Anonimnaa Добавено Август 29, 2012 Доклад Share Добавено Август 29, 2012 Здравейте! Аз съм момиче на 19 години и преди две години страдах от ПР ,( което отключих след раздяла от все още скъп за мен човек ) лекувах го с хомеопатия или по точно Седатив.Паническите атаки ми намаляваха с времето и дори спряха за известен период от време.Но нещо много странно се случи с мен преди седмица.Както си пушех на терасата и изведнъж в съзнанието ми изникна как сядам на терасата и скачам от нея .Изпитах безумен страх,все едно всеки момент ще го направя,много се изплаших и се прибрах в стаята.От тогава не спирам да мисля за това.След което пътувах с влак и онези натрапчии мисли отново се появиха как скачам от влака.Страх ме е да не изгубя контрол и да направя някоя глупост като тази от моите мисли.По цял ден имам чувството че всеки един момент ще полудея.Четох безумно много сайтове със симптоми на псих.заболявания...Страх ме е не знам какво ми е..Страх ме е да не загубя контрол над себе си.Има ли опасност заради тези мисли да си посегна на живота?Може ли да се каже какво ми е ? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Anonimnaa Добавено Август 30, 2012 Автор Доклад Share Добавено Август 30, 2012 забравих да допълня,че мислите се появяват по зачестено през вечерта .. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Август 31, 2012 Доклад Share Добавено Август 31, 2012 Оу, същото преживяване съм изживявал и аз, само дето моята тераса е на 7-мия етаж... Беше по време на една голяма гръмотевична буря. Цялото небе се беше наелектризирало. Гърмеше, трещеше, святкаше отвсякъде... Дни преди това се занимавах с много лоши неща, нещо като черни магии, само че на ниви мисли, с характерните за тези неща визуализации. Та, въпросния ден... хм, усетих че изгарям - изведнъж ми стана много топло, ама страшно много и започна да не ми достига въздух. Почти усещах задушаване. Отворих балконската врата и с отварянето чух глас в главата си, сякаш сам на себе си каза: "Скачай!", в заповедна форма. От друга страна друга част от мен започна да изживява огромен страх, ужас и настана борба - от една страна тази част, която искаше да скоча, от от друга - онази уплашената, дето тръшна вратата отвътре и я заключи, дето се дръпна няколко метра навътре, защото едва удържаша противника в себе си (себе си). Тереперех. Видях като на кино как скачам, как с мен се свършва, Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Август 31, 2012 Доклад Share Добавено Август 31, 2012 продължение (моля модераторите, ако счетат двете мнения за подходящи, да ги "слепят" едно за друго, защото по "невнимание", без да искам "чукнах" "бутона" "публикуване"): Та, видях като на кино всичко, как падах, как умирах, погребението, мъката на близките си и пр... Беше голям страх, голяма борба. Сякаш не бях сам в собственото си тяло, сякаш нямах контрол върху него. Сякаш някой друг бе в тялото и за едно се мен се опитваше да го контролира и да го управлява. Тъй като не бях сигурен дали няма да скоча, взех че излязох от вкъщи. Вън започнах да ходя напред назад, като ненормален. Просто не можех да стоя на едно место. Страхотна изнервеност, страхотна немирност. Лудост, бесоватост. Не можех да остана за миг на едно място, дори за миг... Запътих се към подножието на Витоша, с рейс, в който едва изтраях да се возя... След като слязох в кв. Бояна започнах да прегръщам дърветата, в опит да се заземи енергията. Прииска ми се да се събуя бос и да си заровя краката в пръст, в рохка пръст... Усетих, че ще помогне..., но не го направих... След това отудох при един мой учител и плаках, ама много плаках. Плаках, та се скъсах от рев, с много умиление, с много разкаяние... Виждах цялата си глупост... Състоянието с тези натрапчиви мисли продължи няколко седмици. Ходех на работа и тайно плачех, та даже виех в теолетните. Просто сълзите не можех да си сдържам. Сякаш избухваше разкаянието в мен... В тези дни за първи път, отнесен до критична ситуация, познах силата на постоянната, на непрекъсната молитва, било то шепнешком, или на ум. И това носеше Мир, покой, победа, чрез поражението. Тези няколко седмици бях адски. Успоредно с тях обаче ми се разкриха много неща, в самата им същотнсот, едно от които е смъртта. От всичко това излязох помъдрял, обогатен, опитен и многократно по-смирен, по любящ... Това си беше чисто посвещение, дадено на нечист човек. От тогава на сетне се изредиха още поне четири посвещения, подобни, на други нива (телесни, сърдечна област, стомашно-чревна... ), но вече имам опита и рецептата" за извличане на "лекарството". Дори и днес, от няколко дни насам тече поредното посвещение, в което, както при всички предхождащи такива, имам единствената задача да се предам в ръцете на Божественото. Поздрави! Розалина и Креми (късметче) 2 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Август 31, 2012 Доклад Share Добавено Август 31, 2012 Човек бива да се води по правилния закон записан в сърцето, тоест по неизкривената