ПР?

[tissue]

Здравей Орлин!

Открих твои мнения във форума още преди няколко месеца, когато минавах през доста неприятен момент от моя живот и те до голяма степен внесоха някаква светлина в тогавашното ми отчаяние. Живея в чужбина и си бях обещала, като се прибера това лято да те посетя, понеже въпреки че вече бях по-добре от доста време желая да поработя по себе си, а знам, че ми е нужна помощ. Тук нямам парична възможност да посетя психолог, а и след като не мога да се изразявам достатъчно ясно не знам от каква полза би било. За съжаление така и не ми остана време да си запиша час, защото не живея в София, а и бях по-скоро на ваканция.

Никога не съм имала кой знае какви проблеми със себе си, докато майка ми и сестра ми не заминаха за чужбина преди няколко години и останах почти сама, на 14 години, което си е крехка възраст. Тогава преживях раздялата много тежко и се самонаранявах, не много често, но самия факт е притеснителен. За първи път започнах да съм толкова мрачна и ако тогава действията ми по-скоро бяха зов за внимание, като заминах и аз за тук постепенно станах страшно стеснителна, а следващата година почти не помня да съм свършила нещо в което да намирам удоволствие, сякаш си мина ей така покрай мен... имаше намесени и разни любовни проблеми, но не затова ти пиша.

В крайна сметка всичко сякаш беше поутихнало, намерих си гадже, с което доста напреднах с езика, учението ми вървеше, музиката също, както никога. Бях щастлива и за пръв път не се разкъсвах на две, защото винаги съм оставяла чувства в България. (сега съм на 18) Обаче, поради една съвсем глупава подбуда направих огромна грешка - консумирах марихуана, по-точно я изядох, защото беше в кекс, направен от същия този любящ човек, с който най-после бях намерила някакъв покой. Първо ме попита дали искам да пуша, на него случайно му я бяха подметнали, по принцип не взима, а аз му казах не и че се чувствам перфектно с нео, нямам нужда от каквито и да е силни усещания. Тогава той замълча и като го попитах какво има ми каза, че съм му напомняла на бившата му приятелка, която му забранявала всичко и така, аз наранена и със страх да не ме отхвърлят се съгласих. И тогава започна ада - получих първата си паническа атака същата вечер, а цялото състояние на редуващи се деперсонализация (мисля че така се наричаше), натрапчиви мисли и паник атаки продължи около два дни. Почувствах се длъжна да кажа на майка ми, защото когато най-после бях по-добре отново получих паник атаки и тогава идея си нямах какво е това, та неведнъж си помислих че умирам или полудявам. Тя много ме подкрепя в следващите дни в които бях изпаднала в тотално отчаяние и дори исках да се самоубия на няколко пъти. Като цяло си продължих живота нормално почти веднага. Чувствах се длъжна, предвид матурите и изпитите и с ученето и нещата постоепенно отшумяха, но от тогава нищо не е същото. Имам прекрасно семейство, малка сестричка, която винаги съм обожавала и не мога да усетя капчица обич към тях. Просто съм в това сковано състояние, постоянно мисля, взирам се в себе си, чета всевъзможна информация... може би факта че и от двете страни в родата имам нестабилни психически хора ме кара да се страхувам допълнително от това да не полудея. Избутвам дните, не е толкова нетърпимо, чета литература за себеразвитие, преодоляване на страха и т.н., релаксирам преди да заспя. Като цяло постоянно търся промяна в себе си, а забравям да живея истински. Вече съм толкова затворена, че в определени ситуации чувствам невъзможно да направя нови запознансва. Снощи се събудих в 5 часа от паник атака. От месеци не бях получавала и бях отвикнала, та ме поразтърси и въпреки че почнах деня си бодро, решла да не се давам, по-късно изпаднах в силно депресивно състояние със сърцебиене. В момента много ме е страх да не потъна пак в лапите на всички тези състояния, но не мога да споделям на никой. Ако в началото това ми помагаше, сега само се чувствам егоцентрична и гузна, а по навик сякаш ми харесва да съм тъжна.

Моля те за един кратък отговор, който да хвърли някаква светлина, да ми даде желанието за сила и действие, което знам, че дреме някъде в мен. Бих ти дала още детайли, ако това ще помогне, но мисля че бях дори прекалено подробна.

