Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Помогнете на една умираща душа да живее.


sadlife

Recommended Posts

Аз съм ДЪЛБОКО убеден, че повечето хора просто не разбират каква е ситуацията, през какво съм преминал и продължавам да преминавам. За некои хора (впрочем, за 95 % от хората), аз съм "мрънкач, самосъжаляващ се, боклук" и какъв ли не. Чел съм всякакви подобни квалификации по мой адрес. И не проумявам какво общо имат епитетите ;"мрънкач, самосъжеляващ се" и т.н. с откровеното споделяне на даден проблем и болка ??? Нима е грешно да споделиш какво ти е и да потърсиш нечия подкрепа ?! Ако го премълчаваш и таиш в себе си, не е ли по лошо ?

Преди две години, бях жестоко пребит от група идиотизирани хулигани, след което бях в безсъзнание , захвърлен в една шахта. Това беше травма която остави трайни последици в мен.

Едва на 14-15 години когато бях, от прекалените проблеми, от супер натискът който получавах, аз се принуждавах и бягах от къщи. По седмица съм скитал по улиците гладен и жаден, и спях по пейки и паркове.

А това лято... (ден 11 юли), никога няма да забравя този черен ден. Та предния ден реших просто да си нарамя партакешите и да тръгна на където ми видат очите. Бях твърдо решен, ако трябва да умра по пътищата, но си казах – връщане назад няма. Повече тук няма се върна.

Тръгнах на стоп, добрах се до морето.. Цял ден, глад, жажда, обикалях околността... вечерта спах под моста на плажа. Издържах така едва две денонощия, тъй като бях тотално капнал. Нашите се направиха на твърде паникьосани, и започнаха да ми звънят, да разпитват къде съм и какво става. Дълго ми се молиха да се върна, с обещанията че всичко ще бъде наред. И там ми беше грешката, че се върнах. Защото осъзнавах че в другият случай, просто щях да умра от глад и жажда, по улиците. И за капак, като тръгнах в обратната посока да се връщам, по пътя към стопа, изведнъж небето притъмня, заваля пороен дъжд като из ведро. Аз нямаше под какво да се скрия, нито навеси имаше наоколо, нито нищо. Така прогизнах целият, вир вода. Треперех от студ. Викам си, ей този път ако не вдигна температура 40 градуса, значи ще съм истински герой.

Така.. оцелях, върнах се. И още на следващия ден нещата продължиха по старите параграфи. Нищо не се оправяше, напротив – ставаше все по тежко, а аз изнемогвах вече душевно. Всичко в мен се късаше. Съжалих милиони пъти задето се върнах. Пристъпих думата си, и пак дойдох в тоя ад. По добре по улиците да бях останал, отколкото да се връщам.

Споделям всичко това за да се разбере през какви премеждия съм минал. И на студ, и на глад, и на немотия, и не безпомощност... на всичко това аз съм бил подложен и съм го препатил.

А в същото време голяма част от моите набори, не знаят и може би никога няма да разберат какво е да си тормозен, да си уличник без покрив, без обич и топлина, да си гладен, жаден. За тях животът е, пари, разврат и скъпи коли. Били синове и дъщери на еди кой си властен богаташ, и целия им живот вече е мед и масло. Ама те дори за миг не помислят какво е да нямаш нищо... какво е да си беден, стъпкан и унижен. Ако утре стане нещо с техните родители, ще умре и тяхната слава... те не са научени да оцеляват.

Логиката която изразих , не означава че се правя на вижте ме кой съм... ни най-малко. Давам като пример всичко това, като подтекста на думите е че, аз съм един страдащ, твърде смачкан човек който от всички злини е изпитал и знае какво е чувството .

Но никой не се и трогва от тези неща. Аз по принцип само като чета за някакви трагедии, това ми действа адски негативно и моментално разгръща в мен желание, да помогна на този измъчения човек.. но идва веднага проблемът че нямам възможност. Но ако имах, щях да помагам!! Не за друго, а поради една проста-простичка причина – Защото имам Душа!

Ще посоча и един друг пример..

Миналата година, в един летен, слъчев ден, реших да изляза. Имах някакви си 1-2 лева на стотинки, из джобовете си. Исках да ида до близкия маркет, да си взема една биричка, та да глътна за раздушаване. И вървя по улицата, когато ненадейно съзирам на другия край на шосето, точно срещу мене, върви някакво омърлушено просяче. Личеше си че беше бездомник, беше с окъсани зацапани дрехи, и плачеше... Моментално в този момент в мен се отключи инстинктът на съчувствието. Нямаше как да подмина просто така. Такъв вариант практически не съществуваше. Та, доближих се до просячето и го запитах - "Как си? От какво имаш нужда, кажи". То забърса сълзите си с ръка и прошепна с изнемощял глас - "От две денонощия не съм слагал нищо в устата си, много съм гладен". Мигновенно бръкнах из джобовете на дънките си, изкарах всичките 1-2 лева дето ги имах на стотинки, и просто му ги дадох. Казах си така – "Защо аз ще се кефя на чувството да пия бира, докато едно невинно момче без дом, се чуди от къде да си набави трошица хляб". Не можех да постъпа така. Дадох му парите си, поне една закуска да си купи. Не можех да постъпя другояч. То вежливо ми благодари поне 5 пъти. Останах възхитен.

Но това не е всичко. Изведнъж в съзнанието ми изникна един въпрос, който ми хрумна просто да го задам на въпросното просяче. Та въпросът ми към него беше" – Хей просяче, ти ако си богат човек с много възможности, какво би направил с парите си?!?

След което то без дори за миг да се замисли, се обърна и ми рече тъй..: – Бате, ако имах пари и власт, бих дал по голямата част от спестяванията си, по домовете за сираци, бих ги дарил за болните, и бих внесъл поне частица радост в живота на хората които заслужават да бъдат щастливи.

