Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Силви С

Какво е призванието ми?

Recommended Posts

Добър вечер на всички! Извенете ме, незнам къде е мястото да задам въпроса си, но имам нужда от помощ. На 25 години съм и още незнам "каква искам да стана като порасна" , интересувам се от много и различни помежду си неща и незнам какво да избера.. Учила съм две години в университет специалност "Връзки с обществеността" и прекъснах.. Въпреки, че ми беше много интересно и приятно да чета всичко, обичам журналистиката, но не мисля, че е за мен, защото не съм от най-общителните хора ( дори вече мисля, че много съм се затворила в себе си). Чудя се дали можете да ми подскажете къде, кой, как, дали се провеждат разни тестове, които да ми помогнат да се насоча в какво да се развивам занапред.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Привет, Силви! :)

Спокойно, не всеки знае точно какво иска от живота си. Или пък знае, но не си вярва, спиран от страховете и комплексите си и дисквалифицира гласа на душата си. Не знаем какво искаме, когато с егото си спираме достъпа на душата си до живота си. Спираме я с нашите фалшиви рамки, норми, коловози, натрапени ни отвън. Спираме я и с дълбоките си, често непознати за собственото ни съзнание комплекси в подсъзнанието ни. Когато станем гъвкави и разчупим бариерите си, лесно преодоляваме и страховете си - тогава ставаме свободни творци. Допираме се до душата си, а от нея струи творчески потенциал. Когато погледнем живота си през нейните очи, осъзнаваме рождената си мисия, призванието си!

За ученето - защо не довършиш този PR? Вече така и така имаш две години там. След това можеш да запишеш различна магистратура.

Разкажи повечко за себе си. Дай отговор на долните въпроси:

- Какво обичах да правя като малка?

- Какви хобита имам, кое правя с лекота дори да съм уморена, кое ми носи удоволствие?

- Какво бих правила, ако бях достатъчно смела да го правя?

- Какво бих правила, ако имах всички ресурси за това?

- Какво се случва, когато махна всички "трябва" от главата си и когато се запитам "Какво искам да правя?", чуя отговора на сърцето си?

- От какво ме е страх, за какво чувствам вина, какво ме ядосва, какво ме прави тъжна?

- Какво изискваха от мен родителите ми, докато растях - като ред, дисциплина, модели на поведение? Как те се отнасяха един към друг? Какви ценности имаха?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей :) Благодаря, че ми отговаряш.. Ще опитам да отговоря на въпросите :)

- като малка обичах да тичам навън с децата по цял ден, в училище обичах да рисувам и да правя разни неща (труд и техника мисля), обичах да спасявам животни от улицата (новородени кученца или котенца-зимах ги вкъщи давах им мляко със спринцовки и им се радвах много, но не ги задаржахме вкъщи, пак ги пусках на улицата. друго не се сещам, това са първите неща, за който си спомням

-незнам за хобита, май си нямам. оцветявам книжки за оцветяване понякога, защото мисля че ме успокоява и гледам анимации

-ако бях смела и имах достатъчно средства щях да се запиша на курс и да летя с парапланер и да се науча да плувам

-когато се питам какво искам да правя.. искам да работя във вестник или телевизия, искам да се науча да работя с дизайнерски програми(coreldraw, photoshop, indesign..), искам да имам свой детски център с кафе, да оранизирам партита за децата за рожденни дни и да има кът, в който могът да се оцветявам керамични фигурки(ходих на курс малък и среден бизнес и това е идеята ми), искам и да продавам книги или да да правя и продавам ветрила :), искам и да съм актриса..

- страх ме е да не се проваля като родител, имам дете и съм разделена с бащата и в момента изцяло родителите ми ни осигуряват, също за това изпитвам вина

натъжават ме лъжите и нацупените физиономии на хората по улиците

-незнам какво ме ядосва, може би незаинтересоваността на хората и егоизмът им. а иначе се опитвам когато някой ме провокира с нещо наум да си пея една песничка смешна и да не обърна внимание, защото съм избухлива, а ми минава яда след две минути и е излишно

-родителите ми, искаха да ходя на училище и да си уча уроците, да ги слушам, без да им отговарям, мисля, че са консервативни, спазвах вечерен час, но пък не ме спираха, ходих да работя на морето на 15 години, без да им искам разрешение, после реших че ще уча в университет в бургас частен и ще живея там и дори не ги попитах какво мислят и мисля, че това е грешка, но не й не съжалявам, че съм го направила, което ми се вижда странно.

това са първите неща, за които се сещам като прочета въпросите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, Силви!