Благодаря предварително!

[Орлин Баев]

Здравей, Тъкан!

Какви са фибрите на твоята тъкан? Още ги градиш, заплиташ нишки в характера си, на 18 си. По писмото ти обаче виждам, че имаш елементи на зависимост, неавтономност, както и известно мазохистично поведение и емоционалност. Да си зависима от някой друг и когато го няма, да се чувстваш сякаш лишена от опора и център, за която да се хванеш, задължително се комбинира със страхове и вина от провал, вътрешна празнина, липса на уют, сигурност и радост, който се запълват с неопределен, недиференциран страх, че нещо лошо те очаква. Когато отвътре има липса на стабилен център от смисъл, стойност, сила и обич, човек търси да се вкопчи във външен обект - някой значим за него човек. Мнението на такъв човек може да бъде прекомерно важно за теб, да ти се иска да му угодиш, както си направила с марихуаната и приятеля ти. Или пък да манипулираш, наранявайки се и търсейки внимание и грижи по този начин. Казваш, става ти навик да бъдеш тъжна. Това е маска, която слагаш. Или избягваш общуване и така и вероятността да бъдеш отхвърлена, като същевременно задоволяваш по невротично - мазохистичен начин вярването си за "аз съм специална", самопоставяйки се в ролята на жертва, или манипулираш, търсейки внимание и енергия през съжаление при общуване с хора, склонни да ти го дават. Всъщност наистина няма нищо, за което да бъдеш съжалявана! Паническите атаки са едно много меко и приятно напомняне и насочване към процеса на себеразвитие, който имаш да вършиш! Друга маска, която вероятно слагаш, е на интелектуализирането, негативизма, желанието за свръхконтрол над себе си, като опит за отричане и изтласкване на страховете, идващи от липсата на здраво ядро от самостойност. Това са психодинамики, които при теб вероятно са или изцяло несъзнавани, или полусъзнавани, по-скоро смътно усещани.

За пореден път се убеждавам, че марихуаната въобще не е безобидна. При маса хора, които имат страх от загуба на контрола и не са готови за директен сблъсък с подсъзнанието си, приемът и може да доведе до отключване на невротична симптоматика! Тук говоря дори за една единствена цигара или прием по какъвто и да е начин!

На какво те учи състоянието ти? Учи те да се вгледаш в себе си, да анализираш умствените си наличности. Да осъзнаеш, че поддържането на мазохиостична или ригидна (контролиращо-интелектуализираща) маски правиш само като опит за бягане от работа по страховете в характера си. Тези маски е нужно да бъдат сваляни, да оставаш разкрита в допира до самата себе си. Да си позволиш да се отпуснеш, губейки невротичния контрол и да се допреш до страховете си. Да осъзнаеш, че никой не ти е длъжен с нищо, но и че си важна и има смисъл да се себеотстояваш смело и решително. Но, можеш истински да се отстояваш, ако се познаваш и ако знаеш какво искаш. Тук стигаме до ядрото на характера ти, зад маските. Там е важната работа, която имаш да вършиш - по характера си, който е добре да стане по-самостоен, решителен, смел, независим, обичаща самата себе си, а оттам и света и хората истински. Паник атаките свалят защитните ти маски и поставят съзнанието ти в директен досег с подсъзнанието ти. Можеш от сърце да им благодариш за това - не се шегувам! Промени отношението си към тях като към свой благодетел! Желай ги, обичай ги, радвай им се - така усвояваш уроците по смелост, приемане на загубата, изоставянето, отхвърлянето, самотата и придобиване на здрав център отвътре! Обиквайки паниката си, трансформираш страха от смъртта и живота, който се съдържа в тях - превръщаш го в мъдро сърцато приемане на преходността и осъзнаване на себе си като вечност отвъд нея!

Чете ли внимателно тези ми статии?