След този негов отговор, аз просто нямах какво повече да добавя. То дефакто каза всичко което беше нужно да се каже. Аз останах възхитен... И мигновенно си зададох на себе си, един въпрос. Как е възможно едно просяче от улицата, което няма нищичко, да е готово да дари всичко което няма, за да направи някого щастлив. ? А точно онези които имат, дето разполагат с къщи, пари, имоти... точно те никога дори не са си и помисляли за подобни жестове. Те винаги са искали още и още да имат, а бедните и изстрадалите, нека да си умират нали.?

Ето това е поредния показател, все повече се убеждавам че специално ние българите станахме много лоши хора. Не влизаме в положението на свой събрат, не се подкрепяме, не си помагаме. Станахме завладяни единствено от стремеж към собственото си щастие, но никога не помисляме за другият. И най-голямо доказателство за думите ми е, примерът с нашата история. Когато българите са били единни - България е била силна и могъща държава. Какви бяха българите някога, а какви са днес?! Превърнахме се в това което навремето предците ни не са толерирали и са мразели!!

Защо казвам всичко това?! Защото съм убеден че в България има най-малко 100 човека които имат предостатъчно голяма възможност, да помогнат на такива като мен. Но не го правят. Дори да прочетат моето писание, те не биха се и трогнали дори. Нали те са добре? Защо ще помагат на някого когото не познават, защо ще си харчат средствата, като могат да си купят по скъпа кола, или пък по скъп мобилен телефон...?

Както споменах, писал съм до приюти, институции, манастири, социални домове. Нали тези учреждения по принцип се водят точно за това.. Приемат хора с проблемна интеграция, с депресивни състояния, настаняват ги временно, докато им помогнат в намирането на среда, работа и т.н. Е, защо тогава никой не се трогна от моята драма, и не ми отговори ?!

Чувствам се сам, в собствената си държава, където все повече разбирам че никой за никого не му пука.

Жалко, но това е жестоката истина. А ние малките бедни човечета, нека си умираме, и да чакаме ръката дето да ни измъкне от блатото нали? ... С чакането ще си и останеме!

Линк към коментар
Share on other sites

Ами хайде, предложете ми конкретен манастир или еко ферма към които да се обърна ?! Където приемат хора и ще могат да ми помогнат с подслон и реализация.. Дайте конректизация някаква. Дайте гласност на моя случай, разпространете историята ми. Кажете към коя институция или квото и да е, мога да се обърна за да направя първата крачка към промяната... хайде. До сега само се лутаме в някакви напътствия, обърни се към това и това, но няма конректно посочено, това нещо към което да се обърна... вие разбирате ли? НЕ ИСКАМ ДА СТОЯ ТУК , ТОВА Е. Махна ли се веднъж от тук... полека лека ще започна да се оправям, защото вече ще има стимул да го правя. Тази крачка да се направи... но ето. Изписах сайтове, форуми, вестници.. така ли никой не се трогна, да ми каже "-Хей момче ли си куче ли си какво си.. така и така ела бе, ще ти помогна с работа, със спокойна обстановка, ще те изкарам от там".. ето това чакам !! Искам мотиватор който да ме напъства, който да ми повдигне духът. Но от толкова писания, явно няма човечни хора вече в тази държава, и никой дори не ме отразява. Честно казано ако аз бях човек с възможности... поне средни, щях безприкословно да помагам на такива хора като мен. Защото имам чувство и съм състрадателен, не съм от камък. Знам какво е болка, и физическа и душевна. И не е редно когато човек живее в такава ужасия като моята, да не му се обръща внимание. То и на държава вече не и пука май, за нейните граждани...и за това как живеят...

Ама ти искаш мечешка услуга. Вече го казах, но наистина не четеш - дори и да се намери някой, който да тръгне да прави нещата вместо теб известно време, то какво ще правиш, когато този някой се отдръпне и те остави сам?! Аз въобще не съм сигурна, че ти след това, дори и да си се подобрил като психическо и физическо състояние, ще бъдеш в състояние да се оправяш сам. Освен това не си бебе, нито дете, пълнолетен си, че и повече от това. Няма кой да те осинови и да те гледа като бебе отсега нататък. Пишеш - някой да каже "Ела бе, момче ще ти помогна с работа ...". Интересно каква работа имаш предвид? През цялото време повтаряш как не си годен за никаква работа. Тогава какво правим? Предложихме ти екоферма, манастир ... Там предлагат работа по силите и възможностите, без да търсят квалификация, диплома и др.п. Подминаваш информацията. Значи форуми и вестници намираш, а координати на екоферми и манастири не можеш да откриеш. Ееее, значи наистина не искаш да предприемеш възможното. Искаш някой друг да го направи вместо теб.

Също пишеш - някой да ти каже "...ще те изкарам оттам." Ами не става така. Ти сам трябва да се изкараш оттам. Първо не си в затвор, второ - пълнолетен си. Също сам трябва да измислиш какво да правиш нататък в живота, а не после и полека-лека; напътствия, стимули, някой друг да ти казва какво да правиш ... Това по принцип го има, но на една много по-ранна възраст, ученическа. Разбирам, че ти не си го получил, когато му е било времето, от твоето семейство. Но вече не си малък и никой няма да те чака. Е, ще те чакат в манастир или във фермите, което и предложихме, поне известно време. После и там трябва да се определиш и да решиш какво ще правиш и как ще продължиш.

И още нещо - спокойствие и сигурност никъде няма. Ежедневието на 99% от хората е динамично, напрегнато, изпълнено с отговорности, задачи, срокове, а поне в България често въпреки многото работа, парите от заплатата не достигат за квартирата, храната, тока ... Ти май като гледаш отстрани и нямаш реална представа на другите как им е. Това което ти искаш е нещо много рядко в нашето съвремие. Май наистина най-добре в манастир. Само там можеш да избягаш от съвременната действителност.

