Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Помогнете ми за приятелите


Historiker

Recommended Posts

Здравейте ! Проблемът ми е следният : нямам истински приятели . Никой не ми пише по скайп и фейсбук . Почти никой не харесва клиповете , публикациите , статусите и снимките ми . Знам , че това е измислена реалност . Но и в реалния живот никой не ме търси и никой не ме вика да излизаме . Много хора не ме уважават . sad.gif Има и такива , които са се закачали с мен . Много ми е тъжно . Аз се старая да се държа добре и проявявам внимание към някои хора , но те не го оценяват . Моля се на Господ да ми помогне , но не се случва . Закачали са ме и са ми викали , че съм луд или извънземен или грозен .Има много простаци . Един състудент вика : ,,Ти говориш за странни исторически теми като Войната в Косово ." Е, за Кубрат Пулев и порноклиповете на Галена ли да говоря ? Вика и че съм приличал на убиец .Имам психологически проблем - т.н. обсесивно-компулсивно разстройство или страхова невроза -например стоя много в тоалетната , когато ходя по голяма нужда . Проблемът ми пречи да изпълнявам съветите , които някой ми дава . Можете ли да ми дадете съвети как да си намеря истински приятели и как да се променят нещата радикално- някой да ме потърси пръв и т.н. Бихте ли оставили скайп или фейсбук ? Ако някой е от Пловдив и Смолян , да пише . Аз съм от Смолян и уча право в Пловдив . Поздрави !!!

Линк към коментар
Share on other sites

За да те харесват хората, трябва да бъдеш привлекателен, магнетичен, харизматичен, чаровен. Това са качества, чиито централни ингредиенти са високата сексуална, жизнена и духовна енергия, самоувереността, смелостта и свободата от комплекси, постигната чрез анализ, осъзнаване и промяна! Тогава идват и вторични способности като ясни цели, резултати като финансово благополучие и т.н. Всичко започва от теб. Хората обичат силни, спокойни, вярващи си, пълни с оптимизъм и решителност хора!

Линк към коментар
Share on other sites

Трябва да си потърсиш приятели онлайн - за да си комуникираш с тях чрез посредничеството на интернет. Има сайтове за запознанства, програми за чат, форуми, блогове... Използвай ги. Може да ходиш на форумните офлайн срещи. Запомни, че ако с някого няма какво да си кажете онлайн, няма да имате какво да си кажете и офлайн.

Трябва да си потърсиш приятели и офлайн, извън интернет: в библиотеки, в читалища, в барове, кафенета - стани редовен посетител на някоя институция (бюро по труда, библиотека, читалище, държавен архив, музей...), стани редовен клиент на някой бар, на някое кафене - и оттам може да изскочи някое приятелство.

Започни да се занимаваш с LARPG (разиграване на филми, романи, комикси), cosplay (маскиране/обличане като герои от комикси, филми и романи) или с historical reenactment (исторически възстановки). Освен, че е много приятно, ще се запознаеш с много интересни хора.

Започни да тренираш нещо, примерно - шахмат, бойни изкуства, йога или някакъв спорт...

Научи някой чужд език и си потърси кореспонденти, с които да си пишете онлайн или офлайн. Попътувай из България или по света... Като студент можеш да заминеш в чужбина на студентски обмен по програма Erasmus.

Друг вариант за социализиране е доброволчеството. В момента е страшно популярно в различни проекти да се включват доброволци. В някои от тях имаш доста голяма възможност да се социализираш.

С други думи - излез от своя приятелски кръг и влез в други кръгове, откъдето ще изникнат нови запознанства, нови приятелства, а може би - и любовта на живота ти.

Не спирай да работиш върху развитието си като личност и като специалист в някоя наука. И, когато му дойде времето, хората ще те оценят.

Важното е сам да се харесваш. Ако сам не се харесваш, няма как и другите да те харесват, понеже ще ти личи по излъчването, по изражението на лицето и по други уловими и неуловими за окото признаци.

