Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Помогнете на една умираща душа да живее.


sadlife

Recommended Posts

Знаеш ли, странни разсъждения правиш. Ако на един човек наистина му е дошло до над козирката от нещо, едва ли ще бъде толкова бавен и предпазлив - той би бил толкова отчаян, че ще скочи дето се вика в клетката на лъвовете, само и само да не е там, където е бил дотогава. Лично аз познавам поне няколко участника тук, в този форум, които са имали много по-ужасно детство от твоето, с огромен психически, физически, сексуален и всякакъв тормоз, това не им е попречило да се отскубнат, да започнат работа, да станат самостоятелни ...

mochito дава чудесна идея за екофермите.

Има много такива екоферми, например зная за една доста голяма в с. Желен - там ще ти дадат покрив над главата и храна, срещу доброволен труд, който да ти бъде по силите; не бъка от народ, за да ти се проявят социофобиите, а наличните хора там са много спокойни и лъчезарни. Ако решиш да направиш такава стъпка, обади ми се на ЛС, аз лично ще ти купя билета до такава ферма.

Линк към коментар
Share on other sites

Какви по конкретни обяснения искате повече?!

Добре. Аз имам въпрос, каква по - конкретна помощ искаш?

До тук ти се дадоха основните видове подкрепа - упражнения, мисловна нагласа, тренинг, предложение за работа, предложение за пари. Всяка една от тези подкрепи има съответните условия, такъв е живота. Както ти не се доверяваш на помощта, така и няма как някой просто ей така да ти се довери, че ще направиш правилните крачки с неговия ресурс. Нали не си представяш, че някой ще ти прати пари по пощата, та ти да правиш каквото решиш с тях!? Защото аз май с такова впечатление оставам.

Няма как да промениш нещо, докато повтаряш това:

....... когато се появи човек който да ми помогне ................ Защо не го разберете?!................ пренебрежението на целия заобикалящ ме свят, и това ме съсипва, и ме депресира максимално. ................ Нямам опит в тежка работа, ......................попадайки сред много хора се сдухвам, ................ Имам социална фобия и страхова невроза ................... тези две неща когато се развият в даден човек, това е нещо страшно... което не може да се промени с един ден... .................. Иска се помощ, ....................... В момента аз съм на дъното на пропастта... Прекалено слаб физически, плюс и психически. ..................... Докато съм сред тази обстановка, желанието ми за живот ще се убива...................... положението си остава все така депресиращо и лошо.

Мога да преброя колко пъти си ги повторил в тази тема, ти можеш да преброиш колко пъти си ги повтаряш на ден, а можеш ли да преброиш колко пъти си ги помисляш?? Това е равносилно на автохипноза, разхипнотизирането става с действие и обръщането на всеки един от тези изрази в положителни. И да се вярва на положителните им послания.

Първото което можеш да направиш е да промениш конкретната цел от : "Някой трябва да ми помогне." в нещо друго, като например "Трябва да си намеря работа" – или друго по твой вкус. Съответно действията ти да се променят в обслужване на новата цел - от писане по форуми и търсене на мистериозния Някой. В ровене по сайтове за работа, вестници, познати и въртене на телефони свързано с целта.

Това е Максимално конкретното и възможно най- малко изискващото усилие и труд, ако не успееш да го направиш, за мен това ще означава, че не искаш и това ти го казвам от психологична гледна точка, а не от лична. Знам колко е трудно, знам и колко не успяват да го направят, но познавам и хора които са успели да обърнат мисленето. Ти решаваш от кои да бъдеш.

Линк към коментар
Share on other sites

Бе Диди, човека иска пари.

Дай сметка и да ти пратим пари, кво ще кажеш. Като ти е толкова на зор.

А иначе на мене лично ми трябват като за начало ок 20 бона. И на мен, ако някой ще, някак си да се смили над мен. И да ми даде.