нравственост. Каквото и да става убийството/самоубийството е грешно, погрешно действие, чрез което нищо не се решава, а тъкмо напротив - то осигурява ада. Човек бива винаги да слага състраданието на предмо място - да е състрадателен към себе си, за себе си и към/за близките си. Ако това се държи винаги в ума, то няма опасност, но за това е нужна вярата, правилните убеждания, пък вярвам Божията помощ няма да закъснее, стига човек да се обърне към Твореца и да я поиска от дъното на душата си. Креми (късметче) и Розалина 2 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Август 31, 2012 Доклад Share Добавено Август 31, 2012 забравих да допълня,че мислите се появяват по зачестено през вечерта .. А нощно време се отдръпват... и сякаш някой те поставя в люлката на успокоението. Потопи се в тази люлка от Мир! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лина Коцева Добавено Август 31, 2012 Доклад Share Добавено Август 31, 2012 Здравей, докато се включат специалистите само ще те успокоя, че няма да изгубиш контрол, нито ще полудееш, нито ще си посегнеш. Това са тревожните ти мисли породени от стрес. Престани да четеш сайтове за психически заболявания. Прочети всички теми тук свързани с ПР и по-точно коментарите на Орлин и Тодор Първанов. Успех! Розалина 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Elektra Добавено Август 31, 2012 Доклад Share Добавено Август 31, 2012 Според мен всеки човек като е във влак или на тераса, някой път си представя как скача... това просто е една възможност, която съзнанието осмисля и с която си играе. Това в никакъв случай не значи, че искаш да скочиш, а още по-малко, че ще го направиш. Сигурно и като си ходила на училище, си си мислила - ами ако избягам и повече не стъпя там, ако напусна къщи и започна нов живот начисто и някъде далече... всякакви неща човек си представя... и не ги прави. Хич да не ти пука! Розалина 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Anonimnaa Добавено Август 31, 2012 Автор Доклад Share Добавено Август 31, 2012 мерси много за вашите отговори Розалина 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Август 31, 2012 Доклад Share Добавено Август 31, 2012 забравих да допълня,че мислите се появяват по зачестено през вечерта .. А нощно време се отдръпват... и сякаш някой те поставя в люлката на успокоението. Потопи се в тази люлка от Мир! Вечер слънчевата енергия намалява. Ако те интересува, защо това има значение, ще пиша допълнително. Към 3 - 4 часа през нощта може да дойде вече с пълна сила това омиротворение, за което говори Ники. Практически съвет: обгради се следобяд още с красиви вещи, скъпи спомени, повече светлина - свещи, камина, лампи. Хубави аромати. Добри хора. Музика. Любимо занимание. Донка и Розалина 2 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Септември 1, 2012 Доклад Share Добавено Септември 1, 2012 Здравей Анонимна, видях, че си на 19 години, но ми се прииска, да ти споделя, една техника за справяне с въображаеми страхове, която се ползва при деца до 7 години. Може да не ти послужи по никакъв начин, но може пък и да намериш начин да я приспособиш към себе си. Тя е проста: 1. Затвори очи и си представи твоя страх. 2. Нарисувай това страшно нещо - както го чувстваш, като същество, като предмет, като нищо не значещо нещо конкретно , дори. 3. Сега си представи, че това страшно нещо е болно (да речем от грип) и се нуждае от лечение. Но то не иска да се лекува, не иска да взема лекарства , защото се страхува от горчивината им, от лечителя (доктор, например). Опитай се да почувстваш болката му и да го успокоиш с подходящи, добри думи. С тази техника, децата стават лечители на собствените си страхове и те се омаловажават в техните очи, стават разпознаваеми и слаби. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Септември 2, 2012 Доклад Share Добавено Септември 2, 2012 Здравей, Анонимна! Досега се колебаех дали да ти пиша - защото споделеното от теб чувам всеки божи ден в работата си от повечето хора, с които работя. Защото знам, че е безобидно! Защото знам, че не само няма нищо общо с някакво реално желание за самоубийство, но е точно обратното - силно желание за живот и щастие! Желание за живот, но изразено през огледалния език на подсъзнанието! То така те защитава - казва ти да защитаваш живота си, да го живееш, да изпитваш радости и удоволствия... Такъв е езикът на подсъзнанието - говори на обратно! И то не само при теб - при всеки човек е така! Аз също като застана на терасата и преживявам онзи импулс, който сякаш казва - скочи, сякаш дърпа надолу. Това точно е защитният механизъм на подсъзнанието, който ни кара да се отдръпнем, да не предприемаме прекален риск и съответно, да оцеляваме, да живеем и да бъдем щастливи! Тоест, случилото се с теб, се случва на повечето хора - твърдя го! Разликата при теб е, че ти не си вярваш и като резултат от това недоверие в себе си, се пренапрягаш и си прекалено нащрек, в контрол. Когато е дошла абсолютно нормалната автоматична