Редактирано Септември 2, 2012 от Орлин Баев

[tissue]

Много от изброените неща свързани с желанието за получаване съжаление малко или много ги осъзнах благодарение именно на паник атаките. Не ми се иска да търся причините в някой друг, тъй като осъзнах, че това е грешно, но осъзнавам, че липсата на баща ми до мен и малкото ни виждания през годините, в които той винаги се е държал властно, егоистично, емоционално нестабилно и грубо, може би са довели до тази ми несигурност. Родителите ми са се развели, когато съм била съвсем малка и поради секването на всяко мое търсене на разбиране и нежност от негова страна до ден днешен ми е невъзможно да бъда себе си пред него от страх че ще ми се разкрещи, че нищо няма да разбере и пр. Това напоследък спира да ми пречи все по-малко и от една страна ми действа освобождаващо, от друга зависимостта ми ме кара да се чудя отново за какво да се хвана и все още ми е трудно да се себеизразявам.

Всъщност дори сега, осъзнавайки откъде трябва да започна ми е трудно да приведа мислите си в действие. Има моменти, в които отново желая силно и с обич да върша нещата които ми доставят удоволствие, но тогава е късно вечерта или просто започвам да се вълнувам прекалено много, губейки търпение. Накрая забивам спирачка и започвам да си се ядосвам, че просто пропилявам деня си, дали ровейки в интернет, дали вършейки неща, които другите искат да правим заедно... Когато съм на крачка да направя нещо, което ми харесва и имам някакво, дори малко желание или изобщо не го правя, или го оставям наполовина започнато. Дори факта, че най-после реших да потърся помощта ти не ме кара да си мисля, че искам да си помогна. Нима отново търся просто съжаление или нещо от което да съм зависима? Ето такива въпроси започвам да си задавам и за почти всяко нещо, което правя или мисля и това на моменти ме побърква. Толкова искам да се отпусна, а единствените дни, в които се чувствам по-отпусната преминават като сънища. Може би това е просто реакция на ума ми, който е свикнал да контролира всичко? Така искам да се науча на търпение. Би ми помогнало много и би ме накарало да спра да се отказвам от всяко нещо още на старта. Съжалявам, че дори не мога да съм по-конкретна в това което пиша, а просто го изливам по несвързан начин.

Въпреки, че работата по характера ми, а не ровичкането из симптомите, в момента може би е на първо място, искам да добавя нещо, което ме тревожи. Понякога целия ден ми минава като на сън, сякаш наблюдавам отстрани какво става и отделно ми е сънливо, отпаднало, не спирам да се прозявам и още от сутринта си мисля, че мога да заспя, а вечерно време преди да заспя в главата ми е пълно с блуждаещи се мисли, които не са като натрапчивите, "безопасни" са, но просто сякаш не са мои и са абсурдни, дори не мога напълно да ги опиша. Приличат на множество разговори, които водя с хора от обкръжението ми и изглеждат като реални ситуации, сякаш наистина в момента се случват, като сън на който липсва картината, а чуваш само звука. На моменти някои от тези "случки" ме разсмиват и усещайки, че се случват само в главата ми точно тогава се сепвам, мислейки че полудявам. Веднага след това дори не мога да си спомня точно каква е била мисълта, но бързо се унасям отново. След известно време заспивам и сънищата ми са толкова наситени и изпълнени с неща свързани от истинския ми живот, че сигурно през цялото време не правя голяма разлика между двете, защото сутрин ми е много трудно да се събудя. Това състояние наистина ме притеснява и ме кара да се плаша, че губя ума си и че в някой момент ще изгубя представата за реалност.

Тези статии съм ги чела няколко пъти, особено когато съм се чувствала в безизходица след някоя от паник атаките. Мисля, че вече много са ми помогнали, защото приемам атаките по много по-лек начин от преди. Благодаря ти за тях! Сигурна съм, че помагат и на много други хора.

Благодаря ти и за отговора! От него струи положителност и си личи, че е написан с желание.

[Орлин Баев]

Много от изброените неща свързани с желанието за получаване съжаление малко или много ги осъзнах благодарение именно на паник атаките. Не ми се иска да търся причините в някой друг, тъй като осъзнах, че това е грешно, но осъзнавам, че липсата на баща ми до мен и малкото ни виждания през годините, в които той винаги се е държал властно, егоистично, емоционално нестабилно и грубо, може би са довели до тази ми несигурност. Родителите ми са се развели, когато съм била съвсем малка и поради секването на всяко мое търсене на разбиране и нежност от негова страна до ден днешен ми е невъзможно да бъда себе си пред него от страх че ще ми се разкрещи, че нищо няма да разбере и пр. Това напоследък спира да ми пречи все по-малко и от една страна ми действа освобождаващо, от друга зависимостта ми ме кара да се чудя отново за какво да се хвана и все още ми е трудно да се себеизразявам.