Малките деца целуват образа си в огледалото, понеже се харесват и се обичат такива, каквито са. Моят котарак се гали в своя образ в огледалото, макар отдавна да е научил че това е собственият му образ, а не - чужда котка.

Истинското приятелство се създава с времето. Когато с някого "изядете няколко торби със сол" (разбира се - посолявайки храната си!), може би ще имаш истински приятел, а - и той също - в твое лице.

Промените в желаната посока ще настъпят постепенно, с времето, а не - изведнъж. Ако се чувстваш зле, не се надявай днес да заспиш като една личност, а утре да се събудиш като съвсем друга личност, ама много по-готина от предишната! Личностните промени не настъпват за една нощ при здрави хора. Само при някои патопсихологични състояния и заболявания негативни промени на личността настъпват за секунди. Примерно - при инсулт.

Такива работи...

Линк към коментар
Share on other sites

Аз ходя при професор Марин Роглев , но още няма резултат от лечението . Посещавал съм библиотеката и кафенета , но не срещам често младежи и никой не ме заговаря . Как мога да съм сигурен , че ще искат да говорим ?

Линк към коментар
Share on other sites

Е, че защо трябва непременно другите да те заговорят? Ако пък изглеждаш леко смутен, и/или замислен, и/или гледащ надолу или встрани, но не и към хората, съвсем закономерно няма да те заговорят. И разбира се, че не можеш да си сигурен, че ще искат да си говорите. То сигурност никъде и за нищо няма. Това е основно положение в живота, макар че на всички хора (и аз не правя изключение) им се иска да е обратно.

Просто опитваш. И ако не се получи, го приемаш нормално. Да не вземеш да се отчаеш или депресираш още повече! Просто опитваш пак. И пак. И пак, докато намериш твоите хора, приятели, приятелки, с които взаимно ще си допаднете.

А на въпроса - как да стане някой да те потърси пръв?, ами няма да се получи докато не започнеш да излъчваш самоувереност. Едва тогава ще станеш привлекателен за другите.

Линк към коментар
Share on other sites

Аз ходя при професор Марин Роглев, но все още няма резултат от лечението.

Попаднал си на професионалист.

А резултатът не може да настъпи като с магическа пръчица. Нужно е време.

Линк към коментар
Share on other sites

Посещавал съм библиотеката и кафенета, но не срещам често младежи и никой не ме заговаря. А как мога да съм сигурен, че някой ще иска да си говорим?

Ами как да те заговорят, ако не са свикнали с теб? Номерът не е да обиколиш кръчмите, баровете и кафенетата на града по веднъж. И после да кажеш - тук няма хора, празно е, там никой не ме заговори, на третото място - нещо друго... Номерът е да се задържиш на едно място. Да дадеш време на бармана, на сервитьора и на другите клиенти да свикнат с твоето присъствие там. И ти ще свикнеш с тях. Постепенно взаимно ще се опознаете.

Ако не ти се обикаля по питейни заведения, може да станеш клиент на някоя компютърна зала. Вместо само от вкъщи, ще влизаш в Интернет и от зала. До университета сигурно има поне няколко зали. Там може да се сприятелиш с администраторите и с други клиенти. Пробвай и този вариант. Може да се окаже, че човека, с когото си чатиш, седи на съседния компютър до теб. Веднъж ми се случи следното. Бях в една компютърна зала в Кърджали. До мен беше седнала симпатична мадама. В един момент осъзнах, че с нея четем профилите на разни хора в един и същ сайт за запознанства. Аз намерих нейния профил, Явно и тя беше попаднала на моя. Аз чаках тя да ме заговори, а тя сигурно е очаквала аз да я заговоря. Сещаш ли се какво стана? Ами - нищо. Ако я бях заговорил... Какво ли щеше да стане? Никога няма да разбера.

Така - и ти. Ако не заговориш някого, никога няма да разбереш нищо за него и никога няма да разбереш какво би станало, бихте ли се сприятелили и така нататък. Ако чакаш някой да те заговори и, ако този същия някой е несигурен в себе си и очаква ТИ да заговориш него... Познай дали някой някого ще заговори. Ами не може да забиеш псевдо философски поглед в чашата си и да чакаш някой да те заговори.