Но, като гледам, на Росица й трябват около 30 000 да си лекува левкевмията.

А на Данаил - още по 100 за трансплантация.

И още по 500 за онези, които са останали без работа и още 400 за онези възрастни хора, самотни.

И още по толкова за всички реално нуждаещи се.

...

Редактирано от Ивета
Линк към коментар
Share on other sites

Много е трудно да помогнеш на човек който предварително знае че няма да се справи.Момчето трябва да е сигурно че иска промяна,едно нещо или го искаш,или си търсиш оправдания че няма да се справиш и няма да се получи !!!

Линк към коментар
Share on other sites

Ивета, човекът е публикувал това излияние в още десетина форума. И аз си мислех, че иска пари, но е възможно просто да се нуждае неистово от внимание. Даже на едно място се е кръстил dushevno_bolniat. Вампирче :)

P.S. На едно място са му предлагали свободна къща да живее и да взема храна от близка ферма.

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Кой е казал че не искам да ми се помогне или че търся оправдания? Защо говорите така?! Казах само че докато съм в тази гадна обстановка нещата няма как да се оправят. Относно другия коментар... не, не се нуждая от внимание... Това че съм публикувал историята си в няколко форума говори само по себе си че търся отчаяно някаква помощ. А не че се правя на един какъв си... Писал съм се душевно болният... защото това чувствам. Няма да слагам розовите очила и да се пиша "щастливия" я. Помислете малко... и тогава говорете. Като не искаш искаш да помогнеш на един човек поне не го съди и не сипвай сол в раните му. Ок, вашите гледни точки са това... Според вас аз съм такъв и такъв... добре.. Никой не ви задължава да ми помагате, щом не искате. Аз ще продължавам да търся спасението, доакто го открия!

Линк към коментар
Share on other sites

Има една мисъл...

Ако не можеш да промениш хората около себе си, опитай се да промениш себе си.

Линк към коментар
Share on other sites

Здрасти sadlife

Ти мислиш, че хората тук не те разбират. Но това не е така. Те просто отказват да влязат в твоя тон и да се съгласяват с твоите твърдения колко си зле, как за нищо не ставаш и как нищо не можеш. Ти се чувстваш безсилен, и искаш да проектираш безсилието си върху всички останали, които се опитват да ти помогнат. Представи си нещата така - Ти си затънал в едно блато и викаш за помощ. Появяват се хора. Обясняват ти какво трябва да направиш, за да се измъкнеш на брега. Но ти не искаш това. Искаш някой да влезе в блатото при теб, за да разбере как се чувстваш. Но кажи ми, как хората ще ти помогнат, ако и те затънат в блатото? Как ще ти помогне това разбиране, което ти толкова искаш? За да се измъкнеш, трябва ти да се стремиш към хората, които са на брега. А не да се опитваш да ги убедиш, че трябва да дойдат в блатото при теб, за да се киснете в калта заедно. Аз ти гарантирам, че всички тук разбират, че ти е тежко, трудно и че страдаш много. Това никой не го отрича. Просто хората ти казват, че ти не си безсилен и безпомощен. И на теб това не ти харесва.

Не ти пиша това, за да те критикувам или да ти "сипвам сол в раната". Просто се опитвам да ти обясня какво се случва тук. Прочети пак цялата тема и обърни внимание на своите реакции, опитай се да се погледнеш отстрани. Какво виждаш? Аз виждам, че ти не си безсилен и безпомощен. Но защо толкова упорито се опитваш да убедиш всички хора, че си такъв? Защо си се вкопчил така в безпомощността? Помисли над това.

П.С. На мен идеята за работа във ферма срещу храна и подслон много ми харесва. Може ли да напишете малко повече информация за това?

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей, Sunsual!

В с. Желен до Своге има такава ферма, инициатор за нея е Филип, потърси инфо в интернет. Освен нея, през последните години изникнаха и много други такива, все от едни лъчезарни млади хора. Потърси и съм сигурна, че ще намериш "своята" ферма. Успех!

