Jump to content
Порталът към съзнателен живот
ISTORIK

По какви начини успявате да постигнете самопознание?

По какви начини опознавате себе си?  

23 гласа

  1. 1. Какво ви помага да опознаете себе си?

    • четенето на книги и/или на уеб сайтове и форуми за самопозание/себепознание/съзнателен живот
    • четенето книги и/или сайтове и форуми на религиозна и/или духовна тематика
    • разговори с психолог, психотерапевт, психиатър или свещеник
    • посещаването на курсове, семинари и тренинги за себепознание
    • занимания с медитация, йога или бойни изкуства
    • занимания с наука и/или философия
    • разговори с роднини, приятели, колеги
    • пътуване из страната и света, срещи с различни култури и цивилизации, срещи с различни хора
    • нещо друго


Recommended Posts

Я да видим сега...

Как всеки от нас се опитва и как успява да постигне самопознанието?

А какво искаме да научим за себе си?

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз се опознавам непрекъснато и чрез всичко. Дори понякога си мисля, че съм едно егоистично същество, което каквото и да прави винаги се оглежда като огледало във всичко.

Всъщност не мисля, че е нещо лошо да се опознавам чрез всичко. Мисля, че това е просто едно състояние на будност.

Ако аз всеки ден минавайки покрай един камък не го забелязвам, или забелязвайки го не виждам в него нищо повече от един камък, в мен няма да има никакво развитие.

Ако човек се научи да се вглежда, непрекъснато ще научава нови неща и най-вече нови неща за себе си. Защото светът е това, което ние възприемаме за него.

Ето един пример:

Мислех си, че не обичам спорта. Мислех го за най-скучното нещо на света. Но, се случи така, че ми се наложи да се занимавам с теми свързани със спорта. Започнах да се интересувам да следя, да се вглеждам и видях, че не е толкова скучно. Всъщност дори ми се до спортува. Но поне по здравословни причини това е невъзможно разбрах, защо не харесвам спорта: Защото завиждам на другите, че се забавляват с него. :)

Беше шокиращо откритие - бих играла любимите си спортове с най-голямо удоволствие и дори бих опитала и такива, в които не бих се заглеждала.

Но това не е всичко. След като наскоро на пара олимпийските игри видях нашите олимпийци да постигат успехи, въпреки здравословните си проблеми - какво оправдание мога да имам :)

И така. Вгледа ли се човек, научава много неща за себе си, и дали ще му хареса наученото и как ще използва наученото зависи само от него.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

занимания с медитация, йога или бойни изкуства

Това трябва да го разделиш на три отделни опции в анкетата - поне такива са моите разбирания.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте! Споделям мнението на Деанна , много ми хареса начина,по който се е изразила. Аз също се опитвам да се опознавам всеки ден, но нямаше да започна да го правя , ако не бях натрупала информацията от книги, форуми и сайтове... Спомням си, колко ми беше трудно да разбера нещата... знам, колко ми е трудно сега да ги разбера и разбрах, кооооолко много неща не знам! По-хубавото е,че се опитвам да си извадя една собствена преценка (извадка) от нещата , които чета , за да мога да оформя своята субективна истина , която пък съответно подлагам на съмнение всеки ден :))) Хах, не знам дали мисълта ми е последователна... anyway, много неща искам да напиша , ама думите не стигат :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

САМОпознаваме се най-добре, по начина, който ни се струва най-труден. И затова гледаме да го избягваме. Някой ако избягва материалните въпроси и се стреми само към духовните, значи материалният начин за самопознание е най-добър за него: работа, вземане на решения, правене на пари и т.н.

САМОосъзнаваме се, ако решат, че сме готови за това след необходимото количество страдания, които да дадат смисъла на самоосъзнаването.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преди около година са обърнах към книгите с тяхната философия и духовност. Започнах друг живот. Порязащо и неописуемо беше чувството, когато попадах на мисъл от преди векове и тя грабваше, забиваше се в мен. Припознаваш себе си или по-точно частичка от себе си, защото както е казала no_self, това което мислиш, че си е само идея за това, което всъщност си. Човек е различен и вярвам, че в него постоянно съществува една вътрешна борба, която поддържа същността му жива. И се случи следното. Един път отричах живота, а друг път защитавах човешките достойнства и бяха смисъл за мен. Екзалтираност и жажда за живот, вдъхновение и идеализъм vs убеждение, че си никой и нищо не можеш да правиш, нито на тоя, нито на ония свят. Виждаме как се скрива зад нас детството, после младоста и се изплъзва цялото ни съществувание между пръсите на времето. Тръгваме от корените на дървото, изкачваме се по стъблото му и всеки хваща свой път (клон) - на върха е себепознанието. Всеки стига по различен клон до него, а мнозина и не стигат, но това само доказва, че пътят към него е един. Себепознанието е път към един красив и достоен живот и всеки имал шанса да тръгне по него трябва да е горд, че не е изпреварил приживе смъртта. Че няма какво да вземе от от него!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За съжаление вече е късно - не мога да модерирам постинга си.

