Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Диана Илиева

Чувства и мисли?

Recommended Posts

Тъй като много пъти напоследък виждам как някои участници се опитват да обърнат вниманието към чувствата, а други обратно - те са почитатели на ума и неглижират чувствата или им определят дори известна негативна роля, в смисъл, че пречат на ясното мислене, влекат ни към нашата нисша природа и т.н.

Та нека в тази тема коментираме тъкмо това, защото според мен е важно.

Ще дам като отправна точка и едно мнение на Учителя, което е твърде радикално:

"Само ангелите мислят. Онези, които казват, че човекът бил манас, не разбират нещата. Съвременният човек не е манас. Той трябва да учи закона на Любовта: първо да се научи да чувства правилно, после да мисли правилно. Ако искате да знаете Истината, тя седи в това, че всеки човек, който не чувства правилно, той не може и да мисли правилно. Понеже ангелите мислят правилно, те работят с мисълта, а са оставили хората да работят с чувствата. Значи ангелите мислят, а хората чувстват. Следователно между мислите на ангелите и нашите чувства става една вътрешна връзка. Когато кажем, че човек започва да мисли, ние подразбираме, че някой ангел се е заселил в тялото на тази душа на Земята, която чувства. Тогава именно тази душа започва да чувства и да мисли. Тя мисли с ума на ангела, а чувства със сърцето на човека. Ангелът съзнава, че започва да чувства, но вече с душата на човека. Значи между ангела и човека има взаимна връзка. Ангелът е силният тон, а човекът е мекият тон. Вие питате някого: „Ти право ли мислиш?“ Защо питате него, питайте ангела. Ако е въпрос за чувстване, питайте човека дали чувства право, или не. В цялата Свещена книга никъде не се говори за човешкия ум, но за ума, за мисълта на ангелите, а пък за сърцето на човека. Само новите писатели казват, че както човек мисли, такъв става: както човек чувства, такъв е в действителност. Човек възприема своята мисъл чрез сърцето си. Следователно, за да разбереш състоянието на когото и да е, трябва да чувстваш тъй, както и той чувства. Само така ще може да се разберете.

Сега няма да се спирам да ви обяснявам тия неща надълго. Аз съм засегнал всички тия въпроси, направил съм ги донякъде разбираеми, но вие, вместо да извлечете полза от тях, мислите, че тази работа е много лесна. Не, всяка мисъл трябва да мине през вашето сърце. Тези мисли не са мои – те са Божествени мисли, Божествени енергии, които минават през мене. Тия енергии трябва да минат и през вас."

ООК, год.4, Съвместими отношения

Е, какво "мислите" по въпроса :) или е по-точно да попитам - Какво чувствате?

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво чувствам ли? Амииии чувствам задоволство :) ха ха ха

Учителя има и други лекции, където коментира къде се намира духът и каква е връзката му с чувствата.

Между другото се усеща много ясно, кога една мисъл идва от сърцето. Това е блясъкът на осъзнаването, което няма нищо общо с логиката, блясъкът на изненадата, на поглеждането на света от друга гледна точка.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, така е.

Сещам се сега за различни методи - методът Силва, методът на проф. Лозанов и др. - в тях идеята е да се почувстват нещата и тогава те се случват - лесно, вълшебно направо!

А защо сме склонни наистина да неглижираме чувствата, или да ги отричаме като пречещи/разсейващи/влечащи ни към нисшата ни природа, да ги потискаме (по-скоро само се опитваме)? Като че ли ни е по-трудно да излезем на глава с тях ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тъй като много пъти напоследък виждам как някои участници се опитват да обърнат вниманието към чувствата, а други обратно - те са почитатели на ума и неглижират чувствата или им определят дори известна негативна роля, в смисъл, че пречат на ясното мислене, влекат ни към нашата нисша природа и т.н.

Е, какво "мислите" или какво "чувствате" по този въпрос?

Аз по-скоро спадам към втората група, в която са почитателите на умствените разсъждения и донякъде - на интуицията и които смятат чувствата за пречещи на ясното мислене.

Редактирано от ISTORIK

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

всяка мисъл трябва да мине през вашето сърце.

По-просто от това и по-ясно да се каже - не виждам как. Умът и сърцето са Едно Цяло и докато функционират така, човекът е в хармония вътре в себе си и с Вселената.

