Диляна Колева Добавено Юли 7, 2012 Доклад Share Добавено Юли 7, 2012 (edited) Габриела, проумяваш ли новия факт в твоя живот!? Ти си на 18 години, пълнолетна си и по законите на България имаш пълното право да взимаш самостоятелни решения и да поемаш отговорност за живота си. Ти си вече пълнолетна млада дама, при това положение, защо искаш разрешение от някого да излезеш, а просто не излезеш?? Няма закон в тази страна, който да дава право на баща ти от тук нататък да упражнява контрол над действията ти. Това е добре да си го направиш като мантра, с която да се будиш и да си лягаш. От тук нататък, за да работиш в семейния бизнес, трябва да ти се заплаща, не просто да бъдеш нахранена. С получените пари ти ще решиш какво да правиш. Ако родителите ти не желаят да ти плащат за положения труд имаш пълното право и свобода да си намериш платена работа. И това не зависи от някой друг, а от теб. Относно желанията ти да накажеш родителите си по начина по който описваш....... Това е илюзия съществуваща само в твоята глава, която както вече казах е в позицията на жертва. Предполагам, че нямаш нужда от теории разясняващи мисловния модел на жертвата на този етап. Реалността е, че по този начин няма да накажеш никой друг освен себе си. Мисълта на баща ти върви по друга линия, и подобен акт от твоя страна ще произведе не самообвинения у него, а до обвинения към теб и твоята поредна слабост. Предлагам ти по- добър вариант, вместо да се концентрираш над мисли за самосъжаление и отмъщение, да работиш върху концентрация за трансформация. Превърни самосъжалението в съжаление или съпричастност към него. Мисли колко си силна, защото ти вече си, 18 годишните хора сами вземат решенията си и поемат живота си. Нещастен е баща ти, защото губи контрол над ситуацията и колкото по-самостоятелна ставаш ти, толкова по- слаб става той. Превърни отмъщението във възмездие. Покажи, че въпреки всичко ти си станала един млад и силен пълнолетен човек, който има амбицията да завърши с прекрасен успех и да обърне гръб на всичко. Повярвай ми, от това ще го заболи много повече, ако все пак търсиш наказание. Накажи го с успехите си, това което той не предполага, а не с провален живот на жертва, това което той очаква. Надявам се всичко това да не ти звучи, като изключително трудно начинание, защото не е. Като за начало, защо не спреш да го питаш дали да излезеш, просто да заявиш "Аз излизам" и да излезеш, напомняйки му, че си пълнолетна и той вече е безгласна буква в твоите решения. Просто излез. И когато излезеш прави това, които искаш това е твое твое право. Редактирано Юли 7, 2012 от didi_ts ISTORIK и Орлин Баев 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Gabrielle Добавено Юли 7, 2012 Автор Доклад Share Добавено Юли 7, 2012 Искам да направя точно това, просто ме е страх, че всичко ще стане по-зле. Той днес е казал, че цяло лято няма да излизаме, задето не е изчистено вкъщи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юли 8, 2012 Доклад Share Добавено Юли 8, 2012 Искам да направя точно това, просто ме е страх, че всичко ще стане по-зле. Той днес е казал, че цяло лято няма да излизаме, задето не е изчистено вкъщи. Да разбирам ли, че ти се съгласяваш да не променяш нищо от ситуацията, която е до момента, въпреки, че си пълнолетна и имаш равни права с всеки друг пълнолетен човек? Говориш, че искаш да се махнеш, мислила ли си как точно ще стане това? Имаш ли план? Стъпка по стъпка, точки, които да си премислила, подредила и преценила, как точно да се случат? Ако нямаш, ...... мисля, че това е една от задачита с които трябва да се заемеш много сериозно, можеш дори да споделиш примерни варианти. Защо те питам тези неща и защо ще е добре да помислиш над тях и да отговориш, ако не тук , то на себе си. Отговорите ще ти дадат ясна преценка за това - имаш ли намерение да промениш нещо или нямаш. Когато пусна темата, още нямаше 18 години искаше да търсиш правата на детето, но не ти е достигнала смелост. Сега вече си на 18 години, твоите права са вече в твоите ръце, т.