Линк към коментар
Share on other sites

Всеки умира, но не всеки има смелостта да живее достойно.

Линк към коментар
Share on other sites

sensual е дал много точен коментар. Съгласен съм.. Ти ми го каза по подходящ начин по който наистина ме накара да се замисля. Няма спор че си на 100 % прав.. Въпросът е само че ми е много трудно... и не издържам. Искам просто да живея, да се развивам, да си имам свой живот. Толкова ли много искам. А как да променя нещата с това скапано телосложение, тази умора и тази клинична депресия в която съм изпаднал. Търсете някакви алтернативи, не мога ли да се обърна към някой сайт нещо, или вестник, агенция? Каквото и да е, само да ми подадат ръка да се измъкна от този кошмар... и да ме насочат за по нататък. Не искам да губя повече време в това страдание и да позволявам то да се закотва все повече в мен... Искам да живея... да бъда НОРМАЛЕН ЧОВЕК...

Линк към коментар
Share on other sites

Над какво трябва да се замислиш (поне):

1. За образованието си.

Трябва да завършиш минимум вечерна гимназия, за да приключиш със средното си образование. Може да изкараш курс за чужд език, шофьорски курс, курс за компютърни умения. Потърси възможности в най-близкото бюро по труда, в обучителни организации... После може да помислиш и за полувисше (в колеж) или висше образование (в университет).

2. За доходите си.

Потърси някаква работа чрез бюрото по труда, сайтовете за работа, частните агенции за намиране на работа, местната община... Ако се уредиш да работиш някъде в симбиоза (в еко ферма, в манастир, при доброжелател) срещу подслон и/или храна също ще е добре. Може да потърсиш и възможности за работа като доброволец (безплатно, без храна, без подслон) в някоя фондация.

От друга страна, можеш да кандидатстваш за заем в някоя банкова или по-скоро - в някоя небанкова институция. Но този заем ще трябва да се връща на равни месечни или седмични вноски.

В по-голям град или в столицата ще има и повече работа, и повече възможности за развитие, но - и по-голяма конкуренция, и по-големи струпвания на хора,, по-голяма гъстота на населението.

3. За страховете си в компанията на (непознати?) хора.

Ти все искаш да се срещнеш с някого, който да ти помогне, но от друга страна страниш от хората. Не разбирам защо трябва да се "сдухваш" (какво трябва да разбираме под тази дума?!) сред хора? Разбирам да не ти е приятно сред роднините ти, понеже били пияндета и скандалджии, но защо трябва да се притесняваш в компанията на нормални и доброжелателно настроени хора?

4. За психологическия си комфорт. И за тялото си.

Наистина трябва да се свържеш колкото се може по-скоро с психотерапевт или с психиатър. Вземи направление от личния си лекар, ако имаш такъв. Ако нямаш личен лекар, намери си такъв. Трябва да се захванеш и с някакъв спорт, йога, бойно изкуство или нещо подобно, което да заякчи дробовете ти и тялото ти като цяло.

5. За напускането на родния дом.

Ако не се уредиш да работиш срещу подслон, ще трябва да си потърсиш квартира. Друг вариант е да помислиш за някакъв дом за изоставени хора (временно), да потърсиш помощта на някоя фондация, на църква или на манастир, където да те приютят. Това - докато се намери някой, който да те вземе "под крилото си" или докато си намериш квартира.

6. За намирането на партньорка в живота.

Хубаво е да се замислиш за намирането на своята "половинка" от противоположния пол. Има сайтове за запознанства, агенции за запознанства, а може и да я срещнеш на улицата, но за да стане последното възможно, ще трябва да спреш да избягваш човешката компания. Ще трябва да превъзмогнеш отвращението си спрямо хората. Все пак хората около теб не са канибали, вампири или зомбита и няма да те "изядат".