Да, това което представляваш сега, има пряка връзка с възпитанието и преживяванията ти през ранните години! Ако искаш, разкажи повече за него.

Всъщност дори сега, осъзнавайки откъде трябва да започна ми е трудно да приведа мислите си в действие. Има моменти, в които отново желая силно и с обич да върша нещата които ми доставят удоволствие, но тогава е късно вечерта или просто започвам да се вълнувам прекалено много, губейки търпение. Накрая забивам спирачка и започвам да си се ядосвам, че просто пропилявам деня си, дали ровейки в интернет, дали вършейки неща, които другите искат да правим заедно... Когато съм на крачка да направя нещо, което ми харесва и имам някакво, дори малко желание или изобщо не го правя, или го оставям наполовина започнато. Дори факта, че най-после реших да потърся помощта ти не ме кара да си мисля, че искам да си помогна. Нима отново търся просто съжаление или нещо от което да съм зависима? Ето такива въпроси започвам да си задавам и за почти всяко нещо, което правя или мисля и това на моменти ме побърква. Толкова искам да се отпусна, а единствените дни, в които се чувствам по-отпусната преминават като сънища. Може би това е просто реакция на ума ми, който е свикнал да контролира всичко? Така искам да се науча на търпение. Би ми помогнало много и би ме накарало да спра да се отказвам от всяко нещо още на старта. Съжалявам, че дори не мога да съм по-конкретна в това което пиша, а просто го изливам по несвързан начин.

Копирам по-долу размисли относно оралния характер. Той е типичен с това, че човекът, понеже е несамостоятелен и несигурен в решенията и изборите си, дори да започне някакво действие, лесно се отказва от него, особено ако няма някой, който постоянно да го подкрепя. Ключовите думи тук са зависимост, вкопченост, вярвания за изоставяне, провал, нещастие, интелектуализация и изместване като защитни механизми, постоянно искане на доказателства за обич без реална способност за даване на такава... Ето обяснение от психосоматичната анализа:

"Генезис на оралния характер

Аз - организмично е зависим, сляпо зависим от Ти.

От Ти той черпи своята храна, чрез него той задоволява потребностите си на принадлежност и сетивност.

“ Подчини се доверчиво на Ти “ - ВНМ приканва Аза.

Азът следва Ти, защото само по този начин може да получи удоволствие= дистенция.

Посредством Ти изучава вселената и храни своя интелект.

Настъпва мрак. Ти го няма. Изоставен. Тревога. Къде е Ти? Това Ти, което храни и закриля? Изчезнал е. Тревожност.

ВНМ пресъздава Ти и го фиксира в мускулната броня. Ти е малко мече, плюшена играчка или одушевен предмет. Новият Ти, създаден от интелекта, никога няма да предаде Аза.

Оралност

Защитният механизъм, който характеризира оралността е ителектуализацията.

Интелектуализацията : неосъзнат механизъм, посредством който проблеми, тоест реалността, се анализират с интелектуални термини, чувствата, емоциите остават на втори план.

Оралният характер се обуславя от “фантазни страхове от изоставяне”, които отговарят на:

привързаност Þ изоставяне Þ тревога.

Както казва Леополд Сдзонди (Анализа на съдба), оралният характер, независимо от реалната ситуация, се държи така, все едно вече е изоставен, което го води неизменно към една връзка Аз - Аз, като Ти присъства недиференцирано само във фона на опита.

Ти се възприема с амбивалентни чувства, въпреки че е част от фона: от една страна става необходим обект за опора ( интелектуализиран, тоест афизичен ), от друга страна е източник на страх от изоставяне (физичност).

От тази неприятна ситуация Азът се опитва да излезе чрез механизъм на изместване (изместване на интереса и силата на една представа към други обекти, които по произход са със слаба интензивност. Обектите са свързани предимно чрез асоциативна верига).