Нещата при теб ще се променят в момента, в който се решиш да направиш нещо; нещо различно, рисковано (разбери, че всички ние ежедневно рискуваме) и ново. За съжаление имам познати, които въпреки наличните родители, подкрепа, жилище и т.н. все стоят зациклили в едно положение, все се оплакват, но така и не се решават да разчупят стереотипа, колкото и да не им харесва; предпочитат да стоят и да гледат отстрани и по телевизията как другите хора живеят; а те вегетират. Това е.

Линк към коментар
Share on other sites

sadlife,

Моля те, отговори на въпросите, които ти зададох в пост #64. Нека комуникацията върви структурирано. Няма нужда за момента да разказваш цялата си житейска история. По-разумно е да се фокусираме върху най-простичките и конкретни неща, напр. ежедневието ти.

Колкото и да не ти се вярва, ти не си някакъв уникален случай. И понеже наблягаш на думата "разбиране", искам да те попитам.. Какво точно искаш хората да разберат? Че страдаш? Това го разбраха всички, уверявам те. Никой не оспорва болката ти. Всички разбраха, че се чувстваш безсилен и безпомощен. НО - много важно - ТОВА ЧЕ СЕ ЧУВСТВАШ БЕЗСИЛЕН И БЕЗПОМОЩЕН НЕ ЗНАЧИ ЧЕ СИ ТАКЪВ! И хората тук точно това ти казват и ти си мислиш, че не те разбират. Чувстваш се безпомощен? Да, така е. Си безпомощен? Не, не е така. Разбираш ли какзва е разликата? Чувство и факт са две много, ама много различни неща.

Нали знаеш как понякога човек когато трябва да направи нещо, казва "Не мога да направя еди какво си, страх ме е". Но за да не можеш да направиш нещо, трябва да има някаква обективна причина, някакъв факт. Страхът не е факт, той е емоция. Това че се чувстваш уплашен да направиш нещо не значи, че не можеш да го направиш. Значи само и единствено, че се чувстваш уплашен.

Моля те прочети пак нещата, които съм ти написала. Доста се потрудих да ги формулирам, в момента като ги игнорираш ме караш да си мисля, че писането ми е било напразно.

Линк към коментар
Share on other sites

Sensual, Поствам тук отговорите на въпросите които си ми задал под 64-ти коментар. Дано бъдат полезни, за изводите които евентуално искаш да си направиш..

Sadlife

Искам да те попитам няколко неща:

1. Като изключим писането по форуми и вестници, опитвал ли си някакво лечение до сега? Ходил ли си при личния си лекар? Споделял ли си с него, че се чувстваш зле и имаш проблеми? Правили ли са ти изследвания, напр. на щитовидната жлеза? Получавал ли си направление за психиатър? Имаш ли поставена диагноза, като изключим тази, която ти е казал психолога като си бил малък? Кой те заведе при този психолог?

– Не съм опитвал лечение, и не съм споделял с личния си лекар че се чувствам зле и че имам проблеми. И то не за друго а първо защото поради срамът, страхът и социофобията аз няма как да се реша да ида до лекар, че да споделям с него каквото и да било. Освен това имам заложен страх от игли, лекари и т.н. На щитовидната жлеза няма да е лошо да ми се направят изследвания но нали се сещаш че всичкото това е пари и средства?

Получавал съм направление за психиатър още преди години. Единствената ми поставена диагноза беше тази когато бях втори клас, и тогава майка ми и баща ми ме заведоха при този психолог, тъй като баща ми правеше истерии, че съм бил ненормален понеже съм се държал странно. Ами как няма се държа странно като само минути преди това ме е пребил просто ей така, и се е държал нечовешки с майка ми.

2. Какво е отношението на родителите ти към твоите проблеми? Проявявали ли са загриженост за състоянието ти? Предполагам, че след като са те завели на операция за сваляне на тестиса, значи не си бил тотално занемарен и пренебрегнат. Какво стана, когато спря да учиш, след 8-ми клас? Как реагираха родителите ти на отказа ти да продължиш образованието си? Какво прави през времето, в което не ходеше на училище?

–) Отношението на родителите ми в момента, към моите проблеми е почти безразлично. Та те са толкова заети с грижи и капризи около брат ми, аз съм си на заден план и съм си затворен в стаята си, и си умирам бавно, това е. Единственият човек проявяващ някаква загриженост за състоянието ми, това е моята баба която винаги ще обичам и ще съм и благодарен. Тя редовно казва – "не виждате ли че това момче е зле, той умира в нея стая, отслабва, не се храни, не спи".. даже понекога тя (баба ми), с каквото може ми помага, смисъл такъв, тя е възрастен човек с една мизерна пенсийка, плюс това си има и пиян син на главата, кво може тя да промени? Ама помага ми смисъл такъв че ме разбира, носи ми храна, макар и да не ям през повечето случаи и така. Майка ми на моменти е казвала "Ти не отиваш на добре", но само до там... без нищо повече да се направи.

Относно операцията за тестиса.. Заведоха ме пак по настояване на тъпият ми баща който вдигна куп скандали, да ме оперират щото само това било шанса да напълнея и да се развивам, заседналият тестис ми пречел на развитието за това съм бил толкова хилав... точно така се изрази той... И какво се оказа, след операцията, после като минаха месеци аз пак си бях същия даже повече отслабнах а не се уголемявах! Даже и шока от тази операция ме срази съвсем.

Какво стана когато спрях да уча ли? Затворих се нас и напълно се отделих от света. То не че като учех бях много внедрен в неква среда но... Родителите ми ми вдигнаха скандал ,баща ми дойде и ме преби, завлече ме насила в селото на неговите там рода, записаха ме там да продължа обучението си. Но там не искарах дълго защото като нов ученик бях взет под подбив и на сичкото отгоре родителите на баща ми които никога не са криели презрението си спрямо майка ми, не спряха секи ден да я хулят пред мен... накрая не издържах и се върнах на стоп, гладен,жаден... пак отново при майка ми. Нямах др избор. От там пак кавги, разпри... най сетне баща ми се отрече от мене, не го интересувало кво става с мене... ама живота ми вече беше унищожен.

