Jump to content
Порталът към съзнателен живот
ISTORIK

По какви начини успявате да постигнете самопознание?

По какви начини опознавате себе си?  

23 гласа

  1. 1. Какво ви помага да опознаете себе си?

    • четенето на книги и/или на уеб сайтове и форуми за самопозание/себепознание/съзнателен живот
    • четенето книги и/или сайтове и форуми на религиозна и/или духовна тематика
    • разговори с психолог, психотерапевт, психиатър или свещеник
    • посещаването на курсове, семинари и тренинги за себепознание
    • занимания с медитация, йога или бойни изкуства
    • занимания с наука и/или философия
    • разговори с роднини, приятели, колеги
    • пътуване из страната и света, срещи с различни култури и цивилизации, срещи с различни хора
    • нещо друго


Recommended Posts

В темата като че ли се направиха опити да се разграничи познанието от себепознанието и методите за постигане на едното от тези за постигане на другото. В действителност обаче познанието е в основата на себепознанието. Познанието предопределя себепознанието. Ако аз например съм човек със силно изразен материалистичен светоглед, не вярвам в живота след смъртта на физическото тяло, то до какво себепознание може да достигна? То ще е ограничено от представите ми за света. Ако съм християнин вярващ в Библията, то представите ми за мен самия ще са различни. Ако съм вярващ в превъплъщението – трети.

Какво е себепознанието? Какво сме ние? Спомена се подсъзнанието, но това всъщност е нашето минало. То ни влияе, това са нашите навици, привички, страхове, предразположения, модели на поведение и мислене, и други неща, които сме изградили в своето минало и които в някои отношения ни ограничават, а в други ни помагат в настоящето. Но това не сме ние. В бъдеще ние ще изменим тези неща, ще прескочим ограниченията в себе си, ще се преборим със страховете си, ще променим навиците си, така че те да съответстват на степента ни на развитие. Ще променим мисленето и поведението си (въпреки че първото се осъществява изключително бавно).

Какво означава да познаем себе си? Преди всичко ние трябва да можем да разграничим себе си от не себе си. Да разграничим нашите мисли от чуждите мисли; нашите желания от чуждите желания; нашите цели от чуждите цели. Под чужди разбирам тези идващи от обкръжението, от обществените нагласи и от невидимия свят. В по-дълбок смисъл да познаем себе си означава да проявим себе си, да проявим нашата духовна същност. Да проявим тези качества, които считаме, че й съответстват. И наистина мога ли да кажа за себе си, че съм смел, ако в дадена ситуация аз не проявя тази си смелост? Не. Това ще бъде едно мое желание, утвърждение, но действителното притежание на качеството може да бъде проверено само в живота и едва когато успея да го проявя, аз ще мога да кажа, че се познавам достатъчно за да твърдя, че наистина съм смел. Не че желанието да си смел е лошо, но при него още няма действително познаване на себе си. Човекът има потенциал за всичко. Човек може да постигне всичко, дори повече отколкото в настоящия момент е в състояние да мечтае. Единственото ограничение са принципите, които обуславят битието. Още веднъж: познаването на света е основата за познаването на себе си. И нека не забравяме, че човекът е процес. Познаването на правилата ръководещи един процес ни дава възможност да го изменяме и моделираме. Човекът не е нещо статично. Той е неизменен дотолкова, доколкото споменатите правила (принципи) са неизменни, но всяко едно проявление е уникално и с безброй възможности. Познаването на себе си включва познание и за двете страни на процеса наречен човек – и неизменната и проявената.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Понеже бе засегнат въпроса за интелигентността и нейния коефициент, то ми се иска да напиша няколко думи. Първото е, че не съм съгласен с омаловажаването на този показател или по точно на резултатите от iq тестовете. Самото точкуване е малко изкуствено, но един анализ на въпросите и отговорите може да ни каже много за човека решаващ теста. Тъй като всеки въпрос засяга определен тип мислене то може да се открие точно къде са нашите слабости и в каква посока е нужно да работим за да се усъвършенстваме. Тук не става въпрос за това дали ще имаме 115, 130 или 150 точки. Тези със 150 също имат много неща над които да работят. Този резултат просто ще покаже, че постигналият подобен резултат е постигнал едно ниво, което излиза извън възможностите на теста за оценяване. При всички случаи един висок резултат от iq тест е предимство. Най-малкото той показва, че сме успели да се справим с определен тип задачи по-добре от тези с по-нисък резултат. Разбира се тези тестове не могат да обхванат всички аспекти от живота на човека, а и нямат тази цел. Те ни показват способността да намираме скрити закономерности в явленията от живота, да откриваме връзките между явленията, отношенията между различните елементи, мястото им в цялото и ред други неща. В един свят, който е във висша степен организиран, това е важно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ех, ех, Станимир е прав, че за себепознаването трябва "да разграничим нашите мисли от чуждите мисли; нашите желания от чуждите желания; нашите цели от чуждите цел".

