Ronyy Добавено Август 8, 2012 Доклад Share Добавено Август 8, 2012 Здравейте!Незнам откъде да започна..но все пак ще се опитам да е от самото начало.Пиша тук,защото наистина имам нужда от съвети и помощ!И така..аз съм едно 18 годишно момиче..живея в малък град,доста беден и пропаднал мога да кажа..няма пари,няма и работа..нищо няма-мъртъв град..но като нямаме друг избор,сме принудени с родителите ми да живеем тук.И така,ето я и моята история: Още от малка бях унижавана,още от дете израстнах сама..близките ми и роднините никога не са идвали да ме гледат дори за 1 ден..само родителите ми ме отгледаха с брат ми,който е с 10 години по-голям от мен..никаква помощ не са видели нито от баби и дядовци,нито от останалите роднини..съвсем сами са ни отгледали с много мъка,майка ми дори не говори с нейните родители..скарани са..на баща ми родителите починаха.Още от дете не бях много общителна и това винаги е бил проблем..Още в началното училище, преди да дойда да уча в гимназията, ми се подиграваха и малтретираха по всякакъв начин, имах си тогава приятелки, които уж ми бяха такива, но после ме зарязаха, оказа се ча само са ме използвали.. и оттогава останах напълно сама.После влязох в гимназията, с надеждата, че нещата ще се променят, но напротив..станаха и по-зле! И тук ми се подиграваха и малтретираха, нямам си приятели, супер затворен човек съм, не обичам да излизам много а и родителите ми не ме разбират, споделяла съм с тях и те обикновено винаги ме обвиняват,че сама съм си виновна и не искат да ми помогнат.Не знам вече какво да правя много се отчаях,чувствам се като една развалина..напълно ме пометоха и разбиха всичко в мен, не ми остана вече нищо..нищо за което да се хвана, около себе си изградих пластове стени, които да не позволяват на околните да виждат развалината в мен, сложих си маската за да се правя че всичко е наред а всъщност нищо не е!!Омръзна ми вече, усещам че губя сила и желание за живот ..отчаяно имам нужда от помощ и от това някой да ме разбере! Ако можете да ми помогнете Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Август 8, 2012 Доклад Share Добавено Август 8, 2012 Здравей! Питала ли си се защо хората са нещастни? Отговорът е прост. Хората изпитват потребност да се сравняват с другите хора. Тривиалното е, че винаги правят сравненията си с щастливите хора. Да се научиш да не се сравняваш си е вид изкуство. Проблема идва от там, че ти се сравняваш с усмихнатите лица. И когато видиш уреден живот заключаваш, че твоя е пропаднал, което не е вярно. Препатила си, вижда се ясно. Подлагана си на унижения, явно безпричинно, само защото някой е решил, че си идеалната жертва. Ще се връща с лихвите! Разбирам безизходицата, в която си се намирала. Всеки ще ти каже, че живота е пред теб... То си е така. Но как да ти се помогне? С празнословия, че животът е прекрасен... Аз ще ти кажа, че не съм сигурен дали наистина животът може да бъде наречен прекрасен, но и ще кажа, че твоя не е никак страшен! Съществуват човешки драми, пред които твоята е псевдо. Опитвала ли си да сравниш нещастието си с нечие по-голямо? Май не си, иначе не би нарекла живота си погубен. Онези момичета примамени с работа в чужбина сега искат да се върнат в бедното градче, но нямат този шанс! Твоя случай е от онези, които с времето изчезват. Аз съм сигурен, че ще намериш работа, забавления, смисъл... Ще излезеш от малкото селце и ще вкусиш от светлините на града. Това не е илюзия, въпреки че може да ти прозвучи илюзорно. Била си затворена, подтисната, уплашена. Пробвала ли си някога да изругаеш системата, сложила маската за пред хората? Явно не си, иначе щеше да знаеш, че няма нищо страшно в това да покажеш личността си пред другите. Със всичките й недъзи. Като за начало защо не се опиташ да се сближиш с човек с подобен проблем? Интернет е препълнен от хора намиращи се в твоята позиция. По този начин може би ще намериш сродна душица и заедно ще ви бъде по-лесно да преодолеете мъчещите ви симптоми. Може да си гостувате и да се опознавате. Кой знае? Ако е момче може и нещо по така да излезе. Горе главата, дете! д-р Тодор Първанов, Розалина, Слънчева и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Август 9, 2012 Доклад Share Добавено Август 9, 2012 Ако имаш възможността, занимавай се с нещо градивно... Нещо, което ще те измъква от ситуацията и ще те кара да мислиш за друго. Пробвала ли си да четеш книги, да учиш чужд език, да се занимаваш с бойно изкуство или с някакъв спорт, да играеш на компютърни игри... Да вършиш нещо, което ще те отвлича от проблемите - истински и въображаеми. Понякога дори едно съвсем просто нещо като да измиеш купчина чинии също помага на съзнанието да се отпусне. Слънчева и Розалина 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
