Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Диана Илиева

Чувства и мисли?

Recommended Posts

Така или иначе мислите в нас са резултат на нашия труд и то колективен труд, а от Просвещението досега този колективен мисловен труд допринесе изключително много за хората посредством науката и образованието. Проблемите които това развитие донесе нямат връзка нито с мисленето нито с чувстването, а са свързани с контрола на желанията.

Не са ли желанията чувства, а контрола разума?

Не са, защото можеш да чувстваш и мислиш за някой обект без да го пожелаваш. Това се нарича обективност и безпристрастност, използват се в науката, правото, духовността и други области. Желанията ни привличат към външните обекти или отвращението ни отблъсква от тях, но и в двата случая се нарушава правото движение на мисълта, тя често се зацикля в резултат на това.

Дуализмът на чувства и мисли е още едно наследство на юдеизма, преминал доста широко в християнството. В източните култури и духовни системи не е така, разглежда се ума като едно цяло и емоциите и рационалното мислене се разглеждат като негови функции. Затова и няма отделни думи за сърце и ум, има само една базисна дума и йероглиф за ум/сърце, който в съвремен контекст отговаря на съзнание. Това съответства на съвременната гледна точка за доминиращата функция на мозъчните полукълба по отношение на емоционалния и рационален аспект на мисленето.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не са ли желанията чувства, а контрола разума?

Не са, защото можеш да чувстваш и мислиш за някой обект без да го пожелаваш. Това се нарича обективност и безпристрастност, използват се в науката, правото, духовността и други области.

Не разбрах какво общо има това EM_YoCi191.jpg

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не разбрах какво общо има това EM_YoCi191.jpg

В интернет форумите това често се случва, но има и други начини за познание, като школи, университети и т.н. Вярно е че са по-трудни, но и повече дават.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не е ли по-просто да формулираш мисълта си по по-разбираем или убедителен начин? Можеш да го направиш за себе си, ако не искаш за мен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съжалявам, нямам сутринта време нито да цитирам, нито да обяснявам много...

Предишното ми мнение беше само на база личен опит. Да поясня. Имаше време, когато умът ми под влияние на клишета, натикани ми в главицата още като невръстно дете, разчиташе вълнението (чувството) като положителен сигнал, че това е нещо добро, силно, красиво. Съответно чувството за спокойна радост (не еуфория, а просто ми е блажено хубаво) умът тълкуваше като застой и се отегчаваше. Сигурно така е трябвало да бъде тогава, трябвало е да се учи доста...

Но да кажа разликата - сега умът ми тълкува вълненията като проблем в обстоятелствата, към който трябва да подходи особено внимателно - все едно се кани да пресече оживено кръстовище без светофари. Спокойната радост сега означава, че тук има красиви и добри неща - може да се отпусне, да си почива и да ги съзерцава, все едно върви по горска пътечка и наоколо подскачат само катерички и пеят птички, до него - приятел(и)... Задачка пак има - да чува и да вижда и да съ- твори красиво и добро - пее, рисува, танцува...

Е, в живота е нормално да има и кръстовища без светофар, и пътечки, и скали... Важно е умът да осъзнава къде се намира и какво се очаква от него...

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега
Sign in to follow this  

×