Редактирано от ISTORIK
Линк към коментар
Share on other sites

В тази тема...

http://www.beinsadou...showtopic=13022

...се обсъжда проблем, подобен на твоя. Дадени са и някои интересни съвети. Прочети я!

Прочети и тези две теми:

- Общуването

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=1248&st=0

- Връзките, които започват във виртуалното пространство

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=8564&st=0

Редактирано от ISTORIK
Линк към коментар
Share on other sites

Защо ми се случва това ? Има хора много по-лоши от мен . Тревожността ми пречи да съм самоуверен .Не може ли да ми дадете скайп или фейсбук ? Не ям хора . :)

Линк към коментар
Share on other sites

доста добре се справяш в този форум :) мисля, че скоро ще намериш добри събеседници, ако не и приятели. може би все още не си срещнал подходящите хора - такива, които да се вълнуват от сходни неща, с които действително да има какво да си кажете.

Линк към коментар
Share on other sites

Може би тази статия би била от полза на всички, които имат проблеми с общуването. И на всички, които искат щастието (както и да си го представят) да ги споходи.

Пет черти на характера, които ни правят щастливи

http://www.manager.bg/news/5-cherti-na-haraktera-koito-ni-pravyat-shtastlivi

Линк към коментар
Share on other sites

Беше време, когато бях комплексирана от външния си вид заради пъпките по лицето. Все надолу гледах... Промени ме професията, която упражнявах. Съветът ми е много лесен и практичен - намери си работа, може почасова, в която е необходимо да общуваш интензивно, дори да е по някакъв определен стандарт. Постепенно ще изградиш умения, увереност, стереотип, ще започнеш да се чувстваш в тази роля по-свободно и естествено, ще включваш елементи "от себе си". Някой ден ще осъзнаеш, че си се променил коренно. Тогава ще останеш много доволен. Тренирай и ще имаш резултат. :) Общувай, общувай, общувай! :)

Линк към коментар
Share on other sites

Хисторикер - писаха ти много хора, дадоха ти се прекрасни идеи и насоки за конкретни действия! Научи ли нещо, на какво си готов или пишеш единствено, за да се оплакваш от лошия живот и хора, докато всъщност виждаш собствените си комплекси?!

Линк към коментар
Share on other sites

Фейсбук Латина Асенова. Не отхвърлям никого, освен ако е циничен или публикува грозно съдържание, което не е за пред децата и светлите души, които също са ми приятели. :)

Линк към коментар
Share on other sites

Той до като чака нещо да се случи от вън по- скоро ще цъфне на баба ми налъма. Всички ние сме имали своите неудачи, но пък това ни е научило на много неща. До като човек сам не запретне ръкави нито проблемите му ще се разрешат нито помощ ще се яви. Дори и да греши, човек трябва да се задейства, така смятам аз.

Редактирано от Eлф
Линк към коментар
Share on other sites

Научи се да нямаш нужда от приятели, да се чувстваш отлично сам със себе си. Тогава ще имаш приятели.

Да, трябва да можеш да си бъдеш самодостатъчен. Да не скучаеш, когато си сам. Ако, докато си сам, постоянно ти е скучно, може би и на другите хора им е скучно с теб. Ако постигнеш умението да не скучаеш сам със себе си, може би ще станеш интересен и на другите и те по-лесно ще те приемат в кръга на своите познати и приятели.

Линк към коментар
Share on other sites

Едни не могат да бъдат сами. Други не могат да бъдат с който и да е.

На едни им харесва компанията и ненавиждат самостоятелността, защото виждат в нея самота, а тя е страшна (в очите им) като смъртта и аналогична на нея.

На други им харесва да бъдат сами и ненавиждат социалния живот, партньорството, компаниите, шума, защото считат същите за крадец, който им краде мира. Страхуват се също да имат социалност, партньор, компания и пр., защото се страхуват да не ги изгубят.

Това са два полюса, две крайности.