е. ти си човекът, който трябва да предприеме действие. Виждам, че не правиш опити, разбирам страх те. Още не можеш да проумееш силата на пълнолетието си или просто не можеш да събереш сили да направиш стъпката!? Ако страхът е основния ти мотив да си в ролята на пасивен участник в тази ситуация, кое ще те стимулира след година да направиш промяната? Изневиделица стана на 18 и си свободна, така изневиделица ще станеш абитуриентка и ще си два пъти по- свободна, какво ще правиш тогава?? Мислила ли си? "Страхувам се" - може да бъде и оправдание за бездействие, зад което да стои нежелание за промяна. Помисли над това. Ако разбирам правилно ти искаш отношенията да се променят от самосебе си, а не ти да си инициатор на това. Поправи ме ако греша. Очакваш от баща си промяна, без да провокираш такава в себе си. Това няма да се случи. Кажи какво си готова да направиш ти, а не какво очакваш да напарви той. Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Gabrielle Добавено Юли 8, 2012 Автор Доклад Share Добавено Юли 8, 2012 Аз обмислям да завърша и да се преместя да следвам извън България. Така хем ще съм далеко от него, хем ще получавам някаква подкрепа (парични средства). Вчера говорих с майка ми, почистихме много добре апартамента със сестра ми и това явно го успокои, защото днес нямаше проблеми, че излязохме. Когато майка ми е говорила с него, той е казал, че го прави заради нея, за да помагаме на нея. Казал й е, че ако чистим всеки ден така, след това помагаме да чистим при тях на работа, следобед нямало да има нищо против да излизаме. Въпреки това днес си се държа толкова тъпо и дръпнато както всеки ден, но честно казано, когато не се заяжда и не ни прави гадно, вече ми е все тая как се отнася с нас. Отдавна спря да ми пука. Днес излязох след урока ми за малко без да го питам, просто за да видя как ще се почувствам, въпреки че знаех, че ще ми разреши. Беше хубаво. Искам си свободата, но не знам дали ще си струва цената. Сякаш е по-добре още малко да мълча и да стискам зъби, та поне всичко да е спокойно както сега. Ще чистя, ще помагам, та после да съм с приятелите си. И един ден като завърша да си кажем "Чао" и да разчитам на родителите си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Olq3 Добавено Юли 9, 2012 Доклад Share Добавено Юли 9, 2012 Габи, виждаш ли кое е онова, което всъщност те спира? Очакваш финансова подкрепа, затова търпиш, стискаш зъби, затова те е страх и прочие. Ако разчиташе само на себе си, на собствените си качества, мисля че отдавна щеше да предприемеш нещо. Това не е критика, само изясняване на ситуацията. След като очакваш нещо, трябва да дадеш или да приемеш условията на този, от когото очакваш. Другият вариант е разчиташ само на себе си, но си свободна да упражниш собствената си воля, ако ти е неприятно, отхвърляш чуждо грубо държание спрямо теб. Пък било то и на баща ти. Това са вариантите пред теб, изборът, както и последствията - също зависят единствено от теб. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юли 9, 2012 Доклад Share Добавено Юли 9, 2012 (edited) Парите са външната страна, заявеният съзнателно повод, диктуван от по-дълбоки несъзнавани причини за въпросното предстоящо едно годишно изтърпяване. Някъде в самата психика на Габриел живеят импринтите на баща и и майка и, като част от собствената и морална структура, правила, норми, правилно и неправилно. Вероятно в ранните двадесет ще се бунтува против този модел в себе си чрез стремеж към разчупване на всякакви норми, за да стане този същият интроект неизменна част от определянето и на цели, добро и зло, посока и смисъл в живота и - според реакцията и на давлението му върху когницията и. Би могла да затвърди пасивно-мазохистичното поведение на майка си или ако продължава с борбата, да сформира ригидно-агресивното поведение на баща си в собствената си психика. Пак казвам, всичко това би се случило на автопилот. Габриел е една много интелигентна млада жена, която евентуално би могла да осъзнава и модерира случващото се с нея - още повече, че ще учи психология! Редактирано Юли 9, 2012 от Орлин Баев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юли 9, 2012 Доклад Share Добавено Юли 9, 2012 (edited) Аз обмислям да завърша