Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Viva Caselli

Емил Чоран, Скуката като метафизичен изблик

Recommended Posts

Станимир, говориш глупости, които подхождат само на млад идеалист без досег с живота, какъвто отдавна вече не съм. Точно заради подобно неразбиране на живота съм тук. Демек да си дойдем на думата, че не сме толкова просветени за колкото се мислим - нито християни, нито дъновисти, нито будисти...Щом сме още на тази планета, значи има още неща за изкупуване и те са доста земни и дори очевидни...

 

Значи ти казваш, че сме тук да изкупим някакви грехове... и след това какво? Вечен щастлив живот на друго по-добро място? Аз ти казвам: ако искаш по-добър живот, създай си го тук. На друга по-добра планета няма да отидеш. Кой е младият идеалист без досег с живота? Ти се надяваш да отидеш на някоя друга по-добра планета, аз се опитвам да построя бъдещето си върху нещо, което е реално, около мен, тук и сега. Ти не разполагаш с нищо друго освен с една празна надежда.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

 
 
Viva Caselli - човешкия живот е преди всичко емоции. И всяко ново нещо което човек наистина научава минава през тях. Точно затова и каквото и да обясняваш на човек, без да го е преживял и има личен опит, и 1% няма да схване. Затова и всяка книга може да има само постфактум ефект. Да развият представата, да се достигне интелектуална дълбочина. Повечето хора обаче ползват книгите единствено да запълнят празното пространство между ушите си. Ползват ги за да попият някой друг интелектуален принцип, който да облекат в собствените си емоции и вярвания, и хвърлят срещу останалите, когато от тях се иска мнение по някой въпрос. Естествено се чувстват разочаровани, когато отсрещната страна не се впечатли защото е до болка запозната с процеса...

 

 

Да, много съм съгласен, че е емоции. За книгите. Изглежда и аз съм от хората, които използват четенето за лична изгода. Невероятно според мен е чувството, което изпитваш, когато някой автор изсмуква отнякъде думи и облича емоцията в тях. Прави го максимално точно, така че да я опише. И не само че я описва, а дори я улавя. Не те лишава от нищо твое, прави повече — към твоето още прибавя. Това е някакъв вид дарба, от която емоционалният човек е лишен и се спъва при обяснението й. Затова радостно ликувам, когато прочета нещо от друг, който е успял в някаква степен да изрази моята емоция, моето преживяване. Сякаш получавам близост и си казвам: Ето, не е напразно скитането и лутането между различни учители, писатели, гурута, поети, мъдреци и какви ли още не... Затова скучни и бездушни ми се виждат хората, които се съсредоточават върху един автор, когото наричат учител, с едничката цел да им покаже пътя, който често е толкова необятен, че не е в състояние да се опише от един човек, от една гледна точка. Затова четенето е полезно, когато не е строго планирано. Не се знае от кой храст ще изкочи заек, както са казва. Разбира се, има и автори, които губят част от времето ни, за които мечтаем да не бяхме срещнали, но няма как. 
 
За емоциите и кога трябва да им сложим юзди. Такива моменти съществуват, безпорно е и е факт. Но знам от личен опит, че не бива да се вманиачаваме в тази насока. Затова хич не ми се нравят авторите на позитивни романи, които, докато си съкрушен те мъчат с наставления да мислиш, че си в грешка. Което допълнително утежнява мъката. И от поносима без тях, става непоносима, въпреки тях.  

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

mvm, аз такава литература вече НЕ чета. Тези хора биват 2 категории - самопровъзгласили се драскачи и пионки на извънземни. Могат да разказват само приказки, но принципно нищо не знаят, нито разбират живота.

