Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Коя е най-езотеричната наука?


Recommended Posts

Ами доколкото биологията изучава живота и формите му на проявление... Май трябва да включим в биологията всичко останало. Всъщност самото разделение на различни видове наука е направено само за улеснение на човека, но в действителност не съществува.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 33
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Може би психологията, като наука, която се занимава с вътрешният свят на човека. Но не, за да го манипулира, а да му помага да се справя във външния свят. Наука, която да ни помага да намираме себе си, своето място...

Иначе всяка наука е от полза, помага ни да си обясним законите на Природата, както и мястото на човека в нея..... :)

Линк към коментар
Share on other sites

Всъщност науката винаги изучава външното, проявеното. Психологията не прави изключение. Мислите и чувствата са вътрешни само от гледна точка на физическия свят. Моделите на поведение и мислене, навиците, зависимостите, предразположеностите са все форми, които са външни за човека.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Ами тогава пак стигаме до въпроса-Коя е най-езотеричната наука?

Може би всяка, всяко външно знание, но само насочено навътре и пречупено през вътрешния свят на всеки... :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Какво ще кажете за семиотиката?

Семиозата е процес, който образува значение от схващанията на всеки организъм за света чрез знаци.

Знак в най-общия смисъл на тази дума е нещо, което с присъствието си говори за съществуването на друго нещо.

Например:

Димът е знак за огън и горене.

Знакът има материална страна, тоест той има материално присъствие, наречено изява; от друга страна знакът има семантика, тоест значение, или поне индикация.

Можем ли да смятаме семиосферата (Ю.Лотман) за "външно знание, но само насочено навътре и пречупено през вътрешния свят на всеки"?

Повече за семиотиката: тук

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

E, чак пък капан. :D

Не можем ли да приемем, че съвременните науки, това са части от езотериката, на които им е дошло времето да престанат да са езотерични (скрити)?

Мен лично това, че терминологията и систематиката при съвременните науки и езотериката съществено се различават, не ме смущава особено - напротив, много ми е интерсно, търся съответствия и аналогии ...

П.П. Учените от най-висок ранг, независимо дали са физици, математици, химици, биолози ... (сложих точките, за да включа всички останали, но много ми се иска изрично да спомена и философите) и независимо от епохата, в която са живели и мирогледа, който са имали, неизбежно стигат до идеята за Бог, единосъщието на всичко съществуващо и въобще след страхотните "научни постижения" тръгват да се интересуват от разни езотерични неща, което е много показателно. :thumbsup:

Линк към коментар
Share on other sites

Позволявам си да пейстна една глава от "Съдбата като шанс" от Торвалд Детлефсен

в която въпросът за отношението на наука и езотерика е разгледан перфектно

Езотеричният светоглед

Науката мисли преди всичко функционално. За нас това е толкова естествено, че отначало изненадано се питаме: а как другояче бихме могли да се мислим, без фантазията да се развихри най-необуздано? Езотериката мисли съдържателно. Това значи, че по отношение на действителността тя поставя не само въпроса „как", а и въпроса „защо". Това „защо" е въпросът за смисъла, който представлява всъщност брънката между света на формите на проявление и човека.

Смисълът обаче може да се разкрие като истина само пред отделния човек и затова на него му е чужда всякаква публичност. В това отношение езотериката е асоциална. Науката поставя пред себе си изискването да бъде достъп¬на за всеки. При достатъчно дарба всеки, стараейки се, трябва да има възможност да овладее науката. Науката може да се препредава. Познанието - не. За съжаление често бъркаме познанието със съвсем маловажни и нецеленасочени комплекси от знания. Последните могат да се преп¬редават, докато познанието никога не може да бъде резул¬тат от старание. То е резултат от напълно личен, инди¬видуален акт на разбиране, който е метафизичен по приро¬да и с един замах игнорира всички изисквания на масата за “знание за всички". Познанието винаги е резултат от личен опит и не може нито да се приема, нито да се предава.