Неглижирането на което и да е от двете води до дисхармония. Но и тя си има своя смисъл и роля.Двигател е на процес за ново хармонизиране и така... Ако се усети дисхармония, проверява се кое е неглижирано волно или неволно и се възстановява единството (осъзнато).

Един въпрос:

А смятате ли, че цитираният по-горе принцип всяка мисъл трябва да мине през вашето сърце - може да се приеме и в обратния му ред, т.е.:

Всяко чувство трябва да мине през вашия ум ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

всяка мисъл трябва да мине през вашето сърце.

По-просто от това и по-ясно да се каже - не виждам как. Умът и сърцето са Едно Цяло и докато функционират така, човекът е в хармония вътре в себе си и с Вселената.

Неглижирането на което и да е от двете води до дисхармония. Но и тя си има своя смисъл и роля.Двигател е на процес за ново хармонизиране и така... Ако се усети дисхармония, проверява се кое е неглижирано волно или неволно и се възстановява единството (осъзнато).

Един въпрос:

А смятате ли, че цитираният по-горе принцип всяка мисъл трябва да мине през вашето сърце - може да се приеме и в обратния му ред, т.е.:

Всяко чувство трябва да мине през вашия ум ?

.ммммммммммммммм

Учителя говори как всяка Божествена мисъл минава през сърцето и че всеки трябва да допусне всяка [Божествена] мисъл през сърцето си.

И какво е най-вжното тук? Божествените мисли не идват през ума!!! Те идват през сърцето, през чувствата.

А чувството като дойде, то минава навсякъде. И през ума и през тялото. Само дето понякога ума се опитва да го потисне.

Но да, права си - всяко чувство трябва да се допусне до ума.

Абе много си права и това е много важно да. супер :) :) :)

Всяко чувство трябва да се допусне до ума, за да може Божествената мисъл да влезе в ума :) Не трябва да се потискат чувства.

Ама това го усещам ужасно важно. Благодаря Донка.

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Понякога ни се иска нещата да стоят по определен начин и тогава истината няма никакво значение. Това не е чувство, а желание. То е съпътствано с емоция. Последната дума показва едно вътрешно движение в астралното тяло на човека. Чувството може да засегне астрала, но може и да не го засегне. При едно възвишено, неегоистично чувство астралът остава спокоен, т.е. нямаме нарушаване на равновесието му както при емоциите. Емоциите говорят за неуравновесеност и наистина пречат.. Чувствата обаче не са емоции, въпреки че често ги предизвикват. Всъщност почти винаги на този етап на развитие на хората.

Що се отнася до мисленето, нека да бъдем реалисти - хората мислят. Да, ние не създаваме идеите, а по-скоро ги възприемаме от пространството и боравим с тях, но това не променя факта, че ние избираме с коя идея по какъв начин да се свържем - дали и как да я приемем или отхвърлим, ние я оцветяваме с цвета на нашето съзнание и я комбинираме с други идеи сформирайки по този начин нашия мисловен процес. Ние осъзнаваме идеята, разбираме я, възприемаме я и я използваме - това прави човекът.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, и аз си мислех, че хората мислят. Затова и определих цитата от Учителя като радикален :)

Но сега вече се чудя - добре, улавяме някоя мисъл (пък дали не е по-точно да се каже - внушава ни се някоя мисъл?), какво правим ние след това? По какъв начин успяваме да я реализираме примерно?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, и аз си мислех, че хората мислят. Затова и определих цитата от Учителя като радикален :)

Но сега вече се чудя - добре, улавяме някоя мисъл (пък дали не е по-точно да се каже - внушава ни се някоя мисъл?), какво правим ние след това? По какъв начин успяваме да я реализираме примерно?

"Само ангелите мислят." :)

По какъв начин успяваме да я реализираме примерно? Хм, много голям въпрос, Нещо не мога да го обхвана в момента. Може би трябва някой да се изкаже по него.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, по принцип действия чрез волята, но какъв е механизма? И кое дава енергията за реализирането?