А през времето в което не ходех на училище стоях като затворник, ежедневието ми минаваше в драскане из дневници и слушане на едно счупено радио колкото да не превърта съвсем. На мен почти до 18 години ми се забраняваше да излизам дори до магазин... редовно ми се казваше – ти да не искаш да ставаш уличник, улицата не учи на добро, и ей там като излезеш има събрани банда хулигани които като нищо ще те пребият. И така израстнах плах, и неокопитен... пълна скръб. Умно дете що годе, ама без образование и развитие. И слушах секи ден кавгите на нашите естествено.

3. Там, където живееш, имаш ли собствена стая? Къде прекарваш времето си? Общуваш ли със семейството си, или стоиш изолиран и не комуникираш с никого. Участваш ли по някакъв начин в домакинската работа - пазаруване, готвене, чистене? С какво се храниш? Как преминават дните ти? По цял ден пред компютъра ли стоиш? Какво правиш сутрин, обед и вечер? Излизаш ли навън, извън къщата?

– Да, тук където живея имам собствена стая, малка и занемарена общо взето. Прекарвам времето си по цял ден в тази стая, няколко часа пред компа, няколко часа спя, и то толкова и сън нямам защото сънувам кошмари. От дъжд на вятър , поне веднъж седмично излизам да се поразтъпча но излизайки на вън като видя идиотизираното общество и нападките срещу мене се връщам още по съсипан.

Почти не общувам със семейството си, изолиран съм , даже не сядам на масата с тях. В домакинската работа, като има нещо да им помагам, при разместване на мебели, почистване и т.н. винаги се впускам... но през повечето случаи немам пряко желание да правя каквото и да било.

Храня се предимно със сандвичи, рядко ще ме видиш да ям манджа или месо... то има моменти в които в нас яденето е дефицит.

Дните ми преминават отшелнически, пред компютъра... на самотното легло, с болки и т.н.

НЕ стоя по цял ден пред компа но да кажем през повечето време... то няма какво др да се прави.

Сутрин обед и вечер правя едно и също, за мен няма ден, обед, вечер... всичко е сиво.

Както подчертах по горе, излизам понекога но това е рядко, тук в този град желанието ми да излизам се унищожава все повече.

Имай предвид, че болките по тялото, умората, липсата на енергия и задъхването ти може да се дължат изцяло на това, че си стоиш у вас, не правиш нищо и си обездвижен. Колкото по-малко неща прави човек, толкова по-малко енергия има, и толкова по-изморен и летаргичен се чувства. Мой приятел, който от скоро е безработен, а иначе е много здрав и активен човек, ми сподели, че откакто не работи и си седи предимно вкъщи, е започнал да се чувства зле, изморява се много бързо и няма никаква енергия. Започнал е и да не може да спи. За това всеки следобед излиза навън и се разхожда пеша по няколко часа - от къщи пеша до парка, и после обратно пак пеша. Така поддържа някакъв по-добър физически тонус и спи по-добре. И това е човек, който няма депресии, неврози или фобии. Това ти го казвам, за да ти дам пример, че и един абсолютно здрав човек започва да се чувства скапан, уморен и летаргичен когато бездействиа и не се занимава с нищо. Стилът ти на живот и липсата на структура в ежедневието ти със сигурност допринасят за минимум 25% от начина, по който се чувстваш. Мисля, че трябва да започнеш от там.

– С това съм съгласен и вероятно си много права..

Линк към коментар
Share on other sites

Четейки какво си написал оставам с впечатлението, че не хората са те отхвърлили, а ти си отхвърлил тях. Не харесваш семейството си, не харесваш съучениците си, не харесваш идиотизираното общество. Всички те бият, мачкат и подиграват. Не искаш дори на лекар да отидеш. Извинявай, но това звучи малко несериозно. Ако социофобията ти е толкова голяма, можеш да повикаш лекаря в къщи на домашно посещение. Ако и да говориш не можеш, дай му да прочете какво си написал по форумите. Можеш да помолиш майка ти да говори вместо теб и да обясни какво ти е. Има начини.

Имай предвид, че ако вашите бяха такива чудовища, каквито ги описваш, нямаше да продължават да те издържат и нямаше да те оставят да си седиш у вас без да правиш нищо и без дори да участваш в домакинската работа. Така че според мен доста изкривяваш нещата. Ако наистина искаш да ти се помогне, ще трябва да се отнесеш малко по-сериозно и отговорно към ситуацията си. До момента тези поетично-драматични излияния из интернет никаква работа няма да ти свършат.

Аз лично мисля, че трябва да започнеш от това да се обадиш на личния си лекар. И нека родителите ти също говорят с него.

Линк към коментар
Share on other sites

Каквото искате това мислете. Омръзна ми да обяснявам подробно как се чувствам и какво ми е положението ,и пак да не съм разбран. Нямам намерение и да отговарям повече на каквито и да било въпроси.

П.П. И ако някога съм отхвърлил аз някого от живота си, както се изрази, то това е било Защото този човек ми е причинявал само болка.. А не щото видиш ли така ми кефнало!

Линк към коментар
Share on other sites

Когато човек постави опорната си точка в хората - той винаги е нестабилен. Когато постави опорната точка вътре в себе си - отново е нестабилен. Но, когато постави опорната си точка в Бог, той става стабилен. А Бог е и в хората, и в теб, и във всичко около теб.

Хората приемат само това, което познават. За да приемат друго, различно от познатото, е нужно усилие - да разберат. А усилието винаги е свързано с даване. Трябва да дадеш нещо от себе си, за да възприемеш новото. Онова, което се дава е Любов. Любовта е един постоянен извор в теб, който ако бъде подпушен, те заблатява. И тогава всичко става мътно, тъмно, вонящо и отблъскващо. Задушаващо.

Задушаваш се и се самоунищожаваш. Но обвиняваш другите. Няма такова нещо. Сам си затворил прозорците, вратите на твоята къща и си се изолирал от Светлината. Всичко случващо се е част от избрания от тебе театър. Твоята Душа е постановчик. Твоята сегашна личност е актьор.

