Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Deadswifi

Как би трябвало да се държа с други хора?

Recommended Posts

Ееееее, Deadswifi, самият ти си се постарал да разграничиш "мен, в чистата ми форма" в поста си,....сега....."камъни в моята градина" :3d_104: . Шегувах се, проблемът е, че си приел шегата ми по- зле от

сквернословие :3d_047: . Ако искаш, спирам и започвам да те напътствам като средностатистическа, средноинтелигентна, възпълна и въздобра лелка, стига да го искаш..... Колкото до престараването, недей,...понякога наистина не си заслужава. Само искам да те помоля, ако е възможно,....съвсем мъничко да се съобразиш с изискванията на останалите, да бъдеш по- умерен непукист в изразяването,... .....ако това е условието разговорът да продължи. Не е толкова трудно да звучиш скандално и отблъскващо, вмествайки се "в норма" :feel happy: . Интересното е, че ако ти си едната крайност, те предпочитам пред варианта " Ооооооо, здравейте! Каква интересна тема!!! Хахахахахах, хихихихихиии" и т.н. Защо си толкова гневен днес? Оставам с впечатление, че наистина ти липсва непосредствен, "жив", задушевен разговор. А двамата приятели? Чак пък да си натрапник.....звучи доста крайно... :) Разкажи нещо за себе си... или питай нещо конкретно.....

Наистина често намирам че хората или ме обичат или ме мразят. Предполагам че наистина съм "крайност".

Гневен? Не, не съм гневен. От кой от моите изрази по-точно си си извела тази идея? И все пак, донякъде може да си права, защото "весел" не е точната дума, с която бих могъл да се опиша през повечето време.

Всъщност малко преувеличих, като казах -двама- приятели. Имах предвид един. Точно при втория се случи въпросното "натрапване". Той си имаше група, с която излизаше. И аз един път се престраших, и си казах "що не", само за да осъзная че никой не иска да ми обърне внимание, а когато се наложи да ме почакат са голям период от време (някъде от порядъка на 10-15 секунди) си продължиха по пътя. След като саркастично вместих оплакване за това тяхно действие никой не реагира, за това се опитах бързо да сменя темата.

Защо по-точно се пише "саркастично", въпреки че думата произлиза от "сарказъм"?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По принцип чакам други хора да се заинтересуват от мен, преди да започна разговор. Но не работи.

:) Ти колко пъти си заговарял някой, който стои на страна и не взема участие в разговора? Някой, който се държи дръпнато и дори не ти казва "Здравей"?

А на кого си сърдит? - на себе си защото се страхуваш, или на другите, защото не разбират този твой страх.

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нищо особено не се е случило. Почувствал си се отхвърлен от някаква група......, ама и това не е сигурно.... Няколко момчета не са те изчакали 15 секунди и не са се смяли до припадък на смешката ти. Чудо

голямо....Щеше да е фатално ако беше паднал в яма и групата продължи, без да забележат отсъствието ти :v: . Попита ли приятеля си как са те възприели, има ли някаква конкретна причина да бъдеш отхвърлен? Попита ли го.....,или вече не ти е приятел само защото не ти е осигурил очаквания от теб комфорт? Помисли...търси причината за бариерите, които издигаш между себе си и другите. Защо ми се струва, /дано да греша/ че свръхпротективни родители или армия от любвеобилни баби и дядовци са ти внушавали ежедневно, че светът трябва да бъде в краката ти? Чакаш някой да прояви интерес към теб, защото най- вероятно това се е случвало често.Това, което казва Донка е вярно. Не се стреми да се харесаш на всяка цена и на всички. Сега се подготви, че девет пъти ще бъдеш отхвърлян, а на десетия опит някой ще те хареса и ще те прегърне съвсем спонтанно и истински.... Тогава Слънцето ще изгрее....и Земята ще започне отново да се върти.... :3d_047:

Редактирано от Inseparabile

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може би момчето използва нецензурни изрази , защото му е тъжно или подтиснато , а не защото е невъзпитан или с ниска култура ? Така ли е , Deadswifi ? :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А защо му е подтиснато и тъжно?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Възможно е да има някаква причина извън него, за която все още не е готов да говори. Ние му даваме това, от което има нужда - разбиране и подкрепа...., пък " каквото сабя покаже "....