 

Теории за това защо сме тук - много. Фактите са, че нивото на развитие на хората варира в огромни граници. И може би по-важното - идваме от различни реалности, и сме с различни ценности и мотиви в живота. До степен често да можем да се разбереш по-добре с едно куче отколкото друг човек. Това ме кара да мисля (за разлика от Шопенхауер), че няма директна връзка между това което можем да наречем Световна Воля, Бог, Единно Съзнание... и нас. А както загатват по сериозните източници - съществува дух, свръх-аз или нещо перманентно в тази игра, което търпи някакво развитие. Иначе животът ни наистина щеше да е безумен и безсмислен. Като мухи еднодневки... Наличието на този дух обяснява голяма част и от опита, моралната ни система, стремеж и т.н., които съвкупно създават сложна индивидуалност. Аз не смятам че тя може да се пръкне просто ей така. Така че заради тези два довода приемам съществуването на свръх-аз като инстанция между мен и това което хората се опитват да определят като "Бог". От там ми е ясно, че този свръх-аз е много по-запознат с тези неща (и частност "Бог"), и до голяма степен не е моя работа и не ми е по силите да се занимавам с това. Щом тази Воля е приела тази човешка форма, значи нейният опит е търсеният. 

 

Така че скуката няма как да е проява на нещо друго, освен безпътица. Вярно е, това тук омръзва. Човек трябва да му придаде някакъв вътрешен смисъл - Илюзия, за да му придаде смисъл. Трябва да има някаква представа която иска да реализира. Трябва да има нещо което да изрази. Понякога няма, или защото той си е празен, или защото илюзията му не съотвества на реалността и придобива негативен вид. И в двата случая, трябва да намери нещо, дори то не може да го изпрати в другата крайност. Щом духът е избрал този живот, значи той му е бил необходим за нещо. Често не е това което ни се е искало да бъде, но реално нямаме избор. Може да съществува единствено временно отклонение, и самият дух решава дали ще го позволи и доколко. Когато не дава, най-лесно се установява присъствието му. Точно за най-трудните и важни неща обаче той е безмълвен, и очаква ти да си изиграеш ролята. Има работа която само ние можем да свършим, и това че 99% от живота наистина може да ти е безинтересен, все пак трябва да намериш 1-ния процент заради който е цялото нещо... Живеем във време което предоставя огромно количество разнородна информация, и да кажеш че сега ти е скучно, значи си абсолютен дебил...

 

Иначе естествено, на мен пък природата ми е доста интересена, и пак като се загледаш можеш да видиш че в същността си е огромна пустота. Милиони години повтаряне на едно и също почти механично движение. Едно огромно разточителство което не по-различно от една снимка е празно само по-себе си. Истината е че красотата, съдържанието е ЕДИНСТВЕНО в очите на наблюдаващия, на субекта. И когато той я изгуби или се абстрахира и отдалечи, нищо в тая снимка вече няма смисъл. Но това не значи нищо повече... Не дава никакви полезни отговори, не ти помага да разбереш животът си от гледна точка на човек.

 

И аз съм имал много периоди на апатия, но се понаучих живота тук да не ми пречи да си гледам нещата които наистина са ми интересени и заслужават внимание. Естествено, може да са ограничени и да не могат да изразят същността ти, но... това е живота тук. Ограничен, примитивен, враждебен, самотен, илюзиорен и в същото време отрезвяващ... Най-големият урок е да се научим да живеем с малко, и то не само във физически аспект... Донякъде изповядвам идеята на християнството, че човек търси тук изкупление и се бори за собственото си спасение. Но другото в тая религия са фантасмагории, човек може да разчита само на себе си в това начинание... И точно защото не бих желал да бъда на тази планета и един ден повече от необходимото, наистина не мога да си позволя да скучая или вярват в Христосовци, Щайнеровци, Дъновци и други подобни мъгляви фигури, които всъщност играят точно противоположната роля - да увеличават объркването и омотаят още повече хората тук. 

Интересно мнение.

Споделям голяма част от него.

Ще вметна и малко по-различни мои мисли. Оцветила съм пасажите, които ще коментирам.