Едно време, един мой учител ми каза тъй: "И в тълпата може да бъдеш сам, ако решиш. Не би ти попречило. Само е нужно да знаеш как."

Мога да кажа, че и обратното е валидно - дори и сам, никога не си сам, пък и сам, пак е интересно.

И двете положение могат да ти дадат, но могат и да ти вземат, зависи от твоето собствено отношение към живота, от твоето разбиране, от светогледа ти.

Да се научиш да бъдеш сам, да преодолееш страховете си - това не е лесно, но е възможно. Три неща са необходими - вяра, надежда, любов, но за да имаш тези трите, ще ти трябва и правилен възглед, разбиране, проникновение за същността на живота (учение, концепция, идея които да приемеш за правдиви, за истина и които да изповядваш).

Страданието, което удря по нечия глава, то е учител и подтиква към развитие, към движение, към еволюция на съзнанието.

И да има човек приятели и да няма, все едно е - участа му е в гроба.

До преди гроба е важно да се изживее живота по най-добрия начин. Човек бива да отсее/разбере това, което най-много го прави щастлив, което го ощастливява - дали искането, жеалнието да придобива и самите придобивки, или желанието да дава, защото от даване човек също получава удовлетворение, пък и комплексарщината се лекува, докато ако само взима човек, ако само се стреми да придобие, каквото и да е, то все ще е неудовлетворен.

Къде е истинското удовлетворение, истинското изпълване в душата?

Дали е там, или тук? Дали в това, или в онова?

Понякога човек не осъзнава как без да иска загражда, опитва да завладее, подтиска, притиска, насилва, задушава приятеля си, партньора, околните, че дори и самото приятелство. Натрапчивост. Агресивност. Толкова много желае, че не усеща как е загрубял в копнежа да придобие на всяка цена... защото страххх и нестабилност, но всеки може да бъде в подобно положение, затова състрадсанието не бива да се изоставя.

Има един много добър въпрос:

Какво от това?

Сядаш и започваш да наблюдаваш всички игри на своето съзнание, всички копнежи, всичката немирност, всичкия филм в себе си.

Каквито и опасения да се появяват, разглеждай ги, без да допускаш истерическия страх да те завладее, без паника, без да откачаш и виж дали те са по-силни от теб, с въпроса "Какво от това?", например:

Живот без приятели.

Какво от това? Животът и такъв е интересен, нека го разгледам.

Болест.

Какво от това? Сигурно и от нея има полза, дори само ако разбера причините за нейната поява, пак е ценно.

Самота.

Какво от това? Нека видя колко е дълбока "ямата".

Смърт.

Че какво от това? Колкото - толкова?

Ама... това, пък онова (умът винаги умее да се оправдава, да представя аргументи, които да изглеждат много на място, правдиви, здрави, разумни, но при все това, си остават просто оправдания, за които той сам се вкопчва като удавник за сламка, зама и само да не е тъй, а инак...)!?!

Лудост.

Какво от това?

Бедност, глад.

Какво от това?

Нещастие.

Какво от това?

Хубаво!

и т. н. и т. н. може да разглеждаш по същия начин. Първо разглеждай, размишлявай, поставяй се във всяко положение, което ти се вижда не(его)угодно.

Редактирано от Ники_
Линк към коментар
Share on other sites

До преди гроба е важно да се изживее живота по най-добрия начин.

Ники, той затова и пита човекът, защото не му е добре, не се чувства удовлетворен. Според мен има нужда от практически действия, не от философстване. Въпросът е дали го иска?! След като му беше дадена подходяща обратна връзка, с добри и силни, но изискващи промяна и действие насоки, той въобще спря да пише в собствената си тема. Дали не я отвори, за да задоволи нуждата си от оплакване?! Дано се бъркам - ако е така, нека пише! Започна ли вече психотерапия? Записа ли се на няколко места - клубове, спорт, духовна общност, спийд дейтинг, социални клубове и т.н.? Планира ли и възнамерява ли да потренира уменията си в група за реторика, невро лингвистично програмиране и др.? Чувствайки го през писмата му, пише за да се оплаква - тоест дълбоко в себе си не иска да промени положението, а проектира причините за случващото се извън себе си. Нека бъркам! Ако е така, нека пише и каже, какво е направил досега от отварянето на темата си и какво възнамерява на практика да направи. Но, пипними, ясни малки стъпки, различни от едното четене и мислене!

