Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
B__

Да издържаш на страдание е също липса на смирение...

Recommended Posts

Е да, всеки, който се плиска в басейна на страданието, може да прокълне съдбата си и Бог, да кълне и проклина себе си и това не е смирение. Не е смирение и никога няма да бъде, но това е по-доброто не-смирение. Другото не-смирение е хем не-смирение, хем илюзия за духовност.

Ооооо да, има го това. Има го и най-честото оправдание е "аз толкова страдам, но съм приел страданията си и ще ги издържа, ще си понеса страданията". Все едно, че това било много хубаво. Човек дори може да се гордее със страданията си и с това колко много е издържал...."Ще изтърпя, ще издържа....".

Ще изтърпиш?! Страданието не е ли послание. Ще издържиш? Другото значение на "да издържа" е да издържаш някого, да продължаваш съществуването му.

И си е така. Като издържаме на страданията удължаваме съществуването им. Защото да издържиш страдание означава да не приемеш посланието му, да отхвърлиш стоящата зад него воля и напътствие. Да си ригиден, негъвкав. Да правиш нещата напук на посланията. Да не можеш да се променяш. Да си застинал. Да си умрял

А страданието идва, за да се приеме, за да се чатнеш, да се усетиш, да се промениш.

Илюзията за хубавостта на издържането на страданията се изразява най-често по следните начини:

- Да продължаваш да стоиш в дадена ситуация, процес, положение, въпреки очевидните произтичащи страдания. Например, да стоиш във вече умряла интимна връзка.

- Да продължаваш да правиш нещо, което вътрешно не искаш, въпреки очевидно случващите се заради него страданияа. А да, и да се насилваш да правиш нещо, което вътрешно не искаш издържайки съпровождащите го страдания. Също и да се въздържаш да правиш нещо въпреки очевидните страдания показващи, че трябва да го направиш.

Всииииички се усещаме заради какво е конкретното страдания. Ама ни харесва да си затваряме очите. Тук хубав пример е как някои се насилват да правят добро носейки страдания не само на себе си, но и на тези, на които се опитват да направят добро.

- Да продължаваш да не обичаш себе си, въпреки страданията, които очевидно идват поради тази липса на любов. Ще ме извинявате, но да правищ нещо, въпреки страданията и неудобствата, които ти носи, си е липса на любов към себе си, колкото и духовно оправдание да намирате.

Истинското приемане на страданието е схващане на посланието и незабавна промяна. Гъвкавост, гъвкавост, гъвкавост,

Аз лично бих се замислил, Болен си от нещо. От доста време, или имаш сезонно повтаряща се болест, или имаш болки някъде от доста време, или имаш болести като тези на родителите или бабите и дядовците, или страдаш душевно, или се измъчваш от нещо от доста време. О драги, ти издържаш на страданията или по-точно издържаш страданията, коткаш си ги, галиш си ги, охранваш ги, правиш им по-голяма колибката.

Какво пречи да приемем наистина страданието? Фалшивият Аз действа посредством ума. Докато вземаме решения базирани на ума, никога няма да заобичаме себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Зависи от страданието.

Има такива, от които няма как да избягаш, колкото и да то се иска

Вероятно за тези случаи е приказката: - "нося си кръста"

Редактирано от mvm

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега
Sign in to follow this  

×