Ти - за съотнасяне или Ти - подкрепа може да се пренесе в образа на божество (наука, религия, изкуство) или в хиперконсумация ( психопаталогия).

Оралност - схема

Морфология: астенична тенденция

Фиксация : в интелектуализацията

Психодинамична схема : зависим (от собствения си интелект) или от Ти-за съотнасяне, доминира тревогата да не бъде изоставен, страхът е компенсиран от чувството “всичко ми се полага“.

Психически характеристики : типично за него е да се привързва, алчен е за удоволствия, създава впечетление за открит човек, жаден за забавления, егоцентрик, привидно безгрижен, тревога да не остане сирак, липсва твърдост в поведението му, изглежда несериозен.

Сублимация: в хуманитарните науки и литературата.

Илюзия : “ще компенсирам своите слабости чрез интелекта”

Междуличностни взаимотношения : Аз - (Ти) - Аз, невярност (Ти е недиференцирано).

Сексуалност : слаба, подходът е от пасивен към страстен. Нарцисизъм.

Физически характеристики : астения, молещи очи.

Блокаж : в оралния сегмент

Енергия : протича от центъра към периферията. Слабо изтичане навън. Ерогенизирана контактна повърхност."

Повече можеш да видиш в тази добра статия (клик) на колежката Мадлен Алгафари.

Въпреки, че работата по характера ми, а не ровичкането из симптомите, в момента може би е на първо място, искам да добавя нещо, което ме тревожи. Понякога целия ден ми минава като на сън, сякаш наблюдавам отстрани какво става и отделно ми е сънливо, отпаднало, не спирам да се прозявам и още от сутринта си мисля, че мога да заспя, а вечерно време преди да заспя в главата ми е пълно с блуждаещи се мисли, които не са като натрапчивите, "безопасни" са, но просто сякаш не са мои и са абсурдни, дори не мога напълно да ги опиша. Приличат на множество разговори, които водя с хора от обкръжението ми и изглеждат като реални ситуации, сякаш наистина в момента се случват, като сън на който липсва картината, а чуваш само звука. На моменти някои от тези "случки" ме разсмиват и усещайки, че се случват само в главата ми точно тогава се сепвам, мислейки че полудявам. Веднага след това дори не мога да си спомня точно каква е била мисълта, но бързо се унасям отново. След известно време заспивам и сънищата ми са толкова наситени и изпълнени с неща свързани от истинския ми живот, че сигурно през цялото време не правя голяма разлика между двете, защото сутрин ми е много трудно да се събудя. Това състояние наистина ме притеснява и ме кара да се плаша, че губя ума си и че в някой момент ще изгубя представата за реалност.

Тези статии съм ги чела няколко пъти, особено когато съм се чувствала в безизходица след някоя от паник атаките. Мисля, че вече много са ми помогнали, защото приемам атаките по много по-лек начин от преди. Благодаря ти за тях! Сигурна съм, че помагат и на много други хора.

Благодаря ти и за отговора! От него струи положителност и си личи, че е написан с желание.

Тъй като не предприемаш реални действия за справяне с психомеханизмите си, правиш т.н. регрес и фиксация в по-ранен онтогенетичен етап от психичното си развитие, т.н. шизоидност. Нека думичката не те плаши - виж за това в статията на Мадлен. Това е просто тип психика, при която като защита човек бяга във фантазията, в сънищата с отворени очи в опита си да отрече затрудняващата го реалност. В това нищо опасно няма - може дори да бъде стимул за талантливо творчество, писане на фантастика, поезия и проза и т.н.

Все пак обаче е добре животът да бъде живян активно, в едно здраво асертивно общуване, завладяваща комуникация, здрава връзка с логиката и реалността! Това е, което имаш да учиш! Повече активност, по-малко разсъждения. Повече смелост, по-малко интелектуализации! Повече действие, по-малко фантазия! Повече екстравертност и дела, повече решителност и самоувереност!

