Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Кой съм аз? Познавам ли се изобщо? (Моля за съвет)


Recommended Posts

Здравейте, нов съм във форума но видях че тук има страхотни материали за себепознанието и за много други неща.. Почуствах нужда да споделя с някого проблемите си а те са точно за този раздел според мен и се надявам някой от вас да помогне със съвет или нещо друго.

Аз съм млад човек на 18-сет год. с приятелка която много обичам!

Проблемът ми е следният: Вече няколко месеца усещам как самочуствието ми сякаш деградира, чуствам се неоценен, неизслушан, без истински приятели, а знам че притежавам страхотни качества като човек: мога да изслушам проблемите на всеки, съчуствам, имам таланти, пиша текстове за песни.. и изобщо съм интересн човек (според мен). Когато изляза, приятелите ми постоянно говорят за себе си, как те са направили нещо но не питат нищо за мен, усещам и как цялото общество започва да мисли само за пари, играе някаква роля по цял ден, никой не е себе си, всеки се надува съв всичко възможно, нищо че някой са много назад с материала (ако мога така да се изразя), общо взето мисля доста негативно напоследък (и с право) и явно това се отразява и на външното ми поведение, имам предвид пак съм си същият човек, но постоянно размишлявам над животът, защо хората са такива, как да се почуствам щастлив, не е ли прекалено егоистично да мисля само за себе си (пробвал съм да мисля само за себе си, и да не обръщам внимание на хората, не става) кой съм аз изобщо, как да изляза от тази ситуация, кога ще изляза от този негативен период и ще се стегна, чета всякакви статий и материали за да се изграждам като човек с характер /// знам какви качества притежавам, но не съм уверен, не мога да се изява, не знам срамувам ли се какво, но това ме дърпа много назад, имам предвид че не мога да се почуствам щастлив с някой друг освен с приятелката си, защото само пред нея мога да говоря спокойно така както мисля, а тя да ме изслуша (както и аз нея)../// Не умея да се защитавам, имам предвид, когато видя да кажем че някой прекали, аз не му правя забележка или нещо подобно, а просто изчаквам нещата да отминат...и това ме терзае отвътре.. Нямам истински приятели, всеки мисли как той да е най-добре, как той да е най-забеляван, най-интересен (дори някой са готови на пълни простотий само за да са ТОП новина) а според мен това е егистично и не знам какво да направя за да бъда и аз оценен и аз да получа нужното уважение и тн. А съм на мнение че ако имах самочуствие и не ме беше страх от някой неща, щях да бъда страшно интересна и забележима личност (без да се правя на палячо) , щях да си гледам моят живот и да съм пак добър приятел (само че оценяван и уважаван от другите) а и щях и да съм полезен за обществото (по някакъв начин) .

Помогнете с някакъв съвет, статия, урок, някаква мъдра мисъл, тъй като виждам че тук се събирате все изградени личности и хора които вдъхват респект и оптимизъм с думите си, как си помагате един на друг, как размишлявате заедно, абе страхотни сте като цяло! Поздравления! Кажете ако трябва някакви упражнения да правя, не знам, просто се надявам да има мъдри хора, който ще разберат за какво говоря и ще укажат помощ с разни материали!

Линк към коментар
Share on other sites

Привет и добре дошъл!

Гледам те и виждам Слънце (Кристалче), греещо в свят с безброй Слънца. Едва ли имаш нужда от съвет, освен от този: да, всичко, което си усетил, за всичко, включае и за Пътя, Пътуването и Пътуващия, е вярно. Прави това, което най-добре правиш - Свети (Люби), Свети навред, без да спираш тез лъчи пред "тъмното", защото Светлината е създадена за огряване на Тъмнината.

Кой може да я освети? Само който разпознае истинската и природа. Затова и в тъмното съзирай светлото.

Нищо повече... братко. :yinyang::3d_108:

Състраданието - вълшебната скъпоценност

"Асанга, един от най-известните индийски будистки светци, живял през IV столетие. Той отишъл в планините, за да живее в усамотение, и насочил цялата си медитационна практика към Буда Майтрея с надеждата той да му се яви и да му даде напътствия.

Асанга медитирал при удивително трудни условия в продължение на шест години, но не постигнал нищо - дори не му се присънил благоприятен сън.