Да помолим модераторите да изтрият петия вариант и да го разделят както следва:

- занимания със спорт

- занимания с йога

- занимания с бойни изкуства

- занимания с медитация

Леко неприятно е, че ще трябва да пегласуваме анкетата.

Добрата новина обаче е, че външните източници за себепознание ще се разграничат още по-добре. Интересно е кои от тези външни източници преобладават сред тукашното форумно население.

Ако някой има идеи за още добавки в анкетата, моля, нека ги спомене.

---

Има един стар филм с Дейвид Карадайн. Не помня заглавието му. Множество бойци, специализирали се в бойните изкуства, търсеха някаква книга на себепознанието. Но първо трябваше да я намерят, а после - и да се справят с нейните пазачи. Както и да е, накрая дядо Дейвид успя да стигне до нея и да разтвори страниците й. Оказа се, че на всяка страница в книгата има по едно огледало!

Редактирано от ISTORIK

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всъщност ISTORIK, изброените са само начините по които може да ни се въздейства. Дори ти да избереш да ходиш на курсове по йога, с това решение твоят избор приключва и почваш да следваш чужд път. Себепознанието би трябвало да разглежда повече начините по които сам гледаш на себе си, а не начините по които те учат да го правиш. Не, че второто няма да има някакъв резултат, но ето, аз мисля, че познавам добре себе си, а не съм ползвал нито едно от гореизброените.

Тук леко се омешват нещата с идеята ми, че свободата не може да съществува, защото дори когато разсъждаваш за себе си в трето лице, то прилагаш научен от някого морален кодекс. Преценяш кое е лошо, добро, какво искаш да промениш и т.н. Самоанализираш се, но с понятия дадени от другите. Моя начин е да не правя компромиси със себе си. Продължава се докато не остане нищо за което да съжаляваш и нищо от което да те е срам. Наскоро ми предложиха да завиша сумата от един договор, за да взема пари на ръка. Мисля, че не успях да обясня, че макар и никой да не може да разбере за това, аз ще разбера и това е достатъчна причина да откажа. Струва ми се за това е нужна силна воля, а волята се калява, с други думи човек е нужно да страда, за да има силни убеждения.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дори ти да избереш да ходиш на курсове по йога, с това решение твоят избор приключва и почваш да следваш чужд път.

Това ми допада. Години наред бях несигурна, все търсех ръководството и оценката на някой авторитет. Хора, които искат да те научат да вървиш по техния път винаги ще се намерят, но наученото често отдалечава от индивидуалния път на човека.

Не исках да разбера това. Когато се намери, човек който ме учеше без да ми натрапва свои решения, ми беше криво. Аз просто исках по-лесното, да ми каже какво да направя. Не разбирах защо не иска. Защо ме кара сама да решавам, макар с риск да сгреша. Сега знам защо, искал е да вървя по своя път.

От този човек научих най-много в сравнение с останалите години лутане, но през което е трябвало да мина.

Имах чувството, че той ме е върнал у дома. А то наистина се е случило, аз се завърнах към себе си.

Та по това вече разбирам кои източници на познание и себе познание са полезни за мен - по усещането за нещо близко, все едно вървя към дома.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Редактирането на анкетата не е толкова просто. Няма как да се изтрие само един отговор. Това означава, че ще трябва да се направи цялата анкета наново. Може въпросният отговор да се промени например: занимания с йога и/или медитация, а да се добави десети отговор за спорт и бойни изкуства. Но той ще бъде след отговора "друго", което не е добре издържано. Освен това тази промяна ще бъде некоректна спрямо тези, които вече са избрали отговор № 5.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нищо не учи така добре на самопознание,както живота.Той ни сблъсква с най-различни ситуации в които ние имаме възможността да видим реакциите си и начина си на възприятие.Това е едно огледало в което неминуемо се оглеждаме всеки ден, така имаме възможността да израстнем сами пред себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нищо не учи така добре на самопознание,както живота.Той ни сблъсква с най-различни ситуации в които ние имаме възможността да видим реакциите си и начина си на възприятие.Това е едно огледало в което неминуемо се оглеждаме всеки ден, така имаме възможността да израстнем сами пред себе си.