Относно червенкото - за мен хората на земята винаги могат да се опишат според нивото на тяхното развитие с т.нар. нормално разпределение според теорията на вероятностите (представи си - на хоризонталната ос нанасяме нивото на развитие от 0 до ... не знам колко :) , а на вертикалната ос - брой хора от 0 до няколко стотици милиона може би засега). Просто кривата се измества нагоре (общият брой хора се увеличава) и надясно (хората повишават нивото си на развитие) спрямо координатните оси в течение на времето. Към текущия момент голяма част от хората се намират на едно определено ниво на развитие, но има и такива доста по-развити и обратно, на доста по-ниско ниво. Преди хиляда години по-голямата част от хората (максимумът на кривата) се е намирал по-наляво на тази координатна система, а след още хиляда години този максимум ще бъде по-надясно, отколкото е сега. Та, мисълта ми е, това положение на нещата е съвършено нормално и не може да служи за доказателство, че произхождаме от различни реалности. А впрочем - какви различни реалности имаш предвид?

Относно синичкото - ами то кой казва, че милиони години са дълго време?! От друга гледна точка тези няколко милиони години са няколко мига само. Също така движението не е механично, нито едно и също. Колкото повече наблюдавам и мисля, толкова повече се убеждавам, че природата си е съвсем жива и разумна. Разточителство ... също като продължителността на времето е твърде субективно..., ... кое е малко и кое много ...

За зеленото - ами не съвсем. Оказва се, че има хармония и именно хармонията наблюдателят оценя като красота. Хармонията е обективно съществуваща, независеща от конкретния наблюдател.

А лилавото - не можах да разбера защо изброените са "мъгляви фигури", но според мен не увеличават объркването и не замотават повече хора; който се намира от една определена точка надясно по тази нормална крива, за която говорих малко по-нагоре, ще разбере, който е все още по-наляво, също ще разбере, но по-късно; е, някои може и никога да не разберат, но те ще са много малко, струва ми се.

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз примерно не обичам да съм сред природата. Точно за това при посещението ми в Норвегия, се ръгнах в един пиано бар, не отидох да гледам фиордите, въпреки че по скоро и това сторих, но сякаш по задължение и не от любопитство и желание. Особено изразени са чувствата, когато съзерцавам ивицата, оформена от боровете и небето. И ако времето е преди свечеряване, но още светло (лек, много лек, едвам доловим мрак), усещанията са пълни. Тогава, взирайки се, през главата ми не минават никакви мисли, а едни усещания, които могат да се опишат, при това, неточно. А те са: едно усещане за празнота, както се е изразил Чоран, всичко се изпразва от съдържание и смисъл, но не го констатирам, тоест не мисля за себестойността си или тази на света и останалите хора, а просто усещам как нищо няма смисъл.  Ще прегледам Шопенхауер задължително. 

 

Ето това е Природата. Да видиш, че сам за себе си нямаш смисъл.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Природата е различна за всеки. Аз примерно не мога да се зарадвам на един домат, колкото и ярко червен да е станал, отгледан с любов, както имат навика да се изразяват селяните. А това да ме накараш да се грижа за градина, това няма как да се случи, въпреки че обичат да отглеждам цветя вкъщи и имам едно в хола. За да може да се радва на природата, човекът трябва да е спокоен, какъвто аз не съм, за това гледам природата, сякаш от прозорец, открехнат според копнежите ми. И не че я избягвам, просто в най-тежките моменти предпочитам да съм в градска среда, на любимо място, каквото в природата нямам. Кой както може се оправя и вижда красота...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В града няма красота, кое му е красивото? Лъскавите молове и модерните магазини и кафенета?

Или супер луксозните джипове, които бръмчат по улиците?

Всичко това е дело на човека, понеже той все повече и повече се отдалечава от природата

и се затваря в бетонните си градове и си създава всевъзможни удобства

Не че е лошо, нито научно-техническата революция е лошо нещо

Но, ние имаме една майка и това е Майката Земя с нейната Природа. 