Почувствал се обезсърчен, изгубил надежда да се срещне с Буда Майтрея и напуснал убежището си. Тръгнал надолу по пътя и видял един човек да трие голяма желязна пръчка с парче коприна. Асанга се приближил до него и го попитал какво прави.

- Нямам игла - отговорил човекът, - така че ще трябва да си направя от тази желязна пръчка.

Асанга го изгледал учудено - дори и да би успял да го постигне след сто години, каква би била ползата? И си казал: „Виж какви усилия полагат хората за напълно немислими неща. Ти правиш нещо много по-стойностно, а не притежаваш и част от тази всеотдайност." И се върнал отново в убежището си.

Минали още три години - отново без никакъв знак от Буда Майтрея. „Сега вече съм сигурен - казал си Асанга. - Никога няма да успея." Той отново тръгнал да слиза надолу и зад един завой на пътя видял голяма скала - толкова висока, че сякаш докосвала небето. В подножието й седял един човек, който трескаво търкал камъка с мокро перо.

- Какво правиш? - попитал го Асанга.

- Тази скала е много голяма и пречи на слънцето да огрее къщата ми. Искам да се отърва от нея.

Асанга и този път се изумил от упоритостта и неизтощимата енергия на човека и се засрамил от своята слабост. Отново се върнал в убежището.

Минали още три години без никакъв резултат. Решил, че за това, което иска, няма надежда, и напуснал убежището си завинаги. Денят превалил и късно следобед видял край пътя да лежи едно куче. То имало само предни крака, а задната част на тялото му гниела и била покрита с червеи. Въпреки окаяното си състояние кучето се зъбело на минаващите и се опитвало да ги ухапе, като се влачело по корем с помощта на предните си крака.

Асанга бил обзет от дълбоко чувство на състрадание. Откъснал парче месо от собственото си тяло и дал на кучето да яде, след това се навел и понечил да почисти тялото му от червеите. Изведнъж обаче му минало през ум, че ако ги тегли с пръсти, може да ги нарани и разбрал, че може да ги махне само с език. Коленичил на земята, погледнал ужасното гъмжило и затворил очи. Навел се и показал езика си... И в този момент усетил, че езикът му се е опрял в земята. Отворил очи и погледнал нагоре. Кучето го нямало. Вместо него видял Буда Майтрея, обкръжен от ореол трепкаща светлина.

- Най-после! - казал Асанга. - Защо не ми се яви по-рано? Майтрея отговорил тихо:

- Не е вярно, че не съм ти се явявал. Бях с теб през цялото време, но негативната ти карма и заблудите ти пречеха да ме видиш. Дванадесетте години, които прекара в усамотение, донякъде ги намалиха, така че поне успя да видиш кучето. После благодарение на искреното ти състрадание всички тези заблуди изчезнаха напълно и сега можеш да ме видиш пред себе си със собствените си очи. Ако не вярваш, качи ме на рамото си и провери дали някой друг ще ме види?

Асанга качил Майтрея на дясното си рамо и отишъл на пазара, където започнал да пита всеки срещнат:

- Какво имам на рамото си?

- Нищо - отговаряли хората и той продължавал нататък.

Само една възрастна жена, чиято карма била отчасти пречистена, отговорила:

- На рамото ти има разлагащ се труп на куче, това е.

Асанга най-накрая разбрал безкрайната сила на състраданието, което пречистило и трансформирало неговата карма и така му дало възможност да види Майтрея. След това Буда Майтрея, чието име означава „любяща благодат", завел Асанга в небесното царство и му дал напътствия, които са сред най-важните в будизма."

Редактирано от Ники_
Линк към коментар
Share on other sites

Здравей Веселине и добре дошъл и от мен! Благодаря ти, че с появяването си ми внесе още малко красота и светлина в едно обикновено наглед лятно утро. Благодаря за това, че си това, което си на твоята крехка (за нас вече попреминалите) възраст. Благодаря и за високите оценки, които ни даваш - дадени от теб, те са по-високи и по-ценни, отколкото ако бях ги дала аз или някой от моето поколение. Един ден, след доста години ще разбереш защо...