Във всичко, което приемам от другите, мога само да вярвам, но никога не мога да го знам. Колкото и добри основания да имам да вярвам или да не вярвам в нещо, това няма никакво значение. Да вярваш, значи да не знаеш. Из¬числяването на вероятността също нищо не променя. От тази гледна точка естествените науки приличат на голяма религиозна общност, в която постоянно се предъвкват трохите, останали от неколцина наистина знаещи, докато това знание се промени до неузнаваемост.

В никакъв случай обаче не искаме да подценяваме вярата, защото тя е най-важната предпоставка за получаване на знание. Да вярваш, означава да смяташ, че нещо по принцип е възможно. Ако смяташ, че е невъзможно, никога не можеш да го постигнеш. Вярата и познанието са различни стъпки. Те взаимно се обуславят, но всяка от тях си има собстве¬ни основания, така че двете не бива да се смесват.

Така, както познанието винаги е било кауза на отделен човек, така и езотериката е кауза на малцина. Малцината, тръгнали по тясната пътека на разбирането, за да станат знаещи, образуват т.нар. езотеричен, вътрешен кръг (от гръцки: езотерос = вътрешен). Този малък вътрешен кръг е заобиколен от значително по-големия екзотеричен, външен кръг (от гръцки: ексотерос = външен). По-нататък, когато стигнем до закона за полярността, ще видим, че тези кръ¬гове взаимно се обуславят и че всеки от тях дължи същес¬твуването си на другия полюс.

Оттук следва, че езотеричният кръг няма мисионерска цел спрямо света. Истинската езотерика действа скрито и прави повече усилия да забулва съществуването си, откол¬кото да се впуска в лов за нови членове. Затова, ако някое обединение или сдружение се стреми да се разрасне и да уве¬личи членовете си, това е безспорен знак, че не става дума за истински езотерично обединение, макар името и рекла¬мата да твърдят обратното.

Пазенето в тайна при езотериката няма нищо общо с притворството, а се получава от само себе си. Езотеричните учения сами се пазят в тайна, без външна помощ. Даден човек може да прозре определено знание и да го оползотвори за себе си, само ако нивото на съзнанието му е по някакъв на¬чин адекватно на нивото на това знание. Човек, който не е учил физика, не може да разбере значението на една физическа формула. За него тази формула не значи нищо, дори когато за физиката тя е от епохално значение. Формулата сама пази тайната от непосветените. Затова и не е необходимо да се крие. Едва когато онзи, който я е видял, усвои добре физиката, тази формула може да му помогне да направи огромна крачка напред в познанието си. Същото се отнася и за езотеричното знание или за така наречените тайни учения.

В закодирана форма езотеричното знание е достъпно за всеки, но незнаещите не могат да го разпознаят. Тълпата не познава стойността на символите и затова ги смята за безполезна глупост. За да можем да виждаме, трябва първо да се научим на това („И светлината в мрака свети, а мракът я не обзе" (Йоан, глава 1).

Ако аз не мога да разчитам нотите, това не ми дава право да искам от композиторите да бъдат така любезни да пишат музика с букви или цифри, та да ги чета. По-скоро трябва да реша дали да си направя труда да науча ноти¬те или завинаги да се откажа от задълбочено разбиране на музиката. Същото се отнася и за езотериката. Не е зада¬ча на знаещите да се приспособяват с незнаещите. Те трябва само да са готови да помогнат на онези, които са ги по¬молили за тази помощ. „Помолете и ще ви се даде, почукайте и ще ви се отбори."

Сравненията, които посочихме, имат за цел да покажат, че езотериката, не е област от знанието като много дру¬ги, които биха могли да се усвоят със старание. Езотериката не е сборно понятие за някакви данни, факти и фор¬мули, които просто трябва да се наизустят, за да ги ползва човек.

Езотериката е път или пътека. Всеки път води към някаква цел. Да вземем за конкретен пример пътя, който во¬ди от Мюнхен за Виена. Можем точно да проследим този път на картата, да пресметнем километрите, да се осве¬домим в справочници за населените места, които се нами¬рат по него, да видим снимки, направени от други, които вече са минали по него, да обсъдим всички подробности и така нататък.