Сарказъм м. 1. Присмех, язвителност, злъч. Пр. : Говори със сарказъм 2. Злобна, язвителна бележка Пр.: Подхвърлям сарказми / фр. sarcasme, нем. Sarkasmus от гр. sarkasmos от sarkazo разкъсвам месо от sarkos месо./ Фр. sarcastique, sarcastiquement ; Англ. sarcasm, sarcastic, sarcastically и т.н....Ами не знам защо, Deadswifi, :3d_104: така си звучи на всички езици......Ако ти харесва повече, казвай " сарказмично" или нещо подобно, да не е сквернословие я :3d_135: . И днес няма да успея да издраскам до " Мисъл за деня " и ще ми се отвори едно четене в неделя.........

Редактирано от Inseparabile

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Всъщност малко преувеличих, като казах -двама- приятели. Имах предвид един. Точно при втория се случи въпросното "натрапване". Той си имаше група, с която излизаше. И аз един път се престраших, и си казах "що не", само за да осъзная че никой не иска да ми обърне внимание, а когато се наложи да ме почакат са голям период от време (някъде от порядъка на 10-15 секунди) си продължиха по пътя. След като саркастично вместих оплакване за това тяхно действие никой не реагира, за това се опитах бързо да сменя темата.

...

Ееее, чакай сега, ами ти си отишъл за първи път с тях, дето се вика не си могъл да станеш един от тях, защо ти се струва, че трябва да получиш много специално и внимателно отношение? То в момчешка компания при такава ситуация едва ли ще изчакат и много от другите й членове. Най-много един-двама ще се радват на такова супер-внимание. Направил си забележка - Ок. Със сигурност са те чули. Мълчат - нормално. Ти какво очакваш - да започнат да се оправдават? Просто продължи с тях все едно, че нищо не е било. То и в действително нищо съществено не се е случило.

Реагираш свръхчувствително на дребни неща. Това е така, защото сам не се чувстваш важен и значим. И непрекъснато очакваш да намериш потвърждение за своята значимост от отношението на другите към теб. Демонстрирай самочувствие, включително като се показваш такъв по-непукист, самостоятелен, уверен ... такъв човек няма нужда другите да го чакат, той сам ще ги настигне или пък дори няма да ги настигне, ами ще се заприказва с друга компания. Ако след това се срещнеш пак с първата компания, можеш ентусиазирано да им кажеш, че си се срещнал с едни мноооого яки хора и затова си се забавил.

Успех!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Възможно е собствената ми липса на себеуважение да поражда чувствителност към по принцип приети за нормални неуважителни действия на останалите към мен.

В общи линии разбирам че за да съм част от разговор трябва да се включвам в останалите разговори. Окей, ама има един проблем. Като по-млад съм бил до голяма степен самотник, и за това нямам никакви развити социални умения. Колкото и малоумно да звучи, не знам как да се включа в разговор и не знам от какво се интересуват хората около мен. Знам, участието в разговор е съвсем елементарно умение като бягането или карането на колело, обаче не съм го практикувал особено (или поне, главно с възрастни), и за това нямам никакъв опит в това. Не мога да се включа в разговор без да се чувствам особено странно и некомфортно. Не знам дали само аз съм обърнал внимание, само че, по принцип, когато някоя група си говори за нещо, участниците в диспута не правят произволни паузи, през които случайно да се включи някой друг. Т.е, единствения начин да се включиш е да се приближиш и да стоиш с ръцете в джобовете на едно място като малоумник, дебнейки моментът, в който някой спре да говори, за да кажеш нещо свързано с темата (а често пъти идея си нямаш за какво става въпрос).

Алтернативата е да започнеш разговор с някой друг, което намирам също за доста неприятно, защото когато го правя, главно се развива като разпит (като аз взимам участието на разпитващия) и, отново, се чувствам некомфортно, като не долавям особен интерес.

Аз ли съм изрод или другите просто са задници?

И в двата случая изглежда ще остана самотник доста дълго, освен ако не променя методите си.

И, извинявам се ако не съм го направил достатъчно ясно, обаче въпросът ми, още от самото начало на дискусията, е точно гореописаният.

П.П

Ето, не използвах цинични изрази. Надявам се да се намали неспокойството в темата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Поздравления - ти все пак умееш да слушаш и чуваш събеседниците си. :)

Вече си много по-близо до отговора на собствения си въпрос.

А защо смяташ, че за да участваш в нечий разговор, непременно трябва да се пребориш за "думата"?

Произволни паузи се правят във всеки разговор. Проблемът е не да ти дадат думата в такава пауза, а човек да се впише адекватно в разговора, макар и само с няколко думи. Спомням си с чувство за невероятно задоволство разговора с приятелите от Портала - и на двете срещи. Миналата година на Трещеник и тази година в Малко търново. Сякаш мислехме заедно - всеки следващ допълваше мисълта на говорилия преди него, обаче и даваше някаква допълнителна негова само гледна точка. Обаче, за да се получи това, е нужно хората да мислят заедно с останалите, а не да се опитват да "вземат думата" и да "кажат нещо умно".