и да се преместя да следвам извън България. Така хем ще съм далеко от него, хем ще получавам някаква подкрепа (парични средства). Вчера говорих с майка ми, почистихме много добре апартамента със сестра ми и това явно го успокои, защото днес нямаше проблеми, че излязохме. Когато майка ми е говорила с него, той е казал, че го прави заради нея, за да помагаме на нея. Казал й е, че ако чистим всеки ден така, след това помагаме да чистим при тях на работа, следобед нямало да има нищо против да излизаме. Въпреки това днес си се държа толкова тъпо и дръпнато както всеки ден, но честно казано, когато не се заяжда и не ни прави гадно, вече ми е все тая как се отнася с нас. Отдавна спря да ми пука. Днес излязох след урока ми за малко без да го питам, просто за да видя как ще се почувствам, въпреки че знаех, че ще ми разреши. Беше хубаво. Искам си свободата, но не знам дали ще си струва цената. Сякаш е по-добре още малко да мълча и да стискам зъби, та поне всичко да е спокойно както сега. Ще чистя, ще помагам, та после да съм с приятелите си. И един ден като завърша да си кажем "Чао" и да разчитам на родителите си. Скъпа Габриела, с този пост ти сама си отговори на всички зададени от теб въпроси по- горе в темата, един от които - какво да правиш.? Ти си го решила и не желаеш да излезеш от този модел. За съжаление на съм изненадана, просто исках ти да го кажеш. Взела си решение да поддържаш поведение на подчинение, примирение, саможертва, изпълнителност. Тук може би ще кажеш - " А какво да правя" - и ще си права, нищо не можеш да направиш, докато не си готова за промяната. Никой, по никакъв начин не може да направи нещо вместо теб. Ние тук може да си даваме съвети до безкрайност, и ти да ги прочиташ мимоходом, но резултатът ще е този, който си написала в последния си пост. Моделите изградени през детството са много трудно променими, ние ги следваме често несъзнателно, те стават част от комуникацията ни в социалната среда, във взаимоотношенията в новото семейство, което ще изградим, оказват влияние по време на целия ни живот. С тази тема, пусната от теб, ти имаше възможност да проследиш различна гледна точка, да вземеш идеи за бъдещи действия и да си спомниш за това след години. Докато си с хората, които упражняват натиск върху теб, промяна не може да има. Интересно ще ми бъде да се чуем след година, когато планираш напускането на семейството. Нямаш точен план - да уча в чужбина - е твърде общо, твърде неориентирано, твърде лесно за преборване и неосъществимо, ако на някой не му хареса. Свободата е прекрасно нещо, но за да се случи, човек трябва да се бори, да се лишава, да скъса вериги, за да завърже връзки. Иска се умение да се работи с нея, иска се сила. Не можеш да имаш свобода, ако целта ти е да си удобна на всички и всички да са доволни от теб, това е подчинено положение. Подчиненото положение води до зависимост, а не до свобода. Но ти имаш потенциала и нужния капацитет, за да се пребориш за нея, действай. Редактирано Юли 9, 2012 от didi_ts Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Gabrielle Добавено Юли 9, 2012 Автор Доклад Share Добавено Юли 9, 2012 Скъпа didi_ts, благодаря ти за всеки изписан ред и ти се извинявам, ако с поведението си те разочаровам. За следването ми имам точен план, но не го споделих. Ще следвам в Германия, избрала съм град, университет, специалност и от дълго време комуникирам с лекторите. Боря се също и за стипендия, която да покрива част от разходите. Така че въпросът със следването ми е "задвижен". Относно пасивното ми поведение, по-скоро наистина е на база лични интереси. Приемам го като възнаграждение за търпението ми през всичките тези години и както аз съм давала много от себе си, сега ще давам още малко, за да получа догодина.