Тези занимания с пътя „Мюнхен-Виена" може и да са много привлекателни и интересни, но с тях не можем да постигнем целта на пътуването - Виена. Ако наистина ис¬каме да стигнем до Виена, трябва да тръгнем на път, да минем по този път, да се придвижим. Всички предварител¬ни проучвания и информации могат да се окажат полезни, но никакви теории не могат да заменят изминаването на пътя. Този пример би трябвало да прави ясна разликата между простото трупане на факти и езотериката като път. Езотериката води към цел, която може да бъде пос¬тигната, само ако човек се отправи на път.

Това е най-честата причина за грешките на онези, кои¬то шумно защитават езотеричния светоглед, но не правят и стъпка по този път. Да вървиш по пътя, значи незабав¬но да превръщаш в реалност всички, макар и най-малки зна¬ния, значи постоянно да променяш собствения си живот и преживявания, отношението си, да си винаги различен, ви¬наги нов. С една дума, езотерика значи развитие..

Тази необходима реализация аз наричам ангажираност на езотеричното учение, функционалните науки не ангажират занимаващия се с тях. Един химик може да направи сенза¬ционно откритие и въпреки това да продължава да бие же¬на си, да води процес срещу брат си, да ругае обществото и т. н. Животът и поведението му остават напълно неп¬роменени след химическото му откритие.

Съвсем различно стоят нещата дори при най-малкото езотерично „откритие". То има директно влияние върху всички области на съществуването, тласка към друга нагласа към света, моментално прави старите навици невъзможни. Ако някой вникне в астрологията например, той никога повече ня¬ма да търси виновните във външния свят, няма да води про¬цеси и т. н. (Тук трябва да подчертаем, че практикуването на астрологията и разбирането на астрологията са две съвсем различни неща. За съжаление те рядко се срещат заедно.)

Тази ангажираност винаги е била причината, поради ко¬ято екзотеричният външен свят така страстно се съпротивлява на проникването на езотерични истини в него. За¬щото, макар и несъзнателно, тежестта на ангажимента се усеща много ясно. Хората са готови да приемат всяко ново откритие, стига то да е функционално и следователно да няма ангажиращи последствия.

От известно време се правят опити конфликтът да бъ¬де преодолян с един трик. Този трик се нарича парапсихоло¬гия. Привържениците й се опитват да смекчат предизвика¬телствата на езотеричния светоглед чрез стерилната ме¬тодика на науката. Какви ли не важни изчисления пълнят ар¬хивите, но - слава Богу, те не могат да променят човека. Парапсихологията е лъжовна и страхлива, защото тя нито има смелостта на чисто материалистичната наука просто да загърби всички нематериални феномени, нито е готова да се задоволи само със собствените си открития и да си по¬несе последствията. Парапсихологията непрекъснато души и разисква върху „надушеното", но никога не смее да ухапе. Иронията на съдбата има грижата всеки сам да произнася собствената си присъда. Определението парапсихология, ко¬ето тя сама си е избрала (от гръцки: пара = покрай, набли¬зо), показва, че тя се разминава с психиката.

Линк към коментар
Share on other sites

Науката на нашето време все още е крайно материалистична. Макар че, ако се обединят физика с метафизика, ако се преоткрият и разгадаят древните философски системи, ако биологията се занимае не само със скелета на телата, а се потърси живата и истинска същност на материята- нейната духовна субстанция, то тогава бихме поспорили коя е най-езотеричната наука.

Една от големите грешки на всички материалистични науки е отричането на "Разумните Същества"(Ангели, Архангели, Духове), които управляват съзнателно "силите"(движението) в Космоса. Да, някои учени (не много смело) говорят вече и за Бог, но не са си изяснили езотеричните понятия за различните планове(нива). Това, че: "Материята е Дух на седми план, а Духът е Материя на нисшата точка на своята дейност- и двата са Майа".

И докато "специалистът по Материя" се задълбава в нейното поведение, то духовно-виждащият може да проследи движението на междупланетните маси, тяхната еволюция и да си направи необходимите изводи сам(това за което говори valentinus).

Може би не е далеч времето, когато Материалистичната наука и Окултизмът(който е нейно допълнение и душа) ще си подадат ръка. :thumbsup2:

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...