Имам усещането, че пак чувствата са намесени тук. Включително сме говорили какви резултати се получават, когато нещото е направено с любов и когато е направено с някакво негативно чувство...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Поляризирането винаги е нож с две остриета. Като бях в девети клас учителя ми по литература ми обясни, че няма лоши и добри персонажи. Никой дотогава не ми го беше казвал. Що се отнася до чувствата, те несъмнено пречат на трезвата преценка. Имаме си дори народна поговорка за това: "Утрото е по-мъдро от вечерта". Има и "Брой до 10." Ако се замисля, ще се сетя и още. При все това чувстването не е недостатък, нито нещо лошо. Да, пречи на преценката, но ние не се занимаваме денонощно с преценки.

Според мен човек е длъжен да прави това, което другите създания не могат, а именно да мисли и чувства. Да очерня едното и да възхвалява другото е еднаква загуба на време.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А защо сме склонни наистина да неглижираме чувствата... да ги потискаме (по-скоро само се опитваме)? Като че ли ни е по-трудно да излезем на глава с тях ...

Ето това е интересен въпрос. От една страна, вероятно се страхуваме, че те вземат контрол над живота ни, а всяко едно чувство е краткотрайно. Излиза, че живота ни ще бъде управляван от прищявки, от моментни слабости.

От друга страна, нека дам примери два. Единият е с майстор мазач, който ми каза, че навсякъде ще го приемат, просто защото се държи като с приятел с непознатите при които кандидатства, ползва цинични думи и говори шумно и весело. Очевидно е освободен от задръжките какво се очаква от него и не се страхува. Другият пример е с културист. Помня един коментар на друг културист, че с неговия ум и чуждото тяло до сега да е станал шампион. Изглежда отново, че спънатия ум, или по-правилно емоционално, може да бъде ощетен дори във превъзходството си във физиката.

А какво всъщност е благорприличието, не са ли това оковите на нашите емоции? Кога е по-весело, когато кандидатстваме за работа или когато пърлим прасето на село? А дали владеенето на емоциите не е качество, което при определени обстоятелства е показател за надежност?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Поляризирането винаги е нож с две остриета. Като бях в девети клас учителя ми по литература ми обясни, че няма лоши и добри персонажи. Никой дотогава не ми го беше казвал. Що се отнася до чувствата, те несъмнено пречат на трезвата преценка. Имаме си дори народна поговорка за това: "Утрото е по-мъдро от вечерта". Има и "Брой до 10." Ако се замисля, ще се сетя и още. При все това чувстването не е недостатък, нито нещо лошо. Да, пречи на преценката, но ние не се занимаваме денонощно с преценки.

Според мен човек е длъжен да прави това, което другите създания не могат, а именно да мисли и чувства. Да очерня едното и да възхвалява другото е еднаква загуба на време.

А, не, не, не искам да противопоставям мислите на чувствата. Ако така е прозвучало, съжалявам и сега ще се дообясня.

Аз изказвам виждането си, че ние, съвременните хора сме склонни да се уповаваме предимно на ума, което може би не е правилно. Ти нали допускаш, че е възможно да се заблуждаваме относно някои неща, особено тези, които засягат ума, психиката, дори и физически мозъкът е един от най-слабо изучените органи.

Също така не ти ли се е слувало, запознаваш се примерно с някого, уж всичко е наред, приятен човек, учтив, възпитан, а нещо отвътре така ти създава едно неприятно чувство. И най-често след време се оказва, че това е било оправдано, макар че строго погледнато не сме имали никакви основания. Или предлагат ти уж нещо интересно, желано, обаче вътрешно изпитваш някаква неохота, нещо ти е чоглаво; претегляш и премисляш всичко, всичко е наред и го правиш; и после съжаляваш.

Това имам предвид, дали не надценяваме ума и мисленето.

Пък по втория пост нещо не можах да разбера примерите.

Но ми стана интересно - мислите според теб по-трайни ли са от чувствата?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не допускам, че ползването на ума е грешният избор по следната причина: човек мисли различно само когато е на различна възраст (опит), а чувства различно при всякакви обстоятелства - с кого е, къде е, колко е часа, какво е ял, пил, облякъл, пипал, помирисал, видял, чул.....

По втория въпрос, интуиция нямам. Някой хора могат да са ми противни или привлекателни само с един поглед, но по това не съдя за вътрешната им красота. И няма нищо разумно в това да съдиш за книгата по кориците. Това е по-скоро приумица на чувствата, които непременно бързат да изпреварят фактите.

