Guest Христо Добавено Юни 22, 2012 Доклад Share Добавено Юни 22, 2012 Случвало ви се е да говорите с някой познат, само защото сте се чувствали неловко от мълчанието помежду ви, макар че не се е налагало да говорите ? Например чакате автобус, вървите заедно по улицата...Ако ви се е случвало - защо сте го правили, заради неудобство ли...или ? Ако не сте го правили - защо ? Ако сте мълчали, другият реагирал ли е по някакъв начин и ако да - как ? Длъжни ли сме да говорим, когато не се налага, но се чувстваме неудобно от мълчанието ? Трябва ли да се борим с това чувство за неудобство ? На какво според вас се дължи то ...? Предполагам, че ви се е случвало някой да ви говори, когато на вас не ви се говори...(може и обратното да се е случвало)... На мен ми се е случвало докато един познат е около мен, аз да си мълча, защото не ми се е говорело или не е имало какво да му кажа, или дори съм искал да отдам това време за невидима за околните вътрешна духовна работа, но този познат ме е залисвал с приказки и дори ми е казвал, че съм скучен, питал ме е защо мълча, сякаш съм длъжен да го развличам. Хммм...неудобството от мълчанието - толкова ли е трудно просто да си мълчим, та трябва да измисляме какво да кажем на другите, а ? Вярно ли е, че жената може да си помисли, че мъжът е обиден ако мълчи...? От друга страна съм чувал, че ако един мъж мълчи, това не значи, че е обиден, а просто мъжете са по - мълчаливи...(макар че има и изключения...). Може да разгледате мълчанието и словоблудството през призмата на едно или друго учение. А дали има твърда граница между словоблудство и нормално говорене...или май няма такива критерии...? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Юни 24, 2012 Доклад Share Добавено Юни 24, 2012 "Мълчанието е злато" - да не би да се намеква за медитация, за вътрешно смълчаване...? Но може би се има предвид и нещо по - повърхностно : да не се говори излишно, защото човек може да каже нещо, с което да навреди на себе си и/или на други хора. Може би се има предвид, че многото говорене хаби енергия. Inseparabile 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 24, 2012 Доклад Share Добавено Юни 24, 2012 А, ми да, правила съм го това, разбира се. И въпреки че ми е ясно, че не е нужно, че е по-скоро словоблудство, пак го правя понякога. Оправданието ми е, че го правя не толкова за себе си, колкото за другия човек, да не се чувства той некомфортно. Пък и се старая да говоря интересни неща, а не само да отбивам номера, примерно за времето Много хора чувстват мълчанието тягостно, особено ако са с хора, с които не са в непринудено близки отношения. И започват да говорят каквото и да е, само да не се мълчи. А най-хубаво се мълчи с някой много близък човек, приятел. Вятър*, Inseparabile и Eлф 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Юни 25, 2012 Доклад Share Добавено Юни 25, 2012 Случвало ли ви се е да говорите, само за да не се заговори за нещо, за което не искате да се говори ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 26, 2012 Доклад Share Добавено Юни 26, 2012 Не, не си правя труда да заговарям някого, само заради това евентуално да не се почувства неудобно. Наистина много хора виждат проблем в мълчанието, особено когато са с други хора и търсят всякакъв начин да подхванат разговор (в което няма нищо лошо, ако става въпрос за смислен разговор). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Юни 26, 2012 Доклад Share Добавено Юни 26, 2012 Но много често се говори ей така заради самото говорене. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 26, 2012 Доклад Share Добавено Юни 26, 2012 Това пък ми е съвсем чуждо. Пък и подобни хора понякога малко ме дразнят. Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юни 26, 2012 Доклад Share Добавено Юни 26, 2012 Случвало ми се е от бърборенето на някой/мъж или жена/ да ме заболи глава. Именно, защото не говори, не изговаря важни неща, а словоблудства. Особено често в автобус.