мисъл, идваща от нормалната работа на подсъзнанието, ти си се усъмнила в нея, в себе си. Започнала си да се бориш с нормалната работа на ума си. Моралът ти (суперегото ти, аз-идеално), е почнал да отблъсква поначало напълно добрата работа на подсъзнанието ти (То, аз-организмично). Вследствие на това се получава "късо съединение" - невротична борба между две психични инстанции. Колкото по-напрегната е тази борба, толкова недоверието в себе си е по-голямо и съответно мислите по-силни. Следваш ли потока на мисълта ми? Ако да, можем да продължим дискусията. Във всички случаи, желая ти щастие! И още веднъж - преживяваните от теб мисли наистина нямат каквото и да е общо с реално желание за самоубийство, а са силен импулс за живот и щастие, но изразен през семантиката и механизмите на подсъзнанието ти! Лина Коцева 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
alinnna Добавено Септември 2, 2012 Доклад Share Добавено Септември 2, 2012 При мен подобни изживявания съществуват още от детските ми години. Дразнещо е, но се свиква. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Anonimnaa Добавено Септември 2, 2012 Автор Доклад Share Добавено Септември 2, 2012 Благодаря ви,Орлин за успокоението . Явно и аз допринасям част за това мое състояние.Явно от уплаха,когато получа тези импулси,постоянно мисля за това и за тези мои паранои че ще се самоубия и прочие и се затормозявам допълнително,но вие донесохте малко или много спокойствие в мен за което ви благодаря Надявам се тези мои мисли да намелеят или просто да се науча да гии възприемам и да не им обръщам такова голямо внимание )) Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Anonimnaa Добавено Септември 2, 2012 Автор Доклад Share Добавено Септември 2, 2012 Но лошото е че тези мисли толкова са се "вгнездили" в мен че когато се ядосам или съм нервна,започвам да се замислям над тези неща,от което наистина много се плаша Не искам да ходя на психиатър,не ми се пият просто антидепресанти.. Незнам как да се пребори с тези лоши мисли в мен. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Септември 2, 2012 Доклад Share Добавено Септември 2, 2012 Можеш да се пребориш със самата борба - тогава, прегърнала страха си, ще си повярваш и мислите стават приемливи, което намалява силата им до нормалното! Това се осъществява в процеса на психологично консултиране/ психотерапия! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Септември 2, 2012 Доклад Share Добавено Септември 2, 2012 (edited) Но лошото е че тези мисли толкова са се "вгнездили" в мен че когато се ядосам или съм нервна,започвам да се замислям над тези неща,от което наистина много се плаша Не искам да ходя на психиатър,не ми се пият просто антидепресанти.. Незнам как да се пребори с тези лоши мисли в мен. Представи си, че имаш страх от тъмното, с който искаш да се справиш. Какво става , когато в стаята светлината угасне? - идва страха, първата реакция и логично решение е да светнеш лампата. Това овладява страха, но в момента и е лесно, но неефективно и дълготрайно решение. Изисква се смелост, воля, желание, постоянство и голяма доза здравословно любопитство, вместо да светнеш лампата, да станеш и да огледаш тъмната стая, за да се убедиш, че и в тъмнината мебелите са на същото място, стаята е все така широка и нищо в нея не се е променило, освен твоето състояние в нея. Страха е първична реакция на човека към необяснимото. Имаш ситуация,- която не познаваш, - не знанието, води до --затруднено вземане на решения, - от там идва липса на оценяване на проблема и - справяне със ситуацията. Тази последователност на състоянията води до паника, шок, ужас, който блокира рационалното мислене и води до нерационални действия, решения, в случая мисли. Това е най- общата схема на последователността, с която идва страха. Ти не си в живото застрашаваща ситуация, не си войник на мисия, за да ти се налага за секунди да вземаш животоспасяващи решения, можеш спокойно да се опиташ да тръгнеш по обратен ред в дадената схема. да се справиш със ситуацията - като направиш оценка на проблема - да вземеш решение - да добиеш знание - с което да я опознаеш - и това да превърне страха в рационални мисли. Редактирано Септември 2, 2012 от didi_ts Лина Коцева 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Emona Добавено Ноември 4, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 4, 2012 При мен мислите са маи по-различни. изниква ми в главата как мога да нараня някого че съм психопат и все от този тип,и толкова много ме плашат тези мисли .първо имах ПР но доста бързо се оправих или поне така си мисля сега нямам никакви панически атаки,само натрапчивите мисли останаха и супер много ме плашат.имали спасение това положение, :Д Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Emona Добавено Ноември 4, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 4, 2012 не знам дали тук е беше мястото за поста но ще се радвам да ми отговорите. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts