Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Viva Caselli

Парадокс

Recommended Posts

Не случайно , логиката се изучава като част от философията в училище, а не от математиката.

Това не е вярно. Логиката се изучава и в математиката. Изучава се и в информатиката, а информатиката е базирана на математиката. Примери са конюнкцията, дизюнкцията, импликацията, булевите стойности, работата с множества и т.н. Логиката не е затворник на никоя наука, а по-скоро основа за обработката на данни, ползването на знания и достигането на изводи от тях.

Вярно е, че всеки мит може да бъде развенчан рано или късно , но да казвате ,че парадоксите са глупави е някак .... незряло.

Това дали звучи глупаво е единствено впечатлението на интелекта, който го разглежда. За едни е глупаво, за други е трудно, а за други - чудо. Въпрос на способност да асимилираш информацията.

Не можеш да вярваш на всичко , което прочетеш, но да омаловажавате главоблъсканиците на другите ви ограничава във вашата абсолютна сигурност за правота (его).

Това не го разбрах. Ако развенчая опит да бъда заблуден, това значи, че имам абсолютна сигурност за правота ли. Реторичен въпрос е. Понякога не си даваме сметка, колко напред ни изхвърля образователната система и медиите, независимо колко ги или се плюят едни други.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Парадокс на Луцифер

Луцифер падна, защото истински вярваше, че Бог е направил грешка , давайки на хората право на свободен избор. Луцифер изобрети една лъжа, а именно лъжата, че правото на свободен избор е грешка, защото ако хората нямаха право на избор нямаше да могат да бъдат изкушени от змията да вкусят от забранения плод.

Впрочем, тази лъжа стана причина много хора да обвиняват Бога не само за факта, че Той им е дал право на свободен избор, но дори и за факта, че ги е създал.

Не разбрах кое е парадокса.

1. Луцифер смята, че да се даде свобода на избор на хората е грешка.

2. Луцифер смята за виновен Бог и затова "пада".

3. Хората съдят Бог, защото им е дал това право.

Кое трябва да е парадокса? По-скоро е ирония.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Парадокс

Парадокс на всемогъщия

Парадоксът може да се опише така: Може ли някой всемогъщ да създаде скала, толкова тежка, че даже той да не може да я повдигне? Ако може, значи той престава да бъде всемогъщ. Ако пък не може, значи поначало не е бил всемогъщ.

 

Може да не иска да създаде такава скала. Според мен това е подвеждащ, т.е. неправилен въпрос; въпрос, който изхожда от неправилно схващане за нещата, а на такъв въпрос не може да има правилен отговор освен мълчанието. В случая, че всемогъщ означава, да може всичко. Аз бих определил всемогъществото по отношение на Бога така: Той може всичко, което поиска. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тук всичко опира до това да се даде адекватно определение за всемогъщество. Аз мога да наредя хиляда тежести по двадесет килограма една върху друга, и няма да мога да ги вдигна всичките заедно. На практика няма ограничение в тежестта, която може да бъде създадена и в този смисъл всемогъщ е този, който може да вдигне безкрайно голяма тежест. Тъпото е, че гравитацията е нещо, което се генерира от самата маса. Т.е. ако създадем нещо свръх-тежко, то само по себе си ще генерира гравитация, но ако няма други по-масивни от него обекти, които да му въздействат, то няма да тежи нищо. Тогава и най-малкото побутване би го привело в движение.

 

Но да се върнем на спомената вече купчина с тежести. Ако аз подредя хиляда тежести по хиляда килограма една върху друга, то трябва ли да преместя всичките наведнъж за да бъда всемогъщ? Не е ли достатъчно да използвам същия метод при преместването им, който съм използвал за да създам купчината, т.е. да ги преместя отново една по една? Ако аз мога да създам една скала, то това не говори ли за много по-голямо въздействие върху нея, отколкото преместването й? С какво повдигането на скалата е толкова важно? Ако трябва да преместя една скала, която аз съм създал, какво ми пречи да я създам отново на желаното от мен място?

 

Ако трябва да преминем в абстрактни разсъждения касаещи абсолютното съществуване, то можем да кажем, че всичко съществува в някаква среда, която среда сама по себе си е съвкупност от принципи и правила, които нищо отвътре тази среда не може да промени. А ако нещо съществува извън въпросната среда, то също трябва да съществува в своя си някаква среда, така че разсъжденията в тази посока нищо не променят. В тази смисъл всемогъщество не съществува, тъй като никой не може да създаде средата в която съществува той самият.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Философски погледнато, не е ли парадоксът противоречие или противоборство между две еднакви по-сила, тежест и вярност твърдения, които се отричат взаимно? Т.е и двете са вярни сами за себе си, но и двете са грешни в сравнение с другото - две неща съществуващи в едно и също време, които е невъзможно да съществуват едновременно. Приложимо е към идеите. Първото, което ми хрумва е: кое е първото - кокошката или яйцето? Т.е. парадоксът е неразрешима загадка, но е факт, че съществува :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Т.е. парадоксът е неразрешима загадка, но е факт, че съществува :)

Като се смени гледната точка , се вижда нещо друго .:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Понеже тук иде реч за всемогъщество.

Дали Природата/Вселената/Бог е способна/способен да създаде двукрак футболист, който да е осезателно по - добър от Кристиано Роналдо?
Казвам "осезателно", защото няма единодушие кой е по - добър - Меси или Роналдо. По принцип не се посочва някой от тях за най - добър в съвременността и историята.
Дано ако се появи такъв, то той да стане български национал. :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега

×