Примерите ми бяха за това, че самоконтрола осъществен от разума ни лишава от човешкият ни облик. И че понякога няма нищо по-красиво от непосредствеността и импулсивността.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, обаче ако умът умее да разчита езика на чувствата правилно, взема правилни решения. Започне ли да налага на сърцето логическите си схеми, чака го човека катастрофа след катастрофа или.... бавно умиране.

Въпросът е дали и как умът се учи да разбира какво му нашепва сърцето.

Опс - сега видях днешната мисъл - синхроничност.

Та казвам: Вярвайте в едно нещо. Във вас имате една душа, която е излязла от Бога и е чиста. Искайте всички да сте чисти, както душата ви е чиста. Има нещо в човека, което не е опетнено. Душата е чиста. В сърцето са станали много погрешки, на него не може да разчитаме. Сърцето трябва да се чисти.

тук

Мноооого важен момент.

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чувстваш това, което мислиш, мисълта определя чувството.

Дълго време се заблуждавах, че понеже чувствам така нещата, затова мисля така ...не е вярно, обратното е. Като промениш мисленето, се променя и чувството, и не след 5, 10, 15 години, а веднага, на момента.

Иначе ума и сърцето са в хармония, каквото мисли ума, това чувства сърцето, говори устата и върши тялото.

Глупавия човек мисли каквото му дойде, а умния каквото е право /Учителя/

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чувстваш това, което мислиш, мисълта определя чувството.

Дълго време се заблуждавах, че понеже чувствам така нещата, затова мисля така ...не е вярно, обратното е. Като промениш мисленето, се променя и чувството, и не след 5, 10, 15 години, а веднага, на момента.

Иначе ума и сърцето са в хармония, каквото мисли ума, това чувства сърцето, говори устата и върши тялото.

....

глупости. така е, ако потискаш чувствата

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, обаче ако умът умее да разчита езика на чувствата правилно, взема правилни решения.

Е, след като разумът анализира чувствата, то това си е контрол над тях, т.е. разумна, а не емоционална реакция.

Започне ли да налага на сърцето логическите си схеми, чака го човека катастрофа след катастрофа или.... бавно умиране.

Да почнем от там, че сърцето не чувства. Мозъкът е този орган, който се занимава с това. Не случайно написах, че чувстването е дисбаланс на разума, нарушаване на реда и логиката в начина на мислене. Чувствата са твърде фриволни сили и не случайно в Библията много от тях са оприличени на грях. Само за справка, повечето от убийствата на планетата се извършват от страст. Ще те перифразирам: каже ли сърцето на ума какво да прави, човечеството го чака катастрофа.

Въпросът е дали и как умът се учи да разбира какво му нашепва сърцето.

Мисля, че теб попитах вече: какво наричаш "нашепване на сърцето" и "вътрешен глас"? Това са изрази лишени от буквален смисъл и като такива всеки ги разбира различно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чувстваш това, което мислиш, мисълта определя чувството.

Всъщност мисля, че е малко като казуса с кокошката и яйцето. И мисленето и чувстването са електрически импулси в мозъчната кора. И двете са мозъчна активност. И двете се определят от средата и опита. По-съществения въпрос би бил каква е разликата тогава? Ами чувстването е свързано с активно производство на химикали от главният мозък, на което реагира тялото - еуфория, тъга, щастие, скръб и т.н. Мозъкът е лабораторията, която привежда човешкото тяло в състояния от които е зависил шанса за оцеляване. Чувството за бодрост сутрин, чувството за умора нощем са прости примери за това как мозъка заповядва на тялото какво да прави. Всички наркотици са имитации на продуктите на мозъка. Интересно, че не си даваме сметка за друго - че чувствата са наркотици към които сме пристрастени. Могат да се направят много аналогии с действието на пристрастяващ наркотик по начин на въздействие и химичен състав. И ако някой ми каже, че решения трябва да се вземат надрусан...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще дам като отправна точка и едно мнение на Учителя, което е твърде радикално:

"Само ангелите мислят. Онези, които казват, че човекът бил манас, не разбират нещата. Съвременният човек не е манас. Той трябва да учи закона на Любовта: първо да се научи да чувства правилно, после да мисли правилно. Ако искате да знаете Истината, тя седи в това, че всеки човек, който не чувства правилно, той не може и да мисли правилно. Понеже ангелите мислят правилно, те работят с мисълта, а са оставили хората да работят с чувствата. Значи ангелите мислят, а хората чувстват. Следователно между мислите на ангелите и нашите чувства става една вътрешна връзка. Когато кажем, че човек започва да мисли, ние подразбираме, че някой ангел се е заселил в тялото на тази душа на Земята, която чувства. Тогава именно тази душа започва да чувства и да мисли. Тя мисли с ума на ангела, а чувства със сърцето на човека.