И колкото и да ти се дават напътствия и отговори на твоите молби, ти няма да приемеш нищо, защото истинският отговор е в теб самия. Можеш да ни обвиняваш колкото си искаш, можеш да обвиняваш близките си колкото си искаш, можеш да виниш всеки, който си искаш. Това е само част от пътя ти към теб самия. И изпратената навън агресия ще се връща постоянно към теб и ще ти става все по-зле и по-зле...

Изборът не е мой, или на другите, които ти пишат. Изборът е твой. Само твой. Изборът е да Простиш. Обидата, засегнатите честолюбие и гордост, физическите проблеми... Всичко води само към теб и към твоя избор. Само че, лесни пътища на земята няма. Страданията идват, за да ни накарат да мислим. Да разумяваме случващото се. А разумяванто става чрез Любовта. Която те води до Истината...

Всички искат да ти помогнат, но истинската помощ е в теб самия и от теб самия. Там е и силата ти. Не силата на другите - твоята собствена. За това се иска и Воля. Воля, да си простиш състоянието, да простиш и на другите.

Светлина ти желая! Да видиш Себе си и Красотата на твоята Душа!

Линк към коментар
Share on other sites

Бил съм в подобно положение, когато бях на 18-19, а сега съм на 25. Като изключа това, че нямам брат повечето неща се препокриват.

В случая е добре да приемаш конкретни съвети, който да ти дават насока в конкретни действия. Мисълта ми е че мнения като това на Лъчезарна(#83) и още няколко подобни няма с какво да ти помогнат.

Под конкретен съвет имам предвид - почни да спортуваш, до откат. Първо ще укрепнеш физически. Второ ще започнеш да спиш нормално. Щото ако тръгнеш да работиш в някаква ферма, както са ти предложили по горе... ти една кофа с вода няма да можеш да вдигнеш.

И от старта, който имаш въобще не очаквай скоро време да заживееш като нормален човек намерил мир и спокойствие или там квото търсеше :)

Линк към коментар
Share on other sites

sadlife,със самосъжаление няма да имаш подобрение.Като чета текстовете ти,не личи липсата на образование.Има достатъчно места в България,където можеш да ''пазиш къщата'' и да работиш ...Естествено-с мотика.Сериозни здравословни проблеми- не са ти доказани.Има хора,които са много по-зле от теб.Те нямат нито достъп до нета,нито здраве,нито дори хляб...Прочети книгата на Виктор Франкъл ''Смисълът в живота''.От нея ще разбереш,че трябва да се бориш,а не да се окайваш...

Линк към коментар
Share on other sites

За силата на човешката воля можеш да прочетеш и в романа на Джек Лондон "Мартин Идън".

http://chitanka.info/text/21608-martin-idyn

Линк към коментар
Share on other sites

3. Там, където живееш, имаш ли собствена стая? Къде прекарваш времето си? Общуваш ли със семейството си, или стоиш изолиран и не комуникираш с никого. Участваш ли по някакъв начин в домакинската работа - пазаруване, готвене, чистене? С какво се храниш? Как преминават дните ти? По цял ден пред компютъра ли стоиш? Какво правиш сутрин, обед и вечер? Излизаш ли навън, извън къщата?

– Да, тук където живея имам собствена стая, малка и занемарена общо взето. Прекарвам времето си по цял ден в тази стая, няколко часа пред компа, няколко часа спя, и то толкова и сън нямам защото сънувам кошмари. От дъжд на вятър , поне веднъж седмично излизам да се поразтъпча но излизайки на вън като видя идиотизираното общество и нападките срещу мене се връщам още по съсипан.

Нали не очакваш някой друг да дойде и да ти оправи "занемарената" стая. Ами цял ден в стаята пред компютъра - не знам какво очакваш. Работа така няма да си намериш. Но виж пристрастеността ти към нета вече е налице. Фактът, че последният ти пост е написан в 3 през нощта говори много. Ами то при такъв режим... Вече даже не съм убеден дали на теб ти е дошло до гуша от родителите ти или на тях им е дошло до гуша от теб. Осигурили са ти някакъв живот, стая, компютър дори, ама останалото ще трябва сам да си го вземеш, като първо спри да си въобразяваш, че хората са тъпи и т.н. Виж се ти в какво положение си. Страховете ти са си твои страхове - не се опитвай да изкараш другите виновни за тях. Няма нужда от виновни. Просто решаваш какво искаш и предприемаш конкретни действия по постигането му. Дали ще си търсиш работа или ще потърсиш психотерапевт (имаш сериозна нужда и от двете) си е твое решение. Иначе можем да си пишем едно и също до безкрайност, но така само ще се задълбочат зависимостите ти, а и темата във форума няма да остане за дълго отворена, ако продължи въртенето в кръг.

Линк към коментар
Share on other sites

Kalon,

Можеш ли да му разжажеш малко повече за това как ти си се справил и да му дадеш конкретни съвети? И аз смятам, че трябва да се предприемат съвсем конкретни и целенасочени действия. Когато ежедневието ти е разбито по този начин, абстрактни съвети за вярва в себе си и даване на прошки и други такива отвлечени неща просто няма с какво да помогнат. Мисля, че конкретните действия трябва да са в тази последователност:

- среща с GP-то - то ще прецени какви изследвания трябва да се направят за да се установи здравословното състояние на момчето, после евентуална среща с психиатър за започване на лечение, ако трябва и настаняване в болница за известно време за да бъде под наблюдение, щом като е толкова тежко и невъзможно положението

- въвеждане на структура в ежедневието - лягане, ставане, хранене, излизане на вън, спорт по график

Като се позакрепи физически и психически ще почне да мисли за учене и работа.

Много добре би му се отразило според мен да постои известно време в терапевтична общност за рехабилитация на зависими от типа на "Ново начало", но не знам как би могъл да влезе там. Точно от такава рехабилитация има нужда той, защото положението му в момента е близко до това на зависимите. Ако някой знае как би могъл да бъде настанен на такова или на подобно място, да пише.

sadlife,

Извинявай, ама не си в позиция да се цупиш и тръшкаш, след като се опитваме да ти помогнем. Както виждаш по системата, която използваш до сега - да пишеш по форумите и да чакаш някой да те спаси - нищо не постигаш, само става по-зле. Смири се малко и слушай какво ти се говори и вземи предприеми някакво реално действие. Обади се на джипито си. Сега ще кажеш, че не си здравно осигурен и нямаш пари да отидеш на платен преглед. Ако искаш си напиши адреса да ти пратим някакви пари с пощенски запис.

Линк към коментар
Share on other sites

Да, ама вие не разбрахте ли, че sadlife си представя нещата да се случват с вълшебна пръчка. Ето идва един човек (добрата фея), взема го с колата си (каляската), щото обществения транспорт е противопоказен за социофобията, настанява го в чиста, светла и подредена квартира, дава му определена сума пари, ей така да си разполага за месеца, записва го на психотерапия, осигурява му приятно обкръжение - мъже и жени, мили, отзивчиви, приятни, възпитани, като излиза навън му осигурява бодиград, за да не го нагрубят разни примитивни субекти от улицата ...

И забележете - къде при това е ролята на самия sadlife? Ами никъде я няма; просто това е ролята на фикус, който отглеждат в саксия и той си вегетира блажено. Или както той самия казва "след време, полека-лека, ще се устройвам ..." - прости ми, sadlife, но не ти вярвам - как ще се устройваш, след колко време, докато свършат парите ли? Ти и идея си нямаш какъв живот искаш да водиш, накъде и как ще се устройваш, даваш ли си сметка, а колко време ще ти е нужно? Също се чудя дали новата квартира ще остане чиста и подредена или съвсем скоро ще се занемари и тя (защото съм виждала малки, стари, оскъдно обзаведени жилища, но точно противоположни на занемарени - много чисти, светли, спретнати, с едни чудесни саморъчно изработени декорации - красота!). И ти sadlife какво ще дадеш, за да получиш тези екстри от потенциалния благодетел? Наистина не си в позиция да се цупиш и нехаресваш. Защото до момента ти изразяваш само резерви и претенции спрямо различните предлагани методи и модели за промяна на живота ти.

Ти идея си нямаш явно, че на всички нас, които изглеждаме успели, самоуверени, усмихнати, никой нищо не ни е дал наготово, всички сме си имали проблеми в семейството (някои от нас много по-тежки от твоите), проблеми със съученици и училище, всички имаме здравословни проблеми (и физически, и психически, на много от нас също много по-тежки от твоите), на работа ни се късат нервите - от клиенти, началници, интриги на колеги, ниско заплащане и т.н. Но, едно голямо НО - просто всички ние се борим, не се отказваме, не се отчайваме (е, отчайваме се понякога, дори в депресия изпадаме, но не за дълго), стремим се да живеем и да се развиваме в желана от нас посока. Имах служител с вроден порок на сърцето - той не желаеше и да се спомене за това, работи нормално, натоварва се наравно с останалите ... Аз не мога да разбера, ако ти имаше някакъв вроден дефект, примерно си в инвалидна количка, тогава как щеше да се чувстваш? Ами по твоите критерии такива хора, не знам, трябва направо да умират, ако другите около тях не са навити да ги носят на ръце (и буквално, и преносно). А познавам такава жена, която има собствена агенция за преводи, осигурява работа на няколко човека ... тя дали е чакала някой и нещо да я спаси от сериозния недъг, с който е принудена да живее?! Ти поне имаш пълния потенциал да се справиш с всички проблеми и затруднения. Единствено е нужно да го поискаш, но истински да го поискаш, а не само като някакъв блян - смътен, далечен ... Имаше една песен на Милена: "Искам, искам и все така заспивам ...".

Да искаш нещо, означава да си решен на всичко, за да го направиш. Това не означава непременно да се втурнеш презглава, напротив, изготви си план. Ти се познаваш най-добре, от всички неща, които сме ти написали тук, избери няколко, които ти е възможно да вършиш на първо време и започни да ги правиш - упорито и систематично, всеки ден - например:

1. дневния режим - ставане, хранения, време за сън - 8-9 часа, като си лягаш не по-късно от полунощ.

2. спорт - не ти е нужна фитнес зала, нито треньор/инструктор; сваляш от нета асаните на йога, или комплекс оздравителна гимнастика, поне по 1 час 2 пъти на ден; може да започнеш с по-кратки и по-леки занимания в началото.

3. разходки навън, непременно; ако се плашиш от разходките, имате двор, като начало поне стой на открито, за да не се срещаш с хора, което те притеснява; но, защо пък само да стоиш - можеш да свършиш нещо в градината - плевене, подкастряне, прекопаване...

4. пред компютъра - определяш си първоначално не повече от 6 часа на ден сумарно, като плавно ги намаляваш всеки месец и след 3 месеца да стигнеш до максимум 2 часа на ден.

5. помощ в къщи - поеми една част от домакинската работа - дали ще вървиш след прахосмукачката, ще почистваш обувките на всички, ще миеш банята или ще хвърляш боклука е все тая, нека в началото е тази, която ти е най-приятна; след това обаче ще разшириш репертоара от домакински дейности - и без това го дължиш на семейството ти, то те храни, подслонява, осигурява интернет и т.н., като непременно включиш и някоя от най-омразните такива, ей така, да си каляваш волята и да тренираш, когато заживееш отделно и без това пак ти сам ще си я вършиш, нали.

Можеш да включиш и други неща, ти сам ще си прецениш.

Като правиш това няколко месеца, пиши пак. Иначе няма смисъл.

Редактирано от Диана Илиева
Линк към коментар
Share on other sites

Sadlife, смятай щом темата вече не е под модераторско ( психоложко ) одобрение, смятай щом ги отказа...смятай!