Или даже ми е трудно да издържам шумен разговор по телефон, докато пътувам за някъде. Обикновено правя забележки, което дори и на мен ми е неприятно да правя, но доста пъти има ефект. Малко се същисват и намаляват височината на тона.Понякога гневно ми отговарят, че това било обществено пространство и ще правят каквото си искат, но въпреки това им става неудобно и скоро прекратяват. В крайна сметка никой не е длъжен да слуша разговорите на всеки и да участва в тях по един косвен начин.Голяма досада. Думите са свято нещо и човек трябва да обръща внимание какво говори, как го казва и какво изразява. Празните приказки просто са ми непонятни. Имах един период, когато бях се постригала първи номер, правех йога и изобщо не говорех.Само най- важни неизбежни неща. Доста добре ми беше. Пълна тишина.А бях на море с две приказливи приятелки, те даже помислиха, че нещо им се сърдя, но аз винаги отричах ведро. Най- важното нещо беше да стана сутрин и да си направя асаните, докато всички спят и да изляза да побягам на плажа . Вълшебно лято. Забавлявах се като издирвах морски дяволчета и 4листни детелини.Имах си цяла философия за субстанциите, които се привличат. Това лято се случиха няколко много чудни неща с мен, които няма сега да разказвам. Но опита с мълчанието е уникален. Друг момент в моя живот, наложи се да преподавам в езикова гимназия, изобразително изкуство.Трябваше толкова много да говоря, да обяснявам всичко чрез думи, защото дези деца , са деца на езика, буквата и текста, не на изображението и се стигна дотам, че накрая имаше пълна тишина и се разбирахме с по една две думи, какво трябва да се прави.Но си беше дълъг път докато ги въведа в нещата. Направихме 5 големи изложби със всички класове, най- важното е, че те правеха неща, които се правят в академията, преподавах им съвременно изкуство. Друг момент в моя живот , карам магистратура в София, сменям специалности, налага се едновремнно с това да работя . Намерих работа в кол център, където ме избраха за агент на директната линия и работа с клиенти именно защото имам добра дикция и познавам продуктите. След работа се чувствах напълно изтощена психически и не можех тепърва да си изпълнявам задачите за академията.Просто бях труп, все едно съм орала или копала.А всъщност аз през цялото време съм говорила на микрофон и съм седяла пред компютър и телефон.Всичко това пряко моите духовни желания, които са просто да правя изкуство. Слава Богу мина и този период, през който аз все пак успях да направя изложба, като си взех отпуска и за две седмици нарисувах близо 30 картини голям формат, 100/70. Просто душата ми жадуваше за изкуство и тишина. Рисувах на смесено осветление, ден и нощ с 4 лампи, които да осветяват всяко кътче и всички цветове и палитри, с които работя. Изобщо думите са вълшебство, но могат да бъдат и бич. Inseparabile и Eлф 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Юни 26, 2012 Доклад Share Добавено Юни 26, 2012 Това пък ми е съвсем чуждо. Пък и подобни хора понякога малко ме дразнят. Но е възможно наистина да им се говори, не знам. На мен ми е неудобно мълчанието и говоря (особено ако някой достатъчно близък седне при мен докато се храня или пък ако вървим заедно по улицата). Макар че нямам против да мълча и понякога се чудя какво да кажа, но успявам или пък той успява. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Юни 26, 2012 Доклад Share Добавено Юни 26, 2012 (edited) Страхотна тема! Благодаря, за което. Отговорът на този въпрос ме вълнува доста отдавна и преди години дори го зададох на един човек на чието мнение много държа. Мнението на Диана се припокрива с това което попитах, понеже се чувствам неудобно заради другите от мълчанието в което копнея да потъна и се чувствам длъжна едва ли не да поддържам разговор, той да бъде интересен и т.