Ние сме обикновени хора по пътя - също като теб, поне аз никак не мога да служа нито за подражание, нито за съвет.. Това, което ти си написал, вече има достатъчно разум - продължавай все така. Мога само да споделя какво на мен ми е помагало и какво ми е светило, когато съм била в тъмнина. Сега от далечината на възрастта и опита си съзирам и своята собствена грешка от младините си - да приема априори, че изграждането ми като личност минава през критичността към себе си и усилията да постигна някакъв идеал, и второ - да преценям докъде съм стигнала в този процес по реакциите на хората около мен.

Доста по-късно в живота си осъзнах, че всъщност истинското израстване и оформяне минава през умението да осъзнаваме и развиваме доброто в себе си - както се отглежда растение; и като основа за преценка да приемем реакциите на Божествения свят.

Обаче тези двете никак не са толкова прости и лесни, колкото и естествени да ни се струват....Някой може и да ги постига без усилия на волята, но и както ти е написал Ники по-горе, да видиш Буда в разлагащия се труп на куче, изисква години работа над себе си...

От книгите, които на мен са ми помагали и които са се харесвали на твои връстници бих препоръчала:

- Учителя Петър Дънов - Изворът на доброто

- Дон Мигел Руис - на мен ми харесват четирите споразумения но и другите може да ти допаднат.

- Дийпак Чопра - Седемте духовни закони на успеха и другите също са интересни

- Екхарт Толе - Силата на настоящето и Гласът на покоя...

Предполагам, че приятелите ще ти предложат и още заглавия, но ти сам ще си намериш това, което си е най-за теб.

Успех!

Линк към коментар
Share on other sites

Аз бих препоръчал на първо време да разгледаш форума. Започни от темите в тези два раздела:

- Себепозание

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showforum=145

- Общуването

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showforum=148

Може да прочетеш следните две книги:

- Франсиско Лопес-Сейване, „Нещата, които научих от Изтока”, ИК „Кибеа”, 2010 г.

- Авторски колектив, „Мъдростта на вековете”, Изд. „Наука и изкуство”, София, 1971 г.

Линк към коментар
Share on other sites

:) Здравей Веселине, поста ти е прекрасен, накара ме да се усмихна.

Усмихвам се не за друго, а защото имам чувство, че си присъствал на таз сутрешния ни разговор с една колежка в университета.

Казах думите от първата част на поста ти едно към едно и ги мисля от няколко месеца. С тази добавка, че имам невероятен дефицит на качествена социална, интелектуална среда.

Казват, че човек се учи от всичко, подкрепям го с две ръце, лошото е, че напоследък "всичкото" е постно и еднообразно, а когато няма разнообразие настъпва дефицит.

Прави впечатление, че много млади хора на възраст от 18 - 25 години усещат много силно този дефицит. За съжаление в нашата действителност, мъдростта и съзряването при търсещите млади настига много бързо зациклилото духовно развитие на по- зрелите, които по природните закони би трябвало да се явяват един вид "учители"

Много от принципите на общуването вече не важат.

Днес коментирахме точно това ( с шепата 2-3 останали край мен човека, с които можем да водим спокойно подобни разговори), как в арабския свят дадената дума и отстояването и са много по- ценни от човешкия живот. Накърняването на честта и нарушените обещания се плащат с човешки живот, който в онзи свят принадлежи на всички други само не и на теб.

В същото време в нашия уж цивилизован свят - всички лъжат. Животът си е само наш и много ни е ценен, но нашето духовно израстване и умение да комуникираме се състои в това да различаваме лъжата зад казаните ни думи, да я приемаме, да разбираме обидите, да се учим да слушаме скептично или изобщо да не слушаме, да манипулираме и да се пазим от манипулации. Трудни умения. Изискват много висок разход на енергия. И тъй като трудността им се увеличава с нарастващото падане на всякакви норми , във всички сфери, изгубените ценности и разпад на какво ли не, човек в един момент се уморява.

Но знаеш ли, живеем на театрална сцена, и изпълняваме главната роля в своя собствен театър. А има ли по- голяма лъжа от театралната постановка!? Когато представлението свърши, всички свалят маските и разбираш, че нито добрият е добър, нито мъдрият - мъдър, нито честният - честен.

Това е мястото, в което се намираш.

Ако искаш можеш да си наблюдател, повече да гледаш, по - малко да говориш и да нямаш претенции, че никой не те забелязва. Но в тази позиция, ти ще имаш голямо предимство, ще си видял героите от всички страни, без те да знаят и ще знаеш много за тях, ще знаеш какво обичат и какво мразят, а това е голям плюс в общуването.