erendil Добавено Август 9, 2012 Доклад Share Добавено Август 9, 2012 Всъщност нямаш проблем. Искаш да бъдеш обичана. Но любовта не е да намериш някой, който да поддържа суеверията ти. Любовта е да ти разбият сърцето милион пъти и да продължаваш отново да обичаш. Такъв е живота и такъв трябва да бъде. Другия вариант е да се затвориш в себе си ( - Никой не ме обича, сърцето ми е разбито!- и да се чувстваш обидена), тогава няма живот. Обичай. По-лесно е, без значение какво. Не е нужно да предлагаш любовта си или да го казваш на глас, прави го вътре в себе си, това ще се отрази на всичко около теб. Лъчезарна, Слънчева, Ники_ и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Август 9, 2012 Доклад Share Добавено Август 9, 2012 Здравей Рони, попаднала си в капана на малкия град. Там където обществото е свързано по между си и законите на групата са по- силни от всички морални закони. В малкото общество в което , ако те обявят за неудачник , можеш цял живот да ходиш облечен в този костюм. Но, има едно голяма НО. Това не е твоят костюм, в него обаче се е скрил твоя живот. Как мислиш, кой друг освен теб, може да го свали!? Нима ще оставиш целия си живот облечен в неудобен и не по негова мярка костюм!? Как мислиш, ако се криеш в него как ще видят и разберат другите, че погрешната оценка е в тях, а не в теб!? Всеки живот има своя смисъл, и трябва да се живее така, че смисъла да бъде открит, пък бил той и само в това да събереш смелост да съблечеш неудобната , грешна одежда. А след това......... след това винаги може да се направи нещо повече. http://www.youtube.com/watch?v=dA5IRovyoPY&feature=player_embedded Розалина, никол и Аделаида 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
cwettii_ Добавено Август 13, 2012 Доклад Share Добавено Август 13, 2012 Бъди оптимист. Има много хора с история подобна на твоята! Както каза Viva Caselli, просто не се сравнявай с хора с весели лица! c(: Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Emma83 Добавено Август 20, 2012 Доклад Share Добавено Август 20, 2012 На 18 години си. Достатъчно голяма си да хванеш живота си в свои ръце и да бъдеш това, което искаш. Макар и да си имала тежко детство, животът ти от нататък зависи изцяло от самата теб. Отиди в друг град/държава, потърси си работа, започни да се издържаш сама и ще видиш колко бързо ще осъзнаеш, че нямаш нужда от никой, за да си щастлива и да се чувстваш добре. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Септември 10, 2012 Доклад Share Добавено Септември 10, 2012 (edited) Защо едни хора са щастливи, а други са нещастни? Хората изпитват постоянна потребност да се сравняват с другите хора. Обаче те почти винаги предпочитат да сравняват своето положение с това на други хора, които са по-щастливи от тях. (Опитай да сравниш нещастието си с нечие чуждо нещастие, което е по-голямо от твоето!) Друга причина за повечето хорски нещастия са погрешните очаквания. Създаваме си някаква собствена представа за някого, но той ни изненадва с поведението си и ние се чувстваме излъгани. Очакваме нещо в личен или в служебен план, но то не се случва и ние сме разочаровани. Неудовлетворени от живота си, нещастните хора излагат на риск психичното си здраве, преживяват негативни емоции, започват да пушат, да пият алкохол, да взимат наркотици, а понякога изпадат в депресия, достигаща до клинични форми. Те спомагат и другите хора около тях да бъдат нещастни. Проблемите, с които се сблъскваме всекидневно, обхващат изключително широк спектър. Всяко семейство, като основна градивна единица на обществото, има изградена идея за това, какво го прави щастливо, какво го сплотява и какво го радва. Болката и страданието за