н... Доста често обаче се хващам на автопилот и дори не помня какво съм говорила. Само на майка ми която копнее да си поприказваме се сопам като на най- близко същество и я наранявам за жалост . Колко пъти съм се упреквала за това само... Човекът ми отговори, че по този начин губя безценна енергия, че време може да си позволя да губя, но енергия не, защото тя е необходима, за тежките периоди в живота ни. Въпреки всичко все още не съм овладяла това. Имам нужда от дълбоки разговори, от дълбинно общуване и правилна обмяна които вдъхновяват и напояват душата, тях ги търся, но рядко се срещат такива същества и моменти, а в същото време така мечтая да потъна в съкровена Тишина/ Пълнота... Редактирано Юни 26, 2012 от Eлф Inatari и Inseparabile 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Юни 26, 2012 Доклад Share Добавено Юни 26, 2012 (edited) Ако някой отправи към вас критика или просто направи някаква констатация, без значение дали е вярна, грешна или полувярна, без значение от какви мотиви е воден (тоест дали иска да ви дразни или не..., дали цели да ви повлияе на поведението или не), грях ли ще е да запазите мълчание ако така прецените за добре, макар да речем да имате отговори, да имате аргументация, но да смятате, че няма нужда да му се обяснявате или пък да не желаете да влизате в спорове и още повече обяснения без значение дали той е прав или крив (понеже ако вие кажете Б, той може да каже В и да иска и Г), грях ли ще е ? Зависи ли и колко близък е човекът ? Някои неща са си наша работа. Струва ми се, че ако даден наш познат направи някаква констатация, без значение дали е вярна и какви са му мотивите, няма да е лошо ние ако преценим, да си замълчим (пък дори и да спе способни на аргументация, но просто да не ни се дава отчет). Наша работа си е какви сме или не сме, до каква степен правим или не правим нещо. П.п.: Пък ако някой въпреки мълчанието ни (все едно уж не сме го чули), повтори въпроса, дали ще е лошо да му кажем пък макар и без злоба :"Не е твоя работа". "Аз преценявам какво да правя". Ако вземе, че се обиди от такъв по - директен отговор, това трупа ли ни лоша карма ? Той сам ще си го е търсел (особено ако е човек, на който не му онива да ни критикува за нещо). Редактирано Юни 26, 2012 от Христо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Юни 26, 2012 Доклад Share Добавено Юни 26, 2012 Между другото, Станимир рядко показва/споделя за своя човеШкост, и мои коментари са ставали причина да я покаже ( повечето коментари са на Божидар). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Юни 26, 2012 Доклад Share Добавено Юни 26, 2012 Прелюбопитно ми е защо за заглавие на темата е избрана думата словоблудство, вместо празнословие? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Юни 26, 2012 Доклад Share Добавено Юни 26, 2012 Така ми дойде. Inseparabile 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Юни 26, 2012 Доклад Share Добавено Юни 26, 2012 Конотацията е различна. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inseparabile Добавено Юни 26, 2012 Доклад Share Добавено Юни 26, 2012 (edited) "Не ние говорим езика, а езикът ни говори" или нещо подобно. Вече не помня дали ставаше дума за лингвистична теория или сентенция, но наистина вярвам, че не само разговорите, а и всички форми на словесен обмен не са толкова безобидни колкото изглеждат. Има дни, в които, опознавайки някаква нова тема, имам физическо усещане за негатив / в най- общия смисъл / . За щастие, не се случва често. За себе си съм наясно, че най- естествената форма на общуване е да пиша съвсем импулсивно, когато изпитвам необходимост. Емотиконите са новата ми играчка . Друг е въпросът дали написаното ще послужи някому, защото това също е от значение . Редактирано Юни 26, 2012 от Inseparabile Eлф и Inatari 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