Можеш да си избереш мястото на критика, всички ще знаят за теб, някои дори ще се страхуват, ще имат респект, други ще те обичат и ще търсят компанията ти, но много повече ще те мразят или просто няма да те обичат.

А можеш просто да бъдеш актьор, да сменяш маските, костюмите и характерите в зависимост от това в каква постановка си попаднал.

Най- трудно се играе себе си. Аз такъв човек още не познавам. Много имат претенции за това и повтарят навсякъде - бъдете себе си, но всъщност никой не може да ти даде отговор, какво означава това. Причината не е много сложна - хората сме многолики и много осакатени преминавайки през човешките взаимоотношения, имаме нужда да се подпираме тук таме с някой чужд образ и визия. От друга страна това пък ни носи различни гледни точки.

Толкова с философските разсъждения.

Бих ти споделила нещо от езотеричната литература, с което аз намирам връзка между случващото се и моето усещане за пустота.

Щайнер. Говорил е за настъпването на период, наречен " войната на всеки срещу всеки", началото на краят.

Този период започна преди 5-6 години и сега вече идва с пълна сила. Концентрацията му е доста силна вече, затова и чувството за изгубеност и самота, самотност особено сред твоето поколение е особено силно.

Всеки ще се изправи пред собствените си недостатъци, ще ги вижда в хората край себе си, но нито ще ги разбира, нито ще може да ги промени лесно у себе си. Нивото на самопознание при някои ще стане много високо и те ще успеят да продължат напред, у други няма да има сила или потенциал за развитие и ще им става все по - тежко. По тази причина групите и колективите ще стават все по - малки, но пък работата им ще е много по - качествена. И т.н. - "Изживявания в свръхсетивния свят"

Съветът ми е, въпреки че съветите са абсолютно ненужни - не спирай да търсиш....... хората.

.

Редактирано от didi_ts
Линк към коментар
Share on other sites

А съм на мнение че ако имах самочуствие и не ме беше страх от някой неща, щях да бъда страшно интересна и забележима личност , щях да си гледам моят живот и да съм пак добър приятел а и щях и да съм полезен за обществото (по някакъв начин)

Привет и от мен.

Не самочувствието прави хората забележителни личности и най-вече стойностни. Има много хора с грандоманско самочувствие, които нямат особенни качества.

Самият факт, че си тук, търсиш да се усъвършенстваш и развиеш вече говори добре за теб.

Аз съм човек, който също няма особено самочувствие и самоувереност сред хората. Това дълго време ми създаваше непълноценно общуване с околните и дори се изолирах, защото беше мъчително да живея така. Все мислех, че другите са нещо повече, защото наистина имаха голямо самочувствие и се самоизтъкваха.

Години по-късно осъзнах, че мнозинството от тези хора също са имали комплекси и страхове и са най-обикновени хора, като мен. Също са изпитвали несигурност, но като защитна обвивка се правят на голяма работа, хвалят се и така си качват рейтинга.

Опитах се и аз изкуствено да се правя на самоуверена, но не се получи.

Тогава просто престана да ме интересува какво мислят другите за мен и за себе си.

Състредоточих се върху това да се развивам, поставих си цели - важни за мен неща, а не за другите, цели съобразени с моите способности.

И се получи.

И днес не съм човек с особено самочувствие, но имам вътрешна увереност. Защо ми е да се чувствам велика и преуспяла?- така няма да има към какво да се стремя, ще се главозамая и ще спра да се развивам.

Ако някой се похвали, го поздравявам за успеха, без да се чувствам зле от това. Дори да няма аз с какво да се похваля, а то има просто няма да е интересно за всеки, аз вътрешно си знам, че го има.

От друга страна пък се стремя да общувам с хора, които биха ме разбрали. И ако се " похваля ", но не за да се гордея от малкото си постижение, те ще ме разберат.

Аз съм нова тук, но смятам, че всичко което ще споделя в този форум, ще е на понятен за останалите език.

Няма да се хваля, че имам нова къща, нова кола, успех в бизнеса, но ще споделям, че съм успяла да видя, да усетя, да осъзная...

Затова, непознати млади приятелю хубаво е че си се замислил и търсиш отговора и въпросът ти е правилно зададен - навярно ще откриеш отговора.