7. За самоучастието ти в твоето спасяване.

Господ помага, но - едва след като си помогнеш и сам. Много малко са хората, които някой е хванал за ръчичка или ги носи на гръб безвъзмездно. Значи трябва да има и някакъв процент твое самоучастие. Не можеш да чакаш златната рибка, златната кокошка или вълшебната пръчица да ти "паднат от небето". Трябва да спреш да се самосъжаляваш и да търсиш съжалението на околните. Трябва поне да си съставиш план за излизане от ситуацията, от която искаш да се измъкнеш.

Линк към коментар
Share on other sites

Можеш малко да разсъждаваш и в тази посока:

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това “увереност в себе си”. Чарли Чаплин

Линк към коментар
Share on other sites

sadlife,

Искам да те попитам няколко неща:

1. Като изключим писането по форуми и вестници, опитвал ли си някакво лечение до сега? Ходил ли си при личния си лекар? Споделял ли си с него, че се чувстваш зле и имаш проблеми? Правили ли са ти изследвания, напр. на щитовидната жлеза? Получавал ли си направление за психиатър? Имаш ли поставена диагноза, като изключим тази, която ти е казал психолога като си бил малък? Кой те заведе при този психолог?

2. Какво е отношението на родителите ти към твоите проблеми? Проявявали ли са загриженост за състоянието ти? Предполагам, че след като са те завели на операция за сваляне на тестиса, значи не си бил тотално занемарен и пренебрегнат. Какво стана, когато спря да учиш, след 8-ми клас? Как реагираха родителите ти на отказа ти да продължиш образованието си? Какво прави през времето, в което не ходеше на училище?

3. Там, където живееш, имаш ли собствена стая? Къде прекарваш времето си? Общуваш ли със семейството си, или стоиш изолиран и не комуникираш с никого. Участваш ли по някакъв начин в домакинската работа - пазаруване, готвене, чистене? С какво се храниш? Как преминават дните ти? По цял ден пред компютъра ли стоиш? Какво правиш сутрин, обед и вечер? Излизаш ли навън, извън къщата?

Имай предвид, че болките по тялото, умората, липсата на енергия и задъхването ти може да се дължат изцяло на това, че си стоиш у вас, не правиш нищо и си обездвижен. Колкото по-малко неща прави човек, толкова по-малко енергия има, и толкова по-изморен и летаргичен се чувства. Мой приятел, който от скоро е безработен, а иначе е много здрав и активен човек, ми сподели, че откакто не работи и си седи предимно вкъщи, е започнал да се чувства зле, изморява се много бързо и няма никаква енергия. Започнал е и да не може да спи. За това всеки следобед излиза навън и се разхожда пеша по няколко часа - от къщи пеша до парка, и после обратно пак пеша. Така поддържа някакъв по-добър физически тонус и спи по-добре. И това е човек, който няма депресии, неврози или фобии. Това ти го казвам, за да ти дам пример, че и един абсолютно здрав човек започва да се чувства скапан, уморен и летаргичен когато бездействиа и не се занимава с нищо. Стилът ти на живот и липсата на структура в ежедневието ти със сигурност допринасят за минимум 25% от начина, по който се чувстваш. Мисля, че трябва да започнеш от там.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей Sadlife,

