Да се застъпваме за Истината същото ли е като да се борим за нея?

[Донка]

Дънов е казал е това,

"Искам всички вие да не мислите, че трябва да бъдем миролюбиви хора. Не, окултният ученик трябва да е толкова смел, че да се застъпва всякога за Истината! Смел трябва да бъде, юнак трябва да бъде! А не – този да не обидим, онзи да не обидим. Не, не, щом дойде въпрос за Истината, по всичките правила ще се застъпим за нея! Щом дойде въпрос за Мъдростта, по всичките правила ще се застъпим за нея! Щом дойде въпрос за Любовта, по всичките правила ще се застъпим за нея! За всяко друго нещо може да отстъпим, но дойдем ли до тия три позиции, ние ще бъдем твърди като диамант, непристъпни. Това е окултен ученик! "

"Малките случаи", ООК

което не значи трябва да си фанатик на тема истина ( добро ). Проблемът със злото е, че когато не си виждал на какво е способно ставаш способен да го оневиниш. Превръщаш се в завършен наглец, наглец, който на всичкото отгоре е и жалък! Който попада в капан и се влюбва в себе си и набива в болната си глава колко е достойно да си невъзмутим и спокоен. Наглец, който твърди, че към злото трябва да се подхожда с непукизъм, а грижите, които полага за болната си душичка са само и единствено добри. Такъв човек тича в парка сутрин и се радва на птичките. На обяд си прави слънчеви бани и релаксира на тиха музика. Вечерта прекарва в компанията на любимата си и прави всичко възможно, за да изпита удоволствие в любовта. Това е добрякът, който живее сред хората, но не е от хората! Такива личности нито се прераждат, нито пък живеят след смъртта. За тях смъртта е спасение, защото оная сила над нас ги обрича на вечно несъществуване!

Дънов е посочил пътеката по която е искал да вървят хората, които го четат и го следват. Пътеката е когато можеш и колкото можеш да се бориш срещу злото. Да се застъпваш за добрите дела и хора и да се стремиш да си полезен, усетиш ли в себе си бунтовническа искрица. ......

Това разсъждение заедно с цитираните думи на Учителя ми направиха много силно впечатление.

Вие как мислите - едно и също нещо ли означава да се застъпваме за Истината и да се борим за нея?

Можете ли да дадете примери, които доказват едната от двете тези?

[Донка]

.........

От патил човек да знаете, че борбата срещу неправдите само ги увеличава, застъпването за доброто само го увеличава.... Надявам се разбрахте.

Защо всеки иска да е по-добър, а не знае, че е достатъчно добър?

Защо всеки иска другите да са по-добри, а не знае, че са достатъчно добри?

Съвременното добро увеличава и утвърждава съвременното зло.

Застъпването за доброто означава ли, според вас, че застъпникът иска другият да е ПО- добър, или напротив - точно защото се застъпва за него, той смята, че е достатъчно добър?

Увеличаването на доброто право пропорционално ли е на увеличаването на злото или те са на принципа на светлина-тъмнина, топлина - студ (т.е. увеличаването на първото води до намаляване на второто.

[B__]

Донка, всеки единичен цитат може да си се тълкува на всеки, както му дойде

Човек, ако мисли решенията си от гледна точка на добро и зло, ще сбърка. Учителя е посочил друг начин за всемане на решения.

Защото, ти трябва да вземеш решение, дали да се застъпиш на нещо, нали? Всеки случай е различен. Не може да се обобщава. Решението за доброто и злото не е в ума. Правилното решение не може да се вземе само от ума. А когато се взема правилното решение, ти въобще не мислиш за добро и зло.

Едно е ясно. Всяко нещо е едно цяло. Едно Цяло. И всяко добро носи и своето зло, както и всяко зло носи своето добро.

Когато искаш да вкараш повече добро в света, вкарваш и повече зло в света.....върху какво ще откроиш новото добро....върху новото зло

Редактирано Октомври 4, 2012 от БожидарЗим

[Донка]

Да се застъпваме за Истината означава ли, че искаме да вкараме повече добро в света?

Моля дайте примери от живота.

[B__]

Да се застъпваме за Истината означава ли, че искаме да вкараме повече добро в света?

Моля дайте примери от живота.

Върху какво ще откроиш новата Истина. Новата Истина е Истина, защото вече има нова Неистина.

А твоето застъпване за истината е нещо ново, нали? Досега го е нямало във Вселената.

П.С.

Донка, аз лично бох се запитал какво разбира Учителя под застъпване.

Ето, сега се сещам, че много говори за обходата - как да се оправяме с хората, без да ги обиждаме. Говори за хитрости, за използване на притчи, ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЛИЧЕН ПРИМЕР.

Ето едно застъпване за истината: "ако видиш, че твой приятел не си плаща дълга, то иди и ти го плати все едно е твой дълг" Ей такова застъпване по-скоро ми се струва, че има предвид А не да се бориш и пробутваш своите истини

Редактирано Октомври 4, 2012 от БожидарЗим

[Станимир]

„Природата обича само ония, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои възлюбени деца и по име ги зове. А ония, които нямат никакъв идеал, не са записани в нейната книга. Те са оставени в нейните изби за далечни дни, за далечни времена. Тъй щото, когато някой се почувствува изоставен от Бога, от природата и никой не му обръща внимание, ще знае, че причината е в самия него – няма висок идеал. Това е закон. Всеки сам може да изправи живота си, да се освободи от нещастията и страданията си; всеки може да излезе от забравената изба на природата. И най-последният човек, останал на дъното на тази изба, ако си създаде висок идеал, ще почне да пълзи като охлюв и, няма да се мине много време, той ще излезе на повърхността на земята, огрян наново от слънчевите лъчи. Тогава природата ще каже: Ето едно от моите възкръснали деца!

...“

Високият идеал

Аз не мога да изисквам другият да е по-добър, нито да гледам на себе си като достатъчно добър. Второто означава да нямам идеал било поради примирение, че нямам сили да го достигна, било поради заблуда, че нямам какво повече да желая в живота. От хората не мога да изисквам да са по-добри не защото смятам, че са достатъчно добри, а просто защото това е индивидуален избор на всеки, а е и въпрос на възможности.

Дали трябва да се застъпваме за истината? В повечето случаи - да. Въпреки че аз съм против прекалената настоятелност. Истината просто трябва да бъде изложена, а това кой ще я приеме и кой не - не ме интересува. Доказателства, цитати, аргументи - всичко това са глупости, от които хората в действителност не се интересуват. В общия случай (около 99%) те просто подбират това, което им е удобно. Е какво има да се застъпваме за истината при това положение? Можем да я посочим така, както я разбираме и просто да чакаме да видим, кой ще успее да я възприеме и доколко. Ами то друг начин няма. Виждаме, че всички духовни учители не правят нищо повече от това да посочват истината и в повечето случаи остават неразбрани. Ако имаше друг, по-удачен начин, дали нямаше да го използват?

[Guest Ивета]

Да се застъпваме за Истината означава ли, че искаме да вкараме повече добро в света?

Моля дайте примери от живота.

Върху какво ще откроиш новата Истина. Новата Истина е Истина, защото вече има нова Неистина.

А твоето застъпване за истината е нещо ново, нали? Досега го е нямало във Вселената.

П.С.

Донка, аз лично бох се запитал какво разбира Учителя под застъпване.

Ето, сега се сещам, че много говори за обходата - как да се оправяме с хората, без да ги обиждаме. Говори за хитрости, за използване на притчи, ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЛИЧЕН ПРИМЕР.

Ето едно застъпване за истината: "ако видиш, че твой приятел не си плаща дълга, то иди и ти го плати все едно е твой дълг" Ей такова застъпване по-скоро ми се струва, че има предвид А не да се бориш и пробутваш своите истини

[Станимир]

Да се застъпваме за истината същото ли е като да се борим за нея? Ние винаги можем да съдействаме за утвърждаването на истината по един или друг начин. Ако познаваме истината, ще знаем, как да стане това. И да, утвърждаването на истината може да се възприеме като борба. Истината и лъжата няма как да съществуват едновременно. Те са непримирими. Изявата на едното винаги е за сметка на другото. Това е един парадокс, на който тук няма да се спирам.

[Донка]

За момента поне, застъпването за Истината лично за мен често се изразява в откриване, предоставяне, ползване на възможности, варианти, пътища за осъществяването на нещо вместо да се подчиня или съглася със становище, което ограничава свободата на мен и на други хора.