А казвам "ех, ех", защото за себепознанието не са ни необходими нито мисли, нито цели.

Първо искам да кажа, че познаването на себе си не е нито сатори, нито нирвана, нито енергийни възможности, нито сидхи, нито високо ниво на енергията, нито знания.

Ето кратка схемичка на процеса на самопознание:

Иснтинско вътрешно желание, което идва от Бога в Мен ---> Отдаване и примирение с това желание, без да позволяваме умът да му влияе ----> Изпълнение на решението ----> Околната среда се променя към по-адекватна на моята същност ----> Идват по-нататъшните истински решения ----> започваме да изпълняваме истинската си задача ----> все повече във всеки един момент изпълняваме истинско решение и това прераства в процес на служене, където, каквото и да поискаме се оказва, че вече сме почнали да го изпълняваме ----> И ТОВА е единственият истински процес на самопознание на истинската ни същност .... да я оставим да работи :) Защото това е смисълът на истинската ни същност - да работи. А можем да я опознаем единствено като й позволим да работи. Не можем да опознаем нещо, на което не сме разрешили да работи....

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не съм постигнал нито нирвана, нито сатори, затова че не мога да твърдя дали себепознанието е или не е тях. Мога да прекъсна мисловния си процес в медитация до една доста висока степен и това води до тотално успокоение и ..., но не съм останал с чувството че ме води до себепознание. Не познавам Бога в мен. Ако Той е нещо различно от мен, то в крайна сметка чрез себепознанието не трябва ли да позная себе си, а не Него? А ако аз и Той сме едно, защо е необходимо изобщо това разграничение? Поставяне на себе си в пасивна позиция спрямо себе си...? Прехвърляне на отговорността за решенията в живота ми, на нещо, което някак си съм аз и не съм аз?

П.П. Знаеш ли колко хора има на които Бог им говори? И знаеш ли какви ужасяващи неща са извършили? С какво това за което пишеш е по-различно? Кой може да ти гарантира, че "вътрешното ти желание" е от Бог, освен ако вече не притежаваш в една висока степен познания за света и за себе си; ако не притежаваш развита способност за различаване, логика и познаване на причинно-следствените връзки? Но ти отричаш именно тези неща... Е, всеки с избора си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

....Прехвърляне на отговорността за решенията в живота ми, на нещо, което някак си съм аз и не съм аз?

П.П. Знаеш ли колко хора има на които Бог им говори? И знаеш ли какви ужасяващи неща са извършили? С какво това за което пишеш е по-различно? Кой може да ти гарантира, че "вътрешното ти желание" е от Бог, освен ако вече не притежаваш в една висока степен познания за света и за себе си; ако не притежаваш развита способност за различаване, логика и познаване на причинно-следствените връзки? Но ти отричаш именно тези неща... Е, всеки с избора си.