Имаш приятелка с която се чувстваш щастлив, но това не ти е достатъчно? Сам осъзнаваш, че приятелите ти не са истински - наистина щом не се чувстваш уютно, това е просто компания, но не и приятели.

Пред приятелите си не е нужно да се защитаваш, да отстояваш, да търсиш уважението им - приятелите просто те уважават такъв какъвто си.

Тръгнал си по пътя на себеопознаването, на прав път си. Възхищавам ти се, че толкова от рано си застанал на този път, това ти дава шанс много скоро да осъзнаеш важните за теб неща.

Аз доста късно започнах този процес, но резултатите не закъсняха.

Вярвам в теб. Вярвам, че ще скоро ще се "похвалиш": Приятелите ми постоянно говорят за себе си, как те са направили нещо и искрено се радвам на успехите им.

Линк към коментар
Share on other sites

Веселин нещо изчезна от хоризонта... Вероятно вече чете книгите, които сме му препоръчали...

Линк към коментар
Share on other sites

Граденето на представа за себе си не е в посоката на себе-откриването и реализацията на истината за това кой си. Идеята ти за това кой си, това, което мислиш, че си е бариерата, която ти пречи да видиш, какво си в действителност. Да започнеш да се опознаваш, това е истинското търсене. Знаеш ли какво си? Сигурно е, че имаш много идеи за това, но те са само идеи. Те не са истинският "ти". Ако искаш да знаеш истината ще трябва да си задаваш много въпроси, но не на някой друг, когото да следваш, а на себе си. Методът със задаването на въпроси цели да заведеш ума си сам до реализацията на това до къде се простират границите на познанието му и тогава отговора ще дойде сам.

Това е съвет отправен към мен от една просветлена жена. Вярвам, че ще ти свърши работа. Четири реда описват цялата ситуация!

Успех!

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей Веско,

Тема за личен размисъл:

Защо след сън се чувствам като презаредена батерия, бодър и свеж? От къде и как се е вляла тази енергия в мен, след като нищо не съм правил?

Колкото и да ям, вода да пия, и дълбоко да дишам, не мога да съм бодър като след сън.

Приятен размисъл и успех в търсенето в чудесния свят на душата! :v:

Редактирано от ivail
Линк към коментар
Share on other sites

,,,Някой попитал Сузуки за неговия учител: "Какво беше изключителното във вашия учител, Сузуки?" Сузуки бил зен майстор, затова отговорил: "Единственото нещо, което никога няма да забравя, е това, че никога не съм срещал човек, който да смята себе си за толкова обикновен. Беше просто обикновен и това е най-необикновеното нещо, защото всеки обикновен ум счита, че е необикновен, изключителен."

Но никой не е необикновен и ако ти знаеш това, ставаш необикновен. Всеки човек е като всички останали. Желанията, които имаш ти, ги имат и всички други. Това, което правиш, го защитаваш. Казваш, че е добро. Затова го правиш, а същото, когато се прави от другите, "не е същото". И това е така не само с хората: то става и с расите, с народите. Затова целият свят се е превърнал в една бъркотия: тази е причината.

Ако Индия засилва своята армия, то е "за защита", а ако Китай засилва армията си, то е "за агресия". Всяка държава в света нарича своята военна организация "отбрана". Тогава кой напада? Ако всеки се защитава, кой тогава е агресорът? Ако погледнеш историята, не можеш да откриеш някой, който е агресор. Разбира се победените винаги са агресори, защото те не могат да напишат историята. Победителите пишат историята.,,,,

,,, -Защо винаги се страхувам от мнението на другите?

Защото не си, защото все още не си станал Себе си . Ти представляваш сбор от мненията на другите. Кой всъщност си ти? Някой казва, че си красив, следователно си красив. Друг може да каже, че си грозен, и ти се съгласяваш. Трети твърди, че си чудесен, и ти ставаш веднага такъв. Чуваш някой да твърди за теб:

"Никога не съм виждал по-гаден човек!", значи ти си гаден. Хората не спират да приказват, а ти все събираш разни дрипи, от които съшиваш образа си. Затова образът ти е така противоречив, неясен - един казва, че си красив, друг - че си грозен - иска ти се да забравиш мнението на оня, дето казва, че си грозен, но не ти се удава. Ако те интересува мнението на тези, които те смятат за красив, трябва да приемеш и обратното мнение.