Ти си убит от живота, нали това споделяш чрез писанията си? Тук не ти се помогна, както си представяше. Следователно огорчението от хората нарастна в пъти повече от преди. Дали сам си виновен за всичко е въпрос на вкус. Щом ти не смяташ, че с основание може да ти се вмени вина, то убеждението, че си жертва на това време е истинно за теб! Не чу съветите, критиките, съпричастността. Разбрах от теб, че съществуванието ти е на свършек, а накрая горчилката е най-мъчна. Не оздравява умираща душа, върху която се прилагат "чужди" лекове (мнения). Какво може да загубиш, щом знаеш, че нямаш нищо!? Казваш, че се чудиш дали да не скочиш от високо и да сложиш край. Това няма да направиш със сигурност. Всеки що годе разсъдлив човек разбира, че с тея думи искаш да засилиш състрадателността в тези на които разтичаш. Така де, в спасителите, които чакаш. Така че в твоя случай самоубийството не е решение и ти много добре знаеш това. Не си ти бъдещ самоубиец. Очакваш - значи мил ти е живота. Идеята е друга. Ако всичко е така потресаващо, ако всеки се гаври с теб, включително и живота, ако наистина няма какво повече да губиш, то тогава защо бездействаш и от какво те е страх? Да, знам, че си слаб физически и психически, но такъв ли искаш да умреш? Склонен си да доживееш остатъка от живота в това положение! Ами, ако живееш до 80-сет години! Да не се получи така, че ти е уютно да си жертва, а още по-уютно да не ти помага никой! Осъзнай се, ей! Защо не се впуснеш в живота? Нима има нещо по-злощастно от отчаянието, в което се намираш? И как значи да стане по-зле, когато казваш, че си най-зле!? Не разбирам защо след като си страхлив, раним, отхвърлен, пък на всичкото отгоре живееш и в крайна нищета, не разбирам какво те спира да поведеш борба с живота, и какво значение има какъв ще е изхода, когато е ясно, че може само да спечелиш!? Осъзнай, че плюнка може да бъде всеки и не е трудно. Дори е угодно за някои, както в твоя случай. След като видя, че не намери спонсори, реши да се направиш на отритнат и неразбран. Ха, казваш: " само ония, който ми е причинил болка съм отхвърлил!" Та, хората тука помогнаха колкото имаха сили, много или малко, всеки искаше да помогне. Е, каква стана тя? Изведнъж се оказа, че за пореден път ти се причини болка! Няма така мислиш!!! Аз знам какво ще направиш сега! Ще пишеш в друг форум и ще хленчиш, че няма състрадателни хора! Ако състрадателен за теб е само ония, който дава пари, то състрадателността губи смисъл. Дал си два лева на някакво цигане и се мислиш за добър!!! Това според критерийте ти не е добро! Защо не го взе със себе си? Защо не го изкъпа, защо не го приюти в твоята стая и защо не му показа какво е интернет? А, ясно...родителите ти нямаше да го пуснат! Ама нали си огорчен и сломен! Майната им на родителите и на всичките порядки. Бъди гневен и чупи! Който е недоволен от живота, но очаква още от него не се е предал. Ти не си се предал, но си решил да използваш други, което е зло! Убеди се за пореден път, че с тая роля в живота няма да сполучиш. Или бъди жертвоготовен да се сблъскаш с живота или си кротувай и чакай края, отреден ти от съдбата! Третия вариант е непосилен за тебе. Ето, че и аз бях заблуден от теб и от искрено съчувствие предизвика презрение в мен. Не си ти отхвърлен от хората, а хората от теб! Усети се осезаемо и ясно, че си доведен до дъното по своя вина. Вината е твоя и е жалко, че не би помогнал на никого, както искаш да се помогне на теб, просто защото си заслепен само и единствено от собственото си злочестие, а не можеш чувстваш болка в тяло, върху което се гасят цигари и бива принуждавано да проституира ( такава е последната новина от Блитц, бг, но явно и новини не четеш, а трябва ) Със здраве!

Линк към коментар
Share on other sites

Ха, аз пък съм силно впечатлена как Sadlife умело завъртя всички и се нахрани от щедро пръсната енергия из постовете..............ТоЛкУз МнОгУ се изписа, а той просто иска вашата енергия и съжаление, не друго - не помощ, не съвети, не промяна. Само енергия, нищо повече!!!

Линк към коментар
Share on other sites

И какво печели от това? Разбиране, влизане "в положението" и съчувствие той получи - ОК. Обаче това с какво му помага, след като май не е склонен да подаде ръката си към нечия подадена към него ръка, за да бъде издърпан от блатото, в ковто сам е влязъл?

Май вече е свикнал с това, че все повече и повече затъва и вече не му се излиза от това блато. Защото това блато си е неговото блато и той отдавна май се чувства съвсем уютно в него.

Линк към коментар
Share on other sites

И още. Имаше един учител, който казал на учениците си да си представят, че проблемите им са връзка с ключове. След това помолил всеки да закачи своята връзка ключове на закачалките. Допълнил: Нека сега всеки избере една връзка ключове. Какво се получило! Всеки избрал да вземе своята връзка. Тази, която преди малко закачил. Ето затова страх в отчаянието не бива да има. Защото от страх хората избират да умрат със своите проблеми. Познат проблем е по-малко проблем. Неизвестността спъва неразумния и тръгва мълва, че съдбата е жестока. Съдба е възможно да няма! Съдбата е жалка за достойните и страшна за страхливите. Страхът е в основата на всяко зло! Действай Sadlife, действай! Не докачай от страх или излишна предприемчивост същата връзка с ключове от която така желано искаш да се отървеш! Не бъди глупак! Не бъди манипулатор! Не опозорявай насилствено себе си и въобще човека! Не бъди нищо от това, което си бил досега! Бъди смел, друга опция нямаш!