Не отричам, но всяко нещо си има мястото и значението. Не можеш с отварачка за консерви да заместиш бормашина .....Заблуда е , че при самопознанието има нужда нещо да е високо развито, че има нужда от логика. за самото самопознание :)

Кой е Богът в мен? Учителя много говори, че Бог е в мен. Лично аз го усещам да му вярвам. Бог в мен. Кой е Бог в мен? Този, който ми дава моите истински решения. Къде става това? Учителя пак е говорил. Това става през чувствата и в тялото, а не в ума. Много сме говорили за това, но го синтезирам, защото наистина пропуснах да спомена какво имам предвид.

Моят Истински Аз съзнаван или несъзнаван е? Ако беше съзнаван, то нямаше да има нужда от процес на самоопознаване, щях да си го познавам.

Истинският Аз обикновено и в огромната част от живота е НЕсъзнаван. За да може да се осъзнае/опознае Истинския Аз, то трябва да му бъде позволено да се прояви. А той се проявява със своите решения и чрез действията, към които подтиква. Затова Истинският Аз не е в ума, защото ако беше в ума, щеще да бъде осъзнаван. И няма как да бъде в ума, защото смисълът му не е да се мисли за него, а човекът да

действа.

Пример за несъзнаваната динамика, когато е позволено на Истинския Аз да се прояви:

Човек след дълги години живот казва следното "Абе не знам как стана, и не знам как точно го правя, но съм чудесен треньор на отбора по футбол и това ми носи огромно удоволствие в живота".

Как се е получило? Като малък този човек е бил най-голямото дете от няколко братя. Без да го притискат родителите, той естествено е поел функцията да дава личен пример на братята си и не толкова да се грижи за тях, колкото да ги предизвиква да правят разни неща. Също така той много е обичал да гледа футбол и да рисува, особено да рисува футболното игрище, вратите, топката, играчите.

Когато е поотраснал, баща му го записва в икономически техникум, за да подсигури бъдещата му професия. Техникумът минава не много лесно. Той се старае и е благодарен на родителите си, че мислят за бъдещето му. След това завършва счетоводство, за да може да помага на баща си в семейната фирма.

По някое време се жени. Семейният живот не е лесен, защото е отдаден на професията си и с нея са свързани основните конфликти с жена му. Според нея той не се грижи добре за двете им деца, а той просто не намира време за това. Жена му също така е недоволна от количеството пари, които печели.

Стига се до скандали, разочарования, обиди, развод. След около 6 месеца прекарани в пиене, той остава без нищо и попада случайно на духовна лекция. Почва да се занимава с тези неща. Прави медитации, упражнения, почва пак работа, опитва се да се усъвършенства, за да реши проблемите си.

Колкото повече се опитва да се усъвършенства, толкова по-недоволен става от себе си, защото вижда, че не се справя. Обвинява се. Някогашния стремеж към духовно съвършенство се обръща наобратно в духовна омраза.

Пак затъва. Повечето време прекарва по улиците. Обикаля безцелно из града като се оставя обстоятелствата да определят посоката му. Примирил се е, че нищо няма да излезе от него.

При неговите безцелни скитания се оказва, че често минава покрай едно училище. Администраторът го наблюдава често и веднъж има импулс да го наеме като чистач. Човекът чисти и от време навреме почива и наблюдава играта на децата. Понякога в него напира желанието да им даде някой съвет за играта, но си мисли, че това са глупости и няма право да се меси.

Един ден не издържа. Ситуацията е толкова силна за него, че той се намесва, показва и се включва. Всичко това му да удоволствие от живота. Той няма цел, няма някакви надежди, но се примирил със себе си и следва водещия го интерес. Изважда своите дипломи и вече става възпитател в училището.

След време все по-близко работи с футболния отбор на училището. Изкарва съответните курсове и обучение и след време става треньор. Отборът му излиза на челни места. Мести се на работа на ново място, където има нови отговорности за отбор в първа лига. Новата среда го среща с новата му жена. Понеже с нея са го срещнали неговата естествена среда, интересите му и той я е избрал следвайки решенията на Истинския си Аз, то съжителството с нея е успешно.

Той никога не е предполагал, че ще постигне това, но го е постигнал, защото се е примирил да следва себе си. А можеше да не се мъчи, да се поучи от другите и да го направи още отначало - да се остави да го води Истинският му Аз.