Между другото и двата пъти си спомням че през повечето време слушах, но пак имах чувството, че вземам участие, защото мисля заедно с другите и от време на време чувам собствените си мисли, изречени от друг... Невероятно усещане!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В началото ме впечатли 19 дневното ти отсъствие. Задаваш въпрос на 22 август и се появяваш на 10 септември с обяснение, което би могло да прозвучи за някого безцеремонно. Днес, без някой да те пришпорва, обясняваш причината за това. Не пренебрегвай положителните страни на живота в самота, на който вероятно дължиш способността за самоанализ на поведението си и правдива самооценка. Не си изрод, ставаш ми все по-симпатичен. Дръж се така, както ти харесва и ти е интересно и гледай да не пренебрегваш общоприетите норми, поне не грубо. Колкото до социалните умения, за мен е важно, че ти осъзнаваш необходимостта да работиш върху себе си. Вече направи първата крачка, резултатите ще дойдат с времето, вероятно по- бързо отколкото предполагаш. Мисля си, че липсата на себеуважение е по- добрият вариант от прекомерното себеуважение. И аз не се уважавам много, но не се и стремя към това. :)

Редактирано от Inseparabile

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Окей, ама има един проблем. Като по-млад съм бил до голяма степен самотник, и за това нямам никакви развити социални умения. Колкото и малоумно да звучи, не знам как да се включа в разговор и не знам от какво се интересуват хората около мен.

Попивай. Това е като избора на обувки. Гледай в краката на хората и ще придобиеш представа.

И един съвет, който има изключително мощна приобщаваща сила. Научи вицове. Колкото повече, толкова по-добре. И ги разказвай с емоция. Да разказваш вицове понякога е по-смешно и забавно от самият виц. Не става въпрос да си палячо, но... всъщност ще бъда по-подробен. Има една теория, която подкрепям и аз, че вицът е форма на подигравка и е бил привилегия на високопоставените. Човек, който се намира в центъра на група и говори нещо, което другите трябва да слушат и накрая то въздейства върху тях, при това на интелектуално ниво, защото хуморът изисква развит интелект, доминира над тях, а това те поставя на картата. Вчера гледах филма "Проекта Х". В общи линии се разказва за това как трима неудачници подготвят грандиозен купон в дома на единия и стават център на внимание и уважение. Може да те изненада, но такива привидно малки неща правят разликата между аутсайдер/загубеняк и готин. Разбира се не възприемай всичко буквално, но нуждата на хората да се усмихват е огромна и често незадоволена. Имаш ли подготовка в тази неразработена ниша, това е голям коз. Писах ти (мисля на теб) преди това и да четеш книги. Богатия речник, обрисуването "цветно" са също нещо, което кара другите да имат "едно наум", да изградиш респект.

Ще придобиеш и самочувствие, когато свикнеш да те гледат в очакване. Приеми разказването на вицовете като терапевтичен курс. Разказвай ги на всеки, дори на случайни хора в автобуса, без да се съобразяваш с възрастта.

И никога не мънкай, така сам афишираш, че не желаеш да те забелязват.

Почвай да зубриш вицове и чакам скоро да споделиш каква е била реакцията (:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Щях да забравя един психологически момент. Ако постигнеш голям успех с някой виц - да разсмееш тези които искаш, не продължавай с други вицове (не и същия ден). Трябва да знаеш кога да спреш и да се научиш небрежно да подхващаш разказването им. То това е в основата на общуването.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Скъпи Ворфаксе, дойде подходящият момент да ти намекна, че отдавна не си се появявал небрежно в "Забавно",.. което те превръща автоматично в сух теоретик :3d_135: !

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Възможно е собствената ми липса на себеуважение да поражда чувствителност към по принцип приети за нормални неуважителни действия на останалите към мен.

В общи линии разбирам че за да съм част от разговор трябва да се включвам в останалите разговори. Окей, ама има един проблем. Като по-млад съм бил до голяма степен самотник, и за това нямам никакви развити социални умения. Колкото и малоумно да звучи, не знам как да се включа в разговор и не знам от какво се интересуват хората около мен. Знам, участието в разговор е съвсем елементарно умение като бягането или карането на колело, обаче не съм го практикувал особено (или поне, главно с възрастни), и за това нямам никакъв опит в това. Не мога да се включа в разговор без да се чувствам особено странно и некомфортно. Не знам дали само аз съм обърнал внимание, само че, по принцип, когато някоя група си говори за нещо, участниците в диспута не правят произволни паузи, през които случайно да се включи някой друг. Т.е, единствения начин да се включиш е да се приближиш и да стоиш с ръцете в джобовете на едно място като малоумник, дебнейки моментът, в който някой спре да говори, за да кажеш нещо свързано с темата (а често пъти идея си нямаш за какво става въпрос).