[tissue]

Статията на Мадлен Алгафари е наистина интересна и ме накара да се приема малко повече. Искам да попитам има ли някакъв начин да проведа подобна терапия сама със себе си или ако не с онлайн помощ целяща най-вече емоциите ми да изплуват навън? Общуването с близките ми е станало толкова сковано от страх да не им действам задушаващо или да не им развалям и тяхното настроение, че наистина нищичко не мога да пусна навън

[tissue]

(Съжалявам, но без да исках публикувах мнението преди да свърша с писането)

В момента ме притеснява това, че по някое време на деня започвам отново да губя надежда, сякаш плюейки на всичките си усилия да направя нещо по въпроса. Нямам желание за нищо вече от доста време, а така ми се иска да мога като повечето хора да имам някаква движеща цел. Единственото което си повтарям е, че трябва да се оправя и в една част от деня успявам, зареждам се с позитивно мислене, но продължавам да съм скована. Знам, че има някаква останала емоция в мен само като заплача, а това ми се случва поне по веднъж на ден. Не знам дали не започвам депресия, но не искам това състояние да залепне за мен. В малкото моменти, когато не съм разтревожена или тъжна ме тормозят натрапливи мелодии, които сякаш просто дойдоха да изместят мислите. Просто някоя песен ми изскача от никъде в ума и почва да се върти до безкрай, а след нея почва друга и колкото и да ги игнорирам ми е трудно да бъда по-стабилна с тези симптоми.

Относно писането и фантазията, аз пиша от 2-3 години, но спрях преди известно време, точно защото с мрачните ми стихотворения и разкази сякаш още повече се влюбвах в това да съм тъжна и да търся вината другаде. Отделно се занимавам с музика, но там вече изобщо не ми върви, защото малко преди матурите имах важен изпит, на който за себе си се провалих. Реално не се провалих, защото исках да прескоча 2 години с него, а прескочих само една, но думите на журито и начина по който учителя ми ми се накара ме смачкаха. От край време не търпя критика и най-малкото нещо ме кара да се отказвам

Благодаря ти за съветите. Дали би могъл да ми дадеш някакви насоки, за неща които мога да правя в ежедневието, за да добия някакъв хъс, да усещам отново емоциите, да не се самозатварям така?

[Орлин Баев]

Ами аз ти дадох насоки и то ключови. Нужно е да виждаш ясно, когато от базисните програми в характера ти се раждат дезадаптивни мисли. Мисли, които да променяш, да им привнасяш здрава логика, разум. Да обособиш ядро от стабилност в характера си! Този и други методи могат да ти бъдат преподадени в процеса на психотерапия. Но ти, струва ми се, питаш за по-механистични правения. За това много хора могат да ти помогнат, а и има безкрай много инфо навсякъде. Аз пробвах да те насоча към ядрото на проблемите ти! Използвай тези насоки - мисли върху тях. Осъзнай нуждата от качествена психотерапевтична помощ, с помощта на която можеш да заложиш устойчива промяна в себе си!

Редактирано Септември 5, 2012 от Орлин Баев

[Ивелин85]

Здрваейте г-н Баев

Искам да попитам,аз съм с Паническо разстройство освен че имам почти всички симптоми от доста тълго време имам и мътнини в едното око като си го движа се движат,ходих доста пъти на очен лекар но казват че ми няма нищо,възможно ли да е на нервна почва ,на 27 г съм

Благодаря ви

[Орлин Баев]

Опиши по-подробно мътините. Постоянно ли ги имаш или от време на време? Какво точно представляват? Местят ли се при промяна на посоката на погледа? Или са като светли точици, които танцуват наоколо? Просто опиши по-подробно. Разкажи и за симптомите на тревожността си, ако обичаш!

[Viva Caselli]

Здрваейте г-н Баев

Искам да попитам,аз съм с Паническо разстройство освен че имам почти всички симптоми от доста тълго време имам и мътнини в едното око като си го движа се движат,ходих доста пъти на очен лекар но казват че ми няма нищо,възможно ли да е на нервна почва ,на 27 г съм

Благодаря ви

Здравей!