Линк към коментар
Share on other sites

А не, подобни квалификации не са много на място. Освен това, ако получаваше каквото търси тук в този форум, човекът щеше да влиза по-често да чете и да пише. Явно нещо не се получава. Не знам какво е писал из другите форуми и не ме интересува, но тук темата не предразполага към някаква загуба на нерви и енергия от страна на пишещите. Човекът си търси оправдание за състоянието в което се намира и го търси извън себе си. Ето, сега наричайки го вампир, му се дава подобно оправдание и възможност ние да сме лошите и неразбралите го. Енергия? Не, в темата се търси самооправдание и самоуспокоение. При всички случаи авторът на темата ще получи илюзорни такива, без значение дали се пише в темата и какво се пише. А шамара от който има нужда за съжаление тук няма как да получи.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Няма нужда от подобни абсурдни квалификации и етикети като "вампир". Момчето има нужда от помощ, не да бъде определян с битово-християнски понятия, отнесени към неговия случай.

Станимир, защо мислиш, че sadlife има нужда от "шамари"? Sadlife страда много. Проблемът е, че хем иска да му се помогне, хем не вярва на хората и не може да им се довери. Отбранява се със зъби и нокти от всяка протегната към него ръка. Като ранено животинче, което посяга да те ухапе ако понечиш да превържеш раната му. Понякога за да получиш помощ се налага да се довериш на друго човешко същество. За него това е много трудно, защото той просто не харесва хората.

Аз мисля, че пореди състоянието, в което се намира, той не може да вземе адекватно решение какво да предприеме и е много объркан. А докато не вземе решение да предприеме нещо, ще си остане в това състояние. Порочен кръг, който трябва да бъде прекъснат. Не е чак такъв проблем да не знаеш какво да правиш, в това няма нищо осъдително. Проблемът е когато не искаш да слушаш какво ти се говори.

Аз лично се надявам sadlife да продължи да влиза в темата, да не се предоверява на себе си, а да последва някои от конкретните предложени съвети. Когато не харесваш хората и не им вярваш е много трудно да им се довериш, но в случая той просто няма друг избор.

Редактирано от sensual
Линк към коментар
Share on other sites

..... А шамара от който има нужда за съжаление тук няма как да получи.

Да де, от това има нужда.

Казваш, че сме с много ниски възможности и себеусещане, за да раздаваме такива шамари? :)

Линк към коментар
Share on other sites

Раздавайте, шамари може да реши да раздава всеки, докато не бъде спрян по някакъв начин. Лепенето на етикети не е адекватен начин за комуникация и ако в този форум това е приемливо, много жалко за форума. Аз казах всичко, което смятам за важно. Надявам се sadlife да съумее да извлече полза от съветите, които получи, и да игнорира безполезните коментари. В случая е важно той да получи помощ, а не някой да се изяви и да наложи собствените си виждания.

Редактирано от sensual
Линк към коментар
Share on other sites

В другия форум е писал точно същото по същия начин, а хората там и те му казаха това, което и хората тук, само малко по-директно, под формата на шамар.

...не харесва хората - това му е проблема. Няма как да искаш помощ от някой, когото отхвърляш.

И както се каза по-горе, всички сме минали през такива състояния, че и по-тежки, без интернет и цял куп дружелюбни и доброжелателни хора, които да казват "ето тук потърси, там отиди", и без да има къде да хленчиш, и да има, не го правиш.

Той сам не иска да си помогне - "не мога, слаб съм, болен съм" - бяга в болестта. Има много такива хора, бягат в болестта си, и да я няма, ще си я измислят. Ще я поддържат, подхранват, само и само да избягат от отговорност, мислят си, че така ще им е по-лесно: бих искал, но не мога, болен съм. Някой да се погрижи за мен, защото аз не мога.

Не им трябва внимание, не им трябва и помощ. Помощ ще дойде само когато самите те пожелаят да си помогнат.

Линк към коментар
Share on other sites

Няма нужда от подобни абсурдни квалификации и етикети като "вампир". Момчето има нужда от помощ, не да бъде определян с битово-християнски понятия, отнесени към неговия случай.

Станимир, защо мислиш, че sadlife има нужда от "шамари"? Sadlife страда много. Проблемът е, че хем иска да му се помогне, хем не вярва на хората и не може да им се довери. Отбранява се със зъби и нокти от всяка протегната към него ръка. Като ранено животинче, което посяга да те ухапе ако понечиш да превържеш раната му. Понякога за да получиш помощ се налага да се довериш на друго човешко същество. За него това е много трудно, защото той просто не харесва хората.

Аз мисля, че пореди състоянието, в което се намира, той не може да вземе адекватно решение какво да предприеме и е много объркан. А докато не вземе решение да предприеме нещо, ще си остане в това състояние. Порочен кръг, който трябва да бъде прекъснат. Не е чак такъв проблем да не знаеш какво да правиш, в това няма нищо осъдително. Проблемът е когато не искаш да слушаш какво ти се говори.

Аз лично се надявам sadlife да продължи да влиза в темата, да не се предоверява на себе си, а да последва някои от конкретните предложени съвети. Когато не харесваш хората и не им вярваш е много трудно да им се довериш, но в случая той просто няма друг избор.

Напълно подкрепям този пост, само с едно уточнение: не "понякога", а "винаги", за да получиш помощ е нужно да се довериш. Това е много важно да се осъзнае. И не непременно на друго човешко същество, а може и на животно, и на растение, на съдбата ...

Съгласна съм също, че за някои хора е трудно да се доверят; вярно е и че човек може да се опари (това става особено лесно, когато се поддаваме на изкушаващи ни желания, а не се вслушваме във вътрешния си глас). Обаче без вяра просто няма как, както съвсем точно е отбелязала sensual.

sadlife, прочети внимателно този пост на sensual, вникни в него и се опитай да го приложиш.

Успех ти желая и аз, а когато се решиш на конкретни стъпки, пиши, ще се отзова с каквото мога.

Редактирано от Диана Илиева
Линк към коментар
Share on other sites

Гост
Тази тема е затворена за писане.

×
×
  • Добави...