Алтернативата е да започнеш разговор с някой друг, което намирам също за доста неприятно, защото когато го правя, главно се развива като разпит (като аз взимам участието на разпитващия) и, отново, се чувствам некомфортно, като не долавям особен интерес.

Аз ли съм изрод или другите просто са задници?

И в двата случая изглежда ще остана самотник доста дълго, освен ако не променя методите си.

И, извинявам се ако не съм го направил достатъчно ясно, обаче въпросът ми, още от самото начало на дискусията, е точно гореописаният.

П.П

Ето, не използвах цинични изрази. Надявам се да се намали неспокойството в темата.

Прав си, така е, не дават думата, трябва да си я вземеш (какво да се прави, имам две тийнеджърки в къщи и познавам техните приятели/компании, пък и си спомням как беше с мен на времето). Чак се надвикват понякога. Хем не млъкват, хем често се среща - Ииии, чакайте, чакайте да ви кажа ...

На първо време можеш да вземаш думата като вметваш само по някоя реплика във вече текущия разговор. Другото е дето ти е казал форфакс за вицовете. Както си приказват за нещо (по-скоро за някой :) ), можеш да се вмъкнеш с нещо от рода на - А, това е точно като ... и продължаваш с вица. Определено ще има успех.

И още нещо, което ще ти бъде най-трудно да направиш - ти си твърде интелигентен и общо взето съвсем нормално е повечето връсници да ти се струват действително з....ци. Обаче ще ти кажа под секрет, това някак си се усеща от тях, колкото и да ти се струва, че никак не го изразяваш. Чак когато успееш истински да ги приемеш и да бъдеш истински заинтригуван от тях, тогава ще те приемат и те и ще станеш един от тях. Ще можеш ли? И искаш ли го?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Можеш да говориш (и да бъдеш чут), дори и докато някой друг говори. Казвам го, съдейки по мен самия.

Аз мога да говоря с/на някого и да чувам това, което някой трети човек (или радиото, или телевизора) ми говори.

Пробвай и ти този начин на общуване.

(Например, когато превеждам устно от френски на български и обратно, аз не изчаквам говорещият да спре, за да започна превода; напротив, започвам малко след като той е започнал и превеждам почти в същото време, в което той казва, каквото има да каже. Разбира се, онзи, на когото превеждам, също започва тирадата си, вече чул казаното от мен... И в един момент аз започвам да говоря и на двата езика едновременно. Забавно е.)

Всъщност, важно е да познаваш събеседника си - интересите му, науката, с която се занимава (ако има такава), живота му... С една дума - трябва да имаш информация, на чиято база да подхванеш разговора. Ако той днес има ученик, който изпраща на училище, пожелай на детето му успешна учебна година.

Англичаните започват разговора непринудено, като първоначално говорят за времето. ("Днес е облачно, дали ще завали? А вие знаете ли каква е прогнозата на синоптиците за днес?")

Ако пътуваш в такси, можеш да започнеш разговора с шофьора - пак за времето, за пътната обстановка - има ли задръствания по пътя, има ли клиенти по това време на деня...

В автобуса можеш да се заприказваш с раздаващия билетите, с шофьора или с пътниците...

Разбира се, разговорът не бива да се провежда като полицейски разпит. Трябва да споделяш информация и за себе си. Колкото повече знаете един за друг ти и твоят събеседник, толкова повече теми за разговор ще имате.

От друга страна, ти, освен вицове, трябва да имаш и друга информация за споделяне и за обсъждане - чети книги, гледай филми, слушай новините (включително - метеорологичната прогноза), започни да спортуваш...

Хрумна ми и друго... Ако се притесняваш да се включваш в разговор офлайн, първоначално тренирай да водиш разговора онлайн - във форуми, в чат програми (Skype, ICQ, mIRC...).

Може да се регистрираш и в сайтове за запознанства, което ще те научи да започваш разговор с напълно непознати хора. Разбира се, пускането на дадена тема в някой интернет форум пак е един вид започване на разговор.

---

За да разведря обстановката, ще споделя една шеговита статия по темата за общата култура, която човек трябва да има, за да бъде добър събеседник. Статията е написана от Иво Сиромахов.

http://www.ivosiromahov.com/2_article/a43.html

Редактирано от ISTORIK

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В общи линии разбирам че за да съм част от разговор трябва да се включвам в останалите разговори.