Много е важно и какво точно разбираме под Истина. Аз не мога да твърдя, че знам Истината и смятам, че никой от нас - хората не може да твърди това. Тогава се получава парадокс - ние да се застъпваме за нещо, в което не сме сигурни. Ако сме сигурни в своята лична истина, то застъпвайки се за нея, ние неминуемо ще ограничаваме нечия друга истина. Мисля, че да се застъпвам за Истината (с главната буква) това означава да дам свободата на себе си и на всеки да се застъпи за своята малка истина. При това застъпване и даване на свободата другите също да се застъпват - да не се почувствам наранена. Ние, обаче, често се съобразяваме с това какво ще помислят или почувстват другите - тези, които са засегнати от нашата лична истина и искат да я подменят с тяхната, т.е. да обявят нашата лична истина за неистина. Според мен за такива случаи говори Учителя.

И след тия объркани сутрешни разсъждения може би да обобщя - "застъпвам се за Истината" изключва противопоставянето на понятията истина - неистина в рамките на Истината. А щом изключва противопоставяне на лични моменти, следователно аз не се боря.

[Слънчева]

49. Вечния и необятен Бог е Пътя, Истината и Живота. Мир на всички, които ходят в пътя Христов!

Бог е Любов. Той е единствената връзка в живота. Благословени са всички, които следват Неговия път.

50. „Любовта ражда доброто". - Доброто носи за нас живот, светлина и свобода.

51. „Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, носят пълния живот на Бога, на Единният, Вечен Бог на Живота".

52. „Бог е Любов и които Го познават, да Му служат с Дух и Истина".

53. Когато някой ви каже, че сте заблуден, отговорете му: Аз ходя в пътя на Любовта, която е подкрепена с Мъдростта; озарена от светлината на Истината, измерена с мярката на Правдата и основана върху добродетелта.

54. Напишете в ума си, в сърцето и във волята си следните мисли: „Искам да изпълня Божията воля за да бъда здрав и полезен на себе си.

Искам да намеря Божието Царство и Неговата Правда за да бъда полезен на ближните си.

Искам да осветя Името на Бога на земята за да свърже всички добри, разумни и възвишени души по целия свят".

тук

Мисля си за Истината. Това, което аз разбирам /не казвам, че е правилно/ е - Истината е правата мисъл, там, където няма раздвояване, тя е синхрон между ума и сърцето... При нея няма колебание, тя /истината/ е водена от Духа, от онова нещо, дето е вътре в мен и ме кара да продължавам въпреки всичко...

Истината и Правдата са свързани. Значи има моя си правда, която е подчинена на личната ми изгода, но има и Правда, която е общовалидна за всички, Право на живот, Право на храна, на социален минимум, на развитие и т. н. Та има хора, които отстояват едната или другата Правда... Далече съм от мисълта, че трябва да е с оръжие в ръка, може да е с остро перо, с научни или законови методи... Докато стигнем до Истината, онази, Божията, която сигурна съм включва причинно-следствените връзки и ни открива друг свят, организиран и справедлив, за разлика от човешкия...

[Диана Илиева]

Да се застъпваме за истината същото ли е като да се борим за нея? Ние винаги можем да съдействаме за утвърждаването на истината по един или друг начин. Ако познаваме истината, ще знаем, как да стане това. И да, утвърждаването на истината може да се възприеме като борба. Истината и лъжата няма как да съществуват едновременно. Те са непримирими. Изявата на едното винаги е за сметка на другото. Това е един парадокс, на който тук няма да се спирам.

Мне, точно обратното е - истината и лъжата съществуват единствено и само в комплект. Изявата(увеличението) на едното автоматично води до изявата(увеличението) на другото. Значи искаме да намалим лъжата, обаче как да стане? Точно това е парадокс.

Учителят не случайно е говорил за истина и Истина. Тази Истина, с главното И, е от друг порядък, той го нарича Божествен; тя няма своя Неистина като съответствие/допълнение. Страхувам се, че ние не сме в състояние (все още) да си представим, какво точно представлява тази Истина.

[Донка]

ние не сме в състояние (все още) да си представим, какво точно представлява тази Истина.

Надявам се, че все повече хора ще го осъзнават и ще оставят дефинирането на Истината на Божията Воля. На нас, мисля, тук на земята, ни е достатъчно да хармонизираме своите лични истини с Истината. И това е комай на-реалният начин да се застъпваме за Нея.