Мътините, които имаш и аз ги имам. При мен са 3, 4 точици свързани с нишка по между си. От които едната е най-голяма. На дясното око са. Получих ги съвсем случайно. Бях накъде седми клас и играехме футбол в училището. Кръвното ли ми беше паднало или незнам, но започна да ми чернее пред очите и да ми светка. Прибрах се вкъщи. Легнах и всичко отшумя, но се появиха тези точици. От тогава до днес не са изчезнали. Първоначално не можех да привикна с тях и ме дразнеха постоянно. Спомням си, че като малък се надявах на следващата сутрин да изчезнат. Ставах и първата ми задача беше да погледна през прозореца, защото тези мътини са видими само на бял фон. Когато е ден. Но те все си бяха там. Казах на родителите си и отидохме при личната ни лекарка, която каза, че има същите мътини на лявото око и каза, че с времето ще свикна с тях и ме препрати към очен лекар. Може да прозвучи смешно, но очния лекар ми каза обсолютно същото. Сякаш се бяха наговорили с личната ми лекарка. Каза, че има същите мъглявини, че са безобидни и че с времето ще започна да не им обръщам внимание. Бях разочарован от този лекар, но и от родителите си, които не ме заведоха при друг. Е, в крайна сметка свикнах. Свикнах и вече не ми правят никакво впечатление. Сега когато ти пиша, понеже ме подсети за тях, започнаха да се появяват върху белия екран. Поглеждам в черната клавиатура и ги няма. Отмествам погледа си върху белия екран и хоп - ето ги там -плуват. От това, което съм чул и прочел е, че се премахват с лазер. Не се плаши. Не е нищо сериозно, но за всеки случай направи профилактичен преглед при някой доктор. Разтърсих се и открих мнение на специалист. Надявам се да ти бъде от полза. Посетиш ли лекар и решиш ли да ги премахваш пиши, ако решиш имало ли е ефект, какво представлява операцията и разни други подробности.

http://www.zdravenfo....php?f=12&t=318

[Орлин Баев]

Много се радвам на споделянето ти, Вива Касели! Явно това е често срещан факт. Дори не го наричам проблем, защото както сам знаеш, не е, а е просто неутрален факт. Несъвършени сме, нормално е! Може би вместо лазер тук може да помогне естествената слънчева светлина - посрещане на изгрева, изпращане на залеза, развиване на светла чиста визия, поглед над света и себе си?!

[Viva Caselli]

Много се радвам на споделянето ти, Вива Касели! Явно това е често срещан факт. Дори не го наричам проблем, защото както сам знаеш, не е, а е просто неутрален факт. Несъвършени сме, нормално е! Може би вместо лазер тук може да помогне естествената слънчева светлина - посрещане на изгрева, изпращане на залеза, развиване на светла чиста визия, поглед над света и себе си?!

Един факт е проблем, ако му отдаваш значимост! Мислиш върху него. Наистина е странно. Вече живея толкова време с тая паяжина, но понеже съм свикнал с нея до такава степен, че за мен тя не съществува. Аз съм я приел в себе си и тя е изчезнала. Нещо като примирие, но не онова примирие, което ти се налага чрез книги, а някакво естествено такова. Така необяснимо и резултатно.

Ивелин85, търси в интернет и ще откриеш много информация как се появяват тези точици. Причините да се появяват и как се лекуват. В интернет се подвизават добри специалисти, които обичат работата си и са отворени да дават съвети и помощи безплатно. Няма нужда от тоблерони и уиски, за да изкопчиш съвет. И аз също като теб навремето бях изпаднал в тревожност и не можех да си представя как ще живея с този дефект, който беше постоянно с мен. А зимата на фона на белия сняг беше ужасно. Излезнем с приятели в квартала и всеки се радва на снега, а аз съжалявам себе си и се ядосвам на тея точици, пречещи ми да виждам зимната гледка. Уверявам те, че с времето ще изчезнат. Ще са там - пред очите ти, но ще изплуват единствено и само, ако някой те подсети, че ги имаш, както ти ме подсети с твоя пост и ги зърнах отново.

Ето ти много полезна информация в този сайт.

http://www.allaboutv...spotsfloats.htm

И в този.

http://www.retinamd....etinaframe.html

Eто и на български.

http://www.vdaskalov...etinaframe.html

Редактирано Септември 16, 2012 от Орлин Баев

[Ивелин85]

Благодаря ти много Вива Касели