Всеки го може.

Всеки.

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В примера има един несигурен елемент - зависи на каква точно духовна лекция е попаднал. Има лекции и учения, които наистина довеждат до недоволство и затъване и отвличат човека към гонене на някакви фалшиви ценности и напъване да се превърна в това, което не съм, защото учението смята това за израстване.

Има и други учения...

Наскоро "случайно" присъствах на една неформална среща на хора, търсещи себе си (ще нарека така групата, за да избегна разпознаването и). Докато ставаше дума за приемането на сянката в себе си и споделянето и с други хора без опасения, че ще бъдат отлъчени или порицани, всичко беше ОК за мен лично. В един момент, обаче, започна разговор на тема, която очевидно бе сериозно развивана на предишни занимания. Едно от момичетата (около 30 г.) сподели, че и е трудно да се научи да флиртува и останалите започнаха да я окуражават и дори да и демонстрират как да го постигне и да анализират коя е причината за това, че изпитва затруднение... След известно време ми "текна" да я попитам защо изобщо иска да се научи на това. Тя ми отговори, че флиртуването и харесва и ми беше обяснено, че това е основно умение, което се усвоява в процеса на разкрепостяването на личността от натрапените и норми на поведение и от затварянето в себе си, абе като една важна стъпка в свободното общуване с познати и непознати... Такова било това учение...

Та идеята ми беше, че ученията са много...

Възможно е, също, човекът да не е успял да разбере истинската същност на духовното учение веднага, а едва след време, когато попадне в подходящите условия, или когато страданията в живота му "остържат" както е нужно старите му самозаблуди. Едва тогава пониква семенцето, посято от духовното учение...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Важно е да се знае нещо-духовните учения са си ОК. Те са цел, стремеж за развитие, за повдигане... Но е важно да имаме ясна преценка за себе си. Да, някой, за да преодолее подсъзнателни страхове трябва да се научи да флиртува и да си каже не е страшно, не е грешно ако това ми дава увереност... За друг флирта може да е абсолютно ненужен, защото вече е изминал този път и не бива да се връща само, за да се покаже пред другите например... Винаги е добре да я има вътрешната мярка, да знаем, че щом сме в Мир със себе си, значи вървим... Не е нужно да се оглеждаме и да се питаме за Пътя. Едва, когато сме го извървели ще го видим...

За това и беседите са ми били винаги пътеводител. Прилагала съм по малко, това, което разбирам... Което не разбирам оставям... не ми е дошло времето... И се случва така, че след известно време с някоя случка разбирам и неразбраното... Т. е. с примери в живота...

Като разгледаме Пентаграма, забелязваме, че той до известна степен отговаря на човешкото тяло: ако се разкрачим и поставим ръце настрани, получава се фигурата пентаграм. В Пентаграма – символ на Школата, са изписани пет думи: Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел. Тези пет добродетели са качествата, които човек трябва да изработи в себе си, за да стане съвършен. Любовта, Мъдростта и Истината са по-ясни и по-познаваеми, но що е Правда? Под понятието правда или справедливост се подразбира нещо много по-дълбоко от това, което днешната юриспруденция влага. Човек спазва Правдата, ако има уважение и почитание към всичко живо в света: към вола, овцата, паяка, мушичките и тревите, понеже в тях живее Бог; те имат Божествена цел в бъдеще. Ако човек обиди едно животно, с това нарушава Закона на Правдата. Благата, които дава Бог, трябва да се разпределят равномерно между всички същества, тъй като те са за всички и всички трябва да се ползват от тях. Третото нещо, което се разбира под понятието правда, е следното: всеки човек, който се ражда, се ражда с известен бюджет; което и да е същество се кредитира от Невидимия свят и обществото трябва да му даде всички условия за развитие. Ако това се приложи, тогава се спазва Законът на Правдата.