Това, което веднага се вижда, е че още си зависима от родителите си - финансово, но може би не само. Освен това още ти е трудно да живееш живота си смело, решително, да съзнаваш, че в твоя живот ти си номер едно и имаш право да се наложиш в този свят. Вече си жена, но от теб все още струи детско излъчване като мислене и емоционалност. Това не е непременно лошо - чувствам, че си много точно и сърцато момиче, което просто е нужно да поработи върху финансовата си самостоятелност, психичната си самостойност и вярата в себе си - вяра, която е относително независима от тълпата наоколо. Можеш да развиеш тази емоционална самостойност и вяра в себе си, когато се научиш да обичаш трудностите и предизвикателствата в живота си. Този процес можеш силно да ускориш с помощта на психотерапевт. Можеш и сама, но промяната така се случва доста по-бавно.

Ето, още от малка си творческа личност. Обичаш да рисуваш. Емпатична си - обичаш животните, обичаш децата. Започнала си да учиш PR, но ти се е сторило трудно или не това, което си очаквала. Истината е, че преподаваното в университетите наистина няма нищо общо с реалната практика. Може би е добра идея да продължиш с ученето - въпреки трудностите, въпреки разминаванията с очакванията ти. Това вече ще бъде част от израстването ти - не става само с мед и масло в живота ... Завършвайки тази специалност, вече ще можеш да работиш като журналист в телевизия или друга медия. А същевременно да продължиш с магистратура, която решиш.

Всъщност знаеш какво искаш - искаш творческа работа, в която да можеш да прилагаш вкуса си към рисуването и творчеството въобще. Обичаш децата. Това може да се реализира като работа в списание или телевизия, в които участваш в рубриките за родителството и децата, оформяш творчески приложения на coreldraw и т.н. Разбира се, това са само насоки! Важното е да развиеш вярата в себе си! Защото се оказва, че като цяло доста добре знаеш какво искаш да правиш, но просто не си вярваш - затова и отлагаш всичко. Струва ти се, че няма да се справиш. Това обаче са само илюзии - можеш! Просто започни някаква работа, която да ти дава доход - просто някаква. Продължи с ученето. След две години, като завършиш бакалавър, вече можеш да започнеш работа, която повече се доближава до призванието ти! Успоредно с това запиши магистратура - през натрупания опит и преминати трудности вече ще си по-самоуверена и съответно по-добре ще знаеш каква да бъде магистратурата! Постепенно ще станеш финансово независима, а детенцето ти ще се радва на една по-спокойна и пълна с вяра в себе си мама!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, абсолютно вярно, не вярвам в себе си, по-скоро ги приемам тези всички неща( които могат да се съчетаят), като просто мечти и не си ги поставям за цел. Ще продължа с тази специалност, мислех пак да кандидатствам с нещо друго, но това обхваща всичко и е хубаво да го завърша. Надявам се този период на отдръпнатост от хората и нежелание за контакти да отмине по-бързо, ще се постарая, толкова позитивна и усмихната съм, чак се ядосвам на себе си, че се превръщам в такъв аутсайдер :) .. Много благодаря, че ми вдъхнахте малко сила и увереност, че МОГА! Хубав ден!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преди време едно момиче сподели, че винаги си е представяла успеха в намиране на работа по специалността. Тя беше взела диплома вече и се опитваше да бъде щастлива - но както сама каза - като си намери работа по специалността..

Оказва се, че може човек и много дипломи да натрупа и пак да не намери себе си и да се опитва да се напъха в нечии чужди рамки.

За своя изненада един ден момичето откри, че реално щастие й доставят съвсем различни неща. Искаше да си създаде център за работа с деца в своя роден град, но тази стара идея беше подтискана толкова дълго, че дори не се беше сещала за детската симечта

Беше толкова изненадана - че за първи път разглежда щастието и успеха от съвсем различен ъгъл. Разбра, че успех е да правиш това, което харесваш и ти доставя удоволствие. . . а не работа по специалност, за която си учил докато си бил неориентиран тийнейджър.

Силви знай, че ако искаш нещо много силно рано или късно ще го постигнеш. Но помни, че наградата се дава на онези, които докажат че го заслужават и имат куража да издържат.

Звучиш ми като човек на творчеството, на изкуството, мил и нежен по душа, чувствителен.

Пожелавам ти да си създадеш най-прелестния детски център в Бургас/ или където живееш/. Може би за това са нужно съвсем други постъпки. Проучи вариантите, може би не е толкова сложно,

започни с първата стъпка :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

×