Аз също ще се повторя за това, че макар и с 8 клас, пишеш много правилно, изразяваш се много добре и съвсем истински и искрено изливаш тук в своята тема болката си, която си трупал години наред. Но дори и да не беше така, по-важното е да си човек, с главно "Ч", да носиш в себе си едно добро сърце, а аз съм убедена, че твоето е именно такова, просто се улавя от написаните ти думи. Незнаеш колко много искам да ти помогна, иска ми се още утре да се събудиш с уверена усмивка на лицето и да започнеш да си подреждаш живота стъпка по стъпка, така, както тайничко в себе си мечтаеш. Приятел вглеждал ли си се в звездите ? :) Ако не си,..... погледни ги, потърси своята най- ярка, най- заслепяваща окото, звезда...и ще я намериш, това е твоята! Събуди вярата в себе си! Има много натрупана в душата ти болка, от това, че не си имал възможността да имаш едно нормално и стабилно семейство, израстнал си чувствителен, подтиснат от битовите проблеми и си се оставил да те смачкат. Оставил си се просто ей така, без да се бориш в обществото за себе си, без да покажеш на света, че си ТИ, с големи букви, защото е така.....без да изкараш на показ, добрите и положителни черти, които носиш в себе си. Бил си подтиснат, слаб, безпомощен, ако те обидят например, си се оставял отново да го направят..и отново и отново. Защо? Кой е по-различен от тебе? Кой е повече от тебе? Дори в една детска градина, ако има едно 5 годишно плахо детенце, което например се страхува да се пусне по пързалката,останалите дечица ще го бутнат по тази пързалка и ще го разплачат. Защо е така ? Не съм психолог, но ще дам свое мнение....Моделът на поведение е такъв в обществото, хората се стремят да бъдат лидери, искат да дружат с лидери, искат да бъдат силни.А вътре в себе си много силни мъже са изключително големи страхливци, безхарактерни и т.н.....просто тяхното позьорство заблуждава останалите. Но това е техен проблем....просто искам да те накарам да се замислиш, че малко или много всеки човек в дадени моменти е слаб, в други е силен.....бършат тайно сълзите си, НО, продължават напред. Такъв е живота, борба...но не между хората, а борба за своя живот. Когато паднеш, да се изправиш много по-силен. Ти си падал, падал...време е да станеш и да тръгнеш като един боец, който да се докаже, да се научи...най-накрая....време е. Както казват по-добре късно, от колкото никога! Дори не е късно, ти си млад, и имаш възможността да си превърнеш живота в много HAPPY :) Животът си е хубав, но зависи как ще си го изживееш. Трудно е, знам, от написаните думи по-нагоре, имаш много натрупана болка. Липсва ти нормалния начин на живот....но ти сам си избягал от него, време е да се завърнеш. Най-хубавото е, че си добър човек, с голямо сърце, убедена съм, че ако видиш мравчица, път ще й направиш. Носи си добрината, показвай и прави всеки ден по нещо добро, прави жестове дори и за непознати...ако щеш ...например, купи геврек и го дай на първия срещнат просяк. Когато всеки ден намираш доброто в себе си и около себе си,повярвай ми ще се чувстваш много добре . Задай си въпроса...какви интереси имаш? Плуване, тичане, фитнес, книги, разходки в планината? Отдай се поне на един твой интерес, това ще те зареди със сила и положителна енергия. Отвори се към света. Когато започнеш да се чувстваш по-значим, по-уверен, идват и следващите стъпки. Приятели, запознанства, добри отношения в обществото. Но нали се сещаш, че ако се запознаеш с някого, трябва да имаш поне няколко допирни точки с този някой, за да ви е приятно да сте заедно...например да излезнете на заведение, да отидете на кино, на изглед, на разходка,ако щеш дори и в парка на някоя пейка и т.н. Да си споделяте и радостни моменти и разбира се не толкова радостни, защото животът си е колело, никога не сме само на върха и никога не сме само долу. От теб зависят нормалните човешки взаимоотношения в твоя си свят. Отчаяние, депресии, черни мисли, изхвърли ги в кошчето за боклук..те не са ти нужни. Можеш само ТИ да си завъртиш живота на 180 градуса и да си живееш, така както си пожелаеш. Стъпка по стъпка, съм сигурна, че ще се справиш! Когато постигнеш всичко това ще си намериш и работа, лека полека защо не...и самостоятелен? :) Просто трябва да започнеш да живееш :) Желая ти искрено много успехи, приятел :)!!!

