Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ниска самооценка, липса на посока, тревожност и страхове...


Recommended Posts

Здравейте @Veselin111, Удивих се на описанията на преживяванията Ви, колко много общи неща намирам и в моето минало като младеж, вече съм над средната възраст. В същото време мога да кажа, че сме много различни и като хора и като възглед за тези проблеми, което за мен е много интересно и в момента размишлявам върху въпроса. Надявам се не се натрапвам в тема за личността на друг с моите преживявания, но намирам удивителни прилики. При мен всичко продължи около 2 месеца, когато бях на 22. Вярващ съм от малък, но тогава за първи път се почувствах грешен, ако не е твърде лично интересно ми е дали сте имали и Вие такова усещане, не говоря за чувство за вина, а за осъзнаване на греховност. Почувствах се сякаш карам автомобил в насрещното платно, в същото време не знаех дори как да спра. Аз не мисля, че мога да нарека проблема ми като вас; Атака, ниска самооценка или дори форма на страх, просто осъзнах, че това е усещането за греховност, при това дори си мисля и до ден днешен, че съм бил твърде праведен и Бог е използвал метод да не направи за кратко грешен с някаква бъдеща цел.

Ще направя едно кратко сравнение с вашите думи

"През целия си живот съм се чувствал различен, сякаш всички знаеха някаква тайна, която само аз не знам."

Аз имам същото усещане, само че, аз мисля, че аз знам много тайни неща, които никой друг не познава.

"Чувствах се като антрополог от чужда планета."

Аз също имам такова усещане, но по скоро се чувствам като Е. Т. забравен от своите си.

"Постоянно наблюдавах щастливите хора в търсене на това, какво ги различава от мен и ги имитирах, защото исках да съм щастлив и уверен като тях. Казват „Бъди себе си“. Но как да бъдеш себе си, когато не знаеш кой си. Незнам кое в поведението ми е маска и кое е истинското ми Аз. И как да следваш мечтите си, когато отдавна не помниш за какво си мечтал?!"

Аз не мисля, че повечето хора около мен са щастливи, дори виждам, че много от нещата, които вършат е поради нещастие. Почти всички на моята възраст мислят само за пари или кариера, което всъщност показва, че са нещастни и търсят малкото щастие, което да замени истинското. Дори почвам да мисля, че единственият ми житейски неуспех, парите са цена, с която платих истинското щастие ако въобще тази дума е коректна. Щастие всъщност е лоша дума, защото не конкретна, субективна е и не дава яснота за конкретно понятие, което за изрази.

С риск да съм досаден ще посоча пример, през лятото минавах през краен квартал на София от, където не съм минавал много време, някакъв младеж със скутер возеше момиче, явно приятелката си. Младежът натисна клаксона, когато наближих и замаха с ръка към мен и дори изрази положителните си емоции с възклицание на радост. Това ме удиви, защото не се познаваме, намираме се на главна улица в София и е странно да поздравяваш непознати дори и в неделен ден. Загледах се в скутера му, беше от тези с най-малките двигатели и дразнещо пърпореше, а приятелката му, с която явно са от квартала хич не изглеждаше привлекателно, съпругата ми е с около 25 години по-възрастна от нея и изглежда много по-добре.

В момента се опитам да анализирам събитията от миналото ми с какво те са свързани с откритията за света, които правя в момента. Не намирам директна връзка, но смятам, че по някакъв начин те са свързани с нещо от постиженията ми сега. Вашите мнения и дискусията ми помогнаха да видя нещо важно неправилното обяснение на много събития могат да доведат до големи заблуди в разбирането на света и живота.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 5 weeks later...
  • Отговори 30
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Браво, момче !!!

Щях да ти пиша как аз се справих с паническите атаки, но стигнах до последния ти пост.

След като ти си намерил вече своя път, по-добре си следвай него.

Желая ти всичко най-добро :))

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей Веселин! Разказът ти е много вдъхновяващ. Макар е не те познавам лично, много се радвам за теб! Сигурна съм, че ще мотивира и други хора, минаващи през това, което ти си минал, да направят крачка към щастието си.

Успех!

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

Минаха две години откак приключих темата, за хората които я четат сега ще кажа, че съм все по-добре. Вече не ми е интересно да следя форума, сега други неща ме вълнуват. Без да навлизам в много подробности ще кажа, че минах през доста стресови ситуации за това време, но стреса не е успявал да ме надвие, не съм имал паники. Изправях се пред страховете си, беше доста трудно на моменти, но плода който усилията ми дадоха си заслужаваше. Сега знам много повече за себе си и от дете станах мъж. 

 

Ако не беше разклатеното ми емоционално равновесие сега вероятно щях още да съм си на старите коловози и да се крия от отговорностите на живота като щраус, който заравя главата си в земята. Така, че паническите пристъпи бяха не проклятие а благословия. Господ си знае работата, хората сме твърде малки за да разбираме живота, можем само да го живеем.

 

На човека, който сега е объркан бих дал съвета да решава проблемите си един по един, нека не е всичко наведнъж, защото това е пряко силите и на най-силния. Нека започне с това да се изправя пред страховете си. Нека започне психотерапия при възможност, това много ще помогне. Като се разреши проблема със страха всичко друго лесно се нарежда. 

 

Това е, дано съм вдъхнал на някой надежда, не губете време а действайте! Щом аз успях всички вие можете.

 

Успех!

Линк към коментар
Share on other sites

Част са от пътя - работят на принципа на самоизпълняващото пророчество. Тоест, когато чрез повторение или чрез по-интелигентния начин на трансовата работа вградиш в себе си вярване, подсъзнанието автоматично прави така, че то да започне да става реалност в живота ти. Простичко, но работи! На фона на осъзнаване и решимост! Както и да го извъртаме - ментално изразено през термините на мазохизма или емоционално през вината и страха от отхвърляне, имаш нужда да градиш здрав его център, а оттам и истинна връзка със Селфа си! Вече разбираш, че когато осъзнаеш, че имаш право на здравословен егоизъм, именно тогава ставаш самостойно стабилен, смел и радващ се на живота. Тогава разбираш, че досега си се старал да задоволяваш другия не от доброта, а като бягство от страха си от отхвърляне и вината си за нищожност. Предизвикай ги - чрез анализ, осъзнаване и разбиране, решителна мотивация за промяна, реструктуриране във вътрешния диалог в посока здрав егоизъм и оптимизъм, прошка на себе си като състояние на съзнанието, усвояване на чувството за невинност! ...

Това сякаш беше написано за мен... Хубавото в този сайт, е че всеки може да намери сходни преживявания и подобия на проблемите си...  а и може да даде насока на някой друг, само чрез личния си пример или проблем в търсене на решаването му. 

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...