[Станимир]

Няма как едновременно да вярвам, че има Бог и в същото време да вярвам, че Бог не съществува. Значи едното ще е истина, а другото заблуда. Аз няма как едновременно и да зная истината, и да се заблуждавам по отношение на отделен конкретен въпрос. Това е краен пример, целящ просто да изясни една определена идея. Ако аз знам дадена истина, примерно, че Христо Ботев е бил българин, то няма как да бъда излъган от някого, който твърди, че той е украинец. Същото е със светлината и тъмнината. Когато слънцето изгрее тъмнината отстъпва. Не можем да съвместим тъмнината със слънчевите лъчи - едното отстъпва на другото.

Умишлено пиша истина с малко „и“. Това по никакъв начин не означава, че имам предвид нещо друго. Как да намалим лъжата? Ами именно проявявайки истината. Да, това ще срещне съпротивление, ще предизвика може би лъжи в другите като ответна реакция, но не във всички. Едни ще откликнат на истината с истина, други ще откликнат на истината с лъжа. Всеки ще прояви това, което е в него. Всеки полюс ще привлече това, което му принадлежи към себе си.

[Viva Caselli]

Премълчавах една случка няколко години и ако не бях сменил посоката на живота си нямаше да изплува наяве никога. Накрая казах всичко и всичко дойде на мястото си. Беше ме страх да я кажа, защото залагах живота си, а тогава вярвах, че живота е ценен ( моя си, за чуждия не мислех същото), както и да е живян. Днес зная, че хората, които прикриват истината и участват в лъжата изпреварват приживе смъртта. Е, за истината не бива да се словоблудства. Темата започна с Дънов и моята истина. Моята истина явно си остава, нищо че е овехтяла, е валидна само за мене си. Затова реших, че е редно да приключа с темата така:

"Искам всички вие да не мислите, че трябва да бъдем миролюбиви хора. Не, окултният ученик трябва да е толкова смел, че да се застъпва всякога за Истината! Смел трябва да бъде, юнак трябва да бъде! А не – този да не обидим, онзи да не обидим. Не, не, щом дойде въпрос за Истината, по всичките правила ще се застъпим за нея! Щом дойде въпрос за Мъдростта, по всичките правила ще се застъпим за нея! Щом дойде въпрос за Любовта, по всичките правила ще се застъпим за нея! За всяко друго нещо може да отстъпим, но дойдем ли до тия три позиции, ние ще бъдем твърди като диамант, непристъпни. Това е окултен ученик! "

"Малките случаи", ООК

Вместо мантри, молитви и други лудории е редно тези Дънови думи да се повтарят сутрин, обед и чак вечер! Казано е ясно и точно. Да беше астрология или гледане на карти да си кажеш, ами ще тълкувам, но не е. Това е цялото учение на Дънов събрано в няколко реда. Може би мнозина са чували Сенека с неговото: " Мълвата е добавила излишното!!! " Има истини върху които колебания и разсъждения не бива да има. Защото поради човешка глупост добавяме излишното. Дойде ли време до тея истини трябва да бъдем като диамант, непристъпни!!!

За да са доволни всички и да не се помислят за обвинени в лъжата пожелавам на всеки да се придържа към собствената си истина следвайки я стриктно. Бъдете здрави! И впоследствие се сещам за едни други достойни думи на Дънов:

„Истината ще ви направи свободни.“

Когато човек се пробуди от дълбок сън, за пръв път в неговото съзнание се проявяват известни чувства. Вие бъдете спокойни, гледайте философски на нещата, има по-големи работи от тези. Вие, хората, сте чудни! Представете си, че светът се свършва и Господ ни повика! Ние трябва да бъдем готови, чисто облечени. Ще отидем на другия свят, няма какво да плачем. Някои хора казват: „Сега ще плачем, отиваме на другия свят“. Разбирайте ме право! Аз говоря лично за всеки едного от вас, всеки едного от вас имам предвид. Не говоря общо, лично да душите ви говоря как трябва да се разбере великата Истина. Истината изключва всяка лъжа. Трябва да изключите лъжата от себе си, от душата си. Първото нещо, което трябва да направите, то е абсолютно да изключите всяка лъжа! „Ами бялата лъжа?“ Никаква бяла лъжа, абсолютно трябва да изключите всяка лъжа, и бяла, и черна. В лъжата седят всички спънки, в нея седят всички условия за нашето робство.

Знаете ли какво значи да носи човек едно свещено име? Да носи някой името Иван. Знаете ли какво значи „Иван“? „Иван“ значи човекът, който люби Истината. На физическия свят той е готов да извади ножа си заради нея, да прекара 10 войни и да има 100 рани заради нея, това значи „Иван“. А „Мария“ означава всички онези, които са готови заради Любовта да издържат всички страдания, да носят всички хули.