Никой не е длъжен да харесва никого! Харесвани сме, ако имаме качества! Ако сме смели! Ако сме силни! Ако сме решителни! Ако сме стабилни в следването на посока и цел. Харесват ни, ако в очите ни гори огън от радост и воля, от сила и наслада от трудностите! Няма как истински да имаме подобни качества, ако сме задръстени с малоценност, страхове и вина, с вярвания, че не ставаме, че светът и другите са лоши, че някой ни е длъжен, че се проваляме, ако ни е страх от излагане и т.н. Искаш да имаш приятели? Бъди харизмкатичен! Тогава ще имаш преизобилно. Но няма да зависиш от тях и ще имаш сигурност и самостойност с или без тях!

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

А според мен, Орли (Здревей между другото :-) ) човек, по принцип, има нужда и от двете - и от практиката, и от философията, която като дума ще заменя с "разяснение". Ти сам в темата, пък и не само тук даваш изобилие от чудесни разяснения. :-)

Да се каже единствено: "Прави така и така." е недостатъчно за човек, за ума, защото той иска да знае защо, иска обоснованост, аргументираност.

Каквото съм счел, това съм дал. Ако е от полза, хубаво. Ако е вредно, също не е зле. ;-)

Линк към коментар
Share on other sites

Наистина ще бъде хубаво авторът на темата да коментира съветите, които а му дадени. Харесва ли ги или - не, изпълнява ли някои от тях? Създал ли си е някакъв план за измъкване от положението/състоянието, от което се оплаква? Или просто е един мазохист и мрънкалник?

Мрънкането и оплакването може и да водят до някакво олекване, но след тях ситуацията си остава същата, ако не се предприемат адекватни мерки за нейното преодоляване.

Ако те е страх от тъмното, трябва да свикнеш с мрака и да го направиш свой съюзник (например - да се научиш да виждаш в тъмното). Ако нямаш приятели, трябва да си потърсиш приятели. Ако имаш някакъв проблем, трябва да намериш начин, по който да го решиш, по който да го преодолееш, по който да го премахнеш. Дядо ми казваше "Светът се свършва, но проблемите - не."... Излиза, че целият живот представлява борба с проблеми и пречки по Пътя.

Редактирано от ISTORIK
Линк към коментар
Share on other sites

Ники, привет!

Да и ти си прав! Поздрави! :)

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря за съветите ! Както казах , започнал съм лечение - ходя при проф. Роглев и пия лекарствата , които той ми дава , но още няма резултат . Някои от съветите ми харесват , но други ми е трудно да ги изпълня заради проблема , като да се запиша в клубове и др. Търсил съм клубове за история например , но няма такива . Опитвал съм много от съветите , но няма ефект . Казват ми да визуализирам как съм се оправил и имам приятели . И не ми е приятно да се оплаквам , а го правя , защото ми е депресирано . Освен Историк , има ли други от Пловдив или Смолян , с които да се запознаем ? :)

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря за съветите ! Както казах , започнал съм лечение - ходя при проф. Роглев и пия лекарствата , които той ми дава , но още няма резултат . Някои от съветите ми харесват , но други ми е трудно да ги изпълня заради проблема , като да се запиша в клубове и др. Търсил съм клубове за история например , но няма такива . Опитвал съм много от съветите , но няма ефект . Казват ми да визуализирам как съм се оправил и имам приятели . И не ми е приятно да се оплаквам , а го правя , защото ми е депресирано . Освен Историк , има ли други от Пловдив или Смолян , с които да се запознаем ? :)

Щот не надуваш гайдата, затова си депресиран. Смолянчанин си, все пак, надуй гайдата! :rolleyes::angel::thumbsup2:

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...