Линк към коментар
Share on other sites

За пореден път облян в сълзи, се моля да издъхна, да умра.. да свърши най накрая туй страдание горчиво–тежко, дето като огън ме изпепели...

Писна ми да живея, защо да дишам, за какво, за кого?

Всичко изгубих... един слабак съм, един нещастник... чувствам се нищожен пред светът.

Боже, вземи душата ми, и прати ме в тъмното, поне там да бъда вечен. ДА не чувствам, да не дишам, и да бродя някъде из други измерения. Защо държиш ме жив на таз земя, защо ?! Да умирам бавно ли? Да загивам ли...

Да слушам цинизми, да ставам свидетел на пренебрежение, от собственото си семейство, от всичко живо.. да бъда мачкан, унижаван, пренебрегван ли? За туй ли живея...

Или да се тръшкам като безжизнен в самотното легло, държейки се за сърцето и превивайки се от болки? За туй ли боже ме държиш? Да се мъча, да агонизирам, да проклинам своето скапано рождение ли?

За какво съм аз на този свят бе? Каква е мойта роля? За нищо не ставам, слаботелесен, неконтактен, неук, болнав,и за капак с крехко сърце дето от най малкото садвам и ми идват мисли за самоубийства, кървища, покой вечен. Кога ще свърши този ад, кой ще ми помогне, кой ще ме спаси... Не искам да живея, искам да умрааааа!

Линк към коментар
Share on other sites

Колко страници си изписал из форумите през последните дни - можеш ли да ги пресметнеш? То тази енергия дето си изхабил да се жалваш из нета, ако я беше впрегнал в нещо ползотворно... После ми разправяй, че си слаб. Ами слаб си, защото си хабиш силите за глупости. Фокусът на усилията ти е тотално сбъркан. Зает си със самооплакване вместо с реално търсене на решение. Ами разбери най-после, че никой нищо не може да направи за теб, ако ти самият продължаваш със самообвиненията, оплакванията и т.н.

А последният пост не цели нищо друго освен да предизвика съжаление в четящите. Ти съжаление ли търсиш или някаква промяна? Пишеш, че си слабак, неудачник, че се чувстваш нищожен пред света. Ами перфектно - ако търсиш съжаление трябва да си точно такъв. Сега остава само да се намерят хора, които да те съжалят. А ако искаш промяна, то трябва да бъдеш силен; трябва да си повярваш, че можеш. Вече писаха хора, които реално ти предложиха помощ за такава промяна, но ти май не я желаеш достатъчно. Е, ти сам си решаваш какво търсиш, но засега везните са силно наклонени към съжалението. Можеш да пишеш всичко, но думите в момента по-скоро ти служат като канал чрез който си пилееш силите и те отклоняват от реалните действия. А без реални действия нищо няма да постигнеш - това е повече от сигурно.