едни е радост за други - така е устроен светът. Всеки усеща, приема и преживява щастието и нещастието по свой субективен начин. Има хора, които живеят с тъгата цял живот и други, които успяват да се изправят всеки път, когато паднат. Всеки индивидуално определя кога е щастлив и кога е нещастен. Често се лутаме дълго, докато разберем в действителност кой и какво ни прави щастливи или нещастни. Човек може да бъде щастлив или нещастен, както с малко, така - и с много. Важното е всеки да разбере кое е истински ценното за него в живота и да (пре)нареди приоритетите си, а това ще му помогне да бъде повече щастлив и по-малко нещастен. Ако сме прекалено погълнати от мисли за проблема, това може да възпрепятства процеса на намирането на неговото решение. По-добре е да сме част от решението на проблема, отколкото от самия проблем, като го задълбочаваме с негатияни мисли. Ако самият ти си нещастен, не можеш да направиш някого друг щастлив и обратното. Истинската формула за това, което се случва и искаме да се случи в живота ни, се корени в това, в което вярваме. Единствено от нас самите зависи в каква посока и до каква степен ще развием възможностите си. От заряда на собствените ни емоции зависи дали ще сме щастливи или пък - нещастни, защото положителните емоции предизвикват приятни изживявания, а отрицателните водят до още по-отрицателни. И, както се казва в една народна поговорка, каквото повикало, такова се обадило. Не бива да забравяме, че семейството се гради от поне двама души и, че споделената мъка е наполовина по-малка, а споделената радост е два пъти по-голяма. Когато пред едно неудовлетворено или нещастно семейство изникне трудност, вероятността конфликтите да ескалират или то да се разпадне е много по-голяма. Докато сплотеното семейство остава щастливо дори и в условията на конфликт. Негативните убеждения, вкоренени дълбоко в нас, непрекъснато формират нашата действителност. Това, което се съдържа в подсъзнанието ни, е свързано директно с онова, което ни се случва. Няма рецепта за лично и за семейно щастие, макар че щастливите семейства наистина си приличат. В тях царят любов, хармония и мир. Разбира се, че всеки се стреми към щастието, такова, каквото си го представя. Но не бива първата пречка да ни спира да се борим и да се отказваме от онова, което имаме и което сме постигнали. Както след най–дългата нощ следва ден, така и след трудните моменти трябва да дойде щастието. Просто човек не бива да губи надежда. Трябва да чака и да се надява, че, все някога - рано или късно, щастието ще сполети и него. Редактирано Септември 10, 2012 от ISTORIK Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Септември 10, 2012 Доклад Share Добавено Септември 10, 2012 Сетих се за една прекрасна статия, сравняваща щастието на хората в България и хората в Бутан. Приятно четене! http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1533677 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Септември 10, 2012 Доклад Share Добавено Септември 10, 2012 Мерси! Наистина, много хубава статия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
никол Добавено Юли 27, 2014 Доклад Share Добавено Юли 27, 2014 Мила Рони -самотата и изолацията не е приятел на никого-глупаво е според мен да те обвиняват че ти си виновна-ЗАЩОТО НЕ СИ!Живота в малкият град е такъв - всички се познават обичат или мразят:вички биват приемани или отхвърляни:това че при теб са се стекли лошият вариант на обстоятелствата-ти не си виновна за това че си затворена личност и нямаш приятели-това зависи от характера на човек!Моят съвет е -приеми се такава каквато си не си слагай спирачки заради другите занимавай се с нещо което на теб ти е приятно да правиш и приеми живота си като дар-единствен и неповторим !Не го пропилявай в униние и самота-намери си нови приятели -има много места за това-и ще видиш колко много души има като теб!Търси любовта във всичките и разновидности-от малкото красиво цвете до истинската любов!БЪДИ СИГУРНА -ТЯ НЯМА ДА ТЕ ПОДМИНЕ!Усмихни се на живота за да ти се усмихне и той-това го сънувах една нощ и преобърна представите ми за света около мен!И най-важното -ОБИЧАЙ СЕ !ДЕРЗАЙ и ти желая късмет Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.