gpg Добавено Юни 26, 2012 Доклад Share Добавено Юни 26, 2012 Благодаря за темата. От доста време ме вълнува този въпрос, тъй като майка ми говори изключително много. Нахвърля няколко теми едновременно, прескача от тема в тема, без да довърши нито една до края. Като приключи с нещо, започва отначало - само и само да продължи да бълва думи. С времето положих доста усилия, за да мога да общувам с нея и сега съм може би единствения човек, който успява да проследи всички линии в един разговор. Проблемът ми е, че започвам да се дразня, че тя не полага никакви усилия да промени това в себе си. И забелязвам, че напоследък търпимостта ми е на изчерпване и възприемам поведението й като агресивно. Моля, ако някой има опит с подобно поведение, да го сподели. Благодаря ви предварително. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Юни 26, 2012 Доклад Share Добавено Юни 26, 2012 Думите и по - скоро негативни ли са или по - скоро позитивни, или неутрални ? Как ги определяш ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mnruzhinov1992 Добавено Септември 16, 2012 Доклад Share Добавено Септември 16, 2012 И аз бях мълчалив, обърнат често навътре към себе си и замечтан, и когато си с хора, който не споделят твоите интереси и си говорят някакви незначителни неща, ти само стоиш и мълчиш и се получава ''тъпа'' ситуация. Мълчанието не е решението за мен. Вярно е, че например някои хора, са по-''прости'' и не толкова извисени, но ако имаш желание ще се получи разговора. Бъдете отворени към живота, опознавайте другите, изучавайте,радвайте се. Задавайте всякакви въпроси, от всеки може да се научи нещо интересно и дори от най-празноглавия разговор може да излезне нещо, което трябва да разберете, нещо което да ви мотивира. Забавлявайте се! Живота не е, да потънеш в медитация, да си насочен постоянно навътре и да говориш само за духовно-важни теми. Е сега вече, ако някой ви е досаден, му кажете да се разкара- просто и ясно. Когато говорите с някого, изслушвайте го, обръщайте внимание на неговите проблеми, може ли да му дадете съвет, да му помогнете? А ако не ви се отдават много много разговорите, просто се опражнявайте, опитвайте се да говорите със всеки. Заговаряйте ги вие пръв и не забравяйте най-важното... с всеки който влезнете в контакт да го накарате да се чувства по-щастлив и по-добре. : ) Диана Илиева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Септември 17, 2012 Доклад Share Добавено Септември 17, 2012 Благодаря за темата. От доста време ме вълнува този въпрос, тъй като майка ми говори изключително много. Нахвърля няколко теми едновременно, прескача от тема в тема, без да довърши нито една до края. Като приключи с нещо, започва отначало - само и само да продължи да бълва думи. С времето положих доста усилия, за да мога да общувам с нея и сега съм може би единствения човек, който успява да проследи всички линии в един разговор. Проблемът ми е, че започвам да се дразня, че тя не полага никакви усилия да промени това в себе си. И забелязвам, че напоследък търпимостта ми е на изчерпване и възприемам поведението й като агресивно. Моля, ако някой има опит с подобно поведение, да го сподели. Благодаря ви предварително. Е, че то много жени го правят това, майка ти не е изключение някакво. И не нарочно, така си им идва отвътре (може да си чел за по-различното устройство на женския мозък, повечето връзки между двете полукълба). Никак не е нужно да й влизаш в маниера на говорене. Можеш спокойно да й казваш, че като прескача непрекъснато от тема на тема, ти се объркваш и не може да се получи пълноценен разговор. Също когато започва нещо отначало - прекъсвай я и й казвай, че си я слушал внимателно и всичко си разбрал по тази тема вече. Употребих думата "казваш", а не "кажеш", защото ще се налага често да го правиш Но като й казваш, че ти си затруднен, а не че тя прави нещо не-добре, сигурна съм, че ще реагира положително. Успех! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Вятър* Добавено Септември 17, 2012 Доклад Share Добавено Септември 17, 2012 Забелязала съм, че логореята е приоритет на напредналата възраст. Всяка мисъл и действие се озвучават наистина е малко досадно, но обикновено ме дразни, когато вече съм раздразнена от друго т.е. не е първопричина за лошо настроение и нетърпение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.