Какво значи Добродетел? Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродeтел са все добродетели. Тогава какво се разбира под думата добродетел? Тя се употребява в широк и в тесен смисъл. В широк смисъл на думата се разбира всички добродетели, всички нравствени качества и съвършенства; в тесен смисъл – добри дела и добротворство или правене на добро; а в още по-тесен смисъл на думата безсъмнено е служенето на Бога. Който служи на Бога, той е добродетелен: той има добродетел в себе си.

Пентаграмът

Значи, всяка душа има нещо, за което е дошла да работи, да развие. И така израства... Не е нужно да се проявява насилие само, за да се покаже, докаже на света, да иска непотребно величие, защото това носи страдания... За всеки и всичко има място и време...

Мисъл за деня - 16.10.2012 г.

Човек страда от две основни неща в себе си. Първо: Той страда, когато изгубва онова, което има в себе си. Второ: Той страда, когато е спънат от нещо, че не може да развие хубавото, Божественото в себе си. Тъй щото, две неща човек трябва да има предвид: Да не губи това, което има и да не се спъва, за да не може да развие в себе си онова, което е вложено от Бога.

Добри вести

Мисъл за деня - 17.10.2012 г.

Външните условия, това са Божествените условия, средата, в която живеят хората. Онези хора, с които сте заобиколени, са поставени нарочно от Бога, за вашето възпитание. Каквито и да са разбиранията ви, това е важно да знаете.

За вас всеки един човек е един малък свят. И затова всеки човек, с когото дохождате в съприкосновение трябва да знаете, че е необходим за вашето повдигане. Това е ако го разберете, ако не го разберете, той ще стане причина за вашето падане. Помнете това! Всеки човек с когото сте в съприкосновение и го разбирате, вие ще се подигнете; ако не го разбирате, вие сами ще станете причина за вашето падане и ще си повредите.

Разумният домостроител

Редактирано от Слънчева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

да се остави да го води Истинският му Аз.

Всеки го може.

Всеки.

:) И аз мислех така, докато не влязох в терапевтично самопознание за 1 година с група от 10 човека, които уж познавах от 3 години, казвам "уж", защото се оказа, че нито аз ги познавам, нито те мене, нито аз себе си , нито те тях.

Оказа се, че не всеки го може, това следване и откриване на "истинския АЗ" , (слагам го в кавички, защото "истински" е доста абстрактно понятие), защото да осъзнаеш, кое точно е истинското в Аза ти е необходимо нещо повече от преживяване, четене, лични анализи и духовни школи, случайности, съвпадения и добро стечение на обстоятелствата.

Нужно е, човек да се отвори с цялото си същество за обратната връзка от обкръжението, Да свали съпротивите, които несъзнателно си е поставил в една или друга насока, да се почувства така все едно са го съблекли чисто гол пред целия свят. Да приеме голотата си, да я види в очите на всеки един, с който кръстоса поглед да я разгледа добре във всяко едно отражение и да успее да я приеме такава каквато я виждат другите и след това много бавно и внимателно да започне да облича новите дрехи на самопознанието. Много трудно постижимо е това и много често човек си мисли, че го е преминал или е по пътя, но ще е щастливец всеки път, когато разбира, че дори не е започвал, защото това ще му открива нови хоризонти.

Това мнение, разбира се, е моят нов хоризонт и е абсолютно ненужно за който и да е. Както каза Диан, всеки има своите начини.

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

да се остави да го води Истинският му Аз.

Всеки го може.

Всеки.

:) И аз мислех така, докато .... казвам "уж", защото се оказа, че нито аз ги познавам, нито те мене, нито аз себе си , нито те тях.

Оказа се, че не всеки го може, това следване и откриване на "истинския АЗ" , (слагам го в кавички, защото "истински" е доста абстрактно понятие), защото да осъзнаеш, кое точно е истинското в Аза ти е необходимо нещо повече от преживяване, четене, лични анализи и духовни школи, случайности, съвпадения и добро стечение на обстоятелствата.

Нужно е, човек да се отвори с цялото си същество за обратната връзка от обкръжението, Да свали съпротивите, които несъзнателно си е поставил в една или друга насока, да се почувства така все едно са го съблекли чисто гол пред целия свят.