Когато се преместя ще се почувствам наистина свободна, но чак когато завърша, може би - независима. Тогава ролите ще се обърнат и аз ще съм човека, от когото те ще зависят. Като се знам каква съм мекошава не мисля, че бих оставила родителите си без да им помагам финансово. Но може би това ще ми носи удовлетворение.. че най-после съм взела живота си наистина в ръце и не се нуждая от тях, а напротив - те се нуждаят от мен. Относно думите на Орлин.. всеки ден мисля за това и се надявам да успея да приличам колкото се може по-малко на родителите си. Ще се старая да откривам техните черти у себе си и да ги променям, за да стана един ден по-добър човек. Наистина си представям моето бъдещо семейство много по-сплотено и много по-различно, но ще видим. Да, наистина ще пиша отново и след година, когато нещата вероятно се подобрят. Тогава сигурно ще имам други грижи. И когато един ден стана терапевт или психолог, бих се радвала също като вас да давам съвети на хората във този сайт, а защо не и да измисля нещо още по-голямо. Орлин Баев, ISTORIK, jul и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Юли 10, 2012 Доклад Share Добавено Юли 10, 2012 Е, щом си решила вече, готвиш се за изпитите и дори комуникираш с част от преподавателите в избрания университет, значи всичко е наред. Остава въпросът с финансирането на заминаването ти. А ти проверила ли си как стои въпросът с възможността за работа по време на редовното следване в университета? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Gabrielle Добавено Октомври 19, 2012 Автор Доклад Share Добавено Октомври 19, 2012 Здравейте! Не съм ви споделяла от много време и реших да ви разкажа как върви всичко при мен. Напоследък ми е още по-напрегнато, заради изпити, матури, балове и още хиляди неща. Разбира се и баща ми не пропуска да се разпише, за да е сигурен, че няма да ми е спокойно и миг. Гадното е, че всичките тези нерви започнаха да избиват чрез болести. От лятото насам съм постоянно по лекари и зъболекари и все за нищо. Дори нямат идея какво ми има.. Вчера, след поредния преглед при личната и поредната бележка, за да се възстановявам вкъщи, той ме накара да изляза и да изчакам отвън. На личната ми е казал, че съм много "натоварена" и от това стресът ми идвал в повече. Дори нямаше идея, че 2/3 от лошите емоции в ежедневието ми са от него.. Сега ми предписаха някакви розови хапчета, които трябва да пия сутрин всеки ден, но изобщо нямам идея дали има смисъл.. Правеше ми и изречения, че било хубаво да се занимавам с медитация или да ходя на психолог, но само подмятания.. Днес естествено пак намери как да ми вгорчи деня, след като реши, че организацията, в която се записах, за да се разведрявам (благотворителна и доброволческа дейност) има шанс да злоупотребява с данните ми, въпреки, че аз не съм предоставяла такива и че това е световно призната организация. Ясно ми беше, че иска да ме изкара извън нерви, но въпреки това се поддадох и му казах няколко остри приказки, включително и че не намирам за редно да ме разстройва ежедневно и след това да ми търси лекарства.. Учудващо за мен, той нямаше и идея, че голяма част от стреса в живота ми в благодарение на него.. Но дори и това не го спря най-демонстративно да скъса декларациите ми пред мен и да ми каже, че участието ми е приключило преди да започне.. Радвам се поне, че вече е наясно с причините за напрегнатото ми състояние. Дано му държи влага, поне малко.. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
GabriellaMarinova Добавено Януари 23, 2014 Доклад Share Добавено Януари 23, 2014 Искам да попитам какво да правя, след като всеки ден съм подложена на психическо насилие от страна на баща ми.. Тормози ме по всякакъв начин със забрани, думи и действия. Преди малко изпратих приятелят ми на автогарата и като се прибрах баща ми ме удари. Попитах го защо, а той ми отговори, че го лъжа и че трябва да скъсам с приятелят ми. Това негово поведение е от 6-7 години, откакто се върна от Италия и като си дойде и като отново се събрахме и заживяхме както преди, започна да обвинява майка ми, че не ме е възпитала и че съм лигла.. Баща ми има и друга дъщеря от друг брак, за която знам, че я обича много повече от мен и че нея я уважава за разлика от мен.. При въпроса ми защо се държи така с нея, а с мен по различен начин, той ми отговаря, че тя е добра и че не се държала като мен.. Искам да се махна от него, но единственото, което ме спира е че съм малка и ако оставя сама майка ми, той ще я тормози