Имиджът ти е доста противоречив, не знаеш с точност кой си. Ти представляваш един миш-маш Точно поради това те е страх - ако мнението на другите се промени, трябва да се промениш и ти - пленник си, изцяло си попаднал в ръцете на другите.

Защото все още не си, защото си изграден от другите и от техните мнения, оттук и страхът. Бъди самия себе си. Никой не е в състояние да те направи добър или лош. Освен ти самият, никой друг не може да те направи добър, нито лош. Тези погрешни представи живеят само в сънищата.

Лекарят казал на един от пациентите си:

"Човече, ще влезеш в аналите на медицината. Ти си единственият, който някога е забременявал."

- Това е ужасно - отвърнал пациентът. - Какво ще кажат съседите? Дори не съм женен!

Той не се интересува от това, че е събитие в историята на медицинската наука, а взел да се вайка за приказките на съседите и че не бил още женен.

Постоянно живееш в страх и този страх ще продължава, ако не спреш да колекционираш мнения. Изостави ги всичките

Никога не приемай мненията на другите, добри или лоши. Кажи: "Извинете, задръжте мнението за себе си. Аз съм си аз!" Ако успееш да спазиш това правило, никой никога няма да бъде в състояние да те манипулира, ще останеш свободен. Свободата е радост. Свободата не е лека, но в нея и само в нея е радостта. Тя е единствения истински танц

Учи се да правиш нещата по нов начин, освободи се от навиците колкото е възможно по-пълно. И още: не подражавай, иначе сетивата ти ще затъпеят! Не имитирай! Открий как да правиш нещата по свой собствен начин. Нека твоят печат остане върху всичко, до което се докосваш.

В Япония зен будистите първо купуват чашата от супермаркета, после я носят вкъщи и първата им работа е да я счупят. Залепват отново, за да я направят индивидуална, със свой собствен неповторим чар - в противен случай тя остава еднотипна пазарна дрънкулка. Ако те посети приятел и ти му сервиращ чай в обикновена чаша - глупаво е, грозно, не показва уважение към него. Затова японецът взема нова чаша и я чупи. След като я залепи, в целия свят няма друга чаша като тази. Слепена, тя придобива нова индивидуалност, неповторимост. Когато дзен-будистите си ходят на гости вкъщи или по манастирите, те не просто пият чай. Най-напред оценяват чаената чаша, вглеждат се в нея. По начина, по който е залепена, тя представлява произведение на изкуството.

Внеси индивидуалност в нещата, не бъди обикновен подражател. Имитираш ли, губиш живота.

Мула Насрудин имал много недодялан папагал. Птицата все повтаряла разни глупости. особено когато у дома имало гост. Мула започнал сериозно да се тревожи - положението ставало сериозно. Най-накрая някой му предложил да заведе ужасната птица на ветeринар. Речено - сторено. Ветеринарят прегледал подробно папагала и накрая казал: "Е, Насрудин, имаш чудо папагал - ще береш ядове с него. Аз пък си имам сладка женска птица. Ако ми дадеш 15 рупии, ще пусна твоя в клетката при нея.

Папагалът на Мула слушал всичкв това от клетката си. А Мула казал: "Господи, незнам... 15 рупии?"

- Хайде, хайде, Насрудин - изхриптял папагалът. – Какво, по дяволите, се стискаш?

- Добре - казал след дълго двоумене Насрудин и наброил 15-те рупии на ветеринарния лекар. Взел лекарят папагала, сложил го в клетката на женската и спуснал завесата. Двамата мъже се разположили удобно на столове в кабинета. Известно време царяло мълчание, а после изведнъж "Куа, куа, куа". Разхвърчала се перушина.

- Боже милостиви! - възкликнал ветеринарят, станал и дръпнал покривалото. С единия си крак мъжкият папагал притискал женската към пода на клетката, а с другия скубял перушината й и викал от възторг: "За 15 рупии те искам гола, гола!" После, като видял лекаря и своя господар, папагалът изпищял още веднъж от радост и казал: "Хей, Насрудин, нали и ти обичаш да правиш така с жените?"

Дори един папагал може да се научи от хората, да се превърне в подражател, в невротик. Да подражаваш, означава да бъдеш невротик. Единственият начин да останеш здрав на този свят, е да се превърнеш в индивидуалност, автентична индивидуалност. Бъди самия себе си.,,,,

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...