Линк към коментар
Share on other sites

Първо, ти няма какво да губиш. Второ, нямаш право да желаеш нещо повече от спасение - психическо, физическо. Претенциите ти за спокоен живот на този етап не трябва да включват пари, приятели, забавления... На теб ти трябва да излезеш от средата, в която се намираш в момента и да останеш насаме със себе си. В чисто място където няма много хора и няма наложено темпо. А градът е точно това. Трябва да си нещо за да не бъдеш нищо. Грешката при теб е, че желаеш да се освободиш от неволите си, но искаш това да стане сякаш си ударил шестица от тотото. Да, така си представяш живота според мен. Няма такъв живот, който от нещастен се превръща в щастлив в рамките на един ден. Ще разбия илюзиите ти, че съществуват спасители, които ще ти дадат жилище, работа и прилично заплащане. И ще те приемат за член на тяхното семейство или ще те причислят към компанията на приятелите си. Но се намират друг тип хора ( организации ), които биха били полезни за теб и ще изправят грешките в теб, разбира се, с твоя помощ. Та, направи си труда и се свържи с някоя еко ферма, както се спомена по-горе или се обърни към манастир. Спокойствието ще те погълне и ежедневните задължения ще те накарат да се почувстваш полезен в живота. Не се безпокой, че там ще бъдеш принуждаван да вършиш нещо, което не е по силите и възможностите ти. Забележат ли хората там, че искаш промяна и си добро момче ще почувстваш облекчение, а те чувство, че изпълняват мисията си достойно. Ще се успокоиш и в главата ти ще започнат да изникват идеи. Ще забравиш миналото си и ще започнеш да кроиш планове за бъдещето си. Ще бъдеш наясно със себе си и физическите си и умствени способности и лесно ще можеш да се ориентираш накъде да поемеш и какво да търсиш. Може да излезеш извън България и да заживееш друг живот, но това ще разбереш как да се случи, само тогава когато се освободиш от сегашното си положение, а това ще стане като се заселиш в предложените по горе места. Сигурно се питаш какво става и защо няма хора, които да приемат исканията ти. Ами положението ти е такова, че в момента всички ти прощават, но никой не ти помага! Няма как по друг начин да бъде. Това се случва защото ти не искаш някой да ти помогне и хората забелязват това. Ти не подаваш безпомощната си ръка, вместо това предлагаш бреме! Кой е този, който ще поеме отговорност за нечий живот?! Имай поне малко мъжка чест и себеуважание и проумей, че не си сирак, който чака да бъде осиновен! Разбери, че можеш да поправиш всичко и това не е никак трудно, но моля те - разбери, че сам на себе си трябва да помогнеш първо. Помогнеш ли сам на себе си няма да си длъжен никумо, а благодарен, което също е от значение в твоя случай. Напише поне един пост, в който да се забележи някакво вътрешно вдъхновение в теб и жажда за живот. Недей да се предаваш толкова млад, недей!!!

Линк към коментар
Share on other sites

Трябва да се захванеш с някакъв спорт, с фитнес или - с някое бойно изкуство.

Проучи в интернет какви са възможностите за някакви тренировки в твоето населено място или - в близост до него.

Линк към коментар
Share on other sites

Прочети следното, и прецени на който от тримата участници приличаш:

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=4003&st=20#entry178985

Линк към коментар
Share on other sites

Ами хайде, предложете ми конкретен манастир или еко ферма към които да се обърна ?! Където приемат хора и ще могат да ми помогнат с подслон и реализация.. Дайте конректизация някаква. Дайте гласност на моя случай, разпространете историята ми. Кажете към коя институция или квото и да е, мога да се обърна за да направя първата крачка към промяната... хайде. До сега само се лутаме в някакви напътствия, обърни се към това и това, но няма конректно посочено, това нещо към което да се обърна... вие разбирате ли? НЕ ИСКАМ ДА СТОЯ ТУК , ТОВА Е. Махна ли се веднъж от тук... полека лека ще започна да се оправям, защото вече ще има стимул да го правя. Тази крачка да се направи... но ето. Изписах сайтове, форуми, вестници.. така ли никой не се трогна, да ми каже "-Хей момче ли си куче ли си какво си.. така и така ела бе, ще ти помогна с работа, със спокойна обстановка, ще те изкарам от там".. ето това чакам !! Искам мотиватор който да ме напъства, който да ми повдигне духът. Но от толкова писания, явно няма човечни хора вече в тази държава, и никой дори не ме отразява. Честно казано ако аз бях човек с възможности... поне средни, щях безприкословно да помагам на такива хора като мен. Защото имам чувство и съм състрадателен, не съм от камък. Знам какво е болка, и физическа и душевна. И не е редно когато човек живее в такава ужасия като моята, да не му се обръща внимание. То и на държава вече не и пука май, за нейните граждани...и за това как живеят...

Линк към коментар
Share on other sites

Защо не вземе да прочетеш темата отново.