психически,, Майка ми е най-добрият човек, който познавам и не искам да страда.. Баща ми не ми дава да излизам, а ако успея да се освободя за малко, той следи стриктно в колко се прибирам. Като се прибера ме разпитва къде съм била с кой съм била и какво съм правила .. Писна ми искам да се махна от него.. Искам да живея живот без страдание.. Преди 2 години получи "Исхемичен Мозъчен Инсулт". Тогава от притеснение с него не бях спала 1 седмица нито залък хляб бях слагала в устата си.. А за всички тези лишения, който съм правила за него така ли трябва да ми се отблагодарява ? Не мога да го разбера много труден характер има .. Помогнете ми какво да правя .. ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Януари 24, 2014 Доклад Share Добавено Януари 24, 2014 На колко години си? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Това е популярно мнение. Gabrielle Добавено Септември 18, 2014 Автор Това е популярно мнение. Доклад Share Добавено Септември 18, 2014 Здравейте, Помните ли ме? Аз вас никога няма да ви забравя! Изминаха цели 2 години. Аз живея в Германия с моя приятел, с когото сме заедно от повече от 3 години. Проблемите с баща ми останаха в историята. Той много се промени, както и аз. И двамата научихме много уроци и си извадихме много поуки. Аз намерих подходящата тактика, за да го "омилостивя" и тайната е ЛЮБОВ. Каквото и да правеше, както и да се отнасяше с мен, насреща получаваше само любов. Аз гледах на него като на най-добрия баща на света и престанах да го съдя и укорявам. Когато се ядосаше и подхождаше лошо към мен, от моя страна получаваше дори още повече любов. И неусетно той се промени. Като че наистина стана най-добрия и грижовен баща на света. Дори един ден намери сили в себе си и ми се извини и ме помоли за прошка. Тогава аз от своя страна направих същото. Простих му и той ми прости. Заедно с прошката се освободих и от целия този гняв и негативизъм. Бях щастлива и започнах да гледам на живота с други очи. Осъзнах, че за да получиш, трябва също така да дадеш. А аз имам много любов, която да дам. С времето се научих да обичам и най-малките неща. Обичам живота си, обичам близките си, обичам грешките си, обичам дори тези, които не ме обичат. Вървя с усмивка и подарявам усмивка на съседите, на непознатия на улицата, на съучениците, на хората в библиотеката, на продавачката в магазина и познайте какво - получавам много топлина, усмивки и любов! Хората около мен също са други, някак по-добри и по-позитивни. Щастлива съм, защото намерих грешките в себе си, в мисленето си, в поведението си и ежедневно се старая да се развивам в положителна насока. С времето всичко си идва на мястото си, но ние трябва да положим усилия и да подредим хаоса, който донякъде сами сме предизвикали. Пиша това с една единствена идея - искам да покажа на всеки, който намира себе си тук из тези редове, че всяка история (била тя тъжна и тежка) има своето благоприятно развитие и че "щастливият край" не е само в книгите и филмите. Щастието си го изграждаме ние самите и е изцяло наша отговорност и дори задължение да се стремим към него и да не се отказваме. Всяка трудност се изправя пред нас с причина и ни учи на нещо, затова дори неуспехите и трудните дни трябва да се поглеждат с усмивка и винаги да се търси ползата, която можем да извлечем от случилото се. Дори в момента да не я видим, рано или късно осъзнаваме защо нещата е трябвало да се случат по този начин и винаги е за добро. Ключът към щастието се крие в любовта, която даваме. Докато даваме любов, ще получаваме същото в замяна! Благодаря ви, мили хора, че бяхте до мен, когато имах нужда от вас! Barba, Орлин Баев, АлександърТ.А. и 6 others 8 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dentaldr Добавено Септември 19, 2014 Доклад Share Добавено Септември 19, 2014 Замъкът на шапкаря...Прочети го и не допускай да се повтори.Успех! Gabrielle 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Септември 20, 2014 Доклад Share Добавено Септември 20, 2014 Габриела, сърцето ми запя, като те четях! Благодаря ти! Gabrielle и Кон Круз 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.