В подкрепа на поста :)

Имало едно време един остров, на който живеели всички чувства:

Щастието, Тъгата, Познанието и всички други, включително и Любовта.

Един ден на чувствата било съобщено, че островът ще потъне, затова всички

приготвили лодките си и отплавали. Единствено Любовта упорствала да остане до

последния възможен момент. Когато островът бил почти потънал, Любовта решила да помоли за помощ. Богатството преминало покрай Любовта...

Любовта казала: "Богатство, вземи ме със себе си!" ,

Богатството отговорило: "Не мога, имам много злато на кораба си и няма място

за теб."

Любовта решила да помоли Суетата, която също преминавала в красив кораб.

"Суета, моля те, помогни ми!"

"Не мога да ти помогна Любов, ти си цялата мокра, може да повредиш кораба ми"

- отговорила Суетата.

Тъгата била наблизо, затова Любовта я помолила:

"Тъга, позволи ми да избягам с теб!"

"Не мога, Любов... Толкова съм тъжна, че имам нужда да остана сама..."

Щастието също преминало покрай Любовта, но то било толкова щастливо, че дори

не чуло, когато Любовта го повикала...

Внезапно се чул глас:

"Ела, Любов, аз ще те взема със себе си."

Гласът бил на непознат възрастен...

Любовта била толкова развълнувана и щастлива, че забравила да попита за името

му.

Когато пристигнали на брега, напознатият продължил по пътя си.

Любовта, осъзнавайки колко много му дължи, попитала Познанието:

"Кой ми помогна"

"Помогна ти Времето." - отговорило Познанието.

"Времето ли?" - учудила се Любовта. - "Но защо Времето ми е помогнало?"

Познанието се усмихнало и с дълбока мъдрост отговорило:

"Защото само Времето е способно да разбере колко Велика е Любовта!"

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всъщност ISTORIK, изброените са само начините по които може да ни се въздейства. Дори ти да избереш да ходиш на курсове по йога, с това решение твоят избор приключва и почваш да следваш чужд път.

Ами, не. Никой не може да извърви пътя на човека вместо него, но това не означава, че не трябва да ползваме опита на тези преди нас. Ами ти ако пътуваш от София за Варна, "през гората" ли ще я караш, или ще използваш някой от готовите пътища и средства? Не че нямаш шанс да достигнеш, но не е много рационално и разумно. Та и пътуването към себе си принципно не е по-различно. Ние можем да използваме една или друга система (като дадена система за медитация например), която ще ни отведе донякъде. Тя е като един път, който води нанякъде и ако посоката ни устройва, всичко е ок. Ако получаваме морска болест от вълните, няма да пътуваме по море. Това е част от себепознанието. Всъщност в един момент ще трябва да се изправим и с това наше ограничение.

Себепознанието всъщност е преодоляването на нашите вътрешни ограничения. Пътят е полезен докато те води натам, накъдето искаш да отидеш. Същият път в един момент може да се превърне в ограничение, когато не може да те заведе там, където искаш да достигнеш. Тогава трябва да се намери друг по-подходящ път. Пътищата си съществуват. Няма мои, твои и т.н. пътища. Те са за всички, но не всеки път е удачен за всеки.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

" Ако искаш да поправиш живота си, хвани най-голямата погрешка,не се занимавай с дребните. Хвани онази,най-голямата погрешка,дръж я ден,два,три,седмица,месец,година, 10 години и най-после тази погрешка да знае,че има човек пред себе си и да каже: "Аз капитулирам. Ти заслужаваш да бъдеш на туй положение, на което се намираш"

Беинса Дуно "Високият идеал"

Ако не съм в хармония със себе си, вътре в себе си, ако нещо ме чопли, гложди, търся причината. Знам, че някъде, нещо съм нарушила...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Никой не може да извърви пътя на човека вместо него, но това не означава, че не трябва да ползваме опита на тези преди нас. Ами ти ако пътуваш от София за Варна, "през гората" ли ще я караш, или ще използваш някой от готовите пътища и средства?

Ама аз и преди съм го писал. Не крайната цел, а пътя до нея формира личността. И в случая "през гората" може да е далеч по-ценния път. Пиша ценен, а не лесен или пряк. А и историята за през просото всички я знаем. И определено по отъпкания път няма да видим гората, нито всичко онова отъпкано или изплашено от стадото.

Моята идея се отнасяше до това, че себепознанието се извършва сам, а не с хора край теб, които да изпълняват функцията на ветропоказатели или светофари.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моята идея се отнасяше до това, че себепознанието се извършва сам, а не - с хора край теб, които да изпълняват функцията на ветропоказатели или на светофари.