Не. За да си част от разговора, първо трябва да се научиш да слушаш. Слушайки активно, ти вече си част от разговора.

Чувал ли си за емпатията? Това е умение за съпричастност и съпреживяване (най - общо). Човек, който слуша емпатийно, няма нужда да говори, защото всички искат да му говорят.

Изкуственото и прибързано влизане в разговора, естествено не е от добрите варианти, пък колкото и на място да е.

За да влезеш качествено в определен кръг (без някой да те е присъединил), първо трябва да усетиш атмосферата вътре, да си наясно с взаимоотношенията между хората. Това става със слушане и наблюдение, с неуловимо присъствие до момента, в който постепенно станеш ценен за компанията, знаейки къде да си полезен, интересен.

Хората се събират според интересите си, всеки първо дава във взаимоотношенито и след това получава.

Не е нужно да казваш нещо, а да показваш отношение, да правиш услуга, да дадеш подкрепа, без да очакваш да бъдеш оценен, благодарен или възмезден по някакъв начин.

Когато нямаш какво да казваш, просто не казвай нищо и не се мъчи да измислиш какво да кажеш, за да не изпаднеш в ситуацията за която Марк Твен казва: " Когато мълча, сякаш излъчвам някаква глуповатост и незнание, проблем е когато направя грешката да си отворя устата и разсея всички съмнения" - по памет, но в същия смисъл.

Желая ти успех.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Значи да стоя като малоумник с ръце в джобовете, в близост до провеждащ се разговор, без дори да се опитвам да се включа, очаквайки хората да си кажат "Ей, тоя е бахти добрия слушател. Сигурно ще е хипер забавно да проведем няколко монолога с него. Айде да ходим да му говорим!".

Не те разбирам.

П.П

Относно цитата, помня го по-скоро като

"По-добре замълчи и остави хората да си мислят че си глупав, вместо да кажеш нещо и да ги направиш сигурни"

Или нещо подобно, само че с по-цветни думички.

Редактирано от Deadswifi

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А не проявяваш ли интерес към това, което говорят и мислят събеседниците ти, към техните характери и ценностни системи, емоционален свят?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Значи да стоя като малоумник с ръце в джобовете.....

Ей това ако го правиш, наистина никой, никога няма да те заговори. Писах обаче аз, за едни работи, като емпания, атмосфера, отзивчивост, наблюдение......... те къде са в твоята схема, както много точно те е попитала и Донка? На няколко места споменаваш горе цитираната фраза, което означава, че вероятно ти се държиш по този начин, мислиш за себе си по този начин и съответно излъчваш тази визия. Това не е характеристика , а следствие. Имам един въпрос, кое по точно в поведението на човек стоящ с ръце в джобовете, го определя като "малоумник?"

Признавам, не вярвам особено, че не разбираш за какво ти пишат всички тук.

Въпреки това, ще напиша нещо от първи род; единствено число, че ми е най- близко.

Така ми тече ежедневието, че все още се движа в университетски среди, различни нови групи, семинари т.е. попадам в непознати групи.

Първото нещо което правя е наблюдението. Ориентирам се кой ми харесва, кой не ми харесва, с кого бих искала да комуникирам и вписвам ли се в неговия светоглед или не. Наблягам на това, че не някой избира мен, а аз избирам. Все пак не съм кон за продан, който е на изложение. След това се включвам с простичко - "Здравейте" и слушам с какво мога да бъда полезна. Аз нямам нужда от комуникация с хора, които не дават нищо като емоция, съпричастност и отзивчивост и съм наясно, че ако демонстрирам липса на тези качества, никой няма да иска да комуникира с мен.

Примадонско поведение с очакване да бъда забелязана и оценена = самота.

Самосъжаление, че не съм харесвана и търсена = самота и изолация.

Бъбривост и некоректни включвания с очакване на внимание = ирония и изолация.

Помисли за формите на слушане и неговия смисъл.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Значи да стоя като малоумник с ръце в джобовете, в близост до провеждащ се разговор, без дори да се опитвам да се включа, очаквайки хората да си кажат "Ей, тоя е бахти добрия слушател! Сигурно ще е хипер забавно да проведем няколко монолога с него. Айде да ходим да му говорим!".

Обратния вариант - ти да говориш, да провеждаш монолог след монолог, а някакви слушатели с ръце в джобовете да те слушат мълчаливо - не е по-добър. За предпочитане е да има някакъв диалог.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×