Цялата, с всички постове , до един и да спреш с манипулацията. Темата отдавна вече е изчерпана.

Редактирано от didi_ts
Линк към коментар
Share on other sites

Не мисля, че е необходимо да има грубо отношение и остър тон към момчето. Като му се ядосвате и като го режете влизате в неговия модел на комуникация, в който той заема ролята на отхвърлената жертва, а това на него няма как да му помогне.

sadlife,

Защо не отговориш на въпросите ми, за да можем да добием по-добра представа как живееш в момента и какви промени можеш да направиш. Всички детайли около ежедневието ти и начина ти на живот са важни.

Иначе според мен ти си си поставил погрешна цел. А именно - първо да се махнеш от къщи и чак след това да решаваш как да оправяш живота си. Какво те кара да мислиш, че на друго място, в друг град, с други хора ще се чувстваш по по-различен начин? Мислил ли си, че тази фиксация върху махането от дома ти може да е просто още един начин да отложиш взимането на важни решения и поемането на отговорност и инициатива? Какво точно ти пречи да се фокусираш върху възстановяването си там, където си в момента? Нали знаеш как много хора казват "Само ако ... /бях по-красив, по-умен, по-богат, по-здрав, живеех на по-добро място, имах повече късмет, по-добри роднини и по-влиятелни приятели/, щях да направя ... това и това и това". Много често това са просто оправдания, с които хората обясняват и извиняват - пред себе си или пред другите - неуспехите си.

Абсолютно сигурно е, че няма да има лесен и безболезнен начин за теб да промениш живота си. И това е хубаво, това е полезно и здравословно за теб. В живота има известно количество болка и трудности, през които всеки човек трябва да премине. Ти в момента страдаш многократно повече от необходимото, защото се съпротивляваш на болката и се опитваш всячески да я избегнеш. И парадоксално - това ти причинява много по-голямо страдание. Желанието ти да намериш човек, който да ти осигури работа и спокойна атмосфера е точно това - опит да прескочиш трудностите. И това те невротизира и изпива енергията ти. Вместо да си причиняваш цялото това мъчение и да се самомалтретираш с разни щуротии че си болен и недъгав, ще ти бъде много по-лесно да рискуваш да се впуснеш в живота и да се изправиш срещу трудностите.

Линк към коментар
Share on other sites

Не мисля, че е необходимо да има грубо отношение и остър тон към момчето. Като му се ядосвате и като го режете влизате в неговия модел на комуникация, в който той заема ролята на отхвърлената жертва, а това на него няма как да му помогне.

:) Тук никъде няма грубо отношение и остър тон, за разлика от многото други форуми където е поместена тази история. Напротив, единствено тук се е изписало толкова много и толкова качествени постове, които според мен обаче не се четат, иначе всеки, който е задал въпроси щеше да има конкретните отговори.

Има една стара източна мъдрост, която гласи следното:

" Не можеш да помогнеш на някого, ако той наистина не иска помощ и не е готов да му се помогне. Затова изпращай на този човек само любов и повече любов. Бъди спокоен и чакай, но бъди там, когато той наистина е готов и те потърси.....",

Успех пожелавам на търсещия!

Линк към коментар
Share on other sites

Напротив! Имаше конкретизации! В един пост след моя се спомена еко фермата на Филип в с. Желен! А, дори да напишеш в google еко ферми, ти излизат достатъчно контакти и линкове, стига наистина да имаш желание да търсиш!

За да те улесня СЪВСЕМ:

http://www.farmelata.com/contact

http://chemernik.com/farm

http://forum.zemianazaem.com/index.php?topic=3222.0

Останалото зависи от ТЕБ! :yinyang:

Самосъжалението няма да ти помогне!

Това го казвам най-добронамерено!

Линк към коментар
Share on other sites

Гост
Тази тема е затворена за писане.

×
×
  • Добави...