява най-добри условия за развитие. При условие разбира се, че позицията в йерархията отразява уменията и качествата на членовете й. Синархията е подходяща за малки колективи, но за да е успешна в по-големи мащаби, тя трябва да е съчетана с йерархия. Всъщност един от основоположниците на идеята за синархия, Александър Сейнт-Ив Д'Алвейдър я разглежда именно в този смисъл.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Няколко от последните ми опитности ме наведоха на следните изводи:

- необходимостта от административна структура се появява, когато

1) групата започне да се разраства дотолкова, че започват да се усещат разликите в предпочитания, индивидуалности (характер, вкусове, навици), идеи, информационни полета

2) свободният режим на групата започва да изисква толерантно отношение на всеки член към тези, които се различават от него по нещо. 

3) груповите занимания стават разнообразни и повече, за да отговорят на разнообразния вече състав - т.е. групата не може да ги организира и присъства "сплотено", а всяко си има своя аудитория. При това е закономерно едни членове да имат негативно отношение към занимания, предпочитани от други членове. Последното означава членовете на групата да се отнасят толерантно към заниманията, които те самите не посещават и не харесват и да не правят опити да ги отменят или забранят или да (раз)убедят други членове в безполезност или вредност на това, което те самите не одобряват. 

Следват няколко възможни решения на ситуацията:

- уголемената група се разцепва на 2 или няколко по-хомогенни групи без йерархия

-  членовете с по-силна лична воля и лидерски амбиции започват постепенно с различни средства да затварят свободния достъп на "външни" до групата, за да спрат разрастването и и с това дехомогенизирането. При съпротива "отлюспват" свободолюбивите членове и налагат "добрият" според тях модел на поведение и позиция на групата, забранявайки това, което не им харесва или не ги устройва - принципа "ако аз не го правя, никой няма да го прави". Оформя се лидерско ядро и "последователи" и така се ражда административната структура на духовен принцип. 

 

- групата продължава да се разраства без администрация и със свободен режим на съвместна работа и отношения, НО  всеки се учи да приема с любов различията и да не реагира срещу занимания, в които не желае да участва по лични причини. Също никой не държи сметка на останалите за присъствие или участие в каквото и да било. Няма стабилно ядро и периферия на групата, но всеки е свързан с всеки свободно и свободно може да организира и участва без да налага на другите своето занимание нито да се чувства длъжен да "осигурява присъствие" или още по-зле да участва, за да не му се потърси отговорност за отсъствие или за инициатива без одобрението на стабилното ядро. 

 

Изобщо струва ми се , че феноменът "стабилно ядро" ежечасно ражда нуждата от административна структура ... и така покварява свободата на групата. 

Линк към коментар
Share on other sites

Да, имам подобни наблюдения и аз.

Въпрос - възможно ли е бе "стабилно ядро"? И помощен върпос - как се е сформирала групата, без или със съдействието на това ядро?

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...