Тя прави възможно нашето съществуване, дължим и малко уважение

И между другото, ако се опиташ да погледнеш на природата с други очи, може би и ще станеш по-спокоен

Не става въпрос да отглеждаш домати и лук в градина

Но когато излезеш на улицата в града си, да забелязваш не само човешките творения

но и  дърветата и цветята и птиците 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites






“Човек, за да е готов да живее сред природата, трябва първо да си е извървял пътя в града. Трябва да си смирен, наистина да си смирен.” (Иван Андонов)

От темата Селото на Слънцето

Ето че моите думи, изказани по рано в темата, са еднакви с тези на Иван Андонов. 

 

"За да може да се радва на природата, човекът трябва да е спокоен, какъвто аз не съм, за това гледам природата, сякаш от прозорец, открехнат според копнежите ми. И не че я избягвам, просто в най-тежките моменти предпочитам да съм в градска среда, на любимо място, каквото в природата нямам."

 

 

 

 

 

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Природата е там къде започва и завършва физчиеския човек. Затова към нея имат склонност малките деца и възрастните хора. Активният човек го вълнува мястото където има действие, мястота където провокира желанията които иска да реализира или от които да избяга, но не може. Природата е по-простата и базова реализация на живота, която привлича децата изплашили се от истинския театър на живота. Или старците, които най-накрая постигнали мир със себе си, искат да се отдадат на малко спокойствие. Това е единствената разлика. Тези които намират особено противоречение между природата и светът на човека, явно не познават нито едно от двете, за да не могат да видят очевидната истина, че двете са едно - волята за живот. И неразривния конфликт свързан с това водещ до страдание и тъпото усещане за дежавю, наблюдавайки циклите на живот и смърт отново и отново и отново... до безкрайност. Без нищо да се промени, и всяка нова генерация прави същото като старата, с идеята че е за първи път и тя го прави най-добре... Това е усещане което се придобива само чрез чисто наблюдение, освободено от личността, и волята за живот свързана с нея. Само тогава човек осъзнава, че всичко физическо е просто проявление на определени закони. Самата природа също не е нищо повече, и е родител единствено на физическите ни тела и реалността която изживяваме. Издигането в култ на природата доколкото знам се нарича паганизъм и е много първична форма на "духовност". Такава при която човек се идентифицира с тялото си, и след като природата е създала това тяло, той смята че природа го е създала него самия. Което не е вярно....Както може би съм писал вече, Шопенхауер дава много точно описание на живот от гледна точка на волята за живот, точно, консистентно, без мистицизъм и догматизъм. Нещо което принципно трудно ни се отдава, защото самите ние сме проява на тази воля за живот, и трудно постигаме такъв чист страничен поглед върху себе си. Не твърдя, че подобна терминология е точна, но със сигурност помага човек да си обясни доста неща. Самият той обединява западните и източните философии като отделя централното в тях, а именно - конфликтът на волята за живот водещ до страдание, и в последствие отказът от волята за живот като път за спасение. Всъщност ако човек наистина се замисли за смъртта на Христос, ще разбере че това няма как да е символ на спасението на другите, на хората като цяло. Това тълкуване е просто показател за висшия егоизъм на тълпата, и специално на огромната част християни които са създали един цял мистичен свят съществуващ заради тях самите. Напротив - смъртта на Христос е символ на спасението на личността от този свят, и изконният конфликт между духовното и физическото,  чийто разрешение може да бъде единствено смъртта на физическото. Това са неща приказвани от всеки по-духовно зрял индивид, но дълбоко отричани от масата. Защото естествено това са две противоположни посоки - волята за физически живот, и отричането му. Това е и причината жената да е считана толкова време (докато не стана политически некореткно), за по-нисшо същество от мъжа. Жената е по-силно въплащение на волята за живот от мъжа. Тя е тази която продължава рода и е заета с неговото оцеляване. Нейните мисли са винаги ориентирани към личността й, към живота и неговите нужди. Тя е тази която се опитва да вплете мъжа в решаването на същите тези нужди. Въпреки това, става въпрос за жената като физическо същество, като роля. не като същност, която е еднаква навсякъде. Ето нещо нещо от Шопенхауер:

 

Necessity is the kingdom of nature; freedom is the kingdom of grace.