Велик Дънов!!!

[Донка]

Не бих се наела да събирам цялото Учение в един само цитат.... Знаеш ли, че на мен ми отне една година само да подредя само беседите по хронологичен ред?! Напомням, че Учителя е дал и безценни молитви и формули, невероятно музикално творчество и Паневритмията - които също са Учението.

Ето сега аз се застъпих за Истината, защото не мога да се съглася Учението да бъде ограничено до няколко реда. Нищо лично....

[Слънчева]

"Глава на твоето Слово е Истината"...

Това е едно от първите неща, които Учителя е дал. Сещам се за един пример, когато едно детенце плачело, Учителя го попитал защо плаче и то казало, че някаква лелка го обвинила в кражба. Учителя попитал - "А ти откраднал ли си?", то казало -не. - "Ами значи тя не го е казала на теб..."

Та и Истината е вътре в нас. Може да ме обвинят в какво ли не, случвало се е, но, когато съм наясно със себе си, знам си + и - , то външните истини са си за този, дето ги изказва...

[Слънчева]

Ето още малко за проясняване на Истината:

Много от съвременните учени и философи, като този археолог, изтъркват добре истината, правят я лъскава и светла като злато, но заличават написаното върху нея. Обаче, важното в старините е написаното върху тях. Такива погрешки правят не само учените и философите, но и обикновените хора. Всичко това те правят несъзнателно, те искат да покажат пред хората, че са добри, морални, свети хора, но в този стремеж заличават хубавото, което Бог е написал върху тях. Те светят, но тяхната светлина не е реална, тя е отразена светлина, както светлината на свещ в огледало. Какво ще видите в огледалото? — Отражение на вашия образ, но отражението не сте вие. Четете една книга, намирате нещо хубаво в нея, но книгата не сте вие. Жива книга е човекът, жива светлина е той — на нея всеки може да чете; нейната светлина очертава пътя, пробужда съзнанието му.

Велик акт е пробуждането на човешкото съзнание! В този процес човек едновременно вижда в миналото, в настоящето и в бъдещето. Той се намира в особена обстановка; всичко скрито в неговото съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание се буди, животът му се разкрива пред него, и той чете. Вижда се сам, от всички изоставен, без жива душа около себе си: майка му, баща му, братята и сестрите му, роднините и приятелите му измрели — седи той сам, с едно голо съзнание. Плаче, нарежда, окайва съдбата си. По едно време отнякъде излезе баща му, бутне го по гърба: Синко, защо плачеш? После дойде майка му: Синко, защо плачеш? Така се изреждат братя, сестри, роднини, приятели, и той се чуди, защо е плакал. Такова е положението на всеки човек, на когото съзнанието се пробужда...

В Божествения свят няма авторитети. Там не можете да уповавате на този или онзи авторитет. Там всичко се подлага на опит. Опитът доказва нещата. Ако победиш противника си, признават те герой. Ако не го победиш, никакъв герой не си. Всеки има по един силен противник, с когото един ден ще се бори. Като го срещне, мускулите му ще изпъкнат, косите му ще настръхнат, но ще се бори, докато победи. Черен е вашият неприятел, но ще се борите с него, няма да го избегнете. Победата е първо във физическия свят, а после в по-високите светове. Значи, човек трябва да развие първо физическата си сила, и постепенно ще върви към умствената и сърдечната. В какво седи силата на човека? — Във вярата му. Човек трябва да вярва в онова, което е вложено в него, да вярва, че може разумно да го използва. Силата на човека седи в правилното дишане. Дишането е свързано с мисълта, с чувствата. Който диша правилно, той мисли и чувства правилно. Този е пътят на човешкото развитие.

