Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
B__

Може ли човек да е свободен, ако търси виновни?

Recommended Posts

Който търси, намира. Който търси виновни, се оказва с виновни наоколо.

Съвременният човек няма да бъде свободен, докато продължава да търси и намира виновни. А виновен се оказва все някой друг......

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А човека иска ли да е свободен?Ако човек не носи чувство на вина в себе си,няма да го търси и навън.Няма виновни,няма и невинни--зависи от упорната точка.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз съм на мнение, че всеки е длъжен да потърси синхрона между личната отговорност, приноса на останалите участници в ситуацията, както и подредбата на причинителните обстоятелства.

Лично за себе си намирам, че нещата трудно достигат до своето благополучно заключение ако:

- се увлека в самообвинения (както много обичам да правя), които водят до други също толкова безполезни негативни емоции

- се съсредоточа върху вината на другите

- търся вината в някакъв външен обстоятелствен фактор

За мен свободата се намира в умението ми да се примиря със ситуацията и да се опитам да намеря адекватно решение... вместо да мисля за това кой, или какво държи най-голямото парче отговорност.

Личната вина и обвинителния гняв за мен са като едно емоционално тинявище, което рядко води до някаква реална полза.

Може би изключение би направил някакъв момент, в който изпитващия вина се нуждае от порицание, от себе-наказание, от бича на съвестта, който да предотврати подобни грешки за в бъдеще. Ако случаят е такъв, този човек просто няма да успее да прогони вината и ще трябва да изтърпи "авто-имунното" си наказание, преди да може да продължи напред.

Както и да е.... като цяло не мисля, че е нужно "виновникът" да бъде гонен или осъждан, освен ако няма опастност от рецидив или някакво по-нататъшно влошаване на ситуацията в следствие на неговите действия. Тогава вече бих навлязла в някаква предотвратителна отговорност, която също се старая да разграничавам от "виногонението".

Понякога успявам да приложа тези неща в живота много добре (става дума за доста прости ежедневни ситуации), и оставам много доволна от себе си и резултатите. Разбира се, не винаги ми е лесно. Най-вече когато съм натопила себе си в по-силни емоции. Тогава, първо трябва да се справя с тях и тогава да се разправям с разрешението на ситуацията пред мен. Иначе става мазало, бъркотия и потулване.

Това са размишленията, които мога да дам от моя личен опит.

Вече ако става дума за по-глобален и всеобхващащ проблем, нещата стават доста по-сложни.

Забелязала съм, че когато не виждаме лесно достъпно и очевидно подходящо решение на даден проблем, доста по-лесно се увличаме във "виногонения", осъждания, конфликти и други подобни негативно ориентирани мисли и емоции.

Реално, за какъвто и мащаб да става въпрос - корените на решенията са едни. (мое мнение)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Огледалото работи... :3d_002:

1. Познавам себе си. Наясно съм с добрите и лошите си черти. Старая се да проявявам и развивам добрите...

2. Поемам отговорност за живота си и чувствата си, мислите си, думите и действията... (според светлината/знанията, които имам).

3. Осмислям, анализирам ситуациите и ролите ми в тях...

4. Прощавам на себе си и другите... Отминавам, продължавам...

5. Не се опитвам да променям околните, приемам ги... Разбирам и правя компромиси, разумни!

6. Давам правото на всеки да бъде... такъв, какъвто е. Но и не позволявам да ми налагат чужди модели, да ме вмъкват в рамки, т. е. да се оглеждат в мен...

П. П. не винаги съм достатъчно будна и го спазвам, но се старая... :3d_111:

Редактирано от Слънчева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нещо, което ми се стори подходящо за темата:

Обичай нещата без да се привързваш към тях. Защото всякога грехът в света произтича от привързването за известни предмети, които си обикнал повече. Щом се привързваш, грехът е неизбежен. Обичай всичко в света без да се привързваш.

Всички сте дошли на земята да учите и не трябва да бъдете роби на външните условия, в които живеете. Но всичко трябва разумно да използвате! Грехът е примка. Примка е той. То е както лют пипер, нали знаете тези шопските, лютите чушки? Като го близнеш, тъй за цяр може, за треска може. Но ако мислиш, че след като ядеш, човек ще станеш, празна работа е. Близни го. И тогава, всичко изпитвайте, доброто дръжте! След като изпитате нещо, дръжте онова, което е Божествено. То ще служи за повдигането на човешката душа и за усъвършенстването й.

Справедливост, милосърдие

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На въпроса на Божидар - ако намирам вина в другите, то ограничавам тяхната свобода и това няма начин да не рефлектира върху моята.

Ако обвинявам себе си – директно се ограничавам.

Едно е да си откриеш грешките и да се опита да ги оправиш, съвсем друго – да си посипваш главата с пясък и да живееш постоянно в състояние на вина.

Но от друга страна, само който не работи - не греши и съответно не е виновен. Ето една интересна мисъл в това отношение на Учителя, която да си призная май не разбрах добре:

Има страдания, които вие сами си причинявате. Да допуснем, че вървите по пътя. И по невнимание си ударите крака о някой камък и страдате. Вие считате, че този камък ви е ударил. Вие се движите, а камъкът седи неподвижен. Кой е виноват? Който се движи е виновен, а който не се движи е невинен. Вие, които се движите, сте виновни, а който седи е невинен. Всеки, който мисли и прави погрешки, е виноват; всеки който седи и не мисли, той не е виновен. Човек започва да мисли само когато се движи.

Великото изкуство

:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как да избегнете чувството на вина?

1. Задайте си правилния въпрос. Не - "Кой е виновен?", а - "Какво да направим от тук нататък?"

2. Вината се появява от противоречието между "трябва" и "не мога" и/или "не искам".

3. Действайте:

- Ако е необходимо, идете и се извинете. Да кажеш на някого "Извинявай!" е начин да излезеш от лабиринта на вината. Веднага ще почувствате облекчение. Вие не се оправдавате, вие се извинявате, т.е. признавате грешката си и искате да я поправите.

- Помислете какво може да се направи още сега.

- Анализирайте ситуацията.

- Преценете как ще трябва да действате в бъдеще при подобни обстоятелства, когато например лесно ще избухнете. Измислете начини как да избегнете това, без да обиждате близките си. Например, може да излезете да разходите кучето или да отидете да измиете чиниите, да изхвърлите боклука или да изметете двора или улицата пред къщата си или да напазарувате. В това време напрежението, дистресът или гневът ви ще спадне.

4. Не страдайте ненужно, а поправете грешките си. Не се страхувайте от промените! Така ставате по-мъдри.

Редактирано от ISTORIK

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чуството за вина се поавява само когато откажем да поемем отговорност за избора си!

Няма грешка има ли поука!

Чувството на вина идва тъкмо от неудачно поета отговорност.

Благодаря на Ани и на Слънчева.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ние трябва да се научим да откриваме причините за случващото се около нас. Причините за събитията можем да проследим до действията или бездействията на даден човек, можем да анализираме мотивите му и факторите, които са довели до неговите действия или бездействия. Вината е свързана с отговорността. Да търсиш виновни по отношение на дадени негативни последствия означава да натовариш някого с отговорността за случилото се и с задължението той да изкупи по някакъв начин стореното. Разбира се самият факт, че търсим виновни означава, че ние не сме се освободили от въпросното събитие в ума си. Понякога и това е необходимо при определени професии, но в общия случай вярата в неизменното действие на закона за кармата е достатъчна.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това е философска тема и като такава има хубави коментари по-горе.

Но може да е и много претенциозно зададен въпрос от престъпник. Да речем някой е обрал нечий дом и казва :" Защо ме вините мен. Вие не сте взели достатъчно предпазни мерки. Поемете си отговорността."

Надявам се, Божидар не е извършил някакво престъпление и сега да си търси облекчение на съвестта тука ...:-)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Божидаре, от няколко твои теми заключвам, че ти питаш, но само за да си отговориш.

Аз смятам, че няма свобода без да се търси. А пък, ако ти искаш да му ограничиш търсенето на някой, за да бъде той свободен, е те това е то робството.

Чуството за вина се поавява само когато откажем да поемем отговорност за избора си!

Няма грешка има ли поука!

??

Значи, ако убия, но нямам чувство за вина, то аз съм поел отговорност!?

Чувството за вина преди всичко е вътрешният съдник наречен съвест. Да си неспособен да имаш чувство за вина, значи че нямаш морал. И независимо колко ще се стараем да бъдем съвършени, дори и хипотетично това да е постижимо, то пътя към това задължително трябва да е изпъстрен с грешки. Само така можем да трупаме поуки. Това е ползата от грешането ЗА НАС, но извисеният достатъчно е способен да осъзнае какви са болезнените следствия ЗА ДРУГИТЕ и да страда за това. Защото страданието ни кара да не повтаряме грешките си. Не може да се кефим на грешките си и да им се радваме и в същото време да се поучим от тях. На какво ще се поучим - че няма проблеми, щом е на чужд гръб ли?

Вината е осъзнаването на грешките. Никой не обича да изпитва вина, защото трябва да признае пред себе си, че е грешил, че е предал ценностите в които е възпитан. Без грях няма изкупване на греховете. В Библията особена важност е придадена на разкаянието, на прошката (не непременно към другите), на обрата в себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Извини ме, Божидар, за шегата. Ефектът й показва, че не е от смешните.

Но аз имах на ум специфичен пример от съвременността. Оказва се, че за много хора е възможно да влязат чрез интернета в чужди компютри и чужди e-mail. И те си имат логиката, че щом собствениците са си оставили вратата отворена, това е вид покана. Значи има действия, които са се смятали за неморални в миналото, днес се третират като нормални, само защото електронната врата е невидима. Един вид, ако никой не гледа и ако вратата е отворена, тогава да се влезе в чужда къща е ОК. А и в това да се поразграби там е ОК. Аз разбирам, че много от хакерите не се интересуват от духовни теми и от това кое е морално. Но моят въпрос е как трябва да постъпи един духовен човек в подобно положение?

А ако един духовен човек си позволява да го прави, каква ще да е логиката или философията зад действията му, която може да го накара да се чувства свободен да се впусне в нещо подобно?

Редактирано от Aurora2012

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен темата тенденциозно се преекспонира в друга плоскост.

Не виждам смисъл в това, освен чесане на езици.

 

Първите няколко мнения са чудесни и хвърлят достатъчно светлина върху въпроса.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×