 

Това е "механичноста" на живот. Той е управляван от логически закон, който диктува нуждата. Нуждата с която всеки ден се борим, от ставането от сън, работата, връщането, и отново до лягането и нуждата от сън. Това е същата механичност която по-безпристрастно наблюдаваме в природата. Единствената уловка е... насочеността на волята, "вживяването". Воля, която не се интересува от нищо и никой, и преследва едни и същи цели, по един и същи начин, пак, и пак, и пак... до безкрай. Това е гротеската картина, която малцина са успели да видят. Самото й тълкуването за мен е субективно, мъчително и продължително, но тя самата е факт...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хм, а ти четеш ли какво сме писали? Кой от писалите преди теб се отъждествява с тялото си, което пък било създадено от природата, че аз нещо не разбирам?

Кой има воля според теб (или според Шопенхауер)? Природата има ли воля?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

 

 

 

Това е "механичноста" на живот. Той е управляван от логически закон, който диктува нуждата. Нуждата с която всеки ден се борим, от ставането от сън, работата, връщането, и отново до лягането и нуждата от сън. Това е същата механичност която по-безпристрастно наблюдаваме в природата. Единствената уловка е... насочеността на волята, "вживяването". Воля, която не се интересува от нищо и никой, и преследва едни и същи цели, по един и същи начин, пак, и пак, и пак... до безкрай. Това е гротеската картина, която малцина са успели да видят. Самото й тълкуването за мен е субективно, мъчително и продължително, но тя самата е факт...

Много добре казано. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 8.07.2013 г. at 11:53, Станимир каза:

Предполагам, че можеш да направиш сравнение в начина по който живеят хората и животните. Хората могат да си създадат удобства дори и в най-неблагоприятните условия и да ги превърнат в благоприятни. Е, предположи, че необходимото време за пребиваването ти на земята е дотогава, докато не преобразиш тази така неприятна за теб планета в такава в каквато би желал да живееш. Това разбира се не можеш да осъществиш сам, а трябва да бъде направено от всички хора, т.е. изисква се и ти и останалите хора да претърпите известно развитие. Всъщност няма значение дали скучаеш или ти е интересно. Важното е как вършиш работата по преобразяването на себе си и планетата. Защото на едни хора може да им е интересно по цял ден да са пияни и това е истинска илюзия, а други да им е интересно докато се трудят в някакво направление. А когато завършиш работата по преобразяването на планетата и ако все още желаеш да напуснеш земята и да оставиш построеното в течение на хиляди години от теб на някой друг, това би било висша форма на саможертва.

И защо да е висша форма на саможертва?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами защото си вложил всичко от себе си, за да преобразяваш условията си за живот в благоприятни...След което изоставяш тези условия и се местиш в неблагоприятни, за да променяш тях. Някой би го определил като глупост. Всъщност този някой и саможертвата би определил като глупост. Като че ли разумното би било да се възползваш от резултата на своя труд. Това правят животните - строят гнездо/хралупа, за да живеят в тях и доброволно не ги оставят на никого. 

Човекът намира смисъла на своя живот не в ползването на резултата от своите съзнателни усилия, а в самите усилия, в пътя, не в стъпването на върха. Той сам принася в жертва облагите, които би получил след завършването на труда си и които заслужава. И не само - той жертва и опита, знанията, уменията, които е придобил в процеса на облагородяването, за да започне всичко отначало. Висша форма е защото той не жертва всичко това в името на някаква идея, общност, ценност, а в името на своето развитие, т.е. своя Път. 

Това са ми личните размишления - благодаря за въпроса.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз пък си мислех, че става дума за заживяване на по - приятни места (такива на които е поне толкова хубаво, колкото на преобразената планета). 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×