Следователно, всичко, което [за]обикаля човека, трябва да бъде стимул в неговия живот. Дали ще срещнете човек, дърво, камък, река, езеро, звезди, слънце — всичко това трябва да стимулира вашия живот. Във всяко нещо е скрит Божественият Дух, Който работи и буди съзнанието на всичко живо. Когато иска да събуди човека, Бог му дава добри условия: добри майка и баща, добри братя и сестри, добри приятели и познати, които го обичат. Дето се обърне, навсякъде е окръжен с любов. Когато не иска да го събуди, Той ще го прати при най-неблагоприятни условия за развиване. Кога спи човек? — Когато мисли, чувства и действа криво. Какво по-дълбоко заспиване от това, да отрича човек живота, да отрича любовта, мъдростта и истината? Безсмислен е понякога животът и може да се отрече, но само когато човек живее в еднообразие. Яде еднообразно, моли се еднообразно, мисли еднообразно. Еднообразието убива, а не съживява. Какво трябва да правите? — Никога не се молете два пъти по един и същ начин. Не яжте два пъти по един и същ начин. Не мислете два пъти по един и същ начин. Когато сте щастливи, радвате се, че са ви дали сладки работи. Когато сте нещастни, оплаквате се от горчивите работи. Какво лошо има в горчивите неща? С горчиви хапове се лекуват много болести. Горчивите работи предпазват човека от много злини. Когато организмът се приспособи към някои отрови, човек придобива имунитет, не се подава на заболявания, не се подава на отрови и злини в живота. Както могат да вкарат в кръвта на човека серум против шарката, така могат да вкарат в кръвта му серум от отровата на кобрата и да го направят неподатлив към нея. Който няма тази присадка в кръвта си, той може да плати с живота си. Човек трябва да се присади и срещу греха, да стане неуязвим към него. Що е грехът? — Ухапване от духовна кобра. Ако тази кобра ви умъртви, това показва, че сте слаби, нямате вяра в Бога. Казвате, че вярвате в Господа, но умирате. Каква е тази вяра? За да издържите на змийската отрова, на отровата на кобрата, съзнанието ви трябва да бъде чисто, будно. Има факири в Индия, които устояват срещу отровата на кобрата. Те имат имунитет, не се подават на змийската отрова.

Един християнин индус описал една своя опитност. Една вечер той замръкнал в една пещера. На сутринта видял пред входа на пещерата една голяма кобра, свита на кълбо. Трябвало да излезе на работа, но входът бил задръстен от кобрата. Да мине край нея, било рисковано, кобрата може да го клъвне и умъртви. Какво да прави? Да разчита на имунитет в кръвта си, не може — нямал такъв. Той могъл да разчита само на Бога, на своята вяра. Затова, се обърнал към Бога с думите: Господи, помогни ми да мина край кобрата, без да ме ухапе. Кажи й да се отстрани малко, да мина. След това той тръгнал към входа. Кобрата го погледнала и внимателно се оттеглила настрана, направила му път да мине. Всеки не може да мине през кобрата безопасно. Този индус бил истински християнин, със силна вяра в Бога...

Съвременните хора се обезсърчават, отчайват, понеже мислят, че никой не се грижи за тях. Да, докато са въглени, никой не мисли за тях така, както Бог мисли. Той мисли, на какъв по-голям огън и на колко по-голямо налягане да ги тури, да светнат, да кристализират и да се превърнат в диамант. Той ще ги постави под голям стъклен или металически калпак, ще пусне силен ток и, докато усетят, докато скръцнат веднъж със зъби, всичко ще бъде свършено. Голямо ще бъде напрежението, но кратковременно.

Желая на всички душите да кристализират, да се превърнат в диамант. Това се постига по пътя на Любовта, Мъдростта и Истината.

Любовта е път за кристализиране на човешката душа.

Мъдростта е път за пречупване на Божествената светлина.

Истината е път за реализиране на Божествената светлина, която носи свобода.

Кристализиране на човешката душа - 6. Октомври, 1935 г. 10 ч.с., София — Изгрев.

...Когато първият цар в света щял да се жени, повикал магарето да си даде мнението за царицата. То погледнало царицата и казало: С тая царица царят ще започне живота си добре, но ще свърши зле. Със смелостта си, магарето си създало голяма беля на главата. От тоя момент всички го взели за присмех, как си позволило да даде мнението си за царицата. И досега, като реве, магарето казва: Не давай мнението си за царицата на света. С други думи казано: Не давай мнението си за истината. Живей в истината, без да говориш за нея. Не давай мнението си за мъдростта. Живей в мъдростта, без да говориш за нея. Не давай мнението си за любовта. Живей в любовта, без да говориш за нея. Ако те питат нещо за любовта, мълчи, нищо не казвай; ако те питат нещо за мъдростта, мълчи; ако те питат нещо за истината, мълчи. Сегашните хора страдат, защото говорят за любовта, за мъдростта и за истината, без да ги познават...

Трите свещи Редактирано Октомври 6, 2012 от Слънчева