моят нов хоризонт и е абсолютно ненужно за който и да е. Както каза Диан, всеки има своите начини.

Защо да е ненужен. Мисля, че горе-долу описваш начин...Начин.

Имаме си една тема за най-важната фраза от Учителя. Сега се сещам, че наскоро го цитираха тук. Казва, че той дава посоката, философията, но не и практическия начин за постигане. Имало други след него, които ще дадат практическия начин.

Човек "мисли", че се самоопознава като 99% от методите, които ползва не са точно самопознание. Е, едните помагат да се поизлекува.

Именно това казвам, че човек се заблуждава за Истинския си Аз. И ако това терапевтично самоопознаване, за което говориш е от рода на семейните констелации или от метода за обратна връзка, то там си личи много ясно как човек се заблуждава. Няма как да не се заблуждава поне малко :)

А на теб чисто практически какво ти се изясни по въпроса за начина на намиране на Истинския Аз?

Поне обратната връзка от обкръжението какво ти дава като самоопознаване? Информация за теб като знания? Или препоръки какви решения биха били подходящи за теб? И как ти възприемаш и използваш тези неща?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Права е Розалина /#34/. Като че ли няма по- верен и по- безпощаден метод за самопознание от астрологията. Първо се главозамайваме от положителните аспекти и всички плюсове в наталните ни карти. Насочва-

ме вниманието си изцяло върх тях,.......докато не ни се наложи да се вгледаме обективно в аспекти, които разкриват недвусмислено несъвършенствата и слабостите ни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

О, като говорим за астрологията - сега чета една великолепна книга, в която авторката застъпва тезата, че позитивните аспекти са това, което ни е дадено наготово, а смятаните за трудни и негативни са точно потенциалът ни за развитие и израстване.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Лельо, това е поезия. Не одобрявам разстилането на теория отречена от науката като смислена извън раздела който и е посветен.

Чувал съм, че човек оценя живота, когато се изправи на ръба на смъртта. Когато катастрофира, когато отиде на война, убива, свидетел е на убити близки. Тогава живота му минава като на кинолента, дава си сметка кое е ценно и стойностно. Та ако ще се учим на любов, може би трябва да се научим да мразим. Не съм доразвил теорията си, но поне има смисъл в нея.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

последното звучи като "ако ще варим млякото, по-добре е първо да го сложим във фризера".

Колкото до трудните аспекти в живота и потенциалът им за развитие, това и без астрологията е ясно като бял ден на един повечко живял, видял и осмислял опита си човек.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще перифразирам примера ти с млякото. Не можеш да оцениш топлината, ако не си познал студа. Не можеш да оцениш приятелството, ако не си бил предаван. Не можеш да оцениш любовта, докато не си живял достатъчно дълго с нейната липса. Примера е по-скоро "млякото не е сладко, ако не си гладувал". Чела си и приказката за постелята, което се сторила най-удобна когато момчето работило цял ден. Почивката е най-приятна когато си уморен, храната е най-вкусна, когато си гладен (да се тълкува буквално и преносно).

Виж един банален пример с богатите хора. Богатите хора не ценят парите, просто защото винаги са ги имали. Работил съм за такива. Те харчат за глупости луди пари. А сега кажи ми, когато отидеш до бакалията чакаш ли за рестото си? Броиш ли го? Гледаш ли цените на стоките?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Лельо, това е поезия. Не одобрявам разстилането на теория отречена от науката като смислена извън раздела който и е посветен.

Чувал съм, че човек оценя живота, когато се изправи на ръба на смъртта. Когато катастрофира, когато отиде на война, убива, свидетел е на убити близки. Тогава живота му минава като на кинолента, дава си сметка кое е ценно и стойностно. Та ако ще се учим на любов, може би трябва да се научим да мразим. Не съм доразвил теорията си, но поне има смисъл в нея.