Да, така е, но ветропоказателите и светофарите са полезни понякога, а от друга страна, сам избираш дали да ги следваш или - не, кои от тях да следваш и колко дълго да ги следваш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Така е. Тук май се доближаваме до темата: С учител или не? (не се сещам точно как се казваше).

Аз лично съм "за" учител или както тук казвате ветропоказател, светофар. Имам опит с и без учител; и то истински учител - тогава наистина е много полезно. Който не е забелязал учителя, който му е определен/изпратен, не му се е доверил ... няма как да направи сравнението.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Така е. Тук май се доближаваме до темата: С учител или не? (не се сещам точно как се казваше).

Аз лично съм "за" учител или както тук казвате ветропоказател, светофар. Имам опит с и без учител; и то истински учител - тогава наистина е много полезно. Който не е забелязал учителя, който му е определен/изпратен, не му се е доверил ... няма как да направи сравнението.

Да, vorfax завлече темата в тая посока. Преди време бях зачел Джиду Кришнамурти и неговата методология, че пътят към себепознанието изключва учители. По принцип може да се каже, че наистина това е смел и интересен път, но лично за мен не е лесен за изпълнение, дори ми се струва недостижим. И това, което знам сега, в момента, е че не бива да скачаш твърде високо, защото рискуваш да паднеш ниско. И аз съм "за", но "за" учители. Смятам, че идолизирането на един учител и опитите да се следва стриктно не водят към добро. Така се вие моя път.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

A по какъв начин установявате, че сте постигнали самопознание....нова тема.....

А, то постигнали е силно казано :)

За себе си говоря, де, други може да са постигнали.

За мен един критерий е - човек започва да се чувства все по-комфортно със себе си; също става така някак по-спокоен. Обаче отначало най-вероятно ще му е дори доста терсене (какво беше - ето една хубава българска дума ;) ).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ивета

Кой иска кого да научи, като никого не иска нищо, най-вече да научи първо самия себе си.

Освен абстрактни понятия, друго не виждам.

Всеки назовава само себе си, когато някой слезе в дълбините, е друго. А и тук нямаме висини на духовността.

Прост факт е на какво са заприличали гробищата - долната земя - точно и както нашето несъзнавано - сбор от мъртви дядо и баба, архетипи на нравествения боклук, който не можем морално да отритнем, но духовно сме по-висши от него.

Каква суета и жалък плач.

Защото сме духовни и много емоционални :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Кой иска кого да научи, като никого не иска нищо, най-вече да научи първо самия себе си.

Освен абстрактни понятия, друго не виждам.

Всеки назовава само себе си, когато някой слезе в дълбините, е друго. А и тук нямаме висини на духовността.

Прост факт е на какво са заприличали гробищата - долната земя - точно и както нашето несъзнавано - сбор от мъртви дядо и баба, архетипи на нравествения боклук, който не можем морално да отритнем, но духовно сме по-висши от него.

Каква суета и жалък плач.

Защото сме духовни и много емоционални :)

От една страна си права, че съвременният човек нещо се е впуснал по течението на абстрактното и се опитва да намери там нещо практическо приложимо, а то просто го няма, ако не е дело на лично изживяване.

От друга страна пък, тази любов към абстрактното ни кара да виждаме дори в практическото нещо абстрактно за нас. Нормално - за нас практиката вече е станала абстракция.

Но погледни и своето мнение :) Пожелан академичен стил, чиято основна цел е пак пробутана от "гробището" на несъзнаваното, за да намали неувереността в способностите на ума, но в способности, които са пак абстрактно разбирани. А пък академичният стил служи на леко мухлясъли академици да общуват помежду си. Той служи за общуване. Няма нищо общо нито с практиката, нито с личното изживяване, нито със самопознанието. Няма как академично да се самоопознаеш, Това са извратени средства за не-самопознание.

Та затова абстракцията до никакво самопознание не може да доведе.

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ивета

Само, че аз съм буквална, мнението ми е буквално, защото и символът и предмета имат еднаквост - долната земя (несъзнаваното) и буквално гробищата. Докато всички са са втурнали към уж духовност, каквато само в мозъците им битува, да вземат и да запретнат ръкави и да поразчистят буренясалите последни домове на предците си. Щото едва ли има друга държава с такива огромни духовни претенции и с такова състояние на гробищата.

Та така, препратката естествено ми хрумна, защото е жесток контрапункт на темата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Българският народ има ли претенции за висока духовност? Според мен в България има тотален морален упадък и разврат. Страна където напиването с алкохол и чалгата са цел на живота няма как да претендира за духовност. Този форум е един малък оазис в този Содом и Гомор...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега

×