....

Сега няма да се спирам да ви обяснявам тия неща надълго. Аз съм засегнал всички тия въпроси, направил съм ги донякъде разбираеми, но вие, вместо да извлечете полза от тях, мислите, че тази работа е много лесна. Не, всяка мисъл трябва да мине през вашето сърце. Тези мисли не са мои – те са Божествени мисли, Божествени енергии, които минават през мене. Тия енергии трябва да минат и през вас."

ООК, год.4, Съвместими отношения

Е, какво "мислите" по въпроса :) или е по-точно да попитам - Какво чувствате?

Мисля че щеше да е много полезно все пак да се обяснят тия неща надълго, защото така е "ала-бала-портокала". Щом само ангелите мислят защо трябва да се учим, да се образоваме, да развиваме мисленето си чрез общуване и пътуване и в зависимост от това защо стигаме до различни изводи? Например човешките бебета отгледани от животни дори не се научават да ходят на два крака, ако и да имат само естествени, природни мисли и чувства. Ако обучението и общуването ни спомага да възприемаме мислите на различни ангели, например както един радиопарат може да приема различни станции, то тогава мислите на различните ангели доста се различават. Много често хора минали през едно и също обучение стигат да различни мисли и съответно действат по различен начин, особено в нестандартни ситуации, явно преключват на мислите на различни ангели. Тогава с какво ни помага знанието че имало ангели които мислели и към чиито мисли трябва да се стремим? Още една митологична теза от Средновековието.

Така или иначе мислите в нас са резултат на нашия труд и то колективен труд, а от Просвещението досега този колективен мисловен труд допринесе изключително много за хората посредством науката и образованието. Проблемите които това развитие донесе нямат връзка нито с мисленето нито с чувстването, а са свързани с контрола на желанията. Забележително е че Буда го е разбрал преди хиляди години и го е поставил като основа на учението си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Така или иначе мислите в нас са резултат на нашия труд и то колективен труд, а от Просвещението досега този колективен мисловен труд допринесе изключително много за хората посредством науката и образованието. Проблемите които това развитие донесе нямат връзка нито с мисленето нито с чувстването, а са свързани с контрола на желанията.

Не са ли желанията чувства, а контрола разума?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За важността на ума в Пътя на себепознание

Още няколко години преди Христа, Хермес Трисмегист дефинира първия от седемте велики ключа за себепознание. Той гласи, че Вселената е ментална. Всичко е Ум. Ние живеем и се движим в Ума на Цялото.

"Този, който схване истината за Менталната природа на Света, е напреднал значително по Пътя към Майсторството." - се казва в Кибалион.

Богомилското движение, едно учение на Мъдростта възникнало по нашите земи, използва силата на ума, за да изкара хората от заблудите на своето време и чрез своите креации да стане проводник на Ренесанса.

Съвременните психолози използват утвърждения и внушения, които чрез силата на ума имат удивителни резултати. Филмът Тайната - добре илюстрира по полулярен начин, някои от възможностите на ума. Интересена е и тази визуализация за щастие

В пътя на себепознание от Учителя, умът играе важна роля:

"Единственото нещо, което ще ви спаси, то е вашият ум... умът спасява човека. "

източник

"Всичко в света е мисъл. Всичко в света е ум."

източник

"Който не се държи за своя ум, ще страда. Хората страдат, понеже не мислят. Те се водят по сърцето си, а не по ума си. Умът е Божественото начало в човека, което никога не се петни. Казва се „покварено сърце“, но не се казва покварен ум."

източник

"Ти страдаш, защото не мислиш. Радваш се, защото мислиш.

Добър си, защото мислиш. Лош си, защото не мислиш.

Невежа си, защото не мислиш. Учен си, защото мислиш....

Защо страдаш? Защото не мислиш. Защо се радваш? Защото мислиш.

Лош човек си, защото не мислиш. Учен човек си, защото мислиш...

Всичко зависи от мисълта. Мисълта е реалност. Ние всички се стремим към реалността. Тя е, която осмисля живота. Да живееш, значи да мислиш. Щом не можеш да имаш живот, значи не мислиш. Щом животът няма смисъл, животът е неприятен. Щом животът има смисъл, животът е приятен. Ти искаш да бъдеш богат. Богат си, защото мислиш. Сиромах си, защото не мислиш. Защо си сиромах? Защото не мислиш. "

източник

"Реалността, всичко в живота е умът. Духът или умът? Всичко е умът. Умът, това е същественото. Това, което ти мислиш, то е същественото. Това, което мислиш в даден случай, е реалността. За каквото мислиш, то е реално."

източник

"Като станете от сън, кажете си: "Само умът носи моето щастие. Само умът носи моята сила. Само умът носи всички възможности, от които мога да се ползвам." Само така ще бъдеш свързан с ума си."

източник

Формула от Учителя : Правата мисъл разрешава всички противоречия в живота

Източник

Интересно е също, че в българската народопсихология срещаме: светла мисъл, светъл ум, ум като слънце и т.н. Умът и мисълта се свързват със светлината.

За да може човек да се развива правилно умът му трябва да бъде светъл - да носи светлина и да бъде проводник на светлина.

"Пази светлината на умът си" - е написано на един камък на Рила по пътя за молитва.

В Космичната Стълба на Реалността, светлината е кондензирана Мисъл. Там където има светлина, има присъствие на мисъл.

Интересно е също, че в българската народопсихология срещаме: светла мисъл, светъл ум, ум като слънце и т.н. Умът и мисълта се свързват със светлината.

За да може човек да се развива правилно умът му трябва да бъде светъл - да носи светлина и да бъде проводник на светлина.

"Пази светлината на умът си" - е написано на един камък на Рила по пътя за молитва.

В Космичната Стълба на Реалността, светлината е кондензирана Мисъл. Там където има светлина, има присъствие на мисъл.

Още някои идеи за размисъл от Учителя относно важността на интелигентността в Пътя:

"Ученикът трябва да бъде крайно интелигентен. Неговият ум да бъде гъвкав, да схваща моментално всички тънкости, да не се лъже. Каквато задача му се даде, веднага да я реши…

Интелигентността внася светлина в човека...

Значи честност, доброта, интелигентност и благородство – това са четири качества, присъщи на ученика…. Без честност, доброта, интелигентност и благородство ученикът не може да намери своя Учител. "

източник

"Който иска да учи, той трябва да се отличава с чистота, справедливост, интелигентност и доброта."

източник

"И доколкото ние сме интелигентни и изпълняваме волята Божия, дотолкова и Той ни се открива. "

източник

"Красота трябва да има човешкото лице. Зад тази красота трябва да седи истината. Зад истината трябва да седи твоята интелигентност. Зад твоята интелигентност трябва да седи твоята сила, твоята мощ. "

източник

"Две неща има в човека: любов и интелигентност. И двете са по образ и подобие на Бога. За да приличаш на Бога, трябва да обичаш и да мислиш. Щом обичаш и мислиш, ти си по образ и подобие на Бога. "

източник

"Който иска да стане разумен, интелигентен, нека яде круши, от най-хубавите с крушообразна форма, а не от валчестите и тия, които същевременно имат хубав жълт цвят. "

източник

"Ако имаш интелигентност, и добротата ще дойде. Ако имаш интелигентност, и силата ще дойде....

Работи със законите на своята мисъл, работи с законите на своята доброта, работи със законите на своя ум. "

източник

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И чувствата и мислите са част от човешкото съзнание. Последното е невъзможно без тях. Затова разделянето и сравняването им е неуместно. Те са различни и в същото време не съвсем. Те са просто аспекти на съзнанието. Хайде да сравним магнетизма и електричеството; или пък движението в кръг с движението по права линия. Животът е спирала - съвкупност и от двете. Нека не се заблуждаваме - хората не могат нито да мислят правилно, нито чувствата им са съвсем прави. И един от основните проблеми е наистина в доминацията на желанията.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега
Sign in to follow this  

×