Vorfax,надявам се да чуеш ,че не ми е приятно обръщението,което използваш.Най-учтиво те моля да го замениш с подобаващо за нормален форумен разговор.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще перифразирам примера ти с млякото. Не можеш да оцениш топлината, ако не си познал студа. Не можеш да оцениш приятелството, ако не си бил предаван. Не можеш да оцениш любовта, докато не си живял достатъчно дълго с нейната липса. Примера е по-скоро "млякото не е сладко, ако не си гладувал". Чела си и приказката за постелята, което се сторила най-удобна когато момчето работило цял ден. Почивката е най-приятна когато си уморен, храната е най-вкусна, когато си гладен (да се тълкува буквално и преносно).

Виж един банален пример с богатите хора. Богатите хора не ценят парите, просто защото винаги са ги имали. Работил съм за такива. Те харчат за глупости луди пари. А сега кажи ми, когато отидеш до бакалията чакаш ли за рестото си? Броиш ли го? Гледаш ли цените на стоките?

Да, има различни теории. Твоята е, че е много важно да сме вкусили от плодовете на Дървото за познаване на доброто и злото и че не е възможно да живеем без това познание. То това и са направили нашите предци Адам и Ева. Обаче някак са живели и преди това. А в градината е имало и друго дърво - Дървото на живота. От него тепърва ще вкусваме. Мисълта ми е, че има и такова състояние, при което няма алтернатива, буквално усещаме нашия път и нямаме нужда от контраст, за да го познаем. Трудно ми е да дам адекватен пример, защото ние живеем в такъв дуалистичен свят, но да кажем едно семенце - то не се чуди добре ли е да покълне ли или не, не се чуди как е добре да покълне, не се чуди накъде е добре да расте ...

Познанието или по-точно казано разграничаването на доброто и злото е с едничката цел ние да можем да развием собствено съзнание и свободна воля (не ме питай защо точно на нас ни е нужна, нито пък знам за какво ще ни е нужна, още не съм си обяснила много неща).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Лельо, това е поезия. Не одобрявам разстилането на теория отречена от науката като смислена извън раздела който и е посветен.

Чувал съм, че човек оценя живота, когато се изправи на ръба на смъртта. Когато катастрофира, когато отиде на война, убива, свидетел е на убити близки. Тогава живота му минава като на кинолента, дава си сметка кое е ценно и стойностно. Та ако ще се учим на любов, може би трябва да се научим да мразим. Не съм доразвил теорията си, но поне има смисъл в нея.

Vorfax,надявам се да чуеш ,че не ми е приятно обръщението,което използваш.Най-учтиво те моля да го замениш с подобаващо за нормален форумен разговор.

За удебеленото ли става въпрос?

... ние живеем в такъв дуалистичен свят, но да кажем едно семенце - то не се чуди добре ли е да покълне ли или не, не се чуди как е добре да покълне, не се чуди накъде е добре да расте ...

Но ето, всяко растение расте в две посоки - надолу и нагоре. И корените и листата му дават сили. Въпроса е можем ли да знаем какво е добро, без да знаем какво е зло. Можеш ли да обясниш на слепец какво е светлината, когато цял живот е прекарал в тъмнина?

Познанието или по-точно казано разграничаването на доброто и злото е с едничката цел ние да можем да развием собствено съзнание и свободна воля ...

Това ми хареса. Съвпада с виждането ми, че към момента човекът не притежава свободна воля.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ххехе, харесва ти тази роля :)

Сега сериозно.

Е, допусни, че понякога и в това, което не ти харесва, може да има нещо вярно ...

В крайна сметка щом Далай Лама смята, че всеки човек в света притежава поне 1 нещо, с което го превъзхожда, то какво остава за теб или за мен. Мисълта ми е, че в този форум хората най-често споделят стойностни неща - осмислени, изпитани, изстрадани ... Е, не твърдя, че всичко е истина от краен порядък, но в повече от половината постове има много ценни зрънца. Това ме и привлече тук. Обичам да отворя някоя стара тема, да чета и преосмислям